Р Е Ш Е Н И Е
№ 2352
гр. Пловдив, 20.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
секретаря: Тихомира Калчева
като разгледа АНД № 5410/ 2019 г.
по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Н.А.И.,
ЕГН: **********, насочена срещу Наказателно постановление № 337714-F369345 от 17.05.2018 г.,
издадено от
Заместник - директора на ТД на НАП- Пловдив, с което на основание чл. 355 ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/, му е наложено административно наказание
– „глоба“ в размер на 50 / петдесет/ лева, за нарушаване състава на чл. 1, ал. 2
от Наредба за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
В жалбата се излагат съображения в
насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Поддържа
се, че извършваната от дружеството „Инес- 93“ ЕООД работа, е със случаен и
откъслечен характер. Жалбоподателят посочва, че е с призната степен на
инвалидност и е несправедливо да му бъде налагано наказание, за това че е
обявил прекъсването и възобновяването на дейност със закъснение. Посочва, че за
една година, управляваната от него фирма е работила не повече от 14 дни. Моли
се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, явява се лично. По същество излага
съображения, че е подписал подадената от него декларация, но без да се запознае
с нейното съдържание. Изтъква, че е вписан като *****и ********на капитала на
„Инес- 93“ ЕООД от 1991г. и до момента не е извършвал нарушения.
Въззиваемата страна – ТД на НАП
Пловдив, редовно уведомена, изпраща процесуален представител, в лицето на юрк. А..
Оспорва се така подадената жалба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, счита за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 ЗАНН преклузивен срок (
препис от атакуваното НП е получен на 06.08.2019г., а жалбата е входирана на
09.08.2019), произтича от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу
акт, подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд.
Разгледана по същество, жалбата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 08.01.2018 г.
в ТД на НАП- Пловдив била входирана декларация за самоосигуряващо се лице №
********** / л. 86 от съд. пр./, от името на Н.А.И., ЕГН: **********. Със
същата И., в качеството си на самоосигуряващо се лице- ********на капитала в
„Инес- 93“ ЕООД, декларирал, че е възобновил дейност от 17.03.2017 г.
Декларацията била лично подписана от Н.И., но подадена от негов пълномощник – М.Р.Д./
л. 85 от съд. пр./.
Декларацията
била приета служител при ТД на НАП- Пловдив, който работил в сектор
„Регистрация“. Било констатирано, че декларацията не е подадена в седемдневен
срок от възобновяване на дейността, поради което на 12.01.2018 г., св. В.
съставила на жалбоподателя АУАН № F369345,
с който му вменила нарушение на чл. 1 ал. 2 от Наредба за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Актът бил съставен в присъствието на пълномощник на
жалбоподателя- лицето М.Р.Д.. Същата се легитимирала с нарочно пълномощно,
делегиращо й представителни права /л. 19 от адм. преписка; същото пълномощно
фигурира и на л. 85 от съд. произв./. Така съставеният АУАН бил връчен на
пълномощника, последният се запознал със съдържанието му и го подписал лично,
без възражения.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел- С.В. / л. 13- гръб/. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелката като счита, че същите са логически
последователни, безпротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се потвърждава
и от приетите по надлежен ред към делото писмени доказателства– Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице
160-359/08.01.2018 г. / л. 86 от съд. произв./; АУАН № F369345/12.01.2018 г.; пълномощно, делегиращо представителни
права пред органите на НАП на лицето М.Р.Д./ л. 85 от съд. пр. и л. 19 от
адм.преписка/.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Съдът,
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган,
следва от така представената Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17/ 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на административно
наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта,
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното наказателно съдържа
реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните
срокове, установени в чл. 34 от ЗАНН-
нарушението и нарушителят са установени на 08.01.2018г. ( при подаване на
декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице), АУАН е съставен на
12.01.2018г., а атакуваното НП е издадено на 17.05.2018г. Съвсем ясно е
посочено и че процесната декларация за възобновяване на дейност е следвало да
бъде подадена до 24.03.2017г. включително. Тоест, считано от 25.03.2017г.,
жалбоподателят е изпаднал в просрочие и е консумирал процесното нарушение.
В допълнение към изложеното, настоящият
съдебен състав счита за нужно да акцентира върху следното: по делото е налично
изрично пълномощно от Н.А.И. , с което упълномощава М.Р.Д.да го представлява
пред НАП и в частност да подписва и получава АУАН и НП, изготвени от органите
на приходната администрация. За посоченото пълномощно, ЗАНН не предвижда
нарочна форма и съдържание, респективно по отношение на същото, следва се
прилагат общите правила, касаещи упълномощаването. В действащото българско
законодателство няма обща правна норма, която да установява изисквания за
съдържанието на пълномощното, с оглед валидността на упълномощителната сделка
или на последващата я правна сделка или действие, извършени чрез пълномощника.
При възприетия от законодателя в общата уредба на упълномощаването принцип на
свободата на договаряне, единственото общо правило, което може да бъде изведено
по тълкувателен път е, че за да е налице валидно упълномощване, необходимо и
достатъчно е, в пълномощното ясно и еднозначно да е изразена волята на
упълномощителя за извършване на правни сделки или действия от негово име чрез
пълномощника, като последният също следва да е ясно и еднозначно посочен в
пълномощното /в този смисъл Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5 / 2014 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК/. В настоящия случай, по делото е представено пълномощно, в
което са индивидуализирани по несъмнен начин упълномощителят – Н.А.И., ЕГН: **********,
пълномощникът – М. Р. Д., ЕГН: **********, и действията, които могат да бъдат
извършвани от името на упълномощителя ( получаване и подписване на АУАН и НП).
Поради изложеното, съдът счита, че несъмнено пълномощникът е имал представителна
власт при съставянето на АУАН и предвид това не е налице ограничаване правото
на защита на жалбоподателя.
Съдът
счита следното по правните аспекти на казуса:
При така изяснената фактическа
обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна и
субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
административно нарушение по смисъла на чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл. 1,
ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване,
прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност,
самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до
компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се
лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за
прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от
Кодекса за социално осигуряване. Същевременно, чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ,
разкрива кои лица са самоосигуряващи се и от кой момент възниква задължението
им за осигуряване.
Предвид
изложеното, за да е налице извършено нарушение по смисъла на чл.
1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ, следва да са
налице следните елементи от фактическия състав на нормата: лицето да е
самоосигуряващо се, да е започнало, прекъснало, възобновило или прекратило
трудова дейност, и да не е подало декларация по образец до ТД на НАП в
седемдневен срок от събитието, както и да не попада в обхвата на чл. 9 ал. 2 т.
5 КСО.
В настоящия
случай, съдът счита, че жалбоподателят има качеството на самоосигуряващо се
лице. Като едноличен
********на капитала на търговско дружество „Инес- 93“ ЕООД, вписано в
търговския регистър, жалбоподателят следва да се осигурява на основание чл. 4,
ал. 3, т. 2 КСО. Осигуряването на едноличния ********на капитала на дружеството
за рисковете по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО е
задължително и не зависи от волята на лицето, което изпълнява тази функция.
Същевременно, чл. 1, ал. 1 НООСЛБГРЧМЛ съвсем ясно посочва, че за
самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, задължението за осигуряване възниква
от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до
нейното прекъсване или прекратяване. В този порядък, то съвсем правилно, както
в АУАН, така и в НП е посочено, че отговорността на жалбоподателя се ангажира
именно за това, че като ********на капитала на „Инес- 93“ ЕООД, не е подал
декларацията за възобновяване на дейност, в седемдневен срок от настъпване на
обстоятелството.
Видно от
декларация № 160- 359 от 08.01.2018, жалбоподателят е започнал дейност, считано
от 17.03.2017г. Тоест, следвало е да подаде декларацията до 24.03.2017г. (
както правилно е посочено в АУАН и НП). Това не е сторено, предвид което е
консумирано нарушението по смисъла на чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ.
Съдът счита
за изцяло неоснователно възражението на жалбоподателя, че е подписал
декларацията, без да е знаел каква е нейната цел и последици. Самият
жалбоподател изрично признава, че е подписал декларацията, след като вече
документът е бил изготвен. Тоест, жалбоподателят се е запознал със съдържанието
на процесната декларация и лично е положил подпис в обособената за това графа. Нещо
повече- в ОСЗ, проведено на 26.09.2019г. / л. 14 от съд. пр./, нарушителят
подробно обясни, че заедно със своя счетоводител е направил сметка, че ще
заплати твърде високи данъци и затова са взели решение да бъдат подадени накуп
всички декларации за прекъсване и възобновяване на дейността ( „Накрая на
годината видяхме, че ще съм на загуба и счетоводителката ми каза да подадем
тези декларации и да обясним на данъчните, че е станала грешка“). Предвид
изложеното, то за настоящия съдебен състав не съществува каквото и да било
съмнение, че жалбоподателят е бил наясно, както със съдържанието на
декларацията, така и с нейните последици и цел.
В допълнение
следва да се посочи и че жалбоподателят не попада в изключенията, визирани
в чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО.
По размера на административното наказание:
Съобразно
разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и
чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и
който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал.
4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50
до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000
лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В конкретния случай, доколкото се
касае за физическо лице, едноличен ********на капитала на търговско дружество,
административнонаказващият орган е наложил „глоба“ в размер от 50 /петдесет/ лв.
Нарушението е извършено за пръв път и наказващият орган не е установил
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, предвид което правилно е
наложена „глоба“ в минимален размер. Предвид това, съдът счита, че липсва
необходимост от ревизиране на наказателното постановление в тази му част.
По приложението
на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл.
93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай
административно нарушение /, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна преценка, съдът счита, че
процесният случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. В настоящия случай се касае за формално нарушение,
поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид
при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да сочат за по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следва
да се посочи и че от приетите по делото доказателствени материали- декларации
за прекратяване и възобновяване на дейност / л. 16- 105 от съд. произв./ се
изяснява, че подаването на процесната декларация, доста след възобновяването на
дейността не е изолиран случай за жалбоподателя. Всъщност, касае се за модел на
поведение на жалбоподателя. В кориците на делото са налице десетки декларации
за прекратяване и възобновяване на дейността, които са подадени в приходната
администрация накуп от жалбоподателя и то много след изтичането на срока за
това. Мотивът на нарушителя да стори това също не може да бъде оправдан- на
практика, той подава декларациите по този начин, с единствената цел да избегне
заплащането на дължими осигуровки. Съвсем очевидно е, че подаването на
декларациите след законно установения срок не е плод на „допусната грешка“, а
съвсем целенасочено поведение.
Предвид гореизложеното,
атакуваното наказателно постановление, като законосъобразно, следва да бъде
потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 337714-F369345 от 17.05.2018
г., издадено от
Заместник - директора на ТД на НАП- Пловдив, с което на основание чл. 355 ал. 1
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, на Н.А.И., ЕГН: **********, му е
наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 50 / петдесет/ лева,
за нарушаване състава на чл. 1, ал. 2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК и по
реда на глава XII- та от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.