№ 19950
гр. **, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110172397 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „** срещу ***, с която по реда на
чл. 422 ГПК е предявен иск за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 1711.74 лева, включваща
неизплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение в размер на
1660.08 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумата, както и 51.66 лева мораторна лихва върху предявения регрес за
периода от 14.06.2024 г. до 04.09.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 15.01.2024 г. в гр. **, на ул. „***“ в посока
към кв. „***“ е реализирано пътно транспортно произшествие /ПТП/ между л. а. „***“
с рег. № ***, собственост и управлявано при настъпване на произшествието от М. Х.
М., и МПС с рег. № *** с водач Д. М. К., притежаващо към посочената дата
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното
дружество. Вина за инцидента имал именно водачът на МПС с рег. № ***, който не
обезопасил автомобила и последният потеглил без водач, като в резултат на
движението си ударил спрелия към този момент поради настъпило ПТП л. а. „***“ с
рег. № ***.
1
За произшествието бил съставен двустранен констативен протокол, в който
били отразени констатациите на водачите относно вината за реализирането на
произшествието. Вследствие настъпилото ПТП на л. а. „***“ с рег. № ***, за когото
към датата на произшествието имало сключена застраховка “Каско на МПС” при
ищцовото дружество, били причинени вреди (увреждане на предна броня, амортисьор
предна броня абсорбер, спойлер предна броня, решетка предна броня лява около
халоген, фар за мъгла преден ляв, основа предна броня, фар ляв, кора под предна
броня под радиатор), заведени при ищеца под ликвидационна преписка № **. След
извършен оглед и оценка на щетите, на 13.03.2024 г. „** заплатило на сервиза,
извършил ремонта на автомобила, сума в размер на 1645.80 лева. Дружеството-
застраховател по застраховка „Каско на МПС“ поддържа, че поради заплащането
стойността на ремонта на увредения автомобил то притежавало регресни права до този
размер към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за възстановяване на платената сума. Искане за изплащането на
сумата било изпратено до *** на 13.05.2024 г., но ответникът отказал да заплати
претендираното обезщетение. Поради това ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената по ч. гр. д. № 54129/2024 г. по
описа на СРС, 47-ми състав, такава било подадено възражение по чл. 414 ГПК, което
наложило предявяването на настоящите искове. Ищецът моли да бъде постановено
решение, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло, като в негова полза
бъдат присъдени и сторените в хода на производството разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника *** за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който предявеният иск се
оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва описания в исковата молба
механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и твърденията, че същото било
причинено по вина на Д. М. К. – водач на л. а. „***“ с рег. № ***. Твърди се, че на
същото място и по същото време Д. К. претърпяла ПТП, изразяващо се в настъпил
челен удар с л. а. „***“ с рег. № **, в резултат на който тя получила мозъчно
сътресение и била изведена от автомобила си. Той обаче потеглил по инерция и ударил
л. а. „***“ с рег. № ***. Ответникът поддържа, че Д. К. не била в състояние да
обезопаси автомобила си и да предотврати настъпването на процесния удар.
С отговора е оспорен представеният от ищеца двустранен констативен протокол
за ПТ, като се сочи, че текстът в поле 13 „Вината е моя“ бил поставен допълнително от
водача на л. а. „***“ с рег. № ***. В условията на евентуалност се оспорва размерът на
претендираното обезщетение, който не съответствал на действително претърпените
вреди в резултат на процесното ПТП. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на
исковата претенция, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в
по-нисък размер, както и на сторените по делото разноски.
2
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Не са спорни между страните и се установяват от събрания доказателствен
материал следните обстоятелства: 1/ съществуването по време на настъпване на
процесното застрахователно събитие на валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен от ответното дружество в
качеството му на застраховател, по отношение на лек автомобил „***“ с рег. № ***; 2/
наличието към датата на процесното ПТП на валидна имуществена застраховка „Каско
на МПС“, сключена от ищеца в качеството му на застраховател, по отношение на лек
автомобил „***“ с рег. № ***; 3/ заплащането от ищеца в качеството му на
застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил „***“ с
рег. № *** на застрахователно обезщетение в размер на 1645.80 лева за вредите,
причинени от процесния пътен инцидент.
От представената по делото застрахователна полица № ** от 04.04.2023 г. съдът
приема за установено, че между „** и собственика на лек автомобил „**“ с рег. № ***
е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“, обективиран в същата, действащо за времето от 00:00
часа на 12.04.2023 г. до 23:59 часа на 11.04.2024 г., като именно в рамките на този
период –на 15.01.2024 г. – е настъпило и процесното ПТП.
От справка в сайта на „Гаранционен фонд“ - https://www.guaranteefund.org/bg/,
се установява, че към датата на ПТП-то лек автомобил „***“ с рег. № *** е бил с
валидно сключена „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в **“, което се
потвърждава от ответника с изявление, направено с отговора на исковата молба.
По делото е безспорен фактът, че застрахователят-ищец по делото е заплатил
застрахователно обезщетение за вредите от процесното ПТП, което се установява и от
фактура № ** от 08.03.2024 г. за сумата 1645.08 лева, както и от платежно нареждане
от 13.03.2024 г. с основание за плащане: „Щета: **/рег. ув. МПС ***“ (стр. 42).
В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие /покрит
застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора – ПТП, по смисъла на
дефиницията, дадена в последните/, за което застрахователят е обезщетил
застрахованото лице за причинените на застрахованото имущество щети в размер на
1645.08 лева на 08.03.2024 г., поради което е встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права. В подкрепа
на този извод е и поведението на самия застраховател-ищец, доколкото след
уведомяването за застрахователното събитие той е извършил оглед и е изготвил опис-
заключение по претенция № **/16.01.2024 г. на щетите по процесния автомобил, във
3
връзка със заведената пред него застрахователна щета, като, видно от възлагателно
писмо (стр. 35), е възложил извършването на ремонта на официален сервиз „** и е
изплатил застрахователно обезщетение в размер 1645.08 лева.
Представена е регресна покана от 23.04.2024 г. относно преписка №
**/16.01.2024 г. за настъпилото ПТП и изплатената сума в размер на 1660.08 лева,
включващи 1645.08 лева застрахователно обезщетение, както и 15.00 лева
ликвидационни разноски, която е връчена на ответника на 14.05.2024 г., видно от
писмо, изпратено на предходния ден, включващо общо 44 бр. регресни щети на „**,
вкл. и посочената, с която е уведомен, че следва да заплати тази сума в 30-дневен срок
от датата на получаването. Плащане преди образуване на съдебното производство не
се установява.
Относно състоялото се ПТП, ищецът представя с допълнителна молба, след
указания от настоящия съдебен състав, съставения между двамата водачи на МПС
двустранен протокол за ПТП в оригинал от 15.01.2024 г., 16:30 ч., в който са описани
видимите увреждания на автомобилите, мястото на инцидента – ул. ***, както и
механизма на ПТП-то, а именно, че автомобил с рег. № *** с водач Д. К. се е върнал
назад и е ударил автомобил с рег. № *** с водач М. М.. В полето „Забележка“ г-жа К. е
посочила, че вината е нейна. Ищецът заявява, че ще се ползва от посочения документ
като част от доказателствената маса във връзка с направено от страна на ответника
възражение срещу него.
В открито съдебно заседание на 13.05.2025 г. е осъществен разпит на свидетеля
М. М. – водач на лек автомобил „***“. Тя разказва, че е участвала в ПТП, случило се
през 2024 г., може би през януари или февруари месец, между 16:30 ч. и 17:00 ч.
Шофирала е по ул. „*****“ в посока кв. „***“, където заварила случило се по-рано
ПТП между лекия автомобил „***“ и товарен автомобил „***“ (описана като
„баничарка“ от свидетеля), ударът между които бил челен. Тя спряла, а в следващия
момент л.а. „***“ тръгнал назад, тя започнала да свирка с клаксона, но поради
недостатъчното време за реакция той се ударил в нейния автомобил. Потвърждава, че
водачът е бил жена, но не помни името . Разказва още, че когато жената се
приближила, била много притеснена, казала, че нямала представа защо колата се
движи изобщо. Те съставили двустранен протокол за ПТП, като и двете са участвали в
попълването му. Дамата с автомобил „***“ била съгласна с написаното в протокола и
го подписала пред полицаите, които дошли. В същото о.с.з. на г-жа М. е предявен
протоколът от 15.01.2024 г., като тя заявява, че почеркът за превозно средство „Б“ е
неин, за нейния автомобил, подписът под колонка № 15 е неин. Не помни дали за
другия автомобил тя е попълвала данните, но почеркът в колона № 11 и № 14 не е
неин. Г-жа М. споделя още, че е дошъл и съпругът на другия водач, който казал и пред
полицаите, че те ще поемат вината за случилото се. След време тя получила обаждане
4
от съпруга на водача на автомобил „***“, който я попитал дали пази протокола от
ПТП-то, но той вече бил при застрахователя . Относно другото ПТП разказва, че
линейка е взела шофьора на „баничарката“, но не помни дали г-жа К. е имала някакви
травми, не помни дали въздушните възглавници на управлявания от последната
автомобил са били отворени. Относно катастрофата между двете, тя заявява, че при
удара полицаите още не са били там, както и че тя не може да каже какви са били
щетите по колата .
Твърдението на ответника, че застрахованото при него лице е претърпяло по-
рано ПТП с товарен автомобил „***“ с рег. № ** се потвърждава от както и от
показанията на свидетеля М., така и от получената от Отдел „Пътна полиция“ при
СДВР административно-наказателна преписка. От нея става ясно, че в действителност
товарният автомобил е осъществил удар с насрещно движещата се кола с марка „***“ с
рег. № *** при несъобразена скорост. От декларацията, попълнена от водача на
товарния автомобил, става ясно, че другият водач няма вина за инцидента. От
преписката е видно, че ПТП между двата автомобила се е състояло на 15.01.2024 г. в
16:30 ч., а АУАН № ** е съставен в 16:50 ч.
Като свидетел по делото е допуснат водачът на л. а. „***“ с рег. № *** Д. К., но
поради невъзможност тя да бъде надлежно призована, разпит не е проведен.
Изготвена е съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), която съдът кредитира
в цялост като обективно и компетентно изготвена. От заключението се установява, че
л.а. „***“, управляван от М. М., към датата на ПТП е бил в експлоатация от около 14
години. Вещото лице, водейки се от огледа, извършен от „** относно това кои части са
за подмяна, излага в табличен вид информация относно средните пазарни цени на
частите към процесната дата, боядисването им и труда, като сборът им възлиза на
1662.36 лева. Относно механизма на настъпване на процесното ПТП вещото лице
излага, че на 15.01.2024 г. в С.та част на денонощието по ул. „*****“ се е движил л.а.
„***“ в посока кв. „***“, чийто водач се озовал на настъпило вече ПТП между л.а.
„***“ и л.а. „**“. Водачът на „***“ намалил и спрял на известна дистанция от
катастрофиралия л.а. „***“. В този момент последният самопотеглил, без водач вътре,
на заден ход и реализирал ПТП, като задната част на л.а. „***“ ударила предната част
на „***“. От техническа гледна точка причината за произшествието са действията на
водача на л.а. „***“ Д. К., която напуснала МПС и не го осигурила срещу
самопотегляне. Вещото, вземайки предвид и снимковия материал, заявява, че щетите,
настъпили по л.а. „***“ могат да настъпят и са в причинно-следствена връзка с
описания механизъм на ПТП.
От правна страна съдът намира следното:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 411 КЗ за признаване за установено между
5
страните, че ответникът *** дължи на ищеца „** сумата 1711.74 лева, включваща
неизплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение в размер на
1660.08 лева по застраховка „Каско на МПС”, полица № **, за вреди, причинени на
лек автомобил „** **“ с per. № ***, в резултат на настъпило ПТП на 15.01.2024 г. в гр.
**, на ул. „***“ в посока към кв. „***“, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 12.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 51.66 лева
мораторна лихва върху предявения регрес за периода от 14.06.2024 г. до 04.09.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение №30419/27.09.2024 г. по описа на СРС,
47. състав.
Съобразно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникне регресното
притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу
застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо
лице (делинквент), е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/
действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца
застраховател; 2/ възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно
(деликтно) основание срещу причинителя на вредата; 3/ застрахователят по
имуществената застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за
причинените на увреденото лице вреди; 4/ към момента на настъпване на вредата
(осъществяването на процесния деликт – ПТП) между делинквента и ответника-
застраховател да съществува действително застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за вреди, причинени на трети лица, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.
Съобразявайки посочената материалноправна уредба, съдът намира, че ответното
дружество, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
спрямо лек автомобил „***“ с рег. № *** носи отговорност за вредите, причинени на
лек автомобил „***“ с рег. № ***, доколкото същите са пряка и непосредствена
последица от предприетите от водача на лек автомобил „***“ действия при управление
на посоченото МПС. Същият не е преценил правилно създалата се пътна обстановка и
не е обезопасил автомобила си срещу самопотегляне, за да се избегне възможността за
6
удар на друго ППС.
За да достигне до този извод относно механизма на настъпване на процесното
ПТП, съдът извърши съвкупен анализ на показанията на свидетеля М., данните,
отразени в съставения за произшествието двустранен протокол и заключението на
приетата авто-техническа експертиза.
Оспореният от ответника двустранен протокол за ПТП е попълнен от двамата
водачи в процесния инцидент, както стана ясно от свидетелските показания на г-жа
М., които следва да бъдат кредитирани като логични, непротиворечиви и пълни,
въпреки изминалата повече от една календарна година от случилото се ПТП. Тя
потвърждава, че попълването на колони № 11 и № 14 не е извършено от нея,
следователно подписът, поставен в колона № 14, и изявлението за вина е на г-жа К..
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП, „ако между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните
средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие“. Оттук
следва, че съставянето на двустранен констативен протокол (ДКП) предполага, че
между участниците в произшествието е било налице съгласие относно
обстоятелствата, свързани с произшествието, респективно – с вината за настъпването
му. Следва да се отбележи, че двустранният констативен протокол е частен
свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с
формална такава, поради което доказателствена стойност на този документ се
определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства,
повода за съставяне на документа и др. Съставянето на този документ е в изпълнение
на законовото задължение на участниците в ПТП, при посочените условия те да
удостоверят обстоятелствата, свързани с настъпване на произшествието. Ето защо този
документ, предвид обстоятелството, че посоченото в него кореспондира изцяло с
показанията на свидетеля Оспореният от ответника двустранен протокол за ПТП е
попълнен от двамата водачи в процесния инцидент, както стана ясно от свидетелските
показания на г-жа М., които следва да бъдат кредитирани като логични,
непротиворечиви и пълни, въпреки изминалата повече от една календарна година от
случилото се ПТП. Тя потвърждава, че попълването на колони № 11 и № 14 не е
извършено от нея, следователно подписът, поставен в колона № 14, и изявлението за
вина е на г-жа К.. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП, „ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие“.
Оттук следва, че съставянето на двустранен констативен протокол (ДКП) предполага,
че между участниците в произшествието е било налице съгласие относно
обстоятелствата, свързани с произшествието, респективно – с вината за настъпването
7
му. Следва да се отбележи, че двустранният констативен протокол е частен
свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с
формална такава, като доказателствената му стойност се определя от съда по
вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, повода за съставяне на
документа и др. Съставянето на този документ е в изпълнение на законовото
задължение на участниците в ПТП, при посочените условия те да удостоверят
обстоятелствата, свързани с настъпване на произшествието. Ето защо двустранният
протокол за ПТП в случая има висока доказателствена стойност, доколкото посоченото
в него кореспондира с показанията на свидетеля М. и заключението на приетата авто-
техническа експертиза. Така събраните в хода на производството доказателства
установяват по категоричен начин механизма на процесното пътно произшествие, като
сочат, че вина за неговото настъпване има водачът на л. а. „***“ Д. К..
Твърдението на ответника за мозъчно сътресение, претърпяно от водача К., не
се доказа по делото, тъй като не са ангажирани доказателства за нейното физическо
състояние след предходно случилото се ПТП с товарен автомобил „***“. В
показанията си свидетелят М. не дава информация относно това обстоятелство, не са
събрани други гласни доказателствени средства за същото, нито е представена
медицинска документация за състоянието на Д. К. след произшествията. Не са
ангажирани и доказателства в подкрепа на възражението на ответника, че водачът на т.
а. „***“, участвал в предшестващото процесното ПТП, причинил на Д. К.
неимуществени вреди. Поради това здравословното състояние на водача на л. а. „***“
не може да се цени като причина за допуснатото от нея необезопасяване на
автомобила, съответно – като обстоятелство, което да изключи отговорността за
настъпването на процесния пътен инцидент.
Приемайки за установено по делото, че процесното ПТП е настъпило по
механизма, заявен с исковата молба, съдът кредитира в цялост заключението на
приетата авто-техническа експертиза, съгласно което описаните от ищеца вреди по лек
автомобил „***“ с рег. № *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното ПТП, реализирано по вина на водача на лек автомобил „***“
с рег. № ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен
ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи обезщетението по действителната стойност на вредата към момента на
8
осъществяване н а застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като
ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в този смисъл – Решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 52/08.07.2010 г. до т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на
ВКС, ІІ ТО; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО,
Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и
по отношение на действащия КЗ).
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените
вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка
„Каско“, тъй като плащането на недължимо обезщетение не може да се
противопостави на ответника, и не повече от размера на действително платената сума.
Ето защо следва да бъдат съпоставени тези стойности, за да се определи в какъв
размер е възникнал регресният дълг.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: В случай че е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката
(официален фирмен сервиз), следващото се застрахователно обезщетение е това, за
стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и
която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. При
липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест ако автомобилът е бил
пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не
в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база
средната пазарна цена, тоест изхожда се от възстановителната стойност на
имуществото.
В случая, видно от представените полица по застраховка „Каско“ и опис-
заключение по щета № **, годината на производство на лек автомобил „***“ с рег. №
*** е 2010 г., т. е. към момента на настъпване на процесното ПТП, 15.01.2024 г., той е
бил в експлоатация от около 14 години. Като съобрази изложеното, съдът намира, че
размерът на регресното обезщетение в разглеждания казус следва да бъде определен
по средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, като съгласно
заключението на изслушаната автотехническа експертиза, този размер възлиза на
сумата от 1662.36 лева. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че
претендираното обезщетение е завишено и не отговаря на реално претърпените вреди.
В своето заключение вещото лице посочва, че по средни пазарни цени поправката на
процесните щети към датата на процесното ПТП би струвала 1662.36 лева, като
страните не са оспорили заключението. Претенцията на ищеца по установителния иск
по чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ е в размер на 1660.08 лева, включващ както поправката
9
на вредите, така и ликвидационните разноски в размер на 15.00 лева, т.е.
претендираното от ищеца обезщетение е в размер, по-нисък от определената от
вещото лице средна стойност. Следователно предявеният иск е основателен и следва
да се уважи в цялост за пълния предявен размер от 1160.08 лева.
Основателна е и акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД за пълния предявен
размер от 51.66 лева, тъй като се установи, че ищецът е поставил ответника в забава
чрез изпращане на покана за плащане на задължението, връчена на ответника на
15.05.2024 г. Срокът за доброволно плащане е 30-дневен, вследствие на което поради
отказа за изплащане на регресното обезщетение законната лихва за забава се дължи за
периода от 14.06.2024 г. до 04.09.2024 г. (датата, предшестваща образуването на
заповедното производство).
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноските, сторени от ищеца в хода на
производството, следва да бъдат понесени от ответника, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Поради това в полза на ищеца следва да се присъдят всички разноски, заплатени
в заповедното и исковото производство, както следва: за заповедното производство – в
общ размер от 84.23 лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение; за исковото производство – в общ размер от 512.17 лева за заплатена
държавна такса, внесени депозити за вещо лице и призоваване на свидетел и
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ***, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. **, бул. „**, дължи на „**, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. **, бул. „**, сумата от 1660.08 лева, представляваща регресно вземане
за изплатено обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, полица № ** от 04.04.2023
г., за вреди, причинени на лек автомобил „***“ с рег. № ***, в резултат на настъпило
на 15.01.2024 г. ПТП, ведно със законната лихва за периода от 05.09.2024 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 51.66 лева, представляваща мораторна
лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 14.06.2024 г. до 04.09.2024
г., за които на 27.09.2024 г. е издадена Заповед № 30419 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54129/2024 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
10
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК: **, със седалище и адрес
на управление: гр. **, бул. „**, да заплати на „**, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. **, бул. „**, сумата от 84.23 лева, представляваща сторени в хода на
заповедното производство разноски, както и сумата от 512.17 лева, представляваща
сторени в хода на първоинстанционното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11