Определение по дело №263/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 381
Дата: 28 февруари 2019 г. (в сила от 28 февруари 2019 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20192100500263
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер ІV - 381                                                                                            град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и осми февруари, две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                               мл. с. МАРИНА МАВРОДИЕВА

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията   ПЕНЕВА  

въззивно частно гражданско дело номер 263 по описа за 2019 година  

 

Производството пред настоящата инстанция е образувано по постъпила жалба по реда на чл.407, ал.1, вр. чл.242, ал.1, вр. чл.316 ГПК С.Г.В. – ответник в първоинстанционното производство, срещу Разпореждане за издаване на изпълнителен лист №23368/10.12.2018г. по гр.д.№5759/18г. по описа на Районен съд Бургас, с което в полза на ищците е издаден изпълнителен лист въз основа на подлежащата на предварително изпълнение част от решението.

Според жалбоподателя, с постановеното по делото решение първоначално съдът е отказал да допусне предварително изпълнение на решението. След това недопустимо по реда за поправка на очевидна фактическа грешка е постановил, че решението подлежи на предварително изпълнение. Срещу двете решения на съда са подадени жалби, поради което същите не подлежат на предварително изпълнение и не следва да се издава изпълнителен лист.

Направено е искане на осн. чл.438 ГПк да бъде спряно производството по изпълнителното дело, образувано в следствие на тук обжалвания изпълнителен лист.

Ищците по иска П. Милчева Р., действаща лично и като законен представител на малолетното си дете Георги Станимиров В. представя писмен отговор, с който оспорват жалбата. Излагат съображения, че решението подлежи на предварително изпълнение по силата на закона и е извън наличието или липсата на нарочен диспозитив в тази връзка. В тази му част решението има характер на определение, което не слага край на делото и съдът може да го изменя или отменя на осн. чл.253 ГПК.

 

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по сезиращата жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01.08.18г., пред Бургаски районен съд (БРС), е подадена искова молба от П. Милчева Р., действаща лично и като законен представител на малолетното си дете Георги Станимиров В., срещу настоящия жалбоподател, с правно основание чл.76 ЗС – за предаване владението на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Бургас, бул.“Демокрация“, бл.160, ет.6 – СОС с ид.07079.619.46.1.22.

С постановеното по делото Решение №2415/23.11.2018г., съдът е уважил предявения иск. Постановил е, че оставя без уважение молбата на ищците за допускане на предварително изпълнение на решението, поради липса на предпоставките на чл.242, ал.2, т.3 ГПК.

На 29.11.18г. е постъпила молба по чл.247 ГПК от ищците, с искане съдът да поправи очевидна фактическа грешка, изразяваща се в приложение нормата на чл.361 ГПК, специална по отношение на тази по чл.242 ГПК. С Решение №2547/10.12.18г., по реда на чл.247 ГПК, като е счел, че е допуснал фактическа грешка в решението, квалифицирайки искането за допускане на предварително изпълнение като такова по чл.242 ГПК, вместо по чл.361 ГПК, съдът е поправил очевидна фактическа грешка, като е обявил на страните, че на осн. чл.361 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

 

Бургаският окръжен съд, при така установената фактическа обстановка, като взе предвид изложените от жалбоподателя и насрещната страна съображения, намира, че подадената жалба е неоснователна; обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съобразно разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК, подлежат на принудително изпълнение решенията, които подлежат на предварително изпълнение. По молба с правно основание чл.405 ГПК, въз основа на някой от актовете по чл.404 ГПК, съдът издава изпълнителен лист.

Производството по настоящото дело е особено исково производство по реда на Глава ХХХ ГПК – защита и възстановяване на нарушено владение. Съобразно нормата на чл.361 ГПК, решението относно предаване на имота подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно. Касае се за императивна норма, за приложението на която съдът следи служебно без възможност за преценка. Когато съдът е сезиран с молба за издаване на изпълнителен лист, той следва да я уважи, независимо от това дали съдебното решение е влязло в сила или не, щом е допуснато неговото предварително изпълнение.

Ето защо, независимо дали предварителното изпълнение е постановено с решението, или допълнително – като допълване, поправка на ОФГ или друг начин, следва да бъде издаден изпълнителен лист, без да се изчаква влизане в сила на изпълнителното основание. Именно това е смисълът и целта на предварителното изпълнение.

Поради това първоинстанционното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Искането за спиране на изпълнителното производство е неоснователно.

На първо място, систематичното място на нормата на чл.438 ГПК е в глава тридесет и девета – раздел І ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител. Посочената норма е диспозитивна и предоставя на съда възможност да спре принудителното изпълнение, когато е сезиран с жалба против действията на съдебния изпълнител.

Настоящото производство е различно – чл.407, ал.3, вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Общата норма на чл.407, ал.2 ГПК постановява, че обжалването на разпореждането, с което молбата за издаване на изпълнителен лист се уважава, не спира изпълнението. За разлика от факултативната възможност за спиране на изпълнението, предвидена в чл.438 ГПК, в хипотезата на чл.407, ал.2 ГПК такава не е предвидена.

Второ, императивната специална норма на чл.361 ГПК изрично изключва възможността за спиране изпълнението на решение, постановено по реда на глава ХХХ ГПК. Поради това искането за спиране е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

Ето защо Бургаският Окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за издаване на изпълнителен лист №23368/10.12.2018г. по гр.д.№5759/18г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя С.Г.В.,  за спиране на принудителното изпълнение на съдебното решение.

 

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                            2.