№ 208
гр. Варна, 06.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20233100900173 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Колект БГ“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ No 4, ет.6, представлявано от Ю.Б.Ц., срещу И. С. И., ЕГН ********** с
адрес: *******, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми:
-сумата от 15 248,15 шв. фр. /петнадесет хиляди двеста четиридесет и осем
швейцарски франка и петнадесет рапена/, представляваща ЧАСТ от общо дължимата по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот ****** от 18.12.2007г. главница в размер
на 64 127, 59 шв.фр./ шестдесет и четири хиляди сто двадесет и седем швейцарски франка и
петдесет и девет рапена/, ведно със законна лихва върху претендираната част от главницата,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба / 27.03.2023г./ до окончателното
й изплащане;
- сумата от 4 438,90 шв.фр. / четири хиляди четиристотин тридесет и осем
швейцарски франка и деветдесет рапена/, представляваща мораторна лихва, начислена
върху сумата за претендираната главница от 15 248,15 шв. фр. по договора за периода от
14.05.2020 г. до 27.03.2023г.
В рамките на производството са направени ВЪЗРАЖЕНИЯ от ответника за 1/
нищожност поради накърняване на добрите нрави на клаузата за възнаградителна лихва,
административни такси/разноски и застраховки - чл. 26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД ; 2/ нищожност,
поради неравноправност на същите клаузи, както и 3/ в условията на евентуалност за
1
погасяване на задълженията за главница и законна лихва по давност – чл. 110 и сл. от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 18.12.2007 г. е бил сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот ****** /Договора/ между „Юробанк България" АД /правоприемник на
„Юробанк и Еф Джи България" АД/, от една страна, в качеството на кредитор и И. С. И. от
друга страна, в качеството и на кредитополучател. Съгласно чл. 1 ал. 1 от процесния
договор, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 42 670 евро, от които: -
равностойността в швейцарски франкове на сумата в размер на 10 500 евро е била за
покупка на недвижим имот -Апартамент №3 на първи жилищен етаж със застроена площ
60,54 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет входно антре и тераса представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.4505.53.3.3, както и - равностойността
в швейцарски франкове на сумата в размер на 32 170 евро е била за други разплащания. На
03.01.2008г. ответникът усвоил отпуснатата сума в размер на 71 795 швейцарски франка с
равностойност към посочената дата - 42 670 евро. Кредитополучателят се бил задължил да
върне на кредитора получената сума, заедно с дължимите лихви при условията и в
сроковете, договорени с процесния договор. Крайният срок на погасяване на кредита,
включително и за дължимите лихви бил 336 месеца, считано от датата на открИ.е на
заемната сметка по кредита. Последната месечна погасителна вноска е била дължима на
03.01.2036г. На 05.02.2008г., по силата на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/,
задължението на И. С. И., ведно с всички обезпечения и принадлежности към него, било
изкупено от „Бългериан Ритейл сървисиз" АД, ЕИК *********. На 25.10.2017 г. с Договор
за прехвърляне на вземания /цесия/, вземането срещу И. С. И., ведно с всички обезпечения и
принадлежности към него било прехвърлено отново към „Юробанк България" АД. Твърди,
че поради неизпълнение на задълженията на ответника кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем от 28.03.2018г. На 14.08.2018г., „Юробанк България" АД предявила осъдителен
иск за част от общо дължимата сума по кредита, а именно за сумата от: 48 879,44
швейцарски франка - главница представляваща част от общо дължима главница в размер на
64 127,59 швейцарски франка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 644.40 лв. - нотариални
такси. Било образувано търговско дело № 702/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, по
което било постановено съдебно решение, с което била уважена претенцията и същото било
влязло в сила. На 27.03.2020 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „Юробанк България" АД и „Колект БГ" АД /с предходно търговско
наименование -„Свети Георги Груп" ЕАД/, влязъл в сила на 03.04.2020г. По силата на
договора за цесия „Колект БГ" АД изкупило задължението на И. С. И., произтичащо от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот ****** от 18.12.2007г., ведно с всички
обезпечения и принадлежности. Уведомление за посочената цесия не било връчено на
длъжника, поради което моли и настоящата искова молба да се счита за такова.
С уточнителна молба вх. No 8706/ 06.04.2023г., ищецът пояснява, че освен
непредявеният остатък от главница, претендира заплащане на законна лихва за забава върху
2
същата в размер на 4 438,90 швейцарски франка, дължима за периода от 14.05.2020 г. до
27.03.2023 г. Сочи, че размерът на мораторната лихва е изчислен съгласно чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА И. С. И., действащ чрез
назначения особен представител по делото адв. В. С., е постъпил отговор на исковата
молба. Оспорва начина на формиране на претендираните суми, както и техния размер.
Прави възражение за погасяване поради плащане, евент. за изтекла погасителна давност по
отношение на непредявената част от вземането за главница, която се претендира в
настоящото производство, както и за погасяване по давност на претенцията за законна лихва
за предходен период. Прави възражение, че нередовно е съобщена на длъжника последната
цесия. Прави възражение за неравноправност/нищожност на отделните клаузи от договора
за възнаградителна лихва, за разноски / административни такси и за застаховки. Моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител, който поддържа
исковата молба, моли за уважаването на исковете и за присъждане на разноски по
представен списък. Ответникът И. С. И. се представлява от назначения от съда особен
представител, който оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
СЪС СИЛА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО по влязло в сила на 08.02.2019г. решение по
т.д. 702/ 2018г. на ВОС ответникът И. С. И. е осъден да заплати на „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, София, суми, произтичащи от Договор за банков кредит за покупка на
недвижим имот HL31955/18.12.2007г., а именно: 48 879.44 шв.франка /част от общ размер
на главница от 64 127.59 шв.франка/, ведно със законна лихва върху главницата предмет на
иска, считано от подаване на исковата молба на 14.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението както и сумата от 644.40 лева, представляващи нотариални такси, ведно със
сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 3 525.78 лева, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. С оглед на горното и СЪДЪТ Е ПРИЕЛ за БЕЗСПОРНО
УСТАНОВЕНО между страните, че между „Юробанк България“ АД и ответника е сключен
процесният договор за кредит, като сумите по същия са били усвоени от ответника,
размерът на общото задължение, което евентуално би се дължало е 64 127.59 шв.франка за
главница, последното извършено плащане по кредита е осъществено на 28.04.2015г., датата
на настъпилата предсрочна изискуемост е датата на връчване на исковата молба на
ответника в производството по т.д. 702 / 2018г. на ВОС – 04.06.2018г.; надлежно е
извършено уведомяване за цесиите от 05.02.2008г. и от 25.10.2017г. към 04.06.2018г.
След приетото за безспорно и ненуждаещо се от доказване, от представените писмени
доказателства е видно, че, съгласно чл. 1.1 от сключения на 18.12.2007г. Договор за кредит
за покупка на недвижим имот ****** /Договора/ между „Юробанк България" АД
/правоприемник на „Юробанк и Еф Джи България" АД/, от една страна, в качеството на
кредитор и И. С. И. от друга страна, кредиторът е предоставил на кредитополучателя
3
кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 42 670 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня
на усвояване на кредита, от които: - равностойността в швейцарски франкове на сумата в
размер на 10 500 евро за покупка на недвижим имот -Апартамент №3 на първи жилищен
етаж със застроена площ 60,54 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет входно
антре и тераса представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.4505.53.3.3, както и - равностойността в швейцарски франкове на сумата в размер на
32 170 евро - за други разплащания. Изрично е предвидено в чл.1 ал. 3, че в деня на
усвояване на кредита, страните подписват приложение към настоящия договор,
представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата
курс „купува“ за швейцарския франк, както и конкретно определения съобразно този курс
размер на кредита в швейцарски франкове. В чл. 2 от договора страните са уговорили, че
кредитът се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове,
като усвоеният в швейцарски франкове кредит по сметката се превалутира служебно от
банката по нейния търговски курс в деня на усвояването. В чл. 3 от договора, страните са
уговорили, че кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на
Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,15 пункта. Към
момента на сключване на договора, БЛП е в размер на 4,5%. В ал. 3 е предвидено, че при
просрочие, както и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва в размер
на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване
на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В чл. 4 са предвидени такси за
управление на кредита, както и административна такса за обработка на документите.
Уговореният краен срок на договора е 336 месеца, считано от датата на усвояването.
Погасяването се извършва във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен или в
швейцарски франкове /чл. 6 ал.2/. Предвидено е банката служебно да превалутира суми от
сметки в левове и евро, в случай че няма достатъчна наличност по сметката в швейцарски
франкове. Страните са уговорили предсрочна изискуемост да настъпи при непогасяването
на която и да било вноска / чл. 18/. В чл. 22 кредитополучателят декларира, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и /или
продава ма швейцарския франк към евро, както и превалутирането може да има за
последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, като
напълно приема да носи риска. Подписано е и Приложението към договора, от което се
установява, че равностойността на отпуснатия кредит в швейцарски франкове е 71 795 при
курс: 1,6825638.
Изискано е от ищеца да представи цялата преписка по сключването на процесния
договор, в която да се съдържа и погасителния план, подписан между страните. На л. 136 до
л. 174 са представени писмените документи, съдържащи се във водената от ищеца преписка,
сред които не се намира погасителен план. По искане на ищеца, съдът е изискал от банката –
цедент да представи преписката, вкл. погасителен план по процесния договор, като в
4
отговор същата е посочила, че всички документи са представени на цесионера. В кориците
на приобщеното т.д. 702 / 2018г. на ВОС също не се съдържа подписан между страните
погасителен план.
На 05.08.2008г. е извършено цедиране на вземанията по договора за кредит, вкл.
спрямо И. С. И. /т.113 от списъка към договора за цесия/, вкл. с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности, както и начислената до датата на прехвърлянето
лихва, в сила от 30.01.2008г. В договора е налице изрично съгласие за уведомяване на
длъжниците по образец – приложение към договора. С последващ договор за цесия от
25.10.2017г. с нот.заверка подписите на страните рег.№11211/25.10.2017г. на нотариус М.К.,
София, рег.№200, БРС АД са прехвърлени обратно на „Юробанк България“ АД /с
променено наименование/ вземанията по договори за кредит съгласно приложение към
договора ведно с всички обезпечения, привилегии и принадлежности, вкл. начислената до
съответната дата на прехвърляне лихва – вкл. по т.16 от приложение №8, спрямо И. С. И. с
вземане в оригинална валута от 76 504.92 шв.фр. На 27.03.2020 г. бил сключен нов договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк България" АД и „Колект
БГ" АД /с предходно търговско наименование -„Свети Георги Груп" ЕАД/, влязъл в сила на
03.04.2020г. и по силата, на който „Колект БГ" АД изкупило задължението на И. С. И.,
произтичащо от Договор за кредит за покупка на недвижим имот ****** от 18.12.2007г.,
ведно с всички обезпечения и принадлежности. С оглед на приетото за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, уведомяването на длъжника за първите две цесии следва да се
счита за надлежно извършено уведомяване за цесиите от към 04.06.2018г., а по отношение
на третата с връчването на препис от исковата молба на особения представител – на
19.09.2023г. /преди това няма данни уведомлението да е надлежно връчено на длъжника/.
Ангажирани са и доказателства от образуваното изпълнително дело въз основа на
издадения изпълнителен лист в производството по приключилото с влязло в сила решение –
т.д. 702 / 2018г. на ВОС, от които се установяват какви са събраните в производството суми
и въз основа на които вещото лице е изготвило и заключението си.
По делото са допуснати основна и допълнителна СЧЕ, които са изслушани и приети от
съда в рамките на проведените на 19.02.2024г. и 15.04.2024г. открити съдебни заседания.
Заключенията не са оспорени от страните, поради което и съдът ги кредитира, като
кореспондиращи и с останалия доказателствен материал. Вещото лице сочи, че общият
размер на внесената сума по разплащателна сметка с IBAN: BG14 BPBI 7945 13 62933301 с
титуляр И. С. И. в „Юробанк България“ АД за обслужване на процесния договор е в размер
на 44 820,17 CHF. Внесените от кредитополучателя суми са осчетоводени по хронология в
намаление на задълженията по договора за кредит, като с тях са покрити: - 33 444,23 CHF
възнаградителна лихва; - 7 667,41 CHF главница ; - 2 934,39 CHF такси -за управление на
кредита такса за просрочие; - 128,01 CHF мораторна лихва; - 353,99 CHF имуществени
застраховки - 292,10 CHF банкови такси.
Възнаградителната лихва по договора за кредит, съгласно чл.3, ал.1 е в размер на
базовия лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в
5
швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, който към
момента на подписване на договора е 4,50% плюс договорна надбавка от 1,15 пункта. Към
момента на подписване на договора за кредит се олихвява с лихвен процент в размер на
5,65%, и през периода на действие на договора се променя както следва: от 03.01.2008г. до
02.08.2008г. - 5,65%; от 03.03.2008г. до 15.10.2008г. - 6,15%; от 16.10.2008г. до
02.10.2012г. - 7,15%; от 03.10.2012г. до 04.06.2018г. - 6,90% Общият размер на
начислената възнаградителна лихва за периода от 18.12.2007г. до датата на предсрочна
изискуемост 04.06.2018г. е 47 408,60 CHF.
Вещото лице сочи, че актуалният погасителен план, по който са погасявани
задълженията по процесния договор е приложен в документите по т.д. №702/2018г. на
стр.22 до стр.33 по описа на ВОС. В Приложение 1 към своето заключение, вещото лице е
изготвило справка за размера на начислените месечни вноски за лихва, главница и такси по
погасителен план за всеки период на олихвяване, платените суми от кредитополучателя и
тяхното съотнасяне по отделни компоненти. Последното получено плащане е от дата
28.04.2015г. и покрива изцяло вноска 85 с падеж 03.02.2015г. и 21,56 CHF частично по
вноската по лихва с падеж 03.03.2015г. Погасяването на задълженията е извършвано в
швейцарски франкове. Вноските по разплащателната сметка, обслужваща кредита са
правени в левове и евро и се превалутират от обслужващата банка. Валутният курс на
швейцарския франк в деня на усвояването е 1,17242 лева за швейцарски франк и 1,682552
швейцарски франк към евро. В таблицата, приложена към заключението, вещото лице е
изготвило информация за всяка вноска по разплащателната сметка в левове, съответно евро,
превалутираната сума в швейцарски франкове според курса на обслужващата банка,
обменият курс и сумата в швейцарски франкове при курс от деня на усвояване на кредита.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че банката е начислявала и такси за
просрочие на задължението. Кредитополучателят е погасявал кредита в суми, внасяни в
лева или в евро, като същите са превалутирани. Вещото лице сочи, че от изисканите данни
от ищеца, не се сочи да има извършени плащания от ответника след 28.04.2015г.
По допълнителното заключение вещото лице изчислява, че общо изплатената сума от
И. С. И. по процесния договор за кредит е в размер на: 44 820,13 CHF и 133 378.31лв., от
които по разплащателна сметка с титуляр И. С. И. в „Юробанк България“ АД за обслужване
на процесния договор са внесени средства в размер на 44 820,17 CHF. Сума в размер на 110
457,61лв. е постъпила от разпределението по изпълнително дело 136/2023 на ЧСИ С.Я.. Със
сума в размер на 8 952,00лв. е намалено вземането на ищеца, съгл. чл.493, т.1 от ГПК. Сума
в размер на 13 968,70лв. е постъпила на 21.03.2024г. по разплащателна сметка на „Колект
БГ“ АД от С. С. И. по съдебна спогодба по гр. дело 782/2023 по описа на РС Добрич, с която
е намален размерът на задължението.
Внесените от кредитополучателя суми са осчетоводени по хронология в намаление на
задълженията по договора за кредит, като задълженията са погасявани по реда на чл.76 от
ЗЗД и с тях са покрити:
-С вноските от кредитополучателя И. С. И. в размер на 44 820,13CHF: - 33 444,23 CHF
6
възнаградителна лихва; - 7 667,41 CHF главница ; - 2 934,39 CHF такси -за управление на
кредита и такса за просрочие; - 128,01 CHF мораторна лихва; - 353,99 CHF имуществени
застраховки; - 292,10 CHF банкови такси;
-Със сумата по изпълнителното производство в размер на 119 409,61лв.: - 4 175,18 лв.
нотариални и съдебни такси; - 1 318,00 лв. такси по изпълнителното производство; - 55
405,77лв. законна лихва до 07.11.2023г. - 58 510,66 лв. главница;
-Със сумата по съдебна спогодба по гражданско дело в размер на 13 968,70лв.: - 588,71
лв. остатък от дължими разноски по договор за цесия в размер на 4 763,89 лв. и погасените
по изпълнителното дело разноски 4 175,18лв.; - 13 379,99 лв. лихва по договор за цесия.
Погасяването на задълженията е извършвано в швейцарски франкове до сключването
на договора за цесия. Задължението по изпълнително дело 136/2023г. по описа на ЧСИ С.Я.
е превалутирано по фиксинг на БНБ 1,98159 лева за швейцарски франк за дата 22.02.2023г.,
на която е подадена молба за завеждане на изпълнително дело от „Колект БГ“ АД към ЧСИ
С.Я. рег.№ 719, с район на действие ВОС. Главницата по изп. лист № 217/23.05.2019г по
описа на ВОС в размер на 48 879,44 CHF e превалутирана в размер на 96 895 лв. Лихвата по
изпълнителното дело е изчислена в лева. Погасяването е извършено в лева. С постъпилата
по съдебна спогодба по гр. дело 782/2024г. по описа на РС-Добрич сума в размер на 13
968,70 лв. се закрива лихва в размер на 7 260,58 CHF, с равностойност 13 379,99лв. по
фиксинг 1,84269 лв. за CHF от дата 28.02.2020г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С доклада по делото съдът е възложил на ищеца да установи, че страните се намират
във валидни облигационни правоотношения по договор за кредит, по който клаузите за
възнаградителна лихва, административни такси/разноски и застраховки са валидни и
обвързващи страните, своето пълно и точно изпълнение по договора, настъпилата
изискуемост на задълженията, вкл. предпоставките за настъпилата предсрочна изискуемост,
както и редовно уведомяване на ответниците за същата, както и че вземанията по процесния
договор за кредит са били надлежно прехвърлени към ищеца с договор за цесия от
27.02.2020г., за което и ответникът е надлежно уведомен. В тежест на ищеца е да установи
конкретния вид, период и размер на задълженията. Предвид, че исковете са насочени срещу
потребител, изрично е указано и че в тежест на ищеца е да установи и изпълнението на
задълженията относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието
на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да
се изменят. В случай, че се констатират неравноправни клаузи в потребителския договор, то
в тежест на ищеца е да установи и че същите са уговорени индивидуално.
В тежест на ответника съдът е възложил да докаже погасяването на вземанията по
договора за кредит /плащане или изтекла давност/, както и останалите правоизключващи
спорното право факти, на които основава своите възражения.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че съдът не следва да извършва служебна
7
преценка за неравноправност на клаузите от договора, предвид, че се претендира единствено
главница и законна лихва за забава. Преценка не е извършена и по предявения вече частичен
размер по приключилото с постановяване на неприсъствено решение производство, като
изрично съдът е посочил, че не следва да се произнася по този въпрос. Преценка се дължи с
оглед на обстоятелството, че при констатирани неравноправни клаузи, евентуално въз
основа на които са погасявани суми по договора, то и те не биха били дължими и следва да
се приспаднат от задълженията за главница.
Процесният договор за кредит притежава основните характеристики на ипотечен
кредит, поради което по отношение на него след приемането на Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители /Обн. - ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г./ би бил приложим
последният. В същото време, законодателят не е придал ретроактивно действие на ЗКНИП
(ДВ, бр. 59/2016 г.), като в § 4 от ПЗР е уредил правилото, че разпоредбите на закона не се
прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, с
изключение на забраната за заплащане на компенсаторна неустойка при предсрочно
погасяване на потребителските кредити. Процесният договор е изключен и от предметния
обхват на Закона за потребителския кредит (отм.), в нормата на чл. 3, ал. 5, т. 1 от който
изрично е посочено, че разпоредбите на закона, с изключение на чл. 15 , не се прилагат за
договори за кредит или за договори за посредничество за предоставяне на кредит,
обезпечени с ипотека върху недвижим имот.
От общата дефиниция на пар. 13, т.1 ДР ЗЗП и от чл.9,ал.3 ЗПК, се извежда, че
кредитополучателите по договор за банков кредит - физически лица, които не придобиват
средствата, предмет на договорите за осъществяване на търговска дейност се включват в
кръга лица – потребители на банкова услуга. Така се обосновава приложимост на
транспонираната Директива № 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, чрез детайлната уредба на материята и в Закона за защита на
потребителите.
Отделно, настоящият състав намира, че при тълкуването на дължимото
добросъвестно поведение от страна на кредитора, предвид и настъпилите промени в
обществените отношения и изискванията, наложени с развитието на националното и
европейското право, вкл. с приетия впоследствие ЗКНИП, неминуемо е да се отчетат
въведените изменения и допълнения в потребителската защита. Съществува изобилна
практика на СЕС по отношение на защитата на потребителите, като основната идея е, че
потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна
точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като
това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика
условия, без да може да повлияе на съдържанието им. / Решение от 27 юни 2000 г. по дело
Océano Grupo Editorial и Salvat Editores, C 240/98—C 244/98, Recueil,, точка 25, Решение от
26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro, C 168/05, Recueil, точка 25/. Именно и поради
значителните различия в законодателствата на държавите членки, е приета и Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
8
потребителските договори. В нея изрично се подчертава, че неравноправното положение на
потребителя спрямо продавача или доставчика може да се компенсира само с положителна и
външна по отношение на самите страни по договора намеса. Разпоредбата на чл. 8 от
Директива № 93/13 изрично урежда възможността на държавите-членки да запазят всички
заварени вътрешноправни норми, които осигуряват по-засилена потребителска защита, като
per argumentum а fortiori следва да се приеме, че новоприетите разпоредби, които разширяват
границите на тази защита следва да бъдат отчитани като минимални нейни стандарти, които
не могат да бъдат заобикаляни занапред, включително и по заварени отношения.
В този смисъл и такъв незаобиколим стандарт представляват въведените, например с
чл. 23 ал.3 - забрана за кредитора да изисква от потребителя заплащане на суми,
включително на лихви, такси, комисиони или други видове разходи, свързани с договора за
кредит, които не са предвидени в сключения договор за кредит, както и чл. 43, ал. 2 от
ЗКНИП забрана в тежест на потребителите да се начисляват обезщетения за забава,
надхвърлящи законната лихва. Приложима за периода от приемането на ЗКНИП би била и
забраната кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Дори и да не се приеме горното, то видно от приложимата към датата на сключване
на процесния договор редакция на чл. 58 от ЗКИ, законодателят е въвел изискване за яснота
и разбираемост на съответните клаузи и условия, които страните договарят.
Наред с изложеното, съдът дължи служебно преценка във връзка с потребителската
закрила за наличието и на неравноправни клаузи, като се констатират такива несъответствия
в процесния договор.
В случая, странитe са уговорили кредитът да бъде отпуснат в швейцарски франкове
по посочен в Приложение 1 към договора курс към еврото към датата на усвояване. В
договора не са посочили падеж на месечните вноски / в чл. 7 не е попълнена дата/, не са
посочили и как се разпределят между лихва и главница същите, а доколкото е видно, че са
предвидени и такси, не е ясно дали и тези такси следва да са част от месечното задължение.
По отношение на лихвата е предвидено, че същата подлежи на едностранна промяна и
същата е обвързана с БЛП на банката, който не е посочено как се формира.
При разрешаването на спора относно неравноправността на клаузите и последиците
от нея, доколкото разпоредбите на чл.3, пар.1, чл.4, пар.2 и чл.6, пар.1 от Директива 93/13 са
транспонирани в чл.145, ал.1 и ал.2 и чл.146, ал.1 и ал.5 ЗЗП, следва да се съобрази и
даденото от СЕС тълкуване на посочените разпоредби, което е задължително за
националните юрисдикции на държавите членки на Европейския съюз, и по-конкретно с
тълкуването на понятието „основен предмет“; възможността за преценка за неравноправност
на клаузи от основния предмет само, ако те са неясни и неразбираеми; критериите за
неравноправност на клауза, уреждаща валутния риск при договори в чуждестранна валута;
необвързващият характер и останалите последиците от неравноправността на клаузата.
В тази връзка, съдът съобрази, че в т.1 от диспозитива на решението по дело С-186/16
9
на СЕС и в разяснителната част към него е посочено, че чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13
трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на
тази разпоредба обхваща договорна клауза, включена в договор за кредит, изразен в
чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на която
кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, тъй
като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор престация.
СЕС се е произнесъл, че с оглед въведеното с чл. 4, пар.2 от Директива 93/13
изключение, не се прави преценка на неравноправния характер на клаузи, които попадат в
обхвата на понятието „основен предмет, само ако след самостоятелно изследване на всеки
отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че те са били изразени от
продавача или доставчика (в случая от банката), на ясен и разбираем език (решения по дело
C-484/08, т.32 по дело C-26/13, т.42 и по дело C-96/14,т.31).
Според т.2 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар. 2 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде
изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите
институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която
да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във
връзка с това посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да
бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от
потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на
конкретния обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване
или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да
прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. В т.50 от решението е разяснено, че от една страна,
потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в
чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който
евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в
която получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да представи
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава
доходите си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се
увери, че банката е предоставила на съответните потребители цялата относима информация,
която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им
задължения. Изискването за прозрачност трябва да се тълкува разширително (решение по
дело С-26/13, т.72). Разрешението се извежда от закрепеното в постоянната практика на СЕС
(т.47 по дело С-484-08) разбиране, че въведената с Директива 93/13 система на защита се
основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с
продавача или доставчика от гледна точка, както на позицията му в преговорите, така и на
степента на информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с
10
установените предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе
на съдържанието им.
В т.3 от диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС се е
произнесъл, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл.145, ал.1 ЗЗП) трябва да
се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза
трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане
на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този
момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като
дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,
проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да
направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по
смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки
по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно възможните
промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута (най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това
наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, пар. 1 от
Директива 93/13). За да установи дали клаузата води в разрез с принципа на
добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата
и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като
постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може
основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално
договаряне (решения по С-186/16, т.57 и по C-415/11, т. 68 и 69).
В т. 55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16 СЕС е посочил, че
клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която изисква
месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на
обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск
в тежест на потребителя.
В диспозитива на определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл.3 до чл.5 от
Директива 93/13 (транспонирани в чл.143, чл.145 и чл.147 ЗЗП) следва да се тълкуват в
смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като неравноправна клауза
от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не
може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде
констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора.
Въз основа практиката на СЕС и следва да се заключи, че „неравноправна е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен
11
начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай не се
прилагат изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП”.
Съгласно разпоредбата на чл.145, ал.1 от ЗЗП, всяка от клаузите на договора за
кредит следва да се тълкува ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички
обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на сключването, при което
се установява, а в случая именно, че: 1/ кредитът, съгласно чл.1, ал.1 от договора, се
предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността в щвейцарски франкове на
42 670 евро за покупка на недвижим имот и за други разплащания; 2/ страните са подписали
съобразно чл.1, ал.3 приложение към договора, в което са приложили към датата на
усвояване на кредита - курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката, като е
определен съобразно този курс и размера на кредита в швейцарски франкове, а именно -
71795 щвейцарски франка; 3/ независимо, че в чл.2, ал.1 е предвидено, че кредитът се
усвоява в швейцарски франкове, достъп до ресурс в швейцарски франкове
кредитополучателят няма, тъй като банковата сметка в швейцарски франкове е блокирана; 4/
швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в евро,
като реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в евро по негова сметка в
евро-чл.2, ал.4 от договора. 5/ Кредитът се погасява съобразно погасителен план, неразделна
част от договора, на равни вноски в швейцарски франкове - чл.6, ал.1, но такъв страните не
са подписали помежду си; 6/ Цената на кредита - възнаградителната лихва, се формира въз
основа на БЛП за кредити в швейцарски франкове –чл.3, ал.1; 7/ В чл.20 от договора
изрично е посочено, че кредитът е предоставен в швейцарски франкове, като
кредитополучателят има право да поиска от банката превалутирането му в евро.
В чл.22, ал.1 от кредитния договор, кредитополучателят поема за своя сметка риска и
всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като в ал.2 на чл.22 декларира, че разбира
икономическия смисъл и правните последици на клаузите на договора и е съгласен с
настъпването им. Клаузата на чл.22, ал.1 от договора не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост, като останалите клаузи, които са израз на изразеното изрично съгласие по чл.
22 също са неясни и неразбираеми. В конкретния случай банката не е предоставила на
потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата
относима информация, която би му позволи да прецени икономическите последици от
клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически
трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си.
Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс
купува и / или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на
12
дълга, изразен в евро в посока повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна
информираност” на потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване.
Кредитополучателят - физическо лице е сключил жилищен кредит в швейцарски франкове
при необходим му, с оглед целта на кредита паричен ресурс в евро – „резервната валута” по
чл.29 ЗБНБ, при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя
на паричен ресурс в швейцарски франкове (блокирана сметка). Това сочи, че към момента
на сключването на договора потребителят е възприел предлаганият му кредитен продукт за
по-изгоден с оглед по-ниския лихвен процент, доверявайки се на стабилността на
швейцарския франк като една от основните световни валути. На потребителя обаче като по-
слабата страна в правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не е
предоставена информация при сключването на договор за жилищен кредит със срок на
издължаване от 28 години какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския
франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация
банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както
и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния
риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. След
като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна по договора за
възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на
кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е
могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му
задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при
получаван доход в местната национална валута. Преценката на потребителя, дали да избере
да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-
висока лихва, но да не носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на
база на предоставена му от банковата институция информация относно възможните промени
в обменните курсове, която именно позволява на потребителя да вземе решения, основани
на „добра информираност” дали и какъв договор за кредит да сключи. С клаузата на чл.22,
ал.1 във вреда на потребителя върху него се прехвърля изцяло валутния риск, с което се
създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния
договор по см. на чл.143, т.19 ЗЗП.
В светлината на изложеното и предвид, че в самия договор липсват съществени
договорки, включително липсва подписан между страните погасителен план, като в същото
време се предвижда и погасяване в швейцарски франкове с опция за служебно
превалутиране, като и договорената възнаградителна лихва подлежи на едностранна
промяна и без конкретно посочване на начина на формиране на БЛП на банката, то и
неизменно е налице една неяснота и невъзможност за потребителя да прецени финансовата
тежест, която поема сключвайки процесния договор.
Съдържанието на договора не позволява кредитополучателят да формира реална
представа за това при какви условия и в каква степен ще се променят условията по договора
и неговите задължения. Наред с това договорът не предвижда възможност за
13
кредитополучателя да се откаже от договора при увеличаване на лихвата. Клаузите, които
създават тази неяснота – в случая – чл. 3 ал.1 и ал.5, чл. 6 ал. 2, 3 и 4, чл. 22 са
неравноправни на осн. чл. 143, т. 10, т.11, т.12 и т. 19 от ЗЗП.
Ищецът не е ангажирал доказателства, че клаузите са индивидуално уговорени,
поради което и съдът приема, че те не са такива, поради което и не следва да се изключва
тяхната неравноправност.
Въпреки че наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не
води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи / чл. 146
ал. 5 от ЗЗП/, то съдът приема, че доколкото липсват съществени уговорки между страните –
по отношение на падежната дата на месечното задължение, конкретен размер на месечни
вноски, разпределение между лихва и главница, то и тези пороци влекат нищожност изцяло
на клаузата за договорена възнаградителна лихва. В разрез с разширената защита на правата
на потребителите би било да се приеме за валидна клаузата по чл.3.1, но с първоначално
уговорения лихвен процент. Липсата на ясно изразена воля и договорки между страните за
разпределението на лихва и главница в месечните вноски, както и падежна дата, нарушават
правата на потребителя, като съдът не следва да замества волята на страните, а и липсва
законова уредба как следва да се постъпи в случая. Налице е една генерална неяснота и
разбираемост на конкретните задължения, които е поел кредитополучателя, която
препятства и преценка на давностните срокове по направеното от ответника възражение. С
оглед на изложеното и съдът намира, че дължими от ответника биха били само сумите,
които той не е заплатил за усвоената от него главница, но не и за възнаградителни лихви.
Както се посочи по-горе, по отношение и на стандартите, които следва да са
приложими като минимални критерии за защита на правата на потребителите, независимо,
че ЗКНИП е последващ, сключването на процесния договор, то и недължими са всички
такси за управление и разглеждане на кредита, както и в случай, че са събрани лихви за
забава, надвишаващи размерите на законната лихва за забава за съответните периоди.
Видно от подписаното от страните приложение – молба, размерът на усвоения от
ответника кредит е 71795 щвейцарски франка равностойност на 42 670 евро при курс
1,6825638 към евро. С оглед на влязлото в сила решение между страните и съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че към датата на влизане в сила на
Решение No 120 / 08.02.2019г. по т.д. 702 / 2018г. на ВОС, а именно – 08.02.2019г. общото
задължение на ответника за неиздължена главница е 64 127.59 шв.франка.
Видно от заключението на вещото лице, изплатената сума от И. С. И. по процесния
договор за кредит е в размер на: 44 820,13 CHF и 133 378.31лв., като последната сума в лева,
преизчислена към швейцарския франк с курс към датата на усвояване на кредита, възлиза на
114 742,85 CHF. Или общо изплатените суми / доброволно и събрани принудително/ са
159 562,98 CHF. Предвид, че съдът направи извод единствено за дължимост на главницата,
то и очевидно, че ответникът е изплатил задължението си, като претенцията на ищеца се
явява неоснователна.
14
Дори и да не се възприеме извода на съда за недължимост на възнаградителни лихви
и такси, то в този случай, размерът на дължимата възнаградителна лихва до датата на
настъпване на предсрочната изискуемост, съобразно и съставения от банката погасителен
план /л. 22 – 33 от т.д. 702/ 2018г. на ВОС/ би бил общо 59 389, 30 CHF. Начислените такси
за целия срок на договора са 1 032, 23 CHF, отново съгласно погасителния план от банката.
Общият размер на задължението по кредита до датата на предсрочната изискуемост –
04.06.2018г. би бил 132 216,53 CHF. В съпоставка с общо внесените и събрани
принудително суми – 159 562, 08 CHF, то и надвнесени се явяват 27 345,55 CHF. И в този
случай неоснователна се явява претенцията за заплащане на главницата.
Доколкото неоснователна е претенцията за главница, то неоснователна се явява и
претенцията за законна лихва за забава. Дори и да се приеме, че законната лихва за забава се
дължи /предвид, че преди периода, за който се претендира същата, погасена е единствено
главница в размер от 44 820,13 CHF, като останалите суми са събрани по принудителен ред
и то на последваща периода на претенцията дата/, с оглед на констатираните като
надвнесени суми, то и следва да се приеме, че с част от тях се погасява и претендираната
законна лихва за забава.
По разноските:
При този изход от спора, разноски не се дължат на ищеца, а ответникът е
представляван от особен представител, на когото следва да се изплати възнаграждението.
Съдът е изплатил възнаграждението на вещото лице от бюджета на съда, като
съответно и ищецът следва да бъде осъден да заплати сумите по сметка на съда или това са
общо 700 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Колект БГ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ No 4, ет.6, срещу И.
С. И., ЕГН ********** с адрес: *******, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
-сумата от 15 248,15 шв. фр. /петнадесет хиляди двеста четиридесет и осем
швейцарски франка и петнадесет рапена/, представляваща ЧАСТ от общо дължимата по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот ****** от 18.12.2007г. главница в размер
на 64 127, 59 шв.фр./ шестдесет и четири хиляди сто двадесет и седем швейцарски франка и
петдесет и девет рапена/, ведно със законна лихва върху претендираната част от главницата,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба / 27.03.2023г./ до окончателното
15
й изплащане;
- сумата от 4 438,90 шв.фр. / четири хиляди четиристотин тридесет и осем швейцарски
франка и деветдесет рапена/, представляваща мораторна лихва, начислена върху сумата за
претендираната главница от 15 248,15 шв. фр. по договора за периода от 14.05.2020 г. до
27.03.2023г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА «Колект БГ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ No 4, ет.6, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на Варненския окръжен съд /по сметка на ВОС/ сумата от 700 лв. /седемстотин
лева/, представляваща дължимо възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 77 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. В. Д. С. от АК – гр.Варна възнаграждение в размер на 3
853лв. /три хиляди осемстотин петдесет и три лева/ от внесения от ищеца депозит, с оглед
осъществената защита като особен представител в производството на ответника И. С. И.,
ЕГН **********.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16