№ 17569
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110115372 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 57934/24.03.2022г. на СРС, уточнена
с Молба, вх. № 92503/10.05.2022г. на СРС, подадена от А. С. К. и Г. В. М. срещу Л. Д. С. и
Д. Д. С.. С Определение №31173/18.11.2022г. произвоството по делото е частично
прекратено.
Ищците А. С. К. и Г. В. М. са предявили срещу ответниците Л. Д. С. и Д. Д. С.
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните,
че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор *********** и с площ от 787 кв.м., находящ се в град Б., ул. "*********" №
13, представляващ УПИ ********, кв. 8 по плана на в.з. Б..
Претенциите си ищците обосновават с обстоятелството, че през 1919г.
наследодателите на Хр.Т. С. с нотариален акт били признати за собственици на имот - нива
от 25 дка в местността "********" при посочени съседи. През 1957г. Хр.Т. С. продал на
Н.Д.Д. 1/6 ид.ч. от тази нива, останала му в наследство от баща му /този договор бил
потвърден през 1993г./. Посредством делба през 1958г. тази нива била дадена в собственост
на З.П., И.Т. С. и Хр.Т. С.. Те от своя страна я поделили през 1960г., като Хр.Т. С. получил в
дял нива с площ от 5030 кв.м., находяща се в землището на село Г., местност "********",
представляваща имот пл. № **** при съседи: З.П., Т., Л.Г./М.Р. и път. През 1960г.
Селсъветът в село Б. издал удостоверение, че имотът е във вила зона и не попада в блок на
ТКЗС, като е с квадратура от 5030 кв.м. С Решение от 22.07.2005г. по гр.д. № 3752/2005г. на
СРС било признато за установено, че Н.Д.Д. има право да му се възстанови правото на
собственост върху процесния имот. Това било сторено с Решение № 5444/15.11.2006г. на
ОСЗГ - Овча купел. На 30.11.2009г. между Н.Д.Д. и А. С. К. бил сключен предварителен
договор за продажба на имота, описан като нива с площ от 5030 кв.м. Ищците сочат, че
договорът бил сключен само от единия от тях, но парите им били общи. Междувременно
обаче Н.Д. починал, а наследницата му направила отказ от наследство. Затова и сделката по
продажба не била финализирана. Твърдят, че необезпокоявано и двамата владеят имота от
30.11.2009г., а преди това той е владян от праводателя им Д.. Имотът бил ограден, като
1
периодично бил почистван. На 02.12.2021г., когато отишли да видят как върви работата по
почистването, установили, че трето лице - Д., който бил баща на ответниците, е извършил
самоуправни действия, като поставил табелка, че е собственик, с данни за контакт. Твърдят,
че са придобили имота по давност, а нотариалният акт от 23.12.2011г., с който ответниците
се легитимират като собственици, бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и
липса на форма, поради което и трябвало да се отмени. В насрочените по делото публични
съдебни заседания предявените искове се поддържат, включително в хода на устните
състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмени бележки, вх. №
285085/12.10.2023г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Л. Д. С. и Д. Д. С. са подали Отговор, вх.
№ 234888/01.11.2022г. на СРС, с който оспорват исковете като предявени с нередовна
искова молба, недопустими и неоснователни. Ищците обосновавали претенциите си на
взаимно изключващи се правни и фактически основания. Сочат, че исковете са
недопустими, тъй като реално съставлявали такива за установяване на факти с правно
значение, а такива искове били допустими само в специално предвидените от закона случаи.
Исковете били недопустими и поради това, че ищците не можели да се легитимират като
собственици и не разполагали с активна процесуална легитимация, още повече, че
наследник на Н.Д. била Столичната община, приела наследството по опис, а искове срещу
нея не били предявени. Касаело се за предявяване на чужди права пред съд. По отношение
на основателността на исковете твърдят, че ищците никога не са упражнявали фактическа
власт върху процесния имот, а правата им по предварителния договор от 30.11.2009г., който
нямал достоверна дата, се погасили по давност през 2014г. Имотът бил повече от 50 години
назад във времето собственост и във владение на праводатели на ответниците, които го
придобили надлежно с поредица от правни сделки. При условията на евентуалност се прави
възражение, че именно те са го придобили по давност. На тези лица били издавани и
разрешения за поставяне на ограда. Със съдебно решение по ч.гр.д. № 2971/2007г. било
установено по отношение на праводателката на ответниците и тяхна майка, че Н.Д.Д. не е
упражнявал фактическа власт върху имота. Подробно обосновава липса на възникнали по
какъвто и да е начин право на собственост върху имота за ищците, както и липса на
идентичност между имота който ищците твърдят да са придобили, и този на ответниците.
Оспорва се наличието на предпоставки за осъществяване на земеделска реституция за имота.
Именно ищците били тези, които били предприели неправомерни действия върху имота,
като отрязали овощни дървета в него и премахнали част от оградата. В насрочените по
делото публични съдебни заседания предявените искове се оспорват, включително в хода на
устнит състезания. Подробни съображения се излагат и в Защита, депозирана в заседанието
на 03.10.2023г.
Третото лице – помагач Столичната община чрез адв. Л. П. оспорва предявените
искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците в отговора
ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен
интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените
искове е за ищците. Същите следва да установят, че в патримониума им е възникнало на
годно правно основание право на собственост върху процесните части от недвижимия имот.
В тежест на ответниците е да докажат, че в техния патримониум, е налице право,
2
изключващо правата на ищците, ако такива се установят. Всяка от страните следва да
докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Доколкото ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху
процесния имот въз основа на осъществено владение върху имота и изтекла в тяхна полза
придобивна давност, то съдът следва да обоснове решението си въз основа на приетите по
делото доказателства, които обосновават извод за наличие/липса на осъществявано владение
и периода, през който евентуално е налице същото.
Видно от представеното по делото заверено копие, с Нотариален акт №
35/11.07.1919г. на І Нотариус при Софийския окръжен съд С. С., К. С. и Б. С. са признати за
собственици по силата на давностно владение върху редица недвижими имоти, сред които и
нива с площ от 25 дка в землището на село Г. /Софийско/, местност „********“, при съседи:
Р.А., Л.Г., Р.Г. и М.С..
С определение по протокол от 26.03.1958г. по гр.д. № 2752/1958г. на Софийския
народен съд – Д.ски район, е одобрена съдебна спогодба между З.С.П., И.Т. С., С.Т. И.,
М.Т.Т., И.Т.Т., Б.С.Т.-С., З. С. Т.-С. и Хр.Т.С. за подялба на останалите в наследство от
Т.С.И. имоти в землището на село Г. /Софийско/. Нивата в местността „********“ с площ от
22,3 дка и при съседи: Р.А., Р.Г., М.С. и път, остава в дял на З.П., И.Т. С. и Хр.Т. С..
С определение по протокол от 24.03.1960г. по гр.д. № 2006/1960г. на Софийския
народен съд, ІІІ район, ІV уч., 2 състав, е одобрена спогодба за подялба на имоти между И.Т.
С., З.Т. С. /П./ и Хр.Т. С., като в дял на последния е оставена нива с площ от 5030 кв.м.,
находяща се в землището на село Г., местност „********“ и при съседи: З.П., Т., Л.Г. /
Мл.А. и път, представляваща част от цялата наследствена нива от 22,3 дка, който имот по
проекто-плана е с пл. № ****.
С Решение от 22.07.2005г. по гр.д. № 3752/2005г. на Софийския районен съд, 47
състав, влязло в сила на 16.08.2007г., е признато за установено спрямо ОСГЗ-Б., че Н.Д.Д.
има право на възстановяване на собственост върху имот – нива с площ от 5000,00 кв.м. в
землището на Г., местност „*********“/“********“, представляваща имот пл. № **** при
съседи Р.А., Л.Г., Р.Г. и М.С..
С Решение № 5444/15.11.2006г. ОСЗГ – Овча купел е признала правото на
собственост на Н.Д.Д. върху нива от 5030,00 кв.м. в землището на село Г., м. „********“,
като е възстановила правото на собственост върху 1,242 дка от нея, а за останалите 3,788 дка
това е отказано.
Видно от Удостоверение за наследници № 193/09.02.2013г. на Столичната община –
Район „Витоша“, Н.Д.Д. е починал на 19.04.2011г., като е оставил за свой наследник по
закон сестра си С.Д. И.. Същата се е отказала от наследството (доказателства на л. 33-34). С
Решение № 109/27.08.2015г. по гр.д № 52747/2014г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 83
състав, е допуснато приемането на наследството на Н.Д.Д. от Р.М. – Кмет на Столичната
община – Район „Б.“, което наследство се състои от нива с площ от 1,242 дка, находяща се в
землището на село Г., м. „********“, представляваща имот пл. № **** от стар кадастрален
план от 1957г.
С Нотариален акт № 160/29.04.1970г., т. 12, дело № 2101/1970г. на І Нотариус при
Софийския народен съд, ТКЗС „Д. Благоев“ в град Б. е продало на полковник Д. Д.С. празно
място с площ от 720 кв.м., находящо се в град Б., м. „Вилна зона“, представляващо парцел
Іа-ТКЗС, кв. 8 по плана на град Б., м. „Вилна зона“, при съседи: от две страни улици, парцел
І – ТКЗС и ІІ-ТКЗС. С Нотариален акт № 187/08.11.1977г., т. 24, дело № 3809/1977г. на І
Нотариус при Софийския районен съд, Д. Д.С. е подарил на дъщеря си П.Д.С. описания в
предходния абзац недвижим имот. С Нотариален акт № 76/18.08.1989г., т. 5, дело №
3
1905/1989г. на І Нотариус при ІІ Районен съд – София, П.Д.С. е призната за собственик на
имот с площ от 78 кв.м., придаден по регулация към собствения ú имот парцел ********, кв.
8 по плана на град Б., м. „Вилна зона“. С Нотариален акт № 42/14.06.1996г., т. 62, дело №
12316/1996г. на І Нотариус към Софийския районен съд, П.Д.С. е продала на А.Д.У
недвижим имот – парцел ********, кв. 8 по плана на град Б., м. „Вилна зона“, с площ от 798
кв.м., при съседи: улица, парцел *******, парцел ****** и парцел VІІ-1467. С Нотариален
акт № 59/23.12.2011г., т. 7, рег. № 22671, дело № 1160/2011г. на Нотарус № *** – В.Б.,
А.Д.У е продал на Л. Д. С. и Д. Д. С. недвижим имот – УПИ, представляващ парцел
********, кв. 8 по плана на град Б., м. „в.з. Б.“, с административен адрес: град Б., ул.
„*********“ № 13, с площ от 798 кв.м. и съседи: улица, УПИ *******, УПИ ****** и УПИ
*******. В нотариалния акт е вписано, че владението върху имота е предадено на
купувачите на 23.12.2011г.
Видно от скица на поземлен имот № *********/14.12.2021г., процесният имот е с
идентификатор *********** по кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК и площ от 787 кв.м.
Като свидетели по делото са разпитани А.Ц., В.К., Хр.К. и Н.П..
Свидетелят Ц. познава ищеца А. К. отдавна. Преди 13-15 години посетил офиса на
ищеца К., където заварил двама възрастни човека. К. го поканил да влезе, поговорил с
възрастните хора, след което те си тръгнали. Тогава К. казал на Ц., че си е купил имот в Б..
Това станало преди повече от 10 години. Твърди, че е ходил в имота няколко пъти /на около
2-3 години/, включително и с ищеца М.. Дворът бил по-малко от декар. Ходили там да
поливат. Дори свидетелят им помогнал да изправят паднала порта. Ищците чистили в имота.
Разказва как се стига до имота, както и че се намира на ул. „*********“ № 13. Описва
околните сгради, че имотът има отпред желязна ограда. Имало шахта за водопровод, но
нямало вода. Имало бор и някакви други дървета. Последно е ходил в имота преди 3-4
години, а преди 2 години К. му съобщил, че има проблеми и се появили някакви
собственици. Портата на имота се заключвала.
Свидетелката К. познава ищците от 30 години. Знае за имота в Б.. Ходила е там по
повод на това, че неин съдружник търсел да си купи имот в Б., а М. ги поканил да видят и
техния /без да го предлага за продажба/. Парцелът бил правоъгълен, а на лицето му имало
ограда от метални профили. От дясната страна бил с ограда от бетонни колове и мрежа, а от
лявата с плътна зидана ограда. Теренът бил равен и вътре имало овошни дървета. Бил в град
Б. на ул. „*********“ № 13, в посока към Г.. Описва околните сгради и улицата. Имало
метална врата, която била отключена от М.. Имотът бил проходим, около 800 кв.м.
Дърветата били стари. Последно ходила там преди 4-5 години /след това само е минавала на
разходка/, а преди 1 година М. ú споделил, че се явили хора с претенции към имота. Не знае
кой е садил дръвчетата и кой е направил оградата.
Свидетелят К. познавал П. С. от повече от 30 години. Знае, че ответниците имат имот
в Б.. С нея и приятели е ходил там. Имотът бил към 800 кв.м. Преди около 30 години С.
правила ограда на имота, садила дръвчета в него. Оградата била метална - прозирна. През
2011г. имотът станал собственост на синовете ú Л. и Д. – показали му нотариалния акт.
Ходил е да помага да се почиства и коси имота, да се берат плодове. Последно е бил там през
2020г. Имотът бил правоъгълен, с метална барака и към 30 посадени дървета. Имало врата,
която се заключвала. Видял, че я отключил Л.. Описва околните сгради.
Свидетелят П. познава имота от 40 години, като е семеен приятел на „П. и С.“. П.
била първоначален собственик на имота, като после мястото било прехвърлено на синовете
ú Л. и Д. С.и. Преди около 30 години имотът бил ограден с мрежа. Към 2016-2017г. лицевата
ограда била паднала, а Л. се заел да я възстанови в първоначалния ú вид. През 2020г.
оградата вече била направена. Заключвало се с катинар, отключен от Л.. От поне 40 години в
имота има насаждения, а после 10-15 години ходили да берат плодове, а П. правела компоти
4
от тях. Имотът бил правоъгълен, към декар или по-малко.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени и задълбочено и изчерпателно обосновани отговори на поставените въпроси и без
индикации да е евентуално неправилно. Вещото лице, проследявайки подробно
регулационната история на имота и данните и документите по делото, е установило, че
между имот със стар с пл. № **** и имот с идентиикатор *********** с площ от 787 кв.,
УПИ ********, кв. 8 /стар парцел І-а, кв. 8/ по плана на град Б., м. „Вилна зона“ е налице
частична идентичност, като двата имота се застъпват на площ от 486 кв.м., означена с
граници по линиите между точки 3-4-В-Е-З на приложената към заключението комбинирана
скица.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав
на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.
68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо
основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица – придобиване на вещното
право – е нормативно свързана само с тези юридически факти (ТР 4/2012-2012-ОСГК).
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68, ал. 1 ЗС се характеризира с два
основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и
субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При държането (чл.
68, ал. 2 ЗС) фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои
вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго (ТР 1/2012-2012-ОСГК). Владелецът може да присъедини към
своето владение и владението на праводателя си (чл. 82 ЗС).
В настоящия случай не се доказа основание, което евентуално да обоснове наличие
на владение при условията на добросъвестност по смисъла на чл. 70 ЗС. Поради това
ищците биха могли да придобият собствеността върху имота, ако се докаже при условията
на пълно и главно доказване, че са го владели непрекъснато в период от най-малко десет
години преди подаване на исковата молба. Събраните и приети по делото доказателства не
могат да обосноват подобен извод.
По делото не се установи лицето Н.Д., от когото хипотетично ищците биха могли да
получат владението като фактическо състояние, да е осъществявал владение върху имота на
конкретна дата. Подаването на искания и заявления до държавни и общински органи, опитът
да бъде нанесен имот в кадастралната карта, не означават непременно, че Д. е бил владелец
на имота. Не се установява също така, че към датата 30.11.2009г. ищците М. и К. са
владеели спорния имот. Напротив – ангажираните от ответниците доказателства
разколебават това тяхно твърдение. Явно към 1989г. П.Д.С., праводател на праводателя на
ответниците, е била във владение на имота, тъй като на л. 78 от делото се намира издадено
от Общинския народен съвет в град Б. разрешение да изгради ограда, а разпитаните по
делото свидетели К. и П. категорично потвърждават, че именно П. С. е направила оградата
на имота. А който огражда имота, той явно го и владее. На нейно име през 1996г. са
издадени виза за проектиране (л.79) и разрешение за строеж (л.80). Противно на житейската
логика е да се набавят тези документи от лице, което не е във фактическа власт на имота. В
Решение от 09.05.2008г. по ч.гр.д. № 2971/2007г. на СГС, ГО, ІІ-В възз.с-в, (л. 90-91) по
жалба на П. С. са отменени предприети спрямо процесния имот действия на частен съдебен
изпълнител – постановление за налагане на възбрана, опис и насрочване на публична
5
продан, по изпълнително дело, водено срещу Н.Д.Д.. В мотивите си съдът е посочил, че
длъжникът не е собственик на имота, а напротив – собственичка е П.Д.С., която владее
имота от 1977г. до 19.10.2006г., когато е наложена възбраната от съдебния изпълнител /от
мотивите става ясно, че вероятно по това дело не е представен нотариалният акт за
продажба на имота от П. С. на А.У. през 1996г., но това е без значение относно обективния
факт на владението/. По възражение на П. С. със Заповед № РД50-48/17.04.2009г. на Кмета
на Столичната община – Район „Б.“ е отказано искането на Н.Д. за нанасяне на имот в
кадастралната карта и регистри.
В тази връзка особено значение имат показанията на разпитаните по делото
свидетели. Съдът, като прецени същите поотдено и помежду им, съобразно останалите
приети по делото доказателства и обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира показанията на
свидетелите П. и К.. Същите са последователни, подкрепят се от събраните по делото
писмени доказателства, като са по-подробни и фактически по-конкретни. Според
показанията на К. за последните 30 години до 2020г. имотът е във владение на ответниците
и техните праводатели, като лично ответникът Л. С. е отключвал портата му. Показанията
му досежно изграждане на ограда се потвърждават от съответното за това приложено по
делото разрешение. Свидетелят П. също потвърждава, че, когато последно е ходил в имота
през 2020г., имотът е отключен от Л., който през 2016-2017г. е възстановил падналата
ограда на лицето на парцела. Подробно посочва какво са правили в имота, когато е ходил,
включително какви плодове са брани. И двамата свидетели са посещавали често и регулярно
имота.Показанията на свидетелите Ц. и К. съдът не кредитира. Същите са по-общи от
показанията на другите двама свидетели, показват по-висока степен на несигурност и по-
ниска степен на конкретизация, включително темпорална, с отклоняване към некасаещи
делото обстоятелства. Дори и да се приеме, че при посещението на свидетелката К. в имота
ищеца М. е отключил портата му, то не е налице несъмнено доказана друга времева точка, в
която ищците да са владели имота, за да се приеме, че между двете е налице осъществено
владение (чл. 83 ЗС), още повече за срок от поне десет години. И тъй като съдът приема, че
през 2020г. имотът е бил във владение на ответниците, които през 2016-2017г. са
възстановили и оградата му, то няма как в полза на ищците от 2009г. да изтече
десетгодишна придобивна давност. Още повече, че ищците не установиха безспорно че и
към 2009 или 2010г. са владели имота.
С оглед горното съдът приема, че по делото не се доказа ищците да са придобили
правото на собственост върху спорния имот по давност, поради което и предявените искове
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Останалите доводи на страните и
ангажираните във връзка с тях доказателства, тъй като не променят този извод, е
безпредметно да бъдат обсъждани.
По разноските:
С оглед изхода от спора и съобразно нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
имат само ответниците, които своевременно са заявили претенции в тази насока, като са
представени и списъци по чл. 80 ГПК. Разноските на ответниците са оспорени като
прекомерни от страна на ищците.
Ответниците са доказали и в тяхна полза следва да се присъдят разноски за депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на общо 250,00 лева. Всеки от ответниците
претендира по общо 7900,00 лева за разноски за адвокатско възнаграждение. Факт е, че
настоящото дело касае недвижим имот, като същото е с повишена фактическа,
професионална и правна сложност – заявени са множество доводи и оспорвания, проведени
са множество заседания, представени са множество писмени доказателства, по които е
вземано становище, разпитвани са свидетели, изслушвани са вещи лица. От друга страна
следва да се отчита, че чл. 78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК дава възможност за присъждане на
разноските само за един, а не за двама адвокати, както и че разностите за адвокатско
6
възнаграждение се определят/присъждат за цялото производство, а не за отделните негови
процесуални етапи в рамките на една инстанция. При това положение съдът намира, че
справедливия и обоснован размер на дължимите на всеки от ответниците разноски за
заплатен адвокатски хонорар възлиза на по 2000,00 лева за всеки ответник. Така общо
дължимите на всеки ответник разноски възлизат на 2125,00 лева, от които всеки ищец
следва да заплати половината.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице – помагач не се присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. К., ЕГН **********, от град София, и Г. В. М.,
ЕГН **********, от град София, срещу Л. Д. С., ЕГН **********, от град София, и Д. Д.
С., ЕГН **********, от град София, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че ищците са собственици посредством
придобиване по давност чрез осъществено от тях владение, считано от 30.11.2009г., на
недвижим поземлен имот с площ от 787 кв.м. и идентификатор *********** по
кадастралните карти и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град Б., ул. "*********" № 13,
представляващ УПИ ********, кв. 8 по плана на в.з. Б..
ОСЪЖДА А. С. К., ЕГН **********, от град София, и Г. В. М., ЕГН **********, от
град София, да заплатят на Л. Д. С., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, всеки по 1062,50 лева /общо 2125,00 лева/, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА А. С. К., ЕГН **********, от град София, и Г. В. М., ЕГН **********, от
град София, да заплатят на Д. Д. С., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, всеки по 1062,50 лева /общо 2125,00 лева/, представляващи разноски по делото.
Решението е постановено при участието на СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА в качеството
ú на трето лице – помагач на страната на ищците.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7