Решение по дело №6963/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 832
Дата: 20 февруари 2023 г. (в сила от 20 февруари 2023 г.)
Съдия: Силвана Гълъбова
Дело: 20221100506963
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 832
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Темислав М. Димитров

Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506963 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Ц. С. С. срещу решение от 14.03.2022 г. по
гр.д. №16110/2021 г. на Софийския районен съд, 69 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу „Д.з.“ АД осъдителен иск с правно основание чл.432
ал.1 КЗ за разликата над сумата от 607,97 лв. до пълния предявен размер от 1249,69 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил
„Рено Клио“ с рег. № СА **** ВМ, причинени в резултат на ПТП от 04.12.2020 г. на
основание застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена от
ответника по отношение на виновния за произшествие водач на л.а. „Форд Мондео“ с рег. №
СО **** СХ, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, тъй като съдът неправилно
е възприел заключението на приетата по делото САТЕ относно стойността на ремонта на
процесния автомобил с части втора употреба. Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Д.з.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която предявеният осъдителен иск
е уважен до посочения по-горе размер, поради което е влязло в сила в тази му част.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на
обезщетението.
Доколкото обжалваното решение е влязло в сила в посочената по-горе част, то и
основанието на предявения иск е установено. Спорът по настоящото дело е съсредоточен
върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е определил размера на
дължимото се обезщетение за увредения автомобил.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата отговаря към увредения до размера, до който отговаря самият причинител. Съгласно
разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Меродавна за
застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и на
вредите причинени на нея в деня на застрахователното събитие и стойността, с която може
да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената. Съдебната практика
на ВКС трайно и последователно приема, че обезщетението се изчислява по средни пазарни
цени на нови части, но срещу която може да се купи друго със същото качество и вид.
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като
обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се
смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е.
по пазарната му стойност, като обезщетението не може да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което и настоящият въззивен състав
2
кредитира напълно като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че стойността,
необходима за възстановяване на л.а. „Рено Клио“, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП и с влагане на оригинални резервни части, и при средна цена на труда от
18 лв./час, възлиза на 1741,28 лв., до който размер и следва да бъде определено дължимото
се от застрахователя-ответник на собственика на увредения автомобил обезщетение.
Доколкото по делото не се спори, а и се установява от представеното авизо за
платежно нареждане за кредитен превод от 08.03.2021 г., че ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 491,59 лв. по процесната щета, то и съдът намира, че е останал задължен за
разликата или за сумата от 1249,69 лв.
При тези данни настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск се явява
изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
Поради изложеното решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен за сумата над 607,97 лв. до 1249,69 лв., като на ищецът бъде
присъдена допълнително сумата от 641,72 лв. Решението следва да се отмени и в частта, в
която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца на основание чл.78 ал.1
ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното производство в
общ размер на сумата от 300,40 лв., и разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20021107 от 14.03.2022 г., постановено по гр.д. №16110/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 69 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Ц. С. С., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. ****, срещу „Д.з.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за
разликата над сумата от 607,97 лв. до пълния предявен размер от 1249,69 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил
„Рено Клио“ с рег. № СА **** ВМ, причинени в резултат на ПТП от 04.12.2020 г. на
основание застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена от
ответника по отношение на виновния за произшествие водач на л.а. „Форд Мондео“ с рег. №
СО **** СХ, и в частта, в която Ц. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, е
осъден да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 128,37 лв. - разноски по делото, и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, да заплати на Ц. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, на основание
3
чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД допълнително сумата от 641,72 лв. /или разликата над
присъдените 607,97 лв. до пълния предявен размер 1249,69 лв./, ведно със законната
лихва, считано от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за претърпени в резултат на ПТП, осъществено на 04.12.2020 г. в гр. София, имуществени
вреди по „Рено Клио“ с рег. № СА **** ВМ, на основание чл.78 ал.1 ГПК допълнително
сумата от 300,40 лв., представляваща разноски в първоинстанцонното производство, и
сумата от 25,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4