№ 79
гр. Ловеч, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕ.А
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224300600264 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ ВНОХД № 264 по
описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 14/26.04.2022 г., постановена по НОХД № 243/2021 г.
Ловешкият районен съд е признал П. Ц. Ш. с ЕГН ********** от гр.Л. за
виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2 - ро, т.1,
предл.1 - во във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като го е осъдил на 10 /десет/
месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи реално, при
първоначален общ режим по смисъла на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е
постъпила въззивна жалба от П. Ш., в която се развиват доводи, че присъдата
е незаконосъобразна, защото почива само на предположения, тъй като не са
налице категорични доказателства в подкрепа на обвинението. В заключение
моли съда да отмени изцяло присъдата и да постанови нова, с която да бъде
оправдан.
1
В подкрепа на жалбата е изготвено и допълнително писмено изложение
от адв. И. И. от ЛАК – служебен защитник на въззивника, назначен от
първата инстанция. Излага, че не споделя мотивите на съда, че е кредитирал
показанията на разпитаните двама свидетели – Кр. Н. и Д. И., тъй като същите
са противоречиви, че влизайки в жилището на подзащитния му Ш.,
свидетелят Н. го заварил над електрически котлон, върху който имало
поставен съд от йенско стъкло с течност в него и виждайки това Н. извикал
св. И., която влязла в къщата и видяла подсъдимия да стои до котлон, на
който бил поставен съд от йенско стъкло, в който имало някаква течност.
На следващо място, не споделя мотивите на съда, че именно Ш. е
упражнявал фактическата власт на намерените и иззети наркотични вещества
от дома му, тъй като в същото живеели и други лица.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
подзащитният му е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал неговите общественоопасни последици, и е искал настъпването
на тези последици. В тази връзка не счита, че Ш. е извършил престъплението,
за което е признат за виновен при пряк умисъл, тъй като същият не е
упражнявал фактическа власт върху наркотични вещества, както и че не
разполага с надлежно разрешение за това.
Твърди, че по делото са били приети и вложени писмени доказателства
от които се установява, че срещу св. И. е налице влязло в сила
Споразумение № 260013/11.02.2021 г. по НОХД №1080/2020 г. по описа на
PC - Ловеч, с което последната е призната за виновна в извършване на
престъпление по чл. 354 а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, извършено на 06.02.2020 г. в
гр. Ловеч, за което при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, й е било
наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал.1 от НК, е било отложено за срок от 3 години от влизане
на споразумението в сила, като по ДП предмет на това дело П. Ш. е бил
свидетел. Изтъква, че от приетия и вложен като доказателство по делото
обвинителен акт по ДП № 53/2021 г. по описа на ОД на МВР Ловеч, предмет
на НОХД № 399/2021 г. по описа на ЛОС също така се установява, и че по
отношение на св. Н. е повдигнато обвинение по чл. 354 а, ал. 2, изр. 2, пр.
последно, т. 4 във вр. с ал.1, изр.1, пр.4 във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от
НК. Счита, че тези доказателства водят до извод, че Ш. не е извършил
2
деянието, за което е предаден на съд, а действията от страна на двамата
свидетели са извършени с цел набедяване на подзащитния му в извършване
на престъпление.
В заключение моли съда, да се произнесе с акт, с който да отмени на
основание чл. 334, т. 2 от НПК обжалваната от тях присъда и вместо нея да
постанови нова такава с която да признае Ш. за невиновен по така
повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание въззивникът П. Ц. Ш., редовно призован, се явява
лично и със служебния си защитник адв. И.. Заявява, че поддържа казаното от
защитника си и моли съда да бъде оправдан. Твърди, че св. Кр. Н. е влязъл
насила в дома му и го е „пребил като куче“, като жена му и децата му са били
горе и са видели и чули всичко. Изтъква, че е бил първи свидетел срещу
жената на Н., както и че „даденото нещо“ му е било подхвърлено
Процесуалният представител на въззивника заявява, че поддържа
изцяло жалбата против присъдата на основанията изложени в нея.
Изтъква, че при събирането на доказателствата пред първостепенния
съд, последният неправилно е кредитирал показанията на двамата свидетели,
тъй като, видно от справките за съдимост, единият свидетел е осъждан за
престъпление от общ характер – за държане на наркотици, а вторият свидетел
е осъждан за престъпление пак от общ характер – за разпространение на
наркотици, което е подсъдно пред първа инстанция на Окръжен съд – Ловеч,
като подзащитният ми е бил свидетел при постановяване на първия съдебен
акт.
Твърди, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установява, че двамата свидетели са влезли противозаконно в жилището,
което Ш. е обитавал, след което са подали сигнал на телефон 112.
Излага, че не споделя и мотивите на съда, че същият е упражнявал
фактическата власт върху иззетите наркотични вещества от дома, който е
обитавал, като в тази връзка счита, че обжалваната присъда е неправилна и
незаконосъобразна, с което моли съда да я отмени и да постанови нова такава,
с която Ш. да бъде признат за невиновен.
Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор П. дава
становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на
първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива.
Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата
на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС –
Ловеч, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт,
намира за установено следното :
Въззивникът П. Ц. Ш. живеел в гр. ***, със семейството си. Същият бил
3
безработен, женен с **** ******, осъждан.
Въззивникът Ш. и св. Кр. И. Н. се познавали от повече от петнадесет
години. Познанството им датирало от Затвора – Ловеч, където и двамата
изтърпявали наказание „лишаване от свобода“.
В резултата на познанството им на св. Н. било известно, че подсъдимият
Ш. е наркозависим, както и че „сам си прави амфетамин“.
Преди обяд на 15.01.2021 г., св. Н. забелязал въззивника да излиза от
магазин за химически препарати, намиращ се на бул. *** и предположил, че
същият „си купува материали, за да си бърка амфетамин“.
По-късно същия ден, св. Н. се намирал в жилището си, находящо се в
гр. ***. Около 14.30 часа, тъй като не притежавал СУМПС се обадил на св. Д.
Б. И. и я помолил да го вземе с лекия си автомобил от дома му и да го
транспортира „до някъде“. Св. И. изпълнила желанието на св. Н., като отишла
с автомобила си и го взела от дома му. С автомобила, управляван от св. И.,
потеглили към бул. „***“, където срещу офис на куриерска фирма „С.“ св. Н.
й казал да спре автомобила и да го изчака там.
Св. Н. слязъл от автомобила на св. И. и влязъл в жилището, обитавано от
подсъдимия П. Ш., находящо се в двуетажната къща на ***. Влизайки в
жилището на Ш., св. Н. го заварил над електрически котлон, върху който
имало поставен съд от йенско стъкло с течност в него. Виждайки това, св. Н.
извикал св. И., която влязла в къщата на въззивника Ш. и видяла последния
да стои до котлон на който бил поставен съд от йенско стъкло в който имало
някаква течност. Веднага след видяното двамата свидетели незабавно
сезирали органите на полицията, за да им съобщят за извършено
престъпление. След обаждането им, в 15:10 часа на адреса бил изпратен
дежурен полицейски екип, който извършил претърсване в дома на Ш., и по
надлежния ред иззел няколко обекта, съдържащи различни химически
вещества.
В хода на досъдебното производство била назначена и реализирана
физикохимична експертиза (л.26-32 от ДП) на иззетите вещи от заключението
на която се установява, че: обект № 2 представлява суха растителна маса с
тегло 1.623 г., съдържаща 0.11 тетрахидроканабинол. Обект № 3 представлява
метамфетамин с тегло 0.262 грама. Вещото лице е дало заключение, че
посочените две химически вещества подлежат на контрол и са включени в
4
списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Приложение № 1 по
чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
При изземването на инкриминираните вещи подс. Ш. в протокола за
претърсване и изземване в неотложни случаи собственоръчно е посочил, че
намерените в дома му вещи са негови (л.5-6 от ДП).
Ловешкият РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна
преценка, както доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и
тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои
доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази
връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се нуждаят от
допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от
защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за
авторството в съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е
дал правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно
формираното в хода на съдебното следствие вътрешно убеждение. Ето защо,
следва да се оставят без уважение като неоснователни възраженията на
защитата касаещи авторството на деянието и формата на вина на дееца.
Настоящият състав не приема възраженията на защитата за това, че
решаващият съд е дал вяра на показанията на свидетелите Кр. И. Н. и Д. Б. И.,
които имали личен мотив да набедят Ш. в извършване на процесното деяние,
тъй като последният от своя страна е свидетелствал срещу св. Д. И. по ДП №
101/2020 г. по описа на РУ – Ловеч. Действително, към настоящото дело е
приложено НОХД №1080/2020 г. по описа на PC – Ловеч, приключило със
Споразумение № 260013/11.02.2021 г., с което Д. Б. И. е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл.354 а, ал.3, пр.2, т.1 от НК извършено на
06.02.2020 г. в гр. Ловеч, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и й е
било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 3 години от
влизане на споразумението в сила, като по ДП предмет на това дело
въззивникът Ш. е бил свидетел (л.66-67 от ДП).
На следващо място от приетия и вложен като доказателство по делото
5
обвинителен акт по ДП № 53/2021 г. по описа на ОД на МВР Ловеч, предмет
на НОХД № 399/2021 г. по описа на ЛОС се установява и, че по отношение на
св. Кр. И. Н. е повдигнато обвинение по чл.354 а, ал.2, изр.2, пр. последно, т. 4
във вр. с ал.1, изр.1, пр.4 във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, но тези
данни сами по себе си не могат да игнорират факта, че подс. Ш. е извършил
деянието, за което е предаден на съд.
Този състав на ЛОС приема, че визираните от защитата показания на
свидетелите Кр. Н. и Д. И. са непротиворечиви, последователни и логични,
като същите се подкрепят изцяло от останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства, от реализираната физикохимична експертиза. Нещо
повече, те се подкрепят частично и от обясненията на подсъдимия Ш., който в
с.з. заявява, че част от намереното в дома му НВ - процесният метамфетамин
е негов и е за лична употреба (л.95 от НОХД), докато при извършеното
претърсване и изземване в съставения за това процесуално-следствено
действие протокол собственоръчно е посочил, че намерените в дома му вещи
са негови (л.5-6 от ДП).
На следващо място, настоящата инстанция не приема обясненията на Ш.
в частта им, че марихуаната му е била „подхвърлена“ от св. Н., с цел да бъде
набеден, че е извършил престъпление. В тази връзка въззивният състав
съобразява обстоятелството, че липсват каквито и да било доказателства, че
именно св. Н. е оставил в дома на въззивника процесната марихуана.
Обясненията на подсъдимия в тази им част се опровергават, както от
показанията на свидетелите Н. и И., така и от събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, от заключението на изготвената по
делото експертиза. Следва да се има предвид, че лично подсъдимият при
извършването на претърсване и изземване в дома си в съставения за това
процесуално-следствено действие протокол е посочил, че намерените в дома
му вещи - включително и марихуаната са негови. В тази връзка св. Н. не
отрича, че той е сигнализирал органите на полицията, и по негов сигнал е
било извършено претърсването и изземването в дома на въззивника. В
показанията си св. Н. заявява, и че преди обяд на процесния ден е видял
подсъдимия да излиза от магазин за химически препарати и предположил, че
последния „си купува материали, за да си бърка амфетамин“, вследствие на
което посетил дома на подс. Ш. и установил, че предположението му е вярно,
поради което и съобщил за видяното на органите на полицията. Показанията
6
на Н. в тази им част се подкрепят от събраните по делото доказателствау в
това число и от иззетите при претърсването и изземването обекти, и
приложен по делото албум, от които е видно, че в домо на подс. Ш. на
електрически котлон е имало поставен съд от йенско стъкло в него. В
подкрепа на показанията на св. Н. е и заключението на ФХЕ от което се
установява, че в домът на подсъдимия са били открити още ефедрин и солна
киселина, като първото вещество е включено в Категория I от Приложение I
на Регламент /ЕО/ №273/2004 г. на Европейския парламент и на съвета от
11.02.2004 г. относно прекурсорите на наркотичните вещества, а второто
вещество е включено в Категория III от Приложение I на Регламент /ЕО/
№273/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
прекурсорите на наркотичните вещества.
Анализът на гореизложеното води до единствения логичен и безспорен
извод за това, че обясненията на подс. Ш., в частта, в която последният
излага, че намерената в дома му марихуана му е била подхвърлена от св. Н.,
са недостоверни и не следва да бъдат кредитирани с доверие. В тази си част
същите следва да бъдат ценени единствено като средство за защита.
На следващо място, по делото липсват каквито и да било доказателства,
от които да се установява, че на инкриминираната дата над подсъдимия Ш. от
страна на св. Н. е било упражнено физическо насилие, „че е бил пребит като
куче“, в каквато връзка са твърденията на Ш., предвид което тези възражения
следва да се оставят без уважение като неоснователни.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт настоящата
инстанция не открива допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Въззивният състав счита, че така определеното от първостепенния съд
наказание от 10 /десет/ месеца лишаване от свобода, се явява справедливо.
Същото е наложено при наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при условията на чл.55, ал.1 от НК, като ЛРС е слязъл под
законово определения минимум на конкретното наказание. Настоящият
състав счита, че чрез така определеното наказание „лишаване от свобода“ за
посочения срок в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на закона
визирани в чл. 36 НК.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че
7
следва да бъде потвърдена като правилна присъда № 14/26.04.2022 г.,
постановена по НОХД № 243/2021 г. от Ловешкия районен съд.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 14/26.04.2022 г., постановена по НОХД
№ 243/2021 г. от Ловешкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8