М О Т И В И
към присъда по НОХД № 2357/2019
г. на Пловдивски окръжен съд
наказателно отделение
Пловдивска окръжна
прокуратура е внесла обвинителен акт, с който е предала на съд Ж.Д.П.
за извършено
престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 06.11.2013 г.
в гр. Пловдив при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено
Лагуна“ с peг. № ***, е нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно:
Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки
участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;
Чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“;
Чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“;
Чл.21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от
категория „В“ в населено място 50 км/ч“, като се е
движел със скорост 63 км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на Б.Г.К. ***,
настъпила на 13.11.2013 г.
По делото пострадалите
В.Б.К., Р.Д.К., В.В.К.
и В.Г.К. бяха конституирани в качеството на
частни обвинители в наказателния процес против подсъдимия Ж.Д.П. за процесното престъпление.
В съдебно
заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така
както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на
подсъдимия Ж.Д.П. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – лишаване от свобода, което да не бъде изтърпяно
ефективно и да се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, както и да се определи
наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Предлага се разноските по делото следва
да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.
Частните
обвинители В.В.К. и В.Г.К. чрез повереника
си – адв. Й.Д., а частните обвинители В.Б.К. и Р.Д.К.
чрез повереника си – адв. С.П.,
изразяват становище за доказаност на обвинението от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Адв.
Д. счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му се определи
наказание в определения от предходната първа инстанция размер, съгласно
правилото за невъзможност влошаване положението на подсъдимия.
Адв.
П. изцяло се присъединява към становището на адв. Д.
и прокурора и моли за осъждане на П..
Частните
обвинители се солидаризират със становището на двамата им повереници.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Т.Д. застъпва
становището, че липсват убедителни доказателства за вината на подзащитния му,
анализирайки назначените по делото експертизи, в които той съзира коренно
противоречие в изводите за посоката на движение на велосипедиста, приема, че по
закон нито една от тях не изключва другата и съставът на съда следва да вземе
отношение по всяко едно заключение. Според
защитата няма обективни находки за безспорното решаване на казуса и не може да
се докаже, че вмененото нарушение на правилата за движение на П. е в пряка
причинно-следствена връзка със съставомерния
резултат. Адв. Д. пледира в насока, че за да бъде
признат П. за виновен, ПТП трябва да е в причинно-следствена връзка с
превишаването на скоростта от страна на подсъдимия, което според него не се е
установило.
След обсъждане на доказателствата по
делото, защитникът приема, че не може да
се направи еднозначен извод за
хипотезата, при която да се е случило процесното ПТП, не може категорично да се определи каква
е била скоростта на движение на
автомобила и къде се намирал велосипедът, поради което и моли за оправдателна
присъда.
Подсъдимият Ж.П. подкрепя заявеното от адвоката
си. В последната си дума изразява искреното си съжаление за случилото се и моли
да бъде оправдан.
Въз основа на доказателствените
материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното
следствие и при собствен анализ на цялата доказателствената
съвкупност, настоящият състав на съда намира за безспорно установена и
съответно възприема следната, относима към предмета
на делото, фактическа обстановка, при която се установява извършването на
инкриминираното престъпно деяние по транспорта, участието на подсъдимия П. в
извършването на това деяние, механизма на осъществяването му, личността на
подсъдимия, субективната страна на престъплението, както и конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които то е било извършено, а именно:
Подсъдимият
Ж.Д.П. е роден на *** ***, б.,
български гражданин, не е осъждан, с висше образование, работи като ***, с ЕГН **********.
Същият е правоспособен водач на МПС, категории „В“ и „М“ от 2005 г., санкциониран
е за нарушения на ЗДвП. Подс. П. притежава и
управлява лек автомобил марка „Рено Лагуна“ с ДК № ***.
Пострадалият Б.К. *** и работил като ***на
обект на бул. „Кукленско шосе“ в гр. Пловдив. Същият ежедневно отивал и се
прибирал от работа с велосипед, като се движил по маршрута — от ж.к. „Т. по
бул. „Освобождение“ от юг на север до хотел „СПС“, след това завивал наляво на
кръговото кръстовище по бул. „Санкт Петербург“ от изток на запад и се насочвал
към надлез „Родопи“ и бул. „Кукленско шосе“ в гр. Пловдив.
На 06.11.2013 г. около 06,00 ч - 06,30 ч
в тъмната част на денонощието, при неработещо улично осветление (т.1 л.112 от
д. п.), пострадалият Б.К. управлявал велосипеда си в десния край на дясната
пътна лента по източното платно за движение на бул. „Освобождение“ в гр.
Пловдив в посока от юг на север. Той идвал от блок ***в ж.к. Т., където живеел
и на кръстовището с бул. „Санкт Петербург“ трябвало да завие наляво, за да
продължи пътя си към бул. „Кукленско шосе“, където била местоработата му.
Пътната настилка на платното за движение била асфалтова, суха, без дупки и
неравности (т.1 л.115 от д. п.).
По същото време и в същата посока от юг
на север в лявата част на източната половина на бул. „Освобождение“ зад него подс. Ж.П., който бил правоспособен водач на МПС,
управлявал личния си лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг.
№ ***. Подсъдимият бил сам в автомобила. Движел се с включени къси светлини със
скорост около 63 км/ч, надхвърляща законоустановената
скорост за движение в населено място от 50 км/ч, като в зоната на осветяване на
фаровете възприел движещия се пред него велосипедист. В зоната на кръстовището
с бул. „Санкт Петербург“ пострадалият К. променил траекторията си на движение и
се отклонил наляво в посока запад, за да продължи движението си по бул. „Санкт
Петербург“. Това негово движение се явявало част от обичайния маршрут, който
преминавал, за да отиде на работа. При извършването на маневрата и след това,
скоростта му на движение била около 14 км/ч. – 15,5 км/ч.
Движейки се с несъобразена за населено
място скорост, подс. П. късно възприел извършваната
от пострадалия маневра, не реагирал на същата, в резултат на което настъпил
удар между двете превозни средства и подс. П. ударил
с управлявания от него автомобил велосипедиста К.. В момента на удара оста на
велосипеда е била приблизително перпендикулярна на оста на автомобила, а
посоката на движение на велосипедиста е била от дясно на ляво пред автомобила.
За лекия автомобил „Рено“ ударът с велосипеда бил челен, а за велосипеда –
страничен от лявата му страна. След удара велосипедът бил отхвърлен напред и
наляво и след полет и плъзгане по асфалтовото покритие и бордюра се качил с
двете си колела върху затревената площ. След първия контакт с автомобила,
тялото на К. попаднало върху капака на двигателното отделение, плъзнал се по
него в посока назад и отдясно наляво, като с лявото си рамо се ударил в лявата
част на челното стъкло и така се получили наранявания по него. С главата си К.
се ударил в горната лява част на челното стъкло и го пробил; след това тялото
на К. било отхвърлено напред и наляво и се установило зад спрелия автомобил.
След сблъска подс.
П. продължил движението си в северна посока и спрял северно от кръстовището, в
положението, описаното в протокола за оглед на местопроизшествие.
Той слязъл от автомобила и се обадил на
телефон 112. На място пристигнал автомобил на ЦСМП – Пловдив в състав – св. Г.Р.
– лекар и св. Г.И. – водач на линейката. Предвид състоянието на пострадалия К. –
отпуснат, в безсъзнание и неадекватен, свидетелите го качили в линейката и го
откарали в УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД, където бил приет в КАИЛ. На местопроизшествието
пристигнал св. Н.Д. – ***при сектор „Пътна полиция“ – Пловдив и тествал подс. П. за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с № 0011, който
отчел отрицателен резултат. В болничното заведение пострадалият Б.К. починал на
13.11.2013г. В резултат на пътнотранспортното произшествие на пострадалия Б.К.
били причинени следните увреждания: контузия на главата, кръвоизлив под
черепните покривки, контузия на мозъка, счупване на черепа и черпената основа,
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
наличие на въздух в мозъка, вклиняване на мозъчни структури, контузия на белите
дробове.
От назначената по делото СМЕ на труп е
видно, че причината за смъртта на Б.К. е тежка черепно-мозъчна травма, контузия
на мозъка и мозъчни кръвоизливи, настъпили вторични мозъчни изменения и
вклиняване на малкомозъчните тонзили,
довело до притискане и парализа на жизненоважни мозъчни структури. Видно от
заключението на вещото лице налице е причинно-следствена връзка между станалото
ПТП на 06.11.2013г. и настъпилата смърт на Б.К. на 13.11.2013г.
Съгласно повторна петорна комплексна СМЕАТЕ
/л. 130-163, т. 2 от д.п./, скоростта на движение на л.а. „Рено Лагуна“ преди
ПТП и в момента на удара е около 63 км/ч – скорост, технически несъобразена с
движение в населено място, която е ограничена до 50 км/ч съгласно чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели:
Г.Р.Р., тези дадени пред съда и в хода на досъдебното
производство на л. 154-155, т. 1, прочетени на основание чл. 281 ал.1 т.2 пр.2
от НПК, Г.Х.И., тези дадени пред съда и в хода на досъдебното производство на л.
110, т. 1, прочетени на основание чл. 281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК, Н.М.Д., тези
дадени пред съда и в хода на досъдебното производство на л. 17, т. 1, прочетени
на основание чл. 281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК, П.В.Н., Х.Д.Д.,
тези дадени пред съда и в хода на досъдебното производство на л. 197, т. 2, В.Б.К.,
Р.Д.К., В.В.К., В.К., частично от обясненията на
подсъдимия П. – в кредитираната им от съда част, от приложените
писмени
доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие /л. 2-5, т. 1 от д.п./,
фотоалбум / л. 7-14 от д. п./, протокол за оглед на ВД /л. 10-14, т. 2 от д. п./,
протокол за доброволно предаване /л. 15, т. 2 от д. п./ приемо-предавателен
протокол /л. 223, т. 1 от д. п./, удостоверение за наследници /л. 21, т. 1 от
д. п./, медицинска документация /л. 44-100, т. 2 от д. п./ справка за нарушител
/л. 95, т. 1 и л. 200, т. 2 от д.п./, справка за съдимост /л. 94, т. 1 и л.
199, т. 2 от д.п./, характеристична справка /л. 201, т. 2 от д.п./, както и от
изготвените експертизи – СМЕ /л. 24-27, т. 1 от д.п./, СМЕ на труп /л. 30-34,
т. 1 от д. п./, повторна петорна комплексна СМЕАТЕ /л. 130-163, т. 2 от д.п./,
както и КСМЕАТЕ, назначена в хода на съдебното производство, схема – извадка от
действащия към 2013г. Генерален план за организацията на движението на гр.
Пловдив на кръстовището при бул. „Освобождение“ с бул. „Санкт Петербург“ в гр.
Пловдив.
По делото са изготвени и КСМЕАТЕ /л.
37-61, т. 1 от д.п./, допълнителна КСМЕАТЕ /л. 157-187, т. 1 от д.п./,
допълнителна комплексна СМЕАТЕ /л. 203-214, т. 1 от д.п./ и повторна комплексна
СМЕАТЕ /л. 17-42, т. 2 от д.п./.
Съдът не кредитира първоначалната,
допълнителната, комплексната допълнителна СМЕАТЕ и повторната комплексна СМЕАТЕ.
Същите не се възприеха от съдебния
състав и не са поставени в основата на настоящата присъда, като заключенията им
се възприеха като необосновани, немотивирани, изпълнени с вътрешни противоречия
за механизма на ПТП и направени при непълни изходни данни.
На първо място, за да не им се довери,
съдът взе предвид, че в същината си те - / КСМЕАТЕ /л. 37-61, т. 1 от д.п./,
допълнителна КСМЕАТЕ /л. 157-187, т. 1 от д.п./, допълнителна комплексна СМЕАТЕ
/л. 203-214, т. 1 от д.п./- стъпват на погрешен извод за посоката на движение
на Б.К. – от запад на изток, или от ляво на дясно спрямо автомобила на
подсъдимия, което безспорно се обори в приетите в последствие заключения, които
въз основа на обективни находки и сериозен практически и теоретичен анализ
доказаха, че велосипедистът се е движил в зоната на кръстовището в дясната част
на платното, като е предприел завой на ляво, а в момента на удара К. е бил
разположен с лявата си страна пред лекия автомобил. Застъпвайки тази изначално
погрешна версия, заключенията бяха отхвърлени от съда като неточни и
необосновани.
Настоящият състав не кредитира и
повторната комплексна СМЕАТЕ /л. 17-42, т. 2 от д.п./. В нея вече за първи път
се ревизира становището за разположението на велосипедиста спрямо лекия
автомобил на подсъдимия и то се възприема от дясната му страна с предприемане
завой от дясно на ляво,
но всички изчисления и съответно изводи са на база становището, че точната
скорост на л.а. „Рено“ не може да бъде
установена, като технически най-вероятният диапазон е между 46-60км/ч.
Естествено при този широк диапазон и
направените изводи се възприеха като недостатъчно конкретни и обосновани,
поради което не се даде вяра на това заключение.
Съдът се довери на повторната петорна
комплексна СМЕАТЕ л. 130, т.2 от дос.пр-во, както и назначената в хода на проведеното съдебно
следствие петорна КСМЕАТЕ, които са отговорили компетентно и изчерпателно на
поставените въпроси и се кредитират от съда изцяло, като същите бяха защитена
от вещите лица и пред съдебния състав.
Тези експертизи са съобразили всички
доказателства по делото, включително и показанията на близките на починалия досежно обичайния маршрут на придвижване на пострадалия
велосипедист Б.К., както и извършеният оглед на ВД – 11 бр. фотоснимки,
изготвени от служител на сектор „Пътна полиция“, непосредствено след ПТП,
втората от тях – и дадените пред съда показания и обяснения, получени справки и
приложени писмени доказателства, оглед на велосипед, поради което съдът изцяло
възприема изводите на експертите. Заключенията в тях кореспондират на всички
останали доказателства и се възприемат изцяло от съда. Същите установяват
механизма на ПТП и причинната връзка между действията на водача и причинения
престъпен резултат – смъртта на велосипедиста Б.К..
За
яснота на изложението, съдът ще ги наименува КСМЕАТЕ от досъдебното
производство и КСМЕАТЕ от съдебното производство.
Видно от КСМЕАТЕ от досъдебното производство,
скоростта на движение на л.а. „Рено Лагуна“ преди ПТП и в момента на удара е
около 63 км/ч – скорост, технически несъобразена с движение в населено място,
която е ограничена до 50 км/ч съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно КСМЕАТЕ от съдебното
производство скоростта на л.а. „Рено Лагуна“ в удара е била около 66 км/ч.,
отново несъобразена с ограничението от 50 км/ч за движение в рамките на
населено място.
Като
по-благоприятно за дееца съдът възприе, че Ж.П. се е движил със скорост от 63 км/ч., още
повече, че при изслушването си експертите, изготвили КСМЕАТЕ от съдебното
производство, подчертаха изрично, че разликата от 3 км/ч е допустима, и е на
база използваните методики за определянето й.
КСМЕАТЕ от досъдебното производство
възприема, че велосипедистът се е вдижил с 14 км/ч, а
КСМЕАТЕ от съдебното производство – с 15.5 км/ч., като отново тази разлика е
допустима и е на база използваните методики за определянето й. Поради
изложеното съдът възприе, че велосипедистът се е движил със скорост от около 14
– 15,5 км/ч.
Съгласно двете заключения, опасната зона
за спиране на лекия автомобил, при условие, че се е движил с 50 км/ч. е 33,5м.,
а опасната зона на спиране на автомобила при скоростта му от 63 км/ч. е била
около 47 м.
Експертите и
по двете КСМЕАТЕ
приемат, че при движението си по платното за движение, велосипедистът е попадал
в зоната на осветеност на фаровете на л.а. „Рено Лагуна“ на къси светлини, или
водачът е можел да го възприеме на не по-малко от 75 м., както и че скоростта
на Ж.е била технически съобразена, но несъобразена с
ограничението от 50 км/ч за движение в рамките на населено място.
Видно от КСМЕАТЕ от досъдебното
производство, ако се приеме, че началото на възникване на опасност за
подсъдимия е моментът на началото на маневрата на велосипедиста за завиване
наляво, то Ж.не е имал към този момент техническа възможност да предотврати ПТП
– колоездачът навлиза в опасната зона на автомобила.
КСМЕАТЕ от съдебното производство
развива по-подробно и задълбочено този въпрос, като изяснява, че тъй като
понятието „възникване на опасност” е юридическо такова, то експертите няма да
обсъждат този аспект от правна страна, а посочват технически параметри и
обстоятелства от процеса на настъпване на изследваното произшествие, предвид на
което експертизата предлага анализ за техническа възможност за предотвратимост на произшествието от водача на автомобила и
велосипедиста.
Аргументира се, че настъпването на удар
е следствие на скорости и пресичане на траектории в конфликтна точка. Ако се
приеме, че велосипедистът е следвало да се движи възможно най - вдясно по
платното за движение (което е техническо правилно) и че конкретната опасност за
водача на автомобила е възникнала от скоростта и траекторията на велосипедиста
към коридора на автомобила, то тогава критичната минимална дистанция за
достигането му до мястото на удар е определима от
посочени фигури на л.51 от експертизата. Колкото по – рано велосипедистът
предприеме маневра завой наляво, възможността за спиране на автомобила преди мястото
на удар ще нараства поради по - голямото отстояние от
създаващата се конфликтна точка с велосипедиста.
Графоаналитичното представяне на
пътната ситуация във възможните валианти се тълкува по следния начин:
-позиция
1 на велосипедиста: Велосипедистът се е отклонил на около 1м наляво спрямо
позиция 3 (движещ се в дясно на платното за движение);
-позиция
3 на велосипедиста: Велосипедистът започва да се отклонява от успоредната
траектория на платното за движение. При равномерно движение на автомобила преди
удара, автомобилът е отстоял на 47,96м от конфликтната точка. Дистанцията
47,96м е по - малка от опасната зона за спиране на автомобила (50,14м),
следователно водачът на автомобила е нямал техническа възможност да спре преди
удара;
-позиция
2 на велосипедиста: Велосипедистът се отклонява към мястото на удар при отстояние на около 1,7м от източната граница на платното за
движение. При равномерно движение на автомобила преди удара, автомобилът е
отстоял на 47,96м от конфликтната точка. Дистанцията 47,96м е по - малка от
опасната зона за спиране на автомобила (50,14м), следователно водачът на
автомобила е нямал техническа възможност да спре преди удара;
-позиция
4 на велосипедиста: Велосипедистът в позиция 4,07s преди удара, което е времето за
изминаване на пълния спирачен път на автомобила (Опасната му зона за спиране),
ако автомобилът е отстоял на 50,14м от мястото на удара или повече, водачът му
е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ), ако автомобилът
е отстоял на по - малко от 50,14м от мястото на удара, водачът му е нямал
техническа възможност да спре преди мястото на удара;
-позиция
5 на велосипедиста: Велосипедистът в позиция, когато автомобилът е отстоял
на повече от 50,14м от мястото на удара;
-позиция
6 на велосипедиста: Велосипедистът в позиция, когато автомобилът е отстоял
на 50,14м от мястото на удара и е достигнал с равномерно движение (без
задействана спирачна система в него).
От цифровия анализ експертите
правят следните изводи:
-за да има водачът на л.а. „Рено Лагуна“
техническа възможност да спре преди мястото на удар, при възникване на
опасността автомобилът е следвало да се намира на дистанция 50,14м. или по -
голяма от конфликтната точка с велосипедиста. При равномерно движение на
автомобила преди удара (без задействане на спирачната система) велосипедистът е
следвало да измине дистанция 11,83м от началото на възприемането му като
опасност - време 2,73s или
по - голямо преди удара.
От възприетите технически възможни
варианти е видно, че съществуват такива, при които велосипедистът е попаднал в
опасната зона за спиране на автомобила (вариант I - велосипедистът изминава
7,31м до удара, а автомобилът- 31,02м) за време 1,69s и варианти 2 и 3), както и
варианти, при които водачът на автомобила би имал техническа възможност да спре
преди мястото на удар (варианти 5 и 6).
Разбира се, за съдът остава задължението
да обсъди изложените хипотези и да прецени коя от тях е достоверна и реално
случила се при изследваното ПТП, т.к. вещите лица не са могли по аналитичен път
еднозначно да определят кога и от къде велосипедистът е навлязъл в платното за
движение на лекия автомобил и кога е било технически възможно да се възприеме
неговото направление за навлизане в коридора на автомобила. Няма и данни преди
удара водачът на автомобила да е променил скоростта си.
При
устното изслушване на вещите лица, изготвили КСМЕАТЕ от съдебното производство обаче,
се разкри нещо много важно и изясняващо в конкретика
настоящия казус /при разискването на таблицата на стр. 54 от експертизата/.
Там са описани възможните варианти при
шофиране с 66 км/ч. Вече бе посочено, че при някои от хипотезите, в определен
момент водачът е нямал техническа възможност да избегне удара, а при други е
имал такава.
Именно тук се конкретизира от
експертите, че след подробно запознаване
с материалите по делото, както и направени задълбочени изчисления, при всички възможни варианти, ако водачът на автомобила беше карал с 50
км/ч, би могъл във всяка една хипотеза да пропусне велосипедиста и той да
премине безпрепятствено, дори и при минималното възможно разстояние, в което
велосипедистът може да е започнал да захожда към мястото на удара, като това с
още по-голяма сила важи и за останалите варианти, описани в таблицата. Т.е. ако
автомобилът се е движел с 50 км/ч, велосипедистът би имал възможност да излезе
от коридора на автомобила и да не настъпи ударът.
Двете кредитирани от съда експертни
заключения приемат, че към момента на удара велосипедистът е бил на колелото
си, възседнал седалката и го е управлявал. Изяснен е механизмът за възникване
на ПТП - водачът Ж.Д.П. е управлявал л.а. „Рено Лагуна“ по платното за движение
на бул. „Освобождение“ в гр. Пловдив в посока от юг на север. По същото време
велосипедистът Б.Г.К. се е движил пред автомобила. В един момент,
велосипедистът Б.Г.К. е предприел с посока от изток на запад /отдясно-наляво
спрямо движещия се автомобил/ навлизане към коридора на автомобила. Водачът на
автомобила не успял да предотврати ПТП и настъпил удар. Ударът е настъпил в
предната част на л.а. „Рено“ и в лявата страна на системата велосипед и
велосипедиста Б.Г.К.. След удара л.а. „Рено Лагуна“ е спрял на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а велосипедистът Б.Г.К. е паднал на платното за движение
близо до червеното петно, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума
на местопроизшествието.
Като основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка се възприема, че велосипедистът Б.Г.К. е навлязъл в коридора
на л.а. „Рено“ Лагуна“ на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно.
Всички травматични увреждания на Б.Г.К.
са причинени от изследваното ПТП. Импресионно
счупване на черепните кости в дясната слепоочно-тилна област, кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка отляво, двустранни кръвоизливи под меките мозъчни
обвивки, контузия на мозъка и отока на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили, вторични
мозъчни изменения/мозъчно размекчение/, кръвонасядания по меките черепни покривки са причинени при
удара на главата в предното обзорно стъкло. Охлузванията и кръвонасядането
по долните крайници - при отделянето на велосипеда и удара в предния капак,
предната броня и терена. Разкъсно-контузна рана по
дясната лакътна става - при удар в терена.
Причината за смъртта на Б.Г.К. е тежка
черепно-мозъчна травма, контузия на мозъка и мозъчни кръвоизливи, настъпили
вторични мозъчни изменения и вклиняване на малкомозъчните
тонзили, довело до притискане и парализа на
жизненоважни мозъчни структури.
Травматичните увреждания са причинени от
удар с или твърд предмет.
След възкачване на велосипедиста е имало
плъзгане с носене върху предния капак на автомобила с последвало отхвърляне на
тялото, като в процеса на въртеливо движение около главата си (наподобяващо
салто) велосипедистът, без да е контактувал с лявото огледало, е преминал вляво
и над тавана на автомобила, след което е паднал на пътната настилка.
Велосипедът и тялото на велосипедиста непосредствено след удара са били
отхвърлени напред и наляво, като велосипедът е достигнал позицията, описана в
протокол за оглед и видна в албум, без да е бил прегазен, а тялото, без да е
било прегазвано, е достигнало позицията, описана в протокол за оглед на петно
червена течност, наподобяващо кръв зад автомобила.
По повод възражения на защитата и във
връзка с противоречивите изводи на различните експертизи, вещите лица –
доктори, участващи в изготвянето на медицинската част на КМСАТЕ, назначена в
съдебното производство, заедно с останалите експерти, подробно защитиха становището
си, касателно начина на причиняване на травматичните
увреди и посоката на движение на велосипедиста. Те потвърдиха, че е невъзможно велосипедистът да е идвал отляво на
водача на лекия автомобил, защото
тогава, при контакт с лекия автомобил тялото би получило увреждания в другата
му част, а не където са налични.
От друга страна, ако тялото в момента на
удара е стояло стационарно върху колелото, при подсичането би следвало да има
една равна траектория, права черта и падне на автомобила при движение отляво
надясно, защото автомобилът би го изхвърлил от това движение. Ето защо е и
невъзможно нараняването на черепно-мозъчната кухина, както е описано при
аутопсията, да е получено именно при удара на автомобила в стационарно тяло –
от една страна т.к. няма описани травми на тръбните кости, на което тялото се
подпира, а ако тялото е стационарно, то трябва да се опира на земята. При този
контакт със земята, единият от крайниците, който е водещият, следва да бъде
счупен или ще има разкъсвания в колянната става на
връзките. Това се случва, ако тялото е било спряно, защото ако няма енергия, то
ще падне.
По този начин вещите лица с
категоричност обориха възможността произшествието да е възникнало при спиране
на велосипедиста, точно преди удар или по друг начин, и защитиха тезата,
че единственият вариант, който следва
да се приеме, е разположението на велосипедиста и велосипеда с лява страна към
автомобила към момента на удара. Въз основа на горното, съдът отхвърли
възражението на защитата, че няма доказателства пострадалият да се е движил
непосредствено преди удара от дясно на ляво спрямо автомобила на подсъдимия или
да е бил спрял.
По повод направено отбелязване в КСМЕАТЕ
от досъдебното производство, че възприетите заключения са на база становище, че
кръстовището не е „кръгово“, като иначе би могло да се прецени нещо друго, но
такъв въпрос не е поставян, съдът поиска разяснения от вещите лица, депозирали КСМЕАТЕ
от съдебното производство. За целта преди това бе изискана и приложена
план-схема на кръстовището от Община Пловдив. Експертите обясниха, че няма
безспорни данни да е имало реално пътен знак за кръгово движение, като и в
протокола за оглед е описано само наличие на знак „пропусни движещите се по път
с предимство“. В крайна сметка след
обстойно обсъждане, подчертаха, че в конкретния казус дали кръстовището е
кръгово или обикновено, не е от съществено значение за произшествието, защото и
в двата варианта няма как автомобилът да е отнел предимството на велосипедиста.
Въз основа на всичко изложено и след
като прецени, че КСМЕАТЕ от досъдебното производство – л. 130,т. 2 и КСМЕАТЕ от
съдебното производство са изготвени изключително професионално и задълбочено, а
и бяха защитени лично от вещите лица, настоящият съдебен състав ги кредитира.
Именно поради тази причина не се
споделиха и възраженията на подсъдимия и неговия защитник, че липсват убедителни доказателства за вината на П., че
липсват обективни находки за безспорното решаване на
казуса и не може да се докаже, че вмененото нарушение на правилата за движение
на П. е в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния
резултат. Не е правилно и твърдението, че не може категорично да се определи
каква е била скоростта на движение на автомобила и къде се намирал велосипедът,
като в тази насока бяха инкорпорирани достатъчни по своя обем доказателства,
обсъдени подробно и от експертите по делото.
Съдът кредитира с доверие изготвената
съдебномедицинска експертиза на живо лице, тъй като е обективна, безпристрастна
и изготвена с необходимите познания в съответната област. Същата касае
състоянието на пострадалия Б.К. непосредствено след ПТП и преди смъртта му.
Съдът кредитира и изготвената
съдебномедицинска експертиза на труп. Същата е изготвена при аутопсията на
пострадалия и изяснява причините за смъртта му.
Подс. Ж.П. даде пред
настоящата инстанция подробни обяснения. Относно времето и мястото на
възникване на инцидента, фактът, че е шофирал на къси светлини, че е било тъмно
и не е било включено уличното осветление, съдът се довери на казаното от
подсъдимия, т.к. всичко това се подкрепи от гласните и писмени доказателства по
делото. Не се кредитира едно от посочените обстоятелства – а именно, че
велосипедистът е подходил към завиване пред автомобила, управляван от П. от
ляво на дясно. Както вече стана ясно, по този въпрос бяха изслушани редица
експерти и назначени експертизи, като съгласно кредитираните от съдебния състав
заключения, не е практически възможно пътното произшествие да се е развило по посочения
начин, поради което и така заявеното бе възприето като защитна позиция на подсъд. П.. Относно скоростта му на движение – същият
разказа, че не счита, че я е превишил, т.к. винаги спазва правилата на
движение, но все пак подчерта, че няма конкретен спомен.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.М.Д. – ***в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, посетил местопроизшествието – дадените пред съда и тези в хода на досъдебното
производство, прочетени по реда на НПК, които бяха напълно подкрепени от свидетеля,
който подчерта, че поради изминалото време не си спомня всичко. От неговите показания се установява местоположението на велосипеда и автомобила
след удара и деформациите по тях, заявеното от водача П. във връзка с ПТП,
както и тестването му с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта и
отрицателният резултат. Заявеното от този свидетел кореспондира на установеното
в протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения фотоалбум, както и на
показанията на свидетелите Г.Р.Р. /лекар/ и Г.Х.И.
/шофьор на линейка/, които са посетили произшествието преди него.
От показанията на свидетеля Г.Р. ***, дадените пред съда и тези в хода
на досъдебното производство, прочетени по реда на НПК, които бяха напълно
подкрепени от свидетеля, който подчерта, че поради изминалото време не си
спомня всичко, се установява, че той и шофьора на
линейката Г.И. са посетили първи местопроизшествието докато подсъдимия все още
е разговарял с тел. 112. Същият описва мястото на което се е намирало тялото на
пострадалия, автомобила на подсъдимия и велосипеда на пострадалия. От
показанията на свид. Р. се установява, че
пострадалият е бил жив, но неадекватен и в безсъзнание. Същият посочва, че още
преди идването на полицията, пострадалият е бил транспортиран спешно в шокова
зала на УМБАЛ „Св. Г.“***. Този свидетел посочва, че уличното осветление не е
работело в района на ПТП, въпреки, че е било тъмно, като обяснява това със
смяната на времето и липса на настройка на таймерите от страна на общината.
Показанията на този свидетел кореспондират и се допълват с показанията на свид. Г.Х.И. – ***, който също е възприел положението на
автомобила, тялото и велосипеда. Съдът кредитира показанията на тези двама
свидетели, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират
на останалия доказателствен материал и в частност на
протокола за оглед на местопроизшествие
и изготвения фотоалбум.
Свидетелите В.Б.К., Р.Д.К., В.В.К. и В. К. не са очевидци
на пътно-транспортното произшествие, а са близки роднини на починалия
пострадал. От техните показания се установява родствената им връзка с
починалия Б.Г.К., неговото здравословно
състояние след ПТП и последвалата му смърт, както и тяхната близка емоционална
връзка с пострадалия; установява се, че пострадалият е бил в добро здраве,
трудово ангажиран, както и какъв е бил обичайният му маршрут на придвижване с
велосипеда от дома му до местоработата му. Показанията на тази група свидетели
са еднопосочни, взаимно допълващи се и кореспондират на останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира.
От
показанията на свид. Х.Д.Д.
– колега на пострадалия, дадени пред съда и в хода на досъдебното производство, прочетени по реда на НПК,
които бяха напълно подкрепени от свидетеля, който подчерта, че поради
изминалото време не си спомня всичко, се установява,
починалия Б.К. се е придвижвал с колело и е работел като ***във фирма „***“ на
12-часови смени от 7.00ч до 19.00ч., но обичайно сутрин се сменяли по-рано –
около 6,00ч. Съдът кредитира неговите показания като последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи на останалия доказателствен
материал.
Приложената
медицинска документация /л. 44-100, т. 2 от д. п./ установява състоянието на
пострадалия К. след ПТП и развитието на здравословното му състояние до неговата
смърт.
От
приложената справка за съдимост се установява, че подс.
П. е неосъждан; от справката за нарушител се установява, че същият е наказван
за нарушения на ЗДвП веднъж с наказателно постановление през 2008г. и веднъж с
фиш през 2014г. /т. е. след деянието/, като СУМПС не му е било отнемано във
връзка с тези нарушения. От приложената характеристична справка се установява,
че същият работи като мениджър клиенти, женен е и има висше образование. От
заявеното в с.з. от подсъдимия се установява, че същият е баща на малко дете.
Настоящия състав намира,
че от обективна страна е установено наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и допуснатото от подс. П. на нарушението на правилата за движение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
Безспорно е установено,
че подс. П. е управлявал с превишена
скорост, тъй като се е движил с 63 км/ч при ограничение в населено място до 50
км/ч, с което е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Превишавайки скоростта, от една
страна, подсъдимият е скъсил времето си за реакция при наличие на опасност на
пътя, а от друга страна тази висока скорост е довела до по-силен удар с
велосипедиста К., в резултат на който същият е получил тежки травми, довели до
смъртта му.
Видно от
заключението на експертите, става ясно че при всички възможни варианти, дори и при минималното възможно
разстояние, в което велосипедистът е започнал да захожда към мястото на удара,
ако водачът на автомобила беше карал с 50 км/ч, то той би могъл във всяка една
хипотеза да пропусне велосипедиста да премине безпрепятствено, да излезе от
коридора на автомобила и да не настъпи удар.
В тази връзка се установи, че ако се приеме, че времето от момента на
отклоняване на велосипедиста наляво до удара е 1,69 сек. /вариант 1 в
таблицата, стр. 54 на експертизата от съдебно заседание/, той би изминал 7,31 метра. Ако автомобилът се
е движил с 50 км/ч. би имало разлика от 2,34 метра, в които автомобилът ще се
намира по-назад, което е 0,54 сек. За същото това време от 0,54 сек. велосипедистът
би могъл да се придвижи 2,34 метра. Изследвайки
габаритите на велосипеда от мястото, в който е настъпил удара, при тези 2,34 метра той би могъл да мине напред, което означава,
че ще има техническа възможност да излезе от коридора на автомобила. Същото
е валидно и за другите варианти описани в таблицата в пълна сила, защото колкото
времето на възникване на опасността е по-голямо, толкова вероятността за предотвратимост на произшествието нараства.
Т.е. съобразявайки
и начина и скоростта на движение на велосипедиста,
експертите са установили, че при достигане на автомобила до мястото на удара,
пострадалият вече би се отдалечил от него,
излизайки от лентата на движение на автомобила.
Ето защо и от обективна страна причина за
възникване на ПТП-ие е управлението на автомобила с превишена скорост.
Именно това нарушение на правилата за движение обективно е довело до възникване
на ПТП-ие. В резултат на последното, видно от
заключението на експертите по изготвената съдебномедицинска експертиза на труп
на пострадалия са били причинени множество тежки увреди, довели до смъртта му.
Между тези увреждания и ПТП-ие
е налице пряка причинно-следствена връзка. В резултат на така причинените
травми на пострадалия К., той е починал.
Причинната връзка между деянието и престъпния
резултат е необходим обективен елемент от състава на престъплението и тя
/причинната връзка/ съществува и е налице, когато деянието – както е в
настоящия случай, е такава обективна предпоставка, без която, съобразно с
характера на развиващия се процес, престъпният резултат не би настъпил. Т.е., процесното деяние се окачествява от съдебния състав като
причина на престъпния резултат, защото е необходимото условие, без което този
престъпен резултат не би настъпил по такъв начин и в такъв вид.
В случая инкриминираното изпълнително деяние
се изразява в нарушение на разпоредбата на чл. 21 от
ЗДвП, като в конкретната пътна обстановка престъпният резултат не би
настъпил при спазване на тази
разпоредба, респ. не би настъпил при условие, че подсъдимият не е извършил това
нарушение и се е движил с разрешена скорост. Следователно смъртта на
пострадалия велосипедист не би настъпила ако подсъдимият не бе извършил
инкриминираното му изпълнително деяние и се бе движил с разрешена скорост. А
това априори означава, че в настоящия казус е налице
причинна връзка между инкриминираното нарушение на правилата за движение и съставомерния резултат. След като наличието на указаната
причинна връзка е обективна предпоставка, за да бъде деянието престъпление
/след като то разкрива и всички останали характеристики на престъплението/, то
нейното присъствие несъмнено има за своя правна последица съставомерност
на деянието като престъпление по транспорта, извършено чрез нарушение на
инкриминираното правило на чл. 21 от
ЗДвП, регламентиращо разрешената скорост на движение.
Тук следва да се акцентира, че в настоящия
казус безспорно не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като в конкретната пътна
обстановка подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици - от техническа и
професионална гледна точка ударът е нямало да настъпи, ако той е шофирал с
разрешена скорост. Но в случая, след като се е движил със скорост по-висока от
50 км/ч., подсъдимият сам се е поставил в обективна и субективна невъзможност
да предотврати произшествието.
Относно опасната зона - тя е оневинително основание /по смисъла на чл. 15 от НК/ за водача на МПС само при
кумулативното наличие на следните предпоставки: - опасността за движението да е
възникнала в границите на опасната зона; - скоростта на движението да е
съобразена с конкретната пътна обстановка, изискваща движение с намалена
скорост, и да е в рамките на максимално
допустимите стойности; - изменението в пътната обстановка да е настъпило в
резултат на отрицателното действие на такъв фактор, който водачът не е възприел
по уважителна причина, не е могъл и не е бил длъжен да предвиди или ако водачът
се е намирал в обективна невъзможност да вземе мерки за безопасност на
движението; - водачът на МПС да не е
допуснал нарушение на правилата за движение и сам със собственото си поведение
да не е създал предпоставките за настъпването на произшествието. В
конкретния случай обаче за водача П. е съществувало нормативно задължение да шофира
с 50км/ч., но подсъдимият без каквато и да е причина не е спазил това правило,
поради което в случая опасната зона за спиране не би могла да се приеме за оневинително за подсъдимия основание. В такъв смисъл именно
е и решаващият извод на настоящия съд.
Не е налице нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Поначало константната
съдебна практика приема, че едновременното приложение на разпоредбите на чл. 20, ал.2 и чл.
21 от ЗдвП,
така както е било предявено обвинението с обвинителния акт, е несъвместимо. Ако
водачът е избрал скорост по-висока от разрешената, за движение с несъобразена
скорост не може да се говори (ТР № 28/84 г. ОСНК), тъй като чл. 20, ал.2 ЗДвП регламентира поведението
на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато поначало тя е в рамките на
максимално допустимата. Чрез примерното и неизчерпателно изброяване на
факторите от пътната обстановка, с които шофьорът следва да се съобразява при
избиране на скоростта, законът дава възможност за преценка дали автомобилът се
движи със "съобразена скорост". Ако обаче движението се осъществява
със скорост над пределно допустимата по чл. 21
ЗДвП, така както е несъмнено установено в конкретния случай, отговорността
на подсъдимия следва да се ангажира на плоскостта на "превишената
скорост", поради което и П. бе оправдан да е нарушил тази разпоредба.
Подс. П. бе признат за невинен и оправдан досежно нарушенията на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП, тъй като тези норми не съдържат императивни правила за поведение,
а само общо изискване да не се поставя в опасност живота и здравето на хората,
като това изискване е конкретизирано с множество други задължителни разпоредби
в ЗДвП. Винаги, когато едновременно са нарушени общи правила за безопасност на
движението по ЗДвП и специални правила, конкретизирани в ЗДвП или ППЗДвП, налице е само нарушение на съответното специално
правило /Решение №182/1996г. ВК на ВС, Решение №106/84г. на ВС, III н.о.,
Решение № 567/2013г. на ВКС, III н. о. /.
Съдът намира, че настъпилата смърт на
пострадалия К. 13.11.2013г. се намира в пряка причинна връзка с причинените му
при ПТП на 06.11.2013г. травматични увреждания. Липсват каквито и да е данни за
несвоевременно или неправилно лечение, като в тази насока са и двете изготвени
СМЕ, касаещи състоянието на пострадалия при постъпването му и при последвалата
аутопсия.
Безспорно е налице съпричиняване
от пострадалия, който е бил длъжен да пропусне движещият се направо автомобил
на подс. П. в крайна лява лента преди да завие наляво
от най-крайна дясна лента в същото платно за движение. Ако К. не бе предприел
тази маневра изобщо не би се стигнало до пресичане на траекторииите
на двете превозни средства и настъпване на удар. Но наред с нарушението на
правилата за движение от страна на велосипедиста К. е налице и коментираното по-горе нарушение на ЗДвП от страна на подс. П.. Тъй като това нарушение на подсъдимия се намира в причинна връзка с
престъпния резултат – смъртта на пострадалия К., подс.
П. бе признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Наличието на съпричиняване ще бъде отчетено при индивидуализация на
наказанието.
Ето
защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира съществени противоречия в обсъдените
доказателства, които да разколебават направените изводи относно фактите.
При така възприетата и
установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че подс. Ж.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението предвидено и наказуемо по чл.343
ал.1 б. „в“, пр. 1 вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на
06.11.2013 г. в гр. Пловдив при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Рено Лагуна“ с per. № ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно:
Чл.21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория
„В“ в населено място 50 км/ч“, като се е движел със
скорост 63 км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на Б.Г.К. ***,
настъпила на 13.11.2013 г.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
От субективна страна деянието е извършено
непредпазливо, при форма на вината небрежност /т.нар. несъзнавана
непредпазливост/ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. Подсъдимият П. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си и не е искал настъпването им. Бидейки водач на МПС той е бил длъжен и да спазва
ограничението на скоростта в населено място и да се движи със скорост до 50
км/ч. Като не е сторил това, подсъдимият виновно, макар и по непредпазливост, е
причинил смъртта на велосипедиста К..
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил наказание
“лишаване от свобода” от две до шест години.
Съдът намери, че наказанието следва да се
определи при условията на чл. 55 НК,
тъй като са налице многобройни и единствено смекчаващи обстоятелства, които
определят като несъразмерно тежко и най-лекото, предвидено в закона наказание.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, без данни за каквито и да е криминални
или противообществени прояви. Отлично социално вграден е – издържа се от
осъществяваната от него трудова дейност и очевидно води законосъобразен начин на
живот. Самото деяние не разкрива завишена тежест, въпреки настъпването на
най-неблагоприятния резултат от него (прекъсването на човешкия живот), нито пък
очертава висока степен на обществена опасност на дееца. Нарушението по характер
не е флагрантно. Освен това, поведението на подсъдимия след деянието е явен
израз на критичното му отношение за инцидента и на дълбокото му съжаление за пострадалия. Като смекчаващи отговороността обстоятелства съдът отчете наличието на съпричиняване от страна на пострадалия К., който също е
извършил грубо нарушение на ЗДвП, допринесло за настъпване на ПТП и собствената
му смърт. Съдът отчете и дългият период на протичане на наказателното
производство, без подсъдимият да е допринесъл за това забавяне.
Не се установяват отегчаващи обстоятелства. В
стажа си на водач на МПС подсъдимият няма сериозни нарушения на правилата за
движение. Данните от справката не го разкриват като недисциплиниран водач на
МПС.
Преценявайки горепосочените обстоятелства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността такива, при наличието на които и най-лекото предвидено
в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода, прилагайки чл. 55,
ал.1, т.1 от НК и го осъди на лишаване от свобода за срок от шест месеца.
В начина на живот на подсъдимия и в навиците
му няма данни, сочещи, че за постигане на целения поправително-превъзпитателен
и принудително-възпиращ ефект на наказанието се налага социално изолиране на
дееца. Поради това съдът прие, че изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода следва да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК, и то с определянето на
минималния изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в
сила.
Съобразявайки се с конкретното съдържание на
извършеното от подсъдимия нарушение на правилата за движение и обстоятелствата
на допускането му, съдът прие, че за постигане на целите на чл. 36 от НК кумулативно предвиденото в чл. 343г от НК наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК следва да бъде за
срок от шест месеца. Поради това съдът постанови лишаване на подсъдимия П. - на
основание чл. 343г във връзка с чл. 37, ал.1, т.7 от НК - от право да
управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, считано от влизане
на присъдата в сила.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Съдът се
произнесе и по отношение на веществените доказателства, като прие, че 1бр. велосипед, находящ
се на съхранение в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив следва да се върне на
наследниците на пострадалия Б.Г.К., а 1бр. компактдиск от РЦ 112, съдържащ
снимки, находящ се по делото, да остане приложен по
делото след влизане на присъдата в законна сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия
да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от
5 348, 30 /пет хиляди триста четиридесет и осем лева и тридесет
стотинки/ лева, представляващи направени разноски за експертизи в хода на
досъдебното производство, както и сумата от 7895лв. в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд гр. Пловдив.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати на частните обвинители В.Б.К. и Р.Д.К.,
сумата от по 800 /осемстотин/ лева за всеки един от тях, представляваща
направени разноски по делото за адвокатски възнаграждения в съдебна фаза, както
и на пострадалата Р.Д.К. сумата от 500/
петстотин/ лева, направени от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение
в досъдебната фаза, а на частните обвинители В.В.К. и В.Г.К. сумата от по 300 /триста/ лева за всеки от
тях - общо 600 /шестстотин/ лева,
представляващи направени от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение
по делото.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Неспазване правилата за движение по пътищата.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :