Р Е Ш Е Н И Е № 1638
10.09.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3267/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Община Хисаря, Булстат
*********, с адрес град Хисаря, област Пловдив, ул. „Генерал Гурко“ № 14,
представлявана от П.Д.Д. - ***, против
Наказателно постановление № 47/24.04.2019 г., издадено от *** Ц. К. К. – ***
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на основание чл. 200, ал.
1, т. 1, предл. 2, б. „а“ от Закона за водите (ЗВ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева за нарушение
по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди актът за установяване на административно нарушение (АУАН) да е бил
съставен в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН след изтичането на три месеца от
откриването на нарушителя, тъй като същият е бил известен на
административнонаказващия орган (АНО) още с получаването на декларацията по чл.
194б от Закона за водите. Поддържа неправилно да е била определена датата на
извършване на нарушението, като взема становище тя да е различна от датата на
проверката, която е посочена в АУАН и НП. Моли наказателното постановление да
бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Х.М.,
който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от старши
юрисконсулт Н. Г., която оспорва жалбата и поддържа наказателното
постановление. Взема становище възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения да са неоснователни, тъй като в наказателното
постановление да е посочено, че проверката е била извършена на 20.11.2018 г. и
именно това да е датата на установяване на нарушението. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Община Хисаря, спрямо която е
наложена „имуществената санкция“, т.е. от субект с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 30.04.2019 г., установено от известие за доставяне на НП, а жалбата е
подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 07.05.2019 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 13.01.2010 г. в полза на жалбоподателя Община
Хисаря било издадено разрешително за водовземане от минерална вода №
01610301/13.01.2010 г. от подземен воден обект находище Хисаря - № 93 от
приложение № 2 към чл. 14, т. 2 ЗВ с разрешен годишен воден обем от
6 307,2 куб.м. годишно, обект на водоснабдяване – колонада „Момина баня“,
находящ се в УПИ I, кв. 91, парк „Момина баня“ по плана на гр. Хисаря,
обл. Пловдив.
На 01.02.2018 г. в Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ била получена декларация по чл. 194б от ЗВ от *** на Община Хисаря, в
която се посочвало, че иззетото количество вода по разходомерно устройство №
0001023 и за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. е 11 698 куб.м.
На 20.11.2018 г. свид. Н.И.Д. – *** Басейнова дирекция
„ИБР“, извършила проверка на обект „Колонада Момина баня“, стопанисван от
Община Хисаря, находящ се в УПИ I, кв. 91, парк „Момина баня“ по
плана на гр. Хисаря, обл. Пловдив. В хода на проверката свид. Д. установила, че
общото иззето количество минерална вода от водовземно съоръжение Сондаж № 3 на
находище Хисаря за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. било 11 698
куб.м. То било изчислено въз основа на ежемесечните показания, отчетени от
водомерно устройство с фабричен № 0001023, монтирано във водомерната шахта на
водопровода, довеждащ водата от Сондаж № 3 до Колонада Момина баня.
Свидетелката установила, че водомерът бил работещ и със запазена пломба.
На 17.12.2018 г. свид. Д. съставила акт за
установяване на административно нарушение № 204 против Община Хисаря и в
присъствието на свидетел.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Н.И.Д.. От тях
се установяват датата и мястото на извършената проверка, като свидетелката
пояснява, че тази проверка не й е била възложена, а е осъществена в изпълнение
на служебните й правомощия по извършване на контролна дейност. Изяснява се още,
че в хода на проверката са били отчетени показанията на водомерното устройство,
при което се установило превишаване на разрешения годишен обем за водовземане.
От показанията на свид. Д. се установява и че водомерното устройство е работило
с поставена пломба с ненарушена цялост. На следващо място от показанията на
свидетелката се изяснява, че през месец януари 2018 г. жалбоподателят е подал
декларация, в която е отразил превишаването на разрешения обем за водовземане,
като декларираните от него обстоятелства са били достоверни и отговарящи на
обективната действителност. Изяснява се и че във водения от жалбоподателя
дневник правилно са били отразявани показанията на водомерното устройство и
количествата иззета вода. Свидетелката Д. пояснява, че при проверката не са
извършвани измервания какво е ползваното количество вода в литри за секунда.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Д., които намира за подробни и
последователни, в тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е
възприела в хода на извършената проверка. Показанията й се подкрепят и от
писмените доказателства по делото, които служат за тяхната проверка. Не се
установяват и никакви основания, по които свидетелката да се счита за
предубедена или заинтересована.
От разрешително за водовземане от минерална вода №
01610301/13.01.2010 г. се установява, че в полза на жалбоподателя е издадено
разрешително за водовземане от подземен воден обект находище Хисаря - № 93 от
приложение № 2 към чл. 14, т. 2 ЗВ с разрешен годишен воден обем от
6 307,2 куб.м. годишно, обект на водоснабдяване – колонада „Момина баня“,
находящ се в УПИ I, кв. 91, парк „Момина баня“ по плана на гр. Хисаря,
обл. Пловдив и краен срок 20 години, считано от 30 календарни дни след датата
на разрешителното.
От констативен протокол № ПВ2-307/20.11.2018 г. се
изясняват датата и мястото на извършената проверка, както и че при нея е било
установено средство за измерване - водомер тип „Беласица“ с фабр. № 0001023 и
пломбирано от контролиращия разрешителното орган.
От декларация по чл. 194б от Закона за водите,
подадена от *** на Община Хисаря (лист 9 от делото), се изяснява, че декларираното
иззето количество вода по разходомерно устройство № 0001023 и за периода
01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. е 11 698 куб.м.
От Заповед № РД-03-88/19.04.2018 г. на Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ се установява, че АУАН е съставен
от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална
и териториална компетентност. Компетентността на административнонаказващия
орган произтича пряко от разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от ЗВ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят Община Хисаря в качеството си на титуляр на
разрешение за водовземане не е изпълнил условие в издаденото му разрешително,
като е надвишил разрешения годишен воден обем за водовземане от 6 307,2
куб.м./годишно. Доказа се, че потребеният обем вода от процесното находище за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е бил 11 698 куб.м. В тази
връзка съдът намира, че нарушението е било извършено още към момента, когато е
бил превишен максимално допустимият обем, предвиден в разрешителното за
водовземане. За съставомерността на деянието е без значение какъв конкретно е
размерът на превишаването, а единствено дали условието на разрешителното е
спазено. Следователно в момента, в който условието е било нарушено, то и
административното нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ е било извършено.
Предвид водения дневник, в който се регистрират и отчитат показанията на
водомерното устройство, то за наказващия орган не е налице нито невъзможност,
нито каквато и да е пречка да установи кога е бил превишен разрешеният годишен обем
за водовземане, тъй като именно в този момент е било осъществено изпълнителното
деяние на нарушението. Обстоятелството, че това се е случило преди края на
отчетния период е ирелевантно, тъй като щом веднъж нарушението е довършено, то
не би могло да отпадне в последствие с обратна сила до изтичането на периода.
Отчетният период е указание за дължимото правомерно поведение от титуляра на
разрешителното за водовземане, неправомерното поведение, изразяващо се в
нарушаване на условията по това разрешително, обаче би могло да се прояви във
всеки един месец от този период и преди неговото изтичане. По делото липсва
твърдение през кой месец е бил превишен разрешеният годишен воден обем от
6 307,2 куб.м., въпреки че в показанията си свид. Д. разясни, че показанията
на водомерното устройство са редовно водени и коректно отчитани, както и че тя
се е запознала с тях при извършената проверка. Датата на извършване на
нарушението е задължителен реквизит на съдържанието на НП. Тя служи за
индивидуализация на нарушението (наред с мястото и начина на неговото
извършване), има значение за преценка за спазването на давностните срокове по
чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, а също
така и с оглед формирането на сила на пресъдено нещо по отношение на
конкретното нарушение, което следва да бъде с установена дата на извършване, за
да не може лицето да бъде наказано в последствие за същото нарушение.
Следователно грешката при определяне на датата на извършване на нарушението
винаги ще влече неправилност на НП, тъй като санкционираният ще бъде наказан за
различно деяние от това, което е извършил (така Решение № 2627 от 17.11.2014 г. по к.а.н.д. № 2947/2014 г. на
Административен съд – Варна; Решение
№ 393 от 25.09.2017 г. по к.а.н.д. № 461/2017 г. на Административен съд –
Плевен).
Дори и да се приеме, че датата на извършване на
нарушението следва изтичането на отчетния период, тъй като едва тогава се
установява конкретното превишаване на разрешения годишен воден обем – макар да
се посочи, че размерът на
превишаването не е елемент от състава на нарушението, а достатъчен е фактът на
самото превишаване, но и при приемането на такава хипотеза, то датата на
извършване на нарушението отново се явява неправилно определена. В НП тя е
отнесена към датата на проверката - 20.11.2018 г. Последната обаче не
представлява дата на извършване, а единствено на установяване на нарушението.
На практика двете дати биха могли да съвпадат, но процесната хипотеза не е
такава, другата възможност е датата на установяване на нарушението да следва
тази на неговото извършване. В този случай в наказателното постановление трябва
ясно да се посочат и двете дати, щом те са различни. Дори и при избрания от АНО
подход, при който на първо място се установява целият обем на потребената
минерална вода през отчетния период и след това той се съпоставя с определения
в разрешителното обем, то отново датата на извършване
на нарушението се явява неправилно определена. При този подход датата на
извършване на нарушението по необходимост ще следва края на отчетния период – в
случая 31.12.2017 г., но не може да съвпада с него, тъй като на 31.12.2017 г.
жалбоподателят все още е черпил вода от находището. Следователно в този случай
датата на извършване на нарушението ще бъде през календарната 2018 г.
Единствената посочена в НП такава дата е тази на проверката – 20.11.2018 г., за
която се посочи, че е само дата на установяване, но не и на извършване на
нарушението. Посочването на датата на извършване на нарушението трябва да е
конкретно и небудещо съмнение. Този реквизит не може да бъде извличан по пътя
на формалната или правна логика, било то и от приложени по делото доказателства,
както и да почива на предположения. Вече се посочи и разноликото значение на
този реквизит на НП – за индивидуализацията на нарушението, за преценката за
спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, за формирането на сила на
пресъдено нещо по отношение на конкретното нарушение. Съгласно последователната
и актуална практика на касационната инстанция използваният от административнонаказващия
орган подход за посочване на датата на извършване на нарушението не отговаря на
стандарта, заложен в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Чрез посочването на период от
време, през който се приема нарушението още да не е било извършено, не се
удовлетворява изискването на законодателя за надлежно описание на нарушението и
на неговата дата, тъй като, както вече беше изяснено, тя трябва да е конкретно
посочена и да не се извлича единствено от правилата на логиката и
доказателствата по делото. В този смисъл са Решение
№ 522 от 12.03.2018 г. по к.а.н.д. № 42/2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1558 от 03.07.2018
г. по к.а.н.д. № 1293/2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановени
по казуси, при които е нарушена друга материално правна норма, но е използван
идентичен подход за определяне на датата на извършване на нарушението. Видно и
от съдебната реч на процесуалния представител на АНО, няколкократно се посочи,
че порок при издаването на наказателното постановление не бил допуснат, тъй
като нарушението било установено при
извършената на 20.11.2018 г. проверка, а тази дата била посочена в НП. В
съдебната пледоария отново се допуска смесване на понятията извършване и
установяване на нарушението, като по делото не е спорно, че последното е било
установено именно при проверката от 20.11.2018 г. Не беше отговорено обаче на
възражението, че в наказателното постановление не е посочена датата на
извършване на нарушението. Възражението съдът намира за основателно, а
неправилността на правния извод на АНО е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление, тъй като неправилно е индивидуализирано и извършеното
деяние.
На следващо място настоящият състав намира, че е
налице и друго самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление
поради допуснато съществено процесуално нарушение. В случая жалбоподателят е
бил санкциониран на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, предл. 2, б. „а“ от ЗВ,
съгласно която разпоредба се налага имуществена санкция на юридическо лице,
което ползва води в отклонение на предвидените условия в разрешителното или
договора с количество до 1 л на секунда, като в този случай санкцията е в
размер от 150 лв. до 1 000 лв. Същевременно с разпоредбите на букви „б“, „в“ и
„г“ на чл. 200, ал. 1, т. 1 ЗВ са уредени хипотези, при които имуществената
санкция се индивидуализира в различни размери в зависимост от това какво е било
количеството литър на секунда на ползваните води. Следователно обстоятелството
какво е било потребеното количество вода, изчислено в литър/секунда, е елемент
от състава на нарушението, тъй като и правната норма е единствено от хипотеза,
диспозиция и санкция, а административното нарушение е винаги деяние, обявено за
наказуемо с административно наказание. Нито в АУАН, нито в НП обаче се съдържа
твърдение води с количество до колко литра на секунда е ползвал жалбоподателят
в отклонение на издаденото му разрешително. Така напълно неясно остава защо
санкцията е наложена по буква „а“ на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ, а не по някоя
от останалите хипотези. Дори и в хода на въззивното съдебно следствие това
обстоятелство да може да бъде установено от събраните доказателства по делото,
това не би санирало допуснатото нарушение, тъй като в случая порокът засяга не
доказателственото право, а самото описание на нарушението. В НП изначално
липсва твърдение какво е било ползваното количество вода в литър/секунда, а не
би могло с въззивното решение за пръв път да се предявяват на жалбоподателя
факти, включени в състава на нарушението, по които досега той не се е
защитавал. Видно е, че с разпоредбата на всяка буква по чл. 200, ал. 1, т. 1 ЗВ
е уредена различна хипотеза, която ще се осъществи при различни факти и в различна степен биха били засегнати
защитаваните обществени отношения, поради което е проведена и диференциация на
следващите се за различните нарушения наказания. Обстоятелството, че
количеството на ползваната вода, изчислено в литър/секунда, е елемент от
обективната страна на деянието е трайно изяснено в съдебната практика (така Решение от 15.10.2018 г. по к.а.н.д. №
607/2018 г. на Административен съд – Хасково). Касационната инстанция също
е имала повод да се произнесе по този въпрос – в Решение № 2829 от 13.12.2013 г. по к.а.н.д. № 2030/2013 г. на
Административен съд – Пловдив е прието, че „законосъобразен е и изводът на
съда, че за да се приложи санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от ЗВ следва в хода на административнонаказателното производство да се
установи количеството на използваната вода в литри на секунда, което е от
съществено значение за определяне на размера на наложената санкция, т.е. без да
са ангажирани доказателства в тази връзка наложеното наказание е
незаконосъобразно“. В този смисъл е и Решение
№ 1515 от 4.7.2013 г. по к.а.н.д. № 1370/2013 г. на Административен съд –
Пловдив, което показва и трайния характер на формираната съдебна практика
по разглеждания въпрос. Следва да се посочи, че в този смисъл е и практиката на
административните съдилища в страната, която изцяло се споделя и от настоящия
състав, така съгласно Решение от
24.10.2018 г. по к.а.н.д. № 531/2018 г. на Административен съд – Хасково „предвид
обаче санкционния състав на чл. 200, ал. 1 от ЗВ в процеса на реализиране на
отговорността наказващият орган се е изправил пред дефицита на твърдения
относно обективен признак от състава на нарушение, свързан с подаваното
количество вода, в резултат от водовземането, който макар да не е заложен в
нормата на чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗВ, се съдържа в санкционната разпоредбата и
за възможните различия в хипотезите следва да се държи сметка, доколкото
твърденията за този факт са определящи за индивидуализация на санкцията.
Липсват каквито и да е доказателства за твърденията на наказващия орган относно
максималното подавано количество вода, в резултат от дейността по водовземане,
в която се изразява и изпълнителното деяние на процесното нарушение. Това прави преценката на наказващия орган по
същество необоснована и се явява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление. Според настоящия състав на съда количеството на
ползваната без основание вода е съставомерен елемент от фактическия състав на
административното нарушение, който трябва да бъде доказан от проверяващия орган
по несъмнен начин“. В този смисъл и Решение
№ 116 от 12.07.2019 г. по к.а.н.д. № 66/2019 г. на Административен съд –
Кърджали; Решение № 786 от 04.05.2015
г. по к.а.н.д. № 518/2015 г. на Административен съд – Бургас.
Следва изрично да се посочи, че несподелим е доводът
правото на защита на наказания да не е нарушено, когато АНО не е изпълнил
задължението си да установи конкретната хипотеза, по която следва да се наложи
санкцията, и затова е наложил най-лекото наказание по буква „а“ на чл. 200, ал.
1, т. 1 ЗВ. Нарушителят може законосъобразно да бъде наказан само и единствено
за това административно нарушение, което действително е извършил. Недопустим е
подход, при който тъй като наказващият орган не е успял да събере всички
необходими доказателства за установяване на конкретно извършеното нарушение, да
се наложи наказание за друго, макар и
по-леко наказуемо нарушение, чието извършване обаче не е доказано. Всякога щом
се налага административно наказание за деяние, което не е несъмнено доказано,
то правата на наказания ще бъдат нарушени, без значение, че той обективно може
да е извършил друго административно нарушение. Отговорността за последното
обаче би могла да отпадне на процесуално основание, поради което АНО може законосъобразно
да наложи наказание единствено за това административно нарушение, което
действително е извършено от нарушителя. В настоящия случай кое е действително
извършеното от жалбоподателя нарушение (по коя от хипотезите от буква „а“ до
буква „г“ на чл. 200, ал. 1, т. 1 ЗВ) не може да бъде установено поради
допуснатото съществено процесуално нарушение при издаването на НП, в което не е
описан елемент от обективната страна на състава на нарушението и така той
изначално е останал извън предмета на доказване по делото. Задължение на АНО е
да посочи с какво количество в секунда е ползвана вода без основание или в
отклонение на предвидените условия, така че да е възможно да бъде извършена
преценка за законосъобразността на наложената санкция, което в случая не е
сторено. Административнонаказващият орган се е ограничил само до констатацията,
че водовземането се осъществява в отклонение на условията на издаденото
разрешително, като в наказателното постановление липсват каквито и да било
установявания относно количествата вода, които са били използвани в нарушение
на чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Този процесуален пропуск води до невъзможност да се
определи размерът на наложената санкция и възпрепятства съда да прецени
правилно ли е определена същата и дали съответства на изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Недопустимо е пред въззивната инстанция за пръв път да се установява
какво е било количеството добивана вода. След като при установяването на
административното нарушение това обстоятелство не е било изследвано,
наказващият орган е следвало да възложи допълнителна проверка, а не да издава
наказателно постановление, с което да наложи една необоснована санкция. В
заключение така констатираните пороци влекат незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, поради което то трябва да бъде отменено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори
и установените нарушения да не се оценят като съществени, то отново би било
налице основание за отмяна на НП, но поради маловажност на случая. Нарушението
е първо по ред за жалбоподателя, който коректно и срочно е отчитал показанията
на водомерното устройство, своевременно е подал декларация по чл. 194б ЗВ, с
която сам е уведомил наказващия орган за превишаването на разрешения годишен
обем на ползваната вода, а също така е заплатил в срок и дължимата такса
съгласно реално потребеното количество вода.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 47/24.04.2019
г., издадено от *** Ц. К. К. – *** Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с което на ОБЩИНА ХИСАРЯ, Булстат *********, с адрес: гр. Хисаря, област
Пловдив, ул. „Генерал Гурко“ № 14, представлявана от П.Д.Д. - ***, на основание
чл. 200, ал. 1, т. 1, предл. 2, б. „а“ от Закона за водите е наложена „имуществена санкция“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева за нарушение
по чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.