Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….. 2009 година,
гр.ВАРНА
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, ТРЕТО отделение,
ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.С.
В съдебно
заседание, проведено на 21.01.2009 г.при участието на секретаря
Д.Д. изслуша докладваното от председателя административно дело № 2149/2008 г. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващи от АПК.
Образувано е жалба
на В.Г.В. и Н.Т.В. *** чрез
адв. К. срещу отказ за извършване на
административна услуга – заверка на молба
декларация за обстоятелствена проверка по реда на
чл. 587 от ГПК , издаден от
кмета на община Варна и обективиран в писмо изх..№ ЗАО 24436/11.07.2008г.
В жалбата
си оспорващите изразяват общо недоволство от постановения административен акт, като излагат
доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Твърдят, че изложените от административния орган аргументи не са мотив
за отказ да бъде заверена
представената молба декларация.
Относно характера на имота, за
който е поискана административната услуга посочват, че се
касае за дворно място с жилищна постройка, владението на което
никога не е отнеман и което никога не е представлявало земеделска земя.
Посочва още, че в хода на
административното производство,
образувано по предходни негови молби от 19.08.2004 г. след проведено съдебно производство пред ВОС, съдът връща преписката на кмета
на община Варна за произнасяне
по същество, а вместо това административният
орган е съставил Акт за общинска
собственост за процесния имот.
Въз основа
на изложеното формира петитум с който иска от
съда да постанови
решение, с което да отмени отказа
и съставения АОС, като задължи административният орган да издаде
искания удостоверителен документ.
Ответникът редовно
уведомен не се явява в открито
съдебно заседание не изразява становище
по жалбата.
Настоящият съдебен състав,
като анализира доказателствата и съобрази доводите на странат с данните по делото, приема следното:
По допустимостта:
Оспореният отказ е издаден
на 11.07.2008 г., видно от датата на
извеждане от деловодния регистър на община Варна,
а жалбата е входирана в същото деловодство на
17.07.2008 г. Макар да не са представени
данни в административната преписка за датата
на съобщаване на обжалвания административен
акт съдът намира, че жалбата
е
депозирана от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок, предвид на което
е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА
Със заявление № ЗАО
24436/29.05.2008 г., депозирано пред
кмета на община Варна оспорващите
в настоящото производство чрез представляващия ги адвокат са
поискали да бъде заверена представената
молба декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот
- дворно място с площ от 1187,4 дка, представляващ УПИ Х-218,
кв.46 по плана на с. Константиново, Варненска област с построени в него жилищна сграда
и стопански постройки.
Ведно с представената молба декларация е поискано и удостоверяване на обстоятелствата дали посочения имот е или не
е общинска или държавна собственост.
С оспорения административен акт, обективиран в писмо изх..№ ЗАО 244436/11.07.2008г. кметът на община Варна
е отказал да извърши административна услуга – заверка на подадена от
оспорващия молба декларация за удостоверяване
на конкретно посочени обстоятелства във връзка с нотариално
производство за установяване право на собственост върху подробно описания имот УПИ Х-218, кв.46 по РП на с. Константиново,
одобрен със Заповед № 1707/03.04.1974 г., мотивирайки
отказа си със съставянето на АОС №
3924/21.08.2006 г.
Производството, образувано
по заявлението на В.Г.В. е такова по извършване
на административна услуга по смисъла на
§1, т.2 от ДР на ЗА.
Поисканата услуга
е един от елементите на охранителното
производство по чл.
587 от ГПК, в резултат
на което чрез обстоятелствена проверка с констативен нотариален акт се призната придобиването
на правото на собственост по давност върху
недвижим имот.
Заявителят следва да установи наличието на правните и
фактически основания за извършване на исканата административна услуга и според
приетите по делото доказателства го е сторил.
Видно от отразеното
в представената на л.40 от делото скица № 323/13.10.2008 г. идентична по
съдържание със скица №347/10.12.2007 г (л.19) и придружаващото я заверено копие
на разписен лист към РП на с. Константиново, одобрен със Заповед № 1707/1974 г.(л. 41) процесният имот - предмет на искането за заверка на молба
декларация е вписан на наследниците на В. В.Й.
Представеното удостоверение № АО-02/052/05.02.2008 г. (л.21) посочва
кръга на наследниците на В. В. Й., починал на 28.08.1981 г., като един от тях е и заявителят за извършване на
административната услуга В.Г.В. – оспорващ в настоящото съдебно производство.
По представения от ответника АОС № 3924/21.08.2006 г. процесният имот е индивидуализиран и описан със същите
идентификационни белези, посочени в молбата-декларация от оспорващия. Едновременно с горното в графа
9 на акта се сочи, че за същия имот няма
по- рано съставени актове, а в графа 13-та е отбелязано, че в имота има
построена жилищна сграда.
Вещото лице по назначената СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно извършена дава
заключение за пълна идентичност на имота, описан от оспорващите в молбата
декларация, с този – отразен в АОС № 3924/21.08.2006 г., като конкретизира при
разпита в открито съдебно заседание че
застрояването в него представлява едноетажна къща, построена между
1950-1960 год., която е съществувала още преди изготвянето на РП от 1974 г. В
АОС застроеното е описано без детайли.
Съдът намира за уместно да отбележи, че производството
по издаване на оспорения отказ, инициирано по заявлението на оспорващите с вх.№ ЗАО 24436/29.05.2008 г. не е първо по
ред – административният орган е бил сезиран с предходно идентично искане с рег. № АУ-29504/28.05.2004 г.
Във връзка с постановен по него отказ и депозирана
жалба № РД-4-94-В/165/19.08.2004 г. съобразно определението на ВОС кметът на оБщина Варна е следвало да се произнесе по същество. Вместо
изпълнение на указаното от съда междувременно за процесния имот е изготвен АОС
и то при ясна ориентация на административния орган за статута на собствеността
върху него. Разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС предвижда застроените и незастроени парцели и имоти
- частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в
сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. По делото
обаче не бяха установени данни има ли
такова отреждане с ПГП, нито такива,сочещи на проведена процедура по
отчуждаване на процесния имот, или част от него. Ответникът не е ангажирал относимите доказателства в тази насока.
След като обосновава отказа си на това основание
административният орган би следвало да ангажира и доказателства в негова
подкрепа, те.е такива, според които процесният имот ex lege, по силата на
конкретна норма е общинска
собственост.
Освен това и не на последно място чл. 36 ал.1 от АПК
изрично вменява задължение на административния
орган служебно да издири и събере всички доказателства, необходими за
пълното изясняване на онези факти и обстоятелства от значение за случая.
На фона на тази фактическа обстановка съдът счита, че
дори и съставен на посоченото основание АОС има чисто декларативно, но не и конститутивно действие. В контекста на чл. 21 от АПК обаче
същия не подлежи на самостоятелен съдебен контрол от настоящия съд, поради
което и съдът не следва да се произнася с диспозитив
в тази част на петитума.
Съобразно с горното административният орган е следвало
да удостовери дали имотът е актуван като общинска
собственост, записан ли имотът на общината като собственик и на какво
основание, а не да извършва преценка относно наличието на предпоставките за
придобиването му по давност.
Компетентен
орган да извърши обстоятелствената проверка за това дали молителят е придобил
собствеността върху имота чрез давностно владение е нотариусът. В хода на образуваното пред него
охранително производство след събиране на доказателства само той може да издаде
мотивирано постановление, с което да признае или не правото на собственост.
Администрацията не разполага с такива правомощия.
Извън
компетентността и на съда в това производство е да преценява наличието или
липсата на предпоставките за придобиване
по давност на имота, за който е поискано извършването на административната
услуга – удостоверяване на факт с правно значение.
С оглед
констатираното настоящият съдебен състав намира, че отказът
на Кмета на община Варна да извърши административна услуга – заверка на подадена от
оспорващите молба декларация за удостоверяване
на конкретно посочени обстоятелства във връзка с нотариално
производство по реда на чл.
587 от ГПК за установяване право на собственост върху недвижим имот - дворно място с площ от 1187,4 дка, представляващ УПИ Х-218, кв.46 по
плана на с. Константиново, Варненска област с построени в него жилищна сграда и стопански постройки, обективиран в писмо № ЗАО 24436/11.07.2008г. за незаконосъобразен, поради което следва да
бъде отменен, а преписката - върната на административния
орган с указания за извършване
на исканата административна услуга.
Предвид горното
и на основание чл.173, ал.3
и чл. 174 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
отказа на Кмета на
община Варна за
извършване на административна услуга – заверка на молба
декларация за обстоятелствена проверка по реда на
чл. 587 от ГПК , обективиран в писмо изх..№ ЗАО 24436/11.07.2008г.
ВРЪЩА преписката на административния орган за извършване на
исканата административна услуга – заверяване на молба декларация
и удостоверяване на посочените в нея обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯ
ЧЕТИРИНАДЕСЕТ
ДНЕВЕН срок за извършването
на административната услуга, считано от датата на
влизане в сила на решението.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
датата на съобщаването му пред ВАС
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.С.