Р Е
Ш Е Н
И Е №
68
гр.Кюстендил, 03.04.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря: Вергиния Бараклийска
след
като разгледа докладваното от съдия: Костадинова
гр.д.№
289/2017 г. по описа на КОС и за да се произнесе взе предвид:
И.Р.А., ЕГН **********,***,
адв. К.П. *** е предявил срещу Й.К.Ч., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***4 иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от ***** лева, с която неоснователно се е
обогатил въз основа на банков превод, извършен по негова сметка от 28.06.2012
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по
делото разноски.
Ответникът Й.Ч. чрез процесуалния си представител оспорва исковата
претенция. Иска отхвърлянето й.
Кюстендилският окръжен
съд, след преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на
чл. 12 от ГПК, приема за установено
следното:
По
делото е представен нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №130, т.І, рег.№ 1210, дело № 117/2006 г., от който е
видно, че на 19.04.2006 г. ответникът Ч. е закупил недвижим имот: 3/8 ид.ч. от дворно място образувано поземлен имот с
идентификационен номер 68789.606.45, с
адрес: гр. Д., ул. „******” №***, с площ 233 кв.м., ведно с втори етаж от
сграда с идентификационен №
68789.606.45.1 със застроена площ 110 кв.м., състоящ се
от три стаи, кухня, хол и сервизни помещения, зимник, таван и
самостоятелен вход със стълбище за сумата 35 000 лв. В нотариалния акт е
посочено, че продажната цена ще бъде издължена на продавача чрез кредит за закупуване
на жилище от „Банка ДСК”ЕАД. Представен е договорът за кредит за покупка на
недвижим имот от 19.04.2006, с от който
е видно, че банката е отпуснала на ответника кредит в размер на 35 000 лв.
за закупуване на посоченото жилище.
Видно от договор за потребителски
кредит № ПД-18800/26.06.2012 г., сключен между „Алианц
банк България”АД и
И.А. и К.Ч. е, че на последните е отпуснат банков кредит в размер до *****
лв., който да бъде използван за рефинансиране на кредитно задължение в Банка
ДСК на името на Й.Ч. за текущи нужди- т.1, 2 от договора.
Видно от преводно нареждане на
кредитен превод на 28.06.2012 г. ищецът И.А. е превел на ответника Й.Ч. сумата ****
лв. Като основание за заплащане на сумата е посочено „рефинансиране и
окончателно погасяване на кредит”. Горното обстоятелство не се оспорва от
ответника, а също се установява и от извлечение от сметка с титуляр И. А. за
периода 01.06.2012 г.- 30.06.2012 г.
От
резолюция, положена върху представената
молба- съгласие, подадена от името на „Банка ДСК”ЕАД (на л. 26 от
делото) с нотариална заверка на подписите рег. № 3567/03.02012 г. се
установява, че е заличена вписаната законна ипотека върху имота, находящ се в гр. Д..
От
представения нотариален акт №60, т.ІІ, рег. № 3728, дело № 221/2014 г. се установява, че на 30.06.2014 г. Й. и Е.Ч.
са прехвърлили на К.Ч. и на И. А. при равни права описания по- горе недвижим имот за сумата *****
лв., която сума е била изплатена изцяло
по банковата сметка на името на Й.Ч.
преди подписването на договора. Представени са два броя платежни
нареждания с дата 30.06.2014 г., от които е видно, че ищецът и К.Ч. са превели
на ответника по ***** лв. или общо **** лв. Това обстоятелство не се оспорва от
ответника, но той твърди, че тези суми са предоставени на купувачите в заем от
сестрата на К.- Д. Ч., като след получаването в брой на сумата, двамата на 30.06.2014 г. са захранили
сметките си и веднага са наредили сумите по сметката на купувача Й.Ч., а
веднага след изповядане на сделката Й.Ч. е върнал
сумата от **** лв. по сметка на Д.. В тази връзка се представени извлечения от
сметките на К.Ч. и Й. Ч., с които се удостоверява движението на сметките на
30.06.2014 г.
С
нотариален акт №63, т.І, рег. № 958, дело №51/2016 г. се установява, че ищецът
е продал на съсобственика си К.Ч. своята
част от имота.
От удостоверение за настоящ адрес
№138/09.01.2015 г. се установява, че заявеният последен настоящ адрес ***.
При тази фактическа обстановка
съдът намира за установено следното:
Искът е с правна квалификация чл.
55, ал.1, пред.1 от ЗЗД Предмет на
исковата претенция е сумата **** лв., за която се твърди, че е предадена от
ищеца и получена от ответника при липса на основание. Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК при
посочения от съда фактически състав на неоснователно обогатяване ищецът следва да докаже, че е предал на
ответника процесната сумата, а в тежест на ответникът
е да докаже, че е получил сумата на валидно основание, по силата на което има
право да я задържи.
С оглед на така разпределената доказателствена
тежест съдът намира, че искът е основателен. Съображения:
Няма спор по делото, че ищецът е
предал на ответника сумата от ****лв.
По делото се спори,
дали е налице основание за предаване на сумата. Ответникът твърди, че
преведената от ищеца сума в размер на *** лв., е част от банков кредит, предоставен на ищеца и К.Ч., с която е
погасено негово задължение по договора за банков кредит от 2006 г. за закупуването на
недвижимия имот в гр. Дупница. Твърди също така, че с претендираната
сума е извършено плащане на цена на недвижим имот по бъдеща сделка, която е
осъществена. В тази връзка следва да се посочи следното:
В настоящия казус, преценявайки в съвкупност данните, съдържащи се в
представените по делото доказателства, а именно хронологията на датите: на отпускането на потребителския кредит от „Алианц Банк България” АД
-26.06.2012 г., на превеждането на процесната сума от
**** лв.- 28.06.2012 г. и на заличаването на ипотеката- 03.07.2012 г., имайки
предвид предметът на договора за кредит от 26.06.2012 г.- за рефинансиране на
кредитно задължение на ответника, а също имайки предвид, че посочената в
платежното нареждане сметка по която е преведена процесната
сума е тази, която е посочена в договора за потребителски кредит (т.2.2), и не
на последно място и посоченото в платежното нареждане основание за плащане-
рефинансиране и окончателно погасяване на кредит, съдът намира, че претендираната сума от 31 800 лв., представлява част
от отпуснатия на ищеца и на К.Ч.банков кредит от „Алианц
Банк България” и с нея е извършено
погасяване на задължението на ответника Ч. към „Банка ДСК” ЕАД. Когато третото лице (какъвто е ищеца) плаща
на кредитора и погасява задължението на длъжника (ответника), то възможността
да му се върне обратно това, което е платило, зависи от вътрешните отношения
между него и длъжника. В настоящия случай според ответника отношенията между
него и ищеца произтичат от договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен на 30.06.2014 г. тъй като с процесната сума А. е заплатил предварително цената на
недвижимия имот в гр. Дупница по сделката, сключена на 30.06.2014 г. (нотариален акт
№60, т.ІІ, рег. № 3728, дело № 221/2014 г.). Съдът намира, че не е доказано
твърдяното от ответника обстоятелство. Договорът за покупко-
продажба е сключен в необходимата от закона форма през 2014 г., т.е. две години
след погасяване на кредита на ответника. В договора за покупко-
продажба е посочено, че цената на недвижимия имот е 19 700 лв., т.е. тя е
значително по- ниска от процесната сума. От
приложените по делото два броя платежни нареждания с дата 30.06.2014 г. се
установява, че цената на имота по нотариалния акт е изплатена на ответника по
равно от купувачите (ищецът и К.Ч.) в деня на изповядане
на сделката. Посоченото обстоятелство се
установява и от приложените по делото
извлечения от сметките на К.Ч. и Й. Ч., удостоверяващи движението на
същите за дата 30.06.2014 г. Поради
законовата забрана на чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК, съдът не може да обсъжда показанията на свид.
Д.Б., която твърди, че за оформянето на сделката през 2014 г. е давала пари на ищеца. С оглед
изложеното, съдът не може да приеме,
че процесната
сума е цената на закупения през 2014 г. недвижим имот. От изложеното пък следва,
че ответникът не е доказал, че има право да задържи сумата на твърдяното от
нето основание- покупко- продажба. Следователно
налице е разместване на престация без основание,
поради което ответникът дължи получената
от него сума в размер на **** лв.
С оглед на изложеното, съдът счита, че искът
е основателен, поради което следва да
се уважи изцяло.
Върху присъдената сума от ****
лв. се дължи законна лихва, считано от предявяването на исковата
молба-14.06.2017 г. до окончателното й изплащане.
С оглед уважаването на иска, на
ищеца се дължат направените от него разноски, съгласно приложения списък по
чл.80 от ГПК в размер на 2000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Й.К.Ч., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***4 да заплати на И.Р.А., ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата **** (***** ****) лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил въз основа
на банков превод, извършен по негова сметка
от 28.06.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване
на исковата молба-14.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата .
ОСЪЖДА Й.К.Ч.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на И.Р.А., ЕГН ********** сумата 2 000 (две хиляди
лева, представляваща деловодни разноски
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в 14- дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :