Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
гр. Бургас, 15.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: М. Николова
при
секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова
административно дело № 2507 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл.
186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Образувано е по жалба на „НЕОМАКС 09“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище: ***, представлявано от управителя С. Спасова, против заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК - 327-0046266/30.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-166/10.11.2020 г. на
директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал. 1, т.1, б."а"
от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.27, ал.1,
т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, е наложена принудителна административна мярка, представляваща запечатване
на търговски обект – ресторант „Инканто”, находящ се в ***, МОЛ „Галерия”, стопанисван
от „НЕОМАКС 09“ ООД, ЕИК: ***, за срок от 3 дни, както и е забранен достъпа до
обекта за срока на действие на принудителната мярка.
В жалбата е заявено твърдение, че вмененото
на дружеството нарушение не е осъществено, поради което се оспорва установената
фактическа обстановка. Сочи се, че не са били налице основанията на чл. 186 от ЗДДС за налагане на ПАМ, както и че предстои приемане на по-благоприятен закон,
с който всички стоки, предлагани в заведение за бързо хранене ще се облагат с
единна ставка от 9% и ще е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Твърди се
също така, че към момента на издаването на заповедта за ПАМ не е образувано
административно-наказателно производство, поради което няма как да бъде
изпълнено условието на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Иска се от съда да отменя
заповедта като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от процесуален представител - адв. П=, която поддържа
жалбата по изложените в същата съображения и ангажира писмени доказателства -
справка за липса на задължения на дружеството към 28.10.2020 год. Оспорва
твърдяното нарушение и сочи, че с изм. в ДВ бр. 104/2020 год. ставката е
изравнена на 9%, считано от 01.12.2020 год. Пледира за отмяна на оспорената
заповед и присъждане на разноски.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата, моли
за потвърждаване на издадената заповед и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От съставения по повод на проверката Протокол за извършена проверка
(ПИП) серия АА № 0046266/22.10.2020 год. се установява, че на 22.10.2020 година е извършена проверка
на търговски обект – ресторант „Инканто”, находящ се в ***, МОЛ „Галерия”,
стопанисван от „НЕОМАКС 09“ ООД. Проверката е започнала с легитимация на ОП
/органа по приходите/. Контролната покупка на 2 бр. торта, на обща стойност
17.50 лева е била извършена на дата 21.10.2020 год. /предния ден/, преди
легитимация на органа по приходите, като е поръчана храна за дома, за която е
била издадена ФКБ № 00130380018/21.10.2020 год., в която е отразена сумата на
тортата – 2 х 7.50 лева, общо 15.00 лева и сумата на доставката 2.50 лева, или
всичко 17.50 лева. Плащането е извършено от Т. Лазова, на длъжност инспектор по
приходите, като покупката е консумирана от органа по приходите. Проверката е
продължила на следващия ден - 22.10.2020 година, с
изваждане на дневен финансов отчет от ФУ в търговския обект. Установено е
нарушение на чл.27, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл.66, ал.2 от ЗДДС при отчитане на храна за дома, като същата е отчетена в група „Г” с 9%,
вместо в група „Б” с 20% ДДС.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, на 30.10.2020
год., административният орган – Началник на отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП е приел, че с посоченото
деяние са осъществени признаците на административно нарушение на чл. 118, ал. 4, т. 1
от ЗДДС, във вр. с чл. 27, ал.
1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. С оглед на това и на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а”
от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство
административен акт - Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-327-0046266/30.10.2020 год., с която на дружеството е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски
обект – ресторант „Инканто”, находящ се в ***, МОЛ „Галерия”,
стопанисван от „НЕОМАКС 09“ ООД, ЕИК: ***, за срок от 3 дни, както и е забранен
достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка. В мотивите на
заповедта е посочено, че дружеството не е спазило разпоредбата на чл. 27, ал.1,
т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ – лицата по чл. 3, с изключение на
случаите, когато извършва дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка
продажба на стока или услуга по данъчни групи, според вида на продажбите – в
случая в група Б - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС.
Посочено е, че ненадлежното регистриране с неправилно прилагане на намалена
ставка на ДДС от 9%, препятства контролната дейност на приходната администрация
и не позволява да се установят правилно дължимите налози от проверявания
търговец. Излагат се и доводи относно определяне на продължителността на
мярката – неотчитане на продажби, които се облагат с 20% ДДС, местоположение на
обекта, средно-дневни обороти, както и размер на публичните задължения.
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е обжалвана в срок по административен ред пред горестоящия
орган. С решение № ГДФК-166/10.11.2020 г. на директора на Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, жалбата на
дружеството е отхвърлена като неоснователна. Решението е редовно връчено на
упълномощено лице на 17.11.2020 год., а жалбата срещу нея е подадена на 27.11.2020
год.
По преписката е представен акт за установяване на
административно нарушение № F577380/28.10.2020 година за установеното нарушение
при проверката, като не са представени данни за издадено НП към 17.12.2020
година.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са
пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен
интерес от оспорване. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като решението
е връчено на 17.11.2020 г., а жалбата е подадена на 27.11.2020 год. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
От представената административна преписка се установява, че с
оспорената заповед № ФК - 327-0046266/30.10.2020 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение
№ ГДФК-166/10.11.2020 г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал. 1, т.1,
б."а" от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 27, ал.
1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, е наложена принудителна административна мярка, представляваща
запечатване на търговски обект – ресторант „Инканто”, находящ се в ***, МОЛ
„Галерия”, стопанисван от „НЕОМАКС 09“ ООД, ЕИК: ***, за срок от 3 дни, както и
е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.
По въпроса за валидността на оспорената заповед, съдът намира, че
заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка
по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е
приложена заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП, с
която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС
и чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС.
Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа
задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактическо и правно основание. Подробно в заповедта за налагане на
ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение –
неправилно отразяване на продажба по направена от органа по приходите поръчка
по телефон за доставка на храна до дома, извършена на 21.10.2020 год., като
отразяването е в група с дължимо ДДС 9%, вместо в група „Б” – 20% – нарушение
на чл. чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съдът намира, че оспорената заповед е мотивирана, като са
изложени мотиви, че ненадлежното регистриране с неправилно прилагане на
намалена ставка на ДДС от 9%, препятства контролната дейност на приходната
администрация и не позволява да се установят правилно дължимите налози от
проверявания търговец.
Заповедта е мотивирана и от гледна точка конкретната
продължителност на наложената мярка. В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС
е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на
обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил
срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е
определил срок от 3 дни, който е към законоустановения
минимум. В случая са изложени мотиви по отношение на
продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е
позовал на вида и тежестта на извършеното нарушение, местоположение на обекта,
средно-дневни обороти, както и размер на публичните задължения, които към
датата 26.10.2020 год. са били в размер на 5348.36 лева, а към 28.10.2020 год.
– 0 лева. Така определената продължителност на ПАМ от 3
дни, който срок е към законоустановения минимум, според настоящия съдебен
състав отговаря на тежестта на установеното административно нарушение и при
определянето му е спазен принципа на пропорционалност.
В производството пред административния орган не са допуснати
и нарушения на процесуалните правила, като оспорената заповед съответства и на
материалния закон.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 б. "а" от ЗДДС във вр. с ал. 3 във вр.
с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа
изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл. 186, ал. 1 б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Член 27,
ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 изрично вменява в задължение на лицата по чл.3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, да регистрират всяка
продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите като
съгласно т.2 в данъчна група "Б" се регистрират стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20% ДДС. Самата Наредба №Н-18/2006 г.
регламентира реда и начина за издаване на фискални касови бележки за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при
прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта. Неизпълнението на задължението за отчитане на
продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане на
принудителна мярка по чл. 186, ал.1, т.1 б. "а" ЗДДС и при това административният орган действа в условията
на обвързана компетентност.
В разглеждания случай е безспорно установено, че на
21.10.2020 год., за извършената доставка на храна, поръчана по телефона от
проверяващия орган и платена от Т. Лазова, на длъжност инспектор по приходите, за
която е издадена ФКБ № 00130380018/21.10.2020 год., неправилно продажбата, е отразени
в група "Г", за които се начислява ДДС 9 %, вместо в група
"Б" – 20%. Съставеният протокол за извършената проверка на
основание чл.50, ал.1 от ДОПК е
доказателство за извършените от и пред органа по приходите действия и
изявления, и установените факти и обстоятелства, съставляват годно
доказателство за установените при проверката факти. Съставен е и акт за
установяване на административно нарушение. В жалбата факта на нарушението
се отрича от жалбоподателя, но не се ангажират доказателства, които да го
опровергават, въпреки указаната на страните доказателствена тежест. Ето
защо, съдът намира нарушението за безспорно доказано и като е издал процесната
заповед по чл.186, ал.3 ЗДДС,
с която е разпоредил запечатване на обекта, в който е установено нарушението, административният
орган е приложил правилно материалноправните разпоредби, поради което
изложените в жалбата възражения за липсата на материалноправни предпоставки за
издаване на ПАМ, се явяват неоснователни.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че за нарушението все още не е издадено наказателно постановление,
доколкото издаването на заповедта не е предпоставено от издаване на акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление.
Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в
нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Ето защо, съдът
приема, че липсата на НП е ирелевантна за законосъобразността на процесната
заповед с оглед независимия характер на двете производства. В случая се касае
за отделно административнонаказателното производство, като поставеният въпрос
за взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, (където
е предвидено, че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа,
който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде
доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“) и
касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не неговата
законосъобразност, като е предмет на възражение и обсъждане в изпълнителното
производство след влизане на индивидуалния административен акт и наказателното
постановление в сила.
Неоснователно се явява и възражението, че следва да се
приложи разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Действително, с
изменение, публикувано в ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.12.2020 г. до
31.12.2021 г., е променена разпоредбата
на чл. 66, ал.2, т.3 от ЗДДС, като е приета ставка на данъка 9 на сто за
ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена
или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи.
Така извършената промяна, на която не е придадено изрично обратно действие, е
ирелевантна за настоящия спор, тъй като е влязла в сила след издаването на
оспорената Заповед. Императивното правило на чл.142, ал.1 от АПК предвижда, че
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. Така формулирана, разпоредбата определя приложимия
закон, меродавната за решаването на спора за законосъобразност на
административния акт правна норма. Всяка проверка за законосъобразност на
административния акт започва с установяване на приложимата към датата на
издаване на акта правна норма. Алинея 2 на чл. 142 от АПК, въвежда правилото,
че установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта
се преценява към момента на приключване на устните състезания. Под нови факти
от значение за делото, обаче, следва да се разбират факти от действителността,
които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или
доказателствени факти. Приемането на нов закон не съставлява правопогасяващ
юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно
упражнено публично право, поради което е ирелевантно за законосъобразността на
оспорената заповед. Правно значение за делото имат само нови факти, които може
да променят съществувалото към момента на издаването на атакуваната заповед
правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно
действие. В този смисъл законодателната промяна няма правопогасяващо значение
по отношение осъщественият правопроизводящ юридически факт. Ето защо,
приемането на нов закон, респ. изменението на досега действащия, не съставлява
ново обстоятелство по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК, поради което не следва да
се съобразява от съда. В тази връзка, изложеното от процесуалния представител
на жалбоподателя възражение, че следва да се приложи по-благоприятния закон, се
явява неоснователно, тъй като при индивидуалните административни актове не
важи правилото на чл.3, ал.2 от ЗАНН, а разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК,
съгласно която съответствието на акта с материалния закон се преценява към
момента на издаването му.
Оспореният административен акт съдът намира и за издаден в
съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност
по чл. 6 от АПК. Чл.22 от ЗАНН изрично предвижда, че за предотвратяване на
административни нарушения могат да се прилагат принудителни административни
мерки. Както се посочи вече по-горе, определеният срок за прилагане на мярката от
3 дни е към законоустановения минимум, като според настоящия съдебен състав
отговаря на тежестта на установеното административно нарушение и при
определянето му е спазен принципа на пропорционалност.
С оглед законосъобразността на наложената ПАМ запечатване на
обекта за срок от три дни, законосъобразна се явява и разпоредената забрана за
достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до
обекта и запечатването на обекта, представляват две мерки, които се налагат
кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая са
налице.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, както и на
материалния закон и при съобразяване с целта на закона, предвид което
възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни и жалбата следва да бъде
отхвърлена.
При този изход да спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
ответната страна има право на разноски. С оглед своевременно направено искане
за това, в полза на администрацията следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.144 от АПК, като поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на
Национална агенция по приходите да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в
минималния предвиден размер, съгласно чл.24 от НЗПП, а именно 100 лева, която
сума следва да се заплати от жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„НЕОМАКС 09“ ООД, ЕИК: ***, със седалище: ***, представлявано от управителя С. Спасова, против заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК - 327-0046266/30.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-166/10.11.2020 г. на директора
на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, с която, на основание чл.186, ал. 1, т.1, б."а"
от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 27, ал.
1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, е наложена принудителна административна мярка, представляваща
запечатване на търговски обект – ресторант „Инканто”, находящ се в ***, МОЛ
„Галерия”, стопанисван от „НЕОМАКС 09“ ООД, ЕИК: ***, за срок от 3 дни, както и
е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.
ОСЪЖДА „НЕОМАКС 09“ ООД, ЕИК: ***,
със седалище: гр. Бургас, ул.Алекандровска №47, представлявано от управителя С. Спасова,да заплати в полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: