Р E Ш Е Н И
Е
№
04.11.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на трети октомври
две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 3386
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. с чл.9, ал.1 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във с чл. 33, ал. 1 ЗПК, във
вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Кредит Инс” ООД
твърди, че е търговско дружество, регистрирано като финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от Закона за кредитните институции. Основната му
дейност била отпускане на онлайн
краткосрочни потребителски заеми със средства, които не били набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за
кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ и
правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ)
/с предишно загл. - Закона за електронния документ електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
Ищецът твърди още, че
ответникът К.Б.А., ЕГН ********** е кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg. като
е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване
на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В
резултат на подадената заявка и предоставените от К.Б.А. данни, служител на
ищеца се е свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи от нас при условията на
дружеството, кредит в размер на 500 лв. След обработване на данните и одобрение
на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от
него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние.
Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от „Кредит Инс” ООД линк за
потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” №
78561/02.07.2018 г. и желаната сума му била преведена чрез системата е-pay и
получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена
от К.Б.А. лична карта.
Съгласно формата за
кандидатстване К.Б.А. имал възможност да избере опция да предостави банкова
гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава
от дружество, с което ищцовото дружество имал сключен договор. Ответникът с
оглед формата за кандидатстване избрал опция да му бъде осигурен гарант за
ползване на кредита от ищцовото дружество „Кредит Инс” ООД, с което на
основание т.4 от договора сключен между страните, се задължил към ежемесечната
му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената
услуга. „Кредит Инс” ООД имало сключен договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити 25.10.2014 г. с „Бикнел корп” ООД, рег. номер 155538/23.10.2014
г., съгласно който „Бикнел корп” ООД в качеството на дружество гарант се
задължавал да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски
кредити съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя
и кредитополучателите, ако тази опция
била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му
за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1, ал.2 от
сключения договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити,
кредитодателят се задължавал да събира от името и за сметка на дружеството
гарант сумата, представляваща таксата „гарант” от кредитополучателя. В чл.1,
ал.3 било предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по
просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски
кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на
добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в
срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.
Съгласно условията на
сключения договор, „Кредит Инс” ООД е поело задължение да предостави на
кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението – 1050 лв. било
платимо ведно с главницата на единадесет равни месечни вноски със следните
падежи: 02.08.2018 г., 02.08.2018 г., 02.10.2018 г., 02.11.2018 г., 02.12.2018
г., 02.01.2019 г., 02.02.2019 г., 02.03.2019 г., 02.04.2019 г., 02.05.2019 г.,
02.06.2019 г., 02.07.2019 г.
Към дата 20.12.2018 г.
кредитополучателят не бил осъществил никакво последващо плащане по вноските по
кредита, падежите на които били настъпили съответно на 02.08.2018 г.,
02.09.2018 г., 02.10.2018 г., 02.11.2018 г. и 02.12.2018 г.
Съгласно чл.86 ЗЗД К.Б.А.
дължал на „Кредит Инс” ООД обезщетение за забава в размер на законната лихва по
просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлизала на
7,88 лв.
Предвид разпоредбата на т.6
от договора сключен между страните, кредитодателят имал право да направи
кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две
поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор
погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с
начислени лихви, главници, такса „Гарант” и разноски. Видно от извлечение от
електронна система, представляващо копие от изпратен имейл - електронно
съобщение до ответника на посочения от него в заявката за кредит личен адрес на
електронна поща, на 03.10.2018 г. дружеството обявило кредита за предсрочно
изискуем.
Ищецът твърди още, че за
горепосочените дължими от ответника суми му била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.дело 1/2019 г. и тъй като длъжникът не бил открит и в изпълнение на
указанията на заповедния съд, предявявал настоящите искове за установяване на
вземанията по идадената заповед за изпълнение.
Искането на ищеца до съда е
да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът К.Б.А. дължи на „Кредит Инс” ООД:
• Сумата от 500 лв. /петстотин лева/ главница по договор за
потребителски кредит „Екстра” № 78561/02.07.2018 г.
• Сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лева/ договорна лихва за
периода 02.07.2018 г. - 20.12.2018 г.
• Сумата от 370 лв. /триста и седемдесет лева/ договорна такса
„Гарант” за периода 02.07.2018 г. - 20.12.2018 г.
• Сумата от 7,88 лв. /седем лева и осемдесет и осем стотинки/
законна лихва за забава за периода 03.08.2018 г. - 20.12.2018 г.
• законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответникът К.Б.А. не е подал писмен отговор и не взема становище по
иска.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. С депозирано становище по делото заявява, че след завеждане на
делото, ответникът му е платил сумата от 400 лева на 10.07.2019г. и сумата от
1060 лева на 01.10.2019г., поради което единствено дължима останала сума от
286.10 лева за съдебни разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не взема
становище по исковете.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 1/2019 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Кредит Инс” ООД срещу К.Б.А. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 500 лв.
/петстотин лева/ главница по договор за потребителски кредит „Екстра” №
78561/02.07.2018 г., сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лева/ договорна лихва
за периода 02.07.2018 г. - 20.12.2018 г., сумата от 370 лв. /триста и
седемдесет лева/ договорна такса „Гарант” за периода 02.07.2018 г. - 20.12.2018
г., сумата от 7,88 лв. /седем лева и осемдесет и осем стотинки/ - законна лихва
за забава за периода 03.08.2018 г. - 20.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
27.12.2018 г. до изплащането й, както и
за разноските по заповедното производство в размер на 325 лева. Тъй като
длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било
приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415,
ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят
е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
По делото са
представени възпроизведени на хартиен носител електронни разпечатки от заявка №78561
от 02.07.2018г. с посочени данни за ответника, искана сума: 500 лева, краен срок
на връщане 02.07.2019г., сума за връщане – 1050лева и договор за потребителски
кредит „Екстра” №78561/02.07.2018 г.,
в който е отразено, че ищецът, като кредитодател, предоставя на ответника, като
кредитополучател, кредит от 500 лева за срок от 12 месеца, с месечна
погасителна вноска, включваща главница, лихва и такса гарант в размер на 87,50
лева.
Представен е също
така, сключен на 25.10.2014 г. между „Кредит инс“ ООД и „Бикнел Корп“ООД
договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити.
Видно от разписка от 02.07.2018г., издадена от
„Изипей“ АД, на 02.07.2018г. е изплатена в брой на ответника сума в размер на
500 лева с посочено основание - договор №78561/02.07.2018 г.
Ищецът признава по делото,
че ответникът му е платил сумата от 400 лева на 10.07.2019г. (видно и от
разписка от 10.07.2019г.) и сумата от 1060 лева на 01.10.2019г. (представена е
също разписка от същата дата).
По делото са представени Общите условия на „Кредит инс” ООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
В случая
се твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние, поради
което приложими към него са нормите на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Въпреки
че от приложените електронни разпечатки не се установява твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение, доколкото в хода на съдебното производство са
извършени плащания по договора от ответника, то съдът приема, че ответникът не
оспорва съществуването на такова между страните.
Ищецът
твърди, че с извършените плащания в общ размер
на 1460 лева, ответникът му е заплатил всички дължими суми по процесния договор
и част от съдебните разноски, като е останала дължима сума в размер 286,10 лева
за съдебни разноски, която моли да му бъде присъдена.
Съдът
приема, че с извършените плащания в общ размер на 1460 лева, които се признават
от ищеца, ответникът е заплатил всички дължими на ищеца суми по договора, включително
за съдебни разноски, а именно: сумата от 500 лева за главница, сумата от 180
лева за договорна лихва, сумата от 7.88
лева – мораторна лихва и сумата от 650 лева – съдебни разноски, което прави
общо сумата от 1377,88 лева, т.е. дори е надплатил суми.
Това е
така, защото съдът приема за недължима сумата от 380 лева – такса за гарант,
тъй като клаузите, с които е уговорена са нищожни, по следните съображения:
Първо, видно от заявката на ответника, в същата е посочено, че ответникът „иска
банкова гаранция“. Второ, видно от Общите условия на ищцовото дружество (раздел
VIII, л.17 от делото)
заемателят следва да заплати посочената такса гарант, ако не осигури другото
предвидено обезщетение – банкова гаранция до 3 дни след одобрението на кредита,
покриваща пълния размер на сумата, дължима по кредита. Следователно уговорената
по този начин такса гарант не е никаква такса, а представлява неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно
клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави
–чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008
г. ІІ т.о.). Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е
уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят
е финансова институция. От
член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността
на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите
от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта
на Директива 2008/48/ЕО, която се
състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна
хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да
се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита
на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на
СЕС
по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която предвижда, че
се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители или банкова
гаранция, което задължение става изискуемо след
неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
напри, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника,
първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне
кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение
за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на
кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския
кредит. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на
националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед
целите на директивата.
Ответникът при извършване на плащането от 1060 лева,
никъде не е посочил като основание, че с тази сума заплаща и за такса гарант.
Предвид горното, следва, че исковете за установяване
на дължимост на сумата от 500 лв. /петстотин лева/
главница по договор за потребителски кредит „Екстра” № 78561/02.07.2018 г.,
сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лева/ - договорна лихва за периода
02.07.2018 г. - 20.12.2018 г., сумата от 7,88 лв. /седем лева и осемдесет и
осем стотинки/ законна лихва за забава за периода 03.08.2018 г. - 20.12.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 27.12.2018 г. до изплащането й, следва да бъдат отхвърлени
като погасени поради плащане, извършено в хода на съдебното производство.
А искът за установяване на дължимост на сумата от
370 лв. /триста и седемдесет лева/ - договорна такса „Гарант” за периода
02.07.2018 г. - 20.12.2018 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Както бе посочено и по – горе, с извършените
плащания в хода на настоящото дело, ответникът е заплатил всички дължими съдебни
разноски на ищеца, включително тези, направени в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредит
Инс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
Цар Борис ІІІ №19 вх.В, ет.1, ап.6,, против
К.Б.А., ЕГН: **********,***, искове за установяване съществуването на вземанията на „Кредит Инс“
ООД за следните суми: сумата от 500 лв.
/петстотин лева/ - главница
по договор за потребителски кредит „Екстра” № 78561/02.07.2018 г., сумата от
180 лв. /сто и осемдесет лева/ - договорна лихва за периода 02.07.2018 г. -
20.12.2018 г., сумата от 7,88 лв. /седем лева и осемдесет и осем стотинки/ - законна
лихва за забава за периода 03.08.2018 г. - 20.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 27.12.2018 г. до изплащането й, като погасени
поради плащане, извършено в хода на съдебното производство, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по
ч. гр. д. № 1/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредит Инс“ ООД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Цар Борис ІІІ №19 вх.В, ет.1,
ап.6, против К.Б.А., ЕГН: **********,***, иск за установяване
съществуването на вземането на „Кредит
Инс“ ООД за сумата от 370 лв. /триста и
седемдесет лева - договорна такса „Гарант” за периода 02.07.2018 г. - 20.12.2018 г. по
договор за потребителски кредит „Екстра” № 78561/02.07.2018 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по
ч. гр. д. № 1/2019 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: