№ 770
гр. Бургас, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204371 по описа за 2021 година
,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на ЛЮБ. Н. ВЛ. с ЕГН: **********,
чрез пълномощник – адв. * – САК, с посочен съдебен адрес: гр. София, *, против
Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 5214622, издаден от ОДМВР-Бургас,
с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 2, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 50 лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. Твърди се, че
неправилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, доколкото
собственик на автомобила е „*“ ООД, а не Адвокатско дружество „*“.Счита се, че липсва
посочване на вида на автоматизираното техническо средство, както и описание на
нарушението и обстоятелствата по извършването му. Твърди се, че данните от техническото
средство са неверни, както и че в процесния период санкционираният е бил извън страната.
Иска се отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В
писмено становище от упълномощен представител жалбата се поддържа по изложените в
нея доводи, които се преповтарят и доразвиват. Иска се отмяна на електронния фиш и
присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП”, надлежно
призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се
изпраща в съда, се прави искане за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на
ЕФ. В писмено становище на упълномощен юрисконсулт се заявява, че издаденият ЕФ е
1
правилен и законосъобразен, а в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира се за потвърждаване
на санкционния акт. Под евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от разписката на л. 21 ЕФ е
връчен на жалбоподателя на 02.09.2021 г., а жалбата е депозирана по пощата, с дата на
клеймото 08.09.2021 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 14.08.2021 г. в 13:20 часа в гр. Бургас, ПП II-9, км. 3+900, м. „Ченгене скеле“ в
посока от гр. Созопол към гр. Бургас техническо средство – мобилна система за контрол на
скоростта – „TFR1-M” с № 644, поставена в служебен автомобил с рег. №*, засякла и
заснела, движещ със скорост от 101 км/ч. автомобил „Волво В 60 Плюс Хибрид“ с рег. № *.
На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение
на скоростта до 80 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование
„Снимка № 38120”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били
прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от
записания файл, установили, че заснетият автомобил „Волво В 60 Плюс Хибрид“ с рег. № *
е собственост на „*“ ЕООД, както и че скоростта следва да се счита на 98 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5214622 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер
на 50 лева.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип „TFR1-M” с № 644, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 22) и Протокол за проверка
(л. 23).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 24), съдържащ
всички законоустановени реквизити.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
2
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че той е издаден от ОД на МВР
Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото
на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена от
АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост –
18 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че в ЕФ по достатъчно
описателен начин е посочено мястото на извършване на нарушението (чрез неговото
описание и посочване на координати), обстоятелствата по неговото извършване и всички
останали факти, относими към отговорността на нарушителя. Видно от приложените снимки
в зоната на заснемане на техническото средство няма други автомобили, които да са
повлияли на уреда, поради което и хипотетичните възражения в тази насока не се
възприемат от съда.
Съдът не възприема становището за незаконосъобразност на издадения ЕФ поради
липса на реквизити (име и длъжност на издател, дата и др.), като посочва следното:
Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които - ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка,
съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС , ЕФ се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
3
издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение
на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със
санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Приложимостта на ЗАНН е
посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8
от ЗДвП. В процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и не
са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са
предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск,
тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на
общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното
постановление. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция
например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и
Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.
Действително не е посочено пред кой съд може да се обжалва ЕФ, но повече от
очевидно е, че това нарушение не е възпрепятствало жалбоподателя в срок да сезира
компетентния съд, поради което и няма как да се приеме, че порокът е съществен, доколкото
реално не е довел до ограничаване на правата на санкционирания.
По същество следва да се посочи следното:
Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.)
и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на
колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за
констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава НП
или ЕФ. В §6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване (л. 22) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на
правилата за движение „TFR1-M” е автоматизирано техническо средство по смисъла на
4
закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се
извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил има
възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал. В
конкретния случай измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък – т.е. цялото установяване и
заснемане на нарушението се извършва автономно от техническото средство. В тази връзка
присъствието на оператора няма никакво отношение към нейното функциониране и
установяване на нарушението, с оглед на което съдът счита, че са изпълнени всички
изисквания на закона и използването на системата е законосъобразно.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством който се установява мястото на извършване на
контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта,
мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС
и др.
Мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така,
доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от
Наредба 8121з-832/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 14.08.2021 г. за тях не е съществувало
задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване
на мястото на контрол по друг начин.
Съдът не обсъжда доколко полицейските служители действат като „партизани“ и
дали в Гърция техните колеги се крият в храстите или не, доколкото това е напълно
ирелевантно за решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя. Водачите са
длъжни по всяко едно време да управляват автомобилите с разрешената от закона скорост,
въведена със съответните пътни знаци, като в случаите когато не изпълнят това си
задължение, следва да понесат отговорността за това. Между другото, видно от приложената
на л. 24 гръб снимка на разположението на техническото средство - ясно видимо е, че
полицейският автомобил не е разположен по „партизански“ в храстите, а е позициониран на
отбивка, на открит пътен участък, с достатъчна видимост, поради което и недоволството на
жалбоподателя в тази насока не може да бъде споделено.
По отношение на възраженията за неправилно посочване на собственика на
автомобила, а от там и за определяне на субекта на отговорността съдът следва да посочи
следното:
Няма спор, че автомобилът е собственост на „*“ ООД, което се доказва от справката
за собственост (л. 19 ) и от отразеното в СРМПС (л. 14). Няма спор обаче и че като
ползвател на автомобила в Свидетелството за регистрация на основание чл. 4, ал. 3 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
5
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е посочено Адвокатско
дружество „*“ (съгласно чл. 57, ал. 1 от Закона за адвокатурата – адвокатските дружества са
юридически лица). На свой ред жалбоподателят В. както към датата на процесното деяние,
така и към настоящия момент е представляващ на адвокатското дружество-ползвател на
автомобила, видно от общодостъпния регистър на българската адвокатура (https://bar-
register.bg/firms/**********).
В случая в ЕФ изрично е посочено, че отговорността на В. се ангажира в качеството
му на представител на Адвокатско дружество „*“, което от своя страна е: „ Собственик, на
когото е регистрирано МПС, ползвател“. Именно в качеството на „ползвател“ е посочено
Адвокатското дружество, а не на собственик, поради което и съдът не споделя доводите за
неяснота и порочност в тази насока. Следва да се има предвид също така, че разпоредбата
на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП изрично предвижда възможност ЕФ да бъде съставен и на лицето,
на което е предоставено ползването на МПС, т. е. „ползвателя“. Това е направено в случая,
тъй като ползвателят е бил известен на съответната териториална структура на МВР.
Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, т. е.
ползвателя, отговаря за извършеното с него нарушение, и се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство /чл. 188, ал. 1 от ЗДвП/. В случая ползвателят е изрично посочен от
собственика още при регистрацията на МПС. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, когато
това е юридическо лице, наказанието се налага на управителя на същото. В ал. 2 думата
"собственик" е употребена в широк смисъл, като при тълкуването на разпоредбата следва да
се има предвид връзката с разпоредбата на ал. 1 от същата законова норма, изрично сочеща
и ползвателя като административнонаказателно отговорно лице наред със собственика. В
тази връзка практиката на съдилищата от цялата страна е категорична, че в случаите когато
при регистрацията на автомобила изрично е посочен и неговия ползвател, то напълно
законосъобразно е да се ангажира отговорността именно на ползвателя, а в случаите когато
той е юридическо лице – на неговия законен представител, както е в случая - Решение № 8
от 11.01.2019 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н. д. № 289/2018 г.; Решение № 446 от 2.03.2021 г.
на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3338/2020 г.; Решение № 1899 от 22.03.2018 г. на АдмС -
София по адм. д. № 885/2018 г.; Решение № 147 от 10.05.2017 г. на АдмС - Велико Търново
по к. а. н. д. № 10119/2017 г.; Решение № 102 от 27.02.2018 г. на АдмС - Пазарджик по к. а.
н. д. № 1010/2017 г. и много други.
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. Тъй като, както се
посочи по-горе, в срока по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП не е заявена декларация за друго
лице, то правилно именно представляващия дружеството-ползвател в лично качество следва
да бъде адресат на административното наказание. Ако не той, а друго лице е ползвало
автомобила него ден (включително и с твърдения, че не се е намирал в страната), то е
следвало жалбоподателят да подаде съответната декларация в Сектор „ПП“. Само по този
начин би могла да отпадне отговорността му. В случая това не е сторено, поради което и
6
съдът не споделя доводите, че отговорността му следва да отпадне.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 182, ал. 2, т. 2от ЗДвП – „Глоба” в размер на 50 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая
може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението
с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със
завишена обществена опасност.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и
съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5214622, издаден
от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП на ЛЮБ. Н. ВЛ. с ЕГН: **********е наложена
„Глоба“ в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7