Определение по дело №162/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1766
Дата: 4 май 2017 г.
Съдия: Руси Викторов Алексиев
Дело: 20171100200162
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 януари 2017 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите Свали мотивите

 

Мотиви към присъда по НОХД  № 162/2017 г. на СГС – НО, 20-ти състав

 

            Софийската градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство (ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО) № 513-ЗМК-64/ 2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 5815/ 2016 г. по описа на СГП, с обвинение срещу подс. К.Д.Д., за това, че на 24.02.2016 г., около 23.50 ч., в гр. С., ж. к. „******“, бл.  № *********, умишлено умъртвил И.А.С., ЕГН **********, като му нанесъл двадесет и шест прободно - порезни и порезни рани в областта на главата, лицето, гръдния кош, корема и крайниците, вследствие на което жертвата получила външна и вътрешна кръвозагуба и анемия на вътрешните органи, развитие на пневмо и хемоторакс, вследствие на прободно - порезното нараняване на левия бял дроб, като деянието е извършено с особена жестокост, изразяваща се в безчовечното отношение към жертвата и в проява на изключителна ярост с нанасянето на множество прободно - порезни и порезни наранявания и по особено мъчителен за убития начин, тъй като смъртта не е настъпила бързо, а поради външна и вътрешна кръвозагуба от нараняванията, с които не са засегнати магистрални кръвоносни съдове, след анемия на вътрешни органи – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от Наказателния кодекс НК).

            С разпореждане на съдията - докладчик от 12.04.2017 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, по реда на глава двадесет и седма - „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и е протекло по реда на тази глава.

            В хода на съдебното производство, пострадалите Ц.И.С. – Б., В.И.А. иЦ.Д.С., на основание чл. 271, ал. 6, вр. чл. 76 и чл. 84 от НПК са конституирани като частни обвинители (ЧО) и граждански ищци (ГИ). Приети са за съвместно разглеждане предявените от тях граждански искове срещу подсъдимия К.Д., в размер на 100 000 (сто хиляди) лева за всяка една от тях, за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяното с обвинителния акт деяние, съставляващо престъпление. ЧО и ГИ се представляват от техния упълномощен повереник – адв. В. С., Кюстендилска адвокатска колегия (КАК).

            Подс. К.Д. се защитава от служебно назначен защитник – адв. Р.Т., САК.

            В съдебното заседание, проведено на 04.05.2017 г., преди започване на съдебното следствие, от подсъдимия е направено искане, съобразно правото му на това, закрепено в разпоредбата на чл. 370, ал. 1 от НПК, за провеждане на съдебното следствие по правилата на диференцираната процедура по глава двадесет и седма от НПК, в частност по реда на чл. 371, т. 2от  НПК. След така направеното искане и изричното разясняване на правата на подсъдимото лице по чл. 371 НПК, както и уведомяването на същото, че ако желае съдебното следствие да протече по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, направеното от него самопризнание на фактите по обвинителния акт и съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват от съда при постановяване на присъдата, подсъдимият, защитаван от служебно назначен защитник, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тях.

            Предвид така изразеното изрично желание от страна на подсъдимото лице, както и при наличието на направено от него самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, депозирано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието кореспондира на събраните в досъдебното производство доказателства, в рамките на съдебното следствие, проведено по правилата на глава двадесет и седма от НПК, с определение, постановено по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че ще ползва направеното самопризнание, без да събира доказателства за тези факти.

            В съдебното заседание, прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение срещу подс. К.Д. в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК. Представителят на държавното обвинение прави искане съдът да наложи наказание „лишаване от свобода“, за срок от 20 (двадесет) години, като същото бъде редуцирано по реда и правилата на чл. 58а от НК с една трета. Счита, че следва да бъдат уважени и предявените граждански искове от ГИ С. – Б., А. и С..

            Повереникът на ЧО и ГИ – адв. С., КАК, настоява да бъдат отчетени начинът на извършване на престъплението и направеното самопризнание, с оглед на което съдът да наложи съразмерно по вид наказание на подсъдимия. Намира, че при определяне на наказанието следва да бъдат отчетени 26-те удара с нож, опитът да се прикрие извършеното деяние – скриването на ножа, и напускането на местопроизшествието. Излага становище, че е налице превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, като за последни отчита липсата на предходна съдимост и напредналата възраст на подсъдимия. Твърди, че взаимоотношенията на жертвата с неговата майка и двете му дъщери значително са се подобрили, като те са търсели контакт с него, а той е полагал грижи и се е интересувал се за тях, а докато е бил извън Република България им е оказвал парична помощ. Акцентира върху обстоятелството, че майката и двете дъщери на убития са лишени от възможността да наваксат загубеното време от раздялата с техния баща, с оглед на което счита, че предявената претенция е разумна и следва да бъде уважена изцяло. Желае налагане на наказание „доживотен затвор” и уважаване в пълен размер на така предявените граждански искове, като претендира също така и присъждане на разноските по делото.

            ЧО и ГИ се придържат изцяло към казаното от техния повереник.

            Защитникът на подсъдимия прави искане настоящият съдебен състав да прояви снизхождение при постановяване на крайния съдебен акт. Твърди, че искането за протичане на съдебното следствие по реда и правилата на чл. 371, т. 2 от НПК не произхожда от съображения за намаляване на наказанието на подсъдимия, а от неговото поведение още в хода на досъдебното производство, като същият изразявал искрено съжаление за стореното. Желае да се вземат предвид смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – липсата на предходна съдимост, неговият социален статус, възраст, невисоката обществена опасност, липсата на криминалистични регистрации за повече от 30 години, проявеното съдействие за разкриване на обективната истина при провеждане на разследването, както и обстоятелството, че подсъдимият сам се е обадил на телефона за спешни повиквания „112”, за да съобщи за извършеното деяние. Твърди, че подзащитния му, към момента на извършване на деянието, се е намирал в състояние на обърканост и уплаха, видно от раната на дясната му ръка. Според защитата, подс. Д. не е успял да възприеме лицето, влязло в коридора на жилището му, тъй като в дома му нямало електричество и е било напълно тъмно. Настоява да се вземе предвид заключението на вещото лице по назначената съдебно - химическа експертиза, свидетелстваща за наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия, довел до фаза на объркване, нарушаване на зрението и засилено емоционално състояние. По отношение на предявените граждански искове от дъщерите на жертвата, защитникът намира, че те са значително завишени, поради това, че ГИ не са съжителствали заедно, не са се интересували един от друг, което сочи на прекъсната близка връзка между тях. Не изразява становище по отношение на предявения от майката на убития граждански иск. Пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода”, за срок от 15 години, което да бъде редуцирано с една трета, на основание чл. 58а от НК, както и за уважаване в половината от предявения размер на   гражданско – правната претенция на дъщерите на жертвата.

            В правото си на лична защита, подс. Д. заявява, че не познава жертвата от дълги години, не знаел, че ставал заядлив при значителна консумация на алкохол. Твърди, че при нанасянето на първия удар се е уплашил, не е видял и не е разбрал кой е влезлият в дома му, предвид липсата на електричество. Впоследствие разбрал коя е жертвата, едва след като е извлякъл в осветената част. Заявява, че не е искал да убие жертвата и нямал нито един атакуващ удар - от казармата знаел как да убива и как да не бъде убит, а всичките са били отбранителни. Изразява лично съжалението си на ЧО и ГИ и ги моли за прошка. Моли съда за снизхождение.

            В последната си дума, подсъдимият желае от съда снизхождение. Твърди, че съществува в непрекъснат кошмар и съжалява за деянието си.

 

            От фактическа страна

 

            Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав, на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, относими към повдигнатото обвинение :

            Към 24.02.2016 г., подс. К.Д.Д. живеел в жилище, находящо се в гр. С., ж. к. „***********. Обитаваното от подсъдимия жилище било в лошо битово състояние, с прекъснато електрозахранване.

            В същия жилищен блок, на десетия етаж живеела жертвата И.А.С., ЕГН **********.

            Подс. Д. и жертватаС.се познавали, като периодично се събирали, за да консумират алкохол. На 24.02.2016 г., около 21.00 ч.,С.отишъл в жилището на подсъдимото лице и след покана от страна на последното влязъл и останал. Двамата седнали в помещение, находящо се в края на коридора, след банята. В помещението имало легло, маса и гардероб. Подс. Д. разполагал с бутилка от над половин литър ракия, аС.носел двулитрова бутилка вино. Двамата разговаряли и употребили алкохол – всеки по около 300 гр. домашна ракия, като съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия към часа на извършване на деянието е било в количество от 2,8 до 3,2 ‰.

            Около 23.00 ч.С.напуснал жилището на подсъдимия, като входната врата на апартамента на последния останала отключена.

            След като останал сам, подс. Д. решил да даде храна на котките си, като за тази цел отишъл до гардероб, находящ се в същото помещение, в което двамата със С., непосредствено преди това, консумирали алкохол. Храната се намирала в надстройка на гардероба. В момента, в който подсъдимият се пресягал, за да вземе храна от пакета, чул, че входната врата на жилището се отваря, и в стаята влязъл С., който ударил по дясната ръка подсъдимия Д. с неустановен предмет. Подсъдимото лице възприело външността на С., тъй като стаята била осветена отвън. Подс. Д. взел намиращия се в гардероба военен нож, с надпис на острието „АК 47 СССР“, с дължина на острието – 23 сантиметра, с широчина на острието в основата до дръжката 3.2 сантиметра, като го издърпал от канията, в която се намирал.

            Държейки ножа в лявата си ръка, подсъдимият замахнал по посока наС.и му нанесъл удар с ножа в тялото. След като нанесъл този удар, Д. продължил яростно да нанася удари с ножа по тялото на жертвата С., като му нанесъл общо 26 (двадесет и шест) удара, които попаднали в различни части на тялото наС.– главата, лицето, гръдния кош, корема и крайниците, и му причинили следните наранявания :

            - 12 порезни наранявания в областта на главата, както следва :

                        - едно нараняване в теменната област на главата, на 12 сантиметра над върха на лявата ушна мида (ве - образна рана, с остри ъгли, гладки стени и ръбове, с дължина на лъчите съответно 4 и 4.5 сантиметра) ;

                        - нараняване в дясно от тази рана, към срединната линия на главата и почти перпендикулярно на нея (рана с дължина 5 сантиметра с остри ъгли, гладки стени и ръбове) ;

                        - нараняване към срединната линия на главата (рана с дължина 2.5 сантиметра, със заострени ъгли, гладки стени и ръбове) ;

                        - нараняване на 3 мм. под горното и перпендикулярно спрямо него (рана със същата морфологични характеристика и с дължина 2 сантиметра) ;

                        - нараняване, разположено хоризонтално спрямо срединната линия на главата (цепковидна рана с дължина 3.5 сантиметра, със заострени ъгли, гладки стени и ръбове) ;

                        - нараняване на около 3 см., вдясно от срединната линия на главата и успоредно на нея, в дясната теменна област (рана с дължина 1.5 сантиметра с остри ъгли, гладки стени и ръбове) ;

                        - линейна рана, леко косо разположена спрямо срединната линия на главата, с дължина 1 сантиметър, с остри ъгли, гладки стени и ръбове ;

                        - рана с дължина на лъчите 2 и 1 сантиметра, във външния край на лявата вежда ;

                        - нараняване, започващо от върха на носа, преминаващо през дясната ноздра на носа и дясната буза (зееща рана с дължина 8 сантиметра, с остри ъгли, гладки страни и ръбове) ;

                        - нараняване в областта на лявата буза (цепковидна рана с дължина 3.5 сантиметра с вътрешен край, разположен до крилото на носа, с остри ъгли, гладки стени и ръбове ;

                        - нараняване, успоредно разположено на горното (рана с дължина 1.2 сантиметра, с остри ъгли, гладки стени и ръбове) ;

                        - нараняване до лявата ноздра (линейна рана с дължина 1 сантиметър, с остри ъгли, гладки стени и ръбове) ;

            - проникващо в гръдния кош, прободно - порезно нараняване от предната повърхност на гръдния кош с нарушаване на целостта на третото и четвъртото ребро вляво и горния дял на левия бял дроб, с проникване в паренхима му ;

            - непроникващо в гръдния кош, прободно - порезно нараняване от страничната повърхност на гръдния кош вляво ;

            - непроникващо в коремната кухина, прободно - порезно нараняване ;

            - прободно - порезни наранявания на горните крайници в областта на лявата предмишница и мишница, с дълбоки кръвонасядания и нараняване на подлежащата мускулатура : нараняване, разположено по предната повърхност на лявата мишница, в средната ѝ третина (рана с дължина 2.5 сантиметра, със заострени ъгли, гладки стени и ръбове) ; нараняване на около 4 сантиметра от горното, вдясно от него (цепковидна зееща рана с дължина 2.5 сантиметра със заострени ъгли, гладки стени и ръбове) ; нараняване по задната повърхност на лявата предмишница, в горната ѝ третина (цепковидна рана с дължина 2 сантиметра, с остри ъгли, гладки стени и ръбове) ;

            - прободно - порезно нараняване по предната повърхност на лявото бедро ;

            - порезни наранявания на горните крайници : нараняване по задната повърхност на третия пръст на дясната ръка, в областта на крайната фаланга (повърхностна линейна рана с дължина 1.5 сантиметра, със заострени ъгли, гладки стени и ръбове) ; нараняване по задната повърхност на четвъртия пръст на дясната ръка, в областта на средната фаланга и на границата с крайната фаланга (повърхностна линейна рана с дължина 2 сантиметра, с остри ъгли, гладки стени и ръбове) ; нараняване по задната повърхност на петия пръст на дясната ръка в областта на основната фаланга (повърхностна рана с дължина 2.5 сантиметра със заострени ъгли, гладки стени и ръбове) ; нараняване по вътрешната повърхност на дясната ръка, над китката (цепковидна рана с дължина 2.5 сантиметра, със заострени ъгли, гладки стени и ръбове) ; нараняване по гръбната повърхност на лявата ръка, в средната ѝ третина, в областта на втората и третата предкиткови кости (рана с дължина 3 сантиметра, със заострени ъгли, гладки стени и ръбове) ; нараняване по дланната повърхност на четвъртия пръст на лявата ръка, в областта на основата на основната му фаланга (повърхностна рана с дължина 1 сантиметър с остри ъгли, гладки стени и ръбове) ; нараняване по дланната повърхност на петия пръст на лявата ръка, в областта на основната му фаланга (рана с дължина 1 сантиметър, с остри ъгли, гладки стени и ръбове, с отслояване на кожата в горния ѝ край).

            При получаване на посочените порезни и прободно – порезни наранявания, въпреки тежката степен на алкохолно опиване и анастезиращия ефект на алкохола,С.чувствал болка и страдание. Починал е следствие нанесените му от подс. Д. удари с нож, причинили остра кръвозагуба от 26-те порезни и прободно - порезни наранявания, които от своя страна пряко и непосредствено са довели до външна и вътрешна кръвозагуба и анемия на вътрешните органи, като в генезата на настъпването на смъртта участва и прободно - порезното нараняване на левия бял дроб с развитието на пневмо и хемоторакс. Смъртта наС.обаче не е настъпила бързо, тъй като порезните и прободно – порезните наранявания не засегнали магистрален кръвоносен съд. Поради това, умъртвяването му от подсъдимия се случило по особено мъчителен начин, обективирано и от установените защитни наранявания по ръцете на жертвата, както и нараняванията на дясната длан и четвърти и пети пръсти на лявата ръка, обясняващи се с действието на режещия ръб на ножа при опит за хващането му по време на нанасяне на ударите. Съответно, извършеното от подс. Д. убийство чрез многобройните – 26, и яростно нанесени удари с нож на С., демонстрирайки безчовечното отношение към жертвата, се характеризира с особена жестокост.

            След катоС.се свлякъл на пода, подсъдимият решил да изнесе тялото му извън жилището си. Хванал го и започнал да го влачи към стълбищната площадка, намираща се пред апартамента. Там го оставил по начин, че главата и торса му били на стълбищната площадка, а краката – в коридора на жилището.

            След като оставил тялото, подс. Д. влязъл обратно в жилището и укрил държания от него нож, с който извършил деянието, в отдушник, разположен в помещението, ползвано като баня и тоалетна. След това подсъдимото лице позвънило на телефонен номер за спешни повиквания „112“ и съобщило за извършеното деяние.

            Пристигналите на място полицейски служители при 02 РУ – СДВР - свидетелите Р.К., М.И.и М.С., били посрещнати от подсъдимия, който слязъл от кабината на асансьора на първия етаж. Ръцете и дрехите на подс. Д. били изцапани с кръв. При качването им на петнадесетия етаж, свидетелите забелязали трупа на жертватаС.в състоянието, в което бил оставен от подсъдимия. Последният обяснил на полицейските служители, че е намушкалС.с нож.

            При извършения оглед на местопроизшествие, във вентилационен отвор в банята, е намерен и иззет нож с надпис на острието „АК 47 СССР“. По острието и дръжката на същия имало биологичен материал от жертвата.

            Към момента на извършване на деянието, подс. Д. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване - средна към тежка степен. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият, към момента на извършване на деянието, не се е намирал в състояние на физиологичен афект, тъй като е бил значително алкохолно повлиян, а при такава степен на алкохолно опиване емоциите са предопределени от характеристиките на това състояние. Подс. Д. не се е намирал и в състояние на патологичен афект. В случая липсвало състояние на силен страх у подсъдимото лице, който да блокира така когнитивните му процеси, че той да не може да оцени стимулите от околната действителност и да действа хаотично с агресия. При извършване на умишленото умъртвяване на С., подсъдимият е бил добре ориентиран в околната среда, възприемал е цялата ситуацията в нейната последователност и действията му са били целенасочени.

            Подс. Д. извършил описаното убийство с пряк умисъл. Съзнавал е, че умъртвява жертвата С., предвиждал е обществено – опасните последици от деянието си и пряко ги е целял.

            Подс. К.Д.Д. е роден на *** г., в гр. С., Шуменски окръг, българин, български гражданин, със средно специално образование, не работи, разведен, живущ ***, ж. к. „***********, ЕГН *********.

            Същият е неосъждан.

 

            По доказателствата

 

      Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия, подкрепено изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, закрепени в гласните и писмени доказателствени средства, писмените доказателства и способите за доказване, проверени от съда при постановяване на определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно :

            Показанията на свидетелите Ц.И.С. – Б. (т. 1, л. 57 от досъдебното производство), В.И.А. (т. 1, л. 59 и л. 80 от досъдебното производство), В. Д.В.(т. 1, л. 61 от досъдебното производство), Р.Б.К.(т. 1, л. 62 от досъдебното производство), М.Л.И.(т. 1, л. 63 от досъдебното производство), И.К.А.(т. 1, л. 64 от досъдебното производство), М.А.Ц. (т. 1, л. 65 от досъдебното производство),Ц.Д.С. (т. 1, л. 66 – л. 67 от досъдебното производство), К.Н.К.(т. 1, л. 70 от досъдебното производство), В.Е.К.(т. 1, л 71 от досъдебното производство), Ц.А.С.(т. 1, л. 72 от досъдебното производство), Г.С.Б.(т. 1, л. 75 от досъдебното производство), С.П.Т.(т. 1, л. 74 от досъдебното производство), Х.М.Н.(т. 1, л. 75 от досъдебното производство), Г.А.А.(т. 1, л. 76 от досъдебното производство), В.П.Н. (т. 1, л. 77 от досъдебното производство), Г.С.И.(т. 1, л. 79 от досъдебното производство), А.А.П.(т. 1, л. 81 от досъдебното производство), М.П.С.(т. 1, л. 82 от досъдебното производство), обясненията на подс. Д., дадени на досъдебното производство (т. 1, л. 15 – л. 16 от досъдебното производство) ; писмени доказателствени средства и писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие (т. 1, л. 32 – 34 от досъдебното производство), протокол за оглед на местопроизшествие (т. 1, л. 43 – 44 от досъдебното производство); протокол за освидетелстване (оглед на лице) с писмено съгласие на лицето (т. 1, л. 45 от досъдебното производство), протокол за претърсване и изземване (т. 1, л. 50 – л. 52 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на трудов договор  № 402/23.10.2013 г. (т. 1, л. 85 от досъдебното производство), фиш за спешна медицинска помощ, издаден от ЦСМП – С.,  № 21734/24/25.02.2016 г. (т. 1, л. 92 от досъдебното производство), фиш за спешна медицинска помощ, издаден от ЦСМП – С.,  № 21763/25.02.2016 г. (т. 1, л. 93 от досъдебното производство), акт за смърт  № 0259/06.04.2016 г., издаден от длъжностно лице по гражданско състояние към Столична община – район „Н.“ (т. 1, л. 103 от досъдебното производство), удостоверение за наследници, изх.  № РНД16-ДИ04-236/3/ 26.09.2016 г. (т. 1, л. 104 от досъдебното производство), протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество от 25.02.2016 г. (т. 2, л. 106 от досъдебното производство), справка за съдимост, заедно с бюлетин за съдимост на подсъдимото лице (л. 18 – л. 19 от съдебното производство), определения на СГС по реда на чл. 161, ал. 2 и чл. 164, ал. 3 от НПК (т. 1, л. 31, л. 49,  ; веществени доказателствени средства – снимки от проведения оглед на местопроизшествие, оформени във фотоалбум (т. 1, л. 35 – 42 от досъдебното производство), снимки от проведеното освидетелстване, оформени във фотоалбум (т. 1, л. 46 – 48 от досъдебното производство), снимки от проведеното претърсване, оформени във фотоалбум (т. 1, л. 53 – 56 от досъдебното производство) ; веществени доказателства – дрехи на подсъдимия и на жертвата, два ножа, единият от които с надпис на острието „АК 47 СССР“, кания за последния, тесла с дървена дръжка, ножовка с тиксо от едната страна, мобилен телефонен апарат, марка „Нокия“, иззет от трупа, ключове, метална, планка, метална вилица, сгъваемо ножче, лист с ръкописен текст, връзка с пет ключа ; способи на доказване – заключенията на съдебно - медицинска експертиза  № 48/2016 г. (т. 2, л. 8 от досъдебното производство), на съдебно - медицинска експертиза на труп  № 138/2016 г. (т. 2, л. 10 от досъдебното производство), на съдебно - биологична експертиза  № 98-Б/12.03.2016 г. (т. 2, л. 14 – л. 16 от досъдебното производство), на    съдебно - биологична експертиза  № 99-Б/09.03.2016 г. (т. 2, л. 22 – л. 25 от досъдебното производство), на съдебно - биологична експертиза  № 100-Б/10.03.2016 г. (т. 2, л. 31 – л. 34 от досъдебното производство), на съдебно - биологична експертиза  № 101-Б/02.03.2016 г. (т. 2, л. 40 – л. 48 от досъдебното производство), на съдебно - биологична експертиза  № 103-Б/ 12.03.2016 г. (т. 2, л. 54 – л. 56 от досъдебното производство), на съдебно - биологична експертиза  № 104-Б/ 12.03.2016 г. (т. 2, л. 62 – л. 64 от досъдебното производство), на експертиза  № 16/ДНК – 389/23.11.2016 г. (т. 2, л. 72 – л. 74 от досъдебното производство), на експертиза  № 16/ БТМ – 301/24.08.2016 г. (т. 2, л. 80 – л. 82 от досъдебното производство), на експертиза  № 16/ДНК – 388/23.11.2016 г. (т. 2, л. 85 – л. 88 от досъдебното производство), на съдебно - медицинска експертиза на труп  № 138/25.02.2016 г. (т. 2, л. 93 – л. 99 от досъдебното производство), на съдебно - химическа експертиза  № 121/17.03.2016 г. (т. 2, л. 100 от досъдебното производство), на съдебно - химическа експертиза  № А-134/26.02.2016 г. (т. 2, л. 101 от досъдебното производство), на съдебно - химическа (токсикологична) експертиза  № 513-ЗМК-64/29.02.2016 г. (т. 2, л. 103 – л. 105 от досъдебното производство), на допълнителна съдебно - медицинска експертиза на труп  № 138/19.08.2016 г. (т. 2, л. 114 – л. 116 от досъдебното производство), на комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза (КСППЕ) (т. 2, л. 118 – л. 139 от досъдебното производство).

            В посочената доказателствена съвкупност не фигурират писмени и веществени доказателства и гласни и писмени доказателствени средства и способи за доказване, които да не са относими към предмета на доказване по наказателното производство.

            Някои от приобщени по делото веществени доказателства не спомагат да се разкрият обстоятелствата, включени в предмета на доказване по настоящото наказателно производство, като тесла с дървена дръжка, ножовка с тиксо от едната страна, мобилен телефонен апарат, марка „Нокия“, иззет от трупа, ключове, метална, планка, метална вилица, сгъваемо ножче, лист с ръкописен текст, връзка с пет ключа, но същите допълват така изведените фактически констатации, като образуват едно хармонично цяло.

            Съдът не взе под внимание при преценката си по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК протокола за разпит на св. М.И.Б.(т. 1, л. 78 от досъдебното производство) при изграждането на фактическите си изводи, тъй като е съставен в противоречие на чл. 130 от НПК. На л. 78/гръб от досъдебното производство са нанесени поправки, без същите да са удостоверени с подписа на лицата, които са подписали протокола, какъвто е изричният регламент на чл. 130 от НПК. Съдът счита, че това е съществено процесуално нарушение, допуснато при действие по разследването, което прави процесния протокол невалиден – по аргумент от Тълкувателно решение (ТР)  № 2/07.10.2002 г., по н. д.  № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

            Съдът, също така, не взе предвид и справки от МВР – СДВР, ПРБ - НСлС, МП – ГД „ИН“, докладни записки, заповед за задържане на лице по ЗМВР, протокол за обиск на лице по ЗМВР, декларация, писма, постановления на разследващия орган и на прокурора, приемо – предавателни  и други протоколи, сметка за направени разходи, защото същите касаят хода на провежданото наказателно производство, а не изясняват обстоятелства от него.

            С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на присъдата си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позове единствено на направеното самопризнание и на доказателствата, които го подкрепят. В настоящия случай липсват гласни, писмени и веществени доказателства, които да обективират каквото и да било противоречие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, поради което не се налага и обсъждане на доказателства по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК. Всички събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства, изводими от свидетелските показания, писмените и веществени доказателствени средства, писмените доказателства и веществени доказателства и заключения на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената фактическа обстановка. Предприетите действия по разследването са извършени при пълно спазване на императивните процесуални правила, установени в НПК. Така направеното самопризнание от подс. Д. изцяло и несъмнено се потвърждава от доказателствената съвкупност, без да е налице нито едно доказателство и/или доказателствено средство, от което съдът може да направи различни или противоположни фактически констатации от тези, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт на прокурора.

            По тези причини, съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.

 

            От правна страна

 

            При така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

            По безспорен и несъмнен начин се установи, че от обективна и субективна страна подс. К.Д. е извършил деяние, съставляващо престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК, а именно – „убийство“, при квалифициращите елементи „по особено мъчителен начин за убития“ и „с особена жестокост“.

            От обективна страна, подс. К.Д., на инкриминираните време и място, умъртвил И.А.С., чрез нанасянето на 26 (двадесет и шест) удара с нож по тялото, главата и крайниците му, причинили на жертвата прободно - порезни и порезни рани в областта на главата, лицето, гръдния кош, корема и крайниците. Вследствие тези прободно – порезни и порезни рани,С.е получил външна и вътрешна кръвозагуба и анемия на вътрешните органи, развитие на пневмо и хемоторакс, последното пряко причинено от прободно - порезното нараняване на левия бял дроб, които са довели до смъртта на С.. Средството на престъплението – ножът, с който са нанесени ударите, е приобщеният като веществено доказателство към делото нож с обща дължина ≈ 35 см., дължина на острието 23 см., широчина на острието в основата до дръжката – 3.2 см., с дръжка с дървени чирени, с надпис на острието „АК 47 СССР“.

            Квалифициращите деянието съставомерни признаци на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 от НК, а именно особената жестокост и особено мъчителния за жертвата начин на умъртвяване, съдът изведе, ръководейки се от задължителните указания на Постановление  № 7/1987 г. на ПВС, както и от константната практика на ВКС (решение  № 9/2016 г., I н .о. на ВКС, решение  № 171/2014 г., III н. о. на ВКС и др.). Посочената задължителна и незадължителната, но еднопосочна и непротиворечива съдебна практика, приема, че под особено мъчителен начин за убития начин се разбира такъв, който причинява изключителни страдания на жертвата. Като такива неотклонно се приемат умъртвяването чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, която причинява особени страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване и др. В настоящия случай, нанесените от подс. Д. 26 (двадесет и шест) удара на жертвата несъмнено обективират лишаването от живот наС.по особено мъчителен за него начин – чрез нанасянето на множество удари. В тази връзка, съдът отчете, както средството на престъплението, с което са нанесени ударите - нож с обща дължина ≈ 35 см., дължина на острието 23 см., широчина на острието в основата до дръжката – 3.2 см., така и местата, на които са нанесени – жизнено важните органи на човека – главата и гръдния кош. В подкрепа на този правен извод на съда, се явява и заключението на вещите лица по назначената в хода на разследването допълнителна съдебно - медицинска експертиза на труп  № 138/19.08.2016 г. Видно от него, прободно - порезните наранявания са пожизнено получени и свидетелстват за смърт, настъпила за по - продължителен период от време, причинена в съвкупност както от тези наранявания, така и от нараняването на левия бял дроб. Също така по делото не е установено наличието на черепно -мозъчна травма, която да е довела до безсъзнателно състояние, комоционна кома, при която жертвата да не е изпитвала болки и страдания при нанасянето на установените наранявания. Независимо от приетото от жертвата количество алкохол, довело до наличие на етилов такъв в кръвта му със стойности 3.00 ‰, а в урината – 2.00 ‰, видно от съдебно - химическата експертиза, убитият е чувствал болки и страдания при нанасянето на прободно - порезните и порезните наранявания, усещал е леталния изход, въпреки анестезиращия ефект на алкохола. Доказателство за това се явяват и установените защитни наранявания по ръцете, както и нараняването на дясната длан, четвърти и пети пръст на лявата ръка, получени от действието на режещия ръб на ножа, при опит за хващането му от жертвата по време на нанасяне на ударите. От назначените в хода на досъдебното производство съдебно - медицински експертизи на трупа се доказа, че смъртта не е настъпила бързо, като непосредствената причина за нея е причинената от визираните пожизнено получени наранявания с ножа външна и вътрешна кръвозагуба, без да има нараняване на магистрални кръвоносни съдове, което би довело до бързо настъпване на леталния изход. Поради така установеното от фактическа страна, съдът прие, че убийството е извършено по особено мъчителен за убитияС.начин, по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6. пр. 2, вр. чл. 115 от НК.

            Относно квалифициращият признак „особена жестокост”, съдебният състав съобрази, че за да е налице същият, в съответствие и с неизменно приетото в доктрината и съдебната практика, деецът при извършване на убийството трябва да е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Някои обстоятелства, като например рязане на части от тялото на жертвата, нанасяне на много удари и пр., могат да характеризират убийството като такова, извършено едновременно по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост. Изводимо от това, квалифициращият признак „особена жестокост“ е признак, отнасящ се до субекта на престъплението. Дали извършителят се характеризира като жесток човек, следва да бъде изследвано в конкретиката, дали е проявил това свое състояние чрез извършеното деяние. В настоящия случай, подс. Д. е нанесъл 26 (двадесет и шест) удара в жизненоважни органи на жертватаС.(главата, лицето, гръдния кош, корема, като едно от нараняванията в лявата половина на гръдния кош прониква в гръдната кухина и разкъсва левия бял дроб, видно от предварителното заключение на съдебно - медицинската експертиза на труп  № 138/ 25.02.2016 г. и съдебно - медицинска експертиза на труп  № 138/ 25.02.2016 г. Деецът е проявил особена жестокост, изразяваща се в безчовечното отношение и проява на изключителна ярост спрямо убития, като е нанесъл с нож множество прободно - порезни и порезни наранявания. В подкрепа на този извод на съда се явяват и изводимите най-вече от показанията на св. В. Василев доказателства, характеризиращи личността на подс. Д.. Посоченият свидетел се явява най-добрия приятел на подсъдимия. Видно от показанията му, подкрепени в тази им част и от всички останали гласни доказателствени средства, обсъждащи тази въпрос, както и от заключението на способа на доказване - КСППЕ, подсъдимото лице е било алкохолно зависимо. Свидетелят изнася, че след употреба на алкохол и изпадане в алкохолно опиване, подс. Д. „става враждебен, зъл, заядлив, арогантен“. В тази насока заключението на КСППЕ установява, че у подсъдимия са налице психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Зависимостта от алкохола на подсъдимото лице  и болестно променената му от това личност обаче не се приравнява към разстройство на съзнанието. Видно от експертизата, към инкриминирания период подс. Д. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна към тежка степен, като няма данни да се е намирал в състояние на патологично опиване. С оглед заключението на КСППЕ, съдът прие, че подсъдимият към момента на извършване на убийството наИ.С., е бил в състояние на вменяемост. Изтъкнатите до тук съображения, базирани на установените от свидетелските показания и способите на доказване – експертизи, доказателства, категорично формираха в съдебния състав извода, че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимото лице при наличието и на другия твърдян от прокуратурата частен, квалифициращ съставомерен елемент, а именно, че убийството е извършено с особена жестокост – чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК.

            От субективна страна, подс. Д. е извършил престъплението при форма на вината „пряк умисъл”. Същият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавал е общественоопасния му характер – увреждане на обществените отношения, които гарантират неприкосновеността на живота на човека и без които личността не може да съществува, като е искал настъпването именно на тези общественоопасните последици на деянието. Обективирането поведение на подсъдимия безспорно сочи, че той е съзнавал, че неговото деяние е от естество да причини смъртта на жертватаС.по особено мъчителен начин – нанасянето на 26 (двадесет и шест) удара, в жизненоважни за човека органи, докато човекът е още жив, неизбежно води до летален край. Подсъдимият ясно е съзнавал, че нанасянето на тези удари с нож с обща дължина ≈ 35 см., дължина на острието 23 см., широчина на острието в основата до дръжката – 3.2 см., в областта на главата, лицето, гръдния кош, корема ще причинят сигурно и неизбежно прободно - порезни и порезни наранявания, които от своя страна ще доведат до неизбежното настъпване и на престъпния резултат, а именно – сигурната смърт наИ.С.. В тази насока са и дадените на досъдебното производство обяснения на подсъдимото лице, че е имал тежка казарма и знае как да убива и как да не бъде убит. Деецът е съзнавал, че нанасянето на процесните 26 удара, докато жертвата е още жива, с остро режещ нож, неминуемо води до причиняването на изключителни болки и страдания, които жертвата е усещала в последните моменти от своя живот. Тъй като по делото несъмнено се установи, че подсъдимият е бил в състояние на вменяемост към инкриминирания период, безспорно за настоящия състав на съда е, че в съзнание му е била формирана представа, че действа с особена жестокост – с изключителна ярост и безчовечно отношение спрямо убития. Самият факт, че апартаментът му е бил осветен отвън и формираните представи, че той взема процесния нож и започва да нанася множество удари на друг човек, не са го възпрели и той е продължил да нанася ударите, независимо от опитите на жертвата да хване ножа, докато последната не се е свлякла на пода.

 

            По наказанието

 

            За извършено деяние, съставляващо престъпление, по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, пр. 3, вр. чл. 115 НК законодателят е предвидил три алтернативни наказания – „лишаване от свобода“ за срок от 15 (петнадесет) до 20 (двадесет) години, „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“.

            В конкретния случай не са налице изключително/и или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55 от НК.

            Настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелство липсата на предходна съдимост, изводимо от справката за съдимост, обстоятелството, че подсъдимият се е обадил на телефонния номер за спешни повиквания „112”, непосредствено след извършването на убийството, което е спомогнало за бързото му разкриване, както и искреното разкаяние и извинение, изразени от подсъдимия към близките на убития в съдебното заседание.

            Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прие опита на подсъдимия да укрие  процесния нож, явяващ се средството на престъплението. Съдът не отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства многобройността на нанесените на жертвата удари – 26, и времето, през което жертвата И.С.е изпитвала изключителни болки и страдания в процеса на нанасяне на множеството удари от страна на подсъдимия, тъй като именно тези обективни обстоятелства изпълват квалифициращите частни признаци на престъплението, в което е признато за виновно подсъдимото лице. При определянето на наказанието съдът отчете като отегчаващо обстоятелство и това, че деянието се квалифицира с повече от един признак от законния състав на престъплението – убийството е извършено едновременно по особено мъчителен начин за убития, както и с особена жестокост (пр. 2 и пр. 3 на чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК).

            Преценявайки всички обстоятелства по делото, ръководейки се от общата част на материалния закон, съдът прецени, че най-подходящото наказание измежду посочените в санкционната част на особената материално - правна норма на чл. 116, ал. 1 от НК, се явява наказанието „лишаване от свобода“. Именно такова наказание се явява адекватно на степента на обществена опасност на деянието и на дееца.

            При отмерването на конкретния размер на наказанието, съдът прецени, че същото следва да бъде определено при лек превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, обуславящи индивидуализирането му по-скоро към горната граница на конкретното наказание. Като такъв конкретен размер съдът намери за справедлив и достатъчно балансиращ интересите както на обществото и правосъдието, така и на подсъдимия, срока от 18 (осемнадесет) години. Наказанието „лишаване от свобода“ в такъв срок ще изолира от обществото за достатъчно продължителен период от време подсъдимото лице, през който целите на наказанието по чл. 36 от НК, биха могли да бъдат реализирани. С оглед на обстоятелството, че подсъдимият е извършил изключително тежко умишлено престъпление против личността, но и неговата възраст, реализирането на целите на наказанието е по-скоро постижимо. Изолирайки го от обществото в пенитенциарно заведение, съдът намира, че от една страна ще се отнеме възможността на подсъдимия да извършва престъпления, а от друга – че същият ще претърпи положителна промяна на личността си, с оглед и рестриктивния режим по отношение на употребата на алкохол в тези заведения, която би могла да доведе и до преоценка на основните човешки ценности и поправянето му, колкото и трудно на неговата възраст да е това. Поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, според този съд, са действително трудно постижими цели, но все пак в този период компетентните държавни органи ще имат възможност да му въздействат, вероятно по-интензивно, за да се постигне и тази най-важна, измежду визираните в чл. 36 от НК цел.

            Отделно, така отмереното наказание, би послужило за коректив на евентуални нагласи за престъпно поведение и в останалите членове на обществото.

            Предвид направеното от подс. Д. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по чл. 371, т. 2 от НПК, наказанието за извършеното престъпление следва да бъде намалено при спазването на императивните правила на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК. Разпоредбата на чл. 58а от НК установява юридическо задължение за съда да определи наказание, ръководейки се от нормите на общата част на материалния закон, като така определената санкция я редуцира с една трета. Също така, в ал. 4 на същата правна норма алтернативно е предвидена възможността за приложение на чл. 55 от НК, ако едновременно са налице и условия за редуциране на наказанието, и за прилагане на чл. 55 от НК, при положение, че последното е по-благоприятно за дееца. В настоящия случай, съдът намери, видно от изложеното по-горе, че спрямо подсъдимия не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, по смисъла на чл. 55 от НК, обуславящи приложението на материалноправната разпоредба на чл. 58а, ал. 4 от НК, по отношение на вида и размера на наказанието, поради което същото бе определено при общите условия на чл. 54 от НК. Предвид изричния регламент на чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието следва да бъде намалено с една трета, а именно на 12 (дванадесет) години „лишаване от свобода“. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), подсъдимият следва да изтърпи наказанието си при първоначален „строг“ режим.

            От така определеното наказание„лишаване от свобода“, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, следва да се приспадне времето, през което подс. Д. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, включително и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, както и по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), като един ден „задържане под стража“ и задържане по ЗМВР се зачете за един ден „лишаване от свобода“.

            По отношение на искането на защитата относно размера на наказанието „лишаване от свобода“, съдът намира следното :

            Настоящият съдебен състав прецени като неоснователно желанието на защитата при определянето на наказанието за извършеното престъпление да отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство социалния статус на подс. Д.. Социалният статус е обстоятелство, което изцяло зависи от волята на подсъдимия. Подсъдимият сам е избрал да не упражнява правото си на труд и респективно да повиши социалната си сигурност.

            Относно довода на защитата за възрастта на подсъдимото лице, съдът взе предвид същата при дефиниране на личната обществена опасност на дееца, с оглед индивидуализиране вида на наказателната санкция, а именно „лишаване от свобода“. Следва да се отбележи в този смисъл, че възрастта сама по себе си, без преценката ѝ в съвкупност с останалите обективни доказателства за личността на подсъдимото лице, не може да се третира като смекчаващо обстоятелство.

            По отношение на наведените доводи, касаещи употребения от подсъдимия алкохол непосредствено преди извършване на инкриминираното деяние, съдът намира, че това обстоятелство също не може да се приеме за смекчаващо вината. Подсъдимото лице само се е поставило в това състояние, като ясно е съзнавало и резултата, до който ще доведе консумацията на алкохол, имайки предвид, че в настоящото наказателно производство несъмнено се доказа, че системно е консумирало спиртни напитки.

 

            По гражданските искове

 

            Както категорично приема съдебната практика и теория – деянието, което съставлява престъпление, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, е същевременно и деликт, по смисъла на чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – Тълкувателно решение  № 1 от 4.02.2013 г., по т. д. № 2/2012 г., ОСНК на ВКС. В случая, за подс. Д., наред с реализираната наказателна отговорност, възниква и гражданска отговорност за причинените имуществени и неимуществени вреди на гражданските ищци, в резултат на извършеното деяние, съставляващо деликт, по смисъла на ЗЗД. Поради това, престъплението е източник и на облигационно правоотношение, като пострадалият, претърпял вреди от деянието, предмет на обвинението, е процесуално легитимиран да предяви в съдебната фаза на наказателния процес граждански иск за обезщетение на вредите от деянието, съставляващо престъпление, като се конституира в процесуалното качество на граждански ищец.

            В случая се касае за деликтна отговорност по повод претендираните неимуществени вреди от страна на ГИ – С. – Б., А. и С., в резултат на извършеното деяние, предмет на обвинението, съставляващо и престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК.

            В хода на съдебното производство, ГИ Ц.С. – Б., В.А. иЦ.С. са предявили граждански искове срещу подс. Д. за претърпени неимуществени вреди от деянието, предмет на обвинението, изразяващи се в претърпените болки и страдания от убийството наИ.С.. Правят искане подсъдимият да бъде осъден да заплати парично обезщетение за всяка от тях в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, което следва да репарира причинените им неимуществени вреди. Между обвинението, за което подсъдимият е признат за виновен и осъден и гражданските искове съществува тясна връзка. Отговорът на въпроса за основателността на гражданския иск е в зависимост от разрешаването на въпроса за авторството на деянието. Относно последното, съдът изложи съображенията си по-горе. В настоящия случай, безспорно по делото се установи, че в резултат на извършените престъпления, ГИ С. – Б., А. и С. са претърпели имуществени и неимуществени вреди, които, съгласно правилото на чл. 45 от ЗЗД и справедливостта, подсъдимият следва да репарира. Осъществен е фактическият състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние, вреди, причинна връзка между тях, както и вината на дееца - подс. Д.. По делото по категоричен начин се доказа виновността на подсъдимото лице и настъпилите неимуществени вреди за ГИ, които са в пряка причинна връзка с извършеното от обективна и субективна страна престъпление – „убийство“.

            По отношение на предявения граждански иск от ГИ Ц.С. – Б., съдът намери, че и той се явява частично основателен. В настоящото наказателно производство се доказа, че ГИ С. – Б. е претърпяла неимуществени вреди, в резултат на извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК. Съгласно изричния регламент на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В настоящия случай, съдът намери, че справедливият размер на обезщетението е 5 000 (пет хиляди) лева, като в останалата си част до пълния предявен размер от 100 000 (сто хиляди) лева, гражданският иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан. Съдът изгради извода си за това главно от показанията на ГИ С. - Б., депозирани в хода на разследването (т. 1, л. 57 от досъдебното производство). От тях несъмнено се доказа, че свидетеля и ГИ С. – Б. никога не е виждала лично жертвата на престъплението – нейния баща,И.С., а единствено го е виждала на снимки. От показанията ѝ става ясно, че тя не го е познавала. По делото липсват каквито и да е други доказателства, сочещи на обратното. Воден от така безспорно установеното, настоящият съдебен състав прие, че между жертвата И.С.и неговата дъщеря – ГИ Ц.С. – Б., не е изградена емоционална връзка между баща и дъщеря. На практика те не се познават, никога не са се виждали лично. Не е налице изградена емоционална близост и привързаност на ГИ към нейния баща, чието убийство да обуслови претърпени болки и страдания в претендирания от нея размер. Въпреки това, съдът намира, че ГИ С. – Б. следва да бъде обезщетена, тъй като е налице близка роднинска връзка с жертвата на престъплението – нейн баща.

            По отношение на предявения граждански иск от ГИ В.А., съдът намери, че той се също явява частично основателен. В настоящото наказателно производство се доказа, че ГИ А. е претърпяла неимуществени вреди, в резултат на извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК. Съгласно изричния регламент на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В настоящия случай, съдът намери, че справедливият размер на обезщетението е 5 000 (пет хиляди) лева, като в останалата си част до пълния предявен размер от 100 000 (сто хиляди) лева, гражданският иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан. Съдът изгради извода си за това главно от показанията на ГИ А., депозирани в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 59). Св. и ГИ А. не е поддържала контакт с нейния баща – жертва на престъплението, от 25 години. Както самата тя заявява, не се е намирала „в никакви отношения“ с него. Единствено се е чула с него по телефона преди около 5 - 6 години. Изводимо от показанията на ГИ А., в по-голямата част от живота си тя не е поддържала контакт сИ.С.. Съдът, преценявайки размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, се ръководи от задължителните принципни постановки, дадени с Постановление  № 4/1961 г., допълнено с Постановление № 5/1969 г. на ПВС. Целта на обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, е да възмезди главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения, вследствие на увреждането. В настоящия случай, категорично се доказа, че между жертвата на престъплението -И.С., и неговата дъщеря – ГИ В.А., не е имало изградена емоционална връзка между баща и дъщеря. Напротив, имало е незаинтересованост от страна на ГИ А. по отношение на баща ѝ. Въпреки това, съдът намери за правилно да обезщети ГИ А., тъй като жертвата на престъплението –И.С., е нейн близък роднина – баща.

            По отношение на предявения граждански иск от ГИЦ.С. срещу подс. К.Д. съдът намери, че той също се явява частично основателен. В настоящото наказателно производство се доказа, че ГИ С. е претърпяла неимуществени вреди, в резултат на извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК. Тези вреди, по силата на чл. 45 и сл. от ЗЗД и справедливостта, подсъдимият следва да репарира. Съгласно изричния регламент на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В настоящия случай, съдът намери, че справедливият размер на обезщетението е 50 000 (петдесет хиляди) лева, като в останалата си част до пълния предявен размер от 100 000 (сто хиляди) лева, гражданският иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан. Съдът изгради извода си за това главно от показанията на ГИ С., депозирани в хода на разследването (т. 1, л. 66 – л. 67 от досъдебното производство). От тях еднопосочно се доказа, че майката на жертвата на престъплението – ГИЦ.С., е била в непрекъснати контакти със своя син. Поддържали са близки отношения. Съдът, определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди, взе предвид изградена тясна емоционална връзка между ГИЦ.С., като майка, и убитияИ.С., като нейн син. Поради това прецени, че претърпените болки и страдания от ГИ С., в резултат на загубата на нейния син, са дълбоки и сериозни. ГИ С. е изгубила моралната опора на своя син, като е изпитала страдания за причинената му насилствена смърт.

            Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с твърденията на повереника на ГИ, че отношенията между жертватаИ.С., от една страна, и от друга – неговите дъщери – ГИ Ц.С. – Б. и В.А., са се подобрили значително. Тези твърдения се явяват необосновани, като непочиващи на събрания и проверен в хода на наказателното производство доказателствен материал. Нещо повече, същите се опровергават от показанията на самите ГИ С. – Б. и А., дадени в хода на досъдебното производство. Както вече бе отбелязано, в процесуалното си качество на свидетел, ГИ С. – Б. изнася, че никога не е виждала баща си лично, а само по снимки. Не е знаела нито къде точно живее в гр. С., нито чия собственост е жилището. Тези обстоятелства са и станали известни от нейната сестра, едва в деня след смъртта на баща ѝ. В показанията си свидетелят заявява, че „не знае нищо за него“. От своя страна, ГИ С. - Б. не е правила опити да го търси, да разбере къде живее и с какво се занимава. Така безспорно установеното е достатъчно за съда да направи единствено верния и категоричен извод, че не са налице трайни отношения между баща и дъщеря, изградена силна емоционална привързаност на дъщерята към своя баща. От друга страна, в свидетелските си показания ГИ В.А. заявява, че „не се намира в никакви отношения“ с баща си – жертватаИ.С.. Не поддържа контакт с него от 25 (двадесет и пет) години, а преди 5 - 6 (пет – шест) години го е чула последно по телефона. Дори за това инициативата не е била нейна, а на баба ѝ - ГИЦ.С.. Св. и ГИ А. също така изтъква, че не е имала желание да намери контакт с жертватаИ.С.. Тези свидетелски показания, в добросъвестността и истинността на които съдът не намира основание да се съмнява, изграждат в съда извода, че липсват трайно изградени отношения между баща и дъщеря, както и силна емоционална привързаност.

            Поради така изтъкнатите съображения, съдът определи размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди за всеки един от ГИ, като се ръководи от справедливостта.

 

            По разноските

            С оглед признаване на подс. Д. за виновен по предявеното му обвинение, на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК, съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, а именно 5 032.84 лева (пет хиляди и тридесет и два лева и осемдесет и четири стотинки), от които 3 832.84 лева (три хиляди осемстотин тридесет и два лева и осемдесет и четири стотинки) направени разноски в хода на досъдебното производство, в полза на държавата, по 400 (четиристотин) лева, представляващи направени от ЧО и ГИ Ц.И.С. – Б., В.И.А. иЦ.Д.С. разноски (за всяка една по ¼ (една четвърт) от общия платен от тримата ЧО и ГИ и М.А.Ц. адвокатски хонорар от 1 600 (хиляда и шестстотин) лева), в полза на Ц.И.С. – Б., В.И.А. иЦ.Д.С., както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – по 5 лева (пет лева) държавна такса за издаване на всеки един брой изпълнителен лист, по сметка на Софийския градски съд, в случай на липса на доброволно изпълнение и необходимост от образуване на принудително такова.

            Подс. К.Д. е осъден да заплати в полза на държавата и сумата от 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева, представляваща държавна такса, в размер на 4% (четири процента) върху уважената част от гражданския иск.

 

            Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ......................................

 

 

ЧЛЕН – СЪДИЯ: ......................................