№ 3479
гр. С., 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Г. ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110123576 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. С.Р., срещу Г.
В. Т., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 3057.85 лева, от които: сумата от
2001.21 лева, представлява главница по договор за потребителски кредит №
**********/11.11.2018 г., сумата от 479.45 лева – представлява
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2019 г. до 15.11.2020 г. и сумата от
577.19 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 15.02.2019
г. до 03.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 23.12.2020 г. за издаване на ЗИПЗ по
ч.гр.д. № 13783/2021 г. на СРС до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от
договор за потребителски кредит № **********/11.11.2018 г., сключен между
ищеца като заемодател и ответника като заемополучател. Твърди се, че
договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 1649 лева –
за закупуване на устройство Apple /мобилен телефон/, срок на кредита – 24
месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 43.62 %, годишен лихвен
процент /ГЛП/ 24.80 %. Твърди се, че на ответника са предоставени и
застраховки срещу сумата от общо 263.81 лева – от които 130.60 лева – за
пакет Bank комбо живот и 133.21 лева – за пакет Bank комбо безработица.
Уговорена е и еднократна такса за оценка на риска, възлизаща на 229.54 лева.
Посочените три суми за застраховки и оценка на риска заедно с
1
главницата и договорната лихва по кредита са разсрочени на 24 месечни
вноски – 23 от които на стойност 114.13 лева, а последната на стойност 114.07
лева. В тази връзка и общият размер на задълженията по договора възлизал на
2739.06 лева по погасителен план.
Твърди се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно
задълженията си по същия като ответникът получил съответното мобилно
устройство.
На следващо място в исковата молба се твърди, че първоначално
длъжникът е изпълнявал точно задълженията си по кредита – като заплатил
две вноски, но впоследствие е започнал да допуска забава в плащанията и
преустановил същите – на 15.02.2019 г. Предсрочна изискуемост на сумите не
била обявявана.
В тази връзка се посочва, че неизплатената част от задълженията на
ответника по договора за кредит, пакета допълнителни застрахователни
услуги и таксата за оценка на риска към него възлиза на общо 3057.85 лева,
която сума се претендира изцяло с исковата молба.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за
потребителски кредит № **********/11.11.2018 г. с погасителен план към
него, заявление декларация за установяване на договорни отношения, копие
от лична карта, преддоговорна информация за програма „Защита
живот/безработица/хоспитализация“, потвърждение за приемане и съгласие,
застрахователна програма, фактура за закупуване на устройство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника – лично на 08.09.2022 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор.
Във възражението по ч.гр.д. № 13783/2021 г. на СРС ответницата
длъжник е посочила, че в договора има неравноправни клаузи, сумите по
които не следва да дължи.
В съдебно заседание, проведено на 06.02.2024 г., процесуалният
представител на ищеца изразява писмено становище за основателност на
исковете, поради което и иска същите да бъдат уважени.
Ответницата Г. В. Т. редовно призована, не се явява, От ответната
страна не е постъпило допълнително становище.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед от 18.03.2021 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13783/2021 г. по
описа на СРС. Заповедта е връчена на длъжника Г. В. Т. лично.
2
От представено по делото копие от договор за потребителски кредит №
**********/11.11.2018 г. и погасителен план към него се установява, че на
11.11.2018 г. между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД като заемодател и
ответника като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при
следните параметри: сума на кредита: 1649 лева – за закупуване на мобилно
устройство, застраховка за пакет Bank комбо живот – при премия от 130.60
лева, застраховка за пакет Bank комбо безработица – при премия от 133.21
лева. Съгласно чл. 7, т. 1 от договора заемополучателят дължи и еднократна
такса за оценка на риска, възлизаща на 229.54 лева. В тази връзка сумата от
общо 2142.35 лева / 1649 лева+229.54 лева+133.21 лева+130.60 лева/ ищецът
възприема като главница/. Срокът на кредита е 24 месеца, с падеж на първа
вноска 15.12.2018 г. и с падеж на последна вноска – 15.11.2020 г., годишен
процент на разходите /ГПР/ 43.62 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 24.80
%. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 2739.06
лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 114.13 лева /последна
вноска 114.07 лева/. Доколкото дружеството възприема сумите от: 1 649 лева
/заемна сума/, 130.60 лева /застрахователна премия по застраховка за пакет
Bank комбо живот /, 133.21 лева / застрахователна премия по застраховка за
пакет Bank комбо безработица / и 229.54 лева /такса за оценка на риска/, то
същите в общ размер от 2142.35 лева са разсрочени в рамките на размера на
всяка погасителна вноска. Поради това се налага изводът, че договорната
лихва възлиза на 596.71 лева.
В погасителния план обаче не е посочена частта от главницата
респективно частта от застрахователните премии, които се погасяват с всяка
вноска. Към договора няма представени общи условия, не се твърди и същият
да е сключен при такива.
По делото не се твърди да е обявена предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит. Ищецът обаче посочва, че ответницата е
заплатила само две погасителни вноски т.е. сумата от общо 228.26 лева.
От приложени по делото застрахователни документи се установява, че
ответникът е изразил съгласие за сключване на застраховки –
„живот/безработица/хоспитализация“ с покрити рискове: смърт, трайна
неработоспособност над 75 %, временна пълна неработоспособност,
безработица и хоспитализация. В декларацията е уговорено, че се застраховат
лица с кредити до 10 000 лева. Уговорен е застрахователен период от 1 година
и срок на застраховката от 24 месеца.
Видно от фактура ответницата е получила закупеното мобилно
устройство.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл***6 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника по договор за потребителски кредит № **********/11.11.2018 г., за
които е издадена заповед от 18.03.2021 г. /съответно и изпълнителен лист/ по
3
ч.гр.д. № 13783/2021 г. по описа на СРС за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично, като
същият е депозирал възражение срещу заповедта в законоустановения
едномесечен срок. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск
в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е установяване съществуването
на вземанията по съдебен ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от
чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са
изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези съображения и съдът приема, че между
страните е налице валидно облигационно отношение.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора, падежите на всяка вноска (в рамките
на 24 месечния период - 15-то число на месеца), брой на вноските (в рамките
на 24 месечния период – 24), сумата на кредита (1649 лева), ГЛП (24.80 %),
ГПР (43,62 %), застрахователна премия за пакет Bank комбо живот /130.60
лева/, застрахователна премия по застраховка за пакет Bank комбо
безработица / 133.21 лева / и такса за оценка на риска /229.54 лева/, общата
сума дължима от потребителя (2739.06 лева – сбор от сумата по кредита,
двете застрахователни премии, таксата за оценка на риска и
възнаградителната лихва за двугодишния период), поради което същият
отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че в договора се съдържа
погасителен план, под който е положен подпис на ответника.
Освен това всяка вноска е в един и същи размер от 114,13 лева /само
последната вноска възлиза на 114.07 лева/, а броят и падежът на вноските
също са посочени: 24 броя, всяка платима до 15-то число на съответния
месец, т. е. съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК.
Единствено за допълнение следва да се отбележи, че не е необходимо в
погасителния план да се посочват последователността на разпределение на
4
вноските между различните неизплатени суми, доколкото това изискване се
отнася при различни лихвени проценти, а в настоящия случай се касае за
фиксирана лихва.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
В договора се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи
информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК /чл.
12 от договора/, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20
от ЗПК /чл.11.3 от договора и чл. 20 от договора/.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, в който смисъл и възраженията на ответника са
неоснователни.
В случая не е налице и не се твърди кредитът да е обявен за предсрочно
изискуем.
Исковата претенция за главница обаче съдът намира за основателна до
сумата от 1507.86 лева. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
съгласно договора закупеното устройство възлиза на 1649 лева, колкото е и
чистата стойност на кредита. Сумата е действително усвоена от ответната
страна – чрез закупуване и получаване на съответното мобилно устройство
/марка Apple/. Ответникът по твърденията на ищеца е извършил плащания по
кредита – в размер на две вноски, поради което и се дължи сумата от 1507.86
лева /а не пълния размер от 1649 лева/.
Относно разликата до пълния претендиран размер от 2001.21 лева или
за за сумата от 493.34 лева /130.60 лева + 133.21 лева + 229.54 лева/ искът за
главница следва да бъде отхвърлен. Това е така, доколкото независимо че
заемната сума е 1649 лева /като дори има частично плащане/, ищецът
претендира като главница вземане в размер на общо 2001,21 лева, което
включва наред с усвоената от заемополучателя сума и сумата от 130.60 лева и
сумата от 133.21 лева – застрахователни премии по две отделни застраховки, а
наред с тях и такса за оценка на риска от 229.54 лева.
Посочените суми от 130.60 лева и от 133.21 лева съгласно договора за
заем представляват застрахователни премии по две отделни застраховки.
Същите обаче се явяват недължими, доколкото ищцовото дружество не е
представило доказателства да е заплатило на застрахователи /в случая – ЗК
„Уника живот“ АД и ЗК „Уника“ АД/ застрахователните премии по
процесните застраховки относно ответника по делото. Установяването на този
факт е в тежест на ищцовата страна, поради което недоказването му води до
неоснователност на тази искова претенция. В тази връзка и следва да се
отбележи, че с доклада по делото на ищеца изрично е указано, че носи
доказателствената тежест за тези обстоятелства. Въпреки това такива
доказателства така и не са представени.
Освен това предвид съдържанието на приложените по делото
документи съдът въобще не може да установи какви рискове точно покриват
5
застраховките /и каква е разликата между двете застраховки/, нито кой
документ има значението на застрахователна полица. Не става ясен и
периодът на застрахователно покритие – доколкото на едно място пише, че
същият е една година, но на друго място в същия документ, че е колкото
срокът на договора за кредит т.е. две години.
На следващо място видно е че преддоговорната информация за
застраховките, потвърждението за приемане и съгласие, както и т.нар.
застрахователна програма са подписани на същия ден, на който е бил
подписан договорът за потребителски кредит – 11. 11. 2018 г. /вкл. от страна
на „ТИ БИ АЙ БАНК“ за преддоговорната информация/, поради което същите
представляват свързани документи с договора за потребителски кредит. Това
е така, въпреки че в чл.19 от договора е регламентирано, че сключването на
застраховка е по желание и по собствено усмотрение на потребителя дали да
сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към застрахователните
програми предлагани от Кредитора в качеството му на застрахователен агент,
без това да е задължително условие за сключването на самия договор.
Съгласно преюдициално дело С-535/2020 г. СЕС- Член 10, параграф 2 и
чл. 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на европейския парламенти на
Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредит и за
отмяна на Директив***7/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
допускат националната правна уредба, която налага всички елементи на
договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по – малък от 12. Следователно изискването
всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по – малък от 12 се отнася и за
преддоговорната информация за застраховките, потвърждението за приемане
и съгласие, както и т.нар. застрахователна програма от 11.11.2018 г., които
обаче не отговарят на тези условия и шрифтът видимо е значително по -
малък. С оглед гореизложеното посочените три документа се явяват
нищожни и по тях кредитополучателят не дължи никакво заплащане.
На следващо място не се дължи и сумата от 229.54 лева – еднократна
такса за оценка на риска. Това е така, доколкото ответникът има качеството
потребител, поради което се ползва от защитата срещу неравноправни клаузи,
уредена в ЗЗП, за наличието на които съдът следи служебно и без да е
наведено от страната подобно възражение. В този смисъл е и трайната
съдебна практика, съгласно която съдът следва да следи служебно за
съществуването на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза в потребителския договор и да се произнася,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива 93/***ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Съобразно последната
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер
на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата.
От своя страна в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП се съдържа легално
6
определение на понятието „неравнопрана клауза" в договор с потребител,
съгласно което такава е всяка уговорка във вреда на същия, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно
изброени в 20 точки от посочения текст. Освен това според чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, а съгласно ал. 2 – не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В този смисъл са и
разрешенията, дадени в цитираната Директива 93/***ЕИО.
На следващо място съдът намира, че клаузата за заплащане на такава
такса противоречи на добрите нрави и на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл.
19, ал. 4 от ЗПК, което обосновава извод за нейната нищожност. В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 10 а, ал. 4 от
ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, което в случая не е направено. В настоящия случай
обаче не става ясно за какви услуги или предварителни действия от
кредитодателя се дължи процесната такса.
Основателна е и претенцията за договорна лихва в размер на 479.45 лева
– за периода от 15.02.2019 г. до 15.11.2020 г., доколкото видно от договора за
заем по същия е уговорен ГЛП в размер на 24.80 %, който не е прекомерен.
Периодът на претенция на договорната лихва е съобразен с незаплатените
вноски.
Съгласно чл***6, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата. Същата е в размер на 275.60 лева върху сумата от 1507.86 лева,
изчислена с помощта на лихвен калкулатор. До този размер и искът следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния размер на претенцията от 577.19 лева
или за сумата от 301.59 лева – отхвърлен като неоснователен.
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: 1507.86 лева – главница, 479.45 лева – договорна лихва за
периода от 15.02.2019 г. до 15.11.2020 г. и 275.60 лева – обезщетение за
забава за периода от 15.02.2019 г. до 03.12.2020 г. Законната лихва върху
главницата следва да бъде присъдена от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ в съда – а именно
23.12.2020 г. / при РС Р – предвид изпращане по подсъдност/.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
7
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 13783/2021 г. по описа на
СРС /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество /заявител/ претендира
разноски в размер на общо 111.16 лева, от които 61.16 лева държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение /определено от заповедния съд/. С
оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези
разноски следва да му бъде присъдена сумата о***2.26 лева.
Ответникът длъжник не претендира разноски в това производство и не
представя доказателства да е извършил такива.
По разноските в производството по гр.д. № 23576/2022 г. по описа на
СРС /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 361.16 лева, от които 61.16 лева държавна такса и 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Видно от приложени платежни нареждания,
посочените разноски са действително извършени. На основание чл. 78, ал***
от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ на ищеца следва да бъдат определени разноски за юрисконсулт в
минималния размер от 100 лева. От така посочените разноски в общ размер
от 161.16 лева с оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 119.26 лева съобразно уважената част от исковете.
Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства
да е извършила такива.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. В. Т., с ЕГН: ********** и
постоянен адрес адрес: гр. Р, ул. З № ***, вх. 2, ап. *** настоящ адрес: гр. С.,
ул. Б.Н. № 3, ет. 3, ап*** ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Димитър
Хаджикоцев № 52-54, сумата от обшо 2262.91 лева, от които 1507.86 лева –
представлява неплатена главница по договор за потребителски кредит №
**********/11.11.2018 г., сумата от 479.45 лева – представлява
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2019 г. до 15.11.2020 г. и сумата от
275.60 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 15.02.2019
г. до 03.12.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
23.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
от 18.03.2021 г. по ч.гр.д. № 13783/2021 г. по описа на Софийски РС КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от общо 794.94 лева, от които 493.35 лева
представляват разликата между уважената главница от 1507.86 лева и пълния
размер на претенцията от 2001,21 лева /като сумата от 493.35 лева е относима
8
за застрахователни премии за застраховки: за пакет Bank комбо живот /130.60
лева/, за пакет Bank пакет комбо безработица /133.21 лева/ и еднократна такса
за оценка на риска /229.54 лева// и 301.59 лева представляват разликата
между уваженото обезщетение за забава от 275.60 лева до пълния размер на
претенцията от 577.19 лева, поради неоснователност на претенциите за тези
суми.
ОСЪЖДА Г. В. Т., с ЕГН: ********** и постоянен адрес адрес: гр. Р,
ул. З № ***, вх. 2, ап. *** настоящ адрес: гр. С., ул. Б.Н. № 3, ет. 3, ап*** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с
ЕИК: ********* сумата от общо 82.26 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 13783/2021 г. по описа на СРС и сумата от общо
119.26 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по
гр.д. № 23576/2022 г. на СРС, съобразно уважената част от исковите
претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 13783 по
описа за 2021 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9