Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ- 23 31.03.2021 година град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар
Тодорка Стоянова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
УЗУНОВА
въззивно гражданско дело номер 118 по описа за 2021 година ,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
пред БОС по повод въззивна жалба на С.Г.С. с ЕГН-**********
подадена чрез пълномощника му адв.Мутафчиева и електронен адрес,срещу решение
№260492 от 16.10.2020г.,постановено по гр.д.№1756/2020г.по описа на БРС,с което
са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на въззивника С. срещу „Водоснабдяване и канализация“ЕАД
с ЕИК-********* с правно основание чл.439 ал.1 ГПК да бъде прието за установено,че
ищецът С.Г.С. не дължи на ответника „ВиК“ЕАД гр.Бургас като погасени по давност
следните суми:276.50 лева ,представляващи стойност на ВиК услуги за периода
16.12.2008г.-06.02.2009г.,ведно със законната лихва,считано 23.03.2012г.до
окончателното и изплащане,125 лева разноски по ч.гр.д.№2762/2012г.по описа на
БРС ,за които суми е издаден изпълнителен лист на 13.02.2013г.,425 лева
разноски по гр.д.№5033/2012г.по описа на БРС,за която сума е издаден
изпълнителен лист на 29.04.2013г.,като за събиране на вземанията по
изпълнителните листи е образувано изпълнително дело №20137060400544 по описа на
ЧСИ д-р Росица Стоянова.
Във
въззивната жалба са изложени оплаквания за
незаконосъобразност,необоснованост и неправилност на решението на БРС.
Въззивникът счита,че съдът не е обсъдил доказателствата,относно момента,от
който започва да тече погасителната давност по отношение процесните вземания за
лихви и разноски.Постоянна е практиката,че влязлата в сила заповед за
изпълнение /в резултат на неподадено възражение по чл.414 ГПК/ ,не представлява
съдебно решение по смисъла на чл.117 ал.2 ЗЗД и че във всички случаи срокът на
погасителната давност за лихви и разноски съвпада с давностният срок,посочен в
чл.11 б. „Б“ и „В“ ЗЗД ,който с оглед предмета на предявения иск по чл.439 ГПК
е релевантен след перемиране на изпълнителното производство.Предвид горното
въззивникът счита,че погасителната тригодишна давност за тези вземания е
изтекла на 23.03.2015г.Намира,че в случая е от особена важност е да се
разграничи,че предявяването на отрицателен установителен иск няма за последица
предвиденото в чл.116 ,б.“Б“ ЗЗД и чл.115 б.“Ж“ ЗЗД действие на
прекъсване/спиране на давността .Противното означава,че с оспорване на
вземането от длъжника се спира/прекъсва течащата в негова полза погасителна
давност ,какъвто не е смисълът на горепосочените разпоредби.В случая искът се
предявява от длъжника,а не от кредитора,поради което и погасителната давност не
спира да тече.Въззивникът се позовава на т.10 от ТР №2/26.05.2015г.по
т.д.№2/2013г.а ОСГТК на ВКС,в което е дадено разрешение,че искането за
прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността ,а в случая
давността не е била прекъсната след образуване на изпълнителното дело,тъй като
взискателят не е предприел каквито и да било действия,които да я
прекъснат.Изводите на районния съд,че искът не бил от категорията с правно
основание чл.424 ГПК и чл.439 ГПК намира за порочни ,а мотивите в тази насока
за абсурдни и необосновани. Прави доводи,че давността не е прекъсната от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК,а изводът на съда в обратния смисъл
намира за противоречащ на т.14 от ТР №2/26.05.2015г.,в което изрично е
прието,че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Счита,че съдът не се е произнесъл по петитума на исковата молба,нито
е давал указания за изправянето и,а е импровизирал и предрешил делото,което е
извън компетентността му,тъй като в исковата молба ищецът е твърдял,че не дължи
и вземането по заповедта за изпълнение,а съдът е обсъждал само претенцията за
разноските.Моли решението на БРС да бъде обезсилено като
неправилно,незаконосъобразно и необосновано. Излага подробни правни доводи
относно същността на иска с правно основание чл.439 ГПК ,разликата между този
иск и иска с правно основание чл.424 ГПК и посочва,че претенцията на ищеца се
основава на новонастъпили обстоятелства,поради което същата е с правна
квалификация чл.439 ГПК.Намира за неоснователни възраженията на ответника
относно приложението на разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД,като относно давностния
срок се позовава на съдебна практика. Позовава се на ТР №2 от 26.05.2015г.по
т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС,като счита,че същото не е било съобразено и
приложено към конкретния казус от районния съд, не е била съобразена и трайната
практика на съдилищата относно спирането и прекъсването на давността в
случаите,когато изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.Счита,че към 12.01.2017г. ,когато е постъпила молба от взискателя по
изпълнителното дело,същото се е „перемирало“ –прекратило се е по силата на
закона –чл.433 ал.1 т.8 ГПК,без да е необходим изричен акт на съдебния
изпълнител,както е прието в горецитираното ТР.На 01.07.2016г.изпълнителното
дело се е прекратило по право и осъществяваните изпълнителни действия след тази
дата са ирелевантни и непротивопоставими на длъжника,а подлежат на обезсилване
по право.Отново сочи,че решението на БРС е неправилно ,незаконосъобразно и
необосновано,с противоречащи си мотиви ,които са в разрез с ТР
№2/26.05.2015г.,които съдът не е съобразил. Изложени са правни доводи в
подкрепа на становището за основателност на претенцията досежно недължимостта
на суми,представляващи разноски,като сочи,че към момента на образуване на
изпълнителното дело давността на вземането по изпълнителния лист вече е
изтекла,а съдът не е обсъдил нито вярно,нито в пълнота доказателствата,в
резултат на което е достигнал до обратния извод. Моли за отмяна на решението на
БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което исковите
претенции да бъдат уважени.Претендира присъждане на разноски за оказана правна
помощ в хипотезата на чл.38 ал.1 ЗА-адвокатско възнаграждение ,определено по
реда на НМРАВ.Прави и оплакване за злоупотреба с право досежно гореизложеното и
прието от съда по същата причина- молба на ответника за налагане на възбрана
върху имущество,собственост на ищеца/длъжник по изпълнителното дело/ - тази
молба не е могла да има ефекта по чл.116 ,б.“В“ ЗЗД на прекъсване на вече
изтеклата давност,а такива доказателства не са били представени от ответника.
Прави доказателствени искания- за задължаване на ответника да представи
процесните фактури в оригинал,а ако не ги представи- да се изключат от
доказателствения материал по делото,да се изиска и приложи
ч.гр.д.№2762/2012г.по описа на БРС ,гр.д.№5033/2012г. и изп.дело
№20137060400544 по описа на ЧСИ д-р Росица Стоянова. Моли да се приеме и като
ново обстоятелство релевирана изтекла погасителна давност на главното вземане-
10 години.
В отговора на въззивната
жалба въззиваемото дружество,чрез пълномощника си гл.юрисконсулт Д.З въззивната жалба е оспорена като
неоснователна,като се прави искане решението на БРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.Посочва се,че във въззивната жалба е направено
искане за обезсилване на решението,но не са изложени оплаквания за конкретни
пороци.Цитирането на правна догматика,без указване на конкретни пороци на
решението прави невъзможноа преценката кои правни или фактически изводи следва
да бъдат предмет на проверка от второинстанционния съд.Счита,че по делото е
проведен равнопоставен съдебен процес,в който на страните е била дадена
възможност да вземат отношение по доклада на съда,а същият е бил приет без
възражения ,поради което въззиваемата страна счита,че не са налице процесуални
нарушения,а такива конкретни не са посочени и във въззивната жалба.По
изложената причина и наведения довод ,в напълно противоположна посока се
счита,че е налице опит за шиканиране на процеса.Направеното голословно
възражение няма никаква връзка с предмета на делото и с някакво прието за
доказване твърдение от страните.Посочва,че въззивникът очевидно се опитва да
заобиколи същността на иска си и да го подмени с изследването на ирелевантни
обстоятелства.Съдебният състав се е позовал на практика на ВКС,в която са
разглеждани сходни казуси и е съобразил решението си с тази практика. Моли
решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,няма
доказателствени искания,претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева.
Доказателствените искания са оставени
без уважение от въззивния съд.
В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не се явява и не се
представлява.
В
съдебно заседание въззиваемото дружество ,редовно уведомено,се представлява от
адв.Попова,която оспорва въззивната жалба,не сочи нови доказателства.
При служебната проверка на
обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд го намери
за валидно и допустимо.
Пред БРС ищецът С. е предявил срещу ответното дружество
"ВиК"ЕАД искове с правно основание чл.439 ал.1 ГПК .
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства,въззивният съд намери,че обжалваното решение
е правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото и същото
следва да бъде потвърдено при споделяне на изложените от районния съд
мотиви,към които препраща на основание чл.272 ГПК.Районният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,като е
достигнал до правилни и обосновани изводи за неоснователност на предявените
искове.Правилно районният съд е приел,че част от изложените в исковата молба
факти не са от категорията на предвидените в чл.424 ГПК и чл.439 ГПК,тъй като
не представляват новооткрити или
новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение.Изцяло
съобразено със закона е и становището,че в настоящото производство подлежи на
изследване твърдението,че вземанията по изпълнителните листи са погасени по
давност,изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба за неправилност на извода на БРС досежно липсата на основание
за приложението на тригодишна давност по отношение на вземането от 276.52
лева.Това вземане действително е имало
характера на периодично плащане по смисъла на чл.111 б.В на ЗЗД и съобразно
разясненията ТР№3 от 18.05.2012г.на ОСГТК
на ВКС,но тъй като в случая ответникът е провел успешно заповедно производство
за вземанията си,което е приключило с издаване на изпълнителен лист ,въз основа
на който е било образувано изпълнително дело,то приложимата норма от ЗЗД
относно давността е чл.117 ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС,в
която се приема,че последиците от влязлата в сила заповед за изпълнение са
приравнени с последиците от влязло в сила съдебно решение./вж.Решение 781 от
25.11.2011г.по гр.д.№12/2010г.на трето г.о.на
ВКС,определение №214 от 15.05.2018г.по
ч.гр.д.№1528/2018г.на четвърто
г.о.на ВКС,определение №633 от 07.11.2017г.по т.д.№1508/2017г.на второ т.о.на ВКС и др. В
допълнение следва да се отбележи,че след издаване на заповедта за изпълнение
длъжникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК и заявителят е предявил
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК относно установяване
съществуването на вземането.Било е образувано гр.д.№5033/2012г.по описа на БРС,което впоследствие е
прекратено след изявление на ответника С.,че
оттегля възражението си по чл.414 ГПК.Следователно,заповедта за изпълнение в
случая е влязла в сила и след проведено съдебно производство,което е приключило
с прекратяване по искане на длъжника.Давността е прекъсната с предявяването на
иска по чл.422 ГПК и не е текла по време на съдебния процес.Определението на
съда,с което е прекратено производството по това дело е влязло в сила на
05.03.2013г.,на 13.02.2013г.е издаден изпълнителен лист.Изпълнително дело № 544/2013г.по описа на ЧСИ Росица Стоянова е
образувано на 01.07.2013г.,а първото действие по принудително изпълнение -запор
върху пенсията на длъжника е извършено на 26.11.2013г.,по молба на
взискателя,подадена на 29.10.2013г.Въз основа на горните факти,въззивният съд споделя
становището на БРС,че през периода от издаване на заповедта за изпълнение до
образуване на изпълнителното дело и извършване на първото действие по
принудително изпълнение не е изтекъл изискуемият законов срок на погасителна
давност на процесните вземания.
По
отношение прекъсването на давността след образуването на изп.дело №544/2013г.по описа на ЧСИ Росица Стоянова
районният съд е анализирал всички действия по принудително изпълнение,извършени
от съдебния изпълнител и е достигнал до правилен и законосъобразен извод,че
давността е била прекъсвана през
2013г.,2015г.,2017г.,2019г.с налагането на запори и през 2020г.с налагането на
възбрана,като е съобразил и разясненията,дадени в т.10 от ТР №2/2013г.на ОСГТК на ВКС. Оплакването,че не е
съобразено перемирането на изпълнителното дело също е неоснователно,тъй като с
решение от 18.10.2019г.по ч.гр.д.№1570/2019г.по описа на БОС
е оставена без уважение жалба на С.Г.С. срещу отказ на ЧСИ Росица Стоянова да
прекрати изпълнителното производство по
изп.д.№ 544/2013г.на основание
чл.433 ал.1 т.8 ГПК.Съдът е приел,че между поисканите и предприети изпълнителни
действия не е изтекър двугодишен
срок,поради което и не е налице основание за прекратяване на изпълнителното
производство.
Наведеното
ново възражение за изтекла десетгодишна погасителна давност за главното вземане
е неоснователно,тъй като изменението на разпоредбата на чл.112 ЗЗД,регламентиращо
погасяване с изтичане на десетгодишна давност на парични вземания срещу
физически лица,независимо от прекъсването и, ще влезе в сила от 02.06.2021г.
Водим от гореизложеното,Бургаският окръжен съд намери,че решението на
БРС следва да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано от
доказателствата по делото.
Страните са направили своевременни искания
за присъждане на съдебно-деловодни разноски и с оглед изхода от спора
основателно се явява искането на въззиваемото дружество. То е претендирало
разноски в размер на 150 лева във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение,които съдът възлага за плащане върху въззивника.
Водим от горните мотиви,Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260492 от 26.10.2020г.,постановено по гр.д.№1765/2020г.по описа
на БРС.
ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН-********** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД с ЕИК-********* сумата
от 150 лева разноски по въззивното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: