МОТИВИ към Присъда № 138 от 11.12.2012 г. на Районен съд – Хасково, постановена
по н.о.х.д. № 1092 по описа за 2012 година.
Районна прокуратура – Хасково е внесла
срещу подсъдимите А.Д.А., А.Д.А. и Х.А.В. обвинителен акт, с който на същите им
е предявено обвинение за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во и 2 - ро, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК
за това, че на 05/06.01.2011г. в землището на с.Брягово, обл.
Хасково след предварителен сговор помежду си и с Д.В.А. и К.А.М., чрез използване
на технически средства /права лопата , ножовка, кирка/ и моторно превозно средство
/лек автомобил „Опел Астра” с рег. № Х 3613 АР, собственост
на А Щ А. *** /, отнели чужди движими вещи - 40 метра кабел тип СВТ
3x120+ 90 кв.мм на стойност 2890.40 лв. от владението на органите на управление
на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, град Хасково, без тяхно съгласие и с намерението
противозаконно да ги присвоят, като случаят
не е маловажен. Обвинението срещу подсъдимия
Д.В.А. е за това, че на 05/06.01.2011 г., в землището на с. Брягово, обл. Хасково, при условията
на повторност, след предварителен сговор с Х.А.В. ЕГН:
**********, А.Д.А. ЕГН: **********,*** и Д.С.Д., ЕГН: ********** *** и с К.А.М.,
ЕГН: **********, чрез използване на технически средства /права лопата, ножовка,
кирка / и моторно превозно средство /лек автомобил „Опел Астра”,
с рег. № Х 3613 АР, собственост на А Щ А. ***/, отнел чужди движими вещи - 40 метра кабел тип СВТ
3x120+ 90 кв.мм на стойност 2890.40лв. от владението на органите на управление на
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, град Хасково, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай
- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во и 2 - ро, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1 от Наказателния кодекс, а подсъдимият К.А.М., роден на *** ***, ЕГН **********
е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.
1-во и 2 - ро, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а” и б. „б” от Наказателния кодекс за това, че на 05/06.01.2011 г. в землището
на с.Брягово, обл. Хасково, при условията на опасен рецидив,
след предварителен сговор с Х.А.В., ЕГН: **********, Д.В.А., ЕГН: **********, А.Д.А.,
ЕГН: **********,*** и Д.С.Д., ЕГН: ********** *** чрез използване на технически
средства /права лопата, ножовка, кирка/ и моторно превозно средство /лек автомобил
„Опел Астра”, с рег. № Х 3613 АР , собственост на А Щ
А. от гр.Харманли/, отнел чужди движими вещи - 40 метра кабел тип СВТ
3x120+ 90 кв.мм на стойност 2890,40 лв. от владението на органите на управление
на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД- град Хасково, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, поддържа обвинението
във вида, в който е предявено и в хода на съдебните прения счита, че от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин по отношение
и на петимата подсъдими. По отношение вида и размера на наказанията, които следва
да се наложат на всеки от тях, представителят на държавното обвинение счита, че
следвало наказанието по отношение на подсъдимите Д.Д., А.А. и Х.В. да бъде
определено при условията на чл. 55, ал.1,
т.1 от НК, доколкото законодателят бил предвидил специален минимум за престъплението,
за които те са предадени на съд, като същото бъде индивидуализирано под този
минимум за срок между 8 и 10 месеца, а изпълнението на така наложените
наказания – отложено с изпитателен срок, съобразно минимално предвидения.
Намира, че подобен подход би удовлетворило изискванията на закона от гледна
точка целите на наказанието и би въздействало поправително и възпитателно за
тези подсъдими. По отношение на подсъдимия Д.В. следвало да бъде наложено наказание
в рамките на 10 месеца „лишаване от свобода”, при ефективно изтърпяване при
първоначален „Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, което
би постигнало целите на наказанието и предвид данни за съдебното минало на този
подсъдим. Доколкото визираното в обвинителния акт престъпление било извършено в
изпитателния срок следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК
да се приведе в изпълнение наложеното на подс. Д.В.А.,
с Определение № 176 от 21.06.2010 г., с което е одобрено на същата дата споразумение
по НОХД № 220 по описа на Районен съд – Харманли за 2010 г., наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, което да се изтърпи от подсъдимия ефективно,
отделно изцяло и преди определеното с по настоящото дело наказание. По отношение
на подс. К.М. предлага наказание „лишаване от свобода”,
за срок не по – кратък от 1 година, което да се изтърпи ефективно изтърпяване
при първоначален „Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип. По основателността предявения граждански иск, представителят на държавното
обвинение не взема отношение.
Повереникът на гражданския ищец – „ВиК” ООД, град Хасково – адв. Валентина
Кунева, с депозирана писмена молба, моли, след като
подсъдимите бъдат признати за виновни, същите да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на ощетеното юридическо лице сумата в пълен размер по предявения граждански
иск, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за заплатен
адвокатски хонорар.
Защитникът на подсъдимия Д.В. – адв. М.К. *** пледира,
при определяне на наказанието, да бъде приложен чл.55, ал.1 от НК, като се отчете
като смекчаващо вината обстоятелство не само неговото самопризнание за извършеното
деяние, а така също и семейното му положение. Същият бил баща на две малки деца,
безработен, а майката на децата му също нямала доходи, с които да се издържа.
Нейният подзащитен показал разкаяние за извършеното деяние.
Същият действително бил с обременено съдебно минало, ясно е че извършил деянието
в изпитателния срок, но моли при определяне размера на наказанието съдът да бъде
снизходителен и да определи наказание в размер на пет месеца „Лишаване от свобода”.
Адв. Т.Д. ***
– защитник на подс. А.А. счита, че по делото били събрани
достатъчно доказателства за авторството на нейния подзащитен
относно извършеното престъпление. По отношение вида и размера на наказанието, което
следвало да му бъде наложено от съда, намира за подходящо същото да бъде определено
по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с оглед смекчаващите вината обстоятелства
на подзащитния ми, а именно необремененото
му съдебно минало - под минимума, предвиден от закона - „Лишаване от свобода” за
срок около 8 месеца, което да бъде в условията на чл.66, ал.1 от НК.
Защитникът на подс.
Х.В. – адв. С.Б. също на свой ред се присъединява към
казаното, че в настоящото наказателно производство се установила по безспорен и
категоричен начин, че нейния подзащитен Х.В. бил извършил
престъпление и в тази насока били събрани достатъчно доказателства. При определяне
на наказанието моли да бъдат взети предвид смекчаващите вината обстоятелства относно
подсъдимия, изразяващи се в неговото процесуално поведение в досъдебното и съдебното производство - признаване на извършеното,
съжаление за това, което е извършил. Счита, че за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК на подсъдимия Х. Внециславов би
следвало да се наложи наказание под определения минимум за наказание, предвидено
в чл.195 от НК, за срок от шест месеца „Лишаване от свобода”, при условията на чл.66
от НК с три годишен изпитателен срок.
Адв. Л.П. ***
счита, при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Д.Д. трябвало
да се вземат предвид като смекчаващи вината обстоятелства необремененото
му съдебно минало и самопризнанията му. Моли съда за наказание „Лишаване от свобода”
под минималния минимум -6 месеца, при приложение на чл. 66, ал.1 от НК
Защитникът на подс.
К.М. – адв. В.Л. *** пледира в подкрепа на изразеното
становище че фактическата обстановка по делото била установена, установени били
деянието и неговото авторство Единствено оставал спорен
въпросът при определяне на наказанието
му и в тази връзка счита, че наказание от около 10 м. „Лишаване от свобода”, което
подсъдимият да изтърпи ефективно би постигнало целите на чл. 36 от НК, тъй като
все пак законодателя при създаването на нормата по чл.196 от НК е отчел като отегчаващи вината обстоятелства опасния
рецидив.
Подсъдимият А.Д.А. заявява, че разбира
обвинението и се признава за виновен по него. При упражняване правото си на лична
защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност
за последна дума заявява, че желае условна присъда.
Подсъдимият Д.С.Д. заявява, че разбира
обвинението и се признава за виновен. При
упражняване правото си на лична защита също се придържа към изложеното от неговия
защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява, че съжалява за
стореното и моли за по - леко наказание.
Подсъдимият Х.А.В. разбира обвинението
и се признава за виновен. При упражняване правото си на лична защита се
придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна
дума заявява, че съжалява и желае условна присъда.
Подсъдимият Д.В.А. също разбира обвинението
и се признава за виновен по него. При упражняване правото си на лична защита се
придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна
дума изразява съжаление за сторено и заявява, че повече нямало да се повтори.
Иска от съда наказание 5 месеца „лишаване от свобода”.
Подсъдимият К.А.М. не се явява по време на провежданите в
съдебна фаза заседания пред Хасковския районен съд, като по отношение на него
производството по делото протича задочно, след като са установени
предпоставките за това. В хода на досъдебното
производство, в дадените обяснения, приобщени чрез прочитаното им в съдебна
фаза заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен по него.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Д.А. е роден на *** ***,
същият е български гражданин от ромски произход, неженен, с основно образование,
безработен
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 232, издадена от Районен съд – Харманли на 16.03.2011 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждан. От
представените на досъдебното производство характеристични
данни се установява, че подсъдимият А. е безработен, без образование. Същият не
се ползва с добро име сред живеещите в квартала, но по отношение на него няма
данни за нарушения на обществения ред, не е криминално проявен и няма съдебни
или криминални регистрации.
Подсъдимият Д.С.Д. е роден на *** ***,
с адрес за призоваване: с. Божевци, обл. Сливен, същият е български гражданин, с начално образование,
безработен, неженен.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 1167, издадена от Районен съд – Сливен на 29.03.2011 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждан. От
представените на досъдебното производство характеристични
данни се установява, че подсъдимият Д. е безработен, без образование. Същият не
се ползва с добро име сред живеещите в кварталаи
контактува с криминално проявени лица, но по отношение на него няма данни за
нарушения на обществения ред, установена е криминална регистрация по чл. 194 НК
през 2006 г..
Подсъдимият Х.А.В. е роден на *** ***,
същият е български гражданин, с основно образование, неженен, безработен.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 233, издадена от Районен съд – Харманли на 16.03.2011 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждан,
след като е реабилитиран по право на основание на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК на
09.07.2007 г. за осъждането си по НОХД № 21 по описа на РС – Харманли за 2003 г. От представените на досъдебното производство характеристични данни се установява,
че подсъдимият Х.А. е безработен, с начално образование. Същият не се ползва с
добро име сред живеещите в квартала, по отношение на него няма данни за
нарушения на обществения ред, но е криминално проявен и има съдебна и
криминална регистрация за кражба.
Подсъдимият Д.В.А. е роден на *** ***,
с адрес за призоваване, град Харманли, ул. „Хаджи Димитър” № 14, същият е български
гражданин, с начално образование, неженен
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 234, издадена от Районен съд – Харманли на 16.03.2011 г. същият
е осъждан, като от значение за определяне на квалификацията е осъждането му с
Определение от 21.06.2010 г., с което на същата дата е одобрено споразумение по
НОХД № 220/2010 г. на РС-Харманли за престъпление чл.195 ал.1 т.7 вр чл. 63 ал.1 т.1 от НК, с което му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. За същия на досъдебното
производство са събрани характеристични данни, от които се установява, че е криминално
проявен, има криминалистически регистрации. Не се
ползва с добро име в квартала, в който живее, но няма данни да е нарушавал
обществения ред.
Подсъдимият К.А.М. е роден на *** ***, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост,
рег. № 537, издадена от Районен съд – Хасково на 18.04.2011 г. същият е многократно
осъждан, като от значение за определяне на квалификацията са осъжданията му с Присъда
№ 151/15.05.2007, постановена от РС - Харманли по НОХД № 92 по описа на същия
съд за 2006, в сила от 30.03.2007 г., с която е признат за виновен в извършването
на престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5 и т.7, вр. чл.
194, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,
което е изтърпял ефективно и с Присъда № 141 от 08.05.2008 г., постановена от РС
- Харманли по НОХД № 10 по описа на същия съд за 2007, в сила от 23.05.2008 г.,
с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал.1, т.7,
вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 8 осем месеца, което е изтърпял ефективно. На досъдебното производство за същия са събрани характеристични
данни, от които се установява, че е криминално проявен, има криминалистически
регистрации. Не се ползва с добро име в квартала, в който живее, но няма данни
да е нарушавал обществения ред.
На 05.01.2011
г. вечерта подсъдимите А.Д.А., по прякор „Баката”, Д.С.Д., Х.А.В., по прякор „Ташунко”, Д.В.А., по прякор „Седмака” и К.А.М. с прякор „Жилата”
се срещнали в ромската махала в град Харманли. Разговаряли за кабел, който се намирал
вкопан в землището на с. Брягово, общ. Хасково, който възнамерявали да отидат и
да откраднат.
Решили да
отидат с колата на свой познат - Щ Щ, по прякор „Шабан” - лек автомобил „Опел Астра”,
с рег. Х 3613 АР, собственост на А Щ А., баща на Щ Щ.
За целта същата вечер подсъдимите А.Д.А., Д.С.Д., Х.А.В., Д.В.А. и К.А.М. отишли
до дома на Щ Щ и го помолили да им свърши „една работа”
с колата - да ги закара донякъде, като не обяснили къде точно, да ги остави там
и после пак да дойде и да ги вземе оттам, като му обещали около 40-50 лева за тази
услуга. Не му казали какво точно ще правят, а Щ се съгласил. В багажника на автомобила
подсъдимите сложили инструменти - права
лопата,ножовка и кирка. Всички - А.Д.А., Д.С.Д., Х.А.В., Д.В.А. и К.А.М. тръгнали
вечерта на 05.01.2011 г. с автомобила „Опел Астра”, с
рег. Х 3613 АР, управляван от Щ Щ. Заредили газ на колата
от бензиностанция в град Харманли, като пари за газта дал подс.
Х.В., след като преди това събрал пари от другите обвиняеми, а подс. Д.Д. упътвал Щ Щ накъде да кара
колата. Движели се по пътя от град Харманли в посока град Хасково като на един завой
преди с. Брягово, подс. Д.Д. казал на Щилянов да спре
колата. Всички подсъдими слезли от колата, взели си инструментите, а Щ си тръгнал
обратно за град Харманли като някой измежду подсъдимите му казал, че като свършат
работа ще му се обадят да дойде да ги вземе.
Подсъдимият Д.Д. казал на другите обвиняеми да вървят по черен път от левият
край на пътя в посока към град Хасково. Вървели около няколко минути по черен път
и през нива. Стигнали до електрическо табло, което било заградено с бодлива тел
и колове. Тъй като било много тъмно си светели със запалки за да виждат. Подсъдимите
Д.Д. и Д.А. влезли през бодливата тел вътре до таблото. Първият, с лопата започнал
да копае в земята близо до таблото. Разкрил един кабел в земята и казал, че затова
били дошли. След това подс. Д., с правата лопата, ударил
кабела, за да го прекъсне, при което изхвърчали искри. Другите подсъдими се изплашили
и разбягали, но после се върнали и всички започнали да копаят, като се сменяли.
Всички копаели с кирката и с лопатата, а с ножовката режели кабела и с ръце го издърпвали
от земята. Кабелът бил положен на около 80-90 см. надолу в земята. Започнали
да копаят около 20.00 ч. на 05.01.2011 г. и за около седем часа – в около 03.00
ч. на 06.01.2011 г. изкопали около 40 метра ров. Кабелът, който бил поставен там, бил
дебел, с бяла гумирана обвивка, с четири жици вътре, меден - тип СВТ 3x129+90 кв.мм.
Кабелът, който
подсъдимите извадили от земята бил дълъг 40 метра, нарязали го на парчета
без да го обелват от гумираната обвивка. После всеки от тях започнал да влачи към
пътя, там където ги бил оставил Щ по едно парче кабел и по един инструмент, като
двамата от подсъдимите не носели инструмент. Когато стигнали до пътя подс. К.М. позвънил от своя мобилен телефон на Щ Щ, който пристигнал след известно време с колата.
Подсъдимите качили кабела в багажника на колата като го направили на ролки. Щ,
като видял кабела, се изплашил и не искал да го качва в колата, но подсъдимите го
убедили, че няма да има проблеми и се върнали с автомобила в град Харманли до дома
на подс. А.А., където разтоварили кабела. Всички от
подсъдимите останали в дома на подс. А., а Щ Щ си тръгнал с колата.
Петимата изчистили кабела от гумираната обвивка, след което подсъдимите А.А. и Д.Д.
го сложили в два чувала и преди обяд на 06.01.2011 г. се обадили на Щ с молба да
дойде с колата и да ги откара до пункт за цветни и черни метали в град Симеоновград.
Последният се отзовал и пристигнал с автомобила „Опел Астра”,
с рег. Х 3613 АР. Подсъдимите Д. и А. натоварили
двата чувала с меден проводник в автомобила, а другите подсъдими се прибрали в домовете
си. Щ Щ с л.а.”Опел Астра”,
с рег. Х 3613 АР откарал подсъдимите Д. и А. и чувалите с метала от кабела до град
Симеоновград, до пункт за изкупуване на черни и цветни метали на фирма ЕТ „Ивонс метал” с лиценз № 234/17.06.2005 г. Там подсъдимите А.А.
и Д.Д. предали на свид. Д.Б., служител в пункта 62.00 кг. мед, които обаче
били записани на името на свидетеля Щилиянов, който единствен
имал лична карта. Предаденото им било платено по курса за деня като получили около
600 лева, а впоследствие подсъдимите разделили парите помежду си.
Междувременно, след като било установено, че причината за прекъсване на водоподаването в с. Брягово, обл.
Хасково и някои от съседните е свързана с прекъсване на електричеството към
помпената станция, поради кражба на захранващия кабел, били сигнализирани
съответните отговарящи за района лица във „ВиК” ООД,
град Хасково, за изпращане на аварийна група за възстановяване на захранването.
Били уведомени и органите на МВР, като аварията била отстранена от свид. Р.А., чрез възстановяване на липсващата част от
захранващия кабел с нов и свързването му с ел. табло.
В хода на издирвателните
мероприятия след като било установено, предаването на процесното
количество меден проводник в пункт за изкупуване на черни и светни метали,
стопанисван от „Ивонс метал” ЕООД, град Димитровград,
свидетелят Д.Б., предала фотокопие от регистъра за покупките и вноса на отпадъци
от черни и цветни метали с данните на Щ Щ, датата и количеството,
което предал.
Според заключението на вещото лице по изготвената
по ДП оценителна експертиза, стойността на инкриминираната вещ - 40 метра кабел тип СВТ
3x129+70 кв.мм, към момента на извършване на деянието, възлиза на сумата в
размер на 2890.40 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на
досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещото лица по назначената
на досъдебното производство оценителна експертиза,
всички преценени във връзка с приобщените чрез прочитането в съдебна фаза, по
реда на чл. 279, ал. 2, вр. чл. 1, т. 4 от НПК, на
обясненията дадени от подсъдимите в качеството на обвиняеми, пред орган на досъдебното производство в присъствие на защитник, в това
число и на подс. К.М., по отношение на когото
производството по делото се разгледа задочно. Обясненията, дадени от подсъдимите на
досъдебното производство като обвиняеми са
еднопосочни, логически обосновани и вътрешно безпротиворечиви,
относно основаните моменти, свързани с деянието, механизма на осъществяването
му и кръга от лица, участвали в извършването, като отделните несъответствия в
изложеното от подсъдимите касаят отделни моменти и нюанси, свързани с начина на
възприятия и възможността и способността за възпроизвеждане на фактите, а не се
отнася до проблем на достоверността им. Достоверността им се консолидира и от
гласните доказателствени средства, събрани по делото чрез разпита в качеството
на свидетели на лицата Ж.Н.В. и Д. Б Б. относно предмета на престъпление, а за
последната и по отношение на авторството, както и от изложеното от свид. Р.Н.А. относно предмета на престъпление и начина на
осъществяване на деянието, като изложеното от тях се възприема от съда и цени
като съответно на обективната истина.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността
и правната квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и
категоричен извод, че подсъдимите Д.С.Д., А.Д.А. и Х.А.В., са осъществили от
обективна и субективна страна престъплението, субсумирано
по състава по чл. 195, ал. 1, т.
4, предл.
1-во и 2 – ро и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото им обвинение са привлечени
към наказателна отговорност, тъй като на 05/06.01.2011г. в землището на
с.Брягово, обл. Хасково след предварителен сговор помежду
си и с Д.В.А. и К.А.М., чрез използване на технически средства /права лопата , ножовка,
кирка/ и моторно превозно средство /лек автомобил „Опел Астра”
с рег. № Х 3613 АР, собственост на А Щ А. *** /, отнели чужди движими вещи - 40 метра кабел тип СВТ
3x120+ 90 кв.мм на стойност 2890.40 лв. от владението на органите на управление
на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, град Хасково, без тяхно съгласие и с намерението
противозаконно да ги присвоят, като случаят
не е маловажен, предвид стойността на
отнетото имущество и правната квалификация на деянието.
От
събраните доказателства е безспорно установена обективната страна на
деянието, механизма на осъществяването
му, неговия предмет както авторството на престъплението - а именно, че
подсъдимите Д.С.Д., А.Д.А. и Х.А.В. са съпричастни в извършване на същото.
Обстоятелство, което не се оспорва от тях, с оглед направените пред съда признания
на основателността на обвинението и от четиримата и с оглед приобщените
обяснения, дадени в хода на разследването, нито от защитниците им. Въпросът за
авторството на деянието се потвърждава и от събраните на досъдебното
производство доказателства, приобщени в съдебна фаза на процеса.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено
умишлено,
при пряк умисъл,
т.е всеки от подсъдимите е съзнавал е, че с деянието
си лишава от фактическа власт
владелеца на чужди вещи, предвиждал
преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението, както и да
извлече имуществена облага чрез това. Същите са съзнавали умисъла и на
останалите участници в съвместната инкриминирана дейност, като налице е и
предварително планиране на извършваната кражба, в относително спокойна
обстановка и след преценка на аргументите относно нейното извършване,
обосноваващо и квалификацията по чл.
195, ал. 1, т. 5 НК, а използването на техническо средство – права
лопата, ножовка и кирка, както и описаното моторно превозно средство – и
квалификацията по т. 4, предл. 1-во и
2 – ро на чл. 195, ал. 1 НК.
При определяне на вида
и размера на наказанието за подсъдимия
А.Д.А., съдът взе предвид степента на обществена опасност
на деянието, от гледна точка стойността на предмета на престъплението и
механизма на извършването му, а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени, че подсъдимият не е осъждан
към датата на деянието и не е с обременено съдебно минало към настоящия момент,
като за същия са събрани характеристични данни за личността му, които не го характеризират
в негативен план. Отчете се процесуалното му поведение в аспекта на изключително
смекчаващо вината обстоятелство при липсата на възможност за провеждане на производството
по реда на Глава 27 НПК, с оглед отсъствието при разглеждане на делото на единия
от петимата подсъдими. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване
от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия А.А. следва да бъде определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По този начин предвиденото в закона
наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 7 месеца
- под предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум, основавайки
се на конкретното участие и принос на този подсъдим в извършване на деянието.
Съдът прие изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено
с изпитателен срок от 3 години след като се констатира наличието на формалните предпоставки
на цитираната разпоредба от една страна и липсата на необходимост от
ефективното му изтърпяване от друга. Така определеният размер на наказанието е справедлив
и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.
36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото, а за изпълнението на тези
цели не се установи и необходимост от ефективно изтърпяване.
По отношение на подс.
Д.С.Д., съдът взе предвид:
от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както
и стойността на предмета на престъплението,
а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване
на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение
за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
от гледна точка стойността на
инкриминираните вещи и дееца. Подсъдимият не е осъждан към датата на деянието и не е с обременено съдебно минало към настоящия момент, като за същия
са събрани характеристични данни за личността му, които не го характеризират в твърде негативна светлина. Изложеното обосновава извода за липса на възможност да се приеме завишена степен на обществена опасност
на дееца и
следва тези данни да бъдат отчетени от съда като
смекчаващи отговорността,
с оглед личността
на подсъдимия, обстоятелства. Съдът отчете и съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по
този начин е спомогнал за по
- бързото разкриване на случая, преценено заедно с процесуалното му поведение в аспекта на изключително
смекчаващо вината обстоятелство. Още повече при липсата на
възможност за провеждане на производството по реда на Глава 27 НПК, с оглед
отсъствието при разглеждане на делото на единия от петимата подсъдими. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът
счете, че наказанието за подсъдимия Д. следва да бъде
определено
при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК. По този
начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода”
съдът прие да бъде наложено за срок от 8 месеца - под
предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум,
отчитайки конкретния принос на този подсъдим в извършване на деянието, като
същият е бил инициаторът за осъществяването му. Изпълнението на наказанието на
основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от 3 години след
като се констатира наличието на формалните предпоставки на цитираната
разпоредба. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както
и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото, а за изпълнението на тези цели не се установи и необходимост
от ефективно изтърпяване.
Що се касае до подс.
Х.А.В., при определяне на наказанието, съдът отново взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, от гледна точка стойността на предмета на престъплението и
механизма на извършването му, а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени, че подсъдимият не е осъждан
към датата на деянието, след като е реабилитиран по право на основание на чл.
86, ал. 1, т. 1 от НК на 09.07.2007 г. за осъждането си по НОХД № 21 по описа
на РС – Харманли за 2003 г.,
като за същия са събрани характеристични данни за личността му, които не го характеризират
в негативен план. Отчете се процесуалното му поведение в аспекта на изключително
смекчаващо вината обстоятелство при липсата на възможност за провеждане на производството
по реда на Глава 27 НПК, с оглед отсъствието при разглеждане на делото на единия
от шестимата подсъдими. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване
от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия Х.В. следва да бъде определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По този начин предвиденото в закона
наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 7 месеца
- под предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум, основавайки
се на конкретното участие и принос на този подсъдим в извършване на деянието.
Съдът прие изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено
с изпитателен срок от 3 години след като се констатира наличието на формалните предпоставки
на цитираната разпоредба. Така определеният размер на наказанието е справедлив и
обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото, а за изпълнението на тези цели не се установи
и необходимост от ефективно изтърпяване.
На следващо
място, детайлният анализ на фактите,
установени в хода на съдебното производство,
потвърждаващи описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, води до недвусмисления извод, че подсъдимият
Д.В.А. от обективна
страна е осъществил признаците от състава
на престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
4, преда. 1-во и 2 - ро, т.
5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК,
след като се доказа, че
в на 05/06.01.2011 г., в землището на
с. Брягово, обл. Хасково, при условията на повторност, след предварителен сговор с Х.А.В. ЕГН: **********, А.Д.А. ЕГН: **********,***
и Д.С.Д., ЕГН: ********** *** и с К.А.М., ЕГН: **********, чрез
използване на технически средства /права лопата, ножовка,
кирка / и моторно превозно средство /лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № Х 3613 АР, собственост
на А Щ А. ***/, отнел чужди движими вещи
- 40 метра
кабел тип СВТ 3x120+ 90 кв.мм на стойност
2890.40лв. от владението
на органите на управление на
„Водоснабдяване и Канализация”
ЕООД, град Хасково, без тяхно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието не представлява маловажен случай, с оглед стойността
на отнетите вещи и при преценка на обществената опасност на деянието и дееца. Обстоятелство, което следва и от дадената правна
квалификация
От събраните доказателства е безспорно установена
обективната страна на деянието,
механизма на осъществяването му, неговия предмет както авторството на
престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил същото. Обстоятелство,
което не се оспорва от него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито
от защитата му, макар да се възразява по отношение предмета на престъплението,
касаещо стойността на отнетия кабел, който обаче бе изяснен по - горе. Въпросът
за авторството на деянието се потвърждава и от събраните на досъдебното
производство доказателства, приобщени в съдебна фаза на процеса.
Налице е и квалифициращият признак “повторност” по
смисъла на чл.28, ал.1 от
НК, тъй като деянието, извършено от подсъдимия за
посочения период от време е довършено
преди да изтече срокът по
чл. 30, ал.1 от НК и след анализ на
данните за съдимостта на подсъдимия
и конкретно осъжданията на последния към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт - Определение от 21.06.2010 г., с което на същата дата е одобрено споразумение
по НОХД № 220/2010 г. на РС-Харманли за престъпление чл.195 ал.1 т.7 вр чл. 63 ал.1 т.1 от НК, с което му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. Цитираното осъждане на подсъдимия, предхождащо инкриминираната
дейност, за която е привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело, обосновават извода, че деянието следва да се квалифицира
като извършено при условията на
„повторност”
по чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс, съответно правилна
се явява и дадената в обвинителния акт квалификация на извършената кражба по
чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, като възраженията на защитника му в обратна насока не
намират опора в закона.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено
умишлено,
при пряк умисъл,
т.е съзнавал е, че с деянието си
лишава от фактическа власт владелеца на чужди
вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението, както и да
извлече имуществена облага чрез това. Същият е съзнавал умисъла и на останалите
участници в съвместната инкриминирана дейност, като налице е и предварително
планиране на извършваната кражба, в относително спокойна обстановка и след
преценка на аргументите относно нейното извършване, обосноваващо и квалификацията
по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК.
При индивидуализацията
на наказанието за подсъдимия, съдът отново взе взе предвид:
от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както
и стойността на предмета на престъплението,
а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване
на престъплението.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата,
които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Същият е с обременено съдебно минало, а по делото не са налице данни, характеризиращи
личността на дееца в положителен план, а точно обратното. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства
съдът отчете съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по
този начин е спомогнал за по
- бързото разкриване на случая, както
и положителното му процесуално поведение. Следва да се вземе
под внимание и младата възраст на подсъдимия, с оглед преценка за възможността
с наложеното наказание да бъдат изпълнение целите, прокарани в разпоредбата на
чл. 36 НК и от гледна точка личната и генерална превенция. Преценявайки поотделно
и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, настоящият
съдебен състав прие, че наказанието за подсъдимия Д.В.А. следва да бъде определено при условията на
чл. 55, ал.
1, т. 1
от НК, в светлината на
изключително смекчаващо вината обстоятелство, като каквото следва да се
възприема признанието му и при липсата на възможност за провеждане на
производството по реда на Глава 27 НПК, с оглед отсъствието при разглеждане на
делото на единия от шестимата подсъдими. По този начин и ръководен от забраната за влошаване положението
на подсъдимия, предвиденото в закона наказание
“лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок, под предвидения в
приложимата правна норма от особената част на НК минимум, а именно 9 месеца, което
е постановено да се изтърпи от подсъдимия ефективно, при първоначален „строг“ режим,
в затвор или затворническо общежитие от „закрит тип”. Предвид обстоятелството, че инкриминираното деяние е извършено в
изпитателния срок на осъждането на подсъдимия по НОХД № 220 по описа на Районен
съд – Харманли за 2010 г.
и отчитайки вида на наложеното с настоящата присъда наказание, на основание чл.
68, ал. 1 от НК следва да бъде приведено в изпълнение наложеното на подс. Д.В.А., с Определение № 176 от
21.06.2010 г., с което е одобрено на същата дата споразумение по НОХД № 220 по описа
на Районен съд – Харманли за 2010
г., наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца,
което да се изтърпи от подсъдимия ефективно, отделно изцяло и преди определеното
с настоящия съдебен акт наказание при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, след като се установи наличието на формалните
предпоставки за това.
На следващо
място, детайлният анализ на фактите,
установени в хода на съдебното производство,
потвърждаващи описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, води до недвусмисления извод, че подсъдимият
К.А.М. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано
по състава по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.
1, т. 4, преда. 1-во и 2 - ро,
т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от Наказателния кодекс, за което
с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на
05/06.01.2011 г. в землището на с.Брягово, обл. Хасково,
при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Х.А.В., ЕГН: **********,
Д.В.А., ЕГН: **********, А.Д.А., ЕГН: **********,*** и Д.С.Д., ЕГН: ********** ***
чрез използване на технически средства /права лопата, ножовка, кирка/ и моторно
превозно средство /лек автомобил „Опел Астра”, с рег.
№ Х 3613 АР , собственост на А Щ А. от гр.Харманли/, отнел чужди движими вещи -
40 метра
кабел тип СВТ 3x120+ 90 кв.мм на стойност 2890,40 лв. от владението на органите
на управление на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД- град Хасково, без тяхно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен
случай.
От събраните доказателства е безспорно
установена обективната страна на деянието,
механизма на осъществяването му, неговия предмет както авторството на престъплението
- а именно, че подсъдимият е съпричастен в извършване на същото. Обстоятелство,
което не се оспорва от него, с оглед направените пред съда признание на основателността
на обвинението и с оглед приобщените обяснения, дадени в хода на разследването,
нито от защитата му. Въпросът за авторството на деянието се потвърждава и от събраните
на досъдебното производство доказателства, приобщени в
съдебна фаза на процеса.
Налице е и квалифициращият признак “опасен
рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1 от НК, тъй като деянието, извършено от подсъдимия
за посочения период от време е довършено преди да изтече срокът по чл. 30, ал.1
от НК и след анализ на данните за съдимостта на подсъдимия и конкретно осъжданията
на последния с Присъда № 151/15.05.2007, постановена от РС - Харманли по НОХД №
92 по описа на същия съд за 2006, в сила от 30.03.2007 г., с която е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година, което е изтърпял ефективно и с Присъда № 141 от
08.05.2008 г., постановена от РС - Харманли по НОХД № 10 по описа на същия съд за
2007, в сила от 23.05.2008 г., с която е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 осем месеца, което е изтърпял
ефективно. Цитираните осъждания на подсъдимия, предхождащи инкриминираната дейност,
за която е привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело, обосновават
наличието и на двете хипотези, при които деянието следва да се квалифицира като
извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и по чл. 29,
ал. 1, б. „б” от Наказателния кодекс.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с деянието си
лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им
в негова фактическа власт и е целял да установи
тази власт върху предмета на престъплението, както и да извлече имуществена облага
чрез това. Същият е съзнавал умисъла и на останалите участници в съвместната инкриминирана
дейност, като налице е и предварително планиране на извършваната кражба, в относително
спокойна обстановка и след преценка на аргументите относно нейното извършване, обосноваващо
и квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 5
НК.
При определяне на вида и размера на наказанието
за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност
на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна
– степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен
на обществената опасност на деянието от гледна точка стойността на инкриминираните
вещи и дееца. Подсъдимият е осъждан към датата на деянието и е с обременено съдебно
минало към настоящия момент, като за същия са събрани и негативни характеристични
данни за личността му. Изложеното обосновава извода за завишена степен на обществена
опасност на дееца и следва тези данни да бъдат отчетени от съда като отегчаващо
отговорността с оглед личността обстоятелства. От друга страна обаче, съдът отчете
съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин
е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, преценено в аспекта на изключително
смекчаващо вината обстоятелство. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия К.А.М. следва да
бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По този начин предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от
10 месеца - под предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум,
като същото на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража следва да се изтърпи при първоначален „строг”
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Така определеният размер на наказанието е справедлив
и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.
36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
По отношение на предявения при условията на субективно съединяване
граждански иск, съдът намира следното:
Предявеният
от „ВиК” ООД, град
Хасково против подсъдимите К.А.М., Х.А.В.,
А.Д.А., Д.В.А. и Д.С.Д. за сумата в размер
на 2890.40 лв., представляващи обезщетение по чл.45 от ЗЗД
за причинени от престъплението имуществени вреди, изразяващо се в паричната равностойност на отнетата движима вещ, а именно 40 метра кабел тип СВТ
3x129+70 кв.мм, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата
на увреждането – до окончателното изплащане на сумата, намира своето правно
основание в разпоредбата на
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда.
Същият, с оглед достигнатия извод за наличие на деяние, осъществено от
подсъдимите виновно, съдът намира, че е доказан по основание. Установен, с
оглед заключението на вещото лице по назначената на досъдебното
производство експертиза, е и размерът на причинените от деянието имуществени
вреди, за които следва да се приеме, че са в пряка причинно – следствена връзка
от извършеното престъпление. Предвид на това, по отношение на подсъдимите ще
следва освен наказателната, да бъде ангажирана и деликтната
им отговорност, изразяваща се в необходимост да възстановят причинените на ощетеното
юридическо лице имуществени вреди, като заплатят паричната равностойност на
отнетите и впоследствие отчуждени от тях движими вещи при условията на
солидарност, каквато в конкретната хипотеза произтича по силата на материалния
закон.
По отношение
на разноските:
С
оглед обстоятелството, че и петимата подсъдими: К.А.М., Х.А.В., А.Д.А., Д.В.А. и Д.С.Д. са признати за виновни в извършване на
престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност, в тяхна тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК
следва да се възложат разноските
по делото, чрез осъждането им да заплатят всеки от тях по сметка на РС-Хасково сумата
в размер на по 39.12 лева, представляващи разноски по делото за вещо лице, и държавна
такса върху уважената част от гражданския иск в съответната част, а в полза на „ВиК“ЕООД, град Хасково - сумата в размер на по 48.00 лв., представляваща
разноски по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения по
делото повереник.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател:/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:Щ.М.