Определение по дело №2047/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 709
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 30 декември 2019 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20195220202047
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

Година 2019                                                             ГРАД  ПАЗАРДЖИК

РАЙОНЕН СЪД                              ХІV-ти   НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ       

НА  16-ти декември                                                               ГОДИНА 2019   

В публично съдебно заседание в състав:

                            

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

                          СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:1. Я.К.

                                                            2. М.Т.-М.

 

Секретар: И. Ч.

Прокурор: П. Т.

Сложи за разглеждане  докладваното от съдия БИШУРОВ

НОХД    № 2047                                                по описа за 2019  година

На именното повикване в 11.00  часа се явиха:

 

           Подсъдимият С.К.В. - редовно призован, се явява лично и със защитника си адв.И.В. - редовно упълномощен да го представлява от ДП.

За РП-Пазарджик се явява прокурор Т.. 

   

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

          АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.

           

          Съдът  намира, че няма  процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

Снема самоличността на подсъдимия, както следва: 

С.К.В. - роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН:**********.

          ПОДС. В.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.  

На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от НПК.

РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на чл. 371 и  чл.380 и сл. от НПК.

ПОДС. В.: Разбрах правата си.   

Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.

 

СТРАНИТЕ /по отделно/: Наясно сме с въпросите по чл.248 ал.1 от НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.

 

С оглед изявлението на страните съдът

                              О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ, разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК  и пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания и възражения по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК.

АДВ. В.: Запознат съм с въпросите. Правя искане на основание чл.371 т.1, като заявявам, че не държим на разпит на свидетеля А.в съдебно заседание и даваме съгласие при постановяване на присъдата да ползвате показанията й от ДП. Държим изслушването на вещото лице, изготвило експертизата и искаме това да стане при провеждане  на разпит на подсъдимия съвместно.

ПОДС. В.: Нямам искания и възражения по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК. Съгласен съм с казаното от моя адвокат.

 

Съдебният състав, след съвещание, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становището на страните по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК, намира следното:

1.     Делото е подсъдно на съда;

2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. Според настоящия съдебен състав на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Това е така, тъй като с начина на повдигане на обвинения  в хода на разследването, както и с изготвения ОА, обвиняемият е лишен от възможност да научи за какво точно престъпление е привлечен в това качество, а от там и адекватно да организира защитата си.

Първо следва да се каже, че в самото начало на обстоятелствената част на ОА, когато започва описание на механизма на извършване на престъпленията, прокурорът си служи с думи-чуждици, чието смислово значение не е било пояснено на разбираем език. Прави впечатление употреба на изрази като „ъплоудват части от файл” и „хостване на файлове”. С тези глаголи се обяснява механизмът на разпространението на порнографски материали. Несъмнено е, че използваните глаголи са специфични термини от областта на компютърните науки и технологии, чието значение обаче обвиняемият не е длъжен да знае. По тази причина прокурорът е бил длъжен да опише престъпната деятелност на разбираем за обвиняемия, а също и за страните и съда, език, който несъмнено е българският. За целта всяка употребена в ОА чуждица следва да бъде смислово пояснена, така както например това е направено с „пиъри”, „тракер”, „торент” и т.н.

На второ място, прокурорът на много места в ОА сочи, че обвиняемият посещавал сайтове, съдържащи порнографски материали - че в паметта на двата иззети компютъра се съдържали данни с порнографски материали, - запаметени уеб-страници с детска порнография /думата уеб-страница тук също не е пояснена/. В диспозитивите на ОА, както и в постановлението за привличане на обвиняем от ДП, се сочи, че той излагал порнографски материали, осъществил достъп до порнографски материали, държал в компютрите си порнографски материали.

Никъде в ОА обаче не е описано, ако не в детайли, то поне обобщено, но достатъчно ясно, какво е било конкретното съдържание на тези материали и защо се приема, че са порнографски. Няма дори позоваване на легалната дефиниция за „порнографски материал” по смисъла на чл.93 т.28 от НК, а това според настоящия състав е било задължително. Отделно от това е препоръчително, включително да се използват и понятията, дадени в Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета и на Европейския парламент.  

Пак според настоящия съдебен състав, описването на съдържанието на конкретни материали /файлове със снимки и/или клипове/ е задължително да се направи в ОА, за да може веднага след това да бъде формиран извод дали те са порнографски по смисъла на легалната дефиниция, посочена по-горе и защо това е така. Само посредством такова описване ще бъде ясно кои са инкриминираните порнографски материали, респективно обвиняемият няма да бъде затруднен да научи за какво престъпление е обвинен.

На трето място, прокурорът сочи в обстоятелствената част на ОА, че за създаването на порнографските материали са били използвани видимо непълнолетни лица. Отново обаче не става ясно, тъй като не е описано от кои факти и обстоятелства се съди, че лицата са били видимо непълнолетни. Отделно от това, в трите диспозитива на ОА, както и постановлението за привличане от ДП, се сочи, че за създаването на порнографските материали са използвани лица, ненавършили 18-годишна възраст. Не може да стане ясно обаче защо, т.е. откъде се съди, че лицата не са навършили 18-годишна възраст. По мнение на този съдебен състав, обвинение в този вид може да съществува, само ако е категорично установено кои са използваните лица за създаването на порнографските материали, т.е. ако е установена тяхната самоличност и възраст. В ОА обаче такива твърдения няма. Разбира се, не винаги е възможно в хода на разследването да се установи самоличността на използваните лица, но тогава би могло да се повдигне обвинение за използване на лице, което изглежда като ненавършило 18-годишна възраст, стига разбира се това обективно да е така и да е било описано поне в ОА защо лицето изглежда като ненавършило посочената възраст.

На четвърто място, досежно повдигнатото обвинение в ДП и с първия диспозитив на ОА – чл.159 ал.4 т.1 от НК, във вр. с ал.3 и чл.26 ал.1 от НК, е видно, че правната квалификация на това деяние е привързана към чл.159 ал.3 от НК. Няма съмнение, че чл.159 ал.4 от НК е квалифициран /по-тежко наказуем/ състав на всяко от престъпленията, инкриминирани съответно в чл.159 от ал.1 до ал.3 от НК, които са отделни и самостоятелни престъпни състави. Съставът на чл.159 ал.3 от НК ще бъде осъществен, само когато порнографският материал се разпространява, с посочените в тази норма изпълнителни деяния, на лице, което не е навършило 16 години. Казано с други думи, деецът следва да сведе до съзнанието на такова лице разпространявания от него порнографски материал. Именно по това съставът по ал.3 се отличава от този по ал.1 на чл.159 НК, който не изисква разпространяването да е спрямо конкретен субект. По тази причина и от изпълнителните деяния по ал.3 на чл.159 от НК, са изключени две от посочените в ал.1, а именно „създава” и „излъчва”.

Съставът на чл.159 ал.4, т.1 от НК ще е осъществен във връзка с ал.3, само ако за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18-годишна възраст или което изглежда като такова и същият този материал деецът разпространи на лице, което не е навършило 16 години. Никъде в ОА обаче прокурорът не е описал такива факти, още по-малко да е посочил кое е това лице, на което е бил разпространен порнографският материал и защо се съди, че то не е  навършило 16 години.

Пак досежно обвинението по чл.159 ал.4, т.1, във вр. с ал.3 от НК прокурорът е посочил, че то е осъществено под формата на изпълнителното деяние „излага”. Никъде обаче не е описано защо именно с това изпълнително деяние е осъществено престъплението и какъв смисъл е вложен в термина „излага”. Върховната съдебна инстанция е имала повод да посочи, че по смисъла на чл.159 ал.1 от НК деецът винаги разпространява порнографски материал, но именно като го създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава или по друг начин. /виж Решение № 13/26.07.2013г. по н.д. № 2137/12г. на І н.о. на ВКС/. В контекста на казаното до тук, щом прокурорът е приел, че порнографският материал е разпространен чрез излагане, той е бил длъжен да опише същността на това понятие, т.е. какви са неговите смислови характеристики.

На пето място, досежно обвинението по втория диспозитив от ОА – чл.159 ал.7, във вр. с ал.6 от НК, прокурорът сочи, че обвиняемият съзнателно е осъществил достъп до порнографски материали на датите 01.03.2019г. и 28.03.2019г., като това станало чрез описаните два броя настолни компютри. В същото време, съставът на престъплението по ал.7, в редакцията към инкриминираната дата, изисква от обективна страна достъпът да бъде осъществен чрез информационна или съобщителна технология. Видно е, че от начина на описване на престъплението в ОА са изпуснати негови обективни елементи. Прокурорът  е следвало да опише дали посочените от него два броя компютри съставляват информационна или съобщителна технология и защо това е така, включително и позовавайки се на допълнителната разпоредба на чл.93 от НК и в частност на т.21, където е дадена легална дефиниция на „информационната система” например. Всичко това за пореден път накърнява правото на защита, тъй като деецът е поставен в ситуация да гадае какво точно престъпление е извършил и кои са неговите обективни елементи.

На шесто място, казаното в горния абзац е изцяло относимо и към третия диспозоитив в ОА, а именно за престъплението по чл.159 ал.6 от НК. С това обвинение е вменено държане на порнографски материал, за чието създаване било използвано лице, ненавършило 18- годишна възраст. Видно е от цитираната норма, в редакцията й към инкриминираната дата, че държането, както и другата форма на изпълнителното деяние, следва да е осъществено чрез информационна или съобщителна технология, но такава изобщо отново не е описана в ОА и не става ясно дали и защо двата броя компютри съставляват евентуално такава технология.

 

4. На са налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила в НПК, поради констатирани допуснати отстраними съществени процесуални нарушения;

5. Не са налице основания за разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация;

6. Не са налице основания за произнасяне по взети мерки за процесуална принуда;

7. Не са направени искания за събиране на нови доказателства;

8. Не са налице са основания за насрочване на съдебното заседание,  поради констатирани допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

 

Предвид казаното до тук и поради това, че допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, подробно посочени по-горе, налагат връщане на делото в онази фаза на процеса, в която са били допуснати, а именно в досъдебната, то съдебното производство ще следва да се прекрати, а делото да се изпрати на прокурора с указание, че следва да предприеме съответните процесуално-следствени и/или процесуални действия за отстраняване на нарушенията.

По тези съображения и на основание чл.249, ал.1 във връзка с ал.2 и вр. с чл. 248 ал. 2, т. 3 от НПК съдът

 

                                       О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА  съдебното производство по НОХД № 2047/2019 година по описа на Районен съд - Пазарджик и

ВРЪЩА  делото на Районна прокуратура - Пазарджик за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  може да се обжалва и протестира  с частна жалба и протест по реда на Глава ХХ, в седмодневен срок от днес, пред Окръжен съд - Пазарджик.

 

При постъпване на частна жалба или протест делото да се изпрати  на въззивната инстанция в срока по чл. 248А ал.1 от НПК.

         

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                       

                                                СЪД.  ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                                                                    2.

 

         

          Протоколът написан в с.з., което приключи в 11.23  ч.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                          СЕКРЕТАР: