Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/………..2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на девети март през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАЯ НЕДКОВА
ИВАН СТОЙНОВ –МЛ.С.
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 149 по описа на ВОС
за 2020 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
91985/10.12.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс –
Г, чрез пълномощник срещу Решение № 5086
от 21.11.2019г., постановено по гр.дело № 9223/2019г. на Районен съд
Варна, 48състав, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че Ц.Н.Т., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на въззвиникът сумата 10 863,89 лв. (десет хиляди
осемстотин шестдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки) за която
сума е издадена фактура № ********** от 04.06.2019г. за периода 31.05.2017г. до
30.05.2018г., за партида с
клиентски № ********** и аб.№ **********, с адрес на потребление в с. Кичево,
ул. Двадесет и четвърта №2, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а
предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума за реално потребена
от абоната ел. енергия, натрупана в т.н.
скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството
му на оторизиран и независим орган и заключението по СТхЕ.Отправеното искане е
да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в производството
съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил
отговор от насрещната по жалбата страна.
В съдебно заседание по същество, редовно
уведомен не се явява ,с писмена молба
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира потвърждаване на
първоинстанционното решение, което счита за правилно и законосъобразно, както и
присъждане на сторените поделото разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по иск предявен от Ц.Н.Т., ЕГН ********** срещу “Енерго - Про
Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258
за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 10 863,89 лв. (десет хиляди
осемстотин шестдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки) за която
сума е издадена фактура № ********** от 04.06.2019г. за периода 31.05.2017г. до
30.05.2018г., за партида с
клиентски № ********** и аб.№ **********, с адрес на потребление в с. Кичево,
ул. Двадесет и четвърта №2,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че е
извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано
неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на основание чл. 50
ПИКЕЕ е коригирана сметката за използвана ел.енергия, като е начислена
посочената сума. Твърди, че при извършване на проверката не е присъствал нито
той, нито негов представител. Излага се в исковата молба, че не са били налице
предпоставките за извършване на корекцията, не е изпълнено задължението на
ответното дружество и свързаното с него „Енерго-Про мрежи” АД за извършване на
периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на
количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената
корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на
предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Моли за положително решение по
предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в
който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума
представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на
съществуващото между страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е
извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени
задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен
констативен протокол, извършена е метрологична експертиза, установяващи външна
софтуерна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала
енергия на тарифа 1.8.3, след което е изготвено становище за начисление на
ел.енергия, поради което е начислена процесната сума. Въпреки че е извършена
корекция на основание чл.50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в
невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от абоната, който
дължи заплащането й Процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени
показания по реален отчет, поради което се приеме , че чл.50 от ПИКЕЕ е
неприложим , то сумата се дължи на основание чл. 183 от ЗЗД вр.чл.200 ал.1 т.1
от ЗЗД.
В
съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се в с. Кичево, ул. Двадесет и четвърта №2, с клиентски № ********** и абонатен №
**********.
Представен е по делото Констативен протокол № 1900974/30.05.2018г., от който се
установява, че на посочената дата, длъжностни лица на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили техническа проверка на СТИ на адреса на ищеца. Записани са
показанията в регистри 1.8.1, 1.8.2. както и в регистър 1.8.3 и 1.8.4. Посочено е, че СТИ е демонтирано и
подменено с изправно такова. Протоколът е бил подписан от служителите извършили
проверката и двама свидетели, и съпругата на абоната.
От Констативния
протокол № 922/21.05.2019г. на БИМ,
Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел – гр. Русе, се
установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера. Отразена е преминала електроенергия на тарифа – Т3 – 059363.9
кВтч, които не са визуализирани на дисплея. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето.Не
съответства на тех. характеристики.
Със становище, изготвено на 31.05.2019г. е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия в размер на 59363кВтч за периода 31.05.2017
до 30.05.2018г. Корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ и софтуерен
прочит на паметта на СТИ.
Въз основа на това становище, за
допълнително начисленото количество ел. енергия и за посочения период е издадена
фактура с № ********** от 04.06.2019г. на стойност 10 863.89 лв. с ДДС.
От Протокол за монтаж № 1008735 се установява, че на 17.06.2015г.
процесният СТИ е монтиран с нулеви
показания на първа и втора тарифа.
От заключението на изслушаната пред ВРС СТЕ
се установява, че процесното СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Същия е
програмиран да отчита по две тарифи-
дневна и нощна. Натрупването в тарифи 1.8.3 е резултат на софтуерно проникване
в паметта на електромера. Процесният електромер не е включен в системата за дистанционно отчитане. Доколкото
става дума за близо 60 000
киловатчаса ел.енергия , същото е невъзможно да бъде потребено от битов абонат
за една година.Вероятно става дума за отчет от поне 2.5 -3 години , доколкото
СТИ е монтиран през 2015г.
Съдът,
след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
По предявения
отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в
качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за
корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради неправомерно
присъединяване или неизправност на средството за търговско измерване, че е
извършена проверка изправността на електромера и е използвана правилната
съобразно одобрените и приети Общи условия методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.
Ответното
дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год.
в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за
коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал
период при установено посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от ищеца количества ел.енергия. Същите са издадени от Председателя на ДКЕВР
/приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в
съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3
от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика
на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл.
1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год.,
Т.е. към дата на извършване на проверката обективирана в КП – 30.05.2018г., с
констатациите от която, ответното
дружество обосновава правата си за начисляване
на определеното количество ел. енергия за минал период, отменените
членове не могат да намерят приложение.
За пълнота следва да се посочи,че към дата на настоящото произнасяне с Решение
№ 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр.
97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 -51 от ПИКЕЕ.
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
От представените по делото писмени
доказателства - констативни протоколи
и заключението на вещото лице се
установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са
отчетени показания в регистър Т3 – 59 363 кВтч, които не е бил визуализиран
подобно на другите две тарифи-дневна и нощна, респективно не е бил заплащан от
абоната. Натрупаното количество енергия в регистър Т 3 се дължи
на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по точно
на тарифната схема.
Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ - В случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг
от една година. В конкретния случай установяването на показанията на
т.н. скрит регистър Т3, на което се позовава ответника, е извършено чрез
техническа проверка на място на измервателната система /средството за търговско измерване/, по силата на чл. 44
ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън проверките по чл. 43 и проверките за
редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 - При извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът
на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид отмяната на
разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда за
установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е
регламентиран начина на обективиране на проверката, а именно чрез съставянето на констативния протокол като
предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е
незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на
потребителя.
В хода на производството, ответника не е
представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват
извода,че ответното дружество е доставило на ищеца и той е
потребил ел.енергия в размер на 59363 кВтч, съдържащата се в
регистър Т3, установена след софтуерното му
прочитане. Липсват данни за показанията на тарифа Т3 /скрит регистър/
на електромера към датата му на
монтиране в обекта на ищеца. Настоящия съдебен състав не
кредитира становището на вещото лице по СТхЕ, че след като при монтажа на
процесното СТИ показанията на първа и втора тарифа са били нулеви, то такива са
и на скритите регистри, доколкото същото не е подкрепено с убедителни доказателства.
Съгласно заключението на вещото лице и констатациите на БИМ, не може да се
приеме за основателно възражението на ответника, че показанията по тарифа Т3 са
всъщност показания за ползвана от ищеца дневна и нощна енергия. Начислената стойност
на електроенергия само по показанията, снети от регистър Т3, невизуализиран за
потребителя, е приложена корекция на потребено количество електроенергия за
минал период, несъобразена с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Проверката чрез
софтуерен продукт, дори формално да е извършена в присъствието на абоната или
негов представител, на практика го лишава от възможността да упражни контрол
върху показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Следва да се отбележи
още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост
на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от
измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система.Следва да се има предвид, че абоната е битов, а е
отчетена енергия в регистър Т3, без по
делото да са представени данни електромерът му е отчитал
показания за върхова енергия по трета тарифа. В настоящия
случай ответника не е доказал кога натрупаната в скритите тарифи енергия е
доставена на абоната.
Поради изложеното,въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на
900.00 лева представляващи заплатено възнаграждание за един адвокат , съгласно
представения списък по чл.80 от ГПк и доказателства за извършването им.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение
№ 5086 от 21.11.2019г., постановено по
гр.дело № 9223/2019г. на Районен съд Варна, 48 състав .
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Н.Т., ЕГН ********** сумата от
900,00 /деветстотин/ лева, разноски по делото, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.