Р Е Ш Е Н И
Е
№ / .10.2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Наказателно отделение, VI въззивен състав, в публично
заседание на трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН
ПОПОВ
Секретар Нели Ковачева
Прокурор Галина Минчева
след като разгледа докладваното от съдия
Ж.Шопова ВНОХД № 963 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 134 от 27.05.2019 г.
по НОХД № 990/2018 г. по описа на
Районен съд-гр.Варна, Шести състав е признал подсъдимата В.К.К. за
невиновна в това, че на 30.03.2009 г., в гр.Варна,като представител на „Вариант
Консулт-Т. и К.“ ООД противозаконно присвоила чужди движими вещи- 61 броя климатици модел“CHIGO KFR 35“ на стойност 34 038 лева и 1 брой
климатик модел“ MEDEA MFE-60 AE“ на стойност 2574 лева , на обща
стойност 36 612 лева, които владеела на основание договор за финансов лизинг № CTR 0167-2008/28.07.2008 г., сключен с „НЛБ Лизинг София“ ЕООД ,като
обсебеното имущество е в големи
размери,поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й
обвинение по чл.206,ал.3,пр.1,вр.ал.1 от НК.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпил протест от Районна прокуратура- Варна, в
който се излагат доводи,че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и не
съответства на събраните доказателства. Иска се присъдата на първоинстанционния
съд да бъде отменена и вместо да нея да бъде постановена нова, с която
подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК. В допълнение към протеста се
поддържа, че от така събраните по делото доказателства безспорно се доказва
авторството на деянието от страна на подсъдимата К.. Освен това се
изразява пълно несъгласие с изводите
на първоинстанционния съд относно несъставомерност на деянието и до
така направеното заключение за приложение на
института на чл.9,ал.2 от НК.
В протеста не е направено искане
за събиране на нови доказателства.
В разпоредително заседание на
21.08.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране
на нови гласни и писмени доказателства, както и повторен разпит на подсъдимите.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура- Варна заявява, че
поддържа подадения протест по съображенията посочени в него. Изразява пълно
несъгласие с приетото от
първоинстанционния съд,че подсъдимата не
е извършила инкриминираното
деяние умишлено . Доколкото е била
уведомена за прекратяване на
лизинговия договор и още повече е знаела ,че трябва да върне на
лизингодателя не въпросните
климатици а парите с които те са били
закупени,но това не е сторила. Според
прокуратурата неверен се явява и
изводът на първата инстанция, че
деянието по чл.206 от НК може да се извърши
единствено с действие, доколкото бездействието също е една от
съставомерните форми на изпълнителното му деяние. В заключение моли подсъдимата К. да бъде призната за виновна по така
повдигнатото й обвинение по чл.206,ал.3 от НК.
Пред съда защитникът на подсъдимата адв.А. моли
въззивният съд с решението си да
не уважава така подаденият протест,като счита същият за неоснователен.
Сочи в становището си ,че от така
събраните по делото доказателства безспорно се
установява ,че става въпрос за
гражданско-правни отношения. Посочва се
още ,че не са установени обстоятелства свързани с разпореждане от страна на
неговата подзащитна с процесните вещи за
да се говори за обсебване. Счита ,че от
събраните по делото доказателства не се
установява виновно поведение на подс.К.,както
и такова което да ангажира нейната
наказателна отговорност. В заключение
моли първоинстанционния съдебен
акт да бъде потвърден изцяло.
В правото си на лична защита
подсъдимата К. се придържа към казаното от
нейният защитник,като посочва,че не е имала умисъл да ощети някого. А
след многократните й разговори със В.К.
и молбата и отправена към нея да приведе парите по лизинга на въпросната фирма,такъв положителен отговор
не е имало от нейна страна.
В последната си дума подс.К. моли
присъдата на първоинстанционния съд да се потвърди.
Въз основа на събраните
и проверени по реда на НПК доказателствени източници са направени
правилни фактически изводи. Настоящият състав намира ,че не са налице основания за съществена промяна
на фактическата обстановка,възприета от
първоинстанционния съд,доколкото тя е правилно установена,на база на
вярна и точна преценка на събрания материал.
Окръжен съд- Варна, след като
обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания
за нейната отмяна или изменение.
С оглед разпоредбата на чл. 316 НПК
настоящият състав приема фактическа обстановка, която не се различава
съществено от възприетата от първоинстанционния съд, а именно:
Подс. К. и св. Марко Т. били съдружници в ТД „Вариант Консулт-Т. и К."
ООД, което било регистрирано с Решение на СГС от 11.06.2007г. по ф.д.
№8648/2007г. Дружеството било със седалище в гр.София и се представлявало от
двамата съдружници заедно и поотделно.През 2008г. св.Т. и подс. К. решили да
закупят и да стопанисват хотел „Вежен", находящ се в
к.к."Чайка", гр.Варна. Тогава хотелът бил собственост на „Гориекс
Трейдинг България" ЕООД, представлявано от Е.Г.Г., но върху същият имало
учредена договорна ипотека в полза на „Прокредит Банк България" АД за
дългове на „Гориекс Трейдинг България" ЕООД към банката и бил обект на
принудително изпълнение по две изпълнителни дела - №20077150400271 и №
20077150400272 при ЧСИ М.П. с район на действие ВРС. Върху имота била наложена
възбрана от ЧСИ М.П., извършени били опис и оценка на същия обявена била и
публична продан на същия. Подс. К. и св.Т. били наясно със задълженията на
„Гориекс Трейдинг България" ЕООД към „Прокредит Банк България" АД, но
въпреки това решили да закупят имота като уговорките с продавача били да
встъпят в дълга му към банката. На 04.03.2008год. между двете дружества –
„Вариант консул – Т. и К. ООД и „Гориекс Трейдинг България" ЕООД бил
подписан предварителен договор за покупко-продажба на хотел Вежен като за
купувача договорът бил подписан от подс. К. и св. Т., а за продавача това било
сторено от Евгени Гоцков.
На същата дата между двете дружества бил сключен и договор за съвместна
дейност по отношение на управлението и експлоатацията на хотел „Вежен“. Подс.К.
и св.Т. решили, че трябва да монтират в
хотела климатици и започнали да търсят оферти в тази насока. Двамата
разговаряли със св. Г.Б. – управител на фирма „Термоконтрол инженеринг“ ООД,
чийто офис се намирал в гр.София в близост до офиса на фирмата управлявана от
подсъдимата и св.Т.. На 24.06.2008год. св. Б. направил оферта на подсъдимата за
закупуване на 61бр. климатици „СНIGO KFR 35" и 1 брой климатик
модел „МIDEA MFE-60 АЕ" като предложил
обща цена в размер на 50443.42лв.. Офертата била приета и 18.07.2008год.
дружеството представлявано от подс.К. и св.Т. превело по сметка на продавача
„Термоконтрол инженеринг“ ООД сума в размер на 35 172.60лв. В последствие обаче
св. Т. и подс. К. решили да направят плащанията по сделката като ползват
финансов лизинг и поискали продавачът да им върне внесената сума. За целта на
28.07.2008год. между „НЛБ Лизинг София" ЕООД (лизингодател) представлявано
от св. Д.А. и „Вариант Консулт-Т. и К." ООД представлявано от св. Т.
(лизингополучател) бил сключен договор за финансов лизинг №
CTR0167-2008/28.07.2008г., по силата на който лизингодателят се задължавал да
закупи при условията определени от лизингополучателя и да предостави за
ползване на лизингополучателя при условията на финансов лизинг и срещу
възнаграждение 61 броя климатици модел СНIGO KFR 35" и 1 брой климатик модел
„МIDEA MFE-60 АЕ" . като доставчик на стоката в договора бил посочен
„Термоконтрол инжинеринг“ ООД. Срокът на договора бил 36 месеца, като общо
лизингова стойност била в размер на 25 791,10 евро, равняващи се на 50
443,42лв. В договора било посочено също
така, че първоначалната лизингова вноска е в размер на 6447.78лв. и следвало да
се плати в срок от един ден считано от датата на подписване на договора.
На същата дата (28.07.2008год.) между „НЛБ Лизинг София" ЕООД като
лизингодател, представлявано от св. А., „Вариант Консулт - Т. и К." ООД
като лизингополучател, представлявано от св. Т. и „Термоконтрол
инжинеринг“ като доставчик,
представлявано от св. Б. бил подписан и протокол в който страните
потвърждавали, че лизингополучателят е платил на Доставчика сумата от 6447.78
евро, която сума се равнявала на 10% от лизинговата стойност съобразно договора
за финансов лизинг, че плащането се
считало като такова от името и за сметка на лизингодателя и представлявало 10%
от стойността на договора за продажба, както и първоначална вноска от лизингополучателя по договора за
лизинг.На същата дата св. Т. като управител на „Вариант Консулт - Т. и К."
ООД издал в полза на „НЛБ Лизинг София" ЕООД и запис на заповед без
протест за сумата от 25 791.10евро – сумата посочена в договора за финансов
лизинг.
На 30.07.2008год. „НЛБ Лизинг София“ ЕООД платило на „Термоконтрол
Инженеринг“ ООД сумата от 37 832.68лв. като за плащането била издадена фактура
№ 223/30.07.2008год.
След получаване на пълната сума за климатиците доставчика „Термоконтрол
Инженеринг“ ООД ги закупил и ги монтирал на хотел „Вежен“ в к.к. „Чайка“
На 08.08.2008г. бил подписан приемо-предавателен протокол между
лизингодателя и лизингополучателя по договора за финансов лизинг.По договора за
финансов лизинг била заплатена само първоначалната лизингова вноска в размер на
6 447,78 евро, равняваща се на 12 610, 75лв., както и незначителна сума след
това. Други суми по този договор не били
заплащани.
До месец ноември 2008год. подс. К. и св. Т. стопанисвали заедно хотел
„Вежен“, но отношенията им се влошили и на 19.11.2008год.след като св. Т.
напуснал страната подсъдимата изцяло се
заела със стопанисване и експлоатация на хотела .Междувременно по образуваните
при ЧСИ П. изпълнителни дела с длъжник „Гориекс Трейдинг България" ЕООД
хотелът бил изнесен за втори път на публична продан като проданта била
проведена в периода 12.01.2009г.-12.02.2009г. Този път продажбата била успешна
и с постановление от 25.02.2009год. св. П. възложила имота на „Вийор-97"
ООД, представлявано от св.В. Й.а К..Постановлението влязло в сила на
06.03.2009г. Подс. К. узнала, че хотелът е продаден вече на публична продан и
уведомила за това представителя на лизингодателя – св.А.. Казала му, че няма
възможност да свали климатиците, да ги транспортира и да ги съхранява, да
дойдат и да си ги приберат. Той й отговорил, че на него климатици не му
трябват, трябват му пари, като иска да ги продава но да му плаща парите по
договора.
Във връзка с въвода във владение на хотела подс. К. се запознала със св.
В.К. – управител на фирмата на която бил възложен хотела от
съдебния-изпълнител. Двете провели разговор във връзка с движимите вещи в
хотела, които били ползвани от К. .Тя предложила на К. да закупи някой от вещите, в това число и
климатиците за които и казала, че са придобити на лизинг. Със сумите които ще
получи от евентуалната продажба на вещите К. смятала да погаси задълженията
които нейната фирма имала към доставчици, към персонала, както и задълженията
по договора за финансов лизинг сключен във връзка със закупуване на
климатиците. За това, че като вземе парите от продажбата на вещите ще плати на
лизингодателя, подс. К. казала и на св. К..Свид.
К. решила да се възползва от предложението и на 13.04.2009год. двете сключили
два предварителни договора за покупко-продажба на вещи както следва: І. Договор
между „Вариант консулт – Т. и К.“ ООД (като продавач) представлявано от подс. К.
и „Джи Ви Ви“ АД представлявано от св. К. (като купувач) по силата на който
продавачът продавал на купувача редица вещи (подробно описани в договора – вкл. и климатиците като купувачът се
задължавал да заплати на продавача сума в общ размер на 55 976лв. В т.1 от
предмета на предварителния договор за продажба, като оборудване, били посочени
и климатиците - 61 броя климатици модел СНIGO KFR 35" и 1 брой климатик
модел „МIDEA MFE-60 АЕ" на обща стойност 40 000лв. като в договора изрично
било вписано, че климатиците са собственост на НЛБ Лизинг по силата на договор за лизинг с продавача
като след изплащане на задължението си по договора за лизинг продавачът се
задължавал да прехвърли собствеността си на купувача. Съгласно предварителния
договор купувачът се задължавал да плати авансово сумата от 5597.60лв. в срок
до 16.03.2009год., а в срок до 30.03.2009год. и да направи окончателно
доплащане на сумата по договора в размер на 50 378.40лв.
ІІ. Предварителен договор за покупко-продажба на вещи между „Вариант
консулт – Т. и К.“ ООД (като продавач) представлявано от подс. К. и „Вийор 97“
ООД представлявано от св. К. (като купувач) по силата на който продавачът
продавал на купувача различни вещи – срещу сумата от 45 389.98лв. платима до
30.06.2009год. По този договор на същата дата 13.04.2009год. бил съставен
протокол за отговорно пазене съгласно който вещите били предадени на фирмата на
св.К. за отговорно пазене.
На 17.03.2009год. между двете дружества бил подписан и протокол за
отговорно пазене на същите вещи, екземпляр от който бил предаден на съдебния
изпълнител – св. М.П. и бил приложен към и.д.
На същата дата 17.03.2009год. св.К. платила на подс. К. и първата вноска
по покупната цена съобразно предварителния договор в който предмет били и
климатиците – а именно сумата от 5597.60лв., за което последната й издала
квитанция от същата дата, а впоследствие и фактура №63/27.03.2009г.
На 29.03.2009год. подс. К. издала проформа фактура за остатъка от сумата
дължима по предварителния договор за покупко-продажба на вещи в който
фигурирали и климатиците и я изпратила на св. К.. Двете се разбрали сумата да
бъде преведена по сметка ,която К. щяла да посочи. На 30.03.2009г. в „Уникредит
Булбанк" АД била открита банкова сметка №70001516554735 с титуляр „Вариант
Консулт-Т. и К." ООД, която била
съобщена от подс. К. на св. К.. В разговора между двете подсъдимата помолила
св.К. да й се обади веднага когато преведе парите, за да може веднага да ги
изтегли. На 30.03.2009г. св.К. превела от клон на „Уникредит Булбанк" АД в
к.к."3латни пясъци", гр.Варна сумата от 50 378, 40лв. по сметката на
„Вариант Консулт-Т. и К." ООД в същата банка и уведомила за това
обвиняемата. От тези пари подс.К. изтеглила веднага на каса сумата от 19
300лв., а сумата от 30 995,07лв. превела на същата дата /30.03.2009г./ по
сметка BG49WEBK93101090172809. Тази сметка била открита също на 30.03.2009г. от
св.В.С.С. в НЛБ-Банк София по молба на подс. К.. Титуляр на сметката била св. С.,която
се намирала в трудови правоотношения с „Вариант Консулт – Т. и К.“ ООД и уведомена от подсъдимата, че по сметката ще
постъпят пари, трябвало да ги изтегли и
да ги занесе в офиса в гр.София. Така и станало - св.С. открила посочената
сметка в НЛБ-Банк София, получила по същата сумата от 30 995.07лв. преведена и
от подсъдимата, изтеглила я и в последствие занесла парите в офиса на фирмата и
ги предала на подсъдимата. За получената втора вноска по предварителния договор
подс. К. издала фактура №64/10.04.2009г.
Със сумите които получила от св. К. като плащане по предварителния
договор с предмет климатиците подсъдимата покрила задължения на дружеството в
това число изплатила заплати и на персонала, но не превела суми по договора за
финансов лизинг с НЛБ Лизинг. Същата смятала да погаси задълженията на
управляваното от нея дружество със сумата която св. К. трябвало да предаде по
втория предварителен договор за покупко-продажба. Като такива суми не били платени от страна на купувача и
нямало плащане и по договора за
финансов лизинг.
Междувременно подс. К. била уведомила св. А. за договорите които е
сключила със св.К., както и че климатиците са останали в хотела.На
11.09.2009год. била изготвена нотариална покана до „Вариант консулт – Т. и К.„
ООД с която лизингодателя канел дружеството лизингополучател да бъде извършен
оглед на лизинговите обекти, както и да предаде държането върху тях до
заплащане на дължимите суми по договора, които суми обявявали за предсрочно
изискуеми. В поканата било посочено също така, че със същата се предявява и
записа на заповед издаден за сумата от 25 791.10евро. Поканата не била връчена.
В разписка от 14.09.2009год. нотариусът удостоверил, че офиса на фирмата е
празен.
На 25.03.2010год. „НЛБ Лизинг София“ ЕООД подало в РС София заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на записа на заповед подписан от
св.Т. като управител на „Вариант консулт – Т. и К.“ ООД във връзка с договора
за финансов лизинг касаещ климатиците. Образувано било заповедно производство
по гр.д. № 14301/2010год. като на 01.04.2010год. била издадена и заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за
сума в размер на 25 791.10 евро + лихва + разноски в размер 2003.89лв.. На
06.04.2010год. бил издаден и изпълнителен лист срещу Вариант консулт – Т. и К.“
ООД в полза на „НЛБ Лизинг София“ ООД за посочените суми.
На 11.05.2010год. взискателят по изпълнителния лист „НЛБ Лизинг София“
ЕООД подало при ЧСИ С.Б.Я. молба за образуване на изпълнително дело срещу
„Вариант консулт – Т. и К.“ ООД. Образувано било и.д. № 20108440401309 по което
била изпратена ПДИ получена от св. Т. на 02.06.2010год. През лятото на 2010год.
свидетелите Т. и А. посетили св. К. в друг стопанисван от нейна фирма хотел
находящ се в к.к. „Златни пясъци“ за да говорят за климатиците. Тя била
уведомена, че дължи пари за климатиците защото те били купени на лизинг, а
договорът не се обслужвал. Св. К. потвърдила, че е купила климатиците, както и
че ги е платила на лизингополучателя. Документи тогава не представила. С договор
за цесия от 15.02.2016год. „НЛБ Лизинг София“ ЕООД прехвърлило вземането си
произтичащо от договора за финансов лизинг № CTR0167-2008
с лизингополучател „Вариант консулт – Т. и К.“ ООД в това число и вземането по
издадения за обезпечаване на договора запис на заповед на „Юрекс Консулт“ АД.
За горното бил уведомен и ЧСИ С.Я. който бил помолен всички суми по делото да
бъдат превеждани по сметка на новия кредитор.
Горната фактическа обстановка съдът е
приел за установена въз основа на обясненията на подс. К., показанията
на св. М.П. (в това число и показанията от д.п. приобщени по реда на чл.281 от НПК), св. В.К. (в това число и тези от д.п. приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 281 от НПК), показанията на св. Д. А. (в това число и
тези давани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281
от НПК), св. Б. (в това число и тези давани в хода на досъдебното производство
и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281 от НПК), св. В. С.,
св. Й.Д., показанията на св. Т., в това число и тези давани в хода на д.п. като
свидетел и като обвиняем приобщени по реда на чл. 279 и чл. 281 от НПК),
заключение по назначена в хода на съдебното следствие тройна СОЕ и показанията
на изготвилите я вещи лица – Д.Й., Й.М. и А.В.
и ВДС изготвени по време на ДП.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът следва да кредитира показанията на св. В.К. като
достоверни и обосновани,тъй като не противоречат на останалите доказателства по
делото. А именно защото напълно добросъвестно е заявила, че К. никога не била
крила, че климатиците са били на лизинг. На следващо място в подкрепа на факта,
че К. е била наясно че климатиците не са собственост на фирмата представлявана
от К., а на лизингодател са и други нейни показания депозирани в хода на д.п. и
приобщени по реда на чл. 281 от НПК, а именно показания давани на 03.04.2014год.
(л.104 от т.1 на д.п.), в които заявява, че след като получила писмо по имейла
от лизингодателя го уведомила, че е платила климатиците на „Вариант консулт Т.
и К.“ ООД, които й били обещали да си платят дължимите суми по лизинговия
договор.
Съдът изцяло кредитира и показанията на свид.Д.А., тъй като непосредствено
пред съда този свидетел на два пъти заявява, че е научил за продажбата от К. на
въпросните вещи.
Съдът е приел изцяло за
достоверни,правилни и логично обосновани подробните обяснения на подс.К.,
въпреки че по същество отрича собствено
виновно поведение. Същата е казала, че след като е разбрала, че хотела на който били монтирани
климатиците бил продаден тя уведомила св. А. – представител на лизингодателя за
това и му казала да си приберат климатиците. Заявява, че той й отговорил, че на
него климатици не му трябват, че му трябват пари и да търси начин да ги
продава. След този разговор влязла в преговори със св. К.. Не отрича, че след
като е получила от К. цената по първия предварителен договор за продажба в
който били включени и климатиците не превела дължимата сума на лизингодателя
като заявява, че направила с нея други
разплащания платила заплати на персонала и д.н.
Съдът кредитира обясненията на подс. К. включително и в частта в която
заявява, че е уведомила св. А. за продажбата на хотела и да дойдат да приберат
климатици, че той й казал, че на него климатици не му трябват, а пари и да
търси начин да ги продава, тъй като на първо място обясненията й в тази им част
не се опровергават по категоричен начин от нито едно доказателство
събрано в хода на съдебното следствие. В тази връзка в показанията си пред съда
св. А. не отрича че е имало разговори в горната насока с подс. К., но няма
спомен какви по-точно са били те. Не помни дали К. го е канила да си вземе
климатиците нито дали са водили разговори с К. в които да й е казал да продава
климатиците. Заявява, че тя го уведомила за продажбата, но не помни кога –
преди подписването на предварителния договор или след това. Липсата на такъв спомен
за съществото на разговорите не опровергава твърденията на К. досежно
твърдените от нея за настъпили факти, още повече, че той в показанията си пред
съда св. А. заявява, че компанията която е представлявал е била финансова
институция и ги е интересувало да си получат парите, а вещите са били само за
обезпечение на договора.
Съдът кредитира заключенията на
назначените в хода на д.п. две единични СОЕ изготвени от в.л. Д.Й. .Експертните
заключения са обосновани и изцяло
отговарят на така поставените им въпроси.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна,че подсъдимата К. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206,ал.3,вр.ал.1 от НК. От обективна страна за това, че на 30.03.2009г., в гр.Варна, като
представител на „Вариант Консулт-Т. и К." ООД, противозаконно присвоила
чужди движими вещи, а именно - 61 броя климатици модел „CHIGO KFR 35" на
стойност 34 038лв. и 1бр. климатик модел „МIDEA MFE-60 АЕ" на стойност
2574 лева, всичко на обща стойност 36 612лв., които владеела на основание
договор за финансов лизинг № CTR0167-2008/28.07.2008г., сключен с „НЛБ Лизинг
София" ЕООД, като обсебеното имущество е в големи размери.
Обсебването представлява
разпореждане с движими вещи, които деецът владее или пази, като със свои
собствени. Вещите трябва да са чужди и да се намират във владение на дееца като
това владение не трябва да е установено по престъпен начин.
От субективна страна
престъплението може да бъде извършено само умишлено, при форма на вината пряк
умисъл. Деецът трябва да съзнава, че поведението му ще увреди защитените
обществени отношения свързани със собствеността и да желае настъпването на
общественоопасния резултат. Интелектуалният момент на умисъла за обсебване
обхваща съзнанието у дееца за това, че предметът на престъплението е чужда
движима вещ, че той я владее или пази на правно основание и че му е позволено
да осъществява само определени действия с нея, невключващи актове на
имуществено разпореждане. Във волево отношение деецът има за цел да се
разпореди окончателно и безвъзвратно с предмета на престъплението в свой или в
чужд интерес, накърнявайки в същото време възможността собственикът на вещта да
се разпорежда с нея, отклонявайки я от патримониума му.
Подсъдимата К. като съдружник във
въпросното дружество безспорно е знаела,
за така подписания лизингов договор и това
е установено както от нейните
обяснения, така и от показанията на свидетелите Т., А. и Б.. Нещо повече
фактът, подсъдимата е знаела и че вещите
вече не са собственост на дружеството в което тя е съдружник, а са собственост
на друго лице и са обект на договор на лизинг, тъй като именно тя е сключила предварителния договор
за покупко-продажба на движимите вещи
като управител на „Вариант консулт – Т. и К.” ООД и св. К. като
управител на „Джи Ви Ви” АД имащ за предмет и процесните климатиците. Там този
факт е изрично посочен. В т.1 от договора е посочено, че климатиците са
собственост на НЛБ Лизинг по силата на договор за лизинг с продавача.
От цитирания по-горе
предварителен договор за продажба се установява и това, че подсъдимата е
предприела по отношение на климатиците действия с характер на разпоредителни –
включила ги е в предмета на този договор, а в последствие е получила и сума –
уговорената продажна цена на вещите по договора от св.К.. С получаването на
окончателната продажната цена по предварителния договор на 30.03.2009год.
(когато е била платена по-голямата и окончателна сума по банков път) според настоящия съд подсъдимата не е
прехвърлила собствеността върху климатиците на купувача по този предварителен
договор и по отношение на тези вещи договора не е станал окончателен, тъй като
от т.1 от цитирания предварителен договор в тази част договорът е сключен под
условие – указано е че вещите са чужди /на лизингодателя/ и продавача се
задължава да прехвърли собствеността върху тях след заплащане на
задължението си по договора за лизинг.
Промяна в собствеността не е
настъпила и „Джи Ви Ви” АД не е станало собственик на вещите ако и те да са
били в негово държане.Безспорно на 17.03.2009год. вещите са били предадени от
подсъдимата в държане на „Джи Ви Ви„ АД. Горното се установява по категоричен
начин приложения към делото протокол за отговорно пазене от 17.03.2009год.
Безспорно подс. К. не е погасила
с получените след подписването на предварителния договор за продажба с предмет
климатиците задължението към дружеството лизингодател.
Въпреки изложеното обаче за обективна и субективна съставомерност на осъщественото
от подс.К. деяние от формална страна, настоящата въззивна инстанция, напълно се
съгласява с изводите на първата
инстанция,че поради явната
незначителност на обществената му
опасност,същото не е престъпно. От значение за определяне на обществената опасност на деянието е
стойността на предмета, начинът на извършването на деянието,както и наличието
или липсата на настъпили допълнителни вредни последици. В конкретния случай
следва да се отчете обстоятелството,че подс.К. сама е потърсила свид.Д.А.
–управител на „НЛБ Лизинг София“ ЕООД, за да го уведоми ,че не може да му възстанови средствата по договора а
единствено процесните климатици. От друга страна следва да се отбележи ,че фактически
имуществени вреди от
самото деяние не са настъпили . И този извод настоящата инстанция прави от
доказателствата по делото/л.116 от НОХД/
а именно за заведено още през 2010 год. гражданско дело № 14301 пред
Софийския районен съд . Съобразно
решението на съда е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417
от ГПК срещу длъжник-„Вариант консулт-Т.
и К.“ООД и кредитор-„НЛБ Лизинг София“ЕООД
за сумата от 25 791,10 евро. ВКС е
имал поводи да заключи , че липсата на обществена
опасност се извежда от съвкупната преценка на различните елементи на
деянието и тяхното специфично
проявление, а върху тях оказва влияние и личността на извършителя. А тя е
човек със затруднено финансово състояние, без обременено минало и
осъществено то от формална страна престъпление по чл.206,ал.3,вр.ал.1 от Нк е
инцидентно в нейния живот.
При преценката за приложимост на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК следва да се отчитат принципните постановки относно степента
на обществената опасност на деянието,
като съгласно константната съдебна практика на ВКС разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК може да бъде приложена в случаите на всякакви престъпления.
В конкретния случая според настоящия съд малозначителността
на деянието, неговата явно незначителна степен на обществена опасност се
обуславя от следните обстоятелства:
Съвкупната преценка на всички изложени по-горе обстоятелства , съответно обуславя извод, че
обществената опасност на поведението на подсъдимата не е достигнала онази
степен, която законът възвежда за допустима за престъпление от този вид.
Деянието е с явно незначителна обществена опасност.
Противно на
постановеното в мотивите на обжалваната присъда, а именно,че не е изпълнен състава на вмененото на подсъдимата
престъпление,като същата не е осъществила от обективна и от субективна страна състава
на престъплението за което е предадена на съд – престъпление по чл. 206, ал.3,
вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е била оправдана по така възведеното й обвинение. При
тази установена фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя крайния
извод на Районен съд- Варна, че подсъдимата следва да бъде оправдана по
повдигнатото й обвинение, като обаче
извода за несъставомерност на деянието на подс.К. посочен в мотивите на първата инстанция очевидно се дължи само
на допусната фактическа грешка.
Подсъдимата следва да бъде
оправдана на основание чл. 9, ал. 2 НК, тъй
като формално е осъществила деянието по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК, но общественоопасните му
последици са явно незначителни.Както вече се посочи обаче, налице са
обстоятелства, от които се прави извод, че извършеното от подс. К., е с явно
незначителна степен на обществена опасност. Не могат да бъдат споделени
изводите на ВРС, че липсва годен предмет на престъплението. Безспорно такъв е
налице, като никой не оспорва, че определени вещи са оставени по договор за
лизинг във че тя е знаела за сключването на въпросния лизингов договор и
именно тя е сключила последващия договор
за покупко-продажба относно въпросните
вещи-климатици. Тези изводи обуславят приложението на чл. 9, ал. 2 НК,
съгласно който макар и да е налице осъществено престъпление от формална страна,
липсата или явната незначителност на един от определящите признаци на
престъплението- обществената му опасност, прави извършеното несъставомерно,
като в конкретния случай се касае за явна незначителност с оглед изложените
по-горе обстоятелства.
Именно на това основание е била оправдана подсъдимата К..За пълнота следва да
се посочи, че мотивите за оправдаване, които изцяло възприема настоящата
инстанция и съответно следва да се приемат за обосновани
и правилни са относно наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Подобно
произнасяне е допустимо в конкретния случай, тъй като с подадения протест се
иска признаване на подсъдимия за виновен, т.е. включва се и искане да се
признае, че е налице извършено деяние. Освен това, крайният извод, че подсъдимата
следва да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение, остава непроменен.
С оглед изложеното настоящата
инстанция приема, че първоинстанционният акт трябва да бъде потвърден, поради
което и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 134 от 27.05.2019
г. по НОХД № 990/2018 г. по описа на Районен съд-гр.Варна, Шести състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.