Р Е Ш Е Н И Е
№ 260013/26.08. 2020 година град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на четиринадесети
юли година 2020
в открито
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ :А.Братанова
М.Недева
при секретаря
Е.Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 63 по описа на Варненския апелативен съд за 2020г., за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Агроекспорт 2001” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Витоша”, № 146, представлявано от управителя
И. Я., съдебен адрес *** против решение № 48/20.11.2019г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д.
№ 86/18г., с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от
него против „Плантабул”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Цветан Зангов”, № 14, представлявано от управителя И. Д. искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.
3 от ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000лв., представляваща част от
подлежащата на връщане парична сума в размер на 684 490 лв., получена от „Плантабул“ ООД по развален договор за изкупуване,
съхранение и пласмент на билки от 05.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и с което решение е уважен насрещния иск на ответника, като
„Агроекспорт 2001” ЕООД, гр. София е осъдено
да заплати на „Плантабул” ООД, гр. Шумен сумата от
100 000лв., представляваща част от дължимата на „Плантабул”
ООД сума за извършените от него разноски, направени в изпълнение на възложените
му с договор за изкупуване, съхранение и пласмент на билки от 05.06.2017 г.,
поръчки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното заплащане, както и сумата от
8 300лева, представляваща направените по делото разноски. Въззивникът излага съображения за необоснованост на
обжалваното решение, както и за противоречивост на мотивите му, като моли
същото да бъде отменено и да бъдат уважени предявените от него искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение,
като потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива, прие за установено следното :
По предявения иск с правно основание
чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД вр.чл.348 и сл ТЗ:
Безспорно установено от фактическа
страна по делото е, че между страните по спора е възникнало валидно
облигационно отношение по силата на сключения между тях на 05.06.2017г. Договор за изкупуване,
съхранение и пласмент на билки. Ищецът, в качеството му на възложител възложил,
а ответникът – изпълнител приел да проучи пазара и закупи от името и за сметка
на възложителя различни видове билки, да съхрани закупената стока в свой склад,
находящ се в гр. Каспичан за срока до поискването й
от ищеца и да намери купувачи на закупената от името и за сметка на ищеца
стока, при цена равна на вложената сума за изкупуването плюс 10% надбавка в
срок от 10 месеца от подписването на договора, т.е. – до 05.04.2018г. Съгласно
новелата на чл.1 ал.3 от договора изпълнителят има правото, но не и
задължението да закупи лично стоката при
определените по-горе условия. В този смисъл като неоснователно се преценява релевираното във въззивната жалба
твърдение, че след като изпълнителят не е успял да реализира стоката,
закупувайки само част от нея за себе си, за да не изпада в неизпълнение на
задълженията си е следвало да се възползва от възможността сам да я закупи в
цялост с предвидената надценка и че такава е била волята на страните при
подписването на договора, като единствена гаранция за ищеца при предоставянето
на такава голяма сума пари – 684 490лв без обезпечения. Липсва основание
да се приеме, че тази правна възможност се трансформира в задължение за
изпълнителя, особено в хипотезата на ненамиране на купувачи при посочената в
договора цена.
Съгласно чл.2 от договора възложителят се задължил да заплати на изпълнителя
възнаграждение в размер на 10% от печалбата си, получена вследствие
изпълнението на договора и направените по изпълнение на поръчката разноски. А
съгласно чл.4.1 разходите по транспортиране на стоката, в случай на такава необходимост/
до мястото на предаването й и рискът от случайното й погИ.е
са за сметка на възложителя.
Задълженията по проучването на пазара и закупуването на билките е
следвало да бъдат изпълнение в срок до 31.12.2017г. Сред разписаните в чл.4 от
договора задължения на изпълнителя освен изкупуването на билките по цена и качество посочени от възложителя,
изпълнение на поръчката съгласно уговореното в договора и нарежданията на
възложителя, грижливото съхраняване на стоката и паричните средства, получени
при изпълнение на поръчката, изготвянето на отчет и плащането на трети лица
фигурира и това в случай на промени в пазарната конюнктура да спазва стриктно
отправените му уведомления от възложителя и да променя своевременно
изискванията за цената и качеството на изкупуваната от третите лица стока,
както и при възникнала невъзможност или пречки за изпълнение на някоя от
дължимите услуги да уведоми за това възложителя.
От своя страна възложителят се
задължил да дава указания и
предоставя информация, необходими на изпълнителя за осъществяване на задълженията му по изпълнение
на договора; да преведе авансово на изпълнителя необходимите средства за
изпълнение на поръчката, както и да заплати направените от ответника разходи по
изпълнението й; да приеме изкупената стока; да заплати на изпълнителя
уговореното възнаграждение и да прегледа стоката при получаването й и ако има
възражения да уведоми незабавно изпълнителя.
Основанията и последиците от
прекратяване на договора страните уговорили в чл.6, а за разваляне на същия – в
чл.7 и чл.8. Предвидили и неустойки в случай на неизпълнение.
С оглед на така постигнатите
договорености съдът намира, че сключеният между страните по спора договор е с
характеристиките на комисионен такъв, попадащ под рагламентацията
на чл.348 и сл ТЗ.
Безспорно установено е още, че ищецът
превел на ответника за изпълнение на възложената му с договора поръчка сумата
от 684 490 лв. По-голямата част от
тази сума – 552 539,04лв с ДДС изпълнителят използвал за закупуване на
билки от трети лица. Сумата от 6 521,39лв не била използвана за тази цел и
на 19.02.2018г. била върната на възложителя. Част от закупените билки
ответникът изкупил за себе си, съобразно предвидената за това възможност в
договора, като заплатил за това цена в размер на 157 887.17 лв. с включена
10% надценка. Продажбите са обективирани във фактури
№ № 54, 55 и 56 от 01.08.2017 г.
До крайния срок за изпълнение –
05.04.2018г. договорът не бил изпълнен в цялост. Още на 22.01.2018г. ищецът
поканил ответника да му върне сумите, които не са усвоени за закупуване на
билки. Поканата е повторена на 14.03.2018г. ведно с искане да му бъдат
предадени стоките, закупени в изпълнение на договора. Със свое писмо от
19.03.2018г. ответникът уведомил ищеца, че поради променена пазарна конюнктура
наличните нереализирани количества билки не могат да се продадат на исканата от
ищеца цена. Според извършените от него проучвания достижимата цена за тези
билки е 315 500лв. В тази връзка ответникът поискал от ищеца, съобразно
разпоредбата на чл.351 ал.2 ТЗ да потвърди новата цена за реализация на билките
или да се откаже от договора, като в последния случай незабавно да си получи
стоката обратно. Заявил още, че до заплащане на посочените в писмото разходи за
съхраняване на стоката и уговореното с договора възражение упражнява правото си
на задържане върху закупените билки, намиращи се в негово държане.
С писмото си от 11.04.2018 г. ищецът
направил изявление, че разваля договора с всички произтичащи от това последици,
поради неизпълнение на задълженията на ответника, свързани с разходване на
предоставените му суми, даването на отчет по договора и продажбата на стоката,
позовавайки се на чл.87, ал.2 от ЗЗД.
Въз основа на горната фактическа
установеност и пред настоящата инстанция е пренесен основният спорен между
страните въпрос - развален ли е договорът от 05.06.2017г. на посоченото в него
основание и с произтичащите от това правни последици.
Релевантното към спора основание за
разваляне на договора е разписаното в чл.7т.1 от договора – в случай, че
изпълнителя не изпълни поръчката в срока по чл.3. В самата искова молба ищецът
уточнява сроковете за изпълнение – до 30.12.2017г. ответникът е трябвало да
закупи различните видове билки и да ги представи за одобрение, а в срок до
05.04.2018г. е трябвало да продаде закупената стока с печалба за възложителя от
10 %. Това уточнение е направено съобразно договореното в чл.1 т.3 от договора
задължение за изпълнителя да реализира стоката в срок от десет месеца от
подписването на договора на 05.06.2017г. Т.е. – крайният срок за реализация на
стоката е 05.04.2018г. Преди тази дата – на 19.03.2018г.,
изпълнителят поискал корекция на цената за реализация на стоката в съответствие
със задължението си по чл.4 т.1, т.2 и т.3 от договора. Такива указания не са
му били предоставени. Ищецът не е оспорил твърдяната от ответника промяна в
конюнктурата на пазара на билки в посока намаляване на тяхната цена. Неговата
теза, поддържана във въззивната жалба е, че след като
ответникът е закупил стоки, които самият той не е съумял да продаде, би
следвало да се възползва от възможността сам да закупи стоката с предвидената
надценка. Само че изкупуването на билките от изпълнителя никъде в договора не е
въздигнато в негово задължение. Това е една правна възможност, от която той би
се възползвал, ако е в негов интерес. Освен това от цялостния анализ на правата
и задълженията на страните по договора не може да се направи извод, че
участието на възложителя се изразява в предоставянето на паричния ресурс за
закупуване на стоката, заплащане на възнаграждение и разходи на изпълнителя и
получаването на предвидената печалба. Редица клаузи на договора му вменяват в
задължение да участва и при определяне на вида на закупените билки – чл.1 т.1,
да следи пазарната конюнктура и да отправя уведомления и нареждания във връзка с измененията в нея до
изпълнителя – чл.4 т.1 и т.2, да предоставя информацията, необходима на
изпълнителя за изпълнение на поръчката – чл.5 т.1, да приеме изкупената стока –
чл.5 т.3, да я прегледа и ако има възражения да уведоми изпълнителя – чл.5 т.5
от договора. Липсват твърдения и доказателства, че ищецът е изпълнил тези свои
задължения. Нещо повече – при отправено изрично искане за съдействие от
изпълнителя във връзка с понижаване цената на стоката, ищецът е настоял за
изпълнение на неговите задължения и е отправил изявление за разваляне на договорната връзка. Ето защо съдът споделя
извода на първоинстанционния съд, че с оглед
поведението на ищеца ответникът не е могъл да изпълни задълженията си по
договора. Предвид на това не са налице
необходимите предпоставки за разваляне на договора съгласно чл.87, ал.1 и ал.2
от ЗЗД, поради което направеното на 11.04.2018г. волеизявление за разваляне на
договора не е породило целеното от него правно действие. Като така за ответника
не възниква задължението да върне получената по договора сума на осн.чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Ето защо предявеният частичен иск
е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора по
първоначално предявения иск ненужно се явява разглеждането на релевираното в процеса право на задържане от ответника.
Неоснователността на главната
претенция предпоставя и неоснователност и на акцесорната претенция за законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й заплащане.
По насрещния иск :
Едно от задълженията на възложителя,
визуализирано в чл.2 на процесния договор, е
заплащането на направените по изпълнение на поръчката разноски. В същност те се
явяват дължими и въз основа на изричната разпоредба на чл.356 ал.2 от ТЗ. В
този смисъл поддържаното във въззивната жалба
твърдение, че такива не се дължат тъй
като не са договорени за сметка на възложителя, видно и от оформянето на
документите и фактурите на името на изпълнителя, се явява неоснователно.
Съгласно заключението на комплексната
съдебно-счетоводна и оценителска експертиза „Плантабул“ ООД е извършило разходи във връзка с
обработката, транспортирането и
съхраняването на процесните билки и
съставляват транспортни разходи, товаро-разтоварни разходи,
сушене, складови разходи, обработка, опаковка, лабораторни и административни
разходи, които към 01.06.2018г. са в размер на 208 657,20лв, а към
30.09.2019г. – в размер на 263 193,20лв. Посочените разходи съответстват
на счетоводните документи при ответника – фактури за закупени горива, ГСМ,
разходи за ремонти, канцеларски материали, консултантски услуги, разплащателни
ведомости за заплати. Те кореспондират и с установените в тази област действия
по транспортиране, съхранение и
обработка на билки и черупчести плодове и се явяват абсолютно необходими
за реализацията на стоката. Според в.лице билките са изкупени на много
приемливи осреднени за бранша цени, а цените за съхранение са допустими и в
рамките на средностатистическите. Т.е. разходите са извършени добросъвестно, а
стоката е обработена и съхранявана с грижата на добър стопанин.
Ето защо съдът намира, че предявеният
насрещен частичен иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
Поради изцяло съвпадение на
фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, обжалваното
решение се потвърждава.
На въззиваемата
страна се присъждат направените от нея разноски за тази инстанция в размер на 4 000лв
съобразно направеното искане по чл.80 ГПК и представените към него
доказателства.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
48/20.11.2019г. на Шуменския окръжен
съд, постановено по т.д. № 86/18г.
ОСЪЖДА „Агроекспорт
2001” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша”, № 146, представлявано от управителя И. Я. да заплати на „Плантабул” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, ул. „Цветан Зангов”, № 14,
представлявано от управителя И. Д.
сумата от 4 000лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: