РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Първомай, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20235340100015 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от М. Н. Х. срещу З.
Т. Т. за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие причинено й
фрагментарно счупване на основата на близкостоящата фаланга на втори пръст на
дясната ръка в резултат на деяние, извършено на 21.12.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 21.12.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Ищцата твърди, че на 21.12.2021 г. заедно със сина й М. З. Т. били в с.
Крушево, общ. Първомай. Посочено е, че синът й я помолил да го закара до помпената
станция на селото, където негови приятели се били събрали да празнуват рожден ден.
Около 23:30 ч. отишли до постройка до помпената станция. Пристигайки на мястото,
забелязала, че пред сградата се намирал ответникът във видимо нетрезво състояние.
Той пресрещнал сина им М. Т. и не му позволил да влезе при приятелите му, без да
има причина за това. Твърди се, че последвало спречкване между тях, като ответникът
започнал да посяга на сина им. Като видяла това, ищцата се притекла на помощ, за да
защити сина си. В този момент агресията на ответника се насочила изцяло към нея –
той започнал да я обижда, наричайки я „К.“ и „П.”, да я скубе, ударил я по лицето. При
нов опит да я удари по лицето, тя вдигнала дясната си ръка, за да се предпази, като
получила удар в ръката, вследствие на който й било причинено счупване на
близкостоящата фаланга на втори десен пръст. След това синът й издърпал ответника
настрани, а тя се качила в автомобила си, прибрала се в къщата си и се обадила на тел.
112. На следващия ден подала сигнал за случилото се в РУ – Първомай, като била
образувана преписка № УРИ 325-0005646/22.12.2021 г. След това посетила за преглед
Спешното отделение в УМБАЛ „Св. Г.“ – гр. Пловдив, като й била поставена диагноза:
1
контузия на други части на китката и дланта на дясната ръка. На 23.12.2021 г. посетила
и съдебен лекар, който установил причиненото й увреждане, а именно – счупване на
близкостоящата фаланга на втори десен пръст. Съгласно издаденото СМУ й било
причинено трайно затруднение на движението на горния десен крайник. Поддържа се,
че за извършения акт на домашно насилие било образувано гр. д. № 20526/2021 г. по
описа на РС Пловдив. Производството по гр. д. № 20526/2021 г. по описа на РС
Пловдив приключило с влязло в сила Решение № 670 от 01.03.2022 г., с което било
признато, че ответникът извършил акт на домашно насилие спрямо ищцата. Посочено
е, че причиненото й травматично увреждане представлявало средна телесна повреда по
своя медико-биологичен признак и предизвикала затруднение на движението на ръката
за срок от повече от 30 дни. Първоначално на ръката й била поставена ортеза, която
носила около месец по препоръка на лекуващия лекар. След това дясната й ръка в
областта на китката и дланта била подута и болезнена и не могла да извършва най-
елементарни дейности като писане и почистване на дома си. Поддържа, че през м.
февруари 2022 г. болките не били вече толкова силни и успяла да проведе
рехабилитация в гр. Солун, където била в командировка по това време. Посочено е, че
претърпените травматични увреждания и силният емоционален стрес й причинили
изключителни неудобства в ежедневието и на работата й. Принудила се да търси
помощ от приятелки за домашните си задължения, тъй като отглеждала сама двете си
деца. На работа се чувствала непълноценна и изпитвала дискомфорт при изпълнение на
преките си задължения. Твърди, че по време на инцидента, а и след него изпитала
силен стрес. Възприела действията на ответника като непосредствено застрашаващи
живота й и избягвала всякакви контакти с него. По тези съображения моли да бъде
уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника З. Т. Т., с който изразява становище за неоснователност на исковата
претенция. Твърди, че действително на процесната дата и на посоченото място
възникнал конфликт между него и сина му М. Т., при който ищцата с цел да защити
сина си, направила опит с дясната си ръка да отблъсне тази на ответника. Вследствие
на съприкосновението между ръцете на двамата, на ищцата била причинена контузия в
областта на дясната ръка. Счита, че с това си действие ищцата сама била допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. Оспорва представеното по делото СМУ № 1400
от 2021 г., издадено от отделението по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД –
гр. Пловдив, досежно вида на причиненото увреждане и възстановителния период.
Също така оспорва размера на претендираното обезщетение, както и характера, вида и
степента на причинената телесна повреда. Твърди, че възстановителният период на
ищцата преминал без усложнения и продължил в рамките на обичайния за травми от
подобен род, около 20-25 дни. При условията на евентуалност, моли да не се присъжда
обезщетение в пълния претендиран размер, доколкото търсената сума се явявала
прекомерна. В тази насока прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата и
излага съображения, че е налице удължаване на възстановителния период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените медицински документи се изяснява, че на 22.12.2021 г.
ищцата посетила УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД – гр. Пловдив, където й бил извършен
преглед от ортопед травматолог. При снемане на анамнезата ищцата съобщила, че
пострадала при побой на 21.12.2021 г., както и че изпитва болка в областта на десния
2
показалец. Лекуващият лекар е констатирал наличието на оток в основата на десния й
показалец. Извършено е рентгеново изследване, при което е установен костен
фрагмент в областта на основата на проксималната фаланга на втори десен пръст
откъм латерално, с размери 4,04/2,37 см, с неравни контури на костта в тази област.
Налице са рентгенови данни за фрагментарна фрактура на основата на проксималната
фаланга на 2-ри пръст на дясна длан. Поставена й е гипсова шина за 25 дни. На
23.12.2021 г. ищцата е освидетелствана от съдебен лекар. По време на прегледа ищцата
била имобилизирана с гипсова превръзка в областта на 2-ри и 3-ти десен пръст, дясна
гривнена става и дясна предмишница. От болничен лист № Е20213461580/22.12.2021 г.
се изяснява, че от 22.12.2021 г. до 04.01.2022 г. ищцата е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност при поставена диагноза „контузия на други части на
китката и дланта“. Представена е фактура от 25.02.2022 г., съгласно която ищцата е
провела физиотерапевтични процедури в гр. Солун, за което е заплатила сумата от 140
евро.
От заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, което съдът
възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че след инцидента
на 21.12.2021 г. ищцата М. Н. Х. е получила следното травматично увреждане:
фрагментарно счупване на основата на близкостоящата фаланга на втори пръст на
дясната ръка. Описаното травматично увреждане било причинено от действието на
твърд тъп предмет и било възможно да е получено по начин и време, както се съобщава
в исковата молба. Според вещото лице това увреждане било причинило трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник по смисъла на чл. 129 НК.
Посочено е, че имобилизацията била поставена за 25 дни, след който срок основната
функция на ръката – хващането – не било възможно да се възстанови веднага.
Възстановяването на движенията до степен годност за физически труд е за около 45
дни.
От показанията на свидетелката Т. Х. – майка на ищцата, преценени съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични, безпротиворечиви и основани на лични
възприятия, се установява, че когато се събудили със съпруга й сутринта на 22.12.2021
г., ищцата им разказала, че късно вечерта на 21.12.2021 г. закарала сина си М. на
събиране в с. Крушево, общ. Първомай покрай р. Марица, където бил и бившият й
съжител З. Т.. Ищцата й споделила, че ответникът започнал да я скубе и удря, като тя,
за да си предпази лицето, вдигнала дясната си ръка, а ответникът я ударил с юмрук по
тази ръка. На сутринта свидетелката видяла, че дясната ръка на ищцата е подута и не
могла да си движи пръстите. Спомня си, че след това отишли на лекар в гр. Пловдив,
където гипсирали ръката на ищцата. Двата пръста – показалец и среден, както и
китката били обездвижени. Знаела, че тогава ищцата пиела обезболяващи. През този
период свидетелката помагала на дъщеря си в домакинската работа и в грижите за
двете й деца – готвила, перяла, дори й помагала да си измие косата. Според
свидетелката около 40 дни ръката на ищцата била гипсирана, след това ходила на
раздвижване, защото не могла да си движи пръстите и да пише. След като й свалили
гипса, изпитвала болка. Знаела, че понякога при студено време пак я болели пръстите.
В тази насока са и показанията на свидетелката Г. Б., които съдът възприема като
обективни и последователни. Свидетелката Б. е разказала, че на следващия ден след
инцидента видяла, че дясната ръка на ищцата в областта на средния пръст и показалеца
е подута. Тогава ищцата споделила, че при възникнал скандал с ответника, тя се
предпазила с дясната ръка, а той я ударил по тази ръка. Знаела, че когато ответникът
употреби алкохол, ставал войнствен. Ищцата се страхувала от него. Докато ръката на
3
ищцата била гипсирана, свидетелката й помагала – миела й косата, карала я с нейната
кола, ако й било необходимо да отиде някъде. Тогава ищцата се оплаквала, че изпитва
болка.
От Решение № 670 от 01.03.2022 г., постановено по гр. д. № 20526/2021 г. по
описа на РС Пловдив, влязло в сила на 24.03.2022 г., се установява, че на 21.12.2021 г.
ответникът З. Т. Т. е извършил спрямо ищцата М. Н. Х. акт на домашно насилие,
поради което спрямо него са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. В
мотивите на съдебния акт е прието, че извършените от ответника актове на домашно
насилие се изразяват в отправяне на обиди към ищцата, скубане, удряне по лицето и по
дясната й ръка, довело до счупване на втория десен пръст на тази ръка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
За основателността на иска по чл. 45 ЗЗД е необходимо ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на деяние (действие или
бездействие), неговата противоправност, настъпилите вреди по вид и размер, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат. По аргумент от разпоредбата на чл.
45, ал. 2 ЗЗД вината на дееца се предполага до доказване на противното от последния.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
ищцата е причинено фрагментарно счупване на основата на близкостоящата фаланга
на втори пръст на дясната ръка. Не е налице спор, че това увреждане е причинено при
съприкосновение между ръката на ответника и тази на ищцата. Спорен е въпросът
относно конкретния механизъм, като ищцата твърди, че тя вдигнала дясната си ръка, за
да се предпази, а ответникът й нанесъл удар. От своя страна, ответникът поддържа, че
с цел да защити сина си, ищцата направила опит с дясната си ръка да отблъсне
неговата, като вследствие на съприкосновението между ръцете на двамата й била
причинена описаната телесна повреда. В депозираните писмени бележки по гр. д. №
20526/2021 г. по описа на РС Пловдив ответникът е посочил, че раздразнен от
отправените към него обиди от сина му, ответникът посегнал да му удари шамар. Тъй
като не успял да го достигне, направил повторно опит да му нанесе удар, при което се
намесила ищцата, която с цел да предотврати удара, насочен към детето й, подложила
дясната си ръка на пътя на ръката на ответника. В случая по време на възникналия
инцидент е присъствал единствено синът на страните, който е сред лицата по чл. 166,
ал. 1, т. 2 ГПК, които могат да откажат да свидетелстват, и не е разпитан като свидетел
в настоящото производство. Въпреки това, анализирайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът възприема изложеното от
ищцата, че ответникът опитал да я удари по лицето, тя вдигнала дясната си ръка да се
предпази, в резултат на което той ударил с ръката си нейната ръка, като й било
причинено счупване на основата на близкостоящата фаланга на втори пръст на дясната
ръка. За да достигне до този извод, съдът съобрази, на първо място, състоянието на
ищцата след инцидента, за което преки впечатления имат свидетелките Х. и Б.. В тази
насока е безспорно установено, че на сутринта свидетелката Т. Х. е видяла, че ръката
на ищцата е подута, както и че не може да си движи пръстите. Пред нея и свидетелката
Г. Б. в деня след инцидента ищцата е съобщила, че е ударена от ответника по дясната
ръка при опит да предпази лицето си. Същата информация ищцата е предоставила при
извършените й медицински прегледи. Отделно от това съдът взе предвид, че според
вещото лице по съдебномедицинската експертиза описаното травматично увреждане е
причинено от действието на твърд тъп предмет и е възможно да е получено по начин и
време, както сочи ищцата. На следващо е необходимо да се отчете, че като постановено
4
в производство по спорна съдебна администрация на граждански правоотношения,
решението по ЗЗДН, с което са постановени мерки за защита от домашно насилие, не
се ползва със СПН. Това не означава обаче, че в производство по иск по чл. 45 ЗЗД, в
което ищецът твърди, че процесният деликт е насилието, установено и с решението по
ЗЗДН (а и в производства по други искове, когато установеното домашно насилие е от
значение за спорното правоотношение), съдът трябва да игнорира това решение като
доказателство по делото. Съгласно общия принцип, установен с чл. 12, чл. 235, ал. 2 и
3 и чл. 236, ал. 2 ГПК, съдът следва да преценява решението по ЗЗДН по вътрешно
убеждение, наред и в съвкупност с останалите относими доказателства, събрани в
производството по иска по чл. 45 ЗЗД, още повече, че решението по ЗЗДН се
постановява в рамките на състезателно съдебно производство, в което се събират
доказателства и предмет на доказване е именно домашното насилие (така Решение №
53 от 23.02.2017 г. по гр. д. № 2760/2016 г. на ВКС, IV г. о.). Поради това и
преценявайки в съвкупност събраните доказателства, а именно: медицинската
документация, заключението по съдебномедицинската експертиза, решението по ЗЗДН
и показанията на свидетелките Х. и Б., и доколкото не са ангажирани доказателства
друго събитие да е причина за претърпяното от ищцата телесно увреждане, съдът
приема, че вследствие на нанесения от ответника удар на ищцата е причинено
фрагментарно счупване на основата на близкостоящата фаланга на втори пръст на
дясната ръка, довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник.
Тъй като ответникът е нарушил общата забрана да не се вреди другиму, съдът счита, че
поведението му е противоправно. Налице е и причинната връзка между деянието и
нанесената на ищцата телесна повреда – това е зависимостта, при която деянието е
предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие. Както беше посочено по-горе, вината по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага. Тази презумпция не е оборена от ответника, чиято е тежестта на доказване.
Ето защо съдът приема, че в резултат на виновното и противоправно поведение на
ответника на ищцата е причинено гореописаното увреждане.
Въпреки че съдът счита, че описаният от ответника механизъм при настъпване
на вредоносния резултат е защитна версия, за пълнота на изложението, следва да се
отбележи, че това негово поведение също съставлява деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Константна е съдебната практика, че когато деецът се насочи да нанесе телесна
повреда на определено лице, но поради отклонение на удара не успее да го засегне, а
нанесе телесна повреда на другиго, е налице фигурата на aberratio ictus. В този случай,
от една страна, има опит за нанасяне на телесна повреда на целеното и незасегнато
лице, а по отношение на нецеления резултат са възможни три алтернативи – умишлено
(евентуален умисъл), непредпазливо или случайно деяние, в зависимост от това, дали
деецът е допускал и втория резултат, или пък е проявил непредпазливост по
отношение на него. В разглежданата хипотеза категорично не може да се приеме, че
описаното в отговора на исковата молба и писмените бележки по гр. д. № 20526/2021 г.
по описа на РС Пловдив поведение на ответника представлява случайно деяние,
изключващо вината. В тази връзка следва да се отчете, че случайно деяние е
обстоятелство, което без и независимо от човешката воля причинява вреди някому.
Случайно е обстоятелството, когато е непредвидимо по своя произход, чието
настъпване не може да се прогнозира и не е предизвикано от никого, което настъпва
независимо и против волята на всички. Когато резултатът от събитието е предотвратим
чрез вземане на съответните допустими и необходими мерки, не е налице случайно
събитие. Съобразявайки изложеното и отчитайки житейския опит на ответника и силно
влошените му отношения с ищцата, съдът намира, че е бил длъжен и е могъл да
5
предвиди, че при опит да нанесе удар на сина си, както твърди той, е напълно
възможно да се намеси в негова защита намиращата се в непосредствена близост ищца
и ударът му да засегне нейната телесна цялост. Следователно, доколкото ответникът е
инициирал нападението и първи е проявил физическа агресия, не може да се приеме, че
нанесеният на ищцата удар е бил неизбежен и непредотвратим. Поради това съдът
счита, че в тази хипотеза също е налице виновно поведение от страна на ответника
(евентуален умисъл), тъй като той е допускал възможността да удари ищцата,
предвиждал е настъпването на тези общественоопасни последици, като се е съгласявал
с това.
Що се отнася до въведеното от ответника възражение за съпричиняване, съдът
намира, че при тези факти не би могло да се изведе обосновано заключение за такова
поведение от страна на ищцата, тъй като никакви нейни действия или бездействия не
са способствали за настъпването на вредоносния резултат или за увеличаване на вида и
размера на последиците. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите. Намаляването на размера на обезщетението
по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква поведение на пострадалия, без което вредите не
биха настъпили изобщо или биха настъпили, но в по-малък обем. Такъв принос не
съставлява твърдяната от ищцата защита от нейна страна на сина й, доколкото тя е
била провокирана от нападението на ответника над последния. Такава намеса не само е
била дължима с оглед правилата на нормално поведение в обществото, но и на
следващо място – не предпоставя непременно вербална или физическа разправа. Това
поведение на ищцата, от друга страна, не съставлява и провокация към такава
разправа, защото не се установи намесата й да е била в груба или обидна форма.
Поради тези съображения възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат се явява неоснователно.
С оглед всичко изложено, съдът счита, че в хода на настоящото производство
безспорно се доказа противоправността на деянието, настъпилата вреда по вид и
характер, вината на дееца и причинно-следствената връзка между тях. Поради това
съдът намира, че от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност може да
се приеме за установено, че ищцата е претърпяла болки и страдания, вследствие на
нанесеното й травматично увреждане при посегателството от страна на ответника.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението като характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални
страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.
В настоящия случай се установява, че в резултат на увреждането ищцата е
получила фрагментарно счупване на основата на близкостоящата фаланга на втори
пръст на дясната ръка, което е причинило трайно затруднение на движенията на горен
десен крайник по смисъла на чл. 129 НК. Извършена е имобилизация за 25 дни с
6
гипсова превръзка, като травмата е третирана консервативно, а не оперативно. На
следващо място, съдът взе предвид, че увреждането е на дясната ръка, която е водеща
при ищцата, като е бил нарушен нормалният й начин на живот, което е наложило да
разчита на чужда помощ при осъществяване на ежедневните битови дейности.
Периодът на възстановяване е отнел около 45 дни, през който период ищцата е
изпитвала болки и страдания вследствие на нараняването, които постепенно са
затихвали в хода на оздравителния процес. След изтичане на 14-дневния отпуск поради
временна неработоспособност на 04.01.2022 г. съдът приема, че ищцата е продължила
да изпълнява трудовите си задължения, доколкото не са ангажирани доказателства в
обратен смисъл. Ищцата е провела и физиотерапевтични процедури, като към момента
е настъпило пълно възстановяване. По делото не се установяват сериозни и трайни
последици за психиката на ищцата вследствие от настъпилия инцидент – преживяла е
нормалния за подобен тип травма стрес. Ето защо, преценявайки в съвкупност
посочените фактори, които са оказали неблагоприятно отражение върху здравето на
ищцата, липсата на данни за понесени болки и страдания над обичайните за периода на
възстановяване и трайни последици от травмата, начина на извършването на
увреждането и обстоятелствата, при които е осъществено, и обществено-
икономическата обстановка в страната към датата на деликта, съдът приема, че искът
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се уважи
до сумата от 4000 лв., а до пълния предявен размер от 10 000 лв. да се отхвърли като
неоснователен. Върху сумата от 4000 лв. на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да се
присъди законната лихва от датата на увреждането – 21.12.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
По разноските:
В настоящото производство ищцата е направила разноски в общ размер на 2000
лв. за адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещо лице. От
своя страна, ответникът е сторил разноски на стойност 700 лв. за адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, намира, че заплатените от страните адвокатски възнаграждения не са
прекомерни. С оглед уважената част от иска, сторените от ищцата разноски възлизат на
800 лв. Съобразно отхвърлената част от иска разноските на ответника са в общ размер
на 420 лв. От това следва, че по компенсация ответникът следва да заплати на ищцата
разноски в размер на 380 лв.
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Т. Т., ЕГН: **********, адрес: *******, да заплати на М. Н. Х.,
ЕГН: **********, адрес: *******, сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
причинено й фрагментарно счупване на основата на близкостоящата фаланга на втори
пръст на дясната ръка в резултат на деяние, извършено на 21.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 21.12.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 4000 лв. до
пълния предявен размер от 10 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА З. Т. Т., ЕГН: **********, адрес: *******, да заплати на М. Н. Х.,
ЕГН: **********, адрес: *******, сумата от 380 лв., представляваща сторени пред
7
първата инстанция разноски по компенсация.
Присъдените в полза на М. Н. Х., ЕГН: **********, адрес: *******, суми могат
да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN: *******, с титуляр адв. М. И. З.
(клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РХ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
8