№ 2125
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330204076 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-003725 от
14.06.2022г., издадено от Й. П. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И. К., ЛНЧ:***, с адрес – *** на
основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000 лв. /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по
пътищата;
В жалбата се посочва, че описаното в наказателното постановление не
отговаря на истината, като извършената от жалбоподателя маневра била
поради причина рязко намаляване скоростта на движещия се пред него
автомобил, който се наложило да заобиколи, но неговия автомобил нито за
секунда не е излизал извън контрол, не е извършвал опасни маневри. Сочи, че
не е извършил твърдяното нарушение и предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –
гр.Пловдив не изпраща представител, в Молба – становище оспорва жалбата,
1
като посочва, че полицейските служители визуално са възприели
извършването на административното нарушение, както и че не са налице
съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на
жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 16.06.2022г. видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 29.06.2022г. чрез сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –
гр.Пловдив, съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена
от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 25.04.2022г., около 22:45 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Източен“ -
кръстовището с бул.„Марица“, свидетелят Г. Х. Х. – в качеството му на *** в
сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, забелязал МПС – лек
автомобил „БМВ 316 И“ с рег.№ „***“, който завивал в посока от бул.
„Източен“, към бул.„Марица“. При това свидетелят Х. видял как водачът на
МПС с рег.№ „***“ изчакал няколко секунди потеглилия преди него
автомобил, след което навлизайки по бул. „Марица“ в посока „Водната
палата“ подал газ, форсирал автомобила, който застанал на една страна и
започнал да се плъзга на страни с пищене на гуми, навлязъл в насрещното
движение и изпреварил автомобилът, който преди него направи ляв завой.
2
Свидетелят Х. спрял за проверка МПС с рег.№ „***“ и установил, че водач на
последното бил жалбоподателят И. К.. Същият не отрекъл действията си, а
единствено завил „Ние така караме в ***“.
С оглед на горното, на място и в присъствието на водача, свидетелят Х.
съставил АУАН с бланков № 153323 от 25.04.2024г. срещу жалбоподателя И.
К. за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата, който
АУАН жалбоподателят подписал, като не отразил възражения. Въз основа
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за
нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Г. Х. Х., който помни случая и
подробно описва действията на водача и начина на движение на управлявания
от него автомобил. Съдът намира същите показания за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност. От същите се установява описаната като
установена от съда фактическа обстановка, включително начина на
управление на МПС от страна на жалбоподателя, както и процедурата по
съставяне на АУАН.
Следва да се има предвид също така и разпоредбата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая
съвсем не е доказано, предвид коментираната доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
3
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което И. К., ЛНЧ:*** виновно е нарушил
разпоредбата на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата за това, че
на 25.04.2022г., около 22:45 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Източен“ -
кръстовището с бул.„Марица“, като водач на МПС – лек автомобил „БМВ 316
И“ с рег.№ „***“, е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с неговто предназначение за превоз на хора и
товари, а именно – подал газ, форсирал автомобила, който застанал на една
страна и започнал да се плъзга на страни с пищене на гуми, навлязъл в
насрещното движение и изпреварил автомобил, движещ се пред него.
В разглеждания случай се установиха се всички съставомерни за
горните нарушения обстоятелства, предвид вече коментираната
доказателствена съвкупност.
Съдът намира за неоснователни възражението на жалбоподателя, че
извършената от него маневра била поради причина рязко намаляване
скоростта на движещия се пред него автомобил, който се наложило да
заобиколи, но неговия автомобил нито за секунда не е излизал извън контрол.
Същото твърдение се явява изцяло недоказано, като жалбоподателят не
ангажира никакви доказателства, извън простото заявление в този смисъл.
Същевременно твърдението на жалбоподателя противоречи на
доказателствената съвкупност по делото, а именно – на показанията на
свидетеля Х..
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установените
нарушения, както и обстоятелствата по същите разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата, отчетена
4
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобни деяния, като последната не е необходимо
/и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението, съдът намери, че съгласно разпоредбата на
чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата предвижда – за
нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В случая законодателят е
предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така
наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1030-003725 от
14.06.2022г., издадено от Й. П. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И. К., ЛНЧ:***, с адрес – *** на
основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000 лв. /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по
пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5
6