Р Е
Ш Е Н И Е
№............/............2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и
осми октомври 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ДАСКАЛОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1886/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от Ж.С.Д. срещу решение
№402/23.07.2021г., постановено по н.а.х.д. № 20213110201287/2021г. на
Варненския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №Р-10-222/19.05.2020г.,
издадено от заместник председателя на Комисията за финансов надзор, с което на основание
чл.221 ал.1 т.2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ на Ж.С.Д.
е наложена глоба от 1000 лева за нарушение на чл.116а ал.4 от ЗППЦК.
Касаторката счита
решението да неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди,
че не е налице нарушение, тъй като е присъствала лично на проведеното общо
събрание на акционерите и е потвърдила липсата на пречки за избора ѝ като
член на съвета на директорите, който факт е потвърден и от изпълнителния
директор на дружеството чрез поставяне на изрично отбелязване/резолюции върху
представените от нея декларация-съгласие и свидетелство за съдимост, което към
датата на провеждане на общото събрание е било валидно. Подчертава, че не
фигурира в посочения списък-приложение
за присъствали на общото събрание на акционерите, тъй като не притежава
качеството на „акционер“ в търговското дружество. Същите оплаквания се съдържат
и в писмената молба с вх.№ 15824/28.10.2021г., изпратена по ел.поща. Иска
отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът –
Комисията за финансов надзор /КФН/ чрез процесуалния си представител в писмени
бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Изтъква, че нарушението
е доказано по несъмнен начин и фактическите и правни изводи на съда са
правилни, поради което решението му трябва да бъде оставено в сила. Смята, че
случая не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
контролиращата страна – ВОП, изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че доказателствата установяват по несъмнен начин
извършено от касаторката нарушение по чл.116а ал.4 от ЗППЦК. Решението на
районния съд е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и
закона и няма основание за отмяна.
Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Варненският
районен съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление като е
приел, че Ж.С.Д., предложена за член на съвета на директорите на „Алтерон“
АДСИЦ не е потвърдила верността на представените от нея документи по чл.116а
ал.4 от ЗППЦК на проведеното на 01.11.2019г. общо събрание на неговите
акционери, заради което правилно ѝ е наложена глоба от 1000 лева по
чл.221 ал.1 т.2 от ЗППЦК.
Страните не спорят,
че „Алтерон“ АДСИЦ е публично дружество по смисъла на чл.110 ал.1 от ЗППЦК,
вписано под №РГ-05-1440 в регистъра по чл.30 ал.1 т.3 от Закона за Комисията за
финансов надзор, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар,
поради което се явява адресат на правата и
задълженията, регламентирани в разпоредбите на ЗППЦК и на подзаконовите
актове по прилагането му.
Сочената като
нарушена разпоредба на чл.116а ал.4 от
ЗППЦК /сегашна чл.116а¹ ал.4 от същия закон, ДВ бр. 26 от 2020 г./ изисква: „Кандидатите за изборна длъжност доказват липсата на
обстоятелствата по ал. 1 със свидетелство за съдимост, а по ал. 2 - с
декларация. Документите по изречение първо са част от писмените материали за
общото събрание, в чийто дневен ред е предвиден избор на членове на съвет на
директорите или надзорен съвет. Лицата по изречение първо потвърждават
верността на предоставените съгласно предходното изречение документи на общото
събрание, на което е предложен изборът им.“.
В административно-наказателната преписка са налични доказателства за
надлежно свикано общо събрание на акционерите на „Алтерон“ АДСИЦ на
01.11.2019г., в чийто дневен ред е включена точка 1 относно промяна в състава
на съвета на директорите му, освобождавайки от длъжност М А П и избирайки на
нейно място Ж.С.Д. до приключване на мандата на 17.08.2020г. на останалите
членове на съвета на директорите. В тази
връзка, касаторката е представила електронно свидетелство за съдимост, издадено
на 20.09.2019г., декларация по чл.8 ал.2 от ЗДСИЦ /Закон за дружествата със
специална инвестиционна цел/, върху които липсва всякакво отбелязване или
резолюция. В протокола от извънредното общо събрание на акционерите на
„Алтерон“ АДСИЦ от 01.11.2019г. е вписано решение за избор на нов член на
съвета на директорите – Ж.С.Д. с мандат до 17.08.2020г., което е прието
единодушно. Изрично е отбелязано, че не са постъпили допълнения, въпроси и
мнения. В протокола са вписани единствено изпълнителния директор на дружеството
И Л и секретар и преброител на
събранието Н В . Името на касаторката не фигурира нито в списъка на
присъствалите на общото събрание, нито в протокола от провеждането му, в който
липсва и нейното лично изявление,
дължимо по реда на чл.116а ал.4 от
ЗППЦК.
В хода на
въззивното производство, касаторката е представила свидетелство за съдимост и
декларация с вписано в тях изявление на изпълнителния директор И Л , че
верността на документите е потвърдена лично от Д. на общото събрание на
акционерите, проведено на 01.11.2019г. Резолюциите
на изпълнителния директор на „Алтерон“ АДСИЦ1 положени върху свидетелството за
съдимост и декларацията на Ж.С.Д. представляват писмени свидетелски показания и
са недопустими доказателства за установяване на факта на нейното присъствие на
общото събрание и собственото ѝ
потвърждение на верността на представените от нея документи. Цитираната като
нарушена разпоредба изисква кандидата за изборна длъжност лично да потвърди
верността на представените от него изискуеми документи на общото събрание, на
което е предложен избора му за член на съвета на директорите и този факт не
може да бъде доказван със свидетелски показания на лице, което не е
оправомощено по смисъла на чл.116а ал.4 от ЗППЦК.
Извършването на
задължението по чл.116а ал.4 от ЗППЦК подлежи на доказване от адресата му –
кандидата, предложен за член на съвета на директорите в лицето на Ж.Д., което
не е сторено от нея с допустимите от
закона доказателства и доказателствени средства. Констатациите в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление не са
опровергани от наказаното лице и установяват по несъмнен начин нарушението, за
което му е наложена глобата в минималния размер от 1000 лева по чл.221 ал.1 т.2
от ЗППЦК.
Обжалваното
решение на Варненския районен съд е обосновано и постановено при правилно
приложение на материалния закон, поради което трябва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените
съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от
АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен състав на
Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 402/23.07.2021 г. на Варненския районен
съд, постановено по НАХД № 20213110201287/2021 година.
ОСЪЖДА Ж.С.Д.
да заплати на Комисията
за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение ва размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.