РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Плевен, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20214430201557 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от *** ЕООД БУЛСТАТА ***, адрес: гр.Плевен,
*** ***, представлявано от П.Г. С. с ЕГН **********, против наказателно
постановление №567595-F584290/25.03.2021г. издадено от *** отдел
„Оперативни дейности“ – ТД на НАП – В. Търново ГД „Фискален контрол“ –
ЦУ на НАП с което на основеиние чл 185 ал1 от ЗДДС вр с чл118ал4 от ЗДДС
е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на
500лв за нарушение на чл25ал1т1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ.
Жалбоподателят навежда аргументи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно поради това че цитираното от административно
наказващият орган нарушение не е извършено,най-малко не е доказано,в
какъвто смисъл е и Решение на АС-грПлевен №41/21гпо което има
произнасяне по законосъобразността на принудителната административна
мярка,наложена за същото нарушение.
В жалбата се твърди, че АНО е издал санкциониращия акт против
дружеството, след като по силата на съдебен акт за същото деяние било
установено, че не е нарушение и не може да му се вмени във вина.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
1
Ответната страна по жалбата се представлява в съдебно заседание от гл.
ЮК Ж., която моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователна жалбата и да потвърди издаденото НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административно наказателното производство против жалбоподателя е
започнало със съставен на 29.12.2020 г. АУАН, за това, че при извършена
проверка на 15.12.2020 г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС - бензиностанция, находяща се в с. Садовец, ул. ***, стопанисван
и експлоатиран от *** ЕООД с EI/IK ***, се установи, че търговеца, в
качеството си на лице по чл.3 от „Наредба №Н-18 от 13.12.2006г.", не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от наличното в
обекта фискално устройство/ФУ/ ЕСФП DFS-Q7S-KL с ЦРУ FP -2000 с ИН на
ФУ:*** и ФП ***. На 15.12.2020г., за времето от 12:00ч. до 13:47ч. е
извършено скрито наблюдение от страна на проверяващия екип при което се
установи:
В присъствието на проверяващият екип е извършено зареждане от
бензиностанцията на три автомобила: в 12:34ч. бензин А95Н за 4,99лв. + газ
LPG за 8,01лв. общо 13,00лв.; в 12.56ч. дизел за 9,99лв. и в 13:10ч. дизел за
4,99лв. В 12:50ч. от бензиностанцията беше извършено зареждане от
физически лица на бутилка за газ за битови нужди за 10,00лв. и в 13:00ч.
втора бутилка за газ за битови нужди за 5,00лв. които се зареждат от колонка
с пистолет и везна находящи се отстрани на бензиностанцията.
След легитимация на проверяващия екип е изведен КЛЕН /контролна лента
на електронен носител/ OF който е видно , че за заредените бутилки с газ за
битови нужди в 12:50ч. за 10,00лв. и 13:00ч. за 5,00лв. няма издадени
фискални касови бележки от ЕСФП DFS-Q7S-KL с ЦРУ FP -2000 с ИН на ФУ:
*** и ФП ***.
Случилото се предизвика подозрения в проверяващия екип за манипулиране
на ЕСФП или на подаваните данни. В присъствието на представител на
сервизната фирма *** ЕООД с ЕИК ***,св. Г. П. Ст. е извършено зареждане
на гориво в бутилка с вместимост от 5 литра, собственост на дружеството, от
член на проверяващия екип, което става по следния начин: Първо се включва
помпата за горивото-газ, на мерителна везна се избира вместимостта на съда
със съответен номер, с дистанционно управление се пуска газ чрез
електромагнитен вентил и започва зареждането. При натискане на бутон с
буква „А" от дистанционното устройство за зареденото количество газ от
ЕСФП се издава фискална касова бележка /ФКБ/. При натискане на бутон „С"
2
от дистанционното се установи, че бутилката се зарежда с газ, но ЕСФП не
отчита литрите и стойността и ЕСФП не издава ФКБ. ЕСФП се манипулира с
дистанционно.
От констатациите следва, че „***" ЕООД с ЕИК ***, не е спазило реда и
начина за издаване на съответния документ за продажба, издаден по
установеният ред. Нарушен е състава на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13
декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
При зареждане на автомобили с газ продажбите се регистрират в група „В" с
цена от 0,90лв. за литър. При зареждането на бутилки за битово потребление
продажбите се регистрират в група „Б" с цена 1.80лв. за килограм.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена
проверка cep. АА № 0293704/15.12.2020г.; 0015627/15.12.2020г.;
1339531/17.12.2020г.; 0293705/17.12.2020г. съставен на основание чл. 110, ал.
4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Нарушен е /осъществен е/ състава на ЧЛ.25, АЛ.1, Т.1 от НАРЕДБА Н-
18/13.12.2006 на МФ (разпоредби, които са били нарушени)
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин.
Нарушението е за първи път.
Установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените
доказателства:
ПИП № 0293704/15.12.2020г.; 0015627/15.12.2020г.; 1339531/17.12.2020г.;
0293705/17.12.2020г
Срещу съставения АУАН е постъпило възражение с вх.№16835/31.12.2020 г.,
което е разгледано по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е преценено за
неоснователно от административно наказващият орган . За да се определи
административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението,
всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатира, че не са
налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на направените в АУАН констатации, административно
наказващият орган е издал наказателното постановление, с което наложил на
жалбоподателя административно наказание - имуществена санкция в размер
на 500лв., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, във вр.чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните
правомощия.
Фактическата обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели.
3
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан
друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова
бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Разпоредбата създава ред за
регистриране и отчитане на оборота от продажби, който във всички случаи
включва и приетите авансови плащания за доставки, поради което във всички
случаи на получаване на плащане в брой преди изпълнение на доставката,
лицето получило плащането е длъжно да издаде касов бон. В случаите, в
които плащането е прието от регистрирано по ЗДДС лице, последното е
длъжно да издаде и данъчен документ – фактура.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и
минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с
Наредба №Н-18 на министъра на финансите от 2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път.
Изричната законова разпоредба на член 118 ЗДДС постановява,
че лицата са длъжни да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ
предвижда, че независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал.1 – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски превод по чл. 3, ал.1.
Съгласно чл. 36, ал.1 от Наредбата, продажбите /сторно операциите се
документират с касови бележки от кочан в случаите: на спиране на
захранващото напрежение; на извършване на експертиза на ФУ от БИМ; по
време на ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време.
Според обстоятелствената част на постановлението това нарушение,
което е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл.25, ал.1 от
Наредба № Н - 18/2006 г. на МФ, се изразява в това, че „***" ЕООД, в
качеството си на задължено лице /ЗЛ/ по чл.З от наредбата, е нарушило
изискванията за фискално отчитане на търговските продажби, като не е
издало фискална касова бележка за две такива, извършени на 15.12.2020 г. в
12.50 ч. и 13.00 ч.
С оглед на така въведените фактически твърдения от наказващия орган
и съответно на очертаните от него фактически параметри на нарушението,
спорът по делото се свежда до това - дали наказаното лице действително е
4
извършило твърдените търговски продажби, дали за него е възникнало
задължение за издаване на документ / фискален касов бон/ за продажба по
чл.118 от ЗДДС и ако да - дали същото е извършило по чл.25, ал.1 от Наредба
№ Н - 18/2006 г. на МФ.
Във връзка с фактите, доказателствата и анализа им е, че фискалното
отчитане на продажбите в търговския обект на „***" ЕООД, в който се
твърди, че е извършено процесното нарушение, се осъществява чрез ЕСФП,
която е свързана с уредите за зареждане, сред които е и пълначната станция за
битови бутилки.
ЕСФП от вида на процесната са императивно въведени от данъчната
администрация в обектите от вида на процесния /бензиностанции/ с цел да
изключат всякаква човешка намеса при фискалното отчитане на продажбите
на горива, да направят процеса на отчитане напълно автоматизиран и да
предотвратят практически всяка възможност за осъществяването на
продажби, без последващото им фискално отчитане. При наличието на
подобна действаща фискална система в търговския обект на жалбоподателят,
ако твърдените от наказващия орган продажби / зареждания с гориво/
действително са извършени, те няма как да не бъдат и фискално отчетени. Ето
защо, липсата на данни подадени от ЕСФП фискална информация /изведена
чрез т.нар. КЛЕН/ за продажбите, сама по себе си, категорично сочи, че те
реално просто не са били извършвани.
Извод за осъществяването на вмененото нарушение от административно
наказващият орган няма как да бъде направен въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства,тъй като същите тези доказателства
сочат обратното - че твърдяното от наказващия орган НЕ Е ИЗВЪРШЕНО.
По делото не се спори от жалбоподателят, че в отразеното в НП време - на
15.12.2020 г. в 12.50 ч. и 13.00 ч. - служител на *** ЕООД е ПРЕДПРИЕЛ или
по - точно ПРИСТЪПИЛ към зареждане на две битови бутилки с газ.
Спорен е фактът дали реално е осъществено зареждане на тези две битови
бутилки с газ и дали за това зареждане е извършено плащане, т.е. дали е
налице продажба на стоки по смисъла на чл.З, ал.1 от Наредба Н - 18/2006 г.
на МФ.
По първия от тези спорни факти /дали реално е осъществено зареждане
на тези две битови бутилки с газ/, следва да се отбележи следното:
Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства по
никакъв начин не се установява и не се доказва по безспорен начин, че в
посоченото по - горе време е осъществено зареждане на две битови бутилки с
газ / не може да не се отбележи, че в този смисъл е извода на съда по вече
представеното по делото Решение № 357/21.06.2021 г. по АД № 41/2021 г. на
ПлАС, което е постановеното по повод на същото нарушение/.
От разпитите на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетелите М., П. и К. действително се установява, че въпросните бутилки
са били поставени на ел.везна към пълначната станция за битови бутилки и на
тях е бил поставен пистолет. Това обаче по никакъв начин не доказва
зареждането на бутилките с газ. Видно от показанията на свидетелите К. и С.
в пълначната станция не е било практически възможно зареждане на всички
битови бутилки с газ, а само на тези които са предварително програмирани в
паметта на ел.везна. Видно пак от показанията на тези двама свидетели и по -
важното - от съдържанието на приложената като писмено доказателство
„Производствена инструкция на газстанция с пълначна станция за битови
бутилки" /стр.2 и 3/, процедурата по зареждане обхваща следните действия,
част от които могат да се определят като подготвителни и по разрешаване на
зареждането, в следната последователност: проверява се тарата на бутилката;
изпразване се излишната газ от бутилката; освобождава се електронната везна
5
от компютъра на ЕСФП; включва се бутона за старт на разходомера и се
следи успешното преминаване на теста на дисплея; поставя се бутилката на
на ел. везна и се към нея се присъединява пистолета за зареждане; изчаква се
изравняването на налягането в маркуча за зареждане и налягането на
бутилката, която ще се пълни; на контролната везна се отчита общото тегло
на тарата на бутилката, остатъчната газ в нея и теглото на пистолета за
зареждане; натиска се бутон ТАРА; везната показва 0.00 и е готова за
зареждане; от клавиатурата се избира вида на бутилката, която ще се зарежда
в два варианта, номерирани с 1 и 2; везната разрешава зареждане на
поставената бутилка, при което светва зелената индикаторна лампа,
монтирана над нея действия. Едва след извършването на тези множество
действия, които както се посочи по - горе са подготвителни и по разрешаване
на зареждането, се пристъпва към тези по самото зареждане, които са в
следната последователност: включва се бутон А на дистанционното за старт
на зареждането на бутилката, при което светва червена контролна лампа, че
се извършва зареждане;след достигане на максимално допустимото тегло за
зареждане на бутилката, везната автоматично се изключва, червената
контролна лампа угасва и на дисплея на везната се показва сумата, дължима
от клиента, както и зареденото количество газ в кг.; изключва се бутон А на
дистанционното; изключва се бутона за старт на помпата и се проверява
показанието на манометър на разходомера да падне до налягане 6 МРа; от
компютъра на ЕСФП се извършва фискализиране на зареденото количество
LPG по желания от клиента начин и разпечатания касов бон му се предоставя
за плащане.
При така изброените технологични манипулации, е повече от очевидно,
че действията по поставяне на бутилките за битова газ на ел. везна и
свързването им с пистолета за зареждане се извършват с цел подготовка и
разрешаване на зареждането. Извършването на тези действия обаче в
никакъв случая не означава, че това зареждане ще бъде довършено и
финализирано - възможно е отчитането на грешка и недопускане на
зареждането.
В процесният случай именно такава хипотеза и такива факти се
установят по делото от разпита на свидетелите К. и С. - тъй като конкретните
бутилки са били стар модел и не са били програмирани в паметта на ел. везна,
тя не ги е разпознала и не е позволила зареждането им. Ето защо
„възприетите" и твърдени от свидетелите М. и П. действия „по поставяне на
бутилките за битова газ на ел. везната", по „свързването им с пистолета за
зареждане" и „по изпускане на газ от пистолета при отделянето му от
бутилките", по никакъв начин не могат да обосноват и доведат до безспорен и
категоричен извод, че е налице довършено и извършено зареждане.
Обективно те водят единствено до „предположение за довършено и
извършено зареждане", което предположение, при събраните писмени и
гласни доказателства в хода на съдебното следствие са в обратна насока и
смисъл, което е крайно недостатъчно да обоснове фактическите твърдения и
изводи на наказващия орган до които е достигнал.
Следва да се отбележи и факта, че свидетелите М. и П., нямат и не твърдят
възприятия и данни от контролните уреди /броячи и светлинни индикатори/
на ел.везната, можещи да установят, че в случая зареждането е било
довършено и извършено, което прави предположенията им по този въпрос
още по необосновани и недоказани.
По втория от тези спорни факти /дали за това зареждане е извършено
плащане/ следва да се отбележи следното:
Съдът счита, че при внимателния и обективен анализ на
доказателствата по делото не дават достатъчно основания да бъде прието, че
този факт е безспорно установен и доказан в производството.
6
По делото обективно са налице две групи лица, свидетелстващи относно
факта. В първата попада свидетеля К., който твърди, че за зарежданията в
12.50 ч. и 13.00 ч. плащане не е имало, тъй като бутилките не са били
разпознати от ел. везна и тяхното зареждане не е било позволено/довършено.
Във втората група попадат свидетелите М. и П., които твърдят, че такова
плащане е имало. И за двете групи свидетели в абсолютно еднаква степен и
по едни и същи причини / служебна обвързаност със страната/ може да се
твърди, че са заинтерисовани от изхода на спора. Затова и показанията им би
следвало да подлежат на по - внимателна и задълбочена преценка за
достоверност. Подобна преценка във всички случаи би следвало да преминава
през изследване на последователносттта и непротиворечивостта на
свидетелските показания, включително и чрез съпоставката с други изявления
и интерпретации на свидетелите по спорните факти, дадени извън рамките на
настоящето производство.
По делото като доказателство са предоставени данни и писмени
доказателства, че свидетелите М. и П. вече са били разпитвани по - рано
относно обсъждания спорен факт в друго съдебно производство - това по АД
№ 41/ 2021 г. на ПлАС, което имаше за предмет произнасяне по
законосъобразността на наложена на „***" ЕООД принудителна
административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС за същото
нарушение, което е санкционирано и с атакуваното в настоящето
производство НП. Това, което прави впечатление от съпоставката на
показанията на свидетелите М. и П. в двете производства, е че в това по АД
№ 41/2021 г. свидетелят М. по въпроса видял ли е К. да получава пари за
процесиите зареждания, ясно и категорично заявява, цитирам - „Не съм видял
той лично да взима пари от клиентите..." /виж протокола от СЗ от 09.06.2021
г., стр.ЗО, на която е протоколирана очната ставка между свидетелите М. и
К./, т.е. твърди точно обратното на това, което заявява в настоящето
производство. Според мотивите на ПлАС по АД № 41/2021 г. /стр.9 от СР/, в
които изрично в ущърб на наказващия орган е посочено и прието, че: „До
категоричен извод за извършена покупка на битова газ не води и твърденето
на св.П., че е видяла обслужващия персонал /св.К./ да взема пари за
извършено зареждане, доколкото за това твърдение няма др. доказателства, а
св.М. не сочи да е видял вземане на пари от страна на св.К..".
При така констатираното са налице безспорни основания да бъде
твърдяно и прието, че показанията на св.М. в настоящето производство
относно конкретно обсъждания факт са противоречиви. . Това съответно дава
основание,да се направи изводи че твърдянията на свидетелите М. и П. са
взаимно опровергаващи се, непоследователни, противоречиви, субективни, с
недостатъчна достоверност и недостатъчна доказателствена стойност.
Като такива и при условие, че категорично се опровергават от другите
доказателства в делото - показанията на св.К. и че е налице очевидна
противоречивост, те не могат да бъдат използвани като годно и достатъчно
доказателствено средство и въз основа на тях да бъде прието за установено и
доказано, че за посочените в НП зареждания в 12.50 ч. и 13.00 ч. е извършено
плащане и че тези зареждания са били действително довършени/извършени.
Във връзка с горните спорни факти следва да бъдат обсъдени и
твърденията на наказващия орган в НП, респективно на служителите му -
свидетелите М. и П., за манипулиране на ЕСФП в търговския обект на
доверителя ми чрез бутон „С" на дистанционно устройство към пълначната
станция за битови бутилки. Твърденията и касаещите ги факти, са въведени в
съдържанието на обстоятелствената част на НП, за да обосноват причината за
неотчитане на зарежданията в 12.50 ч. и 13.00 ч. от ЕСФП и съответно - за
неиздаването на касов бон. Според описанието им, манипулацията се
изразява в следнот: „При натискане на бутон „С" от дистанционното се
установи, че бутилката се зарежда с газ, но ЕСФП не отчита литрите и
7
стойността и ЕСФП не издава ФКБ. ЕСФП се манипулира дистанционно.".
Така твърдените факти обаче не се потвърждават от доказателствата в делото.
Нещо повече - това, което твърди наказващия орган е поначало технически и
практически невъзможно и неосъществимо.
Според показанията на св.С. /стр.14 и 15 от протокола от СЗ от 13.12.2021 г./,
който е лицето монтирало и обслужващо технически съоръженията в
бензиностанцията на жалбоподателят и въвело в експлоатация ЕСФП в нея,
визираното в НП дистанционно устройство няма техническа и функционална
връзка с ЕСФП, а е част от автоматиката на газстанцията, като конкретното
предназначение на бутон „С" е за аварийно прекъсване на цялото захранване
на пълначната станция и при негово задействане се преустановяват всички
операции, вкл. започналите зареждания. Пак според него поради липсата на
техническа и функционална връзка, чрез това дистанционно е практически
невъзможно да се влияе, въздейства или манипулира ЕСФП.
Според съдържанието на приложената като писмено доказателство
„Производствена инструкция на газстанция с пълначна станция за битови
бутилки", визираното в НП дистанционно устройство е част от автоматиката
на пълначната станция, като конкретното предназначение на бутон „С" е,
цитирам: „-бутон С на дистанционното управление на пълначната станция:
при натискане прекъсва захранващото напрежение към всички съоръжения в
газстанцията и пълначната станция. Светва червена индикаторна лампа на
табло автоматика. Възстановяването на захранването става след отстраняване
на аварийната ситуация, чрез повторно натискане на бутон С и последващо
включване на зелен бутон от табло автоматика.".
Накратко казано, горните доказателствени източници, по съдържание и
смисъл, се потвърждават и от назначената по делото СТЕ, ВЛ по която дава
заключение, че визираното в НП дистанционно устройство НЕ е част от
ЕСФП; че неговото предназначение е единствено да замени бутоните за
ръчно управление на пълначната станция; че чрез него практически не може
да се влияе върху възможностите за отчитане на търговските продажби и да
се манипулира ЕСФП. Нещо повече, ВЛ в експертизата квалифицира
твърденията на наказващия орган като „абсурдни", тъй като при натискане на
бутон „С" се изключва цялото електрозахранване в обекта, а без електрически
ток практически няма как да има нито зареждане с газ, нито манипулации с
везната към пълначната станция, нито манипулации с ЕСФП.
При така изброените и анализирани доказателства, тезата на
наказващия орган за осъществяване на търговски продажби и за фискалното
им неотчитане посредством манипулиране на ЕСФП, се явява недоказана.
По делото е повече от ясно и безспорно е, че свидетелите М. и П. не са
осъществявали „скрито наблюдение" както се твърди в НП /в този смисъл
показателно е признанието на самия св. М. - „Извършвали сме наблюдение,
но не сме се крили, били сме на бензиностанцията", показанията на св.П.,
показанията на св.К./ - напротив отишли са на проверката със служебен
автомобил, влезли са с него в бензиностанцията, пред погледите на
обслужващия персонал и са стояли близо час на бензиностанцията, като са
наблюдавали какво прави обслужващия персонал и клиентите на
бензиностанцията. Както автомобилът им, така и те са били забелязани от
обслужващия персонал и идентифицирани като служители на НАП.
Съдът намира ,че по делото липсват доказателства, че наказаното лице
действително е извършило твърдените в атакуваното НП търговски продажби
и че за него е възникнало задължение за издаване на документ / фискален
касов бон/ за продажба по чл.118 от ЗДДС и съответно - че същото не е
извършило нарушение на изискванията за фискално отчитане на търговските
продажби, вкл. и конкретно вмененото му нарушение по чл.25, ал.1 т.1 от
Наредба Н - 18/2006 г. на МФ.
8
При подобен извод следва обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО .
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят
има право на разноски в настоящото производство за представителство от
адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му
представител. В съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по- нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. В този специален случай легитимиран да получи
присъдената от съда сума е ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ.
Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, ако размерът на дължимото възнаграждение е
определен между страните с договора ,като следва да бъде справедлив и
обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази
следните обстоятелства:
- към момента на сключване на договора 10.08.2021 г. и към момента на
провеждане на откритото съдебно заседание, в което е оказана адвокатска
защита и съдействие - 01.10.2021 г. е в сила нова редакция на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда минимален размер на дължимото
възнаграждение при дела с материален интерес до 1000 лева равен на 100
лева;
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие – представителство в ПЕТ
открито съдебно заседание. По делото не са налице доказателства и жалбата
да е изготвена от адвоката, доколкото видно от нейния текст тя е подадена
лично от наказаното лице, като в нея няма посочване, че се подава със
съдействието на адвокат. Освен това към нея не са представени пълномощно
и договор за правна защита и съдействие, а тези приложени в откритото
съдебно заседание са от по – късна дата;
- фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че процесния
случай поставя за обсъждане непознати въпроси по приложението на
материалния и процесуалния закон. По делото са проведени пет открити
съдебни заседание и е разпитан повече от един свидетел,назначена е и
съдебно-техническа експертиза. Приложена е задълбочена писмена защита от
адвоката за отмяна на процесното наказателно постановление.
- материалният интерес. В случая наложената административна санкция е
глоба в размер на 500,00 лева.
С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, който следва да се присъди е 500,00 /сто/ лева. Този размер
на възнаграждението е законосъобразно определен и същевременно
представлява достойно заплащане за доказано положения от адвоката труд,
без същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за сметка на
държавен орган.
9
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл.63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №567595-F584290/25.03.2021г
на *** отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на *** ЕООД с
БУЛСТАТ ***, адрес: гр.Плевен, *** ***, представлявано от П.Г. С. с ЕГН
********** , е наложена административна санкция на основание чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500
лв., за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ТД на НАП – В. Търново ГД „Фискален контрол“ – ЦУ на
НАП на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 36 от ЗАдв. да ЗАПЛАТИ на
*** ЕООД БУЛСТАТА ***, адрес: гр.Плевен, *** ***, представлявано от
П.Г. С. с ЕГН ********** сумата от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана защита и съдействие.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10