Номер 611.11.2020 г.Град М.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – М.
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Людмила Д. Никова
Членове:Аделина Л. Тушева
Таня Т. Живкова
Секретар:Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Л. Тушева Въззивно гражданско
дело № 20201600500209 по описа за 2020 година
Предмет на въззивен контрол по реда на чл. 258 от ГПК е решение № 149 от
06.07.2020г. , постановено от РС Л. по гр. дело № 504/2018г. , с което е признато за
установено по реда на ч. 422 от ГПК по отношение на Ц. Ц. от гр. Л. вземане на Д. К. С. в
размер на 379.85 лева , от които 291 лева главница и 88.85 лева мораторна лихва за периода
30.10.2014г.-06.11.2017г. , ведно със законна лихва върху главницата , считано от
06.11.2017г. , за което е издадена з. з. по ч.гр.д. № 2943/2017г. на ЛРС и е осъдена Ц. Ц. да
заплати разноски.
Въззивната жалба срещу решението е подадена от а. Е. К. в качеството му на о. п. на
Ц. Ц. с твърдения за неправилност изводите на съда , че е настъпила предсрочна
изискуемост на задължението с искане за отмяната му и отхвърляне на предявения иск ,
ведно със законните последици .
Въззиваемата страна с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата .
При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .
Установено е по делото , че на 08.11.2017 г. Д. К. е подало заявление за издаване з. з.
1
по чл. 410 от ГПК срещу Ц. Ц. от гр. Л. за сумата 291 лева главница и за сумата 88.85 лева
обезщетение за забава за периода 30.10.2014г. -07.11.2017г. с основание споразумение за
признаване и разсрочване на задължение по договор за б. к. от 28.02.2005г. , сключен между
длъжника и П. Б., сега с наименование Ю. АД , цедирано на заявителя .
В образуваното по заявлението ч. гр. д. № 2943/ 2017 г. на РС Л. е издадена на
08.11.2017г. з. з. на п. з. , с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя / ищеца/
сумите по заявлението , ведно със законната лихва върху главницата , считано от
08.11.2017г. , както и разноски от 50 лева платена държавна такса и 120 лева
юрисконсултско възнаграждение. з. е връчена на длъжника при условията на чл. 47,ал. 5
от ГПК , поради което на основание чл. 415,ал.1,т. 2 от ГПК на заявителя е указано да
предяви иск за установяване съществуването на вземанията по з. и. . Исковата молба е
подадена в указания едномесечен срок при наличие на правен интерес от предявяване иск с
предмет установяване съществуването на вземането към ответника за главница и лихви , за
което е издадена з. и., поради което и исковете с обща цена 379.85 лева са допустими за
разглеждане.
С исковата молба ищецът е поискал от съда да установи съществуването на
вземанията му към ответника в размер на 291 лева главница и 88.85 лева обезщетение за
забава за периода 30.10.2014г.-06.11.2017г. , ведно със законната лихва върху главницата , за
които е издадена з. и. , произтичащи от неизпълнение на сключено с ответницата
споразумение от 24.06.2013г. , с което вземанията по договора за б. к. от 2005г. са признати
и разсрочени за плащане на месечни вноски с краен срок за погасяване 20.12.2013г. .
С обжалваното решение съдът е приел за безспорно установено по делото наличие
на сключен на 28.02.2005 г. между ответницата и П. Б. /нова фирма Ю. АД договор за б. к. -
к. Е.. На 05.09.2008 г. вземанията по този договор са прехвърлени от кредитора на ищеца Д.
К., като длъжникът е уведомен за извършената цесия и на 24.06.2013 г. е сключил
споразумение, с което е признал задължението си и е поел задължение да го изплати на
вноски. Приел е , че сключеното споразумение представлява извънсъдебна спогодба по
смисъла на чл. 365 от ЗЗД , която изразява волята на подписалите я да уредят
имуществените си отношения и установява наличие на облигационна връзка между
страните. Ответницата по силата на споразумението е признала задължението си към ищеца
в размер на 291 лева главница и е поела задължение за погасяването му на равни месечни
вноски от по 48. 50 лева, като първата вноска е била дължима на 20.07.2013 г., а всяка
следваща до 20-ти число на месеца, за който се отнася. Последната вноска е следвало да
бъде изплатена на 20.12.2013 г. .Тъй като длъжникът не е изплатил нито една вноска, то
съгл. т. 6 от Споразумението, съгласно която при неточно изпълнение на която и да е от
вноските цялата дължима сума става незабавно предсрочно изискуема без допълнителна
покана до длъжника, то на 21.07.2013 г. дългът е станал предсрочно изискуем. Върху
главницата е дължимо на основание чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва , установено за периода 30.10.2014г.-06.11.2017г. в размер на
2
89.31 лева. При така изложените съображения предявените у. и. са уважени изцяло, като в
тежест на ответницата са възложени за плащане направените от ищеца в хода на исковото и
з. производства разноски .
Така постановеното решение е валидно и допустимо , постановено по искове с правно
основание чл. 79,ал. 1, и чл. 86,ал. 1 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/ .
Решението на РС Л. е правилно .
Същото е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните
по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със съответното
приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни изводи ,
съдържащи се мотивите му изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с
оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
Единственият довод, с който се свързва поддържаната от жалбоподателя неправилност на
обжалваното решение е липса на надлежно обявена на длъжника предсрочна изискуемост на
установеното вземане, поддържан и пред първоинстанционния съд с подадения от особения
представител на ответника в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба.
Безспорно е по делото, че ищецът като страна по сключеното с ответницата споразумение ,
представляващо спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД не е обявявал на длъжника , че
счита вземането си за предсрочно изискуемо поради виновно неизпълнение поетите от
длъжника задължения . Това обстоятелство обаче би имало значение в случай, че
основанието на претендираните вземания е договора за б. к. , а не спогодбата между
страните , с която ответницата е признала съществуването на вземането и е поела
задължение за погасяването му с изричната уговорка, че при неплащане на дължимите
вноски цялото вземане става предсрочно изискуемо . Дори и да се приеме, че и в този
случай се дължи обявяване на длъжника настъпила предсрочна изискуемост , то по делото е
установено , че крайният падеж на вземанията по сключеното споразумение е настъпил на
20.12.2013г. , преди подаване заявлението за издаване з. и., факт който съдът е задължен да
съобрази в производството по чл. 422 от ГПК. Следва да се съобрази и обстоятелството , че
с исковата молба ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост , като не
претендира обезщетение за забава , считано от 21.07.2013г. , когато според спогодбата е
настъпила такава .
Правилно с обжалваното решение е разпределена отговорността за разноски с оглед изхода
на спора.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като правилно следва да се потвърди .
С оглед изхода на въззивното производство на въззиваемата страна се следват направените
3
в хода на делото пред въззивния съд разноски, установени в размер на 150 лева заплатено
възнаграждение за особения представител на жалбоподателя , както и 360 лева платено
адвокатско възнаграждение
В тежест на жалбоподателката Ц. Ц. следва да се възложи за плащане и дължимата по
подадената от особения й представител въззивна жалба държавна такса от 25 лева . В тази
насока съдът съобрази т. 7 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС , според което не особеният представител е задължен за
заплащането на такси и разноски, а представляваната от него страна, която не е освободена
от заплащането им, като дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се
присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно
изхода на делото.
Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд М.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на районен съд Л. от 06.07.2020г. постановено по гр.
дело № 504/ 2018г. по описа му , КАТО ПРАВИЛНО .
ОСЪЖДА Ц. Ц. , ЕГН ********** , с адрес гр. Л., ул. Ш. №* да заплати на Д. К. ,
ЕИК *** гр. С. сумата 510 лева разноски за въззивното производство .
ОСЪЖДА Ц. Ц. , ЕГН ********** , с адрес гр. Л., ул. Ш. №* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд М. държавна такса в размер на 25
лева .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.
280,ал.3,т.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4