Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                  

                                             гр.ЛОВЕЧ, ………….2020 г.

                                              

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:    

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 149 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба с вх.№ 8309/05.12.2019 година п.кл. от 02.12.2019 г.), подадена от Д.М.И., ЕГН **********,***, чрез адвокат Р.М. ***, съд.адрес:*** срещу Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ******, гр.София 1407, район Л. бул.”Ч.В.” 51 Д, представлявано от М.С.М.- Г., П.В.Д. и Г.Н.Г., с посочено правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1,т.1 КЗ и цена на иска 60 000 лева за претърпени неимуществени вреди.

В исковата молба се излага, че на 27.08.2017г., в село Б., община Ябланица, на ул. „В.Л." №167, водачът на лек автомобил марка „Ауди", модел 80, с peг. № С **** ВС- И.Л.И., поради движение с несъобразена скорост в населено място, удря пресичащия на пешеходна пътека Л. М.Щ..

Твърди, че за инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. № УРИ-451р-9039 28.08.2017 г. Образувано е НОХД № 617/2018 г. по описа на ОС – Ловеч, което е приключило с постановена Присъда № 1 от 08.01.2019 г., влязла в законна сила на 24.01.2019 г., с която И.Л.И. е признат за виновен за това, че на 27.08.2017 г., около 20:38 ч., в с. Б., обл. Ловеч, на път 1-4, ул. „В.Л. № 167, при управление на лек автомобил „Ауди 80", с peг. № С **** ВС, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Л. М.Щ..

Изтъква, че починалият Л. Щ. е брат на ищцата Д.М.И.. Тя и починалият са били едно добро и задружно семейство, силно привързани едни към друг. Израснали са заедно в атмосфера на разбирателство и взаимна подкрепа. Отношенията между помежду им са били основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. Твърди, че Д. изключително тежко е понесла загубата на своя брат, починал така нелепо и неочаквано. Л. имал изградена силна емоционална и духовна връзка със сестра си Д., обичали са се, подкрепяли са се, споделяли заедно както трудни моменти, така и радостни мигове. Л. бил духовна опора за своята сестра Д. и бил в изключително близки отношения с нея.

Описва, че ритъмът на живот на ищцата сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба.Смъртта на Л. Щ. е настъпила неочаквано, той е загинал по трагичен и нелеп начин- на пешеходна пътека, което дълбоко травмирало Д..Тя изгубила изключително близък човек. След злополуката и смъртта на брат ѝ, станала напрегната, неспокойна, изпитва чувство на тревога, оплаква се от нарушения в съня и апетита. Посочва, че често плаче и с голяма мъка си спомня за брат си. Твърди също, че без съмнение ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си. Излага, че Л. Щ. бил добър и любящ брат, който неотлъчно и във всеки важен момент е бил със своята сестра, която е била неговото семейство. Моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия ѝ живот.

В исковата молба се посочва, че от извършената справка на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач, който е управлявал лек автомобил марка „Ауди", модел 80, е peг. № С **** ВС, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, тъй като сключената такава със ЗК „Л.И." АД, с полица № ВG/22/********, е валидна от 03.08.2017 г. до 03.08.2018г.

Излага, че във връзка с разпоредбата на чл. 429, ал. 1. т. 1 КЗ, е отправила претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач, ответника ЗК „Л.И." АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение – видно от молба с вх. № 7323/29.05.2019 г., но застрахователят не е определил и изплатил такова. Счита, че от 29.05.2019 г. върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното ѝ заплащане.

Моли, ответника да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на:

-60 000 лева- главница за претърпени неимуществени вреди- продължителни болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г.

- Законна лихва за забава върху главницата от датата на уведомяване на ответника- 29.05.2019 г. до окончателното изплащане.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ЗК „Л.И.” АД .

   На първо място оспорва предявените искове като недопустими/ неоснователни поради липса на активна процесуалноправна и материалноправна легитимация на ищцата.

   1.Поддържа, че ищцата не е от кръга на лицата, имащи право да получат застрахователно обезщетение за смъртта на близък по смисъла на Постановления на Пленума на ВС №4/1961, ППВС №5/1969г. и ППВС № 2 от 20.11.1984 г. Не попада и в кръга на лицата, който беше разширен с ТР № 1/21.06.2018 година на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСГТК. Твърди, че по отношение на ищцата не е налице изключението, предвидено в тълкувателното решение на ВКС и оспорва твърденията, че между ищцата и починалия е формирана трайна емоционална връзка, която да надхвърля обичайните отношения между брат и сестра.

2. Ответникът излага и аргументи за неоснователност на претенциите, в случай че съдът приеме, че исковете са допустими.

2.1 Въвежда възражение, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Л. М.Щ., тъй като при настъпване на ПТП той е бил в състояние на тежко алкохолно опиянение – видно от Протокол за химическа експертиза № 558 от 08.09.2017 г., същият е имал наличие на 4,6 %о етилов алкохол както в урината, така и в кръвта. Оспорва и твърдението в исковата молба, че ПТП-то е настъпило на пешеходна пътека. Счита, че с поведението си като пешеходец пострадалият Л. М.Щ. е нарушил разпоредбите на чл.113, ал.1. т. 1 ЗДвП, чл.165 и чл.166 от ППЗДвП, както и чл. 114, т.1 и т.2 ЗДвП и чл.5 от ЗДвП, установяващи задължение за всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създават опасности и пречки за движението и да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди.

 С оглед на това моли, ако съдът счете, че исковете следва да бъдат уважени, обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено поради приноса на пострадалия, който е много по-голям от този на водача на лекия автомобил.

2.2. На следващо място оспорва предендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди като изключително завишено, респ.прекомерно. Позовава се на указанията на ППВС № 4/1968 г. относно тълкуването на понятието „справедливост” , както и на решение на ВКС № 9/02.02.2018 г. по гр.д.№ 1144/2017 г. на ІІІ г.о. ГК, че репарирането на претърпените неимуществени вреди не бива да служи за обогатяване.

2.3. Излага допълнителни аргументи за прекомерност на размера на претендираното обезщетение, като счита, че приложение следва да намери чл.493а, ал.4 КЗ и §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр.101/2018 г.), според които обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.439а, ал.4 се определя в размер на 5 000 лева.

3. Оспорва предявения акцесорен иск за заплащане на законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане с оглед изразеното становище за неоснователност на главния иск.

Представя писмени доказателства, включително и заверен препис от Застрахователна полица № ВG/22/********, прави доказателствени искания.

Отговорът е изпратен на пълномощника на ищцата, който е подал допълнителна искова молба, с която изразява несъгласие със становището на ответното дружество и направените от него възражения. Поддържа подадената искова молба в предявения размер, като се позовава на § 9, ал.1 КЗ и цитира съдебна практика. Като противоречаща на правото на ЕС – чл.1,§2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО  на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност”, определя визирания в § 96 ,ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ максимален размер от 5 000 лева за обезщетяване на разширения кръг лица.

В отговор на допълнителната искова молба ЗК „Л.И.”АД, поддържа изцяло депозирания отговор на искова молба.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява Представлява се от адвокат Г.Ц., преупълномощена от адв.Р.М., която поддържа предявените искове.Представена е писмена защита.

Ответникът ЗК „Л.И.” АД се представлява от юрисконсулт П.С., която поддържа становището си за неоснователност на претенциите. Развива подробни съображения в писмени бележки.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Според приложените по делото удостоверения за родствени връзки: № 01-252/10.10.2018 г., издадено от Населено място с.Б., Община Ябланица, Област Ловеч и № КЪМ РВЕ-УФО01-207/02.06.2020 г. на Район Възраждане –София, Столична община , се установява, че ищцата Д.М.И. е сестра на Л. М.Щ., починал на 27.08.2017 г. 

С присъда № 1 от 08.01.2019 година, постановена по НОХ дело № 617 по описа за 2018 година, влязла в сила на 24.01.2019 година, Ловешкият окръжен съд е признал И.Л.И. за виновен за това, че на 27.08.2017 г. около 20,38 ч. в с. Б., Ловешка област, на път І-4, ул. „В.Л.” № 167, при управление на МПС- лек автомобил „Ауди 80” с д.к. № С 92 58 ВС, негова собственост, нарушил правилата за движение- чл.21, ал.1 от ЗДвП, като управлявал лекия автомобил със скорост от 75.2 км/ч в населено място при разрешената за категория „В” от 50 к/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Л. М.Щ.,***, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в" във връзка с чл.342, ал.1, предложение 3 от НК във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП го осъдил  на 3 (три) години лишаване от свобода.На основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалил с една трета така наложеното наказание или И.Л.И. е осъден да изтърпи наказание в размер на 2 (две) години лишаване от свобода. Съдът е приложил  чл. 66, ал. 1 от НК и отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от 4 (четири) години от влизане на присъдата в сила.

Съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза на вещите лица инж.Н.К. и д-р М.Г., като професионално изготвена и защитена и я съобразява, тъй като е от съществено значение за изясняване на спора във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на резултата от страна на Щ..

Установено е, че пътното платно в района на местопроизшествието е двупосочно, пътната настилка е от сух дребнозърнест асфалт с широчина на дясната пътна лента 3,80 м и лява- 4 м. Тротоарът  с бордюр отдясно на платното за движение е с широчина 3,20 м., а от лявата страна на платното за движение - с широчина 3 м. Участъкът е прав, с ясно видима пътна маркировка на платното за движение, състояща се от единична прекъсната линия, разположена върху асфалтовата настилка, която достига до пешеходна пътека тип „М8”-„Зебра””, широка 3,10 м. Пътното платно има и две крайни ограничителни линии, до двата бордюра.Има поставен и пътен знак- пешеходна пътека тип „Д17”. Съдът приема, предвид факта, че пътното произшествие е настъпило в 20.38 часа, че в този момент е светела уличната лампа (св.показания на Щ.М., очевидец), която се активира посредством сензор  и осветява в тъмната част на денонощието.

Фактите относно скоростта на лекия автомобил, местоположението на автомобила са установени по присъда № 1 от 08.01.2019 г., по  НОХД №617/2018 г. на Ловешки окръжен съд и съдът намира, че не могат да бъдат променени в настоящето производство, предвид императивната норма на чл.300 от ГПК.

В мотивите на присъдата наказателният съд е приел, че пешеходецът Л. М.Щ.  е предприел пресичане на пътното платно в момент, в който  лекият автомобил "Ауди 80",управляван от И.И.  отстоял от мястото на удара на 58,7- 73,74 м. Щ. навлязъл напречно на пътното платно на ул. " В.Л. " в посока от ляво надясно спрямо посоката на МПС. Скоростта на лекия автомобил преди да предприеме спиране с последващо отлагане на следи върху настилката е била 75,2 км./час. Скоростта на лекият автомобил към момента на отлагане на следи върху настилката е била 70,24 км./час. При установения спирачен път на лекия автомобил от  25,07-33,43 м. от мястото на удара може да се приеме, че водачът е възприел пешеходеца и е предприел спиране на лекия автомобил. В този момент Л.Щ. е бил на разстояние 1,62-2,67 м. от мястото на удара. При движението на автомобила и пострадалия е последвал удар в лентата за движение на лекия  автомобил.

Експертизата е приела, че първоначалното съприкосновение между Щ. и лекия автомобил е с предна броня (ляв край) в областта на десен крак отзад.Ударът е под центъра на тежестта и затова е последвало подхвърляне на тялото, качване на преден капак и последващо приплъзване към горен ляв ъгъл на предно стъкло, при което се получават удари в областта на гръдния кош, при които най-вероятно е прекъснат гръбнак на ниво първи шиен прешлен.След равнозакъснителното движение, тялото на пострадалия пада на пътното платно по гръб.От това падане и от последвалото влачене за краката от страна на водача на лекия автомобил, Л.Щ. има изменения в областта на гърба- масивни охлузвания в областта на гръдния кош- отзад.

В наказателното производство и от доказателствата по настоящето дело, се установява, че в кръвта и урината на Л. М.Щ. е имало 4.6 промила етилов алкохол (Протокол 558/2017 г. на „Алкохолна лаборатория”-Плевен). Експертът д-р М.Г. е посочила, цитирайки учебника по съдебна медицина на проф.Марков, че се касае за тежка степен на алкохолно опиване (от 2.5 до 3.5 промила и нагоре), състояние което се характеризира с тежки разстройства на зрението, съобразителността, координацията на движенията, двигателната активност, равновесието, говора, немотивирани действия, понякога ступор, понижаване на волевата активност до пълна анестезия. Теоретично над 3.5 промила пострадалият може да бъде в кома и да настъпи смърт.

Съдът приема, че има съпричиняване от страна на пострадалия относно възникване на пътнотранспортното произшествие, тъй като той не е могъл обективно да преценява пътната обстановката като при възприемане на идващия лек автомобил да спре и изчака неговото преминаване. С поведението си  Л. Щ. е нарушил правилата на чл. 113,ал.1, т.1 от ЗДвП, чрл. 114,т.1 и т.2 от ЗДвП  и чл. 165 от ЗДвП, която обуславя извода за съпричиняване на вредоносния резултат.

Пътнотранспортното произшествие е възникнало, както като последица от ненавременната реакция на водача на лекия автомобил при несъобразена скорост на движение, така и от неотчитане на движението на лекия  автомобил и разстоянието до него от пешеходеца Л. М.Щ. преди и по време на пресичане на платното за движение.

В производството са събрани и гласни доказателства.

Свидетелят П.Р.Л. е съселянин на Щ..Не е присъствал на инцидента, но след като се разчуло, пристигнал на мястото, където Л. е лежал на дясното пътно платно по посока за София, на около 15-20 м. от уличното осветление, което е светело.Знае, че има пешеходна пътека на това място и осветлението е там.Същото е със сензори и се включва самостоятелно.По време на катастрофата видимостта е била ясна.

Св.Щ.Ч.М. познава ищцата и нейния брат и е очевидец на катастрофата.Твърди, че е станала към 8 без 20 вечерта. С Л. си тръгвали от едно магазинче в посока София. Минали пешеходната пътека и пресекли от дясна страна с жена си, а Л. е вървял след тях. Уличната лампа е светела. Обърнал се, защото чул удара.Видял, че Л. е на капака и след удара е отхвърлен на 3 метра от лявата страна на автомобила. Водачът преместил тялото след удара по-близо до колата.

Твърди, че познава Л. и Д. от дете и че са комшии. Описва, че двамата са били в добри взаимоотношения. Д. ***, но не знае улицата, а Л. - при своя баща. След като се омъжила в Тетевен Д. е посещавала своя брат, чистела му и го перяла. Той се е хвалел, че тя му купува дрехи. Според свидетеля след смъртта на Л. ищцата „все си мисли за него, тъжна е”. Не знае колко деца има Д., с която се виждат често- „през седмица, две, три, по пазарите”.

Свидетелят Д.Щ. е брат на Д. и Л., с когото са от един баща и е в добри отношения с двамата. Описва, че по време на катастрофата Д. ***, където е женена, а Л. - в с.Малка Б. при баща си и втората му жена- Велика, майка на свидетеля. В същия дом живее и семейството му. Заявява, че майката на Д. се казва Елена и е първата на жена на баща му, с която имат 4 деца. За Л. казва, че е глухоням, дошъл е да живее в дома на баща си, когато бил на 6-7 години. Твърди, че Л. и Д. са поддържали контакти, тя е идвала от време на време, перяла е дрехите на баща си и на Л.. Смъртта на брат си е приела „много лошо”, и сега плаче за него. Свидетелят описва, че той е помагал на брат си и го е водел на лекар.

Съдът преценява показанията на последния свидетел с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, предвид факта, че е брат на ищцата и е заинтересован от изхода на делото.

При така изложените от страните обстоятелства съдът приема, че спорът е търговски и е сезиран от ищцата със следните, предявени срещу ответника ЗК Л.И.”АД обективно съединени осъдителни искове :

- главен иск, с правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП на 17.08.2017 г.;

- акцесорен иск с правно основание чл.429, ал.2,т.2 КЗ,чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва за забавеното плащане на главницата, считано от 29.05.2019 година до окончателното ѝ изплащане;

Съгласно чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380. Нормата регламентира имущественото право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента, т.е. правото му да търси обезщетяване за претърпени вреди. Съдът приема наличието на пасивна процесуална и материалноправна легитимация на ответника „Л.И.”АД, поради това, че с отговора на исковата молба не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на автомобила, участвал в процесното пътнотранспортно произшествие. Този факт се потвърждава и от приложената застрахователна полица № ВG/22/********, валидна от 03.08.2017 г. до 03.08.2018г.

При предявяване на иска по чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже съществуването на обстоятелствата, посочени в исковата молба, както и на всички предпоставки по чл.432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1,т.1 КЗ: възникването на застрахователното събитие на 27.08.2017 г., противоправността на деянието, вината на водача И.Л.И., смъртта на Л. М.Щ. в резултат на пътнотранспортното произшествие и причинната връзка между деянието и настъпилите неимуществени щети, родствена връзка с починалия и твърденията си за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка и понесените болки и страдания от загубата на брат.

Доколкото отговорността на ответника е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Основателността на претенцията за непозволено увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД предполага наличието на всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина.

Предвид влязлата в сила присъда, която установява със задължителна сила извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, съгласно чл.300 ГПК, ищцата следва да докаже единствено, че е претърпяла неимуществени вреди, които са в причинно-следствената им връзка с деянието.

Основното възражение на ответника е, че ищцата няма право да получи обезщетение във връзка със загубата на своя брат.

Кръгът на лицата, които са  материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък, не е изрично уредена в закона.

Задължителни за съдилищата, съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ, са тълкуванията и указанията на ВКС, дадени в ППВС № 4/25.V.1961 г., ППВС № 5/24.ХІ.1969 и г. и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, последното постановено с оглед задълженията на българската държава по чл.16 от Директива 2012/29/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

В ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Обяви се за изгубило сила Постановление № 2/30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

С оглед на тези указания братята, сестрите и възходящите на починалото лице са включени в кръга от правоимащи да получат обезщетение за неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е изложено, че между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци може да съществува особено близка привързаност.В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по ентензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик. Изразено е становище, че в тези случаи на получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките роднини на починалия.

Съобразявайки всички събрани по делото доказателства съдът приема, че ищцата не доказа твърденията си за съществуването на изключително близка житейска връзка и привързаност между нея и починалия на 27.08.2017 година при катастрофа неин брат Л. М.Щ., която връзка да надхвърля нормално присъщите при смърт на брат болки и страдания.

От показанията на свидетелите, а и от писмените доказателства се установява, че ищцата живее в гр.Тетевен, където е омъжена ( от 16-17-годишна възраст- св.Щ.), а Л. Щ. живее в жилището на своя баща в с.Малка Б.. Епизодичните посещения на ищцата в дома на нейния баща не дават основания на съда да приеме, че между нея и починалия ѝ брат са съществували особено близки отношения. Свидетелят Д.Щ. заявява, че той е помагал на своя брат, тъй като са живели в едно жилище и че той го е водел на лекар. Определянето на отношенията между ищцата и нейния брат от свидетелите като „добри” (св.Ч., св.Щ.) не дават основание на съда да приеме изключителност на връзката между ищцата и нейния загинал брат. Не се доказва твърдението в исковата молба, че Л. Щ., въпреки здравословното си състояние е бил неотлъчно и във всеки важен момент до своята сестра, която е била и неговото семейство. Приложените по делото решения на ТЕЛК сочат, че той е с диагноза „Глухонемота, Олигофрения лека, Средна степен имбецилност” и самият той е имал нужда да бъде обгрижван. Не се подкрепя с доказателства и изложеното в исковата молба за „огромни и неописуеми” страдания. Съдът приема, че скръбта на ищцата при смъртта на нейния брат е естествена последица от настъпилото трагично събитие, но липсват доказателства, че тя надхвърля обичайно присъщите за родствената връзка и да е предизвикала някакви трайни негативни последици за здравето ѝ.

Настоящият съд счита, че ищцата не проведе пълно и главно доказване на съществуването на особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия  и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. В случая не доказва и твърдението за изключително близки отношения, поради което съдът не може да формира обоснован извод, че вредите, които ищцата е претърпяла, излизат извън традиционно присъщите за родствената връзка и дават основание да се направи изключение, за да подлежат на обезщетяване, съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Предявения главен иск за неимуществени вреди срещу застрахователя следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан и акцесорния иск за лихви, поради обусловеността му от главния иск.

По отношение на разноските:

На основание чл.78,ал.3 и ал.8 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 880.00 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащане. По отношение на държавната такса тя е освободена от заплащането ѝ, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                          Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, предявения от Д.М.И., ЕГН **********,***, чрез адвокат Р.М., съд.адрес:***, срещу Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ******, гр.София 1407, район Л. бул.”Ч.В.” 51 Д, представлявано от М.С.М.- Г., П.В.Д. и Г.Н.Г., иск по чл.432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1,т.1 КЗ и по чл.429, ал.2,т.2 КЗ, чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху нея от 29.05.2019 година до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на нейния брат Л. М.Щ., вследствие на ПТП на 27.08.2017 г. година в с.Берестница, община Ябланица, област Ловеч,  на път І-4, ул.”В.Левски” № 167 , настъпило по вина на водача И.Л.И. при управление на лек автомобил марка „Ауди” 80 с д.к. № С **** ВС, застрахован при ответника с полица № ВG/22/********/ 03.08.2017г.

ОСЪЖДА Д.М.И., ЕГН **********,***, чрез адвокат Р.М., съд.адрес:***, да заплати на Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ******, гр.София 1407, район Л. бул.”Ч.В.” 51 Д, представлявано от М.С.М.- Г., П.В.Д. и Г.Н.Г., на основание чл.78, ал. 3 ГПК, разноски по делото в размер на 880.00 (осемстотин и осемдесет) лева

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: