Р Е Ш Е Н И
Е
Номер ……. 07.03 .2014
г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На дванадесети ноември Година 2013
в публично
заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар: Х.З.,
като разгледа докладваното от съдията – докладчик Бончева
т. д. № 860
по описа за 2012 година, за да се произнесе взе
предвид следното :
Искът е с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.
415 ГПК.
Производството е образувано по предявен иск от Г.Ф. за
установяване дължимостта на сумата 67 000 лв., като в исковата молба е
посочено, че на 29.10.2012г. ищецът е получил възражение от управителя на
ответното дружество срещу издаване на заповед за незабавно изпълнение
№1821/05.10.2012г. по ч.гр.д. № 2582/2012г. по описа на Районен съд –
гр.Казанлък. Въз основа на издадения изпълнителен лист по делото е образувано
изпълнително дело на ЧСИ А. П.
Подаването на възражение от страна на длъжника, обуславя и правният
интерес за ищеца от предявяване на установителния иск. Твърди се, че със
заповедта за незабавно изпълнение, ответникът бил осъден да заплати на ищеца
сумата от 67 000 лв., дължими по запис на заповед от 20.07.2010г., ведно
със законната лихва, считано от 04.10.2012г. до окончателното плащане и
разноските по заповедното производство в размер на 2540 лв. Срокът в записа на
заповед за плащане бил 31.12.2011г. в дома на ищеца в гр.К, ул. С М” №*, вх.*,
ет.*, ап*. Тъй като не е извършено плащане от страна на ответника, ищецът
изпратил нотариална покана за заплащане на задължението по записа на заповед,
която е връчена от нотариуса при отказ от дружеството - длъжник. Тъй като
ответникът не е заплатил задължението си по записа на заповед, за ищеца е
налице правен интерес да подаде заявление по чл.417 ГПК пред КРС. Казанлъшкият
районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение, тъй като документът
съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ. Моли съда да постанови решение, с което
да присъди сумата 67 000 лв. по записа на заповед със законната лихва,
считано от 04.10.2012г. до окончателното плащане и разноските по заповедното
производство.
В отговора на исковата молба ответното
дружество “С.” ЕООД заявява, че установителният иск е допустим, но
неоснователен, като излага подробни съображения във връзка със становището си.
Оспорва обстоятелството, че записът на заповед е изготвен и подписан от
управителя на ответното дружество. Оспорва дължимостта на сумата по записа на
заповед, като твърди, че между страните няма възникнало действително каузално правоотношение, за чието обезпечение
да служи абстрактната сделка. Твърди, че в счетоводството на ответното
дружество не съществува партида на физическото лице Г.Ф., както и че в счетоводството на дружеството не е постъпвал
запис на заповед и няма осчетоводено задължение него. Счита иска за
неоснователен.
Подадена е допълнителна искова молба, в
която ищецът подробно развива доводите си и обстоятелствата във връзка с
правоотношенията между страните, като твърди, че между тях са възникнали
отношения по чл.26 ТЗ във връзка с търговско пълномощие, като ищецът е
извършвал визираните в пълномощното, издадено от ответното дружество, действия.
Твърди, че ищецът в качеството си на пълномощник на ответното дружество е
извършвал дейности, за които се претендират възнаграждения и разходи, посочени
в 5 пункта в допълнителната искова молба. Направени са доказателствени искания.
В отговора на допълнителната искова
молба ответното дружество възразява срещу твърдението, че записът на заповед е
издаден от А. С., в качеството на управител на ответното дружество, като
гаранция за заплащане на дължимо възнаграждение, в качеството на търговски
пълномощник. Излагат се доводи, че ищецът бил на трудов договор в ответното
дружество на длъжност “Управител селско стопанство” и за този положен труд
получавал месечно възнаграждение. Ответникът взема становище по отделните
пунктове от претенциите за заплащане на ищеца, в качеството на търговски
пълномощник. Също е взето становище по направените от страна на ищеца доказателствени
искания.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени ведно с
доводите и становищата на страните, намира за установено следното:
Между страните не се спори, че ищецът е
действал в качеството на търговски пълномощник на ответното дружество за
периода 27.09.2005г. – януари 2010г.,
като в това си качество е сключвал сделки от името и за сметка на ответното
дружество.
Видно от данните по приложеното
ч.гр.д.№2582/12г. по описа на Казанлъшкия РС, ищецът е подал искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата 67000лв.- задължение,
произтичащо от издаден запис на заповед от А. С., в качеството му на управител на ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата. Искането е било уважено,
като РС е издал заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК №1821 от
05.10.2012г. по горепосоченото дело. Тъй като длъжникът /ответник в настоящото
производство / е възразил против издадената заповед, ищецът е предявил
настоящия установителен иск.
Тъй като ответникът е оспорил издадения
запис на заповед, досежно автентичността на положения подпис от страна на
управителя на ответното дружество, съдът по негово искане е назначил съдебно-графологическа
експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно
дадено. Същото не беше оспорено от страните по делото. Видно от заключението,
ръкописният текст в процесния запис на заповед не е изпълнен от управителя на
ответното дружество А. С.. Подписът за “издател – платец” , обаче, е изпълнен
от него, като подписът след текста “Издател – платец” е поставен върху / над /
точките от многоточието, които са част от печатния текст на процесния запис на
заповед.
Според обясненията, дадени от управителя на ответното
дружество А. С.по реда на чл. 176 от ГПК, същият никога не е подписвал процесния
запис на заповед, подписът приличал на неговия, но не бил неговия. Твърди, че
подписвал много документи, тъй като се доверявал на ищеца, но не говори
български, ищецът му давал един куп документи и той ги подписвал, като му
казвал какво е, но не разбирал лично, просто вярвал на ищеца. Посочва, че не е
плащал по записа на заповед, но твърди, че не дължи тези пари. Твърди, че е
упълномощавал ищеца и му е заплащал възнаграждение - за периода 2005г. – 2010г.
със сумите по представените от него две
разписки- едната от 03.01.2009г. за сумата 10 000 евро, другата от
03.01.2010г. също за сумата 10 000 евро / /л.47-50 от делото/. Сочи, че
живее в Италия, а ищецът управлява в банката всички пари на ответното дружество.
Не знае какъв е този договор, който е подписал, за него е бил нормален трудов
договор – договора за управление. За договора за управление от 2010 г. месечно
е заплащано по 1000 лв. възнаграждение на ищеца. Обяснява, че ищецът работи за
него и не му е давал пари на заем. Ищецът е имал общо пълномощно да прави
покупки. Понякога ищецът, с имейл е изпращал писма, за сумите, които са
необходими.
От представените и приети
като писмени доказателства 2 бр. разписки от 03.09.2009 г. и от 03.01.2010 г.
се установява, че ищецът е получил сумата в размер на общо 20 000 евро за
своя труд, като е декларирал във всяка една от разписките, че не претендира за нищо
друго.
С оглед изясняване на
делото от фактическа страна е назначена съдебно – счетоводната експертиза,
депозирала първоначално и допълнително заключения, които съдът възприема.
Същите не бяха оспорени от страните в хода на съдебното дирене. От първоначалното
заключение се установява, че на 07.07.2010 г. сумата от 5 000 лв. е преведена
по личната сметка на ищеца, като посоченото основание за това е хонорари за консултантки услуги. Това
обстоятелство се установява и от представеното и прието като доказателство извлечение
по разплащателна с/ка на ответното дружество №53/07.07.2010г. /л.161 от делото./.
Видно от представеното
извлечение по разплащателна с/ка на ответното дружество №29/01.11.2010г.
/л.160 от делото./, на ищеца е преведена
сумата от 7 000 лв., като посоченото основание за това е “заплата”.
Видно от представения договор
за управление с дата 04.01.2010 г., между страните е сключен договор за управление, от който се установява, че договореното месечно
възнаграждение за ищеца е в размер на 1000 лв. за работата му като управител на
ответното дружество.
За установяване на фактическите обстоятелства по
делото бяха допуснати и свидетели. От показанията на разпитаната като свидетел
П. Г. Г. се установява, че от 2006г. е започнала работа в “С.” ЕООД, била е назначена
като управител и се е регистрирала като земеделски производител на
селското-стопанство, защото С. нямал ЕГН и системата на ДФ “Земеделие” не можела
да го приеме. Според свидетелката, от 2006 г. страните са се споразумяли за
следното: ответното дружество да взема земя под наем, под аренда, да закупува
земя, като управителят А. да плаща на ищеца Ф. комисионни във връзка с тези
дейности, извършвани от ищеца – за закупуване на сградите за фурна, за
цялостното закупуване на имуществото на ответното дружество. Свидетелката сочи,
че сумата 67 000 лв. са комисионни на ищеца, които не са изплащани. Също
така твърди, че до 2010г. му се е заплащало на ръка, като е теглил и пари от
сметката на “С.” ЕООД за себе си във
връзка с работата, която е вършел. Твърди, че в периода 2009г. – 2010г. ищецът
и управителя на ответното дружество били в перфектни отношения и не са имали
спорове, противоречия във връзка с дейността на фирмата. Твърди, че С. идвал в
България когато трябвало да се събира реколтата и когато имал време, защото имал
друг бизнес в Италия. Свидетелката твърди, че заедно с ищеца и А. С. са ходили заедно
в счетоводната къща, която е обслужвала ответното дружество, превеждали са на С.
договорите, които ищецът и свидетелката са сключвали от името на отв.дружество без
проблеми. Към момента на подписване на записа на заповед С. не знаел говоримо и
писмено български. Свидетелства, че лично е попълнила готовата бланка на записа
на заповед в нейния апартамент, Г.Ф. обяснил на С. съдържанието на записа на
заповед, затова какво следва от този подпис, сумата била ясна и се разбирарала.
А. С.подписал записа на заповед. Свидетелката твърди, че разбира италиански
език писмено и говоримо.
От показанията на разпитаната като свидетел Т. Т. З.
се установява, че работила за “С.” ЕООД от м. август 2006г. до юни 2012г. на
длъжност книговодител. Работата й била да сключва договори със собственици на
земеделски земи. После изкупували селско стопанска земя с помощта на Г. за г-н
А Г. плащал на нея, както и на трактористи, комбайнери и товарачи на камиони. Според
свидетелката, А. С.идвал може би 5 – 6 пъти в годината, при което изготвяла
справки какви пари са необходими, давала ги на Г. и А.оставял сумата. Сочи, че
през този период са се разбирали и са си имали доверие.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели досежно обстоятелствата, свързани с дейността на ищеца, като
представляващ ответното дружество, по организацията за закупуване на земеделски
земи, вземането под аренда на земеделски земи, наемането на работници,
организацията по договаряне на работата им и заплащането им. В тази част
показанията на свидетелите са
непротиворечиви. И двете свидетелки са работили за ответното дружество и
имат непосредствени впечатления от дейността на ищеца като управляващ дейността
на ответното дружество. Показанията по отношение на посочените обстоятелства се
подкрепят и от събрание по делото писмени доказателства – нотариални актове,
договори за аренда, сключени от ищеца, в качеството на пълномощник на
ответника.
По отношение на обстоятелствата, свързани с
изготвянето на процесния запис на заповед и поемането на задължение от страна
на управителя на ответника А. С.за сумата 67 000лв., съдът не кредитира
показанията на свидетелката П. Г. Г.. Съдът счита, че свидетелката е
пристрастна по отношение на тези обстоятелства, тъй като същата има интерес от
изхода на делото, предвид близките й отношения
с ищеца. Свидетелката заяви пред съда в
съдебно заседание под клетва, че ищецът е баща на детето й, което, според съда,
я прави заинтересована от изхода на спора.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
Представеният по делото запис на заповед притежава
необходимите реквизити по чл.535 от ТЗ, като наименованието „запис на заповед”
се съдържа в текста на документа, в същия се съдържат безусловно обещание да се
плати определена сума пари, уговорен е падеж, място на плащането, името на
лицето или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването
и подпис на издателя. Независимо, че записът на заповед е редовен от формална
страна и че по същността си е абстрактна сделка, менителничното правоотношение
не е абстрактно и възниква, за да се постигне определена цел, като най-често то
служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго каузално правоотношение.
При възникнал спор между издателя и поемателя /какъвто е настоящия случай/ е необходимо
да се установи каузалното правоотношение, респективно съществуването на
оспореното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка след
проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество
следва да провери фактите и
обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка,
съответно дали вземането съществува или не. В
случая кредиторът - поемател по записа на заповед е въвел твърдение за
наличието на каузално правоотношение, поради което същият следва да докаже
съществуването му, а длъжникът - издател абсолютните и релативните възражения
срещу менителничния ефект.
Въпреки направеното оспорване на процесния запис на заповед от страна на ответника,
съдът намира същият за действителен, тъй като приема, че в хода на съдебното
производство това оспорване не беше доказано. Съдът приема, че процесният запис
на заповед е подписан от управителя на ответното дружество А. С., но ищецът
следва да докаже наличието на каузално правоотношение, обосноваващо поетото
задължение по записа.
В допълнителната ИМ,
подадена от ищеца се твърди, че между страните действително са съществували
други правоотношения и записът на заповед е бил подписан от ответника като
обезпечение на изпълнението по тези отношения. След
като се установява наличието на каузално правоотношение между страните, записът
на заповед не може да се приеме като основание за съществуващо задължение, без
да се изследва каузалното правоотношение и да се докажат задълженията по това
правоотношение. Или ищецът следва да
установи, че претендираната сума по записа на заповед му е дължима в качеството
на търговски пълномощник на ответното дружество за възнаграждение и разходи за
дейността му за периода 2005 г. – 2010 г., а
ответникът следва да установи, че
е заплатил всички дължими и договорени суми във връзка с упълномощаването му
като търговски пълномощник за периода 27.09.2005г. до януари 2010 г., както и
по договора за управление след януари 2010 г. до 20.07.2010 г., на която дата е
подписан записът на заповед.
От представените и приети
като писмени доказателства 2 бр. разписки от 03.09.2009 г. и от 03.01.2010 г.
се установява, че ищецът е получил общо сумата 20 000 евро за своя труд, като
е декларирал във всяка една от разписките, че не претендира за нищо друго или в
случая е получил левовата равностойност на 39 117 лева. Или към 03.01.2010
г. на ищеца са били изплатени всички задължения, произтичащи от дейността му като търговски пълномощник за периода
2005 г. – 2010 г. и това е заявено изрично от ищеца в представената от него
разписка. В случая е налице неоспорено, валидно направено изявление от страна
на ищеца, че към 03.01.2010 г. всички задължения на ответника към него са погасени.
При тези данни, съдът намира за неоснователни и недоказани
твърденията на ищеца, че задължението по записа произтича от дейността му като
търговски пълномощник за периода 2005 г. – 2010 г.
Видно от представения по делото договор за управление
от 04.01.2010г., страните са договорили правата и задълженията си във връзка с
възлагане управлението на ответното дружество, включително са договорили и
месечно възнаграждение в размер на 1000лв. Договорът за управление е сключен на
следващия ден след издадената от ищеца разписка от 03.01.2010 г., в която последният е направил изявление, че към 03.01.2010 г. всички
задължения на ответника към него са изплатени и няма претенции за други
плащания.
Както вече беше посочено
по-горе в изложението, от представените и приети като доказателства 2 бр.
извлечения по разплащателната с/ка на ответното дружество-№53/07.07.2010г. и
№29/01.11.2010г. се установява, че на
ищеца са преведени, както следва: за заплата 7 000 лева и за консултантки
услуги сумата 5000 лева. Сумата 5000 лв. е преведена на ищеца на 07.07.2010г., т.е. след сключването
на договора за управление от 04.01.2010г., както и сумата от 7 000 лева -също заплатена за заплата след сключването на договора за управление.
При тези данни, съдът
счита, че до датата на сключването на договора за управление от 04.01.2010г. всички
задължения на ответника към ищеца за процесния период от време - 2005 г. – 2010 г., дължими му в качеството на
търговски пълномощник на ответното дружество за възнаграждение и разходи за
дейността му за периода 2005 г. – 2010 г. са изплатени и самият ищец е заявил, че няма
претенции за други плащания.
Както беше посочено по-горе
в изложението, в допълнителната искова
молба ищецът подробно развива доводите си и обстоятелствата във връзка с
правоотношенията между страните, като твърди, че ищецът, в качеството си на
пълномощник на ответното дружество за периода 27.09.2005г. – януари 2010г. е сключвал сделки от името и
за сметка на ответното дружество и е извършвал дейности, за които се
претендират възнаграждения и разходи, посочени в 5 пункта в допълнителната
искова молба. В случая, както се установи от изложеното по-горе, всички тези
дейности на ищеца, свързани със закупуването на
имоти от името и за сметка на ответното дружество, сключването на
арендни договори от името и за сметка на ответното дружество, цялата
организация във връзка с посочените
дейности, извършването на дейности във връзка с организацията по обработването
на арендованите и закупени земи,
наемането е работници са извършени през
процесния период - 2005 г. – 2010 г. и за тях страните са уредили
взаимоотношенията си, видно от издадената от ищеца разписка от 03.01.2010 г. Извършването на дейностите, свързани със закупуването на
земи, арендоването им и организацията по
обработването на арендованите и закупени
земи след тази дата 03.01.2010 г. са в изпълнение на поетите от ищеца задължения
по договора за
управление от 04.01.2010г., за което ищецът е получил сумите: 7 000 лева за заплата и сумата 5000 лева за консултантки
услуги.
Предвид гореизложените
съображения, съдът приема, че ответникът е заплатил на ищеца дължимите му възнаграждение
във връзка с дейността му като търговски пълномощник на дружеството ответник за периода 27.09.2005г. – януари 2010г. и не дължи допълнителни
възнаграждения за посочения по-горе период от време. С оглед на всички събрани
по делото доказателства, съдът приема, че претенцията на ищеца е изцяло
неоснователна и недоказана. В хода на съдебното дирене не се установи съществуването на твърдяното от ищеца каузално правоотношение по записа на заповед, поради което искът се явява
неоснователен и недоказан.
С оглед на горното, съдът
намира, че предявеният от ищеца срещу ответника иск с правно основание чл. 422
от ГПК като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, на
ответника следва да се присъдят изцяло разноските, направени пред настоящата
инстанция в размер на 2535 лв.
Водим
от изложените мотиви, Старозагорският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения
от Г.Ф. с ЛНЧ **********,*** против “С.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: с. Д., общ. М., обл. С. З., ул. “9. с.”, ЕИК **** иск за
установяване дължимостта на сумата
67 000 лв. /шестдесет и седем хиляди лв./, представляваща неизплатено възнаграждение във връзка с дейността на Г.Ф. като търговски пълномощник за периода 27.09.2005г. –
януари 2010г., за която сума е издаден запис на заповед от 20.07.2010г. от
управителя на “С.” ЕООД А. С., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението - 04.10.2012 г., до окончателното й плащане, за
която сума е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК №1821
от 05.10.2012г. по ч.гр.д.№2582/12г. по описа на Казанлъшкия РС.
ОСЪЖДА
Г.Ф. с ЛНЧ **********,*** да заплати
на “С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Д., общ. М., обл. С. З.,
ул. “9. с.”, ЕИК ***сумата 2535 лв. /две хиляди петстотин тридесет и пет лв./, представляваща направените разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред
Апелативен съд гр. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :