Определение по дело №148/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК, във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП.

Образувано е по искане на С. В. К. с [ЕГН], от [населено място],  чрез адв. И. М. от АК - Перник, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1158-000015/06.02.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на водач на моторно превозно средство, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Искането е инкорпорирано в Жалба вх. № 772/31.03.2025 г. Жалбоподателят счита, че към момента на издаването на ЗППАМ не са били налице предпоставките на чл.171, т.4 от ЗДвП. Сочи, че е земеделски производител, а същевременно – управител и собственик на „Огоста Агро“ ЕООД, и във връзка с това е наложително ежедневно да извършва курсове с МПС-та на дружеството. Твърди, че от налагането на мярката за него биха настъпили значителни и трудно поправими вреди, тъй като няма да може да изпълнява трудовите си задължения и ще бъде лишен от всякакви доходи за дълъг период от време.

Искането за спиране на предварителното изпълнение е направено в хода на висящо съдебно производство по оспорване на административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на специален закон – чл.172, ал.6 от ЗДвП и не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол по отношение на него. Затова и по аргумент от разпоредбите на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК, то е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество в срока по чл.166, ал.3 от АПК.

Искането е основателно.

Аргументите са следните:

Съгласно чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК допуснатото предварително изпълнение по силата на отделен закон, може да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Законът предвижда две алтернативи, всяка от които представлява самостоятелно основание за спиране на предварителното изпълнение. В тежест на оспорващия е да обоснове наличието на някоя от тях. Значителна вреда ще има, когато поради размера, вида, характера или интензитета и, тя води до несъразмерно отрицателно изменение в положението на адресата и с оглед защитавания от предварителното изпълнение интерес. Трудно поправима е вредата, изразяваща се в отрицателни изменения, които не могат да бъдат възстановени или преодолени.

В настоящият случай жалбоподателят сочи обстоятелства и представя доказателство /справка от ТР/, че е управител и едноличен собственик на капитала на „Огоста Агро“ ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н Младост 1, [адрес]. Дружеството е с предмет на дейност: земеделие и скотовъдство, производство и търговия със селскостопански стоки и др.

Въз основа на горепосочения писмен документ може да се направи извод, че твърденията на К. са обосновани, а опасенията му, че в резултат на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка за него ще настъпят значителни и/или труднопоправими вреди. Прилагането на ПАМ ще доведе до невъзможност да изпълнява пълноценно задълженията си в дружеството, което управлява.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение. Именно с оглед този им характер законодателят е предвидил строго формални процесуални правила и материалноправни изисквания за прилагането на ПАМ. Предвид нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гледна точка на основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени, материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно тълкуване и прилагане. В случая налагането на ПАМ се основава на данните от издадени срещу жалбоподателя наказателни постановления, с които са му отнети и всички контролни точки. Макар в ЗППАМ да са описани конкретни наказателни постановления, издателят на административния акт не ги представя с преписката.

Целта на принудителните административни мерки е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат, но също така трябва да е надлежно аргументирана и обоснована.

Крайната преценка на съда за законосъобразността или незаконосъобразността на административния акт и наличието или липсата на предпоставките за прилагане на ПАМ се извършва след събиране на всички относими доказателства и постановяване на съответния съдебен акт, но доколкото са наведени доводи, че от предварителното изпълнение за жалбоподателя биха настъпили значителни и труднопоправими вреди, които не са разколебани на този етап от производството, то искането му за спиране следва да бъде уважено с цел ненарушаване и на разпоредбата на чл.6 от АПК, прокламираща принцип за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията.

Предвид горното, настоящият състав на Административен съд – Перник счита, че са налице предпоставките на чл.166, ал.2 от АПК за спиране на допуснато предварително изпълнение, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1158-000015/06.02.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.