РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Омуртаг, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Стела Викторова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело №
20253510100056 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 , ал.1 от КТ.
Ищецът М. Х. М., с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв.
Г. Б. Х. от САК, съдебен адрес: ***, посочва в исковата си молба, че по силата
на Трудов договор № 33/10.11.2023 г., сключен между М. и ответника на,
ищецът заемал длъжност „***“, в звено „Обслужване на населението в
кметствата, с ***“. Уточнено е, че трудовият договор бил сключен за срок до
31.01.2024 г. и че на посочената дата между страните било сключено
допълнително споразумение към трудовия договор, съгласно което срокът на
договора бил удължен до 31.12.2024 г. Изтъкнато е, че според ищцовата
страна трудовият договор е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 4 от КТ,
поради което следва да се счита за сключен за неопределено време и са
изложени съображения в подкрепа на това становище. Посочено е, че със
Заповед № 21/30.08.2024 г., издадена от кмета на ответната община,
трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 327,
ал.1, т. 12 от КТ, като заповедта била връчена на М. на 02.12.2024 г. В
исковата молба са изложени съображения за незаконосъобразност на
процесната заповед, тъй като ищецът не бил депозирал пред работодателя
молба, в която да заявява, че желае прекратяване на трудовото
правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Предвид изложеното в молбата ищецът претендира уволнението да
бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на заеманата
1
длъжност и да му бъде присъдено обезщетение в размер на 1 100.00 лева
месечно за времето, в което е останал без работа от 02.12.2024 г. В условия на
евентуалност – в случай, че се приеме, че прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено законосъобразно, е предявен иск с правно
основание чл. 220, ал. 1 от КТ, за сумата в размер на 1 100.00 лева.
Претендират се и съдебни разноски. В съдебно заседание редовно призован
ищецът не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили
становища от процесуалния представител на ищеца – адв. Х. от САК, в които
исковете се поддържат. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът Община Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, ул.”Ал.
Стамболийски” № 2 А, се представлява по делото от адв. Д. М. от АК -
Търговище, който оспорва исковете и прави искане да бъдат отхвърлени. В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, който
отговаря на изискванията на чл. 131 ал.2 ГПК. В депозирания отговор
ответната страна оспорва изцяло предявените искове, като счита същите за
неоснователни. Посочено е, че прекратяването на трудовото правоотношение
действително неправилно било квалифицирано от работодателя по чл. 327, ал.
1, т. 12 от КТ, но тази правна квалификация не обвързвала съда и следвало да
се приеме че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, т.
10 от КТ. В отговора е изложено становище, че съображенията изложени в
исковата молба за това, че трудовия договор е безсрочен, били неотносими,
като се твърди, че със сключването на допълнителното споразумение
„допуснатата незаконосъобразност“ относно срока на договора била
изправена и било безспорно, че трудовият договор сключен с ищеца е срочен.
Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни. Претендират се съдебни разноски.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Процесната заповед е връчена на 02.12.2024 г., а исковете са предявени
на 03.02.2025 г., т. е. в двумесечния срок регламентиран в разпоредбата на чл.
358 ал.1 т.2 от КТ, тъй като 02.02.2025 г. е бил неприсъствен ден и
следователно са допустими.
Като писмени доказателства по делото са приложени представените от
ищеца трудов договор № 33/10.11.2023 г., допълнително споразумение №
4/31.01.2024 г., заповед № 21/30.08.2024 г. на ВИД Кмет на Общ. Омуртаг.
Приложени са като писмени доказателства по делото и представените от
ответната страна заверени преписи от трудовото досие на М.. От писмените
доказателства се установява, че по силата на цитирания по – горе трудов
договор ищецът бил назначена на длъжност „***“ в ответната община, звено
„Обслужване на населението в кметствата“, с. ***. Договорът бил със срок до
31.01.2024 г.. След подадена молба от М. за удължаване на срока на договора –
рег. № 94-02-23/30.01.2024 г., към трудовия договор било сключено
Допълнително споразумение № 4/31.01.2024 г., по силата на което М. бил
2
преназначен на длъжност „***“, със същото място на работа и трудово
възнаграждение, с посочен срок на договора 31.12.2024 г. С процесната
Заповед № 21/30.08.2024 г., издадена от В. И. Д. кмет на Община Омуртаг,
трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 327, ал.
1, т. 12 от КТ, считано от 01.09.2024 г.. В цитираната заповед, като причина за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочено: „Придобиване на
право на пенсия и осигурителен стаж и възраст“. Разпоредено е на ищеца да се
изплатят обезщетения по чл. 224, ал.1, т. 2 от КТ и по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Видно е от приложените заверени преписи от трудовото досие на ищеца, че
същото съдържа заявление за първоначалното му назначаване, приложенията
към него, цитирания трудов договор, молба за удължаване срока на трудовия
договор, описаното по – горе допълнително споразумение към него,
длъжностна характеристика, уведомления до НАП и др., както и процесната
заповед. В трудовото досие на ищеца не се съдържа молба за прекратяване на
трудовото му правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ. Не се
съдържа и предизвестие отправено от работодателя до работника за
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10 от
КТ. Като писмено доказателство по делото е приложен и заверен препис от
трудова книжка № 786, издадена на ищеца – начални страници и стр. 10 стр.
11 и от стр. 14 до стр. 29, в която последно са вписани обстоятелства свързани
с трудова дейност на ищеца, като кмет на с. ***, общ. Омуртаг, като това
трудово правоотношение е прекратено на 08.11.2023 г. на основание чл. 337 от
КТ, вписан е трудовия и осигурителен стаж на тази длъжност /стр. 25, 26 и 27
от трудовата книжка/. На стр. 28 от представения препис от трудовата книжка
са вписани и данни за получени от ищеца обезщетения по чл. 224 от КТ, чл.
220 от КТ и чл. 222 от КТ, при прекратяване на трудовото му правоотношение
с предходен работодател – „Ракета“ АД – Омуртаг, при който М. е полагал
труд до 01.09.1997 г., според вписаните в трудовата книжка обстоятелства.
Според заключението по извършената по делото съдебно – счетоводна
експертиза размера на евентуалното обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, за
периода от 02.12.2024 г. до 02.06.2024 г., е 6 600.00 лева, като експерта е
посочил, че платеца следва да удържи от дължимото обезщетение 10 %
ДДФЛ, в размер на 660.00 лева и да го преведе по сметка на НАП и че поради
това нетния размер на обезщетението е 5 940.00 лева. В съдебно заседание
вещото лице поддържа заключението, като уточнява, че обезщетението което е
изплатено на ищеца при прекратяване на трудовото му правоотношение не е
облагаемо и е изплатено в брутен размер, а обезщетението за оставане без
работа за не повече от шест месеца е облагаемо и ако се присъди в брутен
размер, работодателят трябва да направи удръжката при плащането му и да
внесе дължимия данък.
Въз основа на събраните доказателства съдът счита следното по
предявените искове:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ: Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ работникът
3
или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без
предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. От цитираната разпоредба е видно, че по реда на същата трудовото
правоотношение може да бъде прекратено само по инициатива на работника
или служителя, който следва писмено да уведоми работодателя за
намерението си, т. е. основна предпоставка за прекратяване на трудовото
правоотношение по този ред, освен придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст е и наличието на изрично писмено
волеизявление на работника или служителя до работодателя. В конкретния
случай с процесната заповед трудовото правоотношение с ищеца е прекратено
именно на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ. Същевременно в приетите и
приложени като писмени доказателства по делото материали по трудово досие
на ищеца, липсва приложено изрично писмено волеизявление /заявление,
респ. молба или др./, изхождащо от М., от което да е видно, че същият желае
трудовото му правоотношение да бъде прекратено по този ред. Следователно
в конкретния случай не са били налице предпоставки за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ.
Само за пълнота, във връзка с изложените в отговора твърдения, че следвало
да се приеме че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328,
т. 10 от КТ, следва да се посочи, че съгласно тази разпоредба работодателят
може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до
работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, при придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В конкретния случай видно
от материалите по трудовото досие на ищеца такова предизвестие не е
отправено от работодателя, поради което не може да се приеме, че трудовото
правоотношение с М. е прекратено на това основание. Отделен е въпроса, че
съгласно правната теория и съдебна практика, в заповедта на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение винаги следва да се посочи
точното основанието за прекратяването му. Според съдебната практика не
може да се приеме, че уволнението е незаконно само поради обстоятелството,
че в заповедта не е посочено точното основание за прекратяване на трудовия
договор, само в случай, че в съдебното производство се изясни, че
работодателят е извършил сериозна предварителна подготовка на
уволнението, че е довел своевременно до знанието на работника или
служителя точното основание за уволнението и че преди да заведе делото
работникът или служителят е бил наясно относно причините на уволнението и
основанието, довели до прекратяване на трудовото му правоотношение. В
конкретния случай не са представени каквито и да е доказателства от
ответника в тази насока. Предвид изложеното съдът намира предявените
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
основателни. Процесната заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна и ищецът възстановен на предишната си работа.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.
1 от КТ: С отмяната на заповедта за уволнение за ищеца възниква
4
потестативното право да претендира обезщетение за оставането му без работа
за период не повече от 6 месеца. Предпоставка за уважаване на иска е
настъпване на вреда за ищеца в резултат на оставането му без работа
вследствие незаконното уволнение. Според съдебната практика „…
работникът може да търси обезщетение за оставането си без работа в резултат
на незаконното уволнение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ включително и по
съдебен ред, като предяви иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, но няма да има
основание за присъждането на обезщетението преди настъпването на вредата,
което става с осъществяването на факта на оставане без работа през
определения от закона период от време с продължителност до шест месеца. С
факта на нереализирането на трудов доход наред с оставането без работа през
определен период от време се осъществява пълният фактически състав на
нормата на чл. 225, ал. 1 от КТ, която дава право на обезщетение.“ /Решение
№387/27.10.2011 по дело №1317/2010 на ВКС, ГК, IV г.о./. В случая ищецът е
представил единствено заверени преписи от трудова книжка № 786 – начални
страници, стр. 10, стр. 11 и от стр. 14 до стр. 29, в която, както бе посочено и
по – горе, последно са вписани обстоятелства свързани с трудова дейност на
ищеца, на длъжност кмет на с. ***, общ. Омуртаг, като това трудово
правоотношение е прекратено на 08.11.2023 г. на основание чл. 337 от КТ,
вписан е трудовия и осигурителен стаж на тази длъжност /стр. 25, 26 и 27 от
трудовата книжка/. На стр. 28 от представените преписи от трудовата книжка
са вписани и данни за получени от ищеца обезщетения по чл. 224 от КТ, чл.
220 от КТ и чл. 222 от КТ, при прекратяване на трудовото му правоотношение
с предходен работодател – „Ракета“ АД – Омуртаг, при който М. е полагал
труд до 01.09.1997 г., според вписаните в трудовата книжка обстоятелства.
Изложеното води до извод, че в представените от ищеца преписи от трудова
книжка липсва вписване на обстоятелства във връзка с трудовото му
правоотношение с ответника по трудов договор № 33/10.11.2023 г. и
допълнително споразумение към него - № 4/31.01.2024 г., както и вписване на
изплатените обезщетения на ищеца съгласно процесната заповед, което
вероятно се дължи на факта, че на ищеца е издадено продължение на
трудовата книжка, но препис от същото не е представен от ищцовата страна и
съответно не е приложен към делото. Предвид обстоятелството, че
последното вписване на обстоятелства относно трудовата дейност на ищеца в
представените преписи от страници на трудова книжка е за трудово
правоотношение, което е прекратено на 08.11.2023 г., е налице обективна
невъзможност да се установи липса на други вписвания в трудовата книжка на
ищеца след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника по
силата на процесната заповед. Ищецът не е представил никакви други
доказателства за това дали след прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника, е работил или не по трудов договор с друг работодател, както и за
размера на евентуалното трудово възнаграждение, в случай, че е работи при
друг работодател. Ето защо и с оглед цитираната съдебна практика съдът
счита, че предявения от М. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във
5
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, се явява недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен въпреки уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Ищцовата страна претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
за един адвокат по реда на чл. 38 от ЗА. Искането е частично основателно. В
приложения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че е
предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38
ал. 1 т. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатът,
оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е
достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно
на основание чл.38, ал. 1 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са налице,
поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското
възнаграждение, съобразно уважените искове, общо в размер на 861.60 лева, с
ДДС, предвид представеното удостоверение, че адв. Г. Б. Х. е регистриран по
ЗДДС, определено по реда на чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба №1/09.07.2014г. за
възнаграждения за адвокатската работа.
Ответната страна също претендира присъждане на съдебни разноски,
поради което и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде осъден
ищецът да заплати на ответника сумата в размер на 333.33 лева,
представляваща заплатено възнаграждение на един адвокат по представен
договор за правна защита и съдействие, съобразно отхвърления иск.
Предвид факта, че ищецът по трудовия спор е освободен от внасяне на
дължимите държавни такси при завеждането на делото и от разноски, то на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.1 ГПК ответната
община следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд -
Омуртаг сумата в размер на 30.00 лева, представляваща дължима държавна
такса съгласно чл. 3 от ТДТССГПК върху уважените искове.
Въпреки, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ бе отхвърлен по изложените по – горе
съображения, ищецът не следва да бъде осъждан да заплати държавна такса
по този иск и направените разноски за съдебно – счетоводна експертиза, тъй
като съгласно чл. 83, ал.1 , т. 1 от ГПК е освободен от внасяне на дължимите
държавни такси и разноски по сметка на съда.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на М.
6
Х. М., с адрес: ***, ЕГН **********, за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ОТМЕНЯ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 21/30.08.2024 г. на ВИД
кмет на Община Омуртаг, с която на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, е
прекратено трудовото правоотношение с М. Х. М., с адрес: ***, ЕГН
**********, назначен на длъжност „****“, с място на работа звено
„Обслужване на населението в кметствата“, с. ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, М. Х. М., с
адрес: ***, ЕГН **********, на длъжност „***“, с място на работа звено
„Обслужване на населението в кметствата“, с. ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Х. М., с адрес: ***, ЕГН **********,
против “ Община Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, ул.”Ал. Стамболийски” № 2
А, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ,
за присъждане на обезщетение в размер на 6 600.00 лева по чл. 225, ал. 1 от КТ
за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Община Омуртаг, с адрес:
гр. Омуртаг, ул.”Ал. Стамболийски” № 2 А, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Б. Х.,
член на САК, с адрес: ***, сумата в размер на 861.60 лева /осемстотин
шестдесет и един лева и шестдесет ст./, с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение на един адвокат, определено по реда на чл. 7 ал. 1 т. 1 от
Наредба №1/09.07.2014г. за възнаграждения за адвокатската работа, съобразно
уважените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, М. Х. М., с адрес: ***,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Община Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг,
ул.”Ал. Стамболийски” № 2А, сумата в размер на 333.33 лева /триста
тридесет и три лева и тридесет и три ст./, представляваща направени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат по
представен договор за правна защита и съдействие, съобразно отхвърления
иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от
ГПК, Община Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, ул.”Ал. Стамболийски” № 2 А,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - град Омуртаг сумата от 30.00
/тридесет/ лева, представляваща дължима държавна такса по настоящото
дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Търговище в
двуседмичен срок, считано от 28.05.2025 г.
7
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Невяна Захариева
8