Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 131
гр.
Перник, 20.07.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
Мария Христова
С
участието на секретаря А.М., като разгледа административно дело № 96/2023 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Н.К.П., ЕГН ********** и по
жалба на Н.З.П., ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1158-000140/19.03.2023 г., издадена от Н.
Г.Х. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР - Перник, с
която на основание чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП е прекратена регистрацията на
пътно превозно средство, със свидетелство за регистрация на МПС № *********, с
рег. № РК **** ВВ за срок от шест месеца.
Производството
е разгледано от настоящият съдебен състав след присъединяване на адм. дело №
97/2023 г. образувано по жалба от Н.К.П. към адм. дело № 96/2023 г. образувано
по жалба от Н.З.П., по реда на чл. 213 ГПК,
субсидиарно приложим в съдебното административно производство по силата на
препращащата норма на чл. 144 от АПК, предвид наличие на връзка между делата –
идентичен спор.
Жалбоподателите
намират оспорения акт за незаконосъобразен. Твърдят, че лекият автомобил, чиято
регистрация, е прекратена е съпружеска имуществена общност и се ползва за
нуждите на съпругата, която е инвалидизирана, а съпругът се явява неин личен
асистент. Сочи, че по тази причина, принудителната административна мярка засяга
права на лица, чието поведение не е обусловило налагането ѝ и затова
противоречи на целта на закона. Искането към съда е да я отмени.
В
съдебно заседание, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител – адв. Б.,
поддържат жалбата. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразността на оспорения
акт. Прилагат се доказателства удостоверяващи заболяването на жалбоподателката,
свързано със 100% загуба на трудоспособност, с което обстоятелство се
аргометнира и необходимостта от ползването на автомобила. Искането към съда е
да се отмени процесната заповед и да се присъдят направените по делото
разноски.
Ответният
административен орган – Н. Г.Х. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Перник, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. Изразява писмено становище в придружително писмо вх.
№ 1018/10.04.2023 г., според което жалбата е неоснователна. Прави искане съдът
да потвърди заповедта. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че същият надвишава размера
определен в Наредба № 1/09.07.2004 година.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало със съставянето на АУАН серия GA
№ 609295/19.03.2023 г. от Г.А.Г. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Перник. В него е отразено, че на 19.03.2023 г. в 12.55 ч.
в Община Радомир, по общински път PER 2133, в
посока от кръстовището с път ІІІ – 627 към с. В., Н.К.П., ЕГН: ********** управлява
собствения си лек автомобил марка „***” ЦДИ, с рег. № РК **** ВВ след употреба
на алкохол, установена с техническо средство – „Алкотест дрегер“ 7510 с
фабричен № ARBA0157, което е отчело концентрация в
издишания въздух – 2.81 промила. АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
С него, на място са иззети СУМПС № *********, контролен талон № 6666465, СРМПС
№ ********* и два броя регистрационни табели с рег. № РК **** ВВ.
Въз
основа на съставения АУАН серия GA №
609295/19.03.2023г., Н. Г.Х. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Перник, е издал оспорения административен акт – Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1158-000140/19.03.2023 г.,
с която на основание чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП на Н.К.П. е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС
за срок от шест месеца, като са отнети
свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********* и два броя
регистрационни табели с № РК **** ВВ.
Препис от нея е връчен лично на жалбоподателя на
19.03.2023г., който я е оспорил пред съда с жалба, процесната заповед е
оспорена и от жалбоподателката, като и двете са предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в настоящото производство.
Ангажирани са доказателства, от които е
видно, че МПС – лек автомобил „***“, ЦДИ с рег. № РК **** ВВ е в режим на
съпружеска имуществена общност между жалбопоадтелите Н.К.П. и Н.З.П. /удостоверение
за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак
№ 652/25.10.1980г. и свидетелство за
регистрация № ********* от 07.03.2017 година/.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена в законово установения
преклузивен срок и е против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност. По отношение и на двамата жалбоподатели е
налице активна процесуална легитимация, тъй като Н.К.П. е лице, участвало в производството
по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като
непосредствен адресат на акта, а по отношение на оспорващата Н.З.П. независимо,
че не е адресат на обжалваният акт и не е участвала в производството по
неговото издаване, има правен интерес по оспорването, тъй като процесната ПАМ е
наложена спрямо вещ, нейна собственост, с което непосредствено се засягат нейни
права и интереси. Преценена на това основание жалбата ѝ е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
По валидността на акта:
Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи /чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/. Със Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. /л. 7 от делото/ на директора на ОДМВР – Перник в т. 1.8 оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по реда на глава VІ от ЗДвП са младши автоконтрольорите в СПП при ОДМВР – Перник. Издателят на оспорената заповед заема длъжност – младши автоконтрольор при СПП при ОДМВР – Перник. Следователно същата е издадена от компетентен административен орган.
Оспорената заповед е в изискуемата по аргумент от
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и съдържа мотивите на издателя и за
прилагането на принудителната административна мярка. Изискването на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е
изпълнено, когато са посочени фактическите основания за издаването на
административния акт и правната норма, която предвижда последиците от
настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени
обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да
приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП.
Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за
законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да
разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици.
Срокът на принудителната административна мярка е
определен конкретно от административния орган и е в предвидения от закона
минимум от шест месеца.
С оглед на горното съдът намира, че оспорваната
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в
изискуемата форма и със съдържание, в което са изложени фактическите и правни
основания за издаването му, с оглед на което не страда от пороци, водещи до
отмяна по смисъла на чл. 146, т.1, 2 и 3 от АПК.
По процесуалната и материалната законосъобразност на
акта:
Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следната принудителни административна
мярка: т. 2а - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: б. „б“ -
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Предписанието на
посочената разпоредба е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в
условията на обвързана компетентност административният орган налага
предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
За да е законосъобразно налагането на ПАМ от
процесния вид, е необходимо да е установена по надлежния ред наличието на
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В конкретният случай от
представените по делото доказателства - АУАН безспорно се установява, че
жалбоподателят е бил изпробван с техническо средство "Алкотест Дрегер
7510" с фабричен № ARBA 0157, проба № 03682,
с отчетен резултат от 2.81
промила алкохол в издишания въздух. На същия е бил издаден талон за медицинско
изследване № 102929, като от жалбоподателя не са представени доказателства
такова изследване да е извършено, и същото да е показало друг резултат. АУАН по
своята същност представлява официален документ и се ползва с презумптивна
доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които представляват основание за прилагане на ПАМ. Видно е, че АУАН е
подписан без възражения от жалбоподателя. Самият той не оспорва тези
обстоятелства.
Управлението на МПС е правно-регламентирана дейност,
тъй като представлява източник на повишена опасност за живота и здравето на
участниците в движението. Чл. 5, ал. 3 от ЗДвП предвижда забрана за
упражняването и след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта на водача над
0.5 промила. Управлението на МПС с
концентрация на алкохол над 0,5 промила до 1,2 промила представлява
административно нарушение. Съгласно чл. 343б, ал. 1 от НК управлението на МПС с
концентрация на алкохол над 1,2 промила е престъпление. Оценката на
законодателя е, че концентрацията на алкохол е определяща за обществената
опасност на деянието. В случая жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация
на алкохол над 1,2 промила, а именно 2,81 промила, затова деянието му засяга в
значителна степен обществените отношения осигуряващи безопасността на
движението по пътищата. Следователно прекратяването на регистрацията на
собственото му МПС е необходимо с оглед постигане целта на закона – осигуряване
безопасността на движението по пътищата. В настоящия случай ПАМ се прилага за
да бъде ограничена възможността лицето да извърши ново нарушение по ЗДвП.
Следва да се отбележи, че ПАМ е наложена в минималният размер посочен в
разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
Налагането на мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е
обвързано единствено с констатираното от контролните органи нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Това е единственият правнорелевантен факт, които трябва да
бъде установен с оглед законосъобразното налагане на ПАМ и същият е установен
по безспорен начин в настоящото производство.
Основните възражения на жалбоподателите в
конкретният случай, са че заповедта не е съобразена с целта на закона, тъй като
МПС не е еднолична собственост на нарушителя, съдът намира за неоснователно по
следните съображения:
Противно на доводите, изложени в жалбата,
ирелевантно за законосъобразността на издадената заповед за прилагане на ПАМ е
обстоятелството, че процесното МПС е в режим на СИО между водача и
жалбоподателката в процеса. Законодателят не е предвидил възможност в случаите
на съсобственост на МПС само съсобственикът - нарушител да бъде лишаван от
възможността за управлява същото, нито пък че тази ПАМ е приложима единствено в
случай, че МПС е еднолична собственост. Да се приеме обратното би означавало,
че всяко лице, сключило граждански брак или придобило МПС в дялова
съсобственост, може да го управлява в нарушение на императивните законови
изисквания и без риск от приложението на конкретната ПАМ, каквато очевидно не е
целта на закона. Приложената превантивна ПАМ не засяга правото на собственост
на автомобила, а ограничава използването му за определен срок, респ. не
рефлектира върху правото на разпореждане, а на управление на МПС. И това е
логично, тъй като именно с превозното средство е извършено нарушението, чието
преустановяване ПАМ цели чрез спирането му от движение. Правният ефект от
налагане на ПАМ за съсобственика на ППС, който не е неин адресат е опосреден и
предизвикан от поведението на друг съсобственик, несъобразено със задължение да
не препятства упражняването на правата върху общата вещ, а още повече предвид
отговорността, която е поел спрямо жалбоподателката, в качеството му на неин
личен асистент – по негови твърдения, предвид здравословното ѝ състояние.
Отношенията между съсобствениците, свързани с ограниченията в ползването на
съсобствената вещ, като последица от поведението на един от съсобствениците, и
евентуалните щети (вреди или пропуснати ползи), нанесени от един съсобственик
на друг, следва да се уреждат по гражданскоправен ред.
Диференциран подход при прилагането на мярката по
чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е недопустим, тъй като би поставил в
дискриминационно положение едноличните собственици на автомобили - участници в
движението, което е в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред
закона (чл. 6, ал. 2 КРБ) и ще доведе до неравно третиране. Макар и
конституционно гарантирано, правото на лична собственост би могло да бъде
законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да бъдат
охранени особено важни обществени интереси - каквито без съмнение са
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на
останалите участници в движението. Възможността за ограничаване на правото на
собственост и правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл.
35, ал. 1 КРБ и е приложима, когато следва да бъдат защитени националната
сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да
бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Следователно
законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в
определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия
правов ред. Поради това личният интерес на съпруга-съсобственик няма приоритет
спрямо обществения, т. к. последният несъмнено е с по-висок интензитет, а
съразмерността винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. В
този смисъл е и практиката на Върховен административен съд, обективирана в:
Решение № 9230/05.07.2018 г., постановено по адм. дело № 9206/2017 година; Решение
№ 927/09.0.2019 г., постановено по адм. дело № 6837/201 година; Решение №
2019/13.02.2019 г., постановено по адм. дело № 10299/2018 година; Решение №
5534/11.04.2019 г., постановено по адм. дело № 708/2018 година и Решение
№ 7444/20.04.2019 г., постановено по адм. дело № 12547/2018 година. Следва да
се има предвид също така, че ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП не цели санкциониране
на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат -
подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на
пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти
участници в движението.
Законовата разпоредба предпоставя засягане на
правата на съсобственик, в защита на особено важния обществен интерес за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Предвидената мярка е
израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на
МПС след употреба на алкохол, което е и обществено значима цел с оглед
значителния брой жертви и пострадали от т. нар. война на пътя. Това въздействие
върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на
определен вид правонарушения. Крайният резултат е осуетяване на възможността да
бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността за
движение по пътищата на ППС, макар и то да остава под властта на неговия
собственик/собственици. Противното би означавало МПС да запази регистрацията си
и да бъде годно за участие в движението, при което се губи възпиращият ефект на
ПАМ.
Предвид
всичко изложено, настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административно-производствените правила, в съответствие със закона и неговата
цел, поради което е законосъобразен. Подадената жалба е неоснователна и следва
да се отхвърли.
При
този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователно. Ответникът не е заявил претенция за разноски, поради което не
следва да му бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбите на Н.К.П., ЕГН ********** и Н.З.П.,
ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1158-000140/19.03.2023г., издадена от Н. Г.Х. – младши
автоконтрольор към ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, с която на основание
чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка –
прекратяване регистрацията на ППС с рег. № РК **** ВВ, за срок от шест месеца, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО
на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/