№ 63
гр. Тетевен, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:М. Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от М. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100998 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на по чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А
КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на ГФ, БУЛСТАТ: ********* с адрес: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от изпълнителните му директори М К и С.
С чрез юрк. Д. Н., срещу М. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Български извор,
област Ловеч, ул. „улица“ № 17, с цена на иска: 10 000 лева, частичен иск от 127 684.05 лева,
ведно с дължимите лихви и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 04.11.**** г. година, в землището на с. Български
извор, при управление на лек автомобил „Ауди“, с рег. № ОВ **** ВР, водачът М. И. О.,
ЕГН **********, адрес село Български извор, ул. „улица“ нарушил правилата за движение
по пътищата, като не спазил знак „Г 2“, излизайки от крайпътна бензиностанция „Лук Ойл“
като се включил в път с предимство, при което реализирал ПТП с правомерно движещия се
и по път с предимство скутер, „Джилера“, с рег. № Е **** К, управляван от А. Красимиров
К., ЕГН **********, вследствие на което били му нанесени телесни травми. Сочи, че в
исковата молба, че бил съставен е Констативен протокол № 356р-15833 от 07.11.**** г.
Ищцовото дружество заявява, че с Решение № 9 от 14.02.2024г. по т.д. 19/2023 г. по
описа на Окръжен съд Ловеч и Решение № 88 от 15.07.2024 г., по т.д. № 88/2024 г. по описа
на Апелативен съд Велико Търново, последният е потвърдил решението на Окръжен съд
Ловеч, с което ГФ било осъдено да плати обезщетение на пострадалия А. Красимиров К..
Сочи, се, че по силата на влезлите в сила решения по цитираните дела,
Гаранционният фонд е изплатил следните суми: Сумата от 100 000.00 лв., изплатена на
15.03.2024 г., представляваща присъдено обезщетение за претърпени от А. Красимиров К.
неимуществени вреди; Сумата от 15 034.05 лв., изплатена на 15.03.2024 г., представляваща
присъдена лихва за забава, начислена върху горепосоченото обезщетение; Сумата от 4000
лв., изплатена на 02.09.2024 г., представляваща присъдена държавна такса за образуване на
т. д. 19/2023 г., Сумата от 8 650.00 лв., изплатена на 02.09.2024 г., представляваща присъдено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на А. Красимиров К.. Обща
1
стойност на платената сума е: 127 684.05 лв.
Сочи се в исковата молба, че в мотивната част на решението, постановено по т.д. №
19/2023 г. по описа на Окръжен съд Ловеч било прието, че към момента на настъпване на
пътното произшествие увреждащия автомобил „Ауди А4“, рег. № ОВ **** ВР не е имал
сключена застраховка по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установено е
противоправното поведение и вината на водача М. И. О., както и настъпилите вредни
последици, определено е обезщетение за търпените от А. К. болки и страдания вследствие
на процесното ПТП, поради което исковете са уважени.
Моли съдът да постановите решение, с което да осъди на основание чл. 558, ал. 7 от
КЗ М. И. О. с ЕГН ********** да заплати на Гаранционния фонд сумата от 10 000 лв.,
частичен от 127 684.05 лв., която се явява изплатено от Гаранционния фонд обезщетение,
лихви и разноски за причинените на А. Красимиров К., с ЕГН ********** вреди вследствие
на ПТП от 04.11.**** г., в землището на с. Български извор, област Ловеч, при нарушение на
правилата за движение по пътищата, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 08.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника да ни заплати и сторените съдебни разноски за
настоящото производство.
Ответника М. И. О., чрез адв. С. от ЛАК в указания срок по чл. 131 от ГПК е подал
писмен отговор на Исковата молба. В него сочи, че не признава предявения срещу него иск
за сумата от 10 000 лева, частичен иск от 127 684.05 лева, ведно с дължимите лихви и
сторените разноски, за причинените неимуществени вреди, лихви и разноски, в
производството, като счита тази претенция за неоснователна и недоказана и моли да бъде
отхвърлена със законните последици от това.
Заявява, че осъждането му да заплати сумата от 127 684.05 лв., ведно с лихви и
разноски по влязъл в сила съдебен акт, е в резултат на пасивното поведение на
представителя на ГФ в хода на делата пред ОС Ловеч и АП Велико Търново, тъй като по
делото в ОС Ловеч процесуалния представител на ГФ заявил, че съпричиняването следвало
да се приеме и обезщетението следвало да се плати на 50 % от претендираната сума от 200
000.00 лв., с което очевидно съдът се е съгласил и постановил в този смисъл съдебния акт.
На следващо място, в отговора на исковата молба се сочи, че А. Красимиров К. с
поведението си сам е станал основна причина за ПТП, случило се на 04.11.**** год. в
землището на с. Български извор, община Тетевен, област Ловеч, както се сочи в ИМ, а в
село Български извор, община Тетевен, област Ловеч. Категорично се установило, че в
населеното място, при ограничение на скоростта 50 км/ч К. се е движил с мотоциклет със
скорост 117 км., и мотоциклета е бил достатъчно мощен, за да развие тази скорост, К. е бил
през предпазна каска, видно от факта, че в тилната част на главата имал рана, без включени
светлини и липса на улично осветление, удара станал почти в средата на пътното платно, в
лявата част на автомобила, управляван от третото лице – помагач. Заявява, че отделно от
това, от писмените доказателства по делото, пред ОС- Ловеч, се установило, че към момента
на ПТП К. е бил с отнето СУМПС, а от справката за нарушител било видно, че същият не
притежавал и категория за управление на мотоциклет, описан от в.л. Данаил Михов
Димовски, при допълнителния му разпит по делото. От доказателствата по делото - гласни,
писмени, от съдебно автотехническата експертиза /преповтаряща на практика експертизата
по наказателното производство/ и разпита на в.л. Димовски с всичко описано, следва да се
приеме, че А. Красимиров К. е извършил множество нарушения на ЗДвП, които са причина
за възникване на ПТП-то и според ответника, те са следните: 1. Нарушение по чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, което следва да се санкционира по чл. 182, ал.1, т.6 - глоба 700 лв., като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца; 2. Нарушение по чл. 20, ал. 2 пр. 6 от ЗДвП-
движение без светлини. 3. Нарушение по чл.102, ал.З от ЗДвП - управление на мотоциклет
2
без защитна каска, поставена на главата. 4. Нарушение по чл. 150а от ЗДвП - водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на управляваното МПС,
да не е лишен от шофьорски права по съдебен или административен ред и свидетелството
му да е в срок на валидност. След ПТП-то, на А. Красимиров К. не му била взета кръв за
изследване и няма данни да е изпробван за наличие на алкохол в кръвта. Поради горното
ответникът счита, че предявеният иск за обезщетение следва да бъде изцяло отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Заявява, че травмите, описани в медицинските експертиза са
последица именно от поведението на А. Красимиров К.. Отделно от изложеното сочи, че
към днешна дата А. Красимиров К. демонстрира добро здраве и активност, която няма нищо
общо с прогнозите за бъдещето му в съдебно-медицинските документи.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни исковете,
предявени от ГФ.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа
страна и прави следните правни изводи:
Според чл. 557, ал. 1, т. 2, б. а КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от
Фонда за незастраховани МП обезщетение за имуществени вреди, причинени на територията
на Р. България от водач на моторно превозно средство, по отношение на което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
Ето защо в тежест на ищеца е да докаже произшествието, деянието на ответника в
нарушение на правилата за движение по пътищата, вредите по вид, размер и средни пазарни
цени за отстраняването им и причинната връзка между деянието на ответника и вредите.
При доказването на тези обстоятелства ответникът е задължен да докаже, че е погасил
задълженията си. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на дееца се презумира, но това се налага,
само ако се докаже обективната страна на деянието му – обстоятелствата, които налагат
извода, че е действал в нарушение на административните правила, уреждащи правилата за
движение по пътищата.
В случая за произшествието е съставен протокол за ПТП от компетентно длъжностно
лице към МВР в кръга на функциите му и по установен в закона ред. В трайната практика на
ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните
му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва
не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена
сила относно самото удостоверено волеизявление решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС,
I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение №
98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. Съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
От ангажираните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП се установява
настъпването на ПТП със сочения в исковата молба механизъм, както и че в причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди“, с рег. №
ОВ **** ВР на скутер, „Джилера“, с рег. № Е **** К, управляван от А. Красимиров К., ЕГН
**********, вследствие на което били му нанесени телесни травми, с оглед на което
неоснователни се явяват възраженията на ответника в обратен смисъл.
От приложените по делото Търговско дело № 19 по описа на ОС – Ловеч за 2023 г. и
3
В.Т.Дело № 85 по описа на АпС – Велико Търново се установи, че с протоколно определение
№ 31/ 25.05.2023 година, постановено по НОХД № 133/ 2023 година по описа на PC -
Тетевен, е одобрено споразумение, което на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, с възприетото от
наказателния съд относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, по силата на което М. И. О. е признат за виновен в това, че на
04.11.**** година около 23.00 часа в с.Български извор, Област Ловеч, на първокласен път
ПП-14, км 13+720м, посока София - Варна, при управление на МПС - л.а. марка “Ауди“, мод.
А6, собственост на Петър Маринов Петров, без необходима правоспособност, при излизане
от района на бензиностанция „Лукойл“ с посока на движение към София, нарушил
правилата на движение по пътищата, установени в ЗДвП и Правилника за приложението м, -
чл. 6,т.1, чл. 37, ал.З от ЗДвП и чл.51, ал.2 и чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, като предприел
маневра, завиване наляво в посока град Варна, като навлязъл в платното за движение в
посока глад София и не пропуснал движещия се по същия път в посока София водач на
МПС - мотоциклет с рег. № Е **** К, марка Джилера, модел Нексус, и по непредпазливост
причинил на А. Красимиров К. средна телесна повреда: черепно мозъчна травма,
изразяваща се в счупване на черепа, контузия на мозъка, излив на кръв под меките мозъчни
обвивки и над твърдите мозъчни обвивки, епидурален хематом, причинило разстройство на
здравето, временно опасно за живота; лицева травма, изразяваща се в счупване на носните
кости на горната челюст тип Le Fort II, счупване на скулна кост, излив на кръв в лицевите
кухини /хемосинус/, причинила затруднение на говоренето и дъвченето; травматично
увреждане на костите на десния долен крайник - счупване на дясната малкопищялна кост,
счупване на три /от втора до четвърта/ ходилни кости, счупена първа фаланга на пети пръст
на дясното ходило, причинили трайно затруднение движенията на десния долен крайник за
срок не по малък от един месец и половина, като телесната повреда е причинена при
условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалия К., изразяващо се в това,
че на дата 04.11.****г. около 23,00 часа, в с.Български извор, област Ловеч, на първокласен
път ПП-1 4, км 13 + 720м (София-Варна), при управление на МПС - мотоциклет марка
GILERA, модел NEXUS с регистрационен № Е ****К, собственост на К. Йо.Ц, с посока на
движение гр.София, нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като А. К. се е
движил с превишена скорост от 116,36 км/ч., поради което и на основание чл чл.343, ал.З,
пр.7, буква "а", пр.2, вр. ал.1, буква "б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.З във връзка с чл.55, ал.1,
т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца. На
основание чл. 66 ал. 1 от Наказателния кодекс изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода е отложено за срок от три години.
По делото пред ОС – Ловеч е допусната и приета съдебно-автотехническа
експертиза, основана на събраните по делото доказателства. Съгласно заключението на
автотехническата експертиза произшествието е настъпило на 04.11.**** година в с. Б.Извор,
сухо време, тъмна част на денонощието, работещо улично осветление, прав участък,
двупосочно пътно платно, непрекъсната маркировъчна линия. Ударът е в лявата лента за
движение по посока на огледа - отредена за движещите се в посока София. Скоростта на
движение на участниците при удара е съответно на Ауди - 18.54 км/ч, на мотоциклета -
116.36 км/. Според експертът основната причина за удара е навлизане на Audi в платното за
движение на ПП 1-4, при положение че е било заето и е разполагал с видимост към
мотоциклета. Друга причина е избор на скорост от страна на водача на мотоциклета, която е
била твърде висока и не му е позволила да спре при настъпване на аварийната ситуация. В
конкретния случай водачът на мотоциклета не е разполагал с достатъчно надлъжно
разстояние, респективно време за спиране при скоростта, с която се е движил, т.е. ПТП не е
било предотвратимо чрез спиране за мотоциклета. При скорост на мотоциклета 50 км/ч
опасната зона за спиране би била 37 м и ПТП би било предотвратимо, чрез спиране от
страна на мотоциклетиста. Предвид на това, че се касае за прав, осветен участък водачът на
4
Audi е имал възможност да види мотоциклета и да не навлиза на пътя, което би
предотвратило процесното ПТП. Предвид положението на Audi при удара на мястото не е
имало коридор за безопасно преминаване на „Джилера“ зад него без да напуска пътя.
От приложените медицински документи се установило, че в периода 05.11.**** г. и
15.11.**** г. ищецът е лекувана в УМБАЛ „Георги Странски“ - Плевен. Видно е от
приложената епикриза ищецът е транспортиран след претърпяното на 04.11.****г. в
увредено общо състояние на носилка. Констатирани са двустранен периорбитален хематом,
оток по меките тъкани на лицето, гипсово имобилизиран десен крак, охлузни наранявания
по лицето, краката и ръцете, наложена предна носна тампонада. Изписан е с подобрение.
По делото било изслушано и заключение на съдебно-медицинска експертиза, от което
се установило, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът е получил следните травми:
Черепно-мозъчна травма изразяваща се в счупване на черепа, контузия на мозъка, излив на
кръв под меките мозъчни обвивки и над твърдите мозъчни обвивки - епидурален хематом.
Лицева травма изразяваща се в счупване на носните кости, на горната челюст тип Le Fort II,
счупване на скулна кост, излив на кръв в лицевите кухини /хемосинус/; разкъсно-контузна
рана над дясната вежда; двусранни хематоми на клепачите на двете очи. Травматични
увреждания на костите на десния долен крайник - счупване на дясната малкопищялна кост,
счупване на три /от втора до четвърта/ ходилни кости; счупена първа фаланга на пети пръст
а дясното ходило. Охлузвания по лицето, краката и и ръцете.
При изследването с ядрено-магнитен резонанс били диагностицирани т.н.
псевдопоренцефални кисти. Последните са кухинки, които се явяват на местата с мозъчни
контузии, а именно двустранно челно. Те са истински, когато достигат до кората на мозъка и
псевдо-лъжливи, когато са в бялото мозъчно вещество. Няма отразяване на клиничен
преглед и описан статус към момента на диагностицирането им. На А. К. е приложено
консервативно лечение: За счупването на костите на десния крайник - гипсова
имобилизация. За счупените носни кости - тампонада. За черепно-мозъчната травма като
цяло също не е прилагано оперативно лечение. Към момента на изготвяне на съдебно-
медицинската експертиза няма налична медицинска документация, от която да се направят
изводи относно актуалното състоянието му здравословно състояние, а от тук и за
необходимостта за допълнителни медицински процедури и манипулации. Описаната
черепно- мозъчна травма - счупване на черепа, контузия на мозъка, излив на кръв под
меките мозъчни обвивки и над твърдите мозъчни обвивки - епидурален хематом,
представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота. Лицевата травма -
счупване на горната челюст тип Le Fort II, счупване на скулна кост, излив на кръв в
лицевите кухини /хемосинус/ е причинила затруднение на говоренето и дъвченето.
Счупването на костите на десния крайник са причинили трайно затруднение на движението
на десни долен крайник за не по-малко от месец и половина - два при нормално протичане
на оздравителния процес. Всички останали описани травматични увреждания - счупване на
носните кости, разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания, сами по себе си
представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В наличната
медицинска документация няма отразени усложнения на травмената болест. Експертът е
посочил, че е налице тежка, съчетана механична, тъпа травма и болките и страданията могат
да продължат с месеци. Счупването на костите на десния крайник са причинили трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за не по-малко от месеца и половина -
два при нормално протичане на оздравителния процес.
Въз основа на описаните факти съставът на ОС – Ловеч осъдил ГФ, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, да заплати
на А. Красимиров К., ЕГН **********, адрес: с. Глогово, Област Ловеч, ул. „Къдрева“ № 28,
на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, сумата
100 000 (сто хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
5
претенцията до ГФ - 10.01.2023 година, до окончателното изплащане. Също така осъдил ГФ,
ЕИК ********* да заплати в полза на ОС – Ловеч Държавка Такса в размер на 4 000 лева, а
на А. С. И., АК – София, сумата 8 650 лева (осем хиляди шестстотин и петдесет) -
адвокатско възнаграждение. Решението на ОС – Ловеч е потвърдено изцяло с Решение № 88
от 15.07.2024 г. по В.Т.Дело № 85/2024 по описа на АпС – Велико Търново.
Установи се от представеното преводно нареждане и заключението на ССЕ по делото,
че от страна на ГФ е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 127 684.05
лв.
В процесния случай ищецът доказа обстоятелствата във връзка с твърдяното
произшествие и по конкретно механизмът на осъществяване на произшествието,
конкретното деяние на ответника, по отношение на който не се спори. Доказа иска по
основание и по размер, което личи и от приетата ССЕ. Ето защо искът следва изцяло да се
уважи изцяло.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски, съгласно представения
по делото списък с разноски по чл. 80 от ГПК, приложен по делото и доказателствата за
реализирани разходи, както следва: 400 лева заплатена държавна такса, 300 лева
възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза и 200 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Български извор, област
Ловеч, ул. „улица“ № 17 да заплати на ГФ, БУЛСТАТ: ********* с адрес: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от изпълнителните му директори М К и С.
Стоилков по предявения иск с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А КЗ,
във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 10 000 лева като частично предявен от сумата 127
684.05 лева, представляваща изплатеното от ГФ на трето лице обезщетение за
неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие
(ПТП), в чийто права срещу ответника ищецът встъпил с изплащане на обезщетението,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска - 08.10.2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Български извор, област
Ловеч, ул. „улица“ № 17 да заплати на ГФ, БУЛСТАТ: ********* с адрес: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от изпълнителните му директори М К и С.
Стоилков направените по делото разноски 400 лева заплатена държавна такса, 300 лева
възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза и 200 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6
7