№ 10968
гр. С., 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110159056 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД за осъждане в
условията на разделна отговорност М. П. И. с ЕГН: **********, Ж. М. Р. с ЕГН: **********
и П. М. И. с ЕГН: **********, всички с посочен от ищеца адрес: гр. С., ж.к. О К, бл. 403, вх.
Д, ет. 6, ап. 66, в качеството им на законни наследници на лицето С. С. И. с ЕГН:
**********, починала на 22.10.2011г. да заплатят на „ф-ма“ ЕАД сума в общ размер на
3754.92лв., от които 3255,68лв - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2018г. до м.04.2020г. в топлоснабден имот на адрес:
гр.С., ж.к. О К, бл. 403, вх. Д, ет. 6, ап. 66, абонатен №315989, ведно със законната лихва от
датата на депозирането на исковата молба на 15.10.2021г. до окончателното изплащане,
474.82лв. - мораторна лихва за забава върху главница за цена на доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021г., както и сума за дялово разпределение в размер на
20.00 лв. за периода от м. 09.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на депозирането на исковата молба до окончателното изплащане и 4.42лв –
лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018г. до
04.10.2021г., при следните квоти:
1. М. П. И. при квота 4 /6, а именно за сумата в общ размер на 2503.28лв, от които
2170.45лв - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 316.54лв. -
1
мораторна лихва за забава върху главница за топлинна енергия от 15.09.2019г. до
04.10.2021 г. ,както и сума за дялово разпределение в размер на 13.33 лв. за периода от
м. 09.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите и 2.94 лв - лихва за забава
върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
2. Ж. М. Р. при квота 1 /6, а именно за сумата в общ размер на 625.82лв, от които
542.61лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на исковата молба на 15.10.2021г. до окончателното изплащане, 79.13лв.
- мораторна лихва за забава върху главницата за стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 3.33 лв. за периода от м. 09.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на депозирането на исковата молба до
окончателното изплащане и 0.73лв - лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
3. П. М. И. при квота 1/ 6 , а именно за сумата в общ размер на 625.82лв, от които
542.61лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на исковата молба на 15.10.2021г. до окончателното изплащане, 79.13лв.
- мораторна лихва за забава върху главницата за стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 3.33 лв. за периода от м. 09.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на депозирането на исковата молба до
окончателното изплащане и 0.73лв - лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, като наследници на потребител, е
възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди, като имат качеството на потребители по смисъла на ЗЕ по отношение на имот на
адрес гр. С., ж.к. О К, бл. 403, вх. Д, ет. 6, ап. 66. В исковата молба се сочи, че ответниците
не са изпълнили задължението си, вменено им с Общите условия на дружеството, за
заплащане на стойността на потреблението в сроковете, предвидени в ОУ, поради което за
ищеца е възникнало право да претендира дължимите суми по исков ред.
Претендират съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Ж. М. Р., която посочва, че е
направила отказ от наследството на починалата С. С. И., удостоверен със Съдебно
удостоверение за отказ от наследство, вписано под №1775/15.12.2020г. в специалната книга
на СРС, поради което моли иска по отношение на нея да се отхвърли.
Отговор е постъпил и от М. П. И. и П. М. И., които оспорват предявените искове.
Противопоставят възражение за изтекла погасителна давност. Посочва се и, че не са
представени доказателства, че двамата ответници реално са ползватели на доставената ТЕ и
2
че са приели наследството.
В първо по делото заседание от страна на “ф-ма” ЕАД е направено изменение на
претенциите по размер, като същите се считат за предявени както следва:
4. За осъждане на М. П. И. да заплати ½ част от задълженията, а именно 2441,76лв -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 356.10лв. - мораторна лихва за
забава върху главница за топлинна енергия от 15.09.2019г. до 04.10.2021 г. ,както и
сума за дялово разпределение в размер на 15 лв. за периода от м. 09.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите и 3.30 лв - лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2018г. до 04.10.2021г. и
5. За осъждане на П. М. И. да заплати ½ част от задълженията, а именно 2441,76лв -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 356.10лв. - мораторна лихва за
забава върху главница за топлинна енергия от 15.09.2019г. до 04.10.2021 г. ,както и
сума за дялово разпределение в размер на 15 лв. за периода от м. 09.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите и 3.30 лв - лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
Поради липса на предявени искове спрямо Ж. М. Р., която е направила отказ от
наследството на починалата С. С. И., производството спрямо нея е прекратено.
Конституираното ТЛП на страната на ищеца „ф-ма“ ЕАД не оспорва предявените
искове
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ за присъждане на
дължима цена по договор за продажба на топлинна енергия:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца наличието на
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия, по силата на което
ищецът е престирал – доставил е на ответниците топлинна енергия за отопление и
подгряване на вода в претендирания обем и на уговорената цена през процесния период,
както и дължимата цена за ползваната топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично
основателен. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
3
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
По делото е приета молба от Държавна спестовна каса– Жилищно кредитиране за
вписване на законна ипотека върху имот – ап.66, находящ се в гр.С., ж.к. Овча К 1“, бл.1-9,
предвид закупуването му от С. С. И. с договор, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ (отм) на
15.11.1989г., като средствата за това са били осигурени чрез отпуснат банков кредит.
Молбата е вписана в СВ - София и е налице отбелязване, че поради плащане на кредита
ипотеката е заличена на 15.08.1995г. Така приетото доказателство удостоверява
обстоятелството, че към датата на молбата именно С. С. И. е била собственик на имота по
силата на договора от 15.11.1989г., тъй като исканията на кредитора ДСК за вписване на
законна ипотека се основават винаги на установеното преди това право на собственост
върху имота, съгласно действалите тогава нормативни актове. Договор от 15.11.1989г. е
изискан по делото /на стр.145/ като от него се установява проявлението на вписаното. Не е
оспорена идентичност на процесния топлоснабден имот, описан в исковата молба, с имота,
4
посочен в договора. От изискано удостоверение за граждански брак на С. С. И. се
установява, че такъв е сключен на 05.01.1972г., т.е. имота е придобит в условията на СИО,
поради което и след смъртта й, настъпила през 2011г., имотът е станал собствен на
ответниците по делото, както следва: за преживелият съпруг М. П. И. – 4/6 ид.ч., за децата
им Ж. М. Р. и П. М. И. – по 1/6 ид.ч.
По делото е прието удостоверение изх.№ 110679/15.12.2020г., издадено по гр.д.№
61071/2020г. на СРС, 37 състав, видно от което Ж. М. Р. се е отказала от наследството на
своята майка С. С. И.. Доколкото по делото няма доказателства и не се твърди от ищеца, че
наследникът е приел наследството преди това, при така вписаният отказ в специалната книга
на съда, следва да се приеме, че Ж. М. Р. е направила валиден отказ от наследството на
майка си. Отказа от наследство на един от призованите към наследяване наследниците води
до уголемяване дела на останалите наследници, поради което следва да се приеме, че М. П.
И. се явява собственик на ¾ ид.ч. от имота, а П. М. И. на 1/4ид.ч.
С оглед гореизложеното, ответниците М. П. И. и П. М. И. се явяват страна по
облигационното правоотношение с “ф-ма” ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /сега КЕВР/, чието писмено приемане не е необходимо
условие за влизането им в сила по отношение на потребителите. Публикуването на ОУ на
топлопреносното предприятие в един централен и един местен всекидневник е служебно
известно на съда.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза. От
заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Oт
заключението на СТЕ се установява, че дяловото разпределение през процесния период се
осъществява от „ф-ма“ ЕАД, като в имота не се ползва ТЕ за отопление на имота. Изчислена
е ТЕ за битово горещо водоснабдяване на база 3 броя лица. За абоната се разпределя ТЕ за
сградна инсталация. Установява се, че дяловото разпределение, извършено от „ф-ма“ ЕАД
за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените
документи и данни от уреди за сградата и имота. От заключението на СТЕ се установява, че
изчисленията са съгласно Методиката за дялово разпределение към Наредбата за
топлоснабдяването.
С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
5
измервано коректно.
Доколкото ответниците дължат цената на реално потребената енергия, то при
определяне на дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите по фактури,
представляващи стойности по прогнозен дял, а тези, които се формират в резултат от
изравняване.
За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като
компетентно изготвено и обосновано.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. дължимата
сума след изравнителни сметки е в размер на 2852,90лв.
По отношение на възражението на ответниците, че не са представени документи,
установяващи основание за начисляване на потребление на БГВ на база 3 лица, настоящия
състав намира следното: видно от талон за отчет на уреди за дялово разпределение за сезон
2019-2020г. са вписани 2 броя потребители в имота. Нито един от двамата ответници няма
регистриран адрес на адреса на имота. Поради изложеното следва да се приеме, че
потреблението на БГВ следва да се преизчисли на база двама потребители. Видно от СТЕ
сумата начислена за БГВ е в размер на 2298,17лв. Същата следва да се намали с 1/3 до
размер от 1532,11лв.
Следователно претенцията за дължимост на главница за потребена ТЕ се явява
доказана по основание и размер, като върху сумата от 2086,84лв. се дължи законната лихва,
считано от датата на подаване в съда на исковата молба – 15.10.2021г. до плащане на
вземането.
След изменение на размера на претенциите М. П. И. отговаря за ½ част от
задължението, което е по-малко от притежаваните от него ¾ ид.ч., а П. М. И. отговаря до
размера на притежаваните от него ¼ ид.ч.
По направено възражение за погасяване по давност на вземанията, настоящия състав
намира следното:
По отношение на вземанията за ТЕ, които се явяват периодични задължения, съдът
следва да приложи кратката тригодишна давност. За задълженията за лихви, също важи
кратката тригодишна погасителна давност – чл. 111, б. “в”, пр. 2-ро ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана
от кредитора. Задълженията за лихви върху всяка от главниците са започнали да се
натрупват от първо число на втория месец, следващ отчетния период, и се дължат за всеки
изминал ден след изпадане в забава на длъжника.
6
Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение – в случая искова молба от 30.10.2020г. От тази дата и докато трае съдебният
процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД.
В настоящия случай искова молба е постъпила в съда на 15.10.2021г., така че към
момента на подаването му вземанията на ищеца за главница за периода 01.09.2018г.–
30.04.2020г. не са били погасени по давност. Вземането за м.09.2018г. е станало изискуемо
на 30.10.2018г., поради което не е погасено по давност. От заключението на СТЕ се
установява, че задължението за цена на доставена ТЕ за периода м.05.2018г. – м.08.2018г. е
само за потребено БГВ и е в размер на 359,39лв. Сумата следва да се извади от установения
размер на задължението от 2086,84лв. и да се приеме, че се дължи сума в размер на
1727,45лв. М. П. И. дължи ½ част от сумата, с оглед предявения от “ф-ма” ЕАД иск след
допуснатото изменение в размер на 863,73лв., а П. М. И. дължи ¼ част в размер на 431,86лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С., одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С., одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
В случая обаче се дължи лихва за част от периодите, за суми различни от посочените в
исковата молба и настоящия състав не разполага със знания за изчисляването й, поради
което следва да се приеме, че иска е недоказан по размер, поради което и подлежи на
отхвърляне.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно чл.
61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото
7
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл.36, ал.1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по
подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно
чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона.
По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията
във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях,
като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
производството не се спори, че услугата е била извършена, както бе установено и от вещото
лице.
М. П. И. отговаря за ½ част от сумата или за 10лв., а П. М. И. за ¼ част или 5лв.
Върху сумата не следва да се присъжда лихва за забава с оглед липсата на
доказателства, че ответниците са били уведомени за задължението и съответно поставени в
забава за заплащането му.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответниците дължат на
8
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер на
331,94лв. за заплатена държавна такса, депозит за работа на вещо лице и депозит за
назначаване на особен представител и юрисконсултско възнаграждение, в претендирания от
ищеца размер от 100лв., като М. П. И. дължи ¾ част от сумата в размер на 248,96лв., а П. М.
И. дължи 82,99лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. И. с ЕГН: ********** да заплати на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я №23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 863,73лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот на
адрес: гр.С., ж.к. О К, бл. 403, вх. Д, ет. 6, ап. 66, абонатен №315989, ведно със законната
лихва от датата на депозирането на исковата молба на 15.10.2021г. до окончателното
изплащане, както и сума за дялово разпределение в размер на 10.00 лв. за периода от м.
09.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
осъждане на М. П. И. да заплати сума за главница над присъдения размер от 863,73лв. до
пълния предявен размер от 2441,76лв., иск за сумата 356.10лв. - мораторна лихва за забава
върху главница за топлинна енергия от 15.09.2019г. до 04.10.2021 г., иск за сума за дялово
разпределение над присъдения размер от 10 лв. до пълния предявен размер от 15 лв. и иск в
размер на 3.30 лв - лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от
31.10.2018г. до 04.10.2021г.
ОСЪЖДА П. М. И. с ЕГН: ********** да заплати на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я №23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 431,86лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот на
адрес: гр.С., ж.к. О К, бл. 403, вх. Д, ет. 6, ап. 66, абонатен №315989, ведно със законната
лихва от датата на депозирането на исковата молба на 15.10.2021г. до окончателното
изплащане, както и сума за дялово разпределение в размер на 5.00 лв. за периода от м.
09.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
осъждане на П. М. И. да заплати сума за главница над присъдения размер от 431,86лв. до
пълния предявен размер от 2441,76лв., иск за сумата 356.10лв. - мораторна лихва за забава
върху главница за топлинна енергия от 15.09.2019г. до 04.10.2021 г., иск за сума за дялово
разпределение над присъдения размер от 5 лв. до пълния предявен размер от 15 лв. и иск в
размер на 3.30 лв - лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от
31.10.2018г. до 04.10.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК М. П. И. с ЕГН: ********** да заплати
9
на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я №23Б разноски
в производството съобразно уважената част от исковете в размер на 248,96лв. за заплатена
държавна такса, депозит за работа на вещо лице и депозит за назначаване на особен
представител и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК П. М. И. с ЕГН: ********** да заплати
на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я №23Б разноски
в производството съобразно уважената част от исковете в размер на 82,99лв. за заплатена
държавна такса, депозит за работа на вещо лице и депозит за назначаване на особен
представител и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „ф-ма“ ЕАД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10