Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№…………/……………2021 г.
Елена
Янакиева – Административен ръководител - Председател на Административен съд
Варна, на основание чл. 306, ал. 2 от АПК, като разгледах
докладваното адм. дело №2022 по описа за 2021 г. на Административен
съд Варна, взех предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 306, ал. 2 вр. с чл. 304
от АПК.
Образувано
е по искане на М.В.И. ЕГН **********
*** за налагане на санкция по реда на чл.304 от АПК на Кмета
на Община Варна за това, че не е изпълнил Решение № 2213/1.11.2010г., постановено по адм.д.№ 2331/2010г.
по описа на Административен съд -Варна. Изложени са доводи, че след влизане в сила на
решението, общински съвет изпратил писмо № АУ036604ПР-01ВН/09.07.2014г. до
Дирекция „АГУП“ при Община Варна, съответно гл.архитект на общината изпратил до
гл.архитект на район „Приморски“ молба за съдействие по компетентност, след
което няма яснота по отношение на това какви са последващите действия.
С оглед предоставената
възможност на осн. чл. 306, ал. 3 от АПК в указания срок
по делото е постъпил първоначално писмен отговор №14429/04.10.2021г. от упълномощен представител
на Кмета на община Варна, в който е изложено твърдение, че не кметът е задължен
да изпълни съдебното решение. С него, преписката е върната на Общински
съвет-Варна за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на
решението. С последващо писмо-отговор № 14582/06.10.2021г. е направено описание
на всички последващи действия, предприети от общинската администрация.
По допустимостта на
искането:
Искането е подадено от М.В.И., който
в производството по адм.д.№ 2331/2010г. по описа на Административен съд -Варна е
конституиран като жалбоподател, пред председателя на Административен съд
-Варна, съобразно чл.306 ал.2 АПК с цел образуване на производство по налагане
на административна санкция на длъжностно лице – Кмета на Община Варна, за това,
че не е изпълнил посочения по-горе съдебен
акт . Административнонаказателните разпоредби в АПК не регламентират изрично
чие е правото на депозиране на искане за налагане на санкция. Упоменато е кое
трябва да е санкционираното лице в различните хипотези, както и е регламентирана
подведомствеността и подсъдността на производствата по чл.304 и сл. от АПК. С
оглед гореизложеното, не се констатират пречки по допустимостта на
производството.
По
установените факти:
Производството по адм.д.№ 2331/2010г. по описа на
Административен съд -Варна е приключило с Решение № 2213/1.11.2010г., с което по жалбата на М.В.И. и Е. С. И., е
отменено Решение № 1732-13 по
протокол № 17 от 13,14.10.2009г. на Общински съвет-Варна, повторно прието с
Решение № 1809-2 по протокол № 18 от 13.11.2009г. на Общински съвет Варна за
одобряване на ПУП-ПУР на СО”Ален мак” в
частта относно ПИ 509, кв.41. Преписката е върната на Общински
съвет Варна за ново произнасяне,
съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.
Към писмо №
14582/06.10.2021г. са приложени доказателства, от които се установява
следното: Съгласно данни в писмо с изх. №
С)С14000910Вн_002Вн/25.08.2014г. от Община Варна до Омбудсмана на Република
България, със заявление вх. № УТ01-М-13/07.11.2011г. М.В.И., като собственик на
имот 10135.2515.509, е внесъл искане за изработване на подробен устройствен
план за имота. Въз основа на това искане са издадени Заповед № 135/19.06.2012г.
и Заповед № 78/22.02.2013г. за допускане изработване на ПУП. Изработеният проект
за ПУП-ПРЗ е внесен със заявление вх. № АУ036604Пр/28.03.2013г. в район
„Приморски" за процедиране на градоустройствена разработка. Проектът е
съобщен на заинтересованите лица, като в законоустановения срок са постъпили 5
бр. възражения. Възраженията са разгледани на заседание на ЕСУТ и съгласно
Решение по т. 16 от Протокол № 31/23,24.07.2013г. проектът не е приет. След
корекции и допълнения, на 12,12.2013г. проектът за ПУП-ПРЗ е внесен повторно в
район „Приморски" за процедиране. Постъпили са 7 бр. възражения, които са
разгледани на заседание на ЕСУТ. Съгласно Решение по т. 11 от Протокол №
15/20,21.05.2014г., възраженията са уважени, а проектът е върнат (на
възложителя) с предписание за прецизирането му. Преписката с проекта на ПУП-ПРЗ
не се съхранява в Община Варна. С писмо с изх. №
ОС14000910Вн_003Вн/26.08.2014г. от Община Варна до Кмета на район
„Приморски", районната администрация е уведомена за изпратения отговор до
Омбудсмана на Република България. С писмо с изх. № УСКОР18002366Пр_002Вн/26.Ю.2018г.
до районната администрация е изпратено възражение от М.В.И. срещу Покана за
доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 от АПК във връзка със Заповед №
434/08.08.2016г. на Кмета на район „Приморски" за премахване на строеж
„Масивна едноетажна постройка и масивна ограда", находящ се в ПИ
10135.2515.509 по КК на гр. Варна, СО „Ален мак". Преписката по издаване
на Заповед № 434/08.08.2016г. не се съхранява в Община Варна.
С оглед фактическата установеност, приета
по-горе, по същество на отправеното искане от правна страна приемам следното:
Производството по дял Шести от АПК е именовано
"Административнонаказателни разпоредби". С него е предвиден специален
ред за налагане на наказания на длъжностни лица при констатиране на допуснато
специфичен вид административно нарушение - неизпълнение на влезли в сила актове
на съда. Това производство е специално и в конкретния дял няма препращане към
дял Трети, където са производствата пред съд . То има за цел да санкционира неизпълнението
на крайния съдебен акт, с който приключва съответното съдебно производство. Административнонаказателната
отговорност по чл. 304, ал. 1 от АПК понася длъжностното
лице, пряко отговорно за неизпълнение на задължение, произтичащо от влезлия в
сила съдебен акт, което означава, че е необходимо в кумулация да се констатира освен
неизпълнение, то и същото да е в резултат на виновното поведение на
длъжностното лице. Административно-наказващия съдия по реда на чл.306 АПК не подлага
на тълкуване правилността на съдебния акт, който следва да се изпълни.
За
проверката на така изложените предпоставки, следва да се установи първо кметът
на общината длъжностно лице ли е. В разпоредбата на чл.93 т.1 от НК е дадено
легално обяснение на понятието „длъжностно
лице" . Според тази норма, „ длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със
заплата или безплатно, временно или постоянно:
а)
служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на
материално изпълнение;
б)
ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо
имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго
юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус,
частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.
Кметът
на общината се избира пряко от населението на общината за срок от 4 години при
условия и по ред, определени с Изборния
кодекс. Той е орган на изпълнителната власт в общината. В разпоредбата на
чл.44 ЗМСМА са конкретно регламентирани неговите правомощия и задължения, сред
които : 1. ръководи цялата изпълнителна дейност на общината; 2. насочва и
координира дейността на специализираните изпълнителни органи; 7. организира
изпълнението на актовете на общинския съвет .
В ТР №73/23.12.1974г. по н.д.№66/1974г. на ОСНК на ВС, не изгубило правно значение, е даден отговор на въпроса, свързан с характерните признаци и белези на понятията в чл.93 НК, както и какви са техните разграничителни критерии. В същото е възприет следния извод: „…въпросът за длъжностното качество на отделния служител или работник се решава конкретно във всеки отделен случай въз основа на преценката на всички обстоятелства по делото и закона…..Дали тези лица са длъжностни или не, определящо е обстоятелството дали им е поверено за пазене или управление обществено имущество….. Законът изисква изпълнението на службата или работата да е възложено на длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да бъде със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник, устав, наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др. ….Ръководна работа е тази работа, която се изразява в стопанскоразпоредителна, организационно-ръководна или организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа обикновено ангажирва волята на повече лица било при отправяне на задачите, било при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при вземане на решения то действува в колективен орган“.
В
контекста на посоченото ТР приемам, че кметът на общината е „длъжностно лице“
по смисъла на чл.93 от НК, защото е избран след проведен местен избор, осъществява
цялата организационно-ръководна дейност в общината, в изпълнение на
правомощията и задълженията си, вменени му със закон-ЗМСМА , организира изпълнението на общинския бюджет и
представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда / чл.44 ЗМСМА/. На него по силата на закона му е „възложено да изпълнява със заплата
или безплатно, временно или постоянно ръководна работа или работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество, имущество в ….друго юридическо лице“…,
защото без съмнение общината е юридическо лице / чл.14 ЗМСМА/. Поради това същия
може да бъде санкциониран по реда на чл.304 и сл АПК.
Въпреки
това, в конкретния случай, искането за налагане на санкция е неоснователно, на
следните доводи:
С Решение № 2213/1.11.2010г.,
постановено по адм.д.№ 2331/2010г. по описа на Административен съд -Варна е отменено Решение № 1732-13 по протокол № 17 от 13,14.10.2009г. на
Общински съвет-Варна, повторно прието с Решение № 1809-2 по протокол № 18 от
13.11.2009г. на Общински съвет Варна за одобряване на ПУП-ПУР на СО”Ален
мак” в частта относно ПИ 509, кв.41. Преписката е върната на Общински съвет Варна за ново произнасяне, съобразно указанията,
дадени в мотивите на решението.
Съдебното решение представлява изпълнително
основание по смисъла на чл. 268, т. 2 от АПК, когато със същото е разрешен по
същество спорът относно съществуването на правата и/или задълженията, във
връзка с които е издаден оспореният пред съда административен акт. В разглеждания
случай със съдебното решение са отменени актове на Общински съвет - Варна, като
пак на него е върната за ново произнасяне преписката при спазване на дадените в
мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона. С посоченото съдебно решение не се разрешава въпросът относно
правилността на решенията за процедиране на ПУП-ПУР на СО ”Ален мак”, а се създава задължение за компетентния административен орган -
Общински съвет - Варна да процедира отново
ПУП-ПУР на СО”Ален мак” в частта относно ПИ 509, кв.41. Със същото решение, не се създават задължения за кмета на общината. Действително, съгласно чл.129 ал.1 ЗУТ в действащата редакция в периода на
постановяване на съдебното решение, подробният устройствен план се
одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в едномесечен
срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от експертен съвет. В конкретния случай обаче, преписката не е
върната на кмета на общината за процедиране на действия, свързани с изготвяне
на нов доклад или преработване на стария, а е върната във фаза - общински съвет.
Само той е задължен да предприеме действия по изпълнение на съдебното решение. В
този ред, не се констатира виновно неизпълнение на
дадените с мотивите на съдебното решение указания, т.е. липсва бездействие на
административния орган, както и вина като елемент от субективната страна на
нарушението.
Извън гореизложеното, предвид представените доказателства, очевидно са предприети действия по изпълнение на съдебното решение, доколкото при повторното процедиране на ПУП-ПУР, заявен от молителя са постъпили възражения, които на заседание на ЕСУТ са уважени, а проектът е върнат на възложителя с предписание за прецизирането му.
На гореизложените мотиви, приемам, че искането с правно основание чл. 304
вр. с чл.
306 от АПК за налагане на глоба на Кмета на Община
Варна за това, че не е изпълнил Решение № 2213/1.11.2010г., постановено по адм.д.№ 2331/2010г. по описа на
Административен съд -Варна, е неоснователно и следва да се отхвърли.
Мотивирана
от изложеното, на осн.чл.306 вр.чл.304 АПК
Р А З П О Р Е Ж
Д А М:
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.В.И.
ЕГН ********** *** за налагане на санкция по реда на чл.304
от АПК на Кмета на Община Варна за това, че не е изпълнил Решение № 2213/1.11.2010г., постановено по адм.д.№ 2331/2010г. по
описа на Административен съд -Варна.
Разпореждането
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Варна в 7-дневен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: