№ 2021г.,
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав на седемнадесети март две хиляди
двадесет и първа година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Д.Недева адм. дело
№1534 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е по
жалба на „Нем
комерс“ ЕООД, ЕИК*********, с посочен адрес за кореспонденция гр. Варна, ул. “С.“
№ ***, представлявано от управителя М.Ж.С.,
против Ревизионен акт № Р-03000319005047-091-001/25.03.2020г. на органи
по приходите, потвърден с Решение № 131/19.06.2020 година на Директора на
дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са
установени задължения по ЗДДС общо в размер на 57 666,87 лева главница и лихви
6558,94 лева,
от които по периоди и в размер, както следва: за м.12.2017г. – 2441,66 лева
главница и лихва 542,63 лева; за м.12.2018г. – 39285,21 лева главница и лихва
4758,26 лева; за м.04.2019г. – 7740,00 лева главница и 679,45 лева лихва; за
м.06.2019г. – 8200,00 лева главница и 578,60 лева лихва за забава.
В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на издадения РА, и потвърждаващото
го решение, поради допуснати при постановяването му нарушения на процесуалните
правила, данъчните задължения са определени при неправилно прилагане на
материалния закон, поради което се претендира и неговата отмяната. Твърди се, че в рамките на ревизията неправилно е
преценен и съотнесен материалния закон към обстоятелствата, установени в хода
на производството, което като резултат е довело до неправилни изводи у органите
по приходите, осъществили ревизията. Констатациите на органите по приходите са
необосновани, недоказани и неподкрепени от установената фактическа обстановка. Сочи,
че от „Джи-Инвест 7"ЕООД и от „Аспен Строй Билд"ЕООД, са налице
доказателства, както по какъв начин са получени стоките, така и възможността им
да прехвърлят тези стоки. Твърди, че облагането, е в разрез и противоречие с практиката
на СЕС. По отношение на „Джи Иивест-7“
ЕООД, се сочи, че изводите са напълно необосновани и противоречащи, както на
указанията на изпълнителния директор на НАП с писмо № 20-00-21.06.2013 г., така
и на решение на CEO по
Обединени дела С- 80/11 и С-142/11 - Mahageben kft &
Peter D&vid, което намира пряко приложение в работата на
органите по приходите и съответно е задължително за тях. По отношение на "Аспен
Строй Билд" ЕООД се твърди, че РА е недоказан, необоснован, но и
немотивиран, доколкото и в ревизионния доклад и в ревизионния акт липсват ясни
фактически констатации. Излагат се
подробни съображения за незаконосъобразността на установените задължения за
данък по ЗДДС.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуален представител поддържа жалбата, като по съществото на спора с молба
с.д.№3923/16.03.2021г., чрез пълномощник изразява становище, че ревизионният
акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при нарушение на процесуалния и
материалния закон. Твърди, че безспорно е установено, че е дружеството е
изпълнило изискванията на закона, всички стопански операции са изрядно
документирани, ССчЕ установява действителността на банковите платежни операции,
поради което не е налице основателна причина да се приеме, че се касае за
симулативни привидни сделки, обективирани с користна финансова цел. Дори и в
евентуалност да се приеме, че облагаемите доставки действително не са били
извършени, то и двете дружества доставчик от външна страна са създали
недвусмислено впечатление, че разполагат с организационна и финансова
възможност да изпълнят поръчките. Неяснотата не би могла да се вмени във вина
на ревизираното лице. Счита, че не може да се изисква от участниците в една
интензивна сфера на търговия да разследват предварително всеки свой потенциален
търговски партньор, да издирват кредитното му досие и да извършват преценка и оглед
на материалната му и кадрова обезпеченост да изпълни поетите облигационни ангажименти.
В случай на недобросъвестност начинът на защита на правата на жалбоподателя е
по съдебен ред, чрез ангажиране на договорна отговорност от неизправната
страна. Отправя искане за отмяна на обжалвания РА и да бъдат присъдени
направените по делото разноски съобразно представен списък.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли, като се потвърди издадения ревизионен акт като
правилен и законосъобразен въз основа на мотивите изложени в ревизионния акт,
ревизионния доклад и решението на директора на Дирекция „ОДОП”. Моли в полза на
дирекцията да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2456,77 лева. Представя
подробни писмени бележки.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, и в рамките на задължителната проверка по
чл.160 ДОПК приема за установено от фактическа страна следното:
Ревизията е
възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-030003 19005047-020-
001/31.07.2020 г. изменена със Заповед за изменение на ЗВР
№Р-03000319005047-020-002/11.11.2019 г., издадени от органи по приходите с
обхват ЗДДС, за данъчни периоди м. 12.2017 г., м. 12.2018 г. и 01.04.2019 г. -
30.06.2019 г.
За извършената ревизия бил издаден на основание чл. 117 от ДОПК Ревизионен доклад № Р-03000319005047-092-001/27.01.2020
г., връчен на ревизираното лице на 30.01.2020 г.
В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, постъпило
от дружеството възражение срещу РД. Ревизионното
производство приключило с издаден РА, обжалван пред директора на дирекция „ОДОП” Варна
при ЦУ на НАП, който с решение № 131/19.06.2020г. го е потвърдил, като е
обсъдил и направените възражения в жалбата до него, които е приел за
неоснователни.
В хода на ревизионното производство било
установено, че за ревизирания период основен предмет на дейност на „Нем комерс“
ЕООД е поддържане и изграждане на зелени площи, резитба и отсичане на дървета
на територията на Община Варна, район Приморски, с възложител - Община Варна,
СМР и услуги свързани, с отговорно пазене на автомобили.
Относно доставчика „Джи Инвест 7“ ЕООД било
установено, че за ревизирания период жалбоподателят е упражнил право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 2441,66 лв. по 3 /три/ броя фактури,
издадени от „Джи Инвест 7“ ЕООД, с предмет на доставка: цигли брамък класик,
подпокривна мембрана, капаци, дървен материал, подпокривно фолио, летви,
ламперия, керемида-отдушник, подробно описани в табличен вид в РД. Във връзка с
доставките от „Джи Инвест 7“ ЕООД, ревизираното дружество представило, заверени
копия на фактурите, издадени на „Нем комерс“ ЕООД, приемо-предавателни
протоколи, писмени обяснения, хронологични описи на счетоводните записвания за
съответната фактура и плащане. От дружеството били представени доказателства за
счетоводното отразяване на закупените стоки.
В представени писмени обяснения управителят
на дружеството посочил, че закупените строителни материали са препродадени на
дружествата "Хранкотош" ООД, с фактури с № 339/18.12.2017 г. и №
340/18.12.2017 г. /л.116-117/ и на "Хая-С"ООД, с фактура № 341/18.12.2017
г. /л.119/. Издадените фактури от "Нем Комерс" ЕООД били придружени с
приемо-предавателни протоколи. С цел установяване на всички факти и
обстоятелства, била извършена насрещна проверка на „Джи Инвест 7" ЕООД,
приключила с ПИНП № П-03000319149127-141-001/21.10.2019г. В отговор на връчено
ИПДПОЗЛ, от дружеството били представени документи, справки и писмени обяснения,
с копия на процесните фактури, приемо-предавателни протоколи, писмени обяснения
и фактури на предходни доставчици. Представени били аналитични регистри на счетоводни сметки 503
/разплащателна сметка в лева/, 453/3 /ДДС продажби/, 411 /клиенти/, 304
/стоки/, 501 /каса/, 702 /приходи от продажби/, оборотна ведомост за 2017 г.,
дневници за покупките, дневници за продажбите, справки-декларации за ДДС и
отчет по сметка. В представеното писмено обяснение била описана дейността на
„Джи Инвест 7” ЕООД, както и взаимоотношенията с „Нем комерс“ ЕООД. Посочено
било, че „Джи Инвест 7“ ЕООД е съхранявало стоката до предаването й в склад,
намиращ се в гр. С.. Доставката на стоките на „Нем комерс" ЕООД била
извършена от П.А. за обекти в гр. Д.. Транспортът бил осъществяван с личния му
автомобил, с регистрационен номер ***. Дружеството няма оправдателни пътни
листи за гориво и не е ползвало разход или данъчен кредит. Допълнително било
уточнено, че доставените материали от „Джи Инвест 7” ЕООД на "Нем-Комерс”
ЕООД не са предавани във владение в гр. Д., а в складовата база на "Нем
Комерс" ЕООД в гр. Варна ул. С.” №111. Установено било явно
несъответствие, относно посоченото място на съхранение - гр. С. или гр. Варна. В
хода на ревизията била извършена справка в информационните масиви на НАП на
предоставените данни от КАТ, при която се установило, че П.Н.А. не е притежавал
МПС с посочен непълен номер ***. За произход на стоките „Джи Инвест 7” ЕООД
представило ф-ри №№ 4134/30.11.2017 г., 4126/28.11.2017 г., 4168/18.12.2017 г,
издадени от ЕТ „Кети -А.О." /л.218-217/, ф-ра № 623/25.11.2017 г. /л.217
гръб/ издадена от „Мис Стил България” ЕООД и ф-ри №№282108/15.12.2017г.,
281976/14.12.2017г., 282147/15.12.2017 г., издадени от „Г. Строймаркет"
ООД. От „Джи Инвест 7” ЕООД не били представени доказателства за
приемо-предаване на стоките от ЕТ „Кети -А.О.”, „Мис Стил България” ЕООД и „Г.
Строймаркет" ООД в склад на „Джи Инвест 7” ЕООД. Въз основа на извършения
документален анализ на събраните в хода на ревизията документи, от извършените
проверки на прекия доставчик, представените от ревизираното лице документи,
както и наличната информация в информационен масив, органите по приходите направили извод,
че дружеството не притежава материална/и кадрова обезпеченост за извършване на
доставките. Не са представени доказателства за наличие на складова база за
съхранение на материалите, както и такива за действително извършен превоз,
поради което констатирали липса на реално извършени доставки на стоки от „Джи
Инвест 7” ЕООД, с получател „Нем Комерс" ЕООД, по посочените фактури. Въз
основа на горното на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС
органите по приходите не признали на жалбоподателя правото на приспадане на
данъчен кредит, в общ размер 2441,66 лв. по фактури, издадени от Джи Инвест 7“
ЕООД, описани в табличен вид в РД.
Относно доставчика „Аспен строй билд“ ЕООД
било установено, че за ревизирания период жалбоподателят е упражнил право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 55 225,21 лв. по 5 /пет/ броя фактури,
издадени от „Аспен строй билд“ ЕООД, с предмет доставката по договор за
доставка на материали, съгласно опис и фасадно скеле, втора употреба, подробно
описани в табличен вид в РД. Във връзка с доставките от „Аспен строй билд“
ЕООД, ревизираното дружество представило заверени копия на фактурите, ведно с
описи към всяка една от тях, издадени на "Нем Комерс" ЕООД, Договори
за покупко-продажба от 03.12.2018г., 11.12.2018г., 17.12.2018г., 25.03.2019г. и
17.06.2019 г., хронологични описи на счетоводните записвания за съответната
фактура и доказателства за извършено плащане и писмени обяснения. В представени
писмени обяснения било посочено, че получените доставки от ”Аспен строй билд”
ЕООД са свързани с дейността на дружеството. Посочено било, че закупеният ДМА-
фасадно скеле, е използван за обект СМР на Парк хотел „Одесос“ и ще се използва
за всички обекти на „Нем Комерс” ЕООД, свързани със строително-ремонтни
дейности, както и за отдаване под наем. Във връзка със закупените строителни
материали било посочено, че същите са свързани с предстоящи проекти на
дружеството по сключен договор за извършване на СМР и участие в тръжни
процедури. Заявено било, че строителните материали и стоки се намират на
безвъзмездно отговорно пазене в складовата база на „Аспен строй билд” ЕООД,
находяща се в гр. П., ул. „Р.“. В писмените обяснения било посочено, че част от строителните материали ще
бъдат вложени в обект „Изграждане на козе ферма за 1000 кози майки и техните
приплоди, гр.Б.", за който има получен аванс, но поради промяна на
инвестиционния проект, е отложено откриването на строителна площадка. Допълнено
е, че строителните материали по гореописаните фактури от „Аспен строй билд”
ЕООД ще бъдат вложени в предстоящи обекти, за които дружеството е подало
документация за участие.
След анализ на представените доказателства
било установено, че по четирите фактури за доставка на материали, издадени през
м.12.2018 г., м.03 и м.06.2019 г. между „Аспен Строй Билд” ЕООД - продавач и
„Нем Комерс” ЕООД - купувач са сключени договори за покупко-продажба на дати: от 03.12.2018 г.,
11.12.2018 г., 17.12.2018 г., 28.03.2019 г. и 17.06.2019 г. Предмет на
договорите били строителни материали, описани в оферти Приложение №1, които са неразделна част от
договорите. Уговорено било транспортните разходи и тези по приемането на
стоката да са за сметка на купувача. Разходите по товаренето, предаването,
включително меренето и тегленето, да са за сметка на продавача. Страните се
споразумели строителните материали да останат на безвъзмездно отговорно пазене
в складовата база на продавача, находяща се в гр. П., ул. „Р.“ до
организирането, товаренето и транспортирането й. Собствеността на стоката било
уговорено да преминава върху купувача в момента на заплащане на договорената
цена. Към всеки от договорите била приложена оферта, изготвена от „Аспен строй
билд“ ЕООД, която съдържа информация за вид на стоката, мярка, количество,
единична цена, стойност.
От представените документи от ревизираното
дружество, в частност договори и фактури било установено, че същите са
подписани от представляващия на „Аспен строй билд“ ЕООД - А.О.И.. До лицето било
изпратено ИПДСПОТЛ №Р-03000319005047-041 -001/28.01.2020 г., връчено лично на
01.02.2020 г., с което били изискани писмени обяснения, относно кога, къде и
как са договаряни и осъществени срещите му с представляващия на „Нем Комерс“
ЕООД, във връзка с положените подписи под договори, фактури,
приемо-предавателни протоколи и др. Изискани били и документи, относно наличието
на стопанисван от „Аспен Строй Билд" ЕООД склад за строителни материали,
находящ се в гр. П., ул. „Р.”, които да идентифицират точно местонахождение на
имота, вид на сградата, площ за съхранение и др. В отговор на връченото Искане,
от А.О.И., представляващ „Аспен строй билд“ ЕООД, не били представени исканите
документи и писмени обяснения.
В хода на ревизията, с цел установяване на
точното местонахождение на обекта за съхранение на процесните материали, било
изпратено ИИДДКО №Р-03000319005047-032-001/27.01.2020 г., до Дирекция „УТ,
Архитектура, строителство“ при Община П., за да се установи има ли на ул. „Р.“
в гр. П. сграда с предназначение склад за строителни материали или друго
помещение, точното й местонахождение, както и данни за собственик - физическо
и/или юридическо лице. В представените документи от „Нем Комерс" ЕООД било
посочено, че материалите се съхраняват в склад на доставчика, находящ се на ул.
„Р.“ в гр. П., без да е посочен административен адрес. Получен бил отговор с
вх.№ 43733-3/07.02.2020 г., че в техническия архив на Общината не са открити
документи за сграда или друго помещение на ул. „Р.“ в гр. П., с предназначение
склад за строителни материали.
Извършена била насрещна проверка на „Аспен
строй билд“ ЕООД, приключила с ПИНП № П- 22220219150064-141-001/15.11.2019 г. Изготвено
било ИПДПОЗЛ, връчено на „Аспен Строй Билд“ ЕООД, по реда на чл. 32 от ДОПК, по
което не бил получен отговор.
В хода на ревизионно производство бил
извършен анализ на икономическата дейност на „Аспен Строй Билд“ ЕООД. При
проверка в ИС „Контрол“ за контролни действия от органи по приходите било
установено, че на „Аспен Строй Билд“ ЕООД била възлагана ревизия, по която са налице
констатации за липса на реални доставки, представляващи покупки от предходен
доставчик "Н. 58" ЕООД. Последният бил основен доставчик на
строителни материали на прекия доставчик „Аспен строй билд“ ЕООД през периода,
за който са процесните доставки на материали от „Аспен Строй Билд“ ЕООД към
„Нем Комерс“ ЕООД. Установено било, че „Аспен Строй Билд“ ЕООД има неплатени
данъчно-осигурителни задължения в големи размери. Дружеството било издирвано
многократно от органите по приходи за връчване на данъчни документи на
декларирания адрес за кореспонденция, при което не е осъществен контакт с
управителя или упълномощено лице.
Въз основа на извършения документален
анализ на събраните в хода на ревизията документи, от резултатите от
извършените проверки на прекия доставчик, включително представените от
ревизираното лице документи и наличната информация в информационен масив,
органите по приходите направили извод, че дружеството не притежава материална и
кадрова обезпеченост за извършване на доставките, не е установен и произхода на
стоките от предходен доставчик, поради което и не са налице реално извършени
доставки на стоки от „Аспен строй билд“ ЕООД, с получател „Нем Комерс“ ЕООД. На
основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС органите по приходи не
признали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит, в общ размер
55 225,21 лв. по фактури, издадени от „Аспен Строй Билд“ ЕООД, описани в
табличен вид на стр. 8-9 в РД.
От заключението на неоспорена от страните и
приета по делото ССчЕ относно фактурите, издадени на „Хранкотош” ООД с №№
339/18.12.2017 г. и №340/18.12.2017 г., се установява, че от банковото
извлечение по разплащателната сметка на жалбоподателя за 15.10.2020 г. е налице
постъпление на парични средства от клиента „Хранкотош” ООД в размер 11 304,26
лв., с основание „по ф-ри 339, 340“. Стойността 11 304,26 лв. съответства на
съществуващото вземане, отчетено по сметка „411-9 „Хранкотош” ЕООД“,
включително по фактура №**********/18.12.2017 г. - 8 225,36 лв. и по фактура №
**********/18.12.2017 г. - 3 078,90 лв. В счетоводството „Хранкотош” ООД е
отчетено плащане към жалбоподателя „по ф-ри 339, 340“ за 11 304,26 лв. -
съгласно счетоводни записвания с дата 15.10.2020 г. в Детайлна хронологична по
документи за периода 01.12.2017г. -15.10.2020 г. по аналитична сметка „Нем
комерс“ ООД към синтетична сметка 401000 Доставчици. Относно фактура № 341/18.12.2017
г. издадена на „Хая-С” ООД вещото лице констатира, че в счетоводството на жалбоподателя е отразено
постъпление към 30.04.2018 г. в размер 3 667,86 лв., по фактура
№**********/18.12.2017 г., отчетено по сметка „411-8 Хая С ООД“, което се потвърждава
и с информацията от банковото извлечение от разплащателната сметка на
жалбоподателя към 05.04.2018 г. В счетоводството на клиента „Хая-С” ООД е
отчетено плащане към жалбоподателя по фактура №**********/18.12.2017 г. за 3
667,86 лв. - съгласно счетоводни записвания с дата 05.04.2018 г. в Детайлен
регистър по записи за период от 01.12.2017г.
до 30.04.2018 г. по аналитична сметка „Нем комерс“ ЕООД към синтетична
сметка 401000 Доставчици. ССчЕ установява, че в счетоводството на жалбоподателя
са отразени постъпили средства от „Фарм Импекс” ЕООД, с основание „по проформа
фактури, аванс СМР“, както следва: на 05.12.2018 г. - 40 000,00 лв.; на
06.12.2018 г. - 50 000,00 лв.; на 07.12.2018 г. -35 000,00 лв. Плащанията
съответстват на сумите по фактури №№ **********/05.12.2018г.,
**********/06.12.2018г. и **********/07.12.2018 г., както и на банковата
информация от разплащателната сметка на жалбоподателя към посочените дати. В
счетоводството на „Фарм Импекс” ЕООД вещото лице констатира, че са отчетени
следните плащания по сметка 503 Разплащателна сметка в лева: на 04.12.2018 г. -
40 000,00 лв., на 05.12.2018г.- 50 000,00 лв. и на 07.12.2018 г. - 35 000,00
лв. Като основание за записванията е посочено „плащане“, а кореспондираща
сметка е 401, без посочване на конкретен доставчик. В извлечението от
разплащателната сметка на клиента към посочените дати е посочен контрагента „Нем
комерс“ ЕООД. Сумите съответствали на тези, посочени във фактури №№
**********/05.12.2018 г., **********/06.12.2018 г. и **********/07.12.2018 г.
По отношение на фасадното скеле от 900 кв.м. предмет на фактура №92/31.03.2019
година, вещото лице сочи, че е включено от жалбоподателя в Годишен
амортизационен план за 2019 г. и 2020 г., но не е посочена дата за въвеждане в
експлоатация и не са начислявани амортизации за 2019 г. и 2020 г. Съгласно
т.1., буква „г“ и т.8.1. на СС № 4 – Отчитане на амортизациите неупотребяваните
в дейността дълготрайни активи не са амортизируеми дълготрайни и следователно
не би следвало да се включват в амортизационния план. В заключение сочи, на
30.04.2019 г. фасадното скеле от 900 кв.м., предмет на фактура №92/31.03.2019
г., е включено в дълготрайните материални активи на „Нем комерс” ЕООД, но към
датата на заключението не е въведено в експлоатация.
По отношение на подаване на документация за
участие в процедурите посочени в т.1,2,3 и 4 на стр.9 от РД вещото лице
констатира, че по точка 1: Строително-монтажни работи/Строително-ремонтни
работи /СМР/СРР/ на покриви на детски ясли и детски градини в град Д. „по
особени позиции „за Особена позиция №3 /ОПЗ/:"Строително-монтажни
работи/Строително-ремонтни работи на покрив на Детска градина №32 - жалбоподателят
е участвал в процедурата за избор на изпълнител, съгласно данните в Протокол от
19.07.2018 г. на комисия, определена със Заповед № 831/19.07.2018 г. на Кмета
на Община Д.. На стр.2 от Протокола са посочени постъпилите оферти и
жалбоподателят е посочен с пореден № 14: „14. Оферта от „Нем Комерс“ ЕООД за
ОПЗ, вх.№70-00-1241/13.07.2018 г., 14:58.
Относно точка 2: Изпълнение на
Инженеринг-проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради
на територията на община Варна по особени позиции "за особена позиция №3 „Изпълнение
на Инженеринг-проектиране и изпълнение на СМР на сграда с административен
адрес: гр.Варна, район Младост, ж.к.*. бл.*, вх.* и *-Жалбоподателят не е
участвал в процедурата (не е подавал документация за участие), видно от
Протокол от Заседание № 1 от 02.08.2019 г. /Протокола/ на комисия, определена със Заповед № 3143/02.08.2019 г. на
Кмета на Община Варна. На стр.2-3 от Протокола са посочени постъпилите пет
оферти, като жалбоподателят не е сред лицата, подали оферта.
Относно точка 3: Изпълнение на
Инженеринг-проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради
на територията на община град Д., по особени позиции „за Особена позиция №1
"Изпълнение на Инженеринг-проектиране и изпълнение на СМР на сграда, с административен
адрес: ул."Е.”, бл.*, вх. * и Б-жалбоподателят е участвал в процедурата за
избор на изпълнител по обособена позиция (ОП) 1, като участник в обединението
„НПЕЕМЖС Д. 2016“ ДЗЗД, град Варна, съгласно Протокол № 1 от 07.02.2019 г. /Протокола/ на комисия, определена със Заповед № 169/07.02.2019 г. на Кмета
на Община Д.. На стр.2 от Протокола са посочени постъпилите оферти и
жалбоподателят е посочен с пореден № 8: „8. Оферта от „НПЕЕМЖС Д. 2016“ ДЗЗД, гр.Варна,
вх.№ 70-00-296/06.02.2019г., 13:43 ч., За обособена позиция №1“.
Относно точка 4: Изпълнение на
Инженеринг-проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради
на територията на община град Д. по особени позиции „за Особена позиция №2
"Изпълнение на Инженеринг-проектиране и изпълнение на СМР на сграда, с
административен адрес: ж.к. „Д.”, блок 9-Жалбоподателят не е участвал в процедурата
за избор по обособена позиция 2 (не е подавал документация за участие),
съгласно Протокол № 1 от 07.02.2019 г. на комисия, определена със Заповед №
169/07.02.2019 г. на Кмета на Община Д.. На стр.2 от Протокола са посочени
постъпилите оферти и жалбоподателят е посочен с пореден № 8, като участник само
„За обособена позиция №1“.
В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че от годишния амортизационен план
на „Нем комерс“ ЕООД, с който разполага не установява друго фасадно скеле. То е
включено в амортизационния план, но реално без посочване на дата, на въвеждане
в експлоатация, което не е коректно съгласно счетоводните правила. В
амортизационния план по принцип се включват активи, които вече са въведени в
експлоатация. Всички останали се показват във финансовия отчет, в същото място,
в същия раздел „група и статия“, но всъщност в „статия - дълготрайни активи в
процес на придобиване“ до момента, до
който те реално се въведат в експлоатация. Въвеждането в амортизационен план е след като
придобитите активи се въведат в експлоатация. Стандартът за дълготрайните
активи, в частта, в която посочва, какво се включва в амортизационния план,
който в някаква степен е синхронизиран с данъчните правила в ЗКПО третира като
амортизируеми активи, тоест включени вече в съответните счетоводни или
данъчно-амортизационни планове само тези, за които има безспорно документално
доказателства, че са въведени в експлоатация. Документалното доказателство е
нещо различно от фактурата за придобиванe или фактури, обикновено това са
актове или протоколи за въвеждане в експлоатация. Вещото лице уточнява, че придобиването
на един актив, в случая дълготраен, е различно и с различен документ от акта на
въвеждане в експлоатация, което обикновено е с друг документ или може да бъде върху
същия документ, в случая фактура, но безспорно трябва да се отрази информация
„…днес на дата беше въведено в експлоатация, предадено за експлоатиране на
отговорност, на материално отговорното лице, с посочване на имената му…“. От
ответника е оспорена истинността на договори
за покупко-продажба сключени между третите доставчици и жалбоподателя и приемо-предавателните протоколи към тях, а
именно: приемо-предавателен протокол от
18.12.2017 година /лист 116-гръб от административната преписка/, част от фактура
от 18.12.2017 година за доставка на строителни материали; приемо-предавателен
протокол от 12.12.2017 година /лист 115-гръб от административната преписка/,
част от фактура издадена на 12.12.2017 година, с предмет доставка на строителни
материали; приемо-предавателен протокол от 04.12.2017 година /лист 114-гръб от
административната преписка/, неразделна част от фактура от същата дата, досежно
достоверност на дата, лицето, което е предало стоките, несъответствие на
мястото, което е посочено за предаване на стоката и мястото, което е посочено
при издаване на фактурите към посочените приемо-предавателни протоколи; договор
сключен на 17.06.2019 година; договор сключен на 25.03.2019 година, ведно с
приемо-предавателен протокол от 31.03.2019 година; договор за покупко-продажба от 17.12.2018 година;
договор от 11.12.2018 година и договор от 03.12.2018 година, ведно с
приложените към тях по опис фактури от съответните дати удостоверяващи
покупко-продажба на строителните материали и фасадно скеле втора употреба,
досежно доставките от „Аспен Строй Билд“ ЕООД.
В тази връзка по искане на жалбоподателя по делото
са допуснати гласни доказателства. Свидетелят П.А. управител на „Джи-Инвест“ от 2015 г. след предявени му приемо-предавателните
протоколи, находящи се на лист 114, 115 и 116 - гръб от административната
преписка сочи, че подписът на приемо-предавателните протоколи под предал е неговия.
Спомня си за сключените договори с „Нем комерс”. Стоките, за които се отнасяли
сключените договори били дървен материал, керемиди и подпокривно фолио. От
приемо-предавателните протоколи е видно,
от къде са закупени стоките. След като били закупени стоките се съхранявали при
него, в складовата база, в гр. С.. Базата е на името на баща му и е за строителни
материали. Тя представлява заграден парцел. Стоките били откарани с камион
марка „** **“, който е собственост на баща му. Камионът е бордови, води се товарна
машина. Към момента на продажбата и подписване на приемо-предавателните
протоколи не си спомня стоките къде са били. Стоките от „Джи инвест“ на „Нем
комерс“ били предадени от неговия склад в техния склад. Той ги транспортирал с
„** **“, който е посочен. Имал един-единствен товарен автомобил. Момчетата,
които работили при него ги товарили и разтоварвали стоките. Складовата база се
намира на адрес гр. С., ул. „Х.А.“ № * и представлява склад за строителни и
инертни материали. Н.П.А.е името на баща му, който е собственик на терена.
Процесните стоки не си спомня на коя дата са транспортирани, тъй като това се
случило отдавна. В трите протокола, които са предоставени е посочено от къде са
закупени материалите, че ги е доставил в неговия склад и оттам вече, че са
транспортирани към „Нем комерс“ ЕООД. Не помни дали датата на транспортирането
на стоките е било на датата, на която е съставен протокола. Автомобилът с рег. №
*** е собственост на баща му Н.П.А.и точно с него е извършено транспортирането
на стоките.
Свидетелят И.И. сочи, че е присъствал на проведена среща към
края на 2018 г. в офиса между управителите
на „Нем комерс“ и „Аспен Строй Билд“. Работил е като технически ръководител
в „Нем комерс“. Присъствал на срещата, по повод предстоящ обект, който имали да
правят и управителят го поканил да присъства. Трябвало да отговаря за
организационните действия на обекта. Доколкото си спомня предметът на срещата
бил за уговаряне на строителните материали и инвентарът. Били договорени
най-общо топлоизолационни и хидроизолационни материали, лепила и т.н. На
срещата се говорило и за строително скеле. Уговорката била въпросните материали
да стоят в техен склад, до поискване. След като започне обектът, да имат готови
материали, а не тепърва да поръчват. Управителят на „Аспен Строй Билд“ споменал,
че складът им се намира някъде в южна България, но не си спомня точно къде. Не
бил в гр. Варна складът. Проектът, който следвало да бъде изпълнен с въпросните
материали трябвало да бъде козе ферма в Б.. Тези материали не били използвани
за строежа на козе фермата, тъй като не се осъществил проектът и за момента е
спрян. Строителното скеле се намирало в един обект, в гр. Д.. Уговорката по
отношение на скелето била, когато потрябва да отидат и да си го вземат. Впоследствие
било взето скелето. Той лично участвал в транспортирането, бил един от хората,
имало и други работници. Транспортът бил осъществен от „Нем комерс“. По време
на срещата, на управителите на „Нем комерс“ и „Аспен Строй Билд“ не станало
ясно, че „Аспен Строй Билд“ е некоректна фирма и не разполага с материални и
организационни възможности да изпълни поетите ангажименти. Не може да каже дали
за пръв път били в договорни отношения „Нем комерс“ и „Аспен Строй Билд“. Св.И.
сочи, че работи в „Нем комерс“ като технически ръководител, от шест години.
Функцията му по обектите е организационна, тоест следи доставките на
материалите и т.н. Не е установена наличност на стоката в склада на доставчика
във връзка с процесните доставки. Единственото, което са взели е скелето от гр.
Д. и го е занесъл на друг обект. Скелето го взели от гр. Д., след което го
доставил в базата, която се намира на ул. „С.“ № ***. Той лично не е писал
пътни листове и не е осъществявал превоза. Шофьорите на камионите осъществявали
превоза. Не може да посочи, кои са шофьорите, които са осъществили превоза.
Пряко в превоза не е участвал. Само знае, че е взето скелето от гр. Д.. Пряко в
превоза на скелето не е участвал. Проверил протокола и натоварили скелето. Не е
пътувал в камиона, с който е превозвано скелето, а със собствен превоз бил. Протоколът не помни от кого се е подписал,
но не го е подписвал той.
По делото е приобщен договор за покупко-продажба на МПС от
28.08.2012 г., от който е видно, че П.А. се е разпоредил с автомобил марка „**
**“, с рег. № ***РХ, в полза на Н.П.А..
В хода на производството като доказателства по делото са приети
влязъл в сила ревизионен акт № Р-22220218008221 -091- 001/13.08.2019 г.
и ревизионен доклад № Р-22220218008221-092-001/21.06.2019 г. на „Аспен Билд
Строй“ ЕООД досежно доставки от предходен доставчик „Н. 58” ЕООД с отношение
към придобиването на стоките по спорните фактури, както и извлечение от
Публичния регистър на обществените поръчки, относно обявление за възложена
обществена поръчка, както и решение на кмета на Община-Д., кмета на
Община-Варна като възложители на конкретните обществени поръчки по обособени
позиции, от които се установява, че жалбоподателят не е бил избран за
изпълнител по процесните договори.
При така изложената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано
лице адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и пред надлежния съд, в срока по чл.156 от ДОПК, след изчерпване на
възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършване на служебната
проверката по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е
издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на
ревизията, съобразно правилото на чл.119 ал.2 от ДОПК, и определя задължения за
периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в
съдържанието му са изложени фактическите и правните основания за
постановяването му, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност. Публичните вземания са конкретизирани по
основание, по размер и по субект. В контекста на изложеното съдът приема
атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма
и съдържание на административен акт. Заповедите за възлагане на ревизия,
изменението й, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран
електронен подпис по чл.13 ал.3 от ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен - чл.13 ал.4
от ЗЕДЕУУ. При извършената от съда служебна проверка не бяха
установени допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административно
производствените правила, които да обосноват отмяната на РА на това основание.
При преценка съответствието на ревизионния акт с
материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
Органът по
приходите е отказал право на данъчен кредит на жалбоподателя за посочените в РА
данъчни периоди по фактурите от „Джи инвест 7" ЕООД и
„Аспен строй билд" ЕООД, като е приел, че по тези фактури не е установено
наличието на доставка по чл.6 ЗДДС.
От приобщените
по делото доказателства и заключението на ССчЕ кредитирано от съда като
компетентно дадено се установява, че процесните фактури са
отразени в счетоводството на жалбоподателя, за съответните данъчни периоди.
Жалбоподателят
твърди, че са налице предпоставките за признаване право на приспадане на
данъчен кредит и че неправилно и незаконосъобразно са му определени задължения
по ЗДДС.
Съгласно
чл.2 ЗДДС с
ДДС се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга- т.1;
всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията
на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което
е възникнало задължение за регистрация- т.2, като съгласно чл.12 ал.1 ЗДДС
облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и
9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на
изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева
ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този
закон предвижда друго.
Съгласно чл.6 ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката. Съгласно чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС
данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки
или услуги по облагаема доставка. За да възникне право на приспадане на данъчен
кредит за получателя на доставката е необходимо да е налице реално осъществена
облагаема доставка. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС,
датата на която е прехвърлена собствеността на стоката или датата на която е
извършена услугата е датата на данъчното събитие.
Законодателят е
предвидил да се признава правото на приспадане на данъчен кредит само по
облагаеми доставки, т.е. по реално осъществени такива. Съгласно чл.69 ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка
за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е
доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми
доставки, а съгласно чл. 71 ЗДДС лицето получател може да упражни правото си на
данъчен кредит, когато притежава някой от документите посочени в т.т.1-7.
Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за
получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите
за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените
доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените
изисквания за възникване право на приспадане на данъчен кредит са по отношение
на конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е
приспаднат данъка в подадената справка-декларация/, а не по всяка друга
доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на
реализация на тази стока или услуга и представляваща предходна по отношение на
процесната доставка.
Съгласно
чл.70 ал.5 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно. Неправомерно е начисляване на данък, което е извършено в нарушение
на закона, като изискванията за начисляване на данъка са в чл.86 ал.1 ЗДДС.
Неправомерното начисляване следва да е свързано само с пряката доставка, по
което се упражнява правото на данъчен кредит. Съгласно чл.82 ал.1 от ЗДДС данъкът е
изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка,
с изключение на случаите по ал.4 и ал.5 /случаите на изискуемост на данъка от
получателя/, а съгласно чл.86 ал.1 от ЗДДС регистрираното лице, за което
данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли като издаде данъчен документ,
в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне
на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за
този данъчен период и посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период.
При
наличие на облагаема доставка на стока, осъществена от регистрирано по този
закон лице, която стока се използва от получателя за осъществяване на други
облагаеми доставки са налице условията на чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС
за приспадане на данъчен кредит по тази доставка.
Данъчният субект
е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на
приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия
принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който
всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи
изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект
претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да
докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и за реално
осъществяване на доставката по процесните фактури по смисъла на чл.6 ЗДДС.
Безспорно произходът на стоката, транспортът,
наличието на материална и техническа обезпеченост на доставчиците, плащането не
са елемент от фактическия състав на правото на приспадане, но са такива
относими доказателствени факти, които обсъдени съвкупно могат да доведат до
категоричен и несъмнен извод за реално разместване на блага, с оглед
необходимостта от провеждане на пълно доказване на тези обстоятелства,
представляващи главен предмет на спора.
По отношение на фактури, издадени от „Джи инвест 7“ ЕООД не
се установи наличие на материална и кадрова обезпеченост за извършване на
доставките от получателя и или доставчика, за чия сметка е превоза, къде е
мястото на съхранение на стоките до преминаването им в собственост на
ревизираното лице и други обстоятелства, свързани с фактическо преминаване
собствеността върху родово определени вещи, каквито са стоките, предмет на
спорните доставки.
За признаването на данъчен кредит, както бе посочено
по-горе не е достатъчно издаването на данъчни фактури, включването им СД и в
дневника за покупки, съответно за продажби за съответния данъчен период при
получателя на доставката, съответно при доставчика. Доколкото в случая предмет на доставката са
вещи, определени по рода си, съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД прехвърлянето на
правото на собственост става с индивидуализирането на вещите по съгласие на
страните или предаването им. При прехвърляне
собствеността на родово определени вещи, прехвърлянето на собствеността се
извършва с индивидуализирането на вещта или с предаването й на купувача,
превозвач, спедитор и пр. От събраните по делото доказателства не се установи
нито, че стоката е предадена между страните, нито че същата е индивидуализирана
чрез предаването й на купувача, превозвач, спедитор и пр. За установяване
предаването на стоките, съответно тяхната индивидуализация и прехвърляне
правото на собственост не са представени доказателства. Не се събраха
доказателства относно начина на предаване на стоката, как е индивидуализирана
между страните. Не са налице доказателства къде е натоварена и предадена,
налична ли е била при доставчика. Не се ангажираха доказателства досежно оспорената
истинност на договори за покупко-продажба сключени между
третите доставчици и жалбоподателя и
приемо-предавателните протоколи към тях. Не се представиха
доказателства за наличие на складова база на доставчика или трето лице за
съхранение на строителните материали. Съгласно чл.18 т.4 от Наредба
№8/27.06.2018 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и
товари за собствена сметка, датата на превоза, часовете на тръгване и маршрута
на движение се посочват в нарочна заповед, изхождаща от лицето, за чиято сметка
се осъществява превоза. Не се представи такава, нито са налице други
доказателства, че спорните доставки са извършени с товарения автомобил посочен
от жалбоподателя. Събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства също не установяват механизма на извършването им. Свидетелят П.А.,
сочи единствено, че подписът върху приемо-предавателните протоколи, като предал
стоките, от името на „Джи инвест 7“ ЕООД, е негов, но не си спомня дали датата
на съставянето им е датата на фактически осъществения транспорт. Не си спомня,
къде са се намирали стоките към момента на подписване на приемо-предавателните
протоколи, поради което съдът приема, че не са ангажирани доказателства
установяващи по безспорен начин фактическо предаване във владение на
ревизираното лице на стоките на посочените в протоколите дати на
приемо-предаване - 04.12.2017 г., 12.12.2018 г. и 18.12.2018 г. Представеният
договор от 28.08.2012 г. за покупко-продажба на МПС, не установява
обстоятелството за фактически осъществен превоз на стоките, поради липса на
пътни листи, доказателства за извършен разход на гориво, по свързан с
доставките маршрут, извършена товаро-разтоварна дейност, договори на шофьори и
др. Доколкото не се установи дали това са стоките, с произход от сочения във
фактурите доставчик - „Джи инвест 7“ ЕООД, то въпросът с последващата
реализация на стоките и тяхното заплащане е ирелевантен.
Други
доказателства относно предаване на стоките от този доставчик, за прехвърляне
правото на собственост върху стоките, предмет на фактурите не са представени,
като съдът приема, че не се установява прехвърляне на право на
собственост върху посочената стока. Не са налице доказателства относно превоз,
предаване, приемане на стоката предмет на процесните фактури. Не са налице
доказателства, че стоката е транспортирана до обекти на жалбоподателя и
предадена на негов упълномощен представител.
Относно
издадени фактури от „Аспен строй билд“ ЕООД произход на стоките от предходни
доставчици не е установен. Липсват данни за наличие на материална, техническа и
кадрова обезпеченост, необходими за реално извършване на доставките. От
приобщените доказателства се установява, че при извършена насрещна проверка,
дружеството не е намерено на посочения от него адрес за кореспонденция по ДОПК,
а след извършване на две посещения на място, е приложена процедура по връчване
на искане за представяне на документи и писмени обяснения от трето лице, по
реда на чл.32 от ДОПК. От прекия доставчик не са представени писмени обяснения
и документи.
Опровергано
е в хода на ревизията договореното, че в складовата база на продавача,
материалите са били на безвъзмездно отговорно пазене до организирането,
товаренето и транспортирането, доколкото от писмо на кмета на община П. в
отговор с вх.№ 43733-3/07.02.2020 г. /л.231/, се установява, че в техническия
архив на Общината не са открити документи за сграда или друго помещение на ул. „Р.“
в гр. П., с предназначение склад за строителни материали.
Свидетелят
И.И. – технически ръководител в дружеството жалбоподател сочи, че е присъствал
на проведена среща към края на 2018 г. между управителите на „Нем комерс“ и „Аспен Строй Билд“, на
която се договаряли строителни материали и инвентар, които да стоят в техен
склад, до поискване, но не си спомня точно къде е този склад, единствено
заявява, че не е бил в гр. Варна. Противоречиви
са показанията му относно транспорта на фасадното скеле, тъй като от една
страна твърди, че превоза е извършен от гр. Д. до гр. Варна ул.“С.“ №***, но не
може да посочи кои са лицата, които са го извършили и не е участвал пряко в
тази дейност. Не е съставял пътни листи и др. документи. Не помни от кого е
подписан протокола за предаване, като не го е подписвал той. Св.И. пресъздава
впечатления от уговорки между страните, но липсва конкретика относно произхода
на стоките, както и за релевантните факти, предмет на спора.
От
друга страна при проверка в ИС „Контрол“ за контролни действия от органи по
приходите е установено, че на „Аспен Строй Билд“ ЕООД е възлагана ревизия, по
която са налице констатации за липса на реални доставки, представляващи покупки
от предходен доставчик "Н. 58" ЕООД,
основен доставчик на строителни материали на прекия доставчик „Аспен
строй билд“ ЕООД през периода, за който са процесните доставки на материали от
„Аспен Строй Билд“ ЕООД към „Нем Комерс“ ЕООД. Установено е, че „Аспен Строй
Билд“ ЕООД има и неплатени данъчно-осигурителни задължения в големи размери.
Заключението
на ССчЕ, с категоричност сочи, че „фасадно скеле втора употреба - 900 кв. м.“,
предмет на фактура №92/31.03.2019 г., е включено в ДМА на „Нем комерс“ ЕООД,
без да е въведено в експлоатация. Във
връзка с твърдението, че закупените строителни материали, по фактури, издадени
от „Аспен строй билд“ ЕООД ще се използват във връзка с дейността на
дружеството по осъществяване на проекти и процедури по ЗОП, съдът съобрази, че
вещото лице по ССчЕ дава заключение, че за част от процедурите за избор на
изпълнител по ЗОП, ревизираното лице не е подавало документация за участие, в
противоречие с дадените от него писмени обяснения в хода на ревизията и при
липса на яснота, дали дружеството ще бъде избрано за изпълнител по договор,
дали този договор ще породи задължение за изпълнение и от кога.
С PA №
Р-22220218008221 -091- 001/13.08.2019 г., влязъл в законна сила, издаден на
прекия доставчик „Аспен строй билд" ЕООД са налице констатации за липса на
реални доставки, представляващи покупки от предходен доставчик „Н. 58“ ЕООД,
който както се посочи по-горе е основен доставчик на строителни материали на
прекия доставчик през периода, за който са процесните доставки на материали от
„Аспен строй билд“ ЕООД към „Нем комерс“ ЕООД. Съдът приема, че липсата на
одитна следа потвърждава констатациите на органите по приходи за недоказаност
на реалното осъществяване на процесните доставки.
Отделно от това, както бе посочено е неотносимо възражението, че
закупените материали от доставчиците „Джи Инвест 7“ ЕООД и „Аспен Строй
Билд" ЕООД са свързани и ще обслужат последващи облагаеми доставки,
доколкото предмет на спора е придобиването на собственост върху стоки по
фактури, издадени от „Джи Инвест 7" ЕООД и „Аспен строй билд“ ЕООД. В този
смисъл е правилен извода на органите по приходите, че обстоятелството, че
жалбоподателят разполага със съответното количество и вид стока, не доказва, че
тя е получена по облагаеми доставки именно от тези доставчици. Дори да се
приеме обратното, по доставките от „Аспен строй билд” ЕООД не са представени
доказателства, кои материали за кой обект на последваща реализация са закупени
и ще се използват. Не са представени доказателства за откриване на строителна
площадка и извършени СМР на обект козе ферма за 1000 кози майки и техните
приплоди, гр. Б..
От
доказателствата по делото не се установи, че доставчиците са разполагали със
стоките-предмет на процесните фактури, че стоките са им били налични към датата
на фактурите, издадени на жалбоподателя, че тези доставчици са притежавали
право на собственост върху родово определените вещи-предмет на издадените от
тях фактури, относно транспортирането – пътни листи, договори за превоз, за
собствени или наети транспортни средства и то отговарящи на изискванията за
превоз, договори с шофьори и др., от които по безспорен начин да се установи
превоза на стоката, от къде е натоварена и къде е разтоварена. Осчетоводяването
на процесните фактури от жалбоподателя и отразяването на стоките в
счетоводството му не установява извършване на доставка по процесните фактури.
Предаването на стоките на превозвача и получаването им от техния
адресат, представляват юридически факти, подлежащи на доказване, което в случая
не е сторено. Касае
за родово определени вещи и за да е налице прехвърляне на правото на
собственост на конкретната родово определена вещ следва да се установи, че
доставчикът е собственик на стоката, че същата е натоварена, транспортирана и
предадена, съответно приета от жалбоподателя.
Осчетоводяването на процесните фактури от жалбоподателя и
отразяването на стоките като реализирани не установява извършване на доставка
по процесните фактури. Предвид изложеното съдът намира изводите на
органа по приходите по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите,
издадени от тези доставчици за правилни и законосъобразни.
Само наличието на фактура с посочен в нея ДДС, без реално да е настъпило
данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя, в
който смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург в Решение
от 13 декември 1989г., Genius Holding BV срещу Staatssecretaris van
Financiën (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000г.
Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel
срещу Finanzamt Esslingen (С-454/98, Сборник 2000, стр. I-06973).
Неоснователно
жалбоподателят се позовава на Решение от 21 юни 2012г. постановено по обединени
дела С-80/11 и С-142/11, Mahagében и Dávid, тъй като същото е
постановено по казус, в който изпълнението на материалноправните изисквания за
признаване на правото на приспадане – т.е. извършването на доставка, не е било
спорно. С посоченото решение СЕС е приел, че 167, член 168, буква а), член 178,
буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно
която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да
приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия
или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на
фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили
нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното
данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от
посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата
на доставки.
Така
даденото от СЕС тълкуване, потвърдено и доразвито впоследствие в Решение от 6
септември 2012г. по дело Tóth, С-324/11, Решение от 6 декември 2012г. по
дело Боник, С-285/11, Решение от 18 юни 2013 година по дело „Евита К” ЕООД,
С-72/12 и Решение от 13 февруари 2014г. по дело „Макс Пен” ЕООД, С-18/13,
следва досегашната практика на СЕС за това, че правото на приспадане на ДДС
може да бъде претендирано и предоставено единствено и само от добросъвестните
участници по веригата доставки. Всички съображения на СЕС досежно
предоставянето от страна на органите по приходите на обективни данни, че лицето
претендиращо право на приспадане е знаело или е следвало да знае, че сделката,
по която претендира право на приспадане е била опорочена с измама, касаят
хипотеза, при която реалното съществуване и предаване на стоките/извършването
на услугите е доказано.
Добросъвестността
във всички случаи предполага знанието у получателя, че стоката реално е
преминала на негово разпореждане, съответно, че услугата е извършена от
издателя на фактурата. С Решение от 7 декември 2010г. по дело R, С-285/09г.,
т.48, СЕС е приел, че представянето на фактури или декларации с невярно
съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да
възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто
функциониране на общата система на ДДС. Според т.49 от същото решение, правото
на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с
невярно съдържание за част от данъчна измама - Решение от 19.09.2000г. по дело
Schmeink & Cofreth и Strobel, С-454/98, точка 62, както и Определение от 3
март 2004г. по дело Transport Service, C‑395/02, Recueil, стр.I‑1991,
точка 30.
Правото на
данъчен кредит възниква при наличие на определени в закона предпоставки, които
в случая не са установени от жалбоподателя. Формалното изпълнение на изискванията
по ЗДДС, чрез съставяне на счетоводни документи, включително данъчна фактура,
както и извършването на счетоводни записвания, след като тези документи и
записвания не удостоверяват и не се отнасят за обективно осъществена стопанска
операция, не могат да породят целените правни последици, свързани с признаване
право на приспадане на данъчен кредит.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно органът по
приходите е отказал право на данъчен кредит по процесните фактури, РА е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
При този изход
на спора и предвид направеното искане съдът намира, че на ответната страна
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 2 456,77 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Нем комерс“ ЕООД, ЕИК*********, с посочен
адрес за кореспонденция гр. Варна, ул. “С.“ № ***, представлявано от управителя
М.Ж.С., против Ревизионен акт № Р-03000319005047-091-001/25.03.2020 г. на
органи по приходите, потвърден с Решение № 131/19.06.2020 година на Директора на
дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са
установени задължения по ЗДДС общо в размер на 57 666,87 лева главница и лихви
6558,94 лева,
от които по периоди и в размер, както следва: за м.12.2017г. – 2441,66 лева
главница и лихва 542,63 лева; за м.12.2018г. – 39285,21 лева главница и лихва
4758,26 лева; за м.04.2019г. – 7740,00 лева главница и 679,45 лева лихва; за
м.06.2019г. – 8200,00 лева главница и 578,60 лева лихва за забава.
ОСЪЖДА „Нем комерс“ ЕООД, ЕИК*********, с посочен
адрес за кореспонденция гр. Варна, ул. “С.“ № ***, представлявано от управителя
М.Ж.С. да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ
на НАП сумата в размер на 2 456,77 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: