Р Е Ш Е Н И Е
№ 4518 21.12.2018
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в открито съдебно заседание на седми
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2493 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Б.А.Д., ЕГН **********
– лично и в качеството му на ЕТ с фирма „К.– Б.Д.”, ЕИК ….против „Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че по реда на чл. 417 ГПК е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 5980/16.05.2011 г. и изп. лист от
16.05.2011 г. по ч.гр.д. № 8514/2011 г. в полза на кредитора „МКБ Юнионбанк”
АД, ЕИК *********, чийто правоприемник е ответникът, като е разпоредено
солидарно плащане от ФЛ и ЕТ на следните суми: 4998,40 лева –
главница, дължима по договор за овърдрафтен кредит № 314-210/30.05.2008 г. и
анекс към него №1/01.07.2009 г.; 768,17 лева – наказателна лихва за периода
06.10.2010 г. – 11.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда – 12.05.2011 г. до погасяването и
общо 428,33 лева – разноски.
Ищецът заявява, че не дължи сумите, поради изтекла
погасителна давност през период от 2011 г. до 2017 г., т.е. след издаване на изпълнителния титул до
образуване на изп. дело № ………… ПОС, през м. януари 2017 г. Моли за установяване
недължимостта на сумите, както и за издаване на обратен изпълнителен лист за
уважената част от иска, в случай, че се установи получаване на парични суми от
страна на взискателя в хода на ИД. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал отговор, в който оспорва иска. Поддържа недопустимостта му.
По същество - твърди, че на 15.12.2011 г. между страните е сключено
споразумение № … за извънсъдебно уреждане на отношенията във връзка с
вземанията, за които е издадена заповед и ИЛ, с уговорено разсрочено плащане на
дълга, в замяна на непредприемане на принудителни действия от банката.
Считано от 15.01.2012 г. –
датата на първо дължимо плащане, ищецът признал задълженията, с което на осн.
чл. 116, б.”а” ЗЗД давностният срок бил прекъснат. Считано от първия работен
ден след падежа – 16.01.2012 г. започнал да тече нов срок. Той бил прекъснат на
16.01.2017 г. – с образуване на изп. дело пред ЧСИ. Предвид изложеното,
твърденията на ищеца били неоснователни. Моли се за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
С Определение № 1075/22.05.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1074/2018 г., ПОС е приел
за допустим предявения иск от ищеца в качеството му на ФЛ и ЕТ при условията на
солидарност, при което е постановено разглеждането му по същество.
След връщане на ИМ и прекратяване на делото на друго основание, с
Определение № 1889/01.10.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1878/2018 г., ПОС е приел, че
предявеният иск е допустим, т.к. няма пречка ищецът да се позовава на изтекла
погасителна давност за вземанията по ИЛ в периода след издаването му до образуване
на ИД, доколкото са налице новонастъпили обстоятелства.
Указанията на въззивния съд са задължителни за първоинстанционния съд,
съгл. чл. 278, ал. 3 ГПК, поради което искът следва да бъде разгледан по
същество.
По същество:
На основание чл. 153, вр.
с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза на „МКБ Юнионбанк” АД, ЕИК *********, чийто
правоприемник е ответникът, по реда на чл. 417 ГПК е издадена заповед за
незабавно изпълнение № 5980/16.05.2011 г. и ИЛ от 16.05.2011 г. по ч.гр.д. №
8514/2011 г., като е разпоредено солидарно
плащане от ФЛ и ЕТ на следните
суми: 4998,40 лева – главница, дължима по договор за овърдрафтен кредит № ….. и
анекс към него №…..; 768,17 лева – наказателна лихва за периода 06.10.2010 г. –
11.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението в съда – 12.05.2011 г. до погасяването и общо 428,33
лева – разноски; въз основа на тях е образувано изп. дело № ….. пред …., р-н на
действие – ПОС /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 6953/09.07.2018 г. –л. 50-51/.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като съобрази и ги
съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
Възраженията на ищеца за нищожност на заповедта не се споделят, т.к.
изложените аргументи не могат да доведат до сочения съществен порок на съдебния
акт, издаден по предвиден ред, от компетентен орган, в рамките на правораздавателната
му власт. Заповедното производство е изрично предвидено като възможност за
кредитора да се снабди по бърз и улеснен начин с изпълнителен титул против
неизправен длъжник. Доводите за неизвършена проверка за законосъобразност и
спазване правата на потребителя, респ. несъобразяване на неравноправни клаузи в
договора и пр., е следвало да се релевират в исков процес по чл. 422 ГПК, при
подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Въз основа на издадената
заповед и ИЛ на 16.01.2017 г. е образувано ИД пред ЧСИ /вж. молба и
удостоверение – л.69 и л.70/. В хода му, на 09.07.2017 г. на длъжника в
качеството му на ФЛ и ЕТ /макар да не са налице различни правни субекти - Решение
№ 80/26.07.2012 г. по т.д. № 287/2011 г., I т.о. на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 ГПК/ са връчени две ПДИ, ведно с подлежащите на изпълнение актове – л.45,
л.46. Няма твърдения, нито данни, в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК да
са постъпили възражения за недължимост, поради което и заповедта е влязла в
сила на 25.07.2017 г.
Ищецът твърди недължимост,
поради изтекла погасителна давност в периода от издаване на ИЛ през 2011 г. до
образуване на ИД на 16.01.2017 г.
Касае се за факт, настъпил след приключване на диренето в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, но такъв, свързан
с изтичане на период от време като обективна величина. Този срок се твърди да е
изтекъл към датата на образуване на изп. дело, като възражението във връзка с
недължимостта на сумите на това основание е следвало да се направи в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК. Тъй като това не е сторено, възможността да се позове на
така изтеклия давностен период /до образуване на ИД/ е пропусната.
Неподаването на
възражение по чл. 414 ГПК има за
последица създаване на стабилитет на
заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането, се е преклудирала, т.к. новонастъпили факти не се твърдят - поддържа се давността да е изтекла още към момента
на образуване на ИД /значение има трайната, непротиворечива, както и
задължителна /като постановена по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК/ съдебна практика – Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. №
12/2010 г., III г. о., ВКС; Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. №
886/2010 г., I т. о., ВКС и цитираните в него съд. актове; Определение № 831 от
17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV г. о., ВКС; Определение № 306 от
22.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3111/2015 г., I г. о., ВКС; Определение № 616 от
10.07.2012 г. по ч. т. д. № 472/2012 г., II т. о., ТК, ВКС; Определение №
292/03.06.2011 г. по ч.гр.д. № 156/2011 г. на III г.о. ВКС; Определение
№ 480/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 221/2010 г. на IV г.о. ВКС и др./.
Доколкото ищецът се позовава единствено на посочения
факт, който обаче не може да бъде релевиран в настоящия процес, т.к. е
преклудиран, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За
пълнота, може да се посочи, че искът е и принципно неоснователен, дори да се
приеме, че възражението за изтекла давност именно в този период трябва да бъде
обсъдено.
Във връзка с неизпълнените задължения по договора и издадените заповед и
ИЛ, на 15.12.2011 г. страните подписват споразумение за разсрочено плащане
/л.44/, с което ищецът признава изцяло и конкретно дължимостта на процесните
вземания. Касае се за признание на дълга, което прекъсва давността, съгл. чл.
116, б. „а” ЗЗД.
Признанието е едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен
към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б.
„а” ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок,
да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от
които произхожда /трайна съдебна практика - Решение № 100/ 20.06.2011 г. по т.
д. № 194/2010 г., II т. о., ВКС, ТК; Решение № 105/5.06.2014 г. по т. д. №
1697/2013 г., I т. о., ВКС; Решение № 220/12.06.2012 г. по гр. д. № 1118/2011
г., I г. о., ВКС и др./. В случая, със споразумението е налице именно такова
признание.
Страните са уговорили плащане на вноски, като първата е с падеж 15.01.2012
г. С настъпването му, вземането за първа вноска е станало изискуемо – арг. за
противното от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. При изричната разпоредба на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
– давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Следователно, давността принципно би следвало да започва да тече от падежа –
15.01.2012 г.
Той обаче настъпва на следващия ден – 16.01.2012 г., т.к. 15 – ти януари е
почивен ден – неделя. Последното - с оглед имп. разпоредба на чл. 72, ал.2 ЗЗД.
Именно от този първи следващ и присъствен ден – 16.01.2012 г. следва да се брои
давностният срок, т.к. на тази дата вземането е станало изискуемо.
Считано от 16.01.2012 г. до образуване на изп. дело пред ЧСИ на 16.01.2017
г. петгодишният давностен срок не е изтекъл, т.к. е прекъснат с молбата до съд.
изпълнител. Със същата са посочени
конкретни способи за принудително изпълнение – налагане на възбрана и запор
върху открито след справки движимо и недвижимо имущество. Налице е и изрично възлагане на правомощия по
чл. 18 ЗЧСИ. Молбата за образуване на изп. дело е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното посочване на способи за принудително изпълнение и
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ /в този смисъл задължителните
разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
т.10/.
С оглед горното, давността за
сочения от ищеца период не е изтекла и вземанията не са погасени.
Предвид всичко изложено, искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Представен е
списък по чл. 80 ГПК /л.77/, като се претендира само юрк. възнаграждение, което
на осн. чл.
78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 25, ал.1 НЗПП е дължимо в
търсения размер от 150 лева, за който извод съдът съобрази конкретната
фактическа и правна сложност на делото, извършените процесуални действия,
явяването в о.с.з., ангажирането на доказателства.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
Б.А.Д., ЕГН ********** – лично и в качеството му на ЕТ с фирма „К.а – Б.Д.”,
ЕИК … против „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, иск по чл. 439 ГПК
за установяване недължимостта при условията на солидарност на следните суми: 4998,40
лева – главница, дължима по договор за овърдрафтен кредит № ….. и анекс към
него ….; 768,17 лева – наказателна лихва за периода 06.10.2010 г. – 11.05.2011
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда – 12.05.2011 г. до погасяването и общо 428,33 лева –
разноски, за които е издаден
изпълнителен лист на 16.05.2011 г. по ч.гр.д. № 8514/2011 г. по описа на
ПРС, VIII
гр.с., в полза на кредитора „МКБ Юнионбанк” АД, ЕИК
*********, чийто правоприемник е „Първа инвестиционна банка” АД, като погасени
по давност.
ОСЪЖДА Б.А.Д., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ с фирма „К.на – Б.Д.”, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр. П. ул. „Б.” №…, ет., ап.7 да плати на „Първа
Инвестиционна Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Драган Цанков” № 37, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ -
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП