Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр. Велико
Търново, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на десети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при
секретаря В.Г.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10135/ 2020 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от ***.И.от ВТАК, като пълномощник на „Еко кап ВТ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
ул. „Христо Ботев“ № 64, срещу Решение № 229 от 18.03.2020 г. по АНД № 1723 от
2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С решението на районния съд е
потвърдено Наказателно постановление № ВТ-15-ДНСК-99/ 15.10.2018 г., издадено
от заместник-началника на ДНСК – гр. София, с което на „Еко кап ВТ“ ЕООД, за
нарушение на чл. 163, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/
и на основание чл. 237, ал. 1, т. 15 от същия закон, е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 лева. С подробно развити доводи
касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК. Според касатора е налице разминаване между събраните по делото
доказателства и установеното в мотивите и изводите на съда. Сочи, че неправилно
и незаконосъобразно съдът е направил извод за установено в производството
осъществяване на състава на претендираното от наказващият орган административно
нарушение, за което следва да се ангажира отговорността му. Отделно от това
намира, че са допуснати нарушения на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като едва в НП е въведена нова дата на извършване на нарушението,
което от своя страна нарушава правото на защита на наказаното лице, като не е
възможно да се установи дата, период от време и най-вече момента на извършване
на нарушението. Отделно от това намира, че е налице противоречие между
описанието на нарушението в АУАН и това в НП. От настоящата инстанция се иска
да отмени решението на ВТРС. В съдебно заседание, касаторът редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба –
Дирекция за национален строителен контрол – гр. София, чрез процесуалния си
представител М.П., в писмено становище моли съда да остави подадената касационна
жалба без уважение като неоснователна и недоказана. Счита изложените в жалбата
доводи за съществени процесуални нарушения за несъстоятелни и моли същите да не
бъдат разглеждани, тъй като при постановяване на решението ВТРС е бил обвързан
със задължителните указания, дадени с Решение № 124/07.10.2019г. по КНАХД №
10220/ 2019 г. по описа на АСВТ, където АСВТ е приел, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Счита, че при постановяване на решението съдът е обсъдил
в цялост и взаимна свързаност всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства и правилно е формирал извод за осъществяване на визираното в НП
нарушение. В този смисъл намира твърденията, че е налице разминаване между
събраните по делото доказателства и установеното с мотивите и изводите на съда
за несъстоятелни. Категоричен е, че конкретното нарушение не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай предвид характера на настъпилите последици.
Сочи, че в случая административнинаказващият орган е наложил възможно
най-ниския размер на санкция, предвидена от закона. С тези доводи ответникът моли съда да остави
подадената касационна жалба без уважение и да потвърди като правилно и
законосъобразно решението, постановено от Великотърновския районен съд.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че допуснатото нарушение на чл.
163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е доказано и няма основания за отмяна на съдебния акт.
Предлага решението на ВТРС да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Фактическата
обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. Установено е, че „Еко
кап ВТ“ ЕООД, в качеството си на строител съгласно
Договор за строителство от 20.04.2018
г., извършва строително-ремонтни работи на обект „Многофамилна жилищна сграда с
обекти за обществено обслужване“ в УПИ VIII–4046, ул. „Полтава“ № 3А, гр. В.
Търново. При извършена на 14.06.2018 г. проверка на строежа от служители на РО
„НСК“ - В. Търново при РДНСК – Северен централен район, било констатирано в т.
5.6, че със Заповед № 6/ 13.06.2018 г., издадена от лицето, упражняващо
авторски надзор по част конструктивна с констатации за монтирана армировка на
плоча, на кота нула, която съответства на проектната /стоманобетонови плоча,
пояси и греди/. Разрешава се отливането на бетон. В т. 5.7 било описано, че със
Заповед № 7/ 14.06.2018 г., издадена от лицето упражняващо авторски надзор по
част Конструктивна с констатации: т. 1 - отлят е бетон в плоча на кота нула и
т. 2 - в участък ВП4-К35 е настъпило поддаване, в процеса на отливане на бетон
/13.06.2018 г./ - външна страница на кофража на П25 е избила и около
Наказателното постановление е било обжалвано и
отменено с Решение № 256/ 31.05.2019 г. по АНД № 233/ 2019 г. на
Великотърновския районен съд, по съображения за допуснати процесуални нарушения
от категорията на съществените. Решението на районния съд е обжалвано по
касационен ред, отменено е и делото върнато за ново решаване от друг състав на
ВТРС с Решение № 124/ 07.10.2019 г. по КНАХД № 10220/ 2019 г. на
Административен съд Велико Търново. В мотивите на отменителното решение е
посочено, че не се споделят изводите за
същественост на визираните от въззивния състав
нарушения.
Указано е, че при новото разглеждане на делото следва да се извърши анализ на
събраните доказателства и въз основа на всички тях да се направи извод
осъществен ли е от страна на наказания състава на административно нарушение по
чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
При новото
разглеждане на делото от друг състав на Великотърновския районен съд са били
събрани отново гласни доказателства чрез разпит на свидетели и са приобщени
писмени доказателства. Съдът е приел, че в хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. Намерил е,
че от процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са
законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове
и притежават необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Анализирайки
събраните доказателства, въззивният съд е
достигнал до извода, че е безспорно установено извършването на
визираното в НП нарушение. Посочил е, че определеното
наказание е индивидуализирано в
предвидения в закона минимален размер, поради което не са налице
основания за намаляването му. Аргументирал се е защо в конкретния случай не следва
да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на
поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал изводите си, след
като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и
всички наведени от жалбоподателя в него производство доводи и възражения. Съдът е изпълнил
задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на
допустими и относими доказателства. В производството пред ВТРС от
жалбоподателя /касатор в настоящото производство/ не са били оборени фактическите установявания в
административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд
при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието.
Решението на районния съд не е
постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият състав е отговорил на
всички направени пред него възражения и ги е отхвърлил като неоснователни.
Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция,
като съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и на
материалния закон.
Правилно въззивната инстанция е приела
за установено административното нарушение въз основа приетите по делото писмени
и гласни доказателства. В случая касаторът е санкциониран за нарушение на
чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, която разпоредба гласи, че строителят носи
отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни
книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, както и с правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на
живота и здравето на хората на строителната площадка. От събраните по
въззивното дело доказателства, вкл. показанията на разпитаните по делото
свидетели, се установява, че касаторът, в качеството си на строител, е извършил
строително-ремонтни работи на обект „Многофамилна жилищна сграда с обекти за
обществено обслужване“, находящ се в УПИ VIII-4046, кв. 545 по регулационния
план на гр. Велико Търново, като не е спазил технологичните изисквания при
изпълнение на кофражните работи и в процеса на отливане на бетон, а именно:
предизвикал частично разтваряне и отпускане на кофража и изливане на бетонна
смес в съседния имот. С тези си действия е нарушил законовата разпоредба на чл.
163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което правилно е бил санкциониран на основание
чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ с имуществена санкция, която е определена в
предвидения минимален размер.
Не подлежат на обсъждане наведените от
касатора доводи за допуснати при издаване на АУАН и НП нарушения на чл. 43, ал.
3 вр. с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази насока вече са обективирани
констатации в мотивите към Решение № 124/ 07.10.2019 г., постановено по КНАХД №
10220/ 2019 г. по описа на Административен съд Велико Търново, според които в
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения, изразяващи
се в такова описание на нарушението и такава липса на задължителни реквизити на
АУАН и НП, които да водят до невъзможност за наказаното лице да разбере какво
точно нарушение му се вменява, а още по-малко до процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на санкционираното лице.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата на „Еко кап
ВТ“ ЕООД пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е
правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 229 от
18.03.2020 г., постановено по АНД № 1723/ 2019 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.