Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 14.03.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на ******и
февруари две
хиляди двадесет и втора година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
561 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член
124, ал.1 от ГПК във вр. с §6, ал.2 и §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, евентуално
съединен с иск по член 124, ал.1 от ГПК във вр. с член 79, ал.1 от ЗС на ЗУТ, и
с иск по член 537, ал.2 от ГПК.
Ищците Ц.П.Д. с ЕГН ********** и В.П.Д.
твърдят, че с ответницата са съседи по имоти, находящи се в село Д., област П.,
община К.. Двамата ищци притежавали поземлен имот, находящ се в село Д., община
К., област П.. Имотът представлявал дворно място, което по скица, застроено и
незастроено било с площ от 700 кв. метра и представлявало поземлен имот пл. №
347, за който е отреден урегулиран поземлен имот УПИ *******(***************) с
площ от 780 кв.м (седемстотин и осемдесет квадратни метра), в квартал 21 (двадесет
и първи) по плана на село Д., одобрен със Заповед № 632/1961г. и Заповед № 217/2015г.,
като ПИ пл. № 347 (триста четиридесет и седем) участвал, както следва: в УПИ ***
(******) с площ от 435 кв.м (четиристотин тридесет и пет квадратни метра); в
УПИ ** (******) - с площ от 170 кв.м (сто и седемдесет квадратни метра) и в УПИ
******) - с площ от 95 кв.м (деветдесет и пет квадратни метра), с неприложена
регулация, при съседи: УПИ ****- църква; ************** и улица, ведно с
находящите се върху имота сгради и всички други строителни подобрения и трайни
насаждения. Реално, имотът им бил с площ от 950 кв.метра, те го владеели в
реалните му граници. Имотът придобили по наследство от покойната си баба Ц.П.Д..
Безпрепятствено и безпроблемно си осъществявали владението, и ползването на
имота от 950 кв. метра. За установяване на собствеността им върху част от имота
били съставени два нотариални акта: акт № 74, том XX, дело № 416/2006 г.,
вх.рег. № 5283/22.12.2006 г. на CB-К. по нотариален акт № 84, том V, рег. № 9416,
дело № 884/2006 г. на ****Т.Р. с рег.№517 по регистъра на НК, с район на
действие - Карловски районен съд и акт № 1, том 14, дело № 2565/2019 г., вх. рег.
№ 3647/05.11.2019 г. на CB-К. по нотариален акт № 147, том IV, рег. № 5507,
дело № 671/2019 г. на ****Т.Р. с рег. № 517 по регистъра на НК, с район на
действие - Карловски районен съд. При съставянето на първия нотариален акт,
легитимиращ ги като собственици на част от описания имот, от Община К. била
издадена скица № 1251 от 07.12.2006 г., а при съставянето па акта от 2019-та
година била издадена и приложена по нотариалното дело скица № 624/02.10.2019 г.,
от която било видно, че регулацията не е приложена. През 2019 година,
ответницата К.М. закупила съседния имот ПИ ****, представляващ празно дворно
място, който имот по плана на село Д., одобрен със Заповед №632/1961 г.
съставлявал УПИ **** в квартал 21. Собственият им по наследство имот граничел в
южната си част с имота на ответницата, по продължението на която южна част имало
скат, като денивелацията била от порядъка на един метър и двадесет сантиметра.
Този скат винаги съществувал и отделял двата имота. След като през 2019 г.
ответницата закупила съседния имот, последната твърдяла, че е закупила и 250
кв. метра, представляващи част от имота на ищците. Започнала да ги тормози, че
ще влезе в техния имот, ще набие колчета, тъй като тя била собственик на тези
250 (двеста и петдесет) квадратни метра, които й били придадени по регулация, а
ищците владеели. Ищците неколкократно се опитали да обяснят, че регулацията не
е приложена, и че имотите са по имотните си граници, съществували преди
одобрения дворищно регулационен план, одобрен със Заповед № 632/1961 г. на
Община К., както и че площта, за които ответницата претендира, практически не е
станала част от нейния имот. Че имота го владеели в стари реални граници, както
и че за част от имота си имали документи за собственост. Не стигнали до някакво
разбирателство. Ответницата продължавала да твърди, че тя е собственик на тази
част от имота с площ от 250 кв. метра, и че ако не ги освободят доброволно, ще
„докара геодезист, който да набие колчета“, и да я въведе във владение в част
от техния имот, който владеели и ползвали, така както го владяла и ползвала и тяхната
наследодателка. Ищците и техните праводатели владеели и ползвали имота в
непроменени граници преди и след 1961 г. Ответницата твърдяла, че е собственик
на поземлен имот - дворно място, находящо се в село Д., застроено и незастроено
от 800 кв.метра, в които влизали спорните 250 кв.метра, и който имот съставлява
по плана на селото от 1961 г. ПИ****и за него съгласно одобрен ПУП със заповед
№ 632/1961г. е отреден УПИ ****, в квартал 21, при съседи: УПИ ****; УПИ *** ****и
УПИ ****. Тази собственост, ответницата претендирала по силата на нотариален
акт № 31, том I, рег. №462, дело № 26/2019 г. на ****С.Р., с рег. № 099 по
регистъра на НК, с район на действие - Карловски районен съд, вписан в Служба
по вписванията под акт № 1, том 2, дело № 199/2019 г., вх. peг. № 297 от
08.02.2019 г. за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение.
Но ответницата и нейните наследодатели никога били вледели и тези 250 кв.метра.
Впоследствие, с нотариален акт за покупко-продажба № 39, том І рег. № 569, дело
№ 34/2019 г. на ****С.Р. с peг. № 099 по регистъра на НК, с район на действие -
Карловски районен съд, вписан в Служба по вписванията под акт № 61, том 2, дело
№ 250/2019 г., вх.рег. № 395 от 15.02.2019 г. ответницата изкупила от
сънаследниците си техните идеални части. Ответницата и нейните сънаследници без
правно основание се снабдили с нотариален акт за собственост за спорните 250
кв. метра. От издаването на Заповед № 632/1961 г. на Община К. до настоящият
момент, регулацията не била приложена. Имотът на ищците бил владян в реални
граници от техните наследодатели и от тях, които реални граници включвали и
тези спорни 250 кв.метра. Наследодателите на ответницата и самата ответница
никога не владели спорните 250 кв.метра, които били включени към нейния имот
само по силата на нотариалния акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение. Никой от наследодателите на ответницата, никога не завземал
фактически имота, поради което нямало как да владеят тези 250 кв.метра. От
одобряване на дворищно регулационния план на село Д. със заповед № 632/1961г на
Община К. до настоящият момент придаваемите части не били завзети по законоустановения
ред чрез отстъпване или чрез въвод във владение на наследодателите на
ответницата. Независимо от одобрения дворищно регулационен план, техните праводатели
винаги са владели в границите по предходен план на село Д., преди одобрението
на плана със заповедта от 1961 г. Отделно от това, нямало никакви данни за
уредени облигационни отношения за заплащане на придаваемите части, както и нямало
данни за проведена процедура по определяне па дължимото обезщетение за придаваемите
площи. През 1961 г. действал Закона за плановото изграждане на населените
места, като действието на този закон било до 1973 г., когато бил приет Закона
за териториално и селищно устройство, който от своя страна действал до 2001 г.
когато бил приет Закон за устройство на територията. Съгласно разпоредбите на
параграф 6, ал.2 от ПРЗУТ, действащите към момента на влизане в сила на този
закон дворищно регулационни планове могат да бъдат приложени по реда на ЗТСУ в
шестмесечен срок от деня на влизането в сила на ЗУТ. Този срок изтекъл на
31.12.2001 г. След изтичането на този срок отпадало отчуждителното действие на
одобрената, но неприложена дворищна регулация. Отчуждителното действие на
одобрения дворищно регулационен план се прекратявало автоматично. От друга
страна, владението върху тези продаваеми части не прекъсвало от тяхна страна от
одобряването на дворищно-регулационния план на село Д. през 1961 г. до
настоящият момент. Почти 60 години след влизане в сила на заповед № 632/1961 г.
на Община К. придаваемите части се владели от техните наследодатели, а към
настоящият момент владението се осъществявало от двамата ищци. Никога не било
прекъсвано владението, то продължило много повече от 10 години във времето и
давността изтекла както за техните наследодатели, така и за тях двамата. Винаги
владели целият имот от 950 кв. метра като собственици. Наследодателите на
ответницата никога не предявявали
каквито и да е било претенции по отношение на спорните 250 кв.метра. Т.е.,
независимо, че по силата на отчуждителното действие на дворищно-регулационния
план, новите собственици не са завзели придаваемите части, които останали 60
години във владение на старите собственици на имота, и които отново придобили
собствеността върху придаваемите части по силата на изтекла десет годишна придобивна
давност. Тъй като ответницата оспорвала правото на собственост върху описания в
исковата молба недвижим имот от 250 (двеста и петдесет) кв.метра, находящи се в
южната част на собствения им имот, по границата с имота на ответницата, то за тях
бил налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост
върху спорните 250 (двеста и петдесет) квадратни метра.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което:
ДА ПРИЗНАЕ за установено по отношение на К.Д.М.
с ЕГН ********** ***, че Ц.П.Д. с ЕГН ********** *** и В.П.Д. с ЕГН **********,***
са собственици по силата на отпадналото отчуждително действие на одобрена, но
неприложена регулация на ЧАСТ от недвижим имот с площ от 250 (двеста и
петдесет) квадратни метра, находящи се в северната част на поземлен имот,
находящ се в село Д., община К., област П., представляващ дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ от 800 (осемстотин) кв. метра, който имот по
плана на село Д. от 1961 година съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 349 (триста
четиридесет и девет) и за него съгласно одобрен ПУП със заповед № 632/1961 г.,
е отреден УПИ ****, в квартал 21, при съседи: УПИ ****; УПИ *** ****и УПИ ****;
ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност, в случай, че
отхвърли главния иск,
ДА ПРИЗНАЕ за установено по отношение на К.Д.М.
с ЕГН ********** ***, че Ц.П.Д. с ЕГН ********** *** и В.П.Д. с ЕГН **********,***
са собственици по силата на давностно владение, продължило повече от десет
години на ЧАСТ от недвижим имот с площ от 250 (двеста и петдесет) квадратни
метра, находящи се в северната част на поземлен имот, находящ се в село Д.,
община К., област П., представляващ дворно място, цялото застроено и
незастроено с площ от 800 (осемстотин) кв. метра, който имот по плана на село Д.
от 1961 година съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 349 (триста четиридесет и девет) и за
него съгласно одобрен ПУП със заповед № 632/1961 г., е отреден УПИ ****, в
квартал 21, при съседи: УПИ ****; УПИ *** ****и УПИ ****;
ДА ОТМЕНИ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 31, том І, рег. № 462, дело № 26/2019 г. на ****С.Р. с рег. № 099 по
регистъра на НК, с район на действие - Карловски районен съд, вписан в Служба
по вписванията под акт № 1, том 2, дело № 199/2019 г., вх.рег. № 297 от
08.02.2019 г. в частта за 250 (двеста и петдесет) кв.метра, находящи се в
северната част на имота.
Претендират се разноските по делото.
Ответницата К.Д.М. оспорва иска. Сочи, че в
КрлРС е образувано и висящо друго съдебно производство – гражданско дело №
226/2020 г. по описа на КрлРС, по което други нейни съседи претендират друга
част от нейния имот. Сочи кой е упълномощения адвокат на ответницата по гр.
дело № 226/2020 г., че претенцията е за част от имот с площ от 70 кв. метра.
Описва взаимоотношенията при закупуването на съседния имот по това дело.
Твърди, че не познава ищцата В.Д.. С ищеца И.Д. се запознала, когато повикала
втори път геодезист за поставяне на колчета, тъй като ответникът отстранил
първите. Тогава влезли в пререкание, тъй като ответницата му предложила да
заплати на геодезиста, след като е отстранил колчетата. Твърди, че нейният
чичо, брат на покойния й баща притежава нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по регулация – акт № 40, том ІІ, дело 365 от 1988 г. на
КрлРС, разписка № 1599 от 1988 г. на ДСК, скица № 357 от 1988 г., издадена от
Община К.. Това доказвало, че чичо й закупил местата, за които претендирали Ц.Д.,
В. Д.и лицето, което предявило другия иск. Така, дворното място ставало 800 кв.
метра. През всички тези години чичо й поддържал мястото и плащал данък върху
800 кв. метра. Ищецът знаел, че чичо й е собственик на частта от имота, но през
всички тези години не предявил иск срещу него, а го предявявал сега, когато
ответницата станала собственик на имота. Твърди, че са получили копия от
нейните нотариални актове от геодезиста на селото.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищците са
собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот, дворно място,
цялото застроено и незастроено с площ от
700 кв. метра по скица, представляващо имот с планоснимачен номер № 347, за
който е отреден урегулиран поземлен имот УПИ *******(***************) с площ от
780 кв.м (седемстотин и осемдесет квадратни метра), в квартал 21 (двадесет и
първи) по плана на село Д., одобрен със Заповед № 632/1961г. и Заповед № 217/2015г.
За установяване правото си на собственост ищците представят два нотариални
акта. С нотариален акт № 84 том V рег. № 9416, дело № 884/2006 г. на ****Т.Р. с
рег.№ 517 по регистъра на НК, с район на действие - Карловски районен съд, ищците
са признати за собственици, на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност, на следния недвижим имот:
дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 370 кв. метра, находящо
се в село Д., община К., област П. с административен адрес: село Д., ул. 6-та №
6, съставляващо ПИ № 347 в кв. 21 по плана на село Д. с площ на ПИ 830 кв.м, за
който е отреден УПИ ХVІ****с площ от 830 кв. м по плана на село Д., одобрен със
заповед № 632/1961 година, при граници и съседи: улица, **********, ведно с
построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. метра и
подобрения. С нотариален акт № 147, том IV, рег. № 5507, дело № 671/2019 г. на ****Т.Р.
с рег. № 517 по регистъра на НК, с район на действие - Карловски районен съд,
ищците са признати за собственици с равни права, на основание изтекла в тяхна
полза придобивна давност, на следния недвижим имот: 330/700 ид. части от
поземлен имот № 347 с площ от 700 кв. метра, находящ се в село Д., община К.,
област П., за който е отреден урегулиран поземлен имот УПИ *******(***************)
с площ от 780 кв.м (седемстотин и осемдесет квадратни метра), в квартал 21 (двадесет
и първи) по плана на село Д., одобрен със Заповед № 632/1961г. и Заповед № 217/2015г.,
като ПИ 347 участва в УПИ ХVІ (******) с площ от 435 кв.м (четиристотин
тридесет и пет квадратни метра); в УПИ ** (******) - с площ от 170 кв.м (сто и
седемдесет квадратни метра) и в УПИ ******) - с площ от 95 кв.м (деветдесет и
пет квадратни метра), с неприложена регулация, при съседи: УПИ ****- църква; **************
и улица, ведно с находящите се върху имота сгради и всички други строителни
подобрения и трайни насаждения. От представените скица № 1251/07.12.2006 г. и №
624/02.10.2019 г. се установява, че УПИ ХVІ****в кв. 21 по плана на село Д. към
2006 г. е била 830 кв. метра и имотът е записан като собствен на наследници на Ц.Д.
по разписна книга. Площта на УПИ ХVІ****в кв. 21 по плана на село Д. към 2019
г. (след заповед № № 217/2015г.) е била 780 кв. метра, като поземлен имот 347
участва в УПИ ХVІ с площ от 435 кв. метра, в УПИ ** - с площ от 170 кв.м и в
УПИ X - с площ от 95 кв.м, с неприложена регулация. Посочено е в скицата, че
имотът е записан на ищците – с площ от 370 кв. метра, а ПИ 347 е записан на
наследници на Ц.Д. по разписна книга. Съдът не може да обсъжда графичната част
на скиците, тъй като същите са приложени в препис.
Относно правото на собственост на
ответницата са представени следните писмени доказателства: С нотариален акт №
40 том ІІ дело № 365/1998 година на КрлРС (л.109) И.И.Д. е бил признат за
собственик по регулация на следните недвижими имоти: 1) 250 кв. метра дворно
място, при съседи: П.И. Д., което се взема от имот пл. № 347 в кв. 12
собственост на П.И. Д., заедно с подобрения, на обща стойност 285 лева; 2) 65 кв. метра дворно място, при
съседи: Л.Д.Х., Д.Д.Г., което се взема от имот пл. № 350 в кв. 12, собственост
на Л.Д.Х., Д.Д.Г. заедно с подобренията, на обща стойност 230.52 лева, които
места по утвърдения със заповед № 632/1961 г. регулационен план се предават към
парцел ІХ****в кв. 21 по плана на село Д.. В нотариалния акт е посочено, че стойността на
придаваемите се места е внесена в касата на ДСК с уведомителни писма № 2148161
и 214/162 на ДСК град К.. С нотариален акт № 31 том I peг. № 462 дело № 26/2019
г. на ****С.Р. с рег. № 099 по регистъра на НК, с район на действие - Карловски
районен съд (л.22), ответницата К.Д.М. заедно с лицата И.И.Д., Е.И. М. и А.И.П.,
са били признати за съсобственици по наследство от общия си наследодател И.Д.Ш.,
починал през 1982 г. и по давностно владение, на следния недвижим имот: само на 465/800 ид. части от правото на
собственост върху поземлен имот – дворно място, незастроено с площ от 800 кв.
метра, находящо се в село Д., община К., област П., който имот съставлява УПИ **** в кв. 21 по плана на село Д., одобрен
със Заповед № 632/1961г. при граници и съседи: улица и УПИ ****, УПИ ****, УПИ ****,
с права за К.Д.М. и И.И.Д. по 2/6 ид. части от имота, а за Е.И. М. и А.И.П. –
по 1/6 ид. част от имота. По делото е представена преписката по съставяне на
акта, в която е приложено и удостоверение за наследници на И.Д.Ш.. От скица № 821/21.12.2018
г., издадена от Община К., приложена по преписката се установява, че УПИ ІХ****е
с площ от 800 кв. метра, съсобствено място в УПИ е 465 кв. метра, а площта на
ПИ 349 е 500 кв. метра. Посочено е също, че имотът е записан по разписна книга
на н.ци на И.Д.Ш.. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 39
том I рег. № 569 дело №34/2019г. на ****С.Р., с рег. № 099 по регистъра на НК,
с район на действие - Карловски районен съд (л.23), И.И.Д., Е.И. М. и А.И.П. са
продали на ответницата, като техен съсобственик, следния недвижим имот: само
собствените си 4/6 ид. части от поземлен имот – дворно място, незастроено с
площ от 800 кв. метра, находящо се в село Д., община К., област П., който имот
съставлява УПИ **** в кв. 21 по плана на
село Д., одобрен със Заповед № 632/1961г. при граници и съседи: улица и УПИ ****,
УПИ ****, УПИ ****, ведно с 4/6 ид. части от всички строителни подобрения и
трайни насаждения. В документите, въз основа на които е сключен договора за
покупко-продажба са посочени: нотариален акт № 40 том ІІ дело № 365/1998 година
на КрлРС, разписка № 1599/1988 г. на ДСК, скица № 357/1988 г. на Община К., нотариален
акт № 31 том I peг. № 462 дело № 26/2019 г. на ****С.Р. и други относими
документи.
От заключението на неоспорената
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Й. се установява, че:
1)
На комбинирана скица № 1 вещото лице проследява развитието на имотите от 1961г.
до настоящия момент и е установено следното:
-
ПИ 347 кв. 21 по КП на с. Д. от 1961г. е с площ от 1524 кв.м между точките 4, 38,
39, 40, 41, 34, 51, 50, 49, 48, 47, 46, 44, 25, 52, 53, 64, 23, 54, 55, 56, 3 и
4.
-
ПИ 349 кв.21 по КП от 1961г. на с. Д. е с площ от 541 кв.м и е между точките
25, 45, 57, 59, 60, 61, 62, 63 и 25.
На
05.10.2021г. е извършено геодезическо заснемане на действителните имотни
граници на ПИ 347 и ПИ 349 от кв.21 по КРП на с. Д.. Заснемането е извършено с
геодезически апарат GPS – „Т.“ **. Заснети са 37 броя подробни точки, имащи
отношение към поставените задачи. Заснемането е показано с цвят зелен на линии
и надписи. Заснети са материализирани имотни граници, стопански сгради, входове
към ПИ , подпорни стени.
-
За ПИ 347 действителните имотни граници по геодезическо заснемане са между
точките 4, 38, 39, 40, 41, 42, 34, 33, 43, 28, 29, 27, 26, 44, 25, 52, 53, 24, 23,
54, 55, 65,3 и 4 с площ от заснемането 975 кв.м;
-
За ПИ 349 действителните имотни граници по геодезическо заснемане са между
точките 25, 44, 45, 12, 11, 61, 62, 63 и 25 с площ от заснемането 495 кв.м.
Показаните
три сгради в ПИ 349 по плана от 1961г. към настоящия момент не съществуват.
Сградите са съборени. Между ПИ 347 и ПИ 349, при точки 25 и 44 има подпорна
стена и денивелацията е 3,000м. ПИ 347 е във високата част, а ПИ 349 е в ниската
част.
2)
За да се установи приложена ли е регулацията, одобрена със Заповед № 632/1961г.,
на скица 2 вещото лице сочи:
Чрез
геодезическо заснемане се установява къде се движат имотните граници. За
процесния случай, отразено на КРП, одобрен със Заповед № 632/1961г. УПИ ****кв.21
попада в ПИ 347 с площ от 259 кв.м между точките 66, 68, 28,45. Линиите са
показани сини. Липсва към делото платежен документ за платени 259 кв.м. На стр.
22 по делото има прил. н.а. № 31 /2019г. за собственост само на 465/800 ид.
части от дворно място ПИ 349, участващо в УПИ **** с площ от 800 кв.м. Дворно място
на ПИ 349 е с площ от 495 кв.м по заснемането между точките 25, 45, 12, 11, 61,
62, 63 и 25, същото е идентично на описаната площ в н.а. № 31/2019г., УПИ ****
е с площ от 823 кв.м, но с неуредени регулационни отношения, съобразно
приложения документ за собственост.
-
За УПИ ***-347, кв. 21 по КРП, одобрен със Заповед № 632 от 1961г. е с площ от
768 кв.м и е между точките 1, 80, 39, 40, 70, 71, 67, 56, 3 и 1. УПИ *******попада
в ПИ 340; попада и в ПИ 346 с площ от 138 кв.м с неуредени регулационни
отношения. За ПИ 347 има приложен н.а. 84, т. V, рег. № 9416, д.884 от 2006г.,
за който е действал КРП от 1961г. – собственост на дворно място от 370 кв.м, което
дворно място участва в УПИ *** ****кв.21. Описаната площ на ПИ 347 по н.а. №
84/2006г. 370 кв.м не съответства на площта на ПИ 347 по кадастрален план от
1961г. – 1524 кв.м., която е между точките 3, 4, 38, 39, 40, 41, 34, 74, 50, 49,
48, 47, 46, 45, 66, 53, 78, 23, 54, 55, 56 и 3, а по геодезическо заснемане
площта на ПИ 347 към месец октомври 2021г. е 975 кв.м между точките 3, 4, 38, 39,
40, 41, 34, 33, 43, 28, 27, 44, 66, 53, 24, 23, 54, 55, 79 и 3. Вещото лице
прилага и документи от Община К. въз основа на които констатира: Чрез ПУП са
изменени само регулационните граници между УПИ I-340 кв.21 и УПИ *******кв.21.
Целият ПИ 347 е засегнат от всички посоки с УПИ, при които не е приложена
регулацията, а именно: УПИ *******засяга ПИ 346 с площ от 138 кв.м при точките
41, 70, 77, 71, 73, 34, 42 и 41 с неприложена регулация.
-
УПИ ****засяга ПИ 347 с площ от 118 кв.м между точките 74, 51, 50, 76, 75 и 74
– с неприложена регулация.
-
УПИ ****засяга ПИ 347 с площ от 346 кв.м между точките 45, 28, 73, 74, 75, 76, 49,
48, 47, 46 и 45 с неприложена регулация.
-
УПИ **** засяга ПИ 347 с площ от 259 кв.м между точките 66, 68, 28, 45 и 66 с
неприложена регулация.
-
УПИ **** засяга ПИ 347 с площ от 102 кв.м между точките 66, 53, 68 и 66 – с неприложена
регулация.
-
УПИ ****засяга ПИ 347 с площ от 92 кв.м между точките 24, 53, 78, 23 и 24 – с
неприложена регулация.
-
УПИ **-339 – засяга ПИ 347 с площ от 169 кв.м между точките 24, 23, 54, 55, 56,
67 и 24 - с неприложена регулация.
-
УПИ *******– засяга общинско място улица с площ от 192 кв.м между точките 1, 69,
9, 10, 4, 3 и 1 – с неприложена регулация.
В
обясненията си, дадени в съдебно заседание, вещото лице сочи, че се е запознало
с нотариален акт № 40
том ІІ дело № 365/1998 година на КрлРС, но тъй като същият не е бил представен
в общината, измененията не са били нанесени по плана.
3)
По въпроси 3 и 4 от задачата, за да установи в какви граници към настоящия
момент се ползват двата съседни имота - по регулацията от 1961г. или по план съществуващ
преди 1961г., вещото лице отразява констатациите си на скица 2:
-
ПИ 349 кв. 21 към месец октомври 2021г. се ползва частично по кадастрален план
от 1961г. По КП от 1961г. е с площ от 541 кв.м и е между точките 60, 61, 62, 63,
25, 45, 57, 58, 59 и 60. След одобряване и приложена на място улична регулация
имотната граница се прибира към имота и тръгва по уличната регулация при
точките 11 и 12. Или процесният имот № 349 по геодезическо заснемане
действителните граници към м. октомври 2021г. е с площ 495 кв.м и е между
точките 11, 61, 62, 65, 25, 45, 12 и 11.
-
ПИ 347 кв. 21 към месец октомври 2021г. – имотните граници се движат частично
по КП от 1961г., които са били по точките 3, 4, 38, 39, 40, 41, 34, 51, 50, 49,
48, 47, 46, 45, 25, 53, 78, 23, 54, 55, 56 и 3 с площ от 1524 кв.м.
Не
се движат и по регулационни граници – УПИ ***- 347, който е с площ от 768 кв.м,
между точките 1, 80, 39, 40, 41, 70, 71, 67, 3 и 1.
Към
настоящия момент ПИ 347 се движи по граници частично от КП 1961г., видно на
скица № 2 с показано геодезическо заснемане. ПИ 347 към настоящия момент е по
точките 3, 4, 38, 39, 40, 41, 34, 33, 43, 28, 27, 44, 25, 53, 24, 23, 54, 55, 79
и 3 с площ от 975 кв.м.
4)
По въпрос 5 от задачата, за да установи има ли промяна в границите на имота по
Заповед № 217/2015г. и ако има промяна в какво се състои, вещото лице отразява
констатациите си на скица 2:
Със
Заповед № 217 от 25.02.2015г. с одобрен чрез ПУП е изменена регулационната
граница между УПИ I-340 – църква кв. 21 по КРП на с. Д., общ. К. и УПИ *******кв.
21. Като старата регулационна граница при точките 39 и 80 се премахва и тръгва
регулацията по съществуващите на място северна имотна материализирана граница
на ПИ 347 по точките 9, 10, 5, 4, 38, 39, 40, 41…
В
заключение вещото лице сочи, че съобразно заснетите на място действителни
имотни граници е видно как регулационните граници не следват имотните. Само
чрез ПУП може да се изменят регулационните граници във всички посоки на ПИ 347
и имотите да станат регулационни.
Във
връзка с твърденията на страните по делото са разпитани свидетели.
В
показанията си Св. Б.сочи, че е братовчедка на ищеца. Виждала ответницата като
малка, но после заминали за С.и не я
познавала, не били близки. Ц. и В. имали имот в селото в съседство с К.,
имотите им граничели. Този на К. на главния път, на Ц. - отгоре на 1.5 м. – 2
м. по – високо от К., имало денивелация. Двата имота ги делял дувар, но паднал.
Дуварът бил от камък, висок около 1.5 м.
Имотът на Ц. бил на три тераси, на първата тераса била къщата, втората тераса била
малка и третата тераса било това, което взема К.. Знаели, че го е взела тя,
защото било заградено. Свидетелката видяла това миналата година, когато отишла
било заградено с колове и мрежа. Ц. и той не знаел кой точно е ограждал имота,
защото видял готовото заграждение. Сега мрежата я нямало, не знаела кой я е
махнал. Свидетелката разбрала, че ответницата претендира за мястото през
миналата година, след като частта от имота била заградена. Площта била около
200–250 м². До минала година К. не обработвала мястото, защото
свидетелката имала овце и ги пускала да пасат в него, никой не й правил забележка,
че ги е пуснала в този двор. Това място, докато били живи родителите на Ц., те
си го сеели и си го гледали. Ищците ходели в селото всяка седмица, а
ответницата си идвала около 3-4 пъти. Нейният имот бил с трева, чичо й И.го
косял, защото гледал биволици. Косил е нейното място до подпорната стена. За
това горното място се разчуло, откакто починала бабата на К.. Чуло се, че това
място го предават на тях. Регулация минавала един път преди 30 години, но
свидетелката не знаела дали е минала за това място. Преди да почине бабата на К.
казала пред други хора, че са се разбрали от двора на горните комшии да не вземат.
Това нещо се държало в тайна и като бабата преди 5-6 години починала, се разчуло.
В
показанията си св. Х.сочи, че познава ищците, били съседи
от
махалата в село Д.. Не познавала К. ***. Ходела в Д., от както й прехвърлили
имота, от най-много от две години. Ц. и К. имали съседни имоти, които ги
разделял един дувар. Имотът на Ц. бил по-високо, а на К., по-ниско. Имало
изградена подпорна стена, която разделяла двата имота. Преди свидетелката чувала,
че имотът се предава. Това съм чувала много отдавна, преди 30 години, преди
промените. Чичото на К. бил предишния собственик и не свидетелката не го
виждала да се качва в имота на Ц.. Родителите на Ц. работили имота, сеели
зеленчуци. Никой от роднините на К. не им пречил. Те не идвали често, къщата
паднала, косили тревата. Отгоре, при Ц. не ги виждала да се качват. След като
дали имота на К., тя го заградила с железни колове и мрежа. Не знаела дали го е
направила със съгласието на Ц.. Сега тази ограда не стояла там, те си я събрали.
Сега К. идвала, но не много често. Не знаела дали поддържа двора, не я виждала
да коси. Когато минавала регулацията, чичото на К. не се настанил в предаденото
му място. Дворът на Ц. и В. бил стръмен. Свидетелката не била ходила в двора,
от улицата не виждала колко тераси има.
Не видяла някой да бута подпорната стена. След като дали имота на
ответницата, тя пуснала машина в двора да го чисти, но свидетелката не е виждала да бутат дувара.
Може да имало паднал някой камък.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи
от правна страна:
ОТНОСНО иска с правно основание член 124,
ал.1 от ГПК във вр. с §6, ал.2 и §8, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Ищците основават претенцията си на
разпоредбите на §6, ал.2 и §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, като считат, че регулацията
касаеща придаваемо място от техния имот пл. № 347 към имот пл. № 349 –
собственост понастоящем на ответницата не е била приложена, респективно – с
изтичане на 6-месечния срок, установен с разпоредбата на §6, ал.2 от ПР на ЗУТ,
отчуждителното действие на плана е отпаднало.
В тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010г., на ОСГК на ВКС е прието, че
с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР
на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или
части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на
административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8,
ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план, т.е
релевантния по делото въпрос е, имало ли е към 31.03.2001 г. неприложена
дворищна регулация, касаеща имоти с пл. № 247 и пл. № 249 в кв. 21 по плана на
село Д..
По въпроса кога дворищната регулация се
счита приложена също е налице задължителна съдебна практика. В тълкувателно
решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК на ВС, което е прието
при действието на ЗТСУ (отм.) и не е изгубило значението си (същото е посочено
и от ищците в писмените бележки) са приети две различни хипотези, при които
кога един план се счита приложен, които са относими към основанията за неговото
последващо изменение му, и конкретно – в хипотезата на чл. 32, ал.1 т.5 от ЗТСУ
(отм), която не е приложима в настоящия случай. Според съда в настоящия случай
приложима е разпоредбата на чл. 33, ал.2 от ЗТСУ (отм.), касаеща изменение на дворищнорегулационен
план на основанията, посочени в т. 1 или 3 на чл. 32, според която парцелните
граници се приемат за имотни граници, ако до деня на откриване на
производството за изменението придадените имоти са били заети по законния ред
или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при условията, посочени в
правилника за приложение на този закон.
В мотивите си Върховния съд приема
следното: „Хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ визира изменение на дворищно
регулационния план на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и 3 ЗТСУ - в обществен
интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството или защото не осигурява
възможност за целесъобразно застрояване по действащите строителни и технически
правила, норми и нормативи за архитектурно-градоустройствените изисквания,
което не е обусловено от незаконосъобразност на плана или несъответствието на
действителното положение, а на съображения за техническа и стопанска
целесъобразност поради възникнали впоследствие нови нужди и обстоятелства. Това
налага да не се пререшават повторно въпросите за статута на дворищно
регулационните парцели, като разпоредбата на чл.
33, ал. 2 ЗТСУ предвижда опростена алтернатива за отпадане обратното
действие на отмяната на предходната дворищна регулация, от която по принцип
като законосъобразна ще се изходи при изработване на новия дворищно
регулационен план - или ако към
датата на откриване на производството по изменение на дворищната регулация
придадените имоти са били заети по законоустановения ред (чрез доброволно
отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ или чрез въвод във владение след
снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация
на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия
бивш собственик по давност съгласно чл. 134,
ал. 3 ЗТСУ) или чрез заплащане на
паричното обезщетение за придаваемите се части. При изпълнени на тези
алтернативно предвидени изисквания парцелните граници по предходната регулация
се приемат за имотни граници, съобразно които ще се изработи новият план т. е.
ограничено е при тези предпоставки отпадането с обратна сила на последиците от
отчуждителното действие на отменения план.“ Посочено е също, че „Общото на
двете хипотези на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 ЗТСУ е, че независимо от различието, касаещо
предпоставките за стабилизиране последиците от отчуждителното действие на
отменената дворищна регулация - по
ал. 2, е необходимо само изпълнение на условията за заемане на придаваемия имот,
а по ал. 1 освен заемане на придаваемата част и нейното владение, продължило
минимум десет години, превръщането на парцелните граници по отменения план в
имотни по новия план дефинира дворищно регулационния план като приложен. Това е
понятието, което обхваща и двете хипотези, а не само фактическите действия по
заемане на придаваемите части, предвидени в едната от тях - чл. 33, ал. 2 ЗТСУ,
касаеща изменението на законосъобразната дворищна регулация.“
В настоящия случай не се твърди и
установява от доказателствата по делото, за село Д. да е предвидено изработване
на нов кадастрален и регулационен план. Изменение в съществуващия план до
влизане в сила на ЗУТ, включително до изтичане на 6-месечния срок, предвиден в §6,
ал.2 от ПР на ЗУТ – 30.09.2001 г., не се твърди и установява. Доказано е по
несъмнен начин с неоспорения нотариален акт № 40 том ІІ дело № 365/1998 година
на КрлРС, че обезщетението за придаваемите се части е било изплатено на
собствениците и доказателствата не опровергават констатацията на нотариуса в
тази насока, т.е. изпълнено е едно от алтернативно предвидените условия по чл.
33 ал.2 от ЗТСУ (отм.) – да е заплатено предвиденото обезщетение, и регулацията
се счита приложена. ЗУТ зачита регулационните граници на имотите по влезлите в
сила и приложени дворищно-регулационни планове като имотни граници, изрично
установено с разпоредбата на §6, ал.1 от ПР на ЗУТ, съгласно която заварените
дворищно-регулационни планове запазват действието си, т.е. планът на село Д. е действащ. Не се
споделят доводите на ищците, че липсата не техническо отразяване на приложената
регулация в плана, прави регулацията неприложена. Дали регулацията е приложена
е правен въпрос, а не на технически познания, поради което крайният извод на
експертизата з разминаване на имотните и парцелни граници е базиран на
графичното отразяване на поземлените имоти и регулационните линии в плана на
село Д., но не може да доведе до извод, че регулацията е неприложена. Изводът
дали регулацията е приложена е правен и съдът намира за безспорно установено
прилагането й. Тук следва да се отчетат и задължителните указания на т. 2 от
Тълкувателно решение № 8/2014 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., че за да
бъде разграничен един поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да
бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или
регулационен план или в кадастралната карта, а е достатъчно един юридически
акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени. В конкретния случай
юридическият акт е нотариалния акт за придобито право на собственост по
регулация. Без прано значени е, че само един от наследниците на И.Ш.се е
снабдил с нотариален акт за придобиване право на собственост по регулация,
доколкото всички сънаследници помежду си са уредили отношенията си в
съсобствеността и са прехвърлили правата си на ответницата.
По изложените съображения главният иск
следва да се отхвърли като неоснователен. При отхвърляне на главния иск, съдът
дължи произнасяне по евентуално съединения.
ОТНОСНО иска с правно основание член 124,
ал.1 от ГПК във вр. с 79, ал.1 от ЗС на ЗУТ и по чл. 537, ал.2 от ГПК.
Ищците основават претенцията си на
давностно владение върху спорната част, продължило повече от 10 години.
От съдебно-техническата експертиза и
показанията на разпитаните свидетели се установи, че по имотната граница между ПИ 347 и ПИ
349 има подпорна стена и денивелацията е 3,000м. ПИ 347 е във високата част, а
ПИ 349 е в ниската част. Имотната граница между двата имота е отразена на
комбинирана скица № 1 към експертизата между точките 25 и 45, а подпорната
стена е означена между точки 25 и 44. Спорната част, експертът изчислява на 259
кв. метра, като в обясненията си вещото лице сочи, че разликата от 9 кв. метра
се дължи на методите на изчисление, които към настоящия момент са
усъвършенствани и по-точни. От гласните доказателства по несъмнен начин се
установява, че спорната площ е ползвана от ищците и техните праводатели.
Ответницата не ангажира доказателства в обратната посока, въпреки допуснатите й
от съда свидетели.
За да се
произнесе по въпроса дали ищците са придобили процесната част от дворното място
по давност, съдът отчита забраната, въведена ЗТСУ (отм.) за придобиване по
давност на реални части от парцели. До 2001 г. в ЗТСУ (отм.) е съществувала
изрична забрана за придобиване на част от парцел по давност в редакцията на чл.59
от ЗТСУ (отм.) до изменението с ДВ бр.34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г. В
чл.59 от ЗТСУ (отм.) в редакцията му след изменението с ДВ бр.34 от 2000 г. и в
чл. 200 от ЗУТ е предвидено, че владението върху определена реална част от
парцел може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, но не и на
идеална част от целия парцел, и то само при определени условия (ако са спазени
изискванията на действащия благоустройствен закон за минимални площ и размери
на парцелите). При тези разпоредби, давност за процесните 259 кв. метра до
01.01.2001 г. не е текла. След тази дата също е невъзможто реалната част от парцела
на ищцата да бъде придобита по давност, защото с разпоредбата на чл. 19, ал.1
г. 4 от ЗУТ е постановено, че при урегулиране на поземлени имоти за ниско
жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват следните
размери: в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен - най-малко
16 м лице и 500 кв. м повърхност, а при специфични теренни и стопански условия,
както и на главни улици - най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност.
Съгласно константната съдебна практика
реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по
давност в хипотезата на чл. 200 ЗУТ, само ако са спазени изискванията на чл.19 ЗУТ. Тя не може да бъде придобита по давност нито по отменения ЗТСУ, нито по
действащия ЗУТ, ако не отговаря на изискванията за минимална площ и лице, за да
бъде обособена като самостоятелен парцел. В настоящия случай процесната реална
част от УПИ **** не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ – същата има
повърхност от 259 кв. метра по геодезическо заснемане, т.е. под минимално
установените в чл.19 ЗУТ размери (500 кв. м или евентуално – 300 км. м). Съдът
не е изследвал изрично въпроса, но от изготвените скици към заключението се
установява, че площта не граничи с улица, т.е. не отговаря и на изискванията за
лице. В заключение, за правото на собственост върху спорната част от имота е
ирелевантна упражняваната от ищците и техните праводатели фактическа власт
върху спорното дворно място, тъй като същата не води като до придобиването му
по давност поради наличието на законова забрана за това.
По изложените съображения и евентуално
съединеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 537
ал.2 от ГПК:
Предвид неоснователност на исковете с
правно основание чл.124 ГПК, като неоснователен следва да се отхвърли и
акцесорния иск за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 31, том І, рег. № 462, дело № 26/2019 г. на ****С.Р.
с рег. № 099 по регистъра на НК, с район на действие - Карловски районен съд,
вписан в Служба по вписванията под акт № 1, том 2, дело № 199/2019 г., вх.рег. №
297 от 08.02.2019 г. в частта за 250 (двеста и петдесет) кв.метра, находящи се
в северната част на имота.
ОТНОСНО разноските по делото:
Ответницата не е направила искане за
присъждане разноски, и не е доказала такива, поради което и с оглед изхода от
спора, разноски не се присъждат.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание член 124,
ал.1 от ГПК във вр. с §6, ал.2 и §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, предявен от Ц.П.Д. с
ЕГН ********** *** и В.П.Д. с ЕГН **********,*** за признаване за установено по
отношение на К.Д.М. с ЕГН ********** ***, че Ц.П.Д. с ЕГН ********** *** и В.П.Д.
с ЕГН **********,*** са собственици по силата на отпадналото отчуждително
действие на одобрена, но неприложена регулация на ЧАСТ от недвижим имот с площ
от 250 (двеста и петдесет) квадратни метра, находящи се в северната част на
поземлен имот, находящ се в село Д., община К., област П., представляващ дворно
място, цялото застроено и незастроено с площ от 800 (осемстотин) кв. метра,
който имот по плана на село Д. от 1961 година съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 349
(триста четиридесет и девет) и за него съгласно одобрен ПУП със заповед №
632/1961 г., е отреден УПИ ****, в квартал 21, при съседи: УПИ ****; УПИ *** ****и
УПИ ****, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание член 124,
ал.1 от ГПК във вр. с 79, ал.1 от ЗС, предявен от Ц.П.Д. с ЕГН ********** *** и
В.П.Д. с ЕГН **********,*** за признаване за установено по отношение на К.Д.М.
с ЕГН ********** ***, че Ц.П.Д. с ЕГН ********** *** и В.П.Д. с ЕГН **********,***
са собственици по силата на давностно владение, продължило повече от десет
години на ЧАСТ от недвижим имот с площ от 250 (двеста и петдесет) квадратни
метра, находящи се в северната част на поземлен имот, находящ се в село Д.,
община К., област П., представляващ дворно място, цялото застроено и
незастроено с площ от 800 (осемстотин) кв. метра, който имот по плана на село Д.
от 1961 година съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 349 (триста четиридесет и девет) и за
него съгласно одобрен ПУП със заповед № 632/1961 г., е отреден УПИ ****, в
квартал 21, при съседи: УПИ ****; УПИ *** ****и УПИ ****, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание член 537,
ал.2 от ГПК, предявен от Ц.П.Д. с ЕГН ********** *** и В.П.Д. с ЕГН **********,***,
ЗА отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 31, том І, рег. № 462, дело № 26/2019 г. на ****С.Р. с рег. № 099 по
регистъра на НК, с район на действие - Карловски районен съд, вписан в Служба
по вписванията под акт № 1, том 2, дело № 199/2019 г., вх.рег. № 297 от 08.02.2019
г. в частта за 250 (двеста и петдесет) кв.метра, находящи се в северната част
на имота, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: