Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
04.11.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия- 13 състав , в закрито заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 16892
по описа на 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът „К.Т.“ ЕООД, ЕИК ******** твърди, че е собственик на
павилион Д.“, представляващ едноетажна сграда със застроена площ от 31 кв. м. (
29 кв.м. съгласно кадастралната скица ) и тераса със застроена площ от 155 кв.
м., заедно с метален навес, изпълнен с метална носеща конструкция, застроен на
същата площ, ведно с правото на строеж върху мястото, върху което е построен
павилионът и терасата, ведно с металния навес, който павилион е разположен в поземлен
имот с идентификатор 68134.304.380 по кадастралната карта и кадастралните
регистри за гр. София, община Столична, област София, одобрени със заповед
РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес София, р-н
Възраждане, пл. „********, целият с площ 7223 кв. м.
Легитимира се като
собственик на горния имот по силата на
договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт 09.03.2016 г., № 135, том I, рег. № 6910, дело № 126/2016
г. на нотариус Р.Д., рег. № ***при НК, район на действие СРС, вписан в СВ –
София, вх. № 12032, акт 76, том XXVII, дело № 8329/2016 г. Твърди,че спорният имот е бил част
от Хранителен комплекс „Р.“. Излага, че първоначален собственик на комплекса е
„Парк - хотел „Москва“ ЕАД. Всички обекти, включени в Хранителен комплекс „Р.“,
в т.ч. и павилион Д.“, са предадени на 30.11.1995 г. от „Парк - хотел Москва“
ЕАД на „Рила“ ЕАД на основание Заповед №
225 от 25.09.1995 г. на Председателя на Комитета по туризъм. С последваща
Заповед № 75 от 30.01.1996 г. на Председателя на Комитета по туризъм, павилион Д.“,
както и част от метални конструкции „Р.“, са прехвърлени безвъзмездно от
капитала на „Рила“ ЕАД в капитала на „С.“ ЕАД.
Впоследствие на 10.04.2015 г.
дружеството „С.“ ЕАД е преобразувано чрез вливане в „Б.Е.“ ЕАД. Ищецът
придобива спорния имот, представляващ павилион Д.“ на 09.03.2016 г. от „Б.Е.“
ЕАД.
При условие на евентуалност ищецът
„К.Т.“ ЕООД твърди друго придобивно
основание - добросъвестно давностно владение, присъединявайки и това на
праводателя си „Б.Е.“ ЕАД, владял имота в периода 10.04.2015 г. - 09.03.2016 г.
,както и на дружеството, чийто правоприемник е праводателят му - „С.“ ЕАД,
владяло имота в периода 29.02.1996 г. - 10.04.2015 г.
Обосновава правния си интерес
от предявяване на иска с обстоятелството, че ответникът С.О.изрично оспорва
правото на собственост на „К.Т.“ ЕООД върху имота, като приема, че за обекта не
са издавани строителни книжа, както и че няма изрични доказателства павилион Д.“
да е част от строежа, разрешен с разрешение за строеж № 164 от 26.05.1983 .; не
попада в УПИ III
и УПИ IV, кв. 252а и няма траен
градоустройствен статут. Допълнително се сочи от ищеца, че ответната страна
приема, павилион Д.“ като временна постройка по смисъла на чл. 120, ал.4 ППЗТСУ
( отм. ),която не е част от Хранителен комплекс „Р.“ и създава пречки на
собственика „К.Т.“ ЕООД да упражнява пълноценно правата си, като отказва
възстановяването на изгубен инвестиционен проект за спорния павилион.
В тази връзка ищецът моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявения установителен иск и да го
признае за собственик на процесния имот по отношение на ответника. Претендира
разноски по делото.
Ответникът С.О.е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва иска изцяло като неоснователен. Поддържа, че е
собственик на спорния павилион Д.“ по силата на Закона- чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС,
§ 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА и чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС. Излага, че поземленият
имот, част от който е павилионът, е публична общинска собственост, тъй като
попада в улична регулация, с начин на трайно ползване: „за площад“. Този
поземлен имот с идентификатор №
68134.304.380 ( стар имот без планоснимачен номер ) не е бил никога част от УПИ.
Излага становище, че ПИ с
идентификатор № 68134.305.152, в който е разположен павилион Д.“ е с учредено
право на строеж в полза на ищеца „К.Т.“ ЕООД, но поземления имот с посочения
идентификатор е заличен по искане с № РВЕ17-ВК08-3/28.06.2017 г. на кмета на
Район „Възраждане“. Имотът с идентификатор 68134.305.152 е заличен, тъй като е
нанесен неправомерно върху територията на пл.“Света Неделя“, който е публична
общинска собственост. След промяна в КККР площадът е с идентификатор
68134.304.380, а павилион Д.“, който се намира върху територията на площада е с
идентификатор № 68134.304.380.1 съгласно Заповед № 18-9947-28.12.2017 г. на
Началника на СГКК – София.
Навежда възражения, предвид
легитимацията на ищеца като собственик, основана на договора за покупко –
продажба, сключена с нотариален акт, че
дружеството „Б.Е.“ ЕАД не е могло да прехвърли правото на строеж върху мястото,
в което е построен павилион Д.“, тъй
като не притежавало такова право. Павилионът е монтиран като временен обект по
реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ ( отм. ), поради което учредяване на право на
строеж за него е невъзможно. Обременяването с право на строеж на улица е
забранено, според възраженията на ответника, тъй като е несъвместимо с предназначението
на улицата.
Заявява възражение, че договорът за покупко
– продажба на спорния имот е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като
продавачът не притежава право на строеж върху мястото, което е извадено от
гражданския оборот и придобиването му е невъзможно на основание чл. 7, ал. 2 ЗОС. Счита, че договорът не е проявил вещно – правното си действие, тъй като
никой не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава.
Сочи, че за площада няма съставен Акт за
общинска собственост, тъй като бидейки публична общинска собственост, не
подлежи на актуване съгласно чл. 56, ал. 2 ЗОС и чл. 29, ал. 1 от Наредбата за
общинска собственост.
Моли съдът да отхвърли иска.
Претендира присъждане на
разноски.
Предявени са от ответника С.О.срещу
първоначалния ищец „К.Т.“ ЕООД обективно съединени насрещни искове с правно
основание чл. 108 ЗС и евентуален по чл. 109 ЗС.
По ревандикационния иск, предявен като главен,
насрещният ищец моли съда да признае за установено по отношение на „К.Т.“ ЕООД,
*** собственик на собственик на имот с идентификатор 68134.304.380 и площ от 7
223 кв. м., вкл. и на находящия се в този имот Павилион Д.“ и да бъде осъден
ответника и първоначален ищец да предаде владението на имота. Аргументира това
си искане с факта,че безспорно площада представлява публична общинска
собственост, попадащ в улична регулация, понастоящем представляващ площад
„Света Неделя“ в гр. София.
На следващо място твърди, че павилиона е без
траен градоустройствен статут и е поставянето му е по силата на чл. 120, ал. 4
ППЗТСУ ( отм. ) като временен обект. Сочи, че въпреки обстоятелството, че за
самия Хранителен комплекс „Р.“ са издадени разрешение за строеж № 164 от
26.05.1983 г. и разрешение за строеж № 34 от 31.01.1985 г. на Началника на
Управление „Архитектура и Градоустройство“, това не прави сградата ( павилиона
) с траен градоустройствен статут. Поддържа, че определен вид постройки могат
да бъдат държани върху чужд имот само при определени условия и докато тези
условия са налице. След като павилионът е поставен върху имот, който е публична
общинска собственост, той подлежи на премахване на основание чл. 109 ЗС, щом
засяга чужди права, дори и ако към момента на построяването му е отговарял на
всички законови изисквания за строителство
и не е незаконен строеж.
Ето защо, при условията на евентуалност, моли
съда на основание чл. 109 ЗС да постанови решение, с което да осъди ответника „К.Т.“
ЕООД да премахне павилион Д.“, тъй като същият пречи на упражняването в пълен
обем на правото на собственост на Столична община.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът се
легитимира като собственик на процесния недвижим имот въз основа на Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот от 09.03.2016 г., № 135,
том I, рег. № 6910, дело № 126/2016 г. на нотариус Р.Д.,
рег. № 274 при НК, район на действие СРС, вписан в СВ – София, вх. № 12032, акт
76, том XXVII, дело №8329/2016
г. Видно от документа продавачът „Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ********, продава на купувача
„К.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, следния свой
собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Възраждане“, на
пл.“Света Неделя“, предишно наименование площад „Ленин“ № 4, а именно: павилион Д.“, едноетажна сграда със
застроена площ от 31 кв.м., заедно с МЕТАЛЕН НАВЕС към него с площ от 155 кв.м.
, при граници на павилиона, съгласно геодезическо заснемане от м. януари 2016
г., извършено от „Гес Проект“ ЕООД: от изток тротоар към площад „Света Неделя“,
от запад – тротоар – зелени площи, от север – хранителен комплекс „Р.“, от юг –
тротоар – зелени площи, заедно с ПРАВОТО НА СТРОЕЖ върху мястото, върху което е
построен павилионът, съставляващо
съгласно стари документи за собственост парцел III в
кв. 252а по плана на гр. София, местност „Центъра“.
Страните по
продажбата уговарят предаването на владението на прехвърляния имот да се
осъществи от продавачите на купувача веднага след подписване на нотариалния
акт.
С констативен Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот на основание покупко – продажба от 05.10.2016 г. № 133, том V, рег. № 32039, дело № 840/2016 г. на нотариус Р.Д.,
рег. № 274 при НК, район на действие СРС, вписан в СВ – София, вх.
№61032/05.10.2016 г., акт № 66, том CXLII, дело №
4443/2016 г., е признат „К.Т.“ ЕООД, ЕИК
********, за собственик на основание покупко – продажба на следния недвижим
имот, а именно: Сграда с идентификатор 68134.304.152.1, с адрес: гр. София,
район „Възраждане“, на пл.“Света ********, брой етажи: 1; с
площ 29 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.304.152;
Предназначение: Сграда за търговия, стар идентификатор: няма; номер по
предходен план: 12, а съгласно документ за собственост представляващ: Павилион Д.“,
представляващ едноетажна сграда с площ от 31 кв.м., и ТЕРАСА с площ от 155
кв.м., заедно с МЕТАЛЕН НАВЕС, изпълнен
с метална носеща конструкция, застроен на
същата площ, находящи се в гр. София, С.О.– район „Възраждане“, площад „Света ********,
представляващи обособена част от Хранителен комплекс – „Р.“,при граници на
павилиона, съгласно геодезическо заснемане от м. януари 2016 г., извършено от
„Гес Проект“ ЕООД: от изток- тротоар към площад „Света Неделя“, от запад –
тротоар – зелени площи, от север – хранителен комплекс „Р.“, от юг – тротоар –
зелени площи, заедно с ПРАВОТО НА СТРОЕЖ върху мястото, върху което е
построен павилионът и терасата, ведно с
металния навес, съставляващ поземлен имот с идентификатор 68134.304.152, а съгласно документ за собственост представлява
парцел III в кв. 252а по плана на гр. София, местност
„Центъра“.
Приети са като доказателства по
делото две скици, издадени от АГКК,
както следва: скица № 15-12460/08.01.2019 г. на поземлен имот с идентификатор №
68134.304.380, видно от която в кадастралния регистър е вписано правото на
строеж на ищеца „К.Т.“ ЕООД, съгласно описания по – горе нотариален акт, вписан
в СВ, вх. № 12032, акт 76, том XXVII, дело №8329/ от 09.03.2016 г. и скица №
15-12465/08.01.2019 г. на сграда, разположена в ПИ с идентификатор №
68134.304.380.1, с предназначение „ търговия“, от която скица е видно, че като
собственик на сградата е посочен ищеца „К.Т.“ ЕООД.
Част от доказателствения материал по
делото са: скица № 15-213557/10.05.2017
г. на АГКК за ПИ с идентификатор № 68134.304.152 с адрес на имота“ район
„Възраждане“, пл. „********, с начин на трайно ползване "комплексно застрояване“, в която е вписан ищеца „К.Т.“
ЕООД като носител на вещно право – право на строеж, съгласно нотариален акт № 66, том CXLII, рег. № 61032,дело № 44439 от 05.10.2016 г., по
описа на СВ – София; и скица № 15-213576/10.05.2017 г. на АГКК за сграда с
идентификатор № 68134.304.152.1, с адрес на сградата район „Възраждане“, пл. „********,
разположена в ПИ с № 68134.304.152, със застроена площ от 29 кв.м., брой етажи
– 1, предназначение „сграда за търговия“ и вписан собственик „К.Т.“ ЕООД, съгласно
нотариален акт № 66, том CXLII, рег. №
61032,дело № 44439 от 05.10.2016 г., по описа на СВ – София
Със Заповед № 75 от 30.01.1996 г. на
Председателя на Комитета по туризъм при Министерски съвет и на основание чл.
15, т.10 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на
държавата в предприятията , приет с ПМС № 7/1994 г. и чл. 10, т. 11 от Уставите
на „Рила“ ЕАД и „С.“ ЕАД, се прехвърля безвъзмездно правото на собственост на
павилион Д.“ с балансова стойност 488 915 лева, и част от метални
конструкции „Р.“ с балансова стойност 1 640 029 лева, от активите на „Рила“ ЕАД на „С.“ ЕАД. Владението следва да се
предаде между дружествата с приемо – предавателен протокол до 29.02.1996 г. и при извършване на съответните промени в
счетоводните им баланси към 31.03.1996
г.
Със Заповед № 225-А от 15.12.1995 г. на Председателя
на Комитета по туризъм при Министерски съвет и на основание чл. 15, т.10 от
Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в
предприятията , приет с ПМС № 7/1994 г. и чл. 10, т. 11 от Уставите на „Парк –
хотел Москва“ ЕАД и „Рила“ ЕАД, във връзка с предстоящата приватизация на „парк
хотел Москва“ ЕАД, се прехвърля безвъзмездно правото на собственост на коктейл
бар „Р.“ с балансова стойност 6 983 280 лева, метални конструкции „Р.“
с балансова стойност 3 037 168 лева и павилион Д.“ с балансова
стойност 482 406 лева, от активите
на „Парк – хотел Москва“ ЕАД на „Рила“ ЕАД. Владението следва да се предаде
между дружествата с приемо – предавателен протокол до 10.10.1995 г., и при извършване на съответните промени в
счетоводните им баланси. ( л. 142 )
С Договор за продажба от 28.07.2000 г., сключен между Министъра на
икономиката П.Ж.в качеството му на упълномощен орган по реда на чл. 3, ал. 3 от
Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (
ЗППДОП ), и „К.Т.“ ЕООД, са продадени по
реда на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗППДОП на купувача „К.Т.“ ЕООД 590 562 броя акции, представляващи 53%
от капитала на „С.“ АД. ( л. 146 )
В справка по аналитични партиди за сметка № 203 ”Сгради“ ( на л. 148 ) е отбелязано, че на 10.04.2015 г. е взето Решение за вливане
на „С.“ АД в „Б.Е.“ АД. От цитираното
извлечение от сметка, подписано от Главен счетоводител при „Б.Е.“ ЕАД е видно,
че павилион „Р.“ е заприходен балансово.
С Акт № 0016, съставен на 18.11.1996 г. е актуван като частна
държавна собственост недвижим имот,
находящ се в гр. София, пл.“Света Неделя“ № 3- „Комплекс Бар Р.“, състоящ се по
описание на акта, застроена площ от 291 кв.м. и тераса под метални куполи с
лице към площад „Света Неделя“ с площ от 225 кв.м.; 100 % държавна собственост,
бивш собственик „Рила“ ЕАД. Основание за държавна собственост: акт за ДС №
2465/19.09.1949 г.; Решение № 52 на МС от 13.03.1985 г.; Акт обр.№
16/31.05.1986 г; Решение по гр.д.№ 4521/1992 г. на СРС. Имотът е включен в капитала
на търговско дружество „Интербалкан“ ЕАД
на основание Заповед № 285/10.09.1996 г. и Заповед № 293/22.10.1996 г. на Председателя на
Комитета по туризъм.
От приетата по делото комплексна съдебно –
техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните, се установява, че описаният в Разрешение за
строеж № 164/26.05.1983 г. обект – „Хранителен комлекс Р.“, пл.“Ленин“ 1,
обхващащ пространството между ул.“Св. София“ и бул. „Стамболийски“, в което описаното
местоположение на павилион Д.“ попада сред обектите в „Хранителен комплекс Р.“.
В Разрешението за строеж № 34/31.01.1985 г. липсва конкретно описание на
границите на местоположението на обекта, за който е издадено строително
разрешение. Одобрените проекти на 31.01.1985 г. касаят „Хранителен комлекс Р.“, но не става ясно,
според вещото лице, дали това разрешение е издадено и за процесния павилион Д.“.
Според
заключението КСТЕ въз основа на гореописания акт за държавна собственост №
0016/18.11.1996 г., може да се направи извод, че павилион Д.“ е сред обектите,
разположени в „Хранителен комплекс Р.“. Местонахождението на павилион Д.“ с
идентификатор № 68.134.380.1 е върху територията на ПИ с идентификатор №
68.134.380 ( 152 ), разположен между бул.“Александър Стамболийски“ с осови точки 102 и 232 ( идентификатор №
68.134.304.151 по КК на местността ), ул. Св.София“ с осови точки
35,500,501,502 и 503 ( идентификатор № 68.134.304.160 ), ул.“Позитано с осови
точки 503 и 229 и „Трамвайно трасе“ с осови точки 551, 232, 231,230,229 и 228 (
идентификатор № 68.134.304.1 – бул.“Княгиня Мария Луиза, която територия ( площ
) е част от площад „Света Неделя“.
Процесният павилион Д.“ не попада в УПИ III
( идентификатор № 68.134.304.153 ) и УПИ IV ( с
идентификатор № 68.134.304.159 ), wk. 252a. Посоченото УПИ IV, граничи с
имота на ищеца „К.Т.“ ЕООД. Павилион Д.“ попада в границите на имот с
идентификатор № 68134.304.380. Вещото лице сочи, че не е налична описана площ
на павилиона, терасата и металния навес, както в разрешението за строеж, така и
в представените по делото заповеди на Комитета по туризъм към Министерски
съвет. Заключението на КСТЕ установява, на следващо място, че павилион Д.“,
изграден в ПИ с идентификатор 68134.304.380 по КК не се ползва по отреденото му
предназначение, тъй като за него няма конкретно отреждане по действащите ПР, а
също и че е с неясен градоустройствен статут. Причината за това, според вещото лице е, че обектът попада на
територия без отреждане по действащите ПР и ПЗ, за която има издадени
строителни разрешения № 164/26.05.1983 г. и № 34/31.01.1985 г. за строителство
на „Хранителен комплекс Р.“, пл. „Ленин“. Няма представена виза за проектиране
и подробно описани членове по ЗТСУ в описаните разрешения за строеж, от които
да е видно, че Павилион Д.“ е с временен характер. Поставянето на павилиона е съгласно
строителните норми и няма отклонение в
изискванията за отстояние от съседните сгради. Процесния обект е трайно прикрепен
към терена. Павилион Д.“ съгласно заключението на вещото лице по КСТЕ е отразен
в два ПРЗ, както следва: ПРЗ на м. „Западно направление „Център Зона А“,
одобрен с Решение 540 по Протокол № 86/23.07.2015 г. на С.О.и ПРЗ на местност
„Център Зона А, одобрен с Решение № 540 по Протокол № 86/23.07.2015 г. на
Столичен общински съвет. Към момента на съставянето на АДС № 0016/18.111996 г.
по действащия регулационен план от 1973 г. павилион Д.“ попада на територията на
площад „Света Неделя“ без конкретно отреждане.
За местността Район „Възраждане“ е одобрена Кадастрална карта със
Заповед № РД – 18 – 32/01.04.2016 г. на ИД на АГКК гр. София, допълнена с
последно изменение , одобрено със Заповед № РД - 18-9947/–8.12.2017 г. с адрес на ПИ пл.“Света Неделя“, по която павилионът е
нанесен с идентификатор №
68.134.304.380.1 в ПИ с идентификатор № 68.134.304.380 с площ от 7221 кв.м. при
съседи ( граници ): ПИ
№68134.304.204,153,160,159,347,145,151, №№ 68134.1001.971,964. № № 68134.300.578
и 579. Заключението на КСТЕ установява, че няма данни, от които да е видно, че
след съставеният АДС № 0016/18.11.1996 г.,
на павилион Д.“ е променян градоустройствения статут. При
изслушването си по реда на чл. 200 ГПК, вещите лица уточняват, че „Хранителен
комплекс Р.“ е с траен градоустройствен
статут, но самия Павилион Д.“, който е част от комплекса, е с неясен
градоустройствен статут, защото никъде в никоя записка не се вижда отделно. В
разрешението за строеж вещите лица не са видели разпоредба на ЗТСУ, по който е
разрешено строителството.
С влязло в сила Решение № 3421 от
26.05.2021 г., постановено по адм.д.№ 14106/2019 г. на АССГ, е отменена Заповед
№ РА50-857/18.11.2019 г. на Главен архитект на Столична община, с която е
отказано одобряване на проект – заснемане на Павилион Д.“ с идентификатор №
68134.304.380.1, местност „Центъра“, район „Възраждане“, площад „********и е
върната преписката на Главния архитект за ново произнасяне съгласно указанията
на съда.
Отменената с цитирания съдебен акт
Заповед от 18.11.2019 г. е представена по делото. Видно от същата, със
заявление „К.Т.“ ЕООД е поискал
възстановяване на изгубен инвестиционен проект на Павилион Д.“, с идентификатор
№ 68134.304.380.1, местност „Центъра“, район „Възраждане“, площад „Света ********, към разрешение за строеж № 164/26.05.1983 г.
на Хранителен комплекс „Р.“ ( пл. „Ленин“ № 1, между ул.“Св.София“ и
бул.“Александър Стамболийски“ ), издадено от началник управление „Архитектура и
благоустройство“ при СНС – София.
От събраните в хода на съдебното дирене
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите на ищеца – Н.П.и А.Н.С.П.установява,
че е бил управител на дружеството, което придобива чрез приватизация „С.“ през
2000 г., като в имуществото на придобитото дружество е бил и процесния павилион
Д.“. Имотът е отдаван под наем. При разпита си св. Нейчев сочи, че
представлявал фирма „К.Н.“, която през 2013 г. наема от павилион Д.“, който е
част от Хранителен комплекс „Р.“. По – късно – през 2014 г. – 2015 г.
свидетелят е уведомен за извършени търговски сливания между „С.“ и „Б.Е.“ и
след това до 2016 г. свидетелят е имал наемни отношения с „Б.Е.“. През 2016 г.
новият договор за наем е сключен с ищеца „К.т.“ ЕООД. Процесния павилион е
функционирал като обект за бързо хранене с издадени от С.О.всички разрешителни
за тази дейност.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявения от ищеца положителен установителен иск за установяване право
на собственост върху павилион Д.“, представляващ обособена част от Хранителен
комплекс „Р.“, а именно едноетажна сграда със застроена площ от 31 кв. м. и
тераса със застроена площ от 155 кв. м., заедно с метален навес, изпълнен с
метална носеща конструкция, застроен на същата площ, ведно с правото на строеж
върху мястото, върху което е построен павилионът и терасата, ведно с металния
навес, находящ се в гр. София, Столична община, район Възраждане, площад „********и
попадащ сред имотите, част от Хранителен комплекс „Р.“, обхващащ УПИ III и УПИ
IV, кв. 252, за които има издадено разрешение за строеж № 164/26.05.1983 г. на
„Хранителен комплекс Р.“, е неоснователен и на двете заявени основания - по
силата на договор за продажба и по силата на придобивна давност.
Започвайки от
по-малкото/частично основание за горния извод следва да се посочи факта,че при
легитимацията на ищеца като собственик на горния имот са налице формални
несъответствие в обема на правото му. По силата на договора за покупко продажба
от 09.03.2016 год. ищецът придобива павилион Д.“, едноетажна сграда със застроена площ от 31 кв.м., заедно с МЕТАЛЕН
НАВЕС към него с площ от 155 кв.м. заедно с ПРАВОТО НА СТРОЕЖ върху мястото,
върху което е построен павилионът… . Без
каквото и да е основание няколко месеца по-късно нотариус констатира въз основа
на същата продажба без приложени допълнителни документи годни да установят
право на собственост или нови по-големи права се появява право на собственост на
„К.Т.“ ЕООД върху тераса от 155 кв.м. и право на строеж върху тази квадратура ,
както и посочване на идентификатор на обекта № 68134.304.152.1.
При това
положение предвид факта,че титулите за собственост са оспорени от ответника и
специално този по КНА няма обвързваща за съда доказателствена сила следва да се
приеме,че ищецът не е доказал да е собственик на „увеличения обем“
права-собственост върху терасата от 155 кв.м. и правото на строеж върху тази
квадратура,тъй като няма доказателства да ги е придобил с покупката от „Б.Е.“.
На следващо
място като генерално становище според съда по делото няма доказателства изобщо
праводателят на ищеца, а и праводателя на праводателя му да са били собственици
на процесния имот, независимо в какъв обем. Съображенията са следните:
Нито от едно от представените две
разрешения за строеж/1983 год. и 1985 год. приложени на л.94 и 95 от делото/ не може да обоснове извод,че павилиона и
терасата под металния навес са част от строителните разрешения.Чисто
функционално същите очевидно са имали предназначение да обслужват и подпомагат
дейността на хранителния комплекс-извод който може да се направи и от приложената
неподписана обяснителна записка на л.98 и сл. По делото не са представени
документи, от който да се обоснове категоричен извод, че павилиона и терасата
изобщо са имали някакъв постоянен статут, че по някой от ПУП-те в годините след
1983 год. е имало такова отреждане. Напротив
от приложените градоустройствени планове а и от категоричното становище на
експертите е видно, че имота е с липсващ или най-малкото неясен
градоустройствен статут,
тъй като същия попада на територия, без отреждане по действащите ПР и ПЗ, няма представена
виза за проектиране нито конкретика в разрешенията за строеж . Експертите са
категорични,че имотът никога не е бил част от дворищна регулация , никога не е бил част от УПИ III (
идентификатор № 68.134. 304.153 и УПИ IV ( идентификатор №68.134.304.159 ), кв.
252а., а граничи с този имот. Според вещите лица понастоящем Павилион Д.“ с
идентификатор № 68.134. 380.1 е разположен върху територията на ПИ
идентификатор № 68.134.380 (152) с площ от 7221 кв.м, разположен между бул.
„Александър Стамболийски“ с осови точки 102 и 232 (идентификатор №
68.134.304.151 по КК на местността), ул. „Св. София“ с о. т. 35,500,501,502 и
503 (идентификатор № 68.134.304.160) ул. „Позитано“ с о .т. 503 и 229 и
„Трамвайно трасе“ с о.т. 551, 232, 231, 230, 229 и 228 , (идентификатор №
68.134.304.1 - бул. „Княгиня Марина Луиза“), която територия (площ) е част от
площад „Света Неделя“.
За съда няма съмнение,че
понастоящем ПИ с идентификатор № 68.134.380 е ПУБЛИЧНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ,
попадащ в улична регулация, с начин на трайно ползване: за площад,а също, че
процесния имот е част от територията на общинския такъв.
Съществен
е въпросът какъв е бил статута и собствеността върху имота след 1983 год.
Според
съда и предвид доказателствата по делото не може да се направи извод,че
павилиона и терасата са изградени въз основа разрешение за строеж, доколкото
липсват каквито и да е документи в тази насока. Прави впечатление,че през 1996
год. при продажбата на имота са представени документи,които обаче не са част от
доказателствата по настоящето дело-конкретно при изповядването на сделката е
бил представен протокол обр.№ 16 от 31.03.1986 год. за въвеждане в действие на комплекс „Р.“. Този
документ ,който очевидно е бил у ищеца 3 години преди подаване на исковата
молба,но не е представени по делото, би хвърлил светлина относно това какво е
било построено въз основа на разрешенията за строеж и е било въведено в
експлоатация.
На базата на наличната
документация според съда не би могло да се направи категоричен извод за статута
на имота като част от комплекс „Р.“, но предвид косвените данни за
спомагателното му предназначение и факта, че павилиона и навеса са ситирани на
територията на имот от уличната регулация с предназначение площад, може да приеме,че
става въпрос за временна постройка по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) ,която
към 1983 год. гласи: „По изключение, във връзка с изпълнение на
производствените планове на стопански организации, главният архитект (инженер)
при окръжния (градския) народен съвет може да разрешава в терени, предназначени
за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, да се правят
необходими временни постройки. Такива
постройки могат да се правят и в чужд имот със съгласие на собственика,
изразено в писмено заявление до службата при народния съвет. При заемане на терена за предвиденото ново
строителство временните постройки се събарят от организацията, която ги е
ползувала, без да се заплащат..“
При това положение нито
павилиона,нито терасата са имали статут на съществуване различен от този на
терена, в който са били изградени,а дори да са имали такъв, то той би бил
незаконен, тъй като нито по ЗТСУ, нито по ЗУТ са допустими строежи в имотите,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности като улици,площади
и т.н.,освен по изключение по ред определен със закон. Предназначението се
установява от представените документи, скици и градоустройствени планове и от
тях е видно, че терена върху който е изграден павилиона винаги е бил част от
уличната регулация, доколкото още през 1908 год. е част от площад с име
“Съборник“, впоследствие с наименование „Ленин“ , а понастоящем площад „Света
Неделя“.
При това положение съдът
намира,че ищецът не е придобил собствеността върху процесните имоти нито със
закупуването им,нито е удостоверил това с КНА, тъй като тези имоти никога не са
имали самостоятелен строителен статут, били са временни такива и не са били
възможен предмет за прехвърлителна сделка.
Имотите не са могли да бъдат
придобити и на евентуалното основание-добросъвестно владение,тъй като
съществува забрана за придобиване по давност на имоти публична общинска
собственост.
Ето защо предявения иск с
основание чл.124,ал.1 ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.
По
насрещния ревандикационен иск с основание чл.108 ЗС.
С.О.е предявил
насрещен ревандикационен иск по чл.108 ЗС, по който носи доказателствената
тежест да установи, че е собственик на
вещта, чието връщане се иска и че същата се владее от ответника без законово
основание.
По делото са
доказани и трите предпоставки за основателност на иска за собственост и
предаване на владението.
Като
отделен вид собственост, общинската собственост е регламентирана с измененията Конституцията от 1990 г. Следващата правна
уредба на общинската собственост е извършена с Конституцията от 1991 г., а пълната подробна законодателна
регламентация на общинската собственост се съдържа в ЗМСМА /Д.В. бр.77/1991
г./. До разделянето на съществуващата до този момент собственост на държавна,
общинска и кооперативна през 1991 г., съществуващите към този момент
предприятия не притежават правото на собственост, а само правото на
стопанисване и оперативно управление върху предоставените им от държавата
имоти. В Параграф 6 от ПЗР на ЗМСМА се посочва кои обекти са общинска
собственост, като се имат предвид недвижими имоти и движими вещи, които стават
общински съобразно основанието за придобиването им, а Параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА посочва кои държавни имоти
стават общински с влизане в сила на
закона. Тези разпоредби се отнасят, както за заварени обекти, т.е. такива,
които са били държавни преди влизане в сила на закона, така и за обекти, които
ще се придобиват в бъдеще. Общините придобиват тези обекти от държавата
безвъзмездно, без да се плаща цена или обезщетение, а прехвърлянето на
собствеността настъпва по право, без да е необходимо издаването на нарочен акт
за това. Съгласно Параграф 7, ал. 1, т. 4 от
ЗМСМА, с
влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините локалната
пътна мрежа от IV клас, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване.
За
съда е без значение в баланса на кое държавно предприятие е бил заприходен
комплекс „Р.“, доколкото от гореизложеното се установи,че павилиона и терасата
като изградени в територията на площад , т.е. на елемент от уличната регулация
не могат да са част от този хранителен комплекс чисто юричически. Ето защо през
1991 год. с влизане в сила на ЗМСМА площадът е станал общинска собственост,а публична
такава през 1996 год. с влизане в сила на Закона за общинската собственост и
конкретно чл.2,ал.2,т.2 отнасяща се за имотите, предназначени за трайно
задоволяване на обществени потребности от общинско значение,какъвто площада е.
Ето
защо следва да се приеме,че процесните имоти без самостоятелен статут и
съществуване са част от ПИ идентификатор № 68.134.380 и са публична общинска
собственост.
По
делото няма спор,че до 2018 год. тези имоти са били отдадени под наем от
ищцовото дружество на трети лица,което дава основание на съда да приеме,че именно
„К.Т.“ ЕООД ги владее и понастоящем,а както се изтъкна по-горе последният не ги
владее на никакво годно правно основание.
При
това положение ревандикационния иск е основателен и следва да се уважи, като се
осъди „К.Т.“ ЕООД *** върху павилиона,терасата и металния навес, без правото на
строеж, тъй като изобщо не се установи такова да е било учредено.
С
оглед уважаване на главния насрещен иск,съдът не дължи произнасяне по
евентуалния такъв с основание чл.109 ЗС.
При
този изход на делото „К.Т.“ ЕООД следва да заплати на С.О.сумата от 450 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „К.Т.“ ЕООД, с ЕИК ******** ЧРЕЗ адвокати
М.Б. *** с БУЛСТАТ*********установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК,
че „К.Т.“ ЕООД е собственик по силата на покупка от 09.03.
2016 год., евентуално като добросъвестен владелец, на следния недвижим имот - сграда за търговия
- павилион Д.“, представляващ едноетажна сграда със застроена площ от 31 кв. м.
и тераса със застроена площ от 155 кв. м., заедно с метален навес, изпълнен с
метална носеща конструкция, застроен на същата площ, който имот е разположен в
поземлен имот с идентификатор 58134.304.380 по кадастралната карта и кадастралните
регистри за гр. София, община Столична, област София, одобрени със заповед
РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес София, р-н
Възраждане, пл. „Света Неделя“, целият с площ 7223 кв. м., като неоснователен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „К.Т.“ ЕООД, с ЕИК ********
, че С.О.гр.София с БУЛСТАТ*********е собственик на
описания в първия абзац от диспозитива имот и ОСЪЖДА „К.Т.“ ЕООД на основание чл.108 ЗС да й предаде владението му.
ОСЪЖДА
„К.Т.“ ЕООД, с
ЕИК ******** да заплати на С.О.гр.София с
БУЛСТАТ*********разноски в размер на 450 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: