Решение по дело №478/2021 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260395
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 2 септември 2021 г.)
Съдия: Елисавета Георгиева Деянчева
Дело: 20211520100478
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр. Кюстендил, 23.06.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. 478 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, депозирана от ВОК „Популярна каса – Кюстендил“ против Р.С.А., Д.К.А. и С.К.А..

В исковата молба се твърди, че с Договор за заем № 34/25.06.2020г. ВСК към „ВОК Популярна каса“, като заемодател, предоставило на Р.А., като заемател и член-кооператор, сумата от 9500,00 лв., която същата следвало да върне съгласно условията на договора и погасителен план, неразделна част от него. Крайният срок на издължаване бил 25.06.2025 г. – след внасяне на 60 месечни вноски, ведно с уговорена проста годишна лихва от 19% и лихва, съгласно чл. 7 от договора, от 0,2 % за всеки ден на просрочие.

Твърди се, че на същата дата ответниците Д.А. и С.А., в качеството си на поръчители, писмено се задължили да отговарят солидарно с първата ответница за задълженията й по процесния договор, в случай на неизпълнение от нейна страна.

Към датата на депозиране на исковата молба общо внесената по заема сума възлиза на 241,45 лв., а след 11.01.2021 г. вноски не били правени.

Въпреки отправените до ответниците покани да приведат в редовност заемните си задължения, това не било сторено, което на свой ред довело до едностранното прекратяване от заемодателя на процесния договор на осн. чл. 4, б. „в“, предл. 3 от същия.

Сочи се, че с писма изх. №№ 8-10 от 02.02.2021 г.заемополучателя и поръчителите били уведомени за прекратяването на процесния договор като считано от изтичане на 7 дни от получаване на предизвестията сумите по договора за заем станали предсрочно изискуеми в пълния си размер от 10 688,37 лв., от които: 9500,00 лв. главница; 1094,60 лв. – договорна лихва за периода 28.07.2020 г. до 12.03.2021 г.; 99,71 лв. – лихва за просрочие за периода 03.01.2021г. до 12.03.2021 г.

 Предвид горното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъдят Р.С.А. ЕГН: **********,***, Д.К.А., ЕГН: **********,*** и С.К.А., ЕГН: **********,***, солидарно да заплатят на ВОК „Популярна Каса – Кюстендил“, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 54 сумата от 10 688,37 лв. (десет хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки), дължима по Договор за заем № 34/25.06.2020г., от която сума: 9500,00 лв. главница; 1094,60 лв. – договорна лихва за периода 28.07.2020 г. до 12.03.2021 г.; 99,71 лв. – лихва за просрочие за периода 03.01.2021г. до 12.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дълга.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците не са упражнили правото си на отговор.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, но с оглед процесуалното поведение на ответника моли да бъде постановено решение при признание на иска. Претендира сторените разноски.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание и признава иска по основание и размер. Твърди, че действително дължи исковата сумата.

При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание по чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и чл. 141 от с.з.

Претенцията се признава от ответните страни, а ищецът поддържа искане за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК, поради което съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение с оглед признанието.

В случая предявените искове са допустими, а признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК. То по съществото си е процесуално действие, с което ответникът се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което исковата претенция следва да се уважи изцяло, ведно с последиците от това, без съдът да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора.

С оглед горното налице са предпоставките на чл. 237, ал.2 от ГПК, поради което съдът не излага мотиви.

По разноските: Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски единствено за платените държавни такси. Искането е допустимо, като настоящия съдебен състав намира, че направените по делото разноски следва да се уредят в сочения смисъл по правилата на чл. 78, ал.1 от ГПК. Признанието на ответните страни не е достатъчно, за да бъдат освободени от отговорността за разноски, тъй като не са налице кумулативните изисквания на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно с поведението си да не са дали повод за завеждане на иска и да го признават. Заради изложеното в полза на ищеца ще бъде присъдена сумата от 480,00 лв. – платена държавна такса за образуването на настоящото производство.

По тези съображения и на основание чл. 237 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Р.С.А. ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.К.А., ЕГН: **********, с адрес: *** и С.К.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ВОК „Популярна Каса – Кюстендил“, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 54, представлявана от С. С. – председател, с ЕГН **********, сумата от 10 688,37 лв. (десет хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки), дължима по Договор за заем № 34/25.06.2020г., от която сума: 9500,00 лв. главница; 1094,60 лв. – договорна лихва за периода 28.07.2020 г. до 12.03.2021 г.; 99,71 лв. – лихва за просрочие за периода 03.01.2021г. до 12.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дълга.

            ОСЪЖДА Р.С.А. ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.К.А., ЕГН: **********, с адрес: *** и С.К.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ВОК „Популярна Каса – Кюстендил“, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 54, представлявана от С. С. – председател, с ЕГН **********, сумата в размер на 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева и нула стотинки), деловодни разноски за настоящото производство.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Препис от акта на съда да се връчи на страните – арг. от разп. на чл. 7, ал 2 от ГПК.  

                                                                                  

                        Съдия при Районен съд – Кюстендил:____________