РЕШЕНИЕ
№148/26.11.2019 г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ВЪЛЕВА
при протоколист Искра В., като разгледа докладваното НАХД №263/2019 г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от адв. Д.Ц. като пълномощник
на С.С.М., ЕГН: ********** против Електронен фиш
серия К №2294058 издаден от ОД на МВР -
Варна, с който за нарушение на чл. 21 ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на М. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, на
основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 от
същия закон.
В жалбата се изтъкват редица доводи
за неправилност и незаконосъобразност на
електронния фиш /ЕФ/. Твърди се, че издадения ЕФ е издаден след изтичане на преклузивния срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Излага се, че
липсват доказателства, че изобщо е било използвано АТСС, както и данни за
неговата индивидуализация - какво е било то – мобилно или стационарно,
месторазположение и годност. Не ставало ясно в кой точно пътен участък и в коя
посока се е движело процесното МПС, както и каква е
била максимално допустимата скорост в този участък. Твърди се, че липсват
доказателства за отчетен толеранс в полза на водача от 3 км/ч. На тези
основания се претендира незаконосъобразност на обжалвания ЕФ и се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателята
не се явява и не се представлява от процесуален представител. Последният
представя писмена защита, съдържаща твърдения, аналогични на изложените в
жалбата.
Въззиваемата страна , редовно
призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище
по делото.
Контролиращата страна ДРП редовно
призовани не изпращат представител или писмено становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронен фиш серия К №2271996 е съставен от ОД на МВР - Варна за
това, че на 05.09.2019 г. в 15, 24 часа в гр. Девня, по ГП-I2 в посока гр. Варна до бензиностанция „Лукойл“ е
установено, че автомобил марка „Форд Фиеста“ с рег. № В 07 84 ВН е превишил
разрешената скорост от 50 км/ч с 13 км/ч. движейки се със скорост 63 км/ч.
Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство, насочено
към гр. Шумен.
Посочено било че е нарушена нормата чл.21
ал.1 от ЗДвП и наказващият орган наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 189 ал.
4 вр. чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП.
След извършени справки за собственост на процесното МПС като собственик на автомобила в ЕФ била
вписана М. К. В. като представител на фирма „Василеви М“ЕООД. ЕФ бил връчен на В.
на 18.09.2018 г. срещу разписка. На 20.09.2018 г. същата депозирала декларация
в РУ МВР – Девня, че на процесната дата автомобила й
е бил управляван от въззивника – С.С.М.. Ведно с декларацията било представено и копие на
СУМПС на М.. В същото време М. В. заплатила 70 процента от размера на
наложената й с ЕФ глоба – сума в размер на 35 лева.
На 26.09.2018 г. ЕФ серия К №2271996 бил анулиран, а за извършеното нарушение се
приело, че следва да бъде издаден ЕФ на името на въззивника.
Така бил издаден оспорвания пред настоящата съдебна инстанция ЕФ серия К
№2294058, който бил връчен на въззивника на
12.06.2019 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се
потвърждава от приобщените писмени доказателства, приложени към АНП /електронни
фишове, разписки за връчване, платежно нареждане, декларация, становище, както
и служебно изисканите от съда - протокол за проверка на мобилна система за
видеоконтрол „TFR-1M“, докладна записка, ежедневна форма на отчет
на служителя, работил с мобилната система, преглед на ел. фиш № К 2271996, а
така също и от показанията на разпитания по делото свидетел – К.П.С..
Анализирани поотделно и в съвкупност наличните по делото
доказателства не налагат различни фактически изводи. Обстоятелствата, отразени
в електронните фишове се потвърждават по ясен и категоричен начин и от показанията
на свид. К.С., който описва релевантни
по делото факти относно използваното АТСС, местонарушението и неговото заснемане.
При така установената по делото
фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и
от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 165 ал. 2 т. 6 от ЗДвП
органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за
установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или
системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият
образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
Видно от Протокол № 3 – 8 – 18 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR – 1M идент. № 567/12, регистрираната
скорост попада в обхвата й, като допустимата грешка при полеви условия е в
рамките на 3 км./ч., съответно над 3 % при скорост над 100 км./ч.
Следва да се има предвид, че в настоящата си редакция чл.
189 ал. 4 от Закона за движение по пътищата (нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм.
бр. № 19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система се издава електронен фиш в
отсъствие на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на ЗДВП определя, че „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени,
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес а основание разпоредбата на чл.
165 ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з – 552
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обв. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализирайки посочените нормативни разпоредби се
обосновава извод, че към датата на установяване на нарушението – 12.09.2018 г.
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответния пътен знак и оповестени по законово
определения начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, каквато е използвана в настоящия случай. Въведените
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на
обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа,
който не изисква обслужване от контролния орган – освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015
г.), отговорят напълно на изискванията, поставени в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на Върховния административен съд относно непълнотите в
регламентацията на работата на техническите средства, преди изменението на
разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от Закона за движение по пътищата с ДВ, брой 19
от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна, съдът намира, че електронен
фиш за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден,
когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо устройство или система, при условие, че са изпълнение изискванията
на Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
В конкретния случай, съдът намира, че всички те са
изпълнени, като предвид измененията на ЗДвП с ДВ бр. 54/2017 г. отпада изискването
на чл. 165 ал.2 т.8 от закона да се публикуват местата, предназначени за
извършване на контрол върху скоростта.
Оспорвания електронен фиш формално отговаря на
изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189 ал. 4 от ЗДвП електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. В процесния ЕФ
като ползвател е посочен въззивника, предвид
представената от собственика на автомобила декларация.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя
си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя.
В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което е сторено.
Неоснователно е оплакването, че оспорвания ЕФ не съдържа
данни за датата на неговото издаване, тъй като посочения реквизит не е
предвиден в разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, която регламентира
изчерпателно съдържанието на електронния фиш. Ето защо липсата на дата на
съставяне на ЕФ не се възприема от съда
като съществено процесуално нарушение. В
настоящия случай обаче липсата на дата на издаване на ЕФ препятства
възможността на преценка от страна на съда спазени ли са сроковете за издаване
на ЕФ регламентирани в ЗАНН. Иначе казано данните за това
кога е издаден електронния фиш не са необходим
реквизит от съдържанието на фиша, но са
съществени с оглед давностните срокове по чл.34 ал.1
от ЗАНН. Такъв реквизит в документа е необходим като форма за доказване,
че ЕФ е бил
издаден в тримесечния срок от установяване
на нарушителя.
Това е така, защото предвид посочената в електронния фиш дата на извършване
на нарушението – 05.09.2018
г. и датата на връчването му на
наказаното лице –12.06.2019 г. възниква съмнение за несъблюдаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в хода на проведеното
административно наказателно
производство. Предвид целената от законодателя
бързина и оперативност на производството, следва да се
приеме, че електронният фиш следва да се
издаде в тримесечен срок от откриване
на нарушителя. След изтичане на
този срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определения в чл.34 ал.1 от ЗАНН давностен срок. Такова тълкуване
на закона е в съответствие и с нормата на чл.189
ал.5 от ЗДвП. Противното тълкуване предполага задължение за собственика на МПС за един
продължителен период от време да
помни на кого е предоставил за управление собствения
си автомобил на датата на
установяване на нарушението. В настоящия случай нарушителят е станал известен с подадената от М. В. декларация, заведена в РУ МВР – Девня на 20.09.2018 г. Това идва да
рече, че тримесечният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН е изтекъл на 20.12.2018 г., като по делото няма данни
обжалвания ЕФ да е издаден в рамките на този срок.
Вземайки предвид датата на неговото
връчване на нарушителя – шест месеца по – късно е много вероятно процесния ЕФ да е бил издаден след
изтичане на тримесечния преклузивен срок визиран в ЗАНН. Предвид гореизложеното съдът намира възраженията
на въззивника, изложени в тази връзка за напълно
основателни.
От служебно изисканите доказателства от АНО и от показанията
на разпитания свидетел се установява, че нарушението е било констатирано чрез
мобилна система за видеоконтрол, преминала периодична проверка на 20.06.2018 г.
В показанията си дадени под страх от наказателна отговорност свид. С. *** е налична само една такава система и само той
е оправомощен да борави с нея, тъй като е преминал
съответното обучение. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът
е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, че
е бил манипулиран по някакъв начин, което да създаде съмнение във верността на
отчетената скорост. От наличните по делото доказателства обаче не става ясно
дали действително установената скорост
е намалена със стойността на допустимата
грешка при измерването или не.
Видно от отразеното в процесния
ЕФ серия К № 2294058 установената скорост на движение на автомобила е 63 км/ч.,
разрешената такава е 50 км/ч, а превишената, респ. наказуемата стойност на
скоростта е 13 км/ч. Не става ясно дали при издаването на ЕФ е приспаднат в полза на нарушителя така
наречения толеранс от
3 км/ч., който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. По делото няма приобщен снимков материал, снет от записания
клип на техническото средство, като
вероятната причина за това е посочената в докладна записка рег. №
253р9815/13.09.2018 г., изготвена от свид. К. С.
техническа неизправност възникнала в системата за въвеждане и регистриране на
констатираните с техническо средство TFR-M 567 нарушения,
изразяваща се в несинхронизиране на видеоклиповете заснети с ТС със системата
за въвеждане. Затова и за периода на тази техническа неизправност /в който
влиза и процесното нарушение/ нарушенията са били
въвеждани в системата ръчно. В настоящия случай обсъжданото редуциране на
скоростта е от изключително значение, тъй като води до промяна в правната
квалификация на нарушението и до друго основание за налагане на различно по
размер наказание. При отчетен толеранс нарушението би попаднало в хипотезата на
чл. 182 ал. 2 т. 1 от ЗДвП, респ. би било наказуемо с по – лека санкция,
определена от законодателя във фиксиран размер.
Липсата на снимков материал снет от мобилната система за
видеоконтрол действително води до съмнение чия скорост е регистрирало АТСС. От наличните по
делото доказателства не стават ясни нито идентификация
на автомобила, визиран в електронния
фиш, нито неговото разположение,
посока на движение, място на нарушението. В ЕФ като място на нарушение е
отразено гр. Девня по ГП-I2 в посока гр. Варна до
бензиностанция „Лукойл“. Според показанията на свид.
С. този пътен участък се е намирал в рамките на населено място, като
непосредствено преди засичането му от радара процесното
МПС се е движело след табелата, обозначаваща начало на населено място, където
максимално допустимата скорост е 50 км/ч. В жалбата си въззивникът
излага твърдението, че непосредствено преди да излезе на ГП -I2 той се е движел по път, на който е имало пътен знак
„Край на населено място“, поради което счита, че се е движел с разрешена
скорост за извън населено място. Наличието на два взаимнопротиворечащи
си пътни знака се потвърждава и от свид. С.. Нещо
повече, той твърди, че след процесния случай пътния
знак, обозначаващ „Край на населено място“ е бил премахнат, тъй като
действително е въвеждал в заблуждение водачите на МПС относно това каква е
максимално разрешената скорост в този пътен участък. С оглед на това и
твърденията на въззивника, че се е движел с позволена
скорост следва да се приемат за достоверни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваният
електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен, следва да бъде отменен, поради което и на
основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №2294058 издаден
от ОД на МВР - Варна, с който за нарушение на чл. 21 ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на С.С.М. е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 189 ал. 4
вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 от същия закон.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Административен съд – Варна в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :