Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.11.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното
съдебно заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
Председател: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Симона Илиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 10059/2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от В.Л.Н. срещу Т.Г.М., Н.Т.М. и
Фондация „А.с.д.“, както следва:
1) иск с правно
основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН срещу тримата ответници Т.Г.М., Н.Т.М. и Фондация „А.с.д.“, за обявяване
за нищожно на завещание, съставено на 04.03.2018 г. от В.Л.Н. в полза на
фондация „А.с.д.“, тъй като същото не било съставено и подписано от завещателя;
2) иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК срещу Фондация „А.с.д.“ за признаване за установено, че ищцата е
собственик по наследство върху апартамент № 28, находящ се в гр. София, СО -
район „Връбница”, ж.к. „******, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.2816.2406.4.28;
3) искове по чл.
108 от ЗС за установяване спрямо Фондация „А.с.д.“, че ищцата е собственик на
посочените по-долу имоти и за осъждането на ответника да предаде владението
върху тях, а именно:
- апартамент № 10,
с площ от 79,90 кв.м., находящ се в гр. Поморие, ж.к. „******, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.504.67.1.10, придобит по
наследство;
- 26,25/276 ид.ч.
от поземлен имот с площ от 280 кв. м., находящ се в гр. Хасково, ул. „******, с
идентификатор 77195.722.60, придобити по дарение и наследство;
- 7/8 ид. ч. от
апартамент №3 с идентификатор 77195.722.60.1.3, с площ от 57 кв. м., находящ се
в гр. Хасково, ул. „******, придобити по дарение и наследство;
4) иск по чл. 108
от ЗС срещу Т.Г.М. и Н.Т.М. за установяване спрямо тях, че ищцата е собственик
по наследство на 1/2 ид. ч. от апартамент № 28, находящ се в град София, СО -
район „Връбница”, ж.к. „******, **, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.2816.2406.4.28, както и за осъждането им да предадат на
ищцата владението му (първоначално искът по чл. 108 от ЗС в установителната му
част е предявен за целия имот, като с влязло в сила протоколно определение от
09.09.2024 г. съдът е допуснал намаление на претенцията до размера на 1/2
ид.ч.).
В исковата молба и
уточнителни молби от 09.10.2020 г., 23.02.2022 г., 16.03.2022 г. и от
13.05.2022 г. са изложени твърдения, че ищцата Е.Л.Н. е наследник по закон на
своята сестра В.Л.Н., починала на 31.03.2018 г. Поради влошеното здравословно
състояние и на двете, ищцата, заедно с брат си С.Н. и братовчед им В.Н., се
съгласили да допуснат С.Ч. – управител на Фондация „А.с.д.“ да помага в грижите
за В.Н., за което са били подписали съгласие за полагане на палиативни грижи от
24.03.2018 г. Твърди, че седмица по-късно сестра й починала, като С.Ч. отказал
да й предостави ключ от апартамент на сестра й и впоследствие разбрала, че последната
е съставила в полза на фондацията саморъчно завещание от 04.03.2018 г., по
силата на което завещала цялото си имущество.
Първоначално в
исковата молба се твърди, че на 04.05.2018 г. братът на ищцата е извършил отказ
от наследството на В.Н., но в хода на делото е уточнено, че в действителност
такъв отказ не е бил вписан в районния съд. Поддържа се, че на 01.06.2018 г.
фондацията продала на втория и трети ответник Г.М. и Н.М. горепосочения
апартамент в гр. София.
Твърди, че
процесното завещание не е написано и подписано от В.Л., поради което било
нищожно на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, за което предявява
нарочен иск (с уточнителна молба от 09.10.2020 г.).
С молба от
23.02.2022 г. се уточнява, че ищцата е собственик на апартаментите в гр. София
и в гр. Поморие като единствен наследник на сестра си. Последната е придобила
имота в гр. София чрез покупко-продажба чрез н.а. №156, том 262, вх. рег.
№619704 от 18.12.2007 г., а този в гр. Поморие – по силата на завещание,
оставено от нейната дъщеря.
По отношение на
26,25/276 ид.ч. (доуточнени с молба от 13.05.2022 г.) от поземлен имот с площ
от 280 кв. м., находящ се гр. Хасково, ул. „******, и на 7/8 ид. ч. от
апартамент №3 с идентификатор 77195.722.60.1.3, с площ от 57 кв. м., находящ се
в гр. Хасково, ул. „******, се твърди, че са придобити по наследство и дарение.
Предвид изложеното
се иска съдът да установи спрямо ответниците, че ищцата е собственик на
горепосочените недвижими имоти в заявения обем, както и да бъдат осъдени да
предадат владението им (ответниците физически лица да предадат владението върху
апартамента в гр. София, а Фондацията – останалите недвижими имоти в гр.
Поморие и гр. Хасково).
С депозирана молба,
представена в открито съдебно заседание на 06.02.2024 г., ищцата Е. Ламбева,
чрез адв. В., е направила искане за намаляване на претенциите си относно
установителната част на ревандикационните искове, касателно обема на правото на
собственост, за което иска да бъде призната за собственик. Допуснато е
изменение на предявения иск по чл. 108 от ЗС срещу ответниците
Т.М. и Н.М. в установителната му част.
Във връзка с
настъпила смърт на първоначалната ищца в производството Е.Л.Н., починала на
18.05.2024 г., и с оглед направено искане на нейния единствен законен наследник
– брат й С.Л.Н. да бъде конституиран като страна по делото, на основание чл.
227 от ГПК, последният е конституиран като ищец.
По реда и в срока
по чл. 131 ГПК ответниците Т.Г.М. и Н.Т.М. са
депозирали отговори на исковата молба, в който по идентични съображения
оспорват предявените искове. Излагат, че двете сестри били в изключително
влошени отношения и между тях не е съществувала връзка повече от 20 години. За завещателката грижи полагал С.Ч. повече от три години,
което обяснявало съставянето на завещанието в полза на фондация „А.с.д.“ преди
твърдяното от ищцата подписване на съгласие за полагане на палиативни грижи на
24.03.2018 г. Поддържа, че завещанието било автентично като написано и
подписано изцяло от В.Н..
Считат предявените
ревандикационни искове за процесуално недопустими, като предявени от
несобственик. Ищцата не притежавала право на собственост върху спорния недвижим
имот, тъй като същото принадлежало на ответника фондация „А.с.д.“.
Ответната фондация
не е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
С доклада по делото е отделено като безспорно
обстоятелството, че апартаментът в гр. София се владее от ответниците Т.Г.М. и Н.Т.М.. Безпротиворечиво е и, че тези двама
ответници са придобили процесния имот от Фондация „А.с.д.“, въз основа на н.а.
№193, том III,
рег. №10242, дело №538/01.06.2018 г. чрез покупко-продажба. Няма спор между
ищцата и ответната фондация, че последната упражнява фактическата власт върху
останалите имоти, предмет на предявените срещу фондацията искове по чл. 108 ЗС.
Съгласно удостоверение за наследници изх. № 03198 от 03.04.2018
г., издадено от СО, р-н „Подуяне“, В.Л.Н. е починала на 31.03.2018 г., като е
оставила за свои единствени наследници по закон сестра си Е.Л.Н. и брат си С.Л.Н..
По делото не се установява С.Л.Н. да е извършил надлежно
отказ от наследството на В.Л.Н., поради което и съдът намира за недоказано, че
неговият дял от наследството е преминал към другия наследник и първоначален ищец
- Е.Л.Н.. Следователно, и двамата законни наследници наследяват починалата при равни
дялове на основание чл. 8, ал. 1 от ЗН.
На л. 27 от делото е представено саморъчно завещание от 04.03.2018
г., обявено с протокол рег. № 4323, дело №3, зав. рег. 3 от 03.04.2018 г., по
описа на нотариус П.П., рег. №157 в НК, съставено от В.Л.Н.
в полза на Фондация „А.с.д.“, със следното съдържание: „На 04.03.2018 год., подписаната
В.Л.Н., с ЕГН **********, завещавам на Фондация „А.с.д.“, ЕИК ******цялото ми движимо
и недвижимо имущество, което притежавам към момента на моята смърт.“.
Текстът на завещанието недвусмислено сочи, че извършените с
него разпореждания се отнасят до цялото имущество на завещателя, поради което
завещанието има характера на общо (универсално) и придават качеството наследник
на Фондация „А.с.д.“ (чл. 16, ал. 1 ЗН).
По иска с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН:
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да
бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на
датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да
бъде поставен след завещателните разпореждания. При оспорване завещанието като
нищожно на основание чл. 42, б. „Б“ от ЗН, вр. чл. 25 ал. 1 пр. 1 и 3 от ЗЗД, в
доказателствена тежест на ответниците, като ползващи се от него, е да докажат,
че то е изцяло написано и подписано от завещателя В.Л.Н..
За установяване на тези обстоятелства са приети първоначална
и допълнителна съдебно-почеркови експертизи, изготвени от вещото лице В.Я.Й., чиито
заключения са еднозначни, че ръкописният текст и подписът, положен от името на В.Л.Н.
в процесното завещание, не са изпълнени от това лице.
Въз основа на оспорването от страна на ответниците Т.Г.М. и Н.Т.М.
на експертизите с доводите, развити при приемането им в съдебни заседания, е
назначена повторна комплексна съдебно-медицинска и почеркова експертиза, която
потвърждава заключенията в първите две експертизи.
При приемането на първоначалната СПЕ вещото лице В.Я.Й. е
посочило, че ръкописният текст не е написан и подписите за „завещател“ не са
положени от В.Л.Н.. В съдебното заседание е уточнил, че е разполагал с
достатъчно сравнителен материал и дори има някои различаващи се признаци в
някои букви, които не е посочил, защото има достатъчно много от тях в сравнителни
образци на изписаните текстове. Във всички образци, които е анализирал
експертът е констатирал, че почеркът е на едно и също лице, с изключение на
искането за пенсиониране.
Процесуалният представител на ответниците
Т.Г.М. и Н.Т.М.
оспорва, че с експертизата не е установено категорично от вещото лице дали
приложените образци изхождат от едно и също лице. За изясняване на това обстоятелство
по делото е приета и допълнителна експертиза, като е указано на вещото лице да
използва сравнителни образци от копие на приложени като доказателства
нотариални актове. В допълнението към първоначалната съдебно-графическа
експертиза вещото лице е установило, че почеркът и подписът в сравнителния
материал от нотариалните актове са изхождащи от В.Л.Н., но ръкописният текст не
е написан и подписите в саморъчното завещание не са положени от нея. В съдебното заседание при приемане
на експертизата вещото лице изключва възможността разликите в подписа и почерка
на сравнителния материал и саморъчното завещание да произхождат от тяхната
вариантност.
С оглед оспорване на експертизата съдът е допуснал и комплексна
съдебно-медицинска и почеркова експертиза, която е приета без възражение от
страните. Заключението й потвърждава, че текстът и подписите на процесното
завещание не са изпълнени от В.Л.Н.. Посочено е, че към дата 09.03.2018 г.,
само 5 дни след датата на саморъчното завещание, В.Н. е била със силни болки,
трудно подвижна, на легло, което състояние неминуемо причинява тежки двигателни
и сетивни нарушения, включително и на горните крайници. Според вещите лица това
допълнително повлиява върху почерковия динамичен стереотип, а ръкописно
изписания текст има почти „калиграфски“ характер и е много малко вероятно да е
бил положен в цялост от В.Н.. Различията в графическите признаци, констатирани
в почерка на образците, използвани за сравнителен материал, се дължат на
обстоятелството, че са изпълнени от различни лица, а не на причини от възрастов
или здравословен характер.
С оглед приетите
първоначална, допълнителна и комплексна експертизи и безпротиворечивото им
заключение, че процесното завещание не е написано и подписано от В.Л.Н., съдът
приема, че ответникът не е доказал, че са изпълнени изискванията на чл. 25, ал.
1 ЗН, поради което искът по чл. 42, б. „б“ от ЗН е основателен и следва да бъде
уважен.
Гореизложеното обосновава и извод, че ответната фондация не
е придобила правото на собственост върху процесните имоти, оставени по
наследство от В.Н.Л., въз основа на завещанието, респ. ответниците
Т.Г.М., Н.Т.М. също не са станали собственици на апартамент № 28, находящ се в
град София, СО - район „Връбница”, ж.к. „******, **, по силата на сключения с
фондацията договор за покупко-продажба, тъй като техният праводател не е бил
собственик и не би могъл да им прехвърли права, които самият той не притежава.
По иска с правно основание чл. 108
ЗС за установяване спрямо Фондация „А.с.д.“, че ищцата Е.Н. е собственик на
апартамент № 10, с площ от 79,90 кв.м., находящ се в гр. Поморие,
ж.к. „******, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
57491.504.67.1.10, придобит по наследство и за осъждането на ответника да
предаде владението върху тях, съдът намира следното:
От Договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
02.12.1985 г. се установява, че В.Н. закупува 1/2 идеална част и М.С.С.закупува 1/2 идеална част от апартамент № 10, с площ
от 79,90 кв.м., находящ се в гр. Поморие, ж.к. „******.
С Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №211, том I, дело № 389 от 12.12.1988 г., на районен
съдия Г.Т. при РС-Поморие (л. 17), В.Л. Я.дарява на своята дъщеря М.С.С.1/2 идеална част от посочения по-горе
апартамент № 10
с площ от 79,90 кв.м., находящ се в гр. Поморие, ж.к. „******, състоящ се от
дневна, две спални, кухня, тоалетна, баня, входно антре, при граници: изток-външен
зид; запад – държавен апартамент и стълбище; север – външен зид; юг – външен
зид; заедно с 1/2 ид.ч. от избено помещение №11 с площ от 6,40 кв. м., при
граници: изток - държавно жилище; запад – Х.П.; север – коридор и юг – външен
зид, както и с 1/2 ид.ч. от 4,508 % ид.ч. от общите части на сградата, както и
1/2 ид.ч. от правото на строеж върху 89,47 кв.м., който апартамент представлява
по кадастрални данни, според представената л. 60 от делото схема, самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №57491.504.67.1.10, при съседни самостоятелни
обекти с идентификатори:
на същия етаж №57491.504.67.1.11; под обекта №57491.504.67.1.7; и над обекта №57491.504.67.1.13.
Съгласно саморъчно
завещание от 01.09.1998 г. (л. 19), М.С.С.е завещала
на майка си В.Л. Я.собствения си апартамент, намиращ се в гр. Поморие, ж.к. „******,
ап. № 10.
От Справка
извършена в НБД „Население“ (л. 18) е установено, че М.С.С.е
починала на 25.01.2016 г. в Аржентина. Към датата на смъртта й неин единствен
наследник се явява майка й В.Л.Н. според представеното на л. 241 удостоверение
за наследници от 05.06.2023 г., от което следва извод, че единствен собственик
е станала В.Л.. След смъртта й на 31.03.2018 г. тя се наследява поравно от
сестра си Е.Л.Н. и от брат си С.Л.Н., поради което съдът
приема за доказано, че ищцата Е.Л.Н. притежава 1/2 ид.ч. от правото на
собственост върху апартамент № 10, с площ от 79,90 кв.м., находящ се в гр. Поморие, ж.к.
„Свобода”, бл. ******, като за останалата претендирана 1/2 ид.ч. от правото на
собственост искът по чл. 108 ЗС в установителната му част подлежи на отхвърляне.
С ТР №3/2020 г. по
тълк. д. №3/2020 г.на ОСГК на ВКС е прието, че съгласно чл. 30 от ЗС
съсобственост е налице, когато правото на собственост принадлежи общо на две
или повече лица. При обикновената (дялова) съсобственост всеки носител на
общото право на собственост има точно определена идеална (мислена) част от
него. Дори когато са различни по размер, правата на отделните съсобственици са
еднакви по своята същност. Всеки съсобственик притежава, макар и в обем на
припадащата му се идеална част, всяко едно от трите правомощия, които дава
вещното право на собственост – владение, ползване и разпореждане с вещта.
Правата на съсобствениците са взаимно свързани и взаимно се ограничават.
Ревандикационният
иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на правомощието владение като
елемент от състава на правото на собственост или друго вещно право. Чрез този
иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това.
Според трайната
съдебна практика на ВКС всеки съсобственик може да предяви ревандикационен иск
за целия имот, когато той се владее от несобственик. Този вещен иск е действие
на обикновено управление и може да бъде предявен от всеки един съсобственик за
защита на общата вещ. Предмет на иска е цялата вещ/имот, а не само част от нея,
съответстваща на правата на предявилия иска съсобственик. (в този смисъл
Решение № 174 от 19.02.2018 г. по гр. д. № 4982/2016 г., I г.о. на ВКС, Решение
№ 119 от 08.10.2018 г., по гр. д. № 4819/2017 г., I г.о. на ВКС).
Предвид
горецитираната съдебна практика допустимо е и няма правна пречка първоначалната
ищца Е.Л.Н. при установяване, че е съсобственик на идеални части от процесния
апартамент, да иска осъждането на ответника да й предаде владението върху целия
имот. В случая искът по чл. 108 ЗС в осъдителната му част следва да бъде уважен
и ответната фондация да бъде осъдена да предаде владението върху целия
апартамент, тъй като този ответник, при доказана нищожност на завещанието, с
което се е легитимирал като собственик, не установява друго правно основание,
на което да задържи имота.
По иска с правно основание чл. 108
ЗС за установяване спрямо Фондация „А.с.д.“, че ищцата е собственик на
посочените по-долу имоти и за осъждането на ответника да предаде владението
върху тях, а именно:
- 26,25/276 ид.ч.
от поземлен имот с площ от 280 кв. м., находящ се в гр. Хасково, ул. „******, с
идентификатор 77195.722.60, придобити по дарение и наследство;
- 7/8 ид. ч. от
апартамент №3 с идентификатор 77195.722.60.1.3, с площ от 57 кв. м., находящ се
в гр. Хасково, ул. „******, придобити по дарение и наследство.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност
№ 142, том VII,
дело №2265/1975 г. от 02.07.1975 г. по обстоятелствена проверка (л. 21) Л.Н.Я. е
признат за собственик по давност на 1/9 идеална част от Дворно място,
представляващо Парцел VII
в кв. 512 по плана на гр. Хасково, от 276 кв. м., заедно със западната половина
от втори етаж от жилищната сграда, построена в парцела на 120 кв. м.
Представено е и удостоверение за наследници на Л.Н.Я. (втора страница на л. 21),
починал на 14.07.1992 г., който е оставил за наследници по закон съпругата Т.В.Я.и
децата си Е.Л.Н., В.Л. Я.и С.Л.Н..
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват
по равни части, а според чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът наследява част, равна на
частта на всяко дете. Следователно, след смъртта на Л.Н.Я. неговата 1/9 ид.ч.
от 276 кв.м. от поземления имот се равнява на приблизително 30 кв.м. или 30/276
ид.ч., от които съпругата му Т.В.Я.притежава 15/276 ид.ч.
като придобити по време на брака й с Л.Я., и 3,75/276 ид.ч. по наследство, или
общо 18,75/276 ид. ч. от поземления имот, а децата Е.Л.Н., В.Л. Я.и С.Л.Н. са придобили по
3,75/276 ид. ч. по наследство от останалата половина (15/276 ид.ч.), които са
били наследени поравно между съпругата и трите деца.
По аналогични
съображения, по отношение на западната половина от втория етаж от жилищната
сграда, апартамент №3 с идентификатор 77195.722.60.1.3, с площ от 57 кв. м.,
находящ се в гр. Хасково, ул. „******, Т.В.Я.притежава 5/8 ид.
ч. от него (от които 1/2 ид.ч. от СИО, равни на 4/8 ид.ч., и 1/8 ид.ч. по
наследство), а Е.Л.Н., В.Л. Я.и С.Л.Н. са придобили по 1/8 ид. ч. по
наследство.
С Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 1286, том VII, рег. № 4810, дело № 954 от 25.10.2004
г., вписан в Сл. вп. - гр. Хасково с вх. №6035/25.10.2024 г., акт №103, том XVI, дело
№3662/2024 г. (л. 20), Т.В.Я., чрез пълномощника си Е.Л.Н., е дарила на Е.Л.Н.
19/15/276 идеални части (които са описани словом като деветнадесет петнадесети
към двеста седемдесет и шест идеални части) от УПИ VIII-1487, кв. №514, по
плана на гр. Хасково, одобрен със Заповеди №№205/1981 г. и 339/1993 г., при
граници на имота от две страни – улици, ПИ №1489 и ПИ №1483, с площ по
нотариален акт 276 кв.м., ведно с 5/8 идеални части от западната половина на
втория жилищен етаж от жилищната сграда построена на 120 кв. м. в гореописания
имот. Като легитимационен документ, послужил за доказване правото на
собственост на дарителя, е посочен н.а. № 142, том VII, дело №2265/1975 г. от
02.07.1975 г. Съдът приема, че непрецизно в нотариалния акт е посочено, че се
прехвърлят 19/15 от 276 ид.ч., тъй като 19/15 е по-голямо от единица и не би
могло математически едно лице да притежава повече от 100 % от едно право, като
в действителност волята на страните е била да се дарят всичките притежавани от Т.Я.идеални
части от поземления имот, които се равняват на приблизително 19/276 ид.ч., след
закръгление на горепосочените 18,75/276 ид.ч. Този извод за допусната от
нотариуса математическа неточност следва и от посоченото на втора страница от
нотариалния акт, че Е.Л.Н. притежава по наследство от баща си 4/15/276 ид.ч. (описани
като четири петнадесети към двеста седемдесет и шест идеални части), което е
погрешно – в действителност Е.Н. е придобила 3,75/276 ид.ч., което при
закръгляване би се равнявало на 4/276 ид.ч.
С оглед гореизложеното, след извършеното дарение Е.Л.Н.
притежава общо 22,50/276 ид. ч. от поземления имот, от които 18,75/276 ид. ч. по дарение от майка й Т.В.Я.,
а другите 3,75/276 ид. ч. са придобити в качеството й наследник на своя баща. Също
така, Е.Н. притежава и общо
6/8 ид. ч. от западната половина на втория жилищен етаж от жилищната сграда,
находяща се в същия поземлен имот, като 5/8 ид. ч. са получени от нейната майка
по силата на горепосочения договор за дарение, а 1/8 ид. ч. е придобила по
наследство от баща си.
Не се спори, а и видно от приложената на л. 61 схема на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №77195.722.60.1.3, представляващ апартамент
№3
с площ от 57 кв. м., находящ се в гр. Хасково, ул. „******, в която е отразено,
че Е.Л.Н. е собственик на 5/8 ид.ч. от правото на собственост по сила на
горепосочения нотариален акт за дарение, че апартаментът с описания
идентификатор е идентичен със западната половина на втория жилищен етаж от
жилищната сграда, построена на 120 кв. м., придобита първоначално по давност от
Л.Н.Я.. В кадастралната схема е отразено, че апартаментът граничи със съседни
самостоятелни обекти имоти с идентификатори: на същия етаж: 77195.722.60.1.4,
под обекта: 77195.722.60.1.1 и 77195.722.60.1.2; над обекта: 77195.722.60.1.5.
Също така, не се спори, а и видно от приложената на л. 62 скица
на поземлен имот с идентификатор №77195.722.60.1.3 с площ от 280 кв.м. и адрес
гр. Хасково, ул. „****, в която е отразено, че Е.Л.Н. е собственик на идеални
части от правото на собственост по сила на горепосочения нотариален акт за
дарение, че поземленият имот с описания идентификатор е идентичен с поземления
имот, от който Л.Н.Я. е придобил по давност 1/9 ид.ч., въз основа на нотариален
акт № 142, том VII, дело №2265/1975 г. от 02.07.1975 г.
Тъй като след смъртта на В.Л.Н. нейната сестра Е.Н. е
наследила 1/2 ид.ч. от наследствените й права от поземления имот, т.е.
1,875/276 ид.ч. (1/2 от 3,75/276 ид.ч.), съдът
приема за установено по иска по чл. 108 от ЗС, че ищцата притежава общо 24,375/276 ид. ч. от
правото на собственост върху поземлен имот с площ от 280 кв. м., находящ се в гр. Хасково, ул. „******,
с идентификатор 77195.722.60, като 18,75/276 ид. ч. са придобити по дарение от
майка й, 3,75/276 ид.ч. - по наследство от баща й 1,875/276 ид. ч. – от сестра
й, като за разликата до претендираните 26,25/276 ид.ч.
искът по чл. 108 от ЗС в установителната му част подлежи на отхвърляне, като недоказан.
По аналогични съображения, съдът приема за установено по
иска по чл. 108 от ЗС, че ищцата притежава 13/16 ид. ч. от правото на собственост върху апартамент №3 с идентификатор
77195.722.60.1.3, с площ от 57 кв. м., находящ се в гр. Хасково, ул. „******, като
10/16 ид. ч. са придобити по дарение от майка й
(равни на 5/8 ид.ч.), а 2/16 ид. ч. (или 1/8 ид.ч.) по наследство от баща й,
както и 1/16 ид.ч. (половината от 1/8 ид.ч.) придобита по наследство от сестра й
В.Н. (другата половина от наследствената 1/8 ид.ч. на В.Н. се наследява от
брата С.Н., който, както се посочи, не се доказва да се е отказал от
наследството й). С исковата молба се е претендирало признаване за установено,
че ищцата е собственик на 7/8 ид.ч. от апартамент №3, което са 14/16 ид.ч.,
поради което претенцията трябва да се отхвърли над 13/16 ид.ч (6,5/8 ид.ч.) до 14/16
ид.ч. (7/8 ид.ч.).
По вече изложените
съображения в осъдителната си част искът по чл. 108 от ЗС по отношение на
апартамента и поземления имот трябва да се уважи за предаване цялото владение,
тъй като ответната фондация не доказва правно основание, противопоставимо
на съсобственика Е.Н., въз основа на което да владее имота.
По иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Фондация „А.с.д.“ за признаване за установено, че ищцата Е.Л.Н. е собственик по
наследство върху апартамент № 28, находящ се в гр. София, СО - район
„Връбница”, ж.к. „******, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.2816.2406.4.28:
От представения като доказателство по делото Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том VII, рег. № 16689, дело № 1110 от 18.12.2007
г. (л. 240), В.Л.Н. е закупила от С.М.Д.апартамент № 28, находящ
се в гр. София, СО - район „Връбница”, ж.к. „******, състоящ се от дневна кухня
и сервизни помещения, с площ 44,75 кв.м., заедно с прилежащите избено помещение
№7 с площ от 4 кв.м., и 3,648% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж от терена, при съседи на жилището по доказателствен акт за
собственост: стълбище апартамент №27, апартамент №29, двор, и при съседи на
избеното помещение: коридор, мазе №6, мазе №8, коридор и който апартамент
представлява по кадастрални данни според представената л. 61 от делото схема
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68134.2816.2406.4.28, при съседни
самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж №68134.2816.2406.4.27
и №68134.2816.2406.4.29, под обекта: №68134.2816.2406.4.25; над обекта:
№68134.2816.2406.4.31.
От вече коментираното удостоверение за наследници се установява,
че ищцата Е.Л.Н. е законна наследница на нейната сестра В.Л.Н., починала на
31.03.2018 г., но при отчитане, че наследник се явява и братът С.Л., като и
двамата наследяват при равни дялове. Ето защо съдът приема за доказано, че
ищцата притежава правото на собственост върху апартамент № 28, находящ се в гр.
София, СО - район „Връбница”, ж.к. „******, само до размера на 1/2 ид.ч., на основание качеството си на
законен наследник, поради което и искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважен
до този размер. За останалата 1/2 ид.ч. от правото на собственост
установителният иск срещу ответната фондация подлежи на отхвърляне, тъй като
ищцата не доказва правото си на собственост за целия процесен апартамент.
По иска с правно основание чл. 108
ЗС, предявен срещу Т.Г.М. и Н.Т.М. за установяване спрямо тях, че ищцата е собственик по
наследство на апартамент № 28, находящ се в град София, СО - район
„Връбница”, ж.к. „******, **, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.2816.2406.4.28, както и за осъждането им да предадат на
ищцата владението му.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 193, том III, рег. №
10242, дело 0538/2018 г. Т.Г.М., действащ лично и като пълномощник на Н.Т.М.,
са закупили от Фондация „А.с.д.“, чрез управляващия и представляващия С.А.Ч., апартамент № 28, находящ се в гр.
София, СО - район „Връбница”, ж.к. „******, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.2816.2406.4.28 на 01.06.2018 г.
Както вече бе изложено, с
установяване нищожността на завещанието следва да се приеме, че ответната
фондация не е придобила правото на собственост върху процесните имоти, оставени
по наследство от В.Н.Л., респ. ответниците Т.Г.М. и Н.Т.М.
също не са станали собственици на апартамент № 28, находящ се в град София, СО
- район „Връбница”, ж.к. „******, **, по силата на сключения с фондацията
договор за покупко-продажба, тъй като техният праводател не е бил собственик и
не би могъл да им прехвърли права, които самият той не притежава.
С оглед горните мотиви, с които
съдът е приел за основателен иска на ищцата срещу фондацията по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване, че Е.Н. е собственик само на 1/2 ид. ч. от апартамента в гр.
София, то и по същите съображения съдът намира за доказано спрямо Т.Г.М. и Н.Т.М.
по предявения срещу тях от ищцата иск по чл. 108 от ЗС в установителната му
част, че тя е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент.
Искът по чл. 108 от ЗС в
осъдителната му част - за предаване владението на целия недвижим имот от Т.Г.М.
и Н.Т.М. на Е.Л.Н. (респ. на наследника й С.Н.) следва да бъде изцяло уважен.
Предвид цитираната по-горе съдебна практика допустимо е съсобственик, какъвто
се явява Е.Н., да претендира предаване владението на целия имот, независимо че
притежава само идеална част от него, като в случая ответниците трябва да върнат
владението върху целия апартамент, тъй като не доказват правно основание, по
силата на което имат право да упражняват фактическата власт върху него.
Тъй като в хода на делото
първоначалната ищца Е.Л.Н. е починала и е заместена на основание чл. 227 ГПК от
нейния единствен наследник по закон С.Л.Н., то и по силата на наследственото правоприемство С.Л.Н. следва да бъде признат за носител на
установеното в мотивната част право на собственост на Е.Л.Н., както и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението
върху горепосочените имоти.
По разноските:
Ищцата като материално затруднено лице е била освободена от
първоначално внасяне на държавна такса и разноски по делото.
Фондация „А.с.д.“ не е претендирала разноски.
Ответниците
Т.Г.М. и Н.Т.М., чрез адв. Б.А., са представили списък с разноски по
чл. 80 от ГПК (л. 398), като са претендирали адвокатски хонорар в размер на
1500 лв., заплатен от Т.Г.М. и 1500 лв., заплатен от Н.Т.М., 400 лв. за СПЕ и
700 лв. за КСМПЕ с оглед оттегления от ищцата иск за 1/2 ид.ч. от правото на
собственост върху апартамента в гр. София. Отделно, Т.Г.М. е претендирал и
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от още 250 лв. за явяването на
адв. Б.А. за повече от две съдебни заседания. Процесуалният представител на ищеца
изрично е посочил, че не възразя срещу размера на така претендираните разноски.
Съдът намира, че поради уважаването изцяло на иска по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН разноски
на Т.Г.М. и Н.Т.М. от 400 лв. за СПЕ и 700 лв. – КСМПЕ не се
дължат, тъй като те касаят предмета на доказване именно по този иск.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, предвид прекратената част от
иска по чл. 108 от ЗС поради неговото частично оттегляне, предявен срещу Т.Г.М.
и Н.Т.М., и изразеното от ищеца съгласие с размера на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение, ищецът С.Л.Н., следва да заплати разноските,
претендирани по този иск, както следва: общо 1750 лв. на Т.Г.М. и 1500 лв. на Н.Т.М..
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Софийски градски
съд по иска по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, ответниците
Н. и Т.М. са задължени да заплатят разноските за допусната по тяхно
искане Комплексна съдебномедицинска и почеркова експертиза, в размер на 700 лв.,
т.е. всеки от тях дължи по 350 лв.
Дължимата държавна такса по този иск се определя според
приетото в т. 1А от ТР №4/2014 г. на ОСГК, като за универсално завещание,
каквото е налице в случая, се определя съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК - върху една
четвърт от цената на иска, а последната се формира съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая наследството на починалата включва следното имущество към датата
на смъртта й: наличности по банкови сметки в: „Банка ДСК“ ЕАД - 344,58 лв. (л.
141); в „Първа инвестиционна банка“ АД – 1312,40 щатски долара или
равностойност на 2191,71 лв.,
изчислени по фиксинга на БНБ от 1,67 лв./щ.д. към датата на подаване на
исковата молба – 23.09.2020 г.; в „Уникредит Булбанк“ АД – 29 578,78 евро с
левова равностойност 57 851,07 лв.; апартамента в гр. София с данъчна оценка 15
218,10 лв.; апартамента в гр. Поморие с данъчна оценка 25 548,30 лв.;
апартамент в гр. Хасково с данъчна оценка 18 369,40 лв., от който В.Н.
притежава 1/8 ид.ч. от правото на собственост или данъчната оценка за тази
идеална част е 2296,18 лв.;
поземления имот в гр. Хасково с данъчна оценка 10 998,40 лв., от който В.Н.
притежава 3,75/276 ид. ч., или данъчната оценка за тази идеална част се равнява
на 149,43 лв.
Следователно, цената на иска за нищожност на завещанието се
формира като сбор от горепосочените суми, налични по банковите сметки, и от размерите
на данъчните оценки за притежавания от наследодателя В.Н. обем от правото на
собственост, и се равня на сумата от 103 460,56 лв. (344,58 + 2191,71 + 57851,07
+ 15218,10 + 25548,30 + 2296,18 + 10,62), като по правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК четирите процента държавна такса се изчисляват върху една четвърт от цената
на иска, т.е. държавната такса е равна на 1034,61 лв. Отговорността за тези
разноски следва да бъде разпределена поравно между тримата ответници, или всеки
от тях дължи по сметка на СГС по
344,86 лв.
Фондация „А.с.д.“ следва да заплати държавни такси по сметка
на Софийски градски съд, както следва:
- по иска за собственост за апартамента в гр. София по чл.
124 от ГПК, съразмерно уважената 1/2 ид.ч., сума в размер на 76,09 лв.;
- по исковете по чл. 108 от ЗС дължимата държавна такса
съобразно уважената част от тях и данъчните оценки на имотите е в общ размер на
326,99 лв., както
следва: за ап. № 10, находящ се в гр. Поморие – 127,74 лв.; за поземления
имот, находящ се в гр. Хасково – 50 лв., тъй като държавната такса е 9,71 лв., но по правилото
на чл. 2 от ТДТГПК минималната държавна такса по иск за граждански дела е 50
лв.; и за апартамент №3, находящ се в гр. Хасково – 149,25 лв.
Следователно, общо дължимите от ответника Фондация „А.с.д.“
разноски и такси в полза на бюджета на съда са в размер на 747,94 лв.
Всеки от ответниците Т.Г.М. и Н.Т.М.
следва да заплатят по сметката на Софийски градски съд по иска по чл. 108 от ЗС
сума в размер на 38,05 лв. Общо дължимите от всеки от ответниците
Т.Г.М.Н.Т.М. разноските са в размер от по 732,91 лв. (350 + 344,86 + 38,05).
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения
иск с правно основание
чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН от С.Л.Н., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово, кв. ******, със съдебен адрес ***,
партер, офис №14, чрез адв. А.В., конституиран като наследник на починалата в
хода на процеса първоначална ищца Е.Л.Н., ЕГН **********, срещу Т.Г.М., ЕГН **********
и Н.Т.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, кант. №405, чрез
адв. Б. А., и срещу Фондация „А.с.д.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление с.
Лютиброд, област Враца, община Мездра, ул. „Промишлена зона“, за нищожно саморъчно завещание от 04.03.2018 г., оставено от В.Л.Н. с ЕГН **********, в полза на Фондация
„А.с.д.“, и обявено с протокол рег. № 4323, дело №3, зав. рег. 3 от 03.04.2018
г., по описа на нотариус П.П., рег. №157 в НК, вписано в Служба по вписванията – гр. София на 09.05.2018 г., с вх. рег.
№ 23161, Акт № 180, том IV, дело 16486/2018 г., под дв. вх. рег. № 914, том 1, № 82, поради нарушение на чл.
42, б. „б“ от ЗН, вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, тъй като завещанието не е написано
и подписано от завещателя.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от С.Л.Н., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Габрово, кв. ******, със съдебен адрес ***, партер, офис
№14, чрез адв. А.В., конституиран като наследник на починалата в хода на
процеса първоначална ищца Е.Л.Н., ЕГН **********, срещу Фондация „А.с.д.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: с. Лютиброд, община Мездра, ул. „Промишлена
зона“, че С.Л.Н. е собственик по наследство от Е.Л.Н.
на 1/2 идеална част от: Апартамент № 28, находящ се
в гр. София, СО - район „Връбница”, ж.к. „******, състоящ
се от дневна кухня и сервизни помещения, с площ 44,75 кв.м., заедно с
прилежащите избено помещение №7 с площ от 4 кв.м., и 3,648% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж от терена, при съседи на жилището по
доказателствен акт за собственост: стълбище апартамент №27, апартамент №29,
двор, и при съседи на избеното помещение: коридор, мазе №6, мазе №8, коридор и
който апартамент представлява по кадастрални данни самостоятелен обект в сграда
с идентификатор №68134.2816.2406.4.28, при съседни самостоятелни обекти в
сградата с идентификатори: на същия етаж №68134.2816.2406.4.27 и
№68134.2816.2406.4.29, под обекта: №68134.2816.2406.4.25; над обекта:
№68134.2816.2406.4.31, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 124, ал. 1
от ГПК за признаване за установено спрямо Фондация „А.с.д.“, че С.Л.Н. е
собственик по наследство от Е.Л.Н. на останалата 1/2 ид.ч. от
горепосочения апартамент.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС от С.Л.Н., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово, кв. ******, със съдебен адрес ***,
партер, офис №14, чрез адв. А.В., конституиран като наследник на починалата в
хода на процеса първоначална ищца Е.Л.Н., ЕГН **********, срещу Фондация „А.с.д.“,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с. Лютиброд, община Мездра, ул.
„Промишлена зона“, че С.Л.Н. е собственик по наследство от Е.Л.Н. на 1/2 идеална част от: апартамент № 10, с площ от
79,90 кв.м., находящ се в гр. Поморие, ж.к.
„Свобода”, бл. ******, състоящ се от дневна, две спални, кухня, тоалетна, баня,
входно антре, при граници: изток-външен зид; запад – държавен апартамент и
стълбище; север – външен зид; юг – външен зид; заедно с избено помещение №11 с
площ от 6,40 кв. м., при граници: изток - държавно жилище; запад – Х.П.; север
– коридор и юг – външен зид, както и с 1/2 ид.ч. от 4,508 % ид.ч. от общите
части на сградата, както и от правото на строеж върху 89,47 кв.м., който
апартамент представлява по кадастрални данни самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №57491.504.67.1.10, при съседни самостоятелни обекти с
идентификатори: на същия етаж №57491.504.67.1.11; под обекта №57491.504.67.1.7;
и над обекта №57491.504.67.1.13, като
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл. 108 ЗС в установителната му част за признаване за
установено спрямо Фондация „А.с.д.“, че С.Л.Н. е собственик на останалата 1/2
ид.ч. от апартамента, както и ОСЪЖДА Фондация „А.с.д.“ да
предаде на С.Л.Н. владението на целия горепосочен
имот.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, от С.Л.Н., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Габрово, кв. ******, със съдебен адрес ***, партер, офис
№14, чрез адв. А.В., конституиран като наследник на починалата в хода на
процеса първоначална ищца Е.Л.Н., ЕГН **********, срещу Фондация „А.с.д.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: с. Лютиброд, община Мездра, ул. „Промишлена
зона“, че С.Л.Н., с ЕГН ********** е собственик по наследство от Е.Л.Н. на 24,375/276 ид.ч. от поземлен
имот
УПИ VIII-1487, кв. №514, по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповеди №№205/1981 г. и
339/1993 г., при граници на имота от две страни - улици, ПИ №1489 и ПИ №1483, с
площ по нотариален акт 276 кв.м., представляващ имот с идентификатор
77195.722.60 с площ от 280 кв. м., находящ се в гр. Хасково, ул. „******, при съседни
имоти с идентификатори: 77195.722.52,
77195.722.94,
77195.722.61
и 77195.722.59, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 108 ЗС в
установителната му част за разликата над 24,375/276 ид.ч. до претендираните 26,25/276
ид.ч., както и ОСЪЖДА Фондация „А.с.д.“ да
предаде на С.Л.Н. владението на целия горепосочен поземлен
имот.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, от С.Л.Н., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Габрово, кв. ******, със съдебен адрес ***, партер, офис
№14, чрез адв. А.В., конституиран като наследник на починалата в хода на
процеса първоначална ищца Е.Л.Н., ЕГН **********, срещу Фондация „А.с.д.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: с. Лютиброд, община Мездра, Промишлена зона,
че С.Л.Н. е собственик по наследство от Е.Л.Н. на 13/16 ид.ч. от апартамент №3 с идентификатор 77195.722.60.1.3, с площ от 57 кв. м., находящ се в гр. Хасково, ул. „******, при съседни самостоятелни обекти имоти с
идентификатори: на същия етаж: 77195.722.60.1.4, под обекта: 77195.722.60.1.1
и 77195.722.60.1.2; над обекта: 77195.722.60.1.5, като
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл. 108 ЗС в установителната му част, за разликата над 13/16
ид.ч. до претендираните 14/16 ид. ч. (равняващи се 7/8 ид.ч.) от апартамента, както и ОСЪЖДА Фондация „А.с.д.“ да
предаде на С.Л.Н. владението на целия горепосочен апартамент.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, от С.Л.Н., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Габрово, кв. ******, със съдебен адрес ***, партер, офис
№14, чрез адв. А.В., конституиран като наследник на починалата в хода на
процеса първоначална ищца Е.Л.Н., ЕГН **********, срещу Т.Г.М., ЕГН **********
и Н.Т.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, кант. №405, чрез
адв. Б. А., че С.Л.Н. е собственик по наследство от Е.Л.Н. на 1/2 ид.ч. от апартамент № 28, находящ се в гр. София, СО - район „Връбница”, ж.к. „******, състоящ се от дневна кухня и
сервизни помещения, с площ 44,75 кв.м., заедно с прилежащите избено помещение
№7 с площ от 4 кв.м., и 3,648% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж от терена, при съседи на жилището по доказателствен акт за
собственост: стълбище апартамент №27, апартамент №29, двор, и при съседи на
избеното помещение: коридор, мазе №6, мазе №8, коридор, и който апартамент
представлява по кадастрални данни самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№68134.2816.2406.4.28, при съседни самостоятелни обекти в сградата с
идентификатори: на същия етаж №68134.2816.2406.4.27 и №68134.2816.2406.4.29,
под обекта: №68134.2816.2406.4.25; над обекта: №68134.2816.2406.4.31, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 108 ЗС в
установителната му част за признаване за установено спрямо Т.Г.М. и Н.Т.М., че С.Л.Н.
е собственик на останалата 1/2 ид. ч. от апартамента, както и ОСЪЖДА Т.Г.М. и Н.Т.М. да предадат
на С.Л.Н. владението на целия горепосочен апартамент.
ОСЪЖДА С.Л.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Габрово, кв. ******, да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на Т.Г.М.,
ЕГН **********, съдебни разноски в общ размер на 1750
лв.
ОСЪЖДА С.Л.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Габрово, кв. ******, да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на Н.Т.М.,
ЕГН **********, съдебни разноски в общ размер на 1500
лв.
ОСЪЖДА всеки от тримата ответници, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметката на Софийски градски съд суми,
както следва:
- Фондация „А.с.д.“, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: с. Лютиброд, община Мездра, ул. „Промишлена зона“,
сумата от 747,94 лв.
- Т.Г.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Б.А. – САК, със съдебен адрес:***, кант. 405,
сумата от 732,91 лв.
- Н.Т.М., ЕГН **********,***,
чрез адв. Б.А. – САК,
със съдебен адрес:***, кант. 405, сумата от 732,91
лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: