№ 220
*** , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина И. Илиева
в присъствието на прокурора Славчо Иванов Иванов (РП-Русе)
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Частно наказателно дело
№ 20214520200934 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 154, ал. 3 и сл. от Закона за здравето (ЗЗдр).
Образувано е по искане на на д-р Т.М., в качеството на управител на „ЦПЗ-
Русе“ ЕООД за настаняване на М.И. на задължително лечение в лечебно заведение за
специализирана психиатрична извънболнична помощ.
В съдебно заседание представителят на РП-Русе заема становище за
основателност на искането предвид наличието на предпоставките на чл. 155 от ЗЗдр, а
именно предложеният за освидетелстване страда от психично заболяване и са налице
доказателства, че е опасен както за околните, така и за себе си. Счита, че при
определяне на формата на лечението и лечебното заведение, както и неговата
продължителност, следва да бъде съобразено становището на вещото лице по
изготвената в настоящото производство съдебно-психиатрична експертиза.
Адв. А.К. от АК-Русе – служебен защитник, счита, че от наличната по делото
доказателствен съвкупност се устновява, че И. страда от психично заболяване и при
непровеждане на съответното лечение е налице реална опасност за околконите и за
него. Солидаризира се със експертното заключение на вещото лице касателно формата
на лечението, лечебното заведение и неговата продължителност.
Предложеният за освидетелстване М.И. се явява лично, като не отрича
1
поставената му диагноза и се съгласява с формата и продължителността на
предложеното от вещото лице задължително лечение
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Предложеният за освидетелстване М. С. И. е ***, български гражданин, с
основно образование, женен, неосъждан, не работи, живее в ***, ***, с ЕГН:
**********. Същият не се води на отчет в „ЦПЗ-Русе“ ЕООД. Налице са данни за
наследствена обремененост, доколкото бащата на И. страда от психични заболявания и
към настоящия момент се намира за лечение в болницата в гр. Бяла.
През периода от месец май 2013 г. до 23.04.2021 г. И. пребивавал в ***, където
се занимавал с почистване на домове. И. употребявал ежедневно марихуана. По време
на престоя му във *** И. имал само веднъж проблем с органите на реда във връзка с
възникнал конфликт между него и хазяйна му, при който И. го ударил. Предложеният
за освидетелстване бил прибран в ареста и било образувано наказателно производство,
което не е приключило към настоящия момент.
През 2016 г. И. бил настанен в ***, където му била поставена диагноза за
психично заболяване - шизофрения. Там той престоял около една седмица, след което
през 2017 г. се прибрал в България, където лечението му продължило при амбулаторни
условия при ***, като му бил изписан медикамент с указанието да го приема
постоянно. И. приемал това лекарство около месец-два, след което спрял приема му.
През 2018 г. И. започнал работа във фирма ***, а впоследствие отново заминал
за *** ***. През месец април 2021 г. състоянието на И. се обострило, същият започнал
да има халюцинации, привиждало му се, че го преследват. Последният бил вербално и
физически агресивен към свидетелката П. И.а, която по това време също се намирала в
*** ***. Вследствие от настъпилия конфликт между И. и свидетелката П. И.а,
предложеният за освидетелстване решил да се прибере в България. След като се
прибрал в България, И. заживял в апартамента на свидетелката М.С., негова майка,
находящ се в ***, ***. Свидетелката С. била наясно, че синът страда от психично
заболяване и организирала преглед при ***. Състоянието на И. не се подобрило,
същият продължил да има халюцинации – считал, че свидетелката И.а има интимна
връзка с брат му, чистел постоянно, подреждал и изхвърлял вещи през терасата на
жилището, което обитавал.
На 03.05.2021 г. по сигнал на неустовено по делото лице обитаваният от И.
апартамент бил посетен от служители на Второ РУ при ОД на МВР-Русе и екип на
2
Спешна помощ. С оглед констатираното психично състояние на И., същият бил
закаран в ЦПЗ-Русе, където поради превъзбуденото му поведение бил обездвижен с
помощни средства. В посоченото състояние И. успял да изкърти решетка само със зъби
и уста, доколкото ръцете и краката му били напълно обезопасени. При приемането му
И. дал положителен уринен тест за употреба на марихуана.
С Решение № 05/17.05.2021 г. И. бил настанен за временно лечение в Мъжкото
отделение на „ЦПЗ-Русе“ ЕООД за срок от 24-часа, тъй като бил многоречив,
напрегнат, с тежко нарушен самоконтрол и висока амплитуда на негативния афект, с
данни за свръхценни идеи за мегаломанни налудности в рамките на семейния кръг.
С Разпореждане № 470 от 18.05.2021 г., постановено по ЧНД № 919/2021 г. по
описа на Районен съд – Русе, съдът разрешил да бъде продължен срока за временно
лечение на И. за срок от 48 часа, считано от 18.05.2021 г., 13:30 часа, в Мъжко
отделение към „ЦПЗ-Русе“ ЕООД.
От заключението по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице
доц. д-р Н.А. се установява, че предложения за освидетелстване страда от шизофрения
– параноидна форма, пореден пристъп, като същият не е провеждал лечение до
настоящия момент в „ЦПЗ Русе“ ЕООД. Експертът е приел среден риск от опасно
поведение при И. към момента на изготвяне на експертизата, тъй като същият е
некритичен към състоянието и поведението си, няма ясно съзнание за заболяването си
и не желае да се лекува, поради което оставен без системен контрол има риск да
прекрати предписаната му медикаментозна терапия. В същото време, според вещото
лице, И. е твърде експлозивен, непредсказуем и с агресивни тенденции. Съчетването на
тези обстоятелства – високият потенциал на опасните тендеции при непровеждане на
лечение и некритичността на И., се съчетават твърде неблагоприятно и правят риска от
общественоопасни прояви реален. Счита, че предложеният за освидетелстване се
нуждае от лечение в стационарна форма за срок от три месеца, от които 30 дни в
Мъжкото отделение на „ЦПЗ-Русе“ ЕООД и останалите 60 дни в отделение Дневен
стационар при „ЦПЗ-Русе“ ЕООД. Според експерта И. не е в състояние да изразява
информирано съгласие за провеждане на лечение. Сочи, че свидетелката С. се явява
подходящо лице от близкия му роднински кръг, което може да осъществява контрол по
отношение на провежданото лечение и дава информирано съгласие.
В съдебно заседание вещото лице поддържа експертното заключение, като в
допълниение отбелязва, че И. се е повлиял добре от провежданата до настоящия
момент медикаментозна терапия. Въпреки това счита, че И. следва да проведе
тримесечно лечение по посочения от нея начин, доколкото възникването на стресова
ситуация може да доведе до обостряне на състоянието му. В тази насока отбелязва, че
3
подобна стресова ситуация е налице и към настоящия момента, а именно заявеното
желание от страна на съпругата на И. да се разведе. Посоченото, съчетано с едно
внезапно прекъсване на приема на медикаменти и употреба на забранени вещества
и/или акохол, би могло до доведе до изпадането на И. в психотичен епизод. Акцентира,
че двумесечният период на лечение в отделение Дневен стационар при „ЦПЗ-Русе“
ЕООД би позволил да се провери дали И. е преодолял зависимостта си към
марихуаната.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена,
след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства
и доказателствени средства – писмени такива и гласни, а именно показанията на М.С. и
П. И.а, както и обясненията на предложения за освидетелстване, доколкото същите се
подкрепят и допълват взаимно и напълно съответстват помежду си относно фактите и
обстоятелствата, релевантни за настоящото производство. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелката С. и И.а, от които се установява, че И. страда от психично
заболяване от поне три-четири години, както и че същият системно злоупотребява с
марихуана. От показанията на И.а се установява, че имал халюцинации, привиждало
му се, че го следят, като от месец април 2021 г. състоянието му се обострило. И. бил
физически и вербално агресивен към нея – обиждал я е и посягал. Свидетелката С.
потвърждава, че И. страда от психично заболяване, като в тази връзка го е водило при
д-р Енев, който му предписал медикаментозна терапия. След прибирането си в
България през месец април 2021 г. бил превъзбуден, постоянно чистел и изхвърлял
вещи. От представената по делото докладна записка се установява, че служителите на
ОД на МВР са посетили обитавания от И. адрес по сигнал за буйстващо психично
болно лице, както и че по сведения на свидетелката С. последният страда от психично
заболяване и допреди идването на органите на МВР е буйствал и крещял. В
обясненията си И. не оспорва, че страда от психично заболяване и че е приемал
системно марихуана, както и че по своя преценка спрял предписаното му
медикаментозно лечение. От обясненията на И. се установява, че срещу същия се води
наказателно производство в *** ***, доколкото последният проявил агресия и ударил
хазяйна си. При изслушването си на 28.05.2021 г. И. заяви, че се чувства по-добре от
провежданата му медикаментозна терапия.
Съдът кредитира в цялост изготвената по делото съдебно-психиатрична
експертиза, като обективна, безпристрастна и компетентно изготвена. Вещото лице
подробно е мотивирало заключението си със съображения, които не следва да бъдат
преповтаряни.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи от правна страна:
4
Съгласно чл. 155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат лицата
по чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за здравето, които поради заболяването си могат
да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за
обществото или застрашава сериозно здравето им. Лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ са
психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции или с
изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; както и тези с
умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция. От
приетата от съда и неоспорена от страните съдебнопсихиатрична експертиза безспорно
се установи наличието на медицинския критерий за задължително настаняване и
лечение на предложения за освидетелстване И., а именно, че същият страда от
шизофрения – параноидна форма, пореден пристъп, което заболяване попада сред
изброените в чл. 146, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗЗ.
От събрания по делото доказателствен материал се установи наличието и на
юридическия критерии за задължително лечение, а именно поради заболяване
предложения за освидетелстване може да извърши престъпление както спрямо
близките си, така и спрямо непознати лица, с които е осъществил инцидентен контакт.
Посоченото е изводимо от факта, че предложеният за освидетелстване има налудни
преживявания по отношение на лица от близкия си кръг /налудно е убеден, че брат му
е имал интимни отношения със съпругата му/. По делото са налице и данни, че И. е
проявил физическа агресия към негов хазяйн по време на пребиваването му в Лондон,
като в тази връзка е бил задържан и било образувано наказателно производство, което
към настоящия момент не е приключило. От показанията на свидетелката П. И.а се
установи, че И. е проявил физическа и вербална агресия спрямо нея, като я обиждал и
посягал. Видно от приложената по делото докладна записка, изготвена от отзовалия
се служител на ОД на МВР, същият се е явил по сиглнал за буйстващо лице с психични
отклонения. Съдът счита, че поведението му е опасно и за неговото здраве и живот,
доколкото са налице данни за системна злоупотреба с наркотични вещества –
марихуана. Следва да се посочи, че И. не разполага с доходи, от които да се издържа,
живее в жилището на свидетелката С., като това допълнително го поставя в риск,
доколкото при една промяна във взаимоотношенията им, същият би останал без
подслон и финансова подкрепа. Съдът се солидаризира със становището на вещото
лице, че И. няма съзнание за психичната болест, от която боледува, и не би провеждал
предписаното му медикаментозно лечение в амбулаторни условия. Посоченото се
потвърждава и от обстоятелството, че, въпреки положените усилия от свидетелката С.,
организирала прегледи при психиатри в гр. Разград и гр. Варна, предложеният за
освидетелстване не е приемал изписаните му лекарства.
С оглед на гореизложеното и доколкото по делото се установи, че И. е със среден
риск от опасно поведение, съдът счита, че същият следва да бъде настанен за
5
принудително лечение в стационарна форма за срок от три месеца, от които тридесет
дни в Мъжко отделение на „ЦПЗ-Русе“ ЕООД, а останалите шестдесет дни в отделение
Дневен стационар на „ЦПЗ-Русе“ ЕООД.
Предвид данните по делото – показанията на свидетелката М.С. – майка на И.,
която заяви готовност да се грижи за сина си и да съдейства при провеждане на едно
евентуално лечение, както и заключението на вещото лице, съдът счита, че се установи
лице от близкия кръг на предложения за освидетелстване, годно да изразява
информирано съгласие за лечението му, а именно свидетелката М.С.. Следва да се
отбележи, че по инициатива на на свидетелката С. И. е посетил психиатри в гр. Разград
и гр. Варна. Отделно И. заяви, че след приключване на задължителното си лечение ще
продължи възстановяването си при С., което означава, че последната ще следи за
изпълнението на съответната поддържаща терапия, доколкото заболяването е
хронично.
Предвид здравословното състояние на предложения за освидетелстване и факта,
че същият е безработен и не разполага с движимо и/или недвижимо имущество, то
разноските по делото следва да останат за сметка на държавата.
Така мотивиран и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА по отношение на М. С. И., ***, български гражданин, с
основно образование, женен, неосъждан, не работи, живее в ***, ***, с ЕГН:
**********, ДА БЪДЕ ПРОВЕДЕНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ –
СТАЦИОНАРНА ФОРМА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, от които тридесет дни в
Мъжко отделение на „ЦПЗ-Русе“ ЕООД, а останалите шестдесет дни в отделение
Дневен стационар на „ЦПЗ-Русе“ ЕООД.
ПРИЕМА липсата на способност у освидетелствания М. С. И. /с установена по-
горе самоличност/, да изразява информирано съгласие за лечение, поради което на
основание чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето НАЗНАЧАВА М.Д. С. – майка на М. С.
И., да дава информирано съгласие за провеждане на лечението му.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски да останат за сметка на
Държавата.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред
6
Окръжен съд – Русе.
Препис от решението да се изпрати за сведение и изпълнение на „Център за
психично здраве Русе“ ЕООД.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7