Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара Загора, 17.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на четиринадесети април през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Минка
Петкова
и с участието на
прокурора: Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия Манолов
КАН дело № 112 по описа за 2021г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара
Загора против Решение №260059/27.01.2021г., постановено по АНД №3051/2020г. по описа на Районен съд Стара
Загора, с което е отменено Наказателно постановление №349а-1463/05.10.2020г.,
издадено от Директор Областна дирекция на МВР Стара Загора. В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено при
съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон - касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се изводът на съда, че съставът на чл.209а
от Закона за здравето няма самостоятелно приложение и поради липсата на
посочена привръзка към него издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно. Касаторът твърди, че посоченото от съда обвързване с чл.63,
ал.4 и ал.7 от Закона за здравето е влязло в сила на 14.05.2020г., т.е. след
съставяне на АУАН. По тези съображения моли за отмяна на решението,
потвърждаване на издаденото наказателно постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В случай, че от ответника се
претендират разноски за процесуално представителство от оправомощен адвокат или
съответно юрисконсулт, при условия на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение.
Ответникът по касация В.Е.Ж.,
редовно и своевременно призована за съдебно заседание, не се явява и не се
представлява. В постъпила по делото молба от процесуалния й представител адв.Т.В.
оспорва касационната жалба и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението
на РС Стара Загора да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на В.Е.Ж. ***, против Наказателно
постановление №349а-1463/05.10.2020г.,
издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора, въз
основа АУАН №1959а-606/12.05.2020г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева на основание чл.209а, ал.4, пр.2 във вр. с ал.1 от Закона за
здравето.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че В.Е.Ж. на
13.04.2020г., около 17:50 часа, се намира на открито обществено място, като
посещава бул. „***, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което е
нарушила въведената с т.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед
№РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемична
мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето, а именно: „Всички лица, които се
намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устатата“, с което виновно е нарушила чл.209а, ал.1
от Закона за здравето.
С обжалваното съдебно решение Районен съд – Стара Загора
е отменил посоченото наказателно постановление, като е приел, че описаната фактическа обстановка в
обстоятелствената част на наказателното постановление се потвърждава от
показанията на актосъставителя, но тази фактическа обстановка не съответства на
посочената норма като правна квалификация на деянието. Констатирано е, че АНО е
посочил частично правната квалификация на деянието – чл.209а, ал.1 от ЗЗ, с
което на практика не е посочил нарушените законови разпоредби с извършеното
деяние. Посочено е, че съставът на санкционната разпоредба съдържа няколко
отделни хипотези и препращания към различни норми – чл.63, ал.4 или ал.7,
чл.63а, ал.1 или 2 от ЗЗ, като този състав няма самостоятелно приложение и
следва да се привърже към някое от посочените норми, което в случая не било
направено. Прието е, че посочите съображения се отнасят и за посочената за
нарушена противоепидемична мярка по чл.63 от ЗЗ, която разпоредба съдържала 11
алинеи и множество хипотези, които не били конкретизирани в санкционния акт. Обосновано
е, че с посочените пропуски и несъответствия не е изпълнено изискването на
чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, което от своя страна се явява неотстранимо съществено
процесуално нарушение, опорочаващо формата на издадения санкционен акт и
ограничаващо правото на защита на жалбоподателя. По тези съображения Районен съд Стара
Загора е отменил обжалвания санкционен акт.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.
Настоящият касационен състав не
споделя изводите на въззивния съд за наличие на препращания, които да се
съдържат в посочената за нарушена норма на чл.209а,
ал.1 ЗЗ, към датата на извършване на процесното деяние – 13.04.2020г. Съгласно
първоначалната редакция на тази норма (ДВ, бр.28 от 2020г., в сила от
13.03.2020г.), отговорност се предвижда за лице, което наруши или не изпълни
въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление. С изменение обн. ДВ, бр.34 от 2020г., в сила
от 09.04.2020г., разпоредбата придобива следната редакция: който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000
лв. Едва с последващо изменение (ДВ бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.) на
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е предвидено, че който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и
чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000лв.
Следователно към датата на извършване на нарушението посочените от районният
съд разпоредби на чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2 от ЗЗ, не са се
съдържали в текста на чл.209а, ал.1 ЗЗ, поради което и не е следвало
посочената санкционна разпоредба да се привързва към някоя от тях, както е прието във
въззивното решение. Последното важи и за посочената за нарушена разпоредба на
чл.63 от ЗЗ (ДВ,
бр.23 от 2020г., в сила от 14.03.2020г.), която към датата на
извършване на деянието – 13.04.2020г., не съдържа 11 алинеи, както е посочил районния съд, а в 6 алинеи са регламентирани само
компетентността на определени държавни органи да въвеждат противоепидемични
мерки, задължението и условията за изпълнението им, както и какви забрани могат
да включват тези мерки. В този смисъл липсва
несъответствие на съдържанието на санкционния акт с изискването на чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН, а като е приел обратното Районен съд - Стара Загора е постановил
решението си при неправилно приложение на закона. Поради това въззивното
решение следва да бъде отменено и доколкото делото е изяснено от фактическа
страна и не се налага събиране на други доказателства, вместо него следва да
бъде постановено друго решение по съществото на спора. Процесното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, със
законово регламентираното по чл.57, ал. 1 от ЗАНН съдържание и при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява извършването
на вмененото на санкционираното лице нарушение, правилно квалифицирано по
административнонаказателния състав на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Не
се сочат, нито се установяват обстоятелства, изключващи вината на дееца и/ или
наказуемостта на деянието. Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не се характеризира
с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид,
свързани с незачитане на нормативните задължения по спазване на въведени
противоепидемични мерки със заповеди на органите на държавно управление. Отмяната
на акта, с които са въведени противоепидемичните мерки след датата на
извършване на процесното нарушение с последваща заповед на административния
орган, касае развилото се административно производство по издаване на заповедта
на министъра на здравеопазването и е ирелевантно за адмнистративнонаказателното
производство, свързано с възникването на административнонаказателна отговорност
за нарушаване на въведени с тази заповед мерки, действащи към момента на
извършване на деянието. Последното следва от изискването към гражданите да
съобразяват своето поведение с действащите правни актове, такива каквито са те,
когато се предприема дадено поведение.
По изложените съображения обжалваното пред
районен съд Стара Загора Наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане от страна на касатора пред районния и пред административния
съд за присъждане на разноски на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН ответникът следва
да бъде осъден да му заплати сумата 160 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за защита пред две съдебни инстанции, определено в минималния
размер по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл.второ, вр. чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260059/27.01.2021г.,
постановено по АНД №3051/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №349а-1463/05.01.2020г.,
издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора, с което на В.Е.Ж. ***, ЕГН:**********,
на основание чл.209а, ал.4, пр.2, вр. ал.1 от Закона за здравето, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА В.Е.Ж. ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 160 (сто и шестдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.