РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Велико Търново, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Любка Милкова
ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224100500284 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 56/27.01.2022г. по гр.дело № 157/2021г. по описа на РС-Горна
Оряховица, съдът е отхвърлил исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от
ГПК във вр. чл.92 от ЗЗД, предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
Парк София, 13 сграда 6, чрез процесуален представител : адвокат В. П. Г. от САК, със
съдебен адрес : гр. София 1606, бул. «България» № 81, вх. «В», ет.8, да приемане за
установено по отношение на ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН *******, с постоянен адрес: град П., бул.
„**” № , с настоящ адрес: град Г. О., ул. „**” № , че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Младост”, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМАТА от 324,37 лв. (триста двадесет и
четири лева и тридесет и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти за услуги, за която са издадени фактура №
**********/25.01.2019 г. и фактура № **********/25.01.2019 г., от която : сума в размер от
27,48 лв. (двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер +359*********, и
сума в размер от 296,89 лв. (двеста деветдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
17.10.2018г. за мобилен номер +359*********, от която: сумата от 62,46 лв. (шестдесет и два
лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
1
такси и сумата от 234,43 лв. (двеста тридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки),
представляваща неустойка за предоставено на лизинг мобилно устройство, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
240/22.10.2020г. по ч. гр. д. № 1603/2020г. по описа на ГОРС, като неоснователни.
Против решението е подадена въззивна жалба от „Теленор България“ ЕАД гр.София,
чрез пълномощника му адвокат В.Г.. Жалбоподателят, позовавайки се на ТР №1/2017 по
тълк.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС твърди, че решението било недопустимо -
постановено при наличието на абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск – при наличието на висящо производство по гр.д. №
597/2021г. на ГОРС, решението по което било преюдициално на спора, което налагало и
спиране на настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Счита
решението за постановено както при нарушение на процесуалните правила, така и при
нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени решението, вместо което да
установи вземането му против ответника за горните суми.
Ответникът по жалбата ИВ. АТ. ИВ., чрез особения му представител адвокат Й.И. –
преупълномощена, счита въззивната жалба за неоснователна, като постановеното от ГОРС
решение било валидно, допустимо и правилно. Моли съда да отхвърли жалбата и да
потвърди първоинстанционното решение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор за мобилни
услуги по заявка № ********* от 17.10.2018г., заявление за пренасяне на номера в мрежата
на Теленор от 17.10.2018г., приложениe – ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от 17.10.2018г., декларация-съгласие от 17.10.2018г., Общи условия
на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010г., всички приложени по ч.гр.дело № 1603/2020г.
по описа на ГОРС, между „Теленор България” ЕАД гр. София и ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН ****** е
сключен цитирания писмен договор, с който дружеството се задължава да предоставя на
абоната електронни съобщителни услуги, при условията на този договор и ОУ на «Теленор
България» ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, а
абонатът се задължава да заплаща услугите, активирани съгласно договора по избран от
него тарифен /абонаментен/ план за телефонен номер : **, СИМ карта **, а именно:
абонаментен план Тотал 24,99, с неограничени нац.минути и роуминг в зона ЕС, като
първоначалният срок е 24 месеца, стандартен месечен абонамент – 24,99 лв. на месец, дата
на издаване на фактурата – на 25-ти всеки месец.
Съгласно т.11 от договора и приложената към него декларация-съгласие от
17.10.2018г., потребителят декларира, че е запознат, получил е екземпляр и е съгласен да
спазва Общите условия на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонни услуги. Страните по процесния договор са постигнали и уговорка в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока на договора по вина или
инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по настоящия договор
или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последният да дължи за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване : а/ неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
2
стандартните месечни абонаменти; в допълнение на посочената неустойка потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност от отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора; б/ в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част
от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща
на оставащия срок на договора /т.11 от договора/.
Според приетите писмени доказателства - договор за лизинг от 17.10.2018г., Общи
условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G connect center,
телефонен апарат или друго устройство, «Теленор България» ЕАД – лизингодател е
предоставил на клиента ИВ. АТ. ИВ. – лизингополучател мобилно устройство ALCATEL 5
Dual Black, със зарядно устройство, упътване и гаранционна карта, срещу договорена обща
цена на лизинговата вещ е 312,57 лв. с включен ДДС, а за ползването й лизингополучателят
се е задължил да заплати 23 месечни вноски в размер на 13.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги за
телефонен номер +359*********. Съгласно чл.4 от договора за лизинг, с подписването на
този договор лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава
устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на
договорените технически характеристики, и е комплектован с цялата документация, вкл.
гаранционна карта. Според чл.6 от договора за лизинг, потребителят декларира, че е
получил, запознат е изцяло, приема безусловно и е съгласен да спазва Общите условия на
договора за лизинг на устройство и тези ОУ са неразделна част от договора.
Видно от приложените по делото заверени преписи от договор за мобилни услуги по
заявка № ********* от 17.10.2018г., приложениe – ценова листа за абонаментни планове за
частни и корпоративни клиенти от 17.10.2018г., декларация-съгласие от 17.10.2018г., в
същия е визирано, че се сключва между „Теленор България” ЕАД гр. София и ИВ. АТ. ИВ. с
ЕГН ******, и по силата на този договор дружеството се задължава да предоставя на
абоната електронни съобщителни услуги, в съответствие и при спазване на Общите условия
на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с потребителите на съответния вид услуги,
а ответникът се задължава да заплаща услугите, активирани съгласно договора по избран от
него тарифен /абонаментен/ план за телефонен номер: +359*********, СИМ карта
89359050000109621113, а именно : абонаментен план Тотал 10,99, за срок от 24 месеца.
Съгласно т.11 от договора и приложената към него декларация-съгласие от 17.10.2018г.,
потребителят декларира, че е запознат, получил е екземпляр и е съгласен да спазва Общите
условия на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги, както и е вписана клаузата за неустойка, подробно описана по-горе.
Жалбоподателят е издал на потребителя фактури, както следва : 1/ фактура №
******/25.10.2018г., издадена за отчетен период 19.10.2018г. – 24.10.2018г., на обща
стойност 45,75 лв. с включен ДДС, относно получено устройство на лизинг; 2/ фактура №
**********/25.10.2018г., издадена за отчетен период 17.10.2018г. – 24.10.2018г., на обща
стойност 48,02 лв. с включен ДДС; 3/ фактура № **********/25.11.2018г., издадена за
отчетен период 25.10.2018г. – 24.11.2018г., на обща стойност 220,67 лв. с включен ДДС; 4/
фактура № **********/25.11.2018г., издадена за отчетен период 25.10.2018г. – 24.11.2018г.,
на обща стойност 59,01 лв. с включен ДДС; 5/ кредитно известие №
**********/25.12.2018г., издадено за отчетен период 25.11.2018г. – 24.12.2018г., на обща
стойност 227,60 лв. с включен ДДС; 6/ фактура № **********/25.01.2019г., издадена за
отчетен период 25.12.2018г. – 24.01.2019г., на обща стойност 83,56 лв. с включен ДДС; 7/
фактура № **********/25.01.2019г., издадена за отчетен период 25.12.2018г. – 24.01.2019г.,
на обща стойност 809,88 лв. с включен ДДС, която включва задължение за заплащане на
3
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 296,89 лв., вноска
за лизинг в размер на 285,39 лв., задължения от предходен период с ДДС – 227,60 лв.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от
ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирана страна, имаща
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от
ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
В открито съдебно заседание съдът е отхвърлил молбата на въззивника за спиране на
производството по настоящото дело до приключване на производството по гр.д. №
597/2021г. на ГОРС, тъй като двете производства нямат твърдяното отношение на
преюдициалност.
Предявените искове с правно основание чл. 415 от ГПК – да се установи вземането на
жалбоподателя против ответника по жалбата за сумата от 324,37 лв. (триста двадесет и
четири лева и тридесет и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти за услуги, за която са издадени фактура №
**********/25.01.2019 г. и фактура № **********/25.01.2019 г., от която: сума в размер от
27,48 лв. (двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер +359*********, и
сума в размер от 296,89 лв. (двеста деветдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
17.10.2018г. за мобилен номер +359*********, от която: сумата от 62,46 лв. (шестдесет и два
лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси и сумата от 234,43 лв. (двеста тридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки),
представляваща неустойка за предоставено на лизинг мобилно устройство, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
240/22.10.2020г. по ч. гр. д. № 1603/2020г. по описа на ГОРС, са неоснователни.
В случая ответника притежава качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Според чл. 143 от
ЗЗП "неравноправна клауза" в договор сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като се изброяват примерно такива в точка 1-19. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. В
случая, с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват
от представител на жалбоподателя – търговец, то ответника не е имал възможност да изрази
волята си и съгласието си по отношение на клаузата за неустойката, поради което и може да
се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза.
В настоящия случай процесната клауза за неустойка във всеки един от процесните
договори осъществява съставите на чл. 143, т. 5, т. 6 и т. 14 от ЗЗП, тъй като налага на
потребителя изпълнение да заплати абонаментните такси до края на действието на договора,
без доставчикът на практика да предоставя услугите по него, тъй като е прекратил
едностранно същия. Така мобилния оператор получава имуществена облага от насрещната
страна – потребител в размер, какъвто би получила ако договорът не беше прекратен, но без
4
да предоставя своята насрещна престация във формата на мобилни услуги. С това
уговорената в Договорите неустойка излиза много извън типичната си обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, което води до значително неравновесие между
правата и задълженията на мобилния оператор и на абоната, създавайки условия за
нарушаване на принципа на справедливост. При това положение клаузата на основание чл.
143, т. 5 и т. 6 и т. 14 от ЗЗП е нищожна. За нищожността на такава клауза съдът следи
служебно и без да е наведено възражение от ответника. Няма пречка размерът на
неустойката да надхвърля вредите на неизпълнението, но същата противоречи на добрите
нрави тъй като е обвързана с размера на абонаментните вноски за пълния срок на договора,
по който едната страна не изпълнява задълженията си, а другата следва да заплаща цената
на непредоставените услуги.
Нищожността на неустоечната клауза изключва възникването на претендираното въз
основа на нея вземане за неустойка, поради което и предявения иск е неоснователен. Следва
да се отбележи, че искането да се присъди неустойка в редуциран размер на 3 месечни
абонаменти вноски не променя изводите на съда - нищожна клауза за неустойка не поражда
права и задължения, което изключва възникването вземане за неустойка в намален размер.
Предвид нищожността на клаузата за неустойка, без значение са доводите на
жалбоподателя, развити във въззивната жалба, че клаузата в ОУ на договора, даваща право
на оператора едностранно и без предизвестие да прекрати договора, валидно дерогирала
общото правило на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Въпреки това, съдът приема, че неустойката се
дължи при прекратяване на договора, като обаче в конкретния случай доказателства, че
другата страна по договора е узнала за неговото прекратяване, както и за датата на
прекратяването му, не са представени по делото. Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че клаузата в ОУ на договора, даваща право на оператора едностранно и без
предизвестие да прекрати договора, валидно дерогирала общото правило на чл.87, ал.1 от
ЗЗД. Право да развали едностранно договора има само изправната страна по него, а с оглед
установеното по делото, жалбопосателят не доказва своята изправност във връзка с
надлежното упражняване на правото на разваляне. Жалбоподателят в настоящото
производство не доказва твърдяното в исковата му молба основание за едностранно
предсрочно прекратяване на процесните договори от страна на „Теленор България” ЕАД,
кога е настъпило това прекратяване и осъществено ли е по надлежния ред. По изложените
съображения съдът намира, че жалбоподателят не се е ползвал от правото си да прекрати
договора с абоната, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора за абонаменти за услуги.
Искът за установяване на вземането на жалбоподателя против ответника по жалбата
за сумата 234,43 лв., също е неоснователен и недоказан. Ищецът се позовава на договора за
мобилни услуги от 17.10.2018г. за търсене на сумата 234.43 лв., като твърдяна разлика
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договора за лизинг. В договора за лизинг от 17.10.2018г. страните са уговорили дължима
обща лизингова цена от 312.57 лв., платима на 23 месечни вноски по 13.59 лв. Липсва
уговорка при неизпълнение на договора лизингополучателят да дължи други суми, освен
законната лихва – чл.6, ал.7 от ОУ на договора за лизинг, и неустойка до размера на общата
цена, посочена в писмения договор между страните - чл.11, ал.2 от същите ОУ, която е
312.57 лв. Освен, че липсва връзка между двата договора, нито в договора за мобилни
услуги, нито в договора за лизинг е посочена конкретна цена на устройството, дължима при
условията на договорите.
Претенцията си за сумата 234.43 лв. ищецът основава на сключения с ответника
договор за мобилни услуги, в който е включена клаузата, според която е уговорено
задължение за потребителя при изтичане на срока, да заплати разликата между цената на
устройството без абонамент, съгласно ценова листа на Оператора, и заплатената обща
5
лизингова цена по договора за лизинг. По своята същност това е неустойка за разваляне на
договора поради виновно неизпълнение на задължения по него. Съдът приема, че в случая се
претендира неустойка с компенсаторен характер в размер на дължимата разлика в пазарната
цена на предоставеното устройство и преференциалната такава, поради това същата
съответства на очакваните от неизпълнението на поетото задължение вреди. Надлежното
упражняване на потестативното право за разваляне обаче е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от
развитието на облигационното правоотношение.
Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на
правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД. Писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. По делото не се твърди и
не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което му
предоставя подходящ срок за изпълнение и за прекратяване на договора. Установяване
факта на получаването на писменото предизвестие от абоната е от значение не само за
доказване на основанието, но и размера на иска. По изложените съображения съдът намира,
че жалбоподателят не се е ползвал от правото си да прекрати договора с абоната, поради
което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за разликата между цената на
устройството без абонамент, съгласно ценова листа на Оператора, и заплатената обща
лизингова цена по договора за лизинг.
Поради изложените мотиви исковете по чл.415 от ГПК за неустойката са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени изцяло в претендирания размер, а обжалваното решение, следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото, ответникът по жалбата има право на разноски, но такива не са
направени и поискани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56/27.01.2022г. по гр.дело № 157/2021г. по описа на РС Горна
Оряховица.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6