ПРИСЪДА № 4
Гр. Разград 04 02 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд на четвърти февруари 2011 година в публично заседание в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : А.
ХАСАН
М.К.
Секретар
: М.Н.
Прокурор :
Милена Пенчикова
Като
разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
нох дело
№ 9 по описа за 2010 г.
и
на основание чл. 303 от НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С.А.А. / С. А. /,
роден на 03 09 1961 г. в гр. Разград, обл. Разград,
неосъждан, ЕГН **********,с двойно гражданство – българско и турско, живущ ***
за ВИНОВЕН в това, че на 07 11 2008 г. в
с. Китанчево, обл.
Разградска, при управление на пътно превозно средство – автомобил – микробус “
Фолксваген Транспортер “ с турски регистрационен
номер * със скорост 77 км / ч нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, задължаващи го при избиране скоростта на
движение да се съобразява с атмосферните условия, със състоянието на превозното
средство, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидими препятствие, да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението и в чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, задължаващ го в населено място да се движи със скорост не по – висока
от 50 км / ч и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на 52
годишната Д.К.С. ***., изразяваща се в закрито множествено счупване на дясната подбедрица – глезен, довело до трайно затруднение в
движението на десния долен крайник и до смъртта на 50 – годишния Р.О.Ш. ***.,
настъпила на 08 11 2008 г. в резултата на травматичен шок, развил се на базата
на съчетана травма, като след деянието избягал от местопроизшествието –
престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, предл. 3 и 4, б. “ б “, предл. 1 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 и чл.
36 от НК го осъжда на пет години и шест месеца лишаване от свобода, което на
основание чл. 59, ал.1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо
общежитие от открит тип при общ първоначален режим.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.А.А. / С. А. / за невиновен
горното престъпление да представлява особено тежък случай и го оправдава по
това обвинение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 343г вр. с 343, ал. 4 вр. с ал. 3, предл. 3 и 4, б. “ б “, предл. 1 вр. с чл. 37, т. 7, предл. 2 от
НК налага на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
пет години.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ доказателства работен
гащеризон зелен цвят; спортно яке, зелено на цвят; блуза, сива на цвят; тениска с къс ръкав – зелена, анцунг
долнище, с преобладаващ лилав цвят; слип, син на
цвят, чорапи, черни да се върнат на наследниците на починалия Р.О.Ш..
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ доказателства множество твърди бели на цвят
твърди парченца с различна големина, жълти парченца от страничен пътепоказател;
множество парченца безцветни стъкълца, странично огледало; множество парченца
стъкълца от страничен пътепоказател да се унищожат след влизане в сила на
присъдата.
ОСЪЖДА подсъдимия С.А.А. / С. А. / да
заплати по сметка на ОС – Разград сумата 616.50 лева, представляваща разноски
по делото.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва в 15 – дневен срок от днес
пред Варненски апелативен съд
Председател :
Съдебни заседатели : 1.
2.
МОТИВИ към присъда № 4 / 04 02 2011 г., постановена
по нох дело № 9 8 2010 г. по описа на ОС – Разград,
докладчик съдия Лазар Мичев
Обвинението против подсъдимия С.А.А. /
С. А. / е в това, че на 07 11 2008 г. в с. Китанчево,
обл. Разград, при управление със скорост 83 км / ч на
пътно превозно средство категория “ В “ – автомобил, представляващ микробус
марка и модел “ Фолксваген Транспортер “ с турски
регистрационен № ***, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20 от ЗДвП,
задължаващи го да контролира непрекъснато управляваното пътно превозно средство
и при избиране скоростта на движение да съобразява атмосферните условия, релефа
на меестността, състоянието на пътя и превозното
средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението и
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие и при възникване на опасност за движението да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре и
в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, задължаващи го в населено място да не превишава
скорост със стойност над 50 км / ч и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на 52 – годишната Д.К.С. ***., изразяваща се в закрито множествено
счупване на дясната подбедрица – глезен, довело до
трайно затруднение в движението на десния крайник и смъртта на 50 – годишния Р.О.Ш.
***., която настъпила на 08 11 2008 г. в резултата на травматичен шок, развил
се на базата на съчетана травма, като избягал от местопроизшествието и случая
се явява особено тежък – престъпление по чл. 343, ал. 4 вр.
с ал. 3, предл. 3 и 4, б. “ б “, предл.
2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Прокурора счита, че в хода на
проведеното съдебно следствие това обвинение е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Макар и по делото да не се налице преки доказателства,
прокурора счита, че от събраните косвени такива може да се направи единствено
възможния извод за вината на подсъдимия в извършване на престъплението за което
е обвинен. Прокурора счита, че по делото са налице и безспорни доказателства
относно квалифициращото обстоятелство – бягство от местопроизшествието, както и
че случаят е особено тежък. В заключение предлага на съда, след като признае
подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение да му наложи предвиденото за
това деяние наказание лишаване от свобода
около и над средния размер при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, което да изтърпи ефективно. По отношение на наказанието лишаване
от право да управлява МПС прокурора предлага съдът да наложи същото в
максимален размер.
Повереника на частните обвинители също
така счита, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин. Освен това
счита, че по делото не са събрани доказателства, които да сочат, че пострадалия
Ш. е бил в пияно състояние при ПТП – то и в този смисъл не е допринесъл с
поведението си за настъпване на вредоносния резултат. В заключение отправя
молба, след като съдът признае подсъдимия за виновен да му наложи справедливо
наказание от 10 години лишаване от свобода, по отношение на наказанието
лишаване от права моли същото да бъде наложено в максимален размер.
В защитната си реч защитника на
подсъдимия заявява, че според него обвинението не е доказано по несъмнен и
безспорен начин. Счита, че същото е изградено не въз основа на убедителни и
безспорни доказателства, а въз основа на предположения. Твърди, че по делото не
е доказано, че автомобила е управляван от подсъдимия, не са налице убедителни
доказателства от които да се установи точния маршрут, по който се е движел този
автомобил. Твърди се също така, че по делото не е доказано, че именно с
автомобила на подсъдимия е причинено ПТП – то, при което е причинени увреждания
на С. и смъртта на Ш.. Защитата счита, че
обвинението твърде широко и произволно борави с безспорни факти за да обоснове
вината на подсъдимия. На следващо място се поставя под съмнение
причинно-следствената връзка между смъртта на Ш. и получените от С. телесни
увреждания, като се твърди, че в случая по отношение уврежданията на С. може да
се приеме, че е налице случайно деяние. На следващо място се оспорва
квалификацията особено тежък случай. Освен това се излагат съображения, че
пострадалия Ш. допринесъл с поведението си настъпване на вредоносния резултат,
тъй като бил употребил алкохол и не пресичал платното на пешеходна пътека. В
заключение, в условията на алтернативност, защитата
отправя молба, в случай, че съдът намери подсъдимия за виновен да му наложи
наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и да приложи разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 от НК, като отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен
срок. Счита, че по този начин биха се постигнали целите на индивидуалната и на
генералната превенция.
Съдът обсъди събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,
както и доводите, и становищата на страните прие от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия С.А.А. / С. А. / е роден на
***, не е осъждан, същият е лице с двойно гражданство – българско и турско.
Подсъдимият е правоспособен водач и от 20.09.1979г. притежава категории “В” и
“С” и “М” и “Т”. Последното му българско свидетелство за управление на МПС е издадено
на 06.03.2002г.
Съпругата на подсъдимия – Г. И. А. /Г./
също е лице с двойно гражданство – българско и турско.
Освен жилище в Република \Турция –
гр.Истанбул/, двамата имали жилище и в с.Веселина, обл.
Разград.
Подсъдимият основно се занимавал с
превоз на пътници и товари от Република България до Република Турция и обратно.
Тази дейност той осъществявал с притежавания от него пътнически микробус –
“Фолксваген Транспортер” с турски регистрационен № ***
– бял на цвят. При тези пътувания подсъдимия обикновено бил придружаван от
съпругата си за другар.
В изпълнение на тази дейност на
01.11.2008г. двамата влезли в България от Република Турция със същото превозно
средство, заедно с още девет лица.
На 04.11.2008г. подсъдимия и съпругата
му, заедно с още три лица напуснали страната в обратна посока към Република
Турция.
На 07.11.2008г. в 10:00 ч. подсъдимия и съпругата му със същото превозно средство влезли в
Република България през ГКПП – Капитан Андреево.
Свидетелят И.О. е тъст на подсъдимия и
баща на съпругата му. О. живеел със своята съпруга в с.Тодорово, обл. Разград.
Свидетелят З.М. е сестра на съпругата
на подсъдимия и живеела със семейството си в с. Вокил, общ. Дулово.
На 07.11.2008г. около 17:30 ч. подсъдимия и съпругата му пристигнали в с. Вокил и
се отбили за около 10 мин. в дома на свидетеля М.. Разговорът провели на
улицата пред къщата. Пътували с техния бял микробус. Времето било мъгливо и се
стъмвало. На тръгване свидетеля М. видяла, че и двата фара на микробуса
работят.
По късно същата вечер около 18-18:30ч.
подсъдимия и съпругата му се отбили в с. Тодорово при родителите на последната.
Там останали около 10-20мин., като подсъдимия дори не влязъл в къщата, а чакал
в микробуса. Когато тръгвали свидетелят О. видял, че и двата фара на микробуса
работят.
Свидетелят Б. С. ***. Около 18:30 –
19:00ч. той видял подсъдимия да управлява белия бус.
Двамата се познавали от преди. С. видял, че фаровете на микробуса светят.
Микробуса бил спрян пред дома на О., а след около 30мин. С. видял, че микробуса
вече го няма там.
След като напуснали с. Тодорово
подсъдимия и съпругата му се отправили към гр. Исперих. Пътят им минавал през
с. Китанчево. В същото село, на ул.***, живеела пострадалата Д.С.. През една
къща от нейната, на същата улица, в дом № ** живеел пострадалия Ш., заедно със
синът си – свидетеля Т.О..
Същият ден пострадалия Ш. и свидетеля Б., с
който били колеги, били на работа до около 16.30 – 17.00 ч., след което се
разделили.
Около и след 19 ч., синът на
пострадалата С. – свидетеля С.Н. разтоварвал багаж от багажника на автомобила
си, който бил паркиран на широкия тротоар пред дома на майка му. Тъй като
капака на багажника не се задържал в отворено положение, свидетеля С.
придържала с двете си ръце капака отворен. В тази поза тя била стъпила върху
тротоара в близост до пътното платно, а синът й бил отдясно на нея, от страната
на къщата.
По същото време обвиняемия Ш. се
прибирал към домът си. За да отиде в къщата си той трябвало да прекоси ул.Хан
Аспарух.
Междувременно подсъдимия управлявал
микробуса по същата улица със скорост 77 км/ч.
В момента, в който Ш. бил пресякъл по –
голямата част от пътното платно и се намирал в лентата за движение на
микробуса, той бил ударен от последния. Ударът бил с предната, дясна част на
микробуса, в дясната страна на тялото на Ш., при контактна повърхност в гръбно-странична област на гръдния кош.
Следствие на удара тялото на
пострадалия Ш. било пренесено върху предната, дясна част на микробуса на
разстояние 14.30 м. от мястото на самия удар. След като тялото на Ш. било
отхвърлено от микробуса в страни, то се ударило в тялото на свидетеля С.. Следствие
на този удар С. паднала на земята, заедно с тялото на Ш.. Свидетелят Н. видял,
че майка му е паднала на земята и започнал да вика, че майка му била блъсната.
След удара микробуса спрял на около 30м. от мястото където се намирали Н., майка
му и пострадалия Ш., постоял няколко секунди и потеглил. Н. видял, че буса е с мръсно бял цвят, но не можал да види
регистрационния номер.
По същото време свидетеля Б.Б. бил
излязъл да си купи цигари от магазин. Когато си тръгвал той видял да се движи
бял микробус Фолксваген в посока от с. Тодорово към гр.Исперих. На Б. му
направило впечатление, че микробуса се движи с високи обороти на двигателя и
със скорост около 60-70 км/ч. Освен това видял, че десният му фар не свети.
Микробусът минал под една от уличните лампи и Б. видял числото 34 върху
регистрационната табела, но не можал да види дали регистрацията е българска или
чужда.
Свидетелят Р.С. живеел със семейството
си в с.Ясенково, община Венец, област Шумен. Синът му
– свидетелят С.А., с когото живеели заедно, имал фирма, която се занимавала с
ремонт на автомобили. Свидетелят Р.С. бил женен за по-голямата сестра на
подсъдимия. Подсъдимия решил да се възползва от тези обстоятелства и се обадил
на свидетеля Р.С. в 19.42 ч. на домашния му телефон, като го помолил да отиде в
автосервиза. Няколко минути след като Р.С. отишъл в сервиза, там пристигнал с
микробуса и подсъдимия. На място Р.С. видял, че са счупени десния фар и мигач
на микробуса. Подсъдимият поискал спешно да оправят автомобила, тъй като на
следващият ден трябвало да бъде в Истанбул, поради неотложни ангажименти.
Свидетелят Р.С. се обадил на свой
познат – свидетеля Р.Х., който се занимавал с автотенекеджийство
и боядисване. Обадил се и на синът си, от който поискал да намери фар и мигач.
Синът му от своя страна се обадил на свидетеля Е.А., който притежавал такава
марка и модел микробус, но с оранжев цвят.
Свидетелят Х., с бяла боя, която носел
от домът си, боядисал мястото където ламарината била деформирана – в областта
на десния фар и десния калник. Освен това участвал в монтажа на взетите от
микробуса на Е. десен фар и десен мигач на микробуса на подсъдимия. Освен това
било сменено и дясното странично огледало на микробуса на подсъдимия с това от
микробуса на Е., тъй като огледалото на управлявания от подсъдимия микробус
било счупено.
Х. и Р.С. работили до около 3 ч. през
нощта. След като ремонта приключил подсъдимия прибрал в своя микробус свалените
и повредени остатъци от фара и мигача. След това двамата със съпругата му се
отправили към границата с Република Турция. На следващия ден – 08.11.2008г. в
9.00ч. двамата със същия микробус напуснали пределите на страната и след този
момент няма данни да са се завръщали отново.
Междувременно след произшествието
свидетеля Н. се обадил на Спешна помощ. Няколко минути по-късно дошла линейка,
с която пострадалия Ш. бил откаран в МБАЛ – Исперих, където на следващия ден
починал. Пострадалата С. била транспортирана от своите близки до болница в
гр.Варна.
За произшествието била уведомена
полицията в Исперих и същата вечер – на 7.11.2008г. от 21.15 ч. до 23 ч. бил
извършен оглед на местопроизшествието Изготвени били фотоснимки и били иззети
веществени доказателства.
На 11.11.2008 г. бил извършен оглед и
на микробуса на свидетеля Е., при който също били изготвени фотоснимки.
Междувременно на микробуса на Е. били поставени нови части – фар, мигач и
огледало, закупени от Р.С..
Според заключението на химическата
експертиза в кръвта на пострадалия Ш. не е открито наличие на етилов алкохол
Според заключението на СМЕ при огледа
на трупа на пострадалия Ш. се установили травми по главата, гръдния кош,
корема, таза и десния крайник. Освен това били установени оток на мозъка, оток
на белия дроб и други увреждания. Според вещото лице причина за смъртта на Ш. е
травматичния шок, развил се на базата на съчетаната травма. Вещото лице сочи,
че травматичните увреждания са причинени по общия механизъм на удар с или върху
твърд, тъп предмет, получени са прижизнено и добре
отговарят да са причинени по начина, посочен в предварителните сведения,
блъснат от МПС пешеходец, който от своя страна се блъска в друг такъв. Според
локализацията на уврежданията удара е бил в дясната страна на тялото при
контактна повърхност гръбно странична област на
гръдния кош. В съдебно заседание вещото лице сочи, че тежките увреждания са
следствие на удар от страна на автомобила върху пострадалия с придадена
кинетична енергия.
Във второто заключение на СМЕ се сочи,
че пострадалата С. е получила в резултата на ПТП множествено счупване на
дясната подбедрица – глезен, довело до трайно
затруднение и временна загуба на основната функция на долния крайник.
Според заключението на АТЕ Ш. е блъснат
с предната дясна част на микробуса.
По отношение скоростта на движение на буса, вещото лице е посочило няколко варианта. По
оставените и намерени на място спирачни следи е определил единия от
компонентите за изчисляване на скоростта, а именно 38.07 км/ч.
В зависимост от разстоянието на
отхвърляне на тялото вещото лице е посочило като втори компонент три варианта –
39 км/ч, 40.86 км/ч и 44.44 км/ч. В съдебно заседание вещото лице не можа
аргументирано да обоснове, защо приема последната величина. Така при сбора от
двата компонента той е получил различни резултати за скорост на движение между
77 км/ч и 83 км/ч. При липсата на обоснована аргументация съдът прие, че
скоростта на микробуса непосредствено преди предприемане на спиране е била 77
км/ч., който е по – благоприятния за подсъдимия вариант. По отношение на
механизма на ПТП вещото лице сочи, че водача на МПС е предприел аварийно
спиране, след като видял пострадалия на пътното платно пред себе си, след което
го блъснал с предната , дясна част на микробуса. Първоначалният контакт на
пострадалия с превозното средство бил в областта на дясната подбедрица,
след това в тазовата област и последващ
удар в дясното странично огледало с главата. Следва тъй нареченото носене на
тялото и последващото му отхвърляне.
В експертизата се сочи, че при
скоростта, с която се е движел
подсъдимия удара е бил непредотвратим, тъй като опасната зона е по-голяма от
разстоянието на осветеност, което водача е имал, движейки се на къси светлини,
което разстояние на осветеност е определено на около 40 м. В първата АТЕ вещото лица сочи, че при
скорост от 83 км / ч в момента преди аварийното задействане на спирачките
опасната зона е 73.08 м., т. е. с около 33 м. повече от зоната на осветеност. В
настоящия случай съдът прие, че скоростта, с която се е движел микробуса не е
83 км / ч, а 77 км /ч. При това положение съдът прие, че приетата с 6 км / ч по
– ниска скорост, а именно 77 км / ч, не може да компенсира разликата от 33 м. в
повече опасна зона, която е определена при скорост от 83 км / ч. При това
положение съдът прие, че и при по – ниската скорост на движение от 77 км / ч,
опасната зона за спиране е повече от зоната на осветеност, която, както вече бе
посочено е 40 м. В допълнителната АТЕ вещото лице сочи, че ако водача се е
движел с разрешената от закона скорост от максимум 50 км/ч удара би бил
предотвратим, тъй като опасната зона за спиране при тази скорост би била 34.35
м., т. е. по – малко от зоната на осветеност на къси светлини, която е 40
метра.
По доказателствата:
Очертаната фактическа обстановка съдът
прие въз основа показанията на
свидетелите Р.Х., Е.А., Р.С., Б.Б., И.О., Б. С., З.М., С.Н., Д.С., С.А. и Т. О.;
Протоколи за оглед и фотоалбуми към тях, Справка за задгранични пътувания,
метеорологична справка, Справка за проведени телефонни разговори, Справка за
съдимост, Заявления за издаване на документи за самоличност, епикризи и история
на заболяването, акт за смърт и
удостоверение за наследници, протокол за доброволно предаване, веществени
доказателства, заключения на назначените по делото експертизи и веществените
доказателства.
С много малко изключения изброените
доказателства и доказателствени средства
са вътрешно непротиворечиви, логични и в своята съвкупност изясняват в
хронологичен ред имащите значение по случая факти и обстоятелства. Всички те са
събрани по предвидения в НПК ред и са годен доказателствен материал.
Съдът подложи на анализ
доказателствата поотделно и в съвкупност при което констатира следното:
При анализа на показанията на
свидетеля З. М. – сестра на съпругата на подсъдимия съдът прие, че в по –
голямата си част същите следва да бъдат кредитирани като относими, логични,
последователни и съответстващи на останалите доказателства. Съдът обаче не
споделя показанията в частта, в която М. сочи, че подсъдимия и неговата съпруга
и нейна сестра, след като потеглили от дома й в с. Вокил,
потеглили за с. Чуковец, община Алфатар, намиращо се
в посока, обратна на тази, в която се намира с. Тодорово. Показанията й, в тази
им част, противоречат на показанията на баща й – свидетеля И.О., които пък от своя страна се подкрепят
от показанията на св. Б. С.. Свидетеля М. може и да е останала с мисълта, че
подсъдимия и съпругата му се отправили към с. Чуковец,
но в действителност, след с. Вокил те се отправили
към с. Тодорово. Това обстоятелство съдът прие като анализира от една страна
показанията на св. М. относно времето през което подсъдимия и съпругата му са
били в с. Вокил – около 17.30 часа и са останали
около 10 минути. От друга страна са показанията на св. И.О., според който
подсъдимия и съпругата му били в с. Тодорово около 18.00 – 18.30 часа.
Разстоянието от с. Вокил до с. Чуковец
е над 20 километра. Разстоянието от с. Вокил до с.
Тодорово е 11 километра. В случай, че се приемат за верни показанията на М. в
тази им част следва да се приеме, че подсъдимия и съпругата му са изминали
разстоянието от над 50 км. По маршрута - с. Вокил –
с. Чуковец и обратно от с. Чуковец,
през. с. Вокил до с. Тодорово за около 30 – 40
минути, като в това време следва да се включи и предаването на багаж, според
показанията на М.. В показанията си св. С. също сочи, че видял в с. Тодорово
подсъдимия да управлява белия микробус около 18.30 часа. Относно времето,
когато подсъдимия и съпругата му са били в с. Тодорово, тези показания
съответстват приблизително на показанията на св. И.О..
Всъщност въпроса дали подсъдимия и
съпругата му са ходили този ден преди 18.30 – 19.00 часа в с. Чуковец не е и от съществено значение за изясняване на
имащите значение за делото обстоятелства. Това е така, тъй като от показанията
на с. С. и от показанията на с. О. по безспорен начин се установява, че на 07
11 2008 г. във времето между 18.00 – 19.00 часа подсъдимия и съпругата му са
били в с. Тодорово. Показанията на тези двама свидетели изясняват освен времето
и превозното средство, с което са пътували подсъдимия и съпругата му, а именно
бял микробус с истанбулска регистрация. Показанията на с. С. относно
регистрационния номер, марката и вида на превозното средство се подкрепят и от
представената по делото справка от задграничните пътувания на подсъдимия, в
която е посочен номера на превозното средство
- № *** и марката – микробус “
Фолксваген “.
Показанията на останалите свидетелите Р.Х.,
Е.А., Р.С., С.А., Б.А., С.Н.,Д.С. и Т. О.. Същите кореспондират помежду си във
връзка с различни обстоятелства, взаимно се допълват и се подкрепят и от други
доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите С.Н. и Д.С.
относно мястото на произшествието се подкрепят от съставения и приложен
протокол за оглед на местопроизшествие. Показанията на тези двама свидетели
относно механизма на причиняване на уврежданията на Д.С. се подкрепят от съдебномедицинската
експертиза и автотехническата експертиза. Освен това
показанията им относно мястото на произшествието, часа на произшествието –
между 19.00 и 19.30 часа, механизма и превозното средство се подкрепят от
показанията на св. Б.. Последния видял същата вечер около 19.00 – 19.30 часа
микробус “ Фолксваген “ с мръсно бял цвят да се движи с високи обороти на
двигателя в посока от мястото където е станало произшествието към гр. Исперих.
В регистрационната табела Б. изписано видял числото 34. Освен това той видял,
че десния фар на микробуса на свети. Показанията на св. Б. кореспондират
обстоятелствено и хронологически с показанията на св. С.Н. и Д.С., както и с
протокола за оглед на местопроизшествие и заключенията на СМЕ и АТЕ. В
протокола за оглед на местопроизшествие е отразено, че в районна на
произшествието са намерени парченца от счупени стъкла на фар и мигач. Според
експертизите удара между микробуса и пострадалия Ш. е с предната дясна част на
микробуса в гръбно страничната дясна част на Ш.. При това положение е логично да се
приеме, че в следствие на този удар са е счупени десните фар и мигач,
вследствие на което този фар е престанал да осъществява функцията си.
Според представената от МТел справка подсъдимия се обадил от мобилния си телефон на
домашния телефон на св. Р.С. за първи път в 19.41 часа. В този момент
подсъдимия се е намирал в обхвата на клетка с. Владимировци.
Какъв е обхвата на тази клетка по делото няма данни, но самото с. Владимировци се намира по пътя межда гр. Исперих и с. Ясенково. След 21 часа същата вечер св. Р.С. се обадил на
св. Р. Х., а свидетеля С.А. се обадил на св. Е.А.. От показанията на тези
четирима свидетели се установява, че същата вечер в с. Ясенково,
в автосервиз е извършен ремонт на микробус “ Фолксваген Транспортер
“, бял на цвят, управляван от подсъдимия. При този ремонт били сменени десните
фар, мигач и странично огледало, тъй като били счупени. Ремонта бил извършен
спешно посред нощ, Счупените част подсъдимия прибрал в микробуса си. Според
показанията на свидетелите Х. и Р.С. ремонта приключил около 3 часа през нощта.
Времето от 3 часа през нощта до 09.00 часа през деня е достатъчно за изминаване
на разстоянието от с. Ясенково до ГКПП – Лесово.
Справката от Хидрометереологичната
обсерватория Разград сочи, че на 07 11 2008 г. в района на климатична станция
Исперих не са наблюдавани особени метеорологични явления. През целия ден
времето е облачно, без валежи и без намалена видимост. Тези данни обаче се
отнасят за времето през деня. В показанията на част от свидетелите – М., Б., С.
се съдържат данни за намалена видимост, поради наличието на мъгла. При тези
обстоятелства съдът прие да кредитира показанията на свидетелите за намалена
видимост. От една страна те се отнасят към времето, което е извън деня и от
друга страна те са с конкретни преки впечатления от времето и мястото.
Съдът прие експертизите по делото като
обосновани и компетентни. Единствено изключение прави АТЕ и то само по
отношение на скоростта, с която се движел микробуса непосредствено пред
предприемане на аварийното спиране. От предложените от вещото лице три варианта
съдът прие този който е най – благоприятен за подсъдимия, по съображения, които
бяха изложени по – горе.
Защитата на подсъдимия заяви
становище, че от събраните по делото доказателства не може да се направят
обосновани изводи досежно съпричастността на микробуса на подсъдимия към
произшествието от една страна и съпричастността на подсъдимия към авторството
на деянието от друга страна.
Вярно е, че по делото не са налице
преки доказателства относно тези обстоятелства. Събрани са обаче многобройни
косвени доказателства, които, преценени във взаимната им връзка, формират
система / верига /, при съществуването на която може да се направи единствено
възможния правен извод за съпричастността на подсъдимия към авторството на
деянието с управлявания от него микробус.
Тази верига от косвени доказателства
започва още от началото на пътуването на подсъдимия и съпругата им от Р Турция
за Р България. От представената справка е видно, че те са пресекли границата на
07 11 2008 г. в 10.00 часа през ГКПП – Капитан Андреево
с микробус “ Фолксваген “ с рег. № *** С този
микробус, бял на цвят, те са се намирали същия ден около 17.30 часа в с. Вокил, където престояли около 10 минути според показанията
на св. З.М.. По – късно същата вечер – от около 18.00 – 18.30 до около 19.00
часа са се намирали в с. Тодорово, според показанията на св. И.О. и Б. С.. И
двамата свидетели сочат, че към този момент фаровете на микробуса са работели
нормално. Минути, след като подсъдимия и съпругата му потеглят от с. Тодорово,
микробус от същата марка, със същия цвят, имащ в рег.
си табела числото 34, извършва пътно – транспортно произшествие в с. Китанчево.
В този смисъл са показанията на св. С.Н., Д.С. *** намира по пътя между с.
Тодорово и гр. Исперих, а през гр. Исперих минава пътя, водещ към с. Веселина,
където подсъдимия и съпругата му имат имот и където обикновено нощували, при
пребиваванията им в България. Според заключението на СМЕ и АТЕ пострадалия Ш. е
ударен с предната дясна част на микробус в гръбно
страничната част на гръдния кош. Същата нощ, малко след произшествието,
свидетеля Б. вижда в Тодорово да се движи микробус, на който предния десен фар
не свети в посока, от мястото на произшествието
към гр. Исперих. Минути след произшествието подсъдимия се обажда на св. Р.С.
***, което е съпруг на сестра му и със сина си имат автосервиз, с искане за
помощ – извършване на спешен ремонт. В момента на обаждането подсъдимия се
намира в района на клетка с. Владимировци. Това село
се намира по пътя, межда гр. Исперих и с. Ясенково.
Тези обстоятелства се изясняват от справката от МТел
и от пътна карта на България. В с. Ясенково на
микробуса на подсъдимия са сменени десен фар, десен мигач и дясно странично
огледало, боядисани са деформации по ламарината в областта на десния фар и
десния калник. В този смисъл са показанията на свидетелите Р.Х., Р.С., Е.А. и С.А..
От протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че на място са
намерени и иззети парченца от счупени фар и мигач. Освен това е намерена и
иззета вътрешната част от странично огледало. Според показанията на св. Х. и С.
ремонта приключил около 03.00 часа през нощта, а подсъдимия прибрал в микробуса
си повредените част. От справката от МВР е видно, че шест часа по – късно
подсъдимия и съпругата му, със същия микробус са пресекли границата с Р Турция
през ГКПП – Лесово и до този момент не са се
завръщали. От показанията на св. И.О. и З.М. се установява, че дъщерята на
първия и сестрата на втората не е имало свидетелство за управление на МПС и
никого не са я виждали да управлява такова. Според показанията на тези двама
свидетели в микробуса са пътували единствено подсъдимия и съпругата му. Според
показанията на св. О. зет му не употребявал алкохол.
При това хармонично единство от
косвени доказателства съдът прие, че възраженията на защитата относно
авторството на деянието и относно превозното средство, с което е причинено
произшествието са неоснователни и не намират опора в нето едно от
доказателствата. Опитите на защитата да
докаже, че по подсъдимия и съпругата му са се движили по друг маршрут се
опровергават от гласните доказателства, от времето и от разстоянията, поради
което съдът ги приема единствено като
защитна теза. Такава е и тезата, че не подсъдимия, а някой друг управлявал
микробуса. Тя също не намира никаква опора в събрания доказателствен
материал
От правна страна:
Въз основа на изложената по – горе
фактическа обстановка съдът прие, че с действията си подсъдимия С.А.А. / С. А.
/е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по
чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, предл.
3 и 4, б. “ б “, предл. 1 вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 07 11 2008 г. в
с. Китанчево, обл. Разград,
подсъдимия С.А.А. / С. А. / управлявал моторно превозно средство - микробус “
Фолксваген Транспортер “ с турски регистрационен № ***
със скорост 77 км / ч. По този начин той нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗдвП,
задължаващи го да не се движи със скорост по – висока от 50 км / ч. Това
нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Видно от
заключението на допълнителната АТЕ ако подсъдимия е управлявал МПС с
допустимата от закона скорост от 50 км / ч, то опасната зона за спиране би била
34.35 м., която е по – малко от разстоянието на осветеност на къс светлини,
която е не по – малко от 40 метра. В този смисъл при такава скорост на движение
– до 50 км / ч подсъдимия е имал техническата възможност да предотврати удара
чрез спиране. Освен това подсъдимия допуснал и нарушение на правилата за
движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, според които при
избиране скоростта на движение трябва да се съобрази с атмосферните условия,
със състоянието на превозното средство и с конкретните условия на видимост за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението. В конкретния случай при избиране скоростта на движение подсъдимия
не е съобразил, че се движи с микробус
през нощта, в населено място, на къси светлини и по този начин сам се е
поставил в невъзможност да намали скоростта и да спре в случай на възникнала
опасност за движението.
В резултата на допуснатите от
подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата била причинена средна
телесна повреда на 52 – годишната Д.К.С. ***, изразяваща се в закрито
множествено счупване на дясната подбедрица – глезен,
довело до трайно затруднение в движението на десния крайник и смъртта на 50 –
годишния Р.О.Ш. ***., която настъпила на 08 11 2008 г. в резултата на
травматичен шок, развил се на базата на съчетана травма.
Съдът приема, че е налице причинно –
следствена връзка между действията на подсъдимия при което той блъска
пострадалия Ш., а от своя страна тялото на Ш. блъска пострадалата Д.С., при което
и тя получава описаните по – горе наранявания. Вярно е, че удара върху С. не е
причинен пряко от управляваното от подсъдимия МПС, а от тялото на пострадалия Ш..
Това обаче не означава, че виновен за получените от С. увреждания е Ш.. Той се блъснал в тялото на С. не в
следствие на негови съзнателни действия, а в резултат на удара от управлявания
от подсъдимия микробус. Ако подсъдимия не беше блъснал Ш., то той нямаше да се
блъсне с тялото си в тялото на С..
Причиняването на смърт на едно лице и
телесна повреда на друго лице обуславят квалификацията по чл. 343, ал. 3, предл. 3 от НК
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината – небрежност / несъзнателна непредпазливост /.
При тази форма на вината дееца е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването
на общественоопасните последици, но въпреки това ги е
допуска, надявайки се, че може да ги предотврати.
Съдът прие, че в случая не са налице
доказателства, които да обосноват квалификацията особено тежък случай.
Легалната дефиниция на това понятие се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 8
от НК и изисква извършеното престъпление, с оглед на настъпилите вредни
последици и на другите отегчаващи обстоятелства, да разкрива изключително
висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Това означава, че
случая следва да бъда изключение от обикновените квалифицирани състави,
предвидени за подобна деятелност. Съдът прие, че настоящия казус не
представлява такова изключение. Вярно е, че в случая са увредени две лица,
едното от които е починало, а на другото е причинена средна телесна повреда.
Вярно е също така, че след деянието подсъдимия е напуснал местопроизшествието
без да има уважителна причина. Нещо повече, той е направил всичко зависещо от
него да прикрие, че е автор на деянието и да заличи следите си. Всички тези
обстоятелства обаче се съдържат в квалификацията на деянието, приета от съда и
не следва да се вземат предвид втори път за да се и обоснове квалификация “
особено тежък случай “. Не е налице кумулативно дадения в чл. 93, т. 8 от НК
признак “ отегчаващи обстоятелства, които да разкриват изключително висока
степен на обществена опасност на дееца “. От справката от КАТ не се констатира
да са налице данни за многобройни нарушения на правилата за движение по
пътищата, които да го отличават от обикновените случаи. Подсъдимия е неосъждан
и няма информация за лоши характеристични данни. Самото деяние също не се
отличава с някаква изключителност от обикновените случаи с подобна
квалификация.
По тези съображения съдът призна
подсъдимия за виновен да е извършил престъпление по 343, ал. 4 вр. с ал. 3, предл. 3 и 4, б. “ б
“, предл. 1 вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК, като го призна за невиновен и го оправда по обвинението
извършеното от него деяние да представлява особено тежък случай.
При индивидуализация на наказанието
съдът отчете наличните данни за смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете необремененото съдебно минало на
подсъдимия. като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете високата скорост,
с която се е движел подсъдимия в населено място, надвишаваща с 27 км / ч
разрешената от закона.
Предвиденото от законодателя наказание
за това деяние е от три до десет години лишаване от свобода. Така при баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът определи наказание при
условията на чл. 54 и чл. 36 от НК малко под средния размер, а именно пет
години и шест месеца лишаване от свобода. Това наказание на основание чл. 59,
ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС подсъдимия следва да изтърпи в затворническо
общежитие от открит тип, тъй като деянието за което е осъден е извършено по
непредпазливост.
На основание чл. 343г вр. с чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3,
предл. 3 и 4, б. “ б “, предл.
1 вр. с чл. 342, ал. 1 вр.
с чл. 37, т. 7 от НК съдът наложи на подсъдимия С.А.А. / С. А. / и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години, като при
индивидуализацията на наказанието съдът отново взе предвид същите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
На основание чл. 301, ал.1, т. 11 от НПК съдът се произнесе и по въпроса за веществените доказателства.
На основание чл. 301, ал.1, т. 12 вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК съдът се произнесе и по въпроса
за разноските, като възложи същите на подсъдимия, с оглед изхода на делото.
В този смисъл съдът произнесе
присъдата си.
Председател
:
MH