№ 130
гр. Плевен, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500040 по описа за 2025 година
С решение №1623 от 28.11.2024 г. по гр.д. №3233/2024 г. Плевенски
Районен съд е:
ПРОГЛАСИЛ на основание 26, ал.1, предл. първо, вр. с ал. 4, вр. с чл.
10, ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 24, ал.1 от ЗКСД НИЩОЖНОСТТА на клаузата на
чл.4.4 от договор за студентски кредит от 03.10.2012 г., сключен между М.
Д. Ц., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Плевен, общ. Плевен,
********** и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД-гр. София, с ЕИК:
**********, /като правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“АД-
заличен търговец/, поради противоречието й със Закона.
ОСЪДИЛ на основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД-гр. София, с ЕИК: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
М. Д. Ц., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Плевен, общ. Плевен,
********** сумата от 1 080.43 лв., явяваща се заплатена без основание сума,
съставляваща капитализирана възнаградителна лихва, начислена по чл.4.4 от
договор за студентски кредит от 03.10.2012 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 11.06.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от
1 090 лв. е ОТХВЪРЛИЛ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪДИЛ, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД-гр. София, с ЕИК: **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Ц., с
ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Плевен, общ. Плевен, **********
1
сумата от 279.39 лв. – разноски по делото по компенсация.
ОСЪДИЛ, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД-гр. София, с ЕИК: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Г. И. Г., от АК-Плевен сумата от 800 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Недоволен от решението в частта му, с която е уважен установителния
иск и в частта му, с която е уважен осъдителния иск, е останал ответникът
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и е подал въззивна жалба срещу
него, в която моли то да бъде съответно отменено като неправилно и вместо
него да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен като
неоснователен установителния иск, а също и осъдителния иск за сумата от
1 080.43 лв. Претендират се направените в двете инстанции разноски.
Въззивникът счита, че типовият договор е подзаконов нормативен акт,
доразвиващ разпоредбите на ЗКСД въз основа на изричната законова
делегация, съдържаща се в чл. 6 и чл. 7 от ЗКСД, което означава, че всички
негови клаузи, вкл. и процесната, са в съответствие с действащото
законодателство.
Въззивникът сочи, че в обжалваното решение липсва произнасяне по
неговото възражение за изтекла погасителна давност. Моли ако и въззивната
инстанция счете клаузата на чл.4.4 за нищожна, да отмени
първоинстанционното решение в частта му, с която осъдителният иск е
уважен за разликата над 540.13 лв. /при приложима 3-годишва давност/ или за
разликата над 971.83 лв. /при приложима 5-годишна давност/.
Според въззивника, не винаги се стига до анатоцизъм, когато лихва се
прибавя към главница и така формираният дълг се олихвява, защото:
В чл.10, ал.3 от ЗЗД се има предвид олихвяване на вече изтекли, т.е.
изискуеми лихви, каквито при договарянето на капитализирането на лихвите
не е имало. В чл.294, ал.2 от ТЗ се касае за уговорена лихва върху лихва, което
е различно от хипотезата на чл.10, ал.3 от ЗЗД. По аргумент за противното
дължимостта на лихва върху лихва е допустимо независимо дали става дума
за сделки само между търговци или между търговци и нетърговци.
Достатъчно е лихвата върху лихва да е уговорена, както е сторено според
процесната клауза на чл.4.4, предварително одобрена от държавен орган като
част от типовия договор.
Въззивникът намира, че нито държавните ресурси са натоварени, нито
интересите на кредитополучателя са накърнени поради неоправдано
икономическо предимство в отклонение на целите, преследвани от
държавната подкрепа при кредитирането на студенти и докторанти. Сочи, че
държавата е одобрила типовия договор с капитализацията на лихвите, а
кредитополучателят е бил наясно с капитализацията, онагледена и в
погасителния план към договора.
Въззивникът възразява по чл.78 от ГПК срещу определеното от съда адв.
възнаграждение и моли то да бъде намалено. Счита го за прекомерно – 8 пъти
2
по-голямо от определеното юриск. възнаграждение. Намира за несправедливо
за една и съща юридическа работа да има толкова различно по размер
възнаграждение.
Препис от въззивната жалба е връчен на М. Д. Ц. чрез адв. Г. на
06.01.2025 г. и на 15.01.2025 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде
потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните му части.
Претендира се заплащането на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. за
защита във въззивното производство.
В отговора се сочи, че е допустимо държавните ресурси да бъдат
натоварени до сбора от отпуснатите средства и лихвата за срока на договора,
като този сбор ще бъда надвишен, ако начислените през гратисния период
лихви бъдат добавени към главницата.
Въззиваемата намира, че щом нищожността може да бъде релевирана
безсрочно, то и вземането й по чл.55, ал.1 от ЗЗД не е погасено по давност.
Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е
изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на
20.01.2025 г.
С определение №216 от 10.02.2025 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането .
В молба от 12.03.2025 г. „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД-гр.
София поддържа жалбата си и възразява по чл.78 от ГПК.
В о.с.з. на 13.03.2025 г. процесуалният представител на въззиваемата –
адв. Г. поддържа отговора на жалбата и претендира заплащане на адв.
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от договор за студентски кредит от 03.10.2012 г. ,
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД, чийто правоприемник е
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, е предоставила на М. Д. Ц. кредит
в размер на 11 000 лв. за заплащане на 10 бр. семестриални такси, всяка в
размер на 1 100 лв., при фиксирана годишна лихва от 7 %. Съгласно чл. 4.2 от
договора, кредитополучателят ползва 75-месечен гратисен период, считано от
датата на сключването на договора до 20.12.2018 г., през който период не
дължи плащане на главница и договорна лихва. В чл. 4.4 от договора е
предвидено, че по време на гратисния период банката начислява лихва върху
усвоената част на кредита, съобразно действащия погасителен план, като така
начислената лихва се капитализира годишно. След изтичане на гратисния
период, считано от 20.01.2019 г. до 20.12.2023 г. кредита следва да бъде
погасен чрез плащането на 60 равни анюитетни месечни вноски от по 287.86
лв. всяка.
Видно от погасителния план към договора, кредита се усвоява
поетапно, като първият транш е осъществен на 20.09.2012 г. Първата дата на
3
начисляване на лихвата е 20.10.2012 г. През гратисния период годишни
капитализации на лихвата, начислена върху съответно усвоената част от
кредита, се предвиждат на 20.09.2013 г., 20.09.2014 г., 20.09.2015 г., 20.09.2016
г., 20.09.2017 г., 20.09.2018 г. и на 20.12.2018 г. Така за целия гратисен период
се натрупват общо 3 537.46 лв., които се добавят към първоначалната
главница от 11 000 лв. и тя става 14 537.46 лв. Върху тази сума започва
начисляването на лихва след изтичане на гратисния период – от 20.01.2019 г.
до 20.12.2023 г., като общо начислената за 60 месеца лихва възлиза на 2 734.03
лв. /6 271.49 лв. – 3 537.46 лв./. Общият дълг от 17 271.49 лв. /14 537.46 лв. +
2 734.03 лв./ се погасява с плащането на 60 анюитетни месечни вноски по
287.86 лв. всяка.
Видно от типов договор за кредитиране на студенти и докторанти
№Д 01-530/29.06.20210 г., „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД и
Министъра на образованието, младежта и науката са се договорили на
основание чл. 6 от ЗКСД, че по целевите кредити на студенти и докторанти
дължимата лихва не може да надхвърля 7 % годишно, че се начислява върху
усвоената част от кредита и че начислената по време на гратисния период се
капитализира годишно.
Видно от писменото заключение, ВЛ Т. И. е изчислило, че начислената
за периода от 04.10.2012 г. /а не както е по погасителния план – от 20.10.2012
г./ до 20.12.2018 г. лихва, капитализирана през гратисния период по правилото
на чл.4.4 от договора, възлиза на общо 3 510.75 лв.
Начислената за периода от 04.10.2012 г. до 20.12.2018 г. лихва, без
капитализация по правилото на чл.4.4 от договора, възлиза на общо 3 090.66
лв.
ВЛ е изготвило вариант на план за погасяване на кредита на 60 равни
анюитетни месечни вноски при положение, че се дължат: усвоената главница
в общ размер на 11 000 лв., начислената през гратисния период лихва върху
съответно усвоената главница без капитализация в общ размер на 3 090.66 лв.
и договорната лихва, начислена върху съответно дължимата главница за
периода от януари 2019 г. до декември 2023 г. Според този план, анюитетните
вноски са по 269.32 лв. всяка, без последната – която е 269.38 лв. и с тези 60
вноски се погасяват: 11 000 лв. – главница, 2 068.79 лв. – общо редовна лихва
и 3 090.66 лв. – общо начислена през гратисния период лихва, или общ дълг в
размер на 16 159.39 лв. ВЛ е установило и не е спорно, че М. Д. Ц. е платила
по кредита общо 17 239.82 лв., т.е. е надплатила 1 080.43 лв. /17 239.82 лв. –
16 159.39 лв./
При така установената фактическа обстановка, Плевенски Районен съд
правилно е приел, че разпоредите на чл. 20-24 от ЗКСД определят
допустимото натоварване на държавните ресурси в рамките на сбора от
отпуснатите средства и лихвата, дължима за срока от кредита, което означава,
че банките не могат да добавят начислените през гратисния период лихви към
главницата.
4
Нещо повече – според въззивната инстанция, в чл. 24, ал.1 от ЗКСД
лимитативно са определени от закона компонентите от общия размер на
задължението на кредитополучателя, които се формират след изтичане на
гратисния период, а именно: главницата, чийто размер се определя от сумата
на отпуснатите средства за такси и/или издръжка без каквато и да било
„добавка“ от капитализация на начислени през гратисния период лихви и
лихвата, дължима от кредитополучателя за целия срок на договора за кредит,
а не само за 60-те месеца след изтичане на гратисния период. Предвидената в
чл.24, ал.2 от ЗКСД възможност изплащането на кредита да започне един
месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план,
уговорен между страните, не означава, че уговорките в този план
/съставляващи таблично онагледяване на уговорките в договора/ могат да се
отклоняват от изискването на закона относно компонентите от общия размер
на дълга.
Въззивната инстанция споделя извода, че разпоредбата на чл.24 от ЗКСД
прави неприложими правилата за капитализация на лихвата към размера на
отпуснатия кредит, които банките обичайно прилагат по отношение на
изискуеми и просрочени лихви, а не на лихви, които не са падежирали, а още
по-малко са просрочени. В случая чрез добавяне към главницата на начислени
през гратисния период, но недължими през същия период лихви, се постига
недопустимо увеличаване на главницата, която вече няма да се равнява на
сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка. Ето защо въззивната
инстанция също намира, че клаузата на чл. 4.4 от договора е нищожна на
основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.24, ал.1 от ЗКСД.
Правилен е и извода в обжалваното решение, че нормите на ЗКСД са
императивни, което прави уговореното между страните отклонение от тях
нищожно. Несъстоятелен е аргумента, че типовият договор за кредитиране на
студенти и докторанти №Д 01-530/29.06.20210 г., сключен между
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД и Министъра на образованието,
младежта и науката, има характер на „подзаконов нормативен акт“, който
обвързва всички, в т.ч. и кредитополучателя по процесния договор за
студентски кредит. Този типов договор урежда единствено правата и
задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за
кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа,
но не обвързва кредитополучателите – студенти/докторанти дори и със
съдържанието си, непротиворечащо на императивните разпоредби на ЗКСД.
Плевенски Окръжен съд също счита, че е налице анатоцизъм, защото
към 20.01.2019 г., откогато започва олихвяването на главницата, включваща
11 000 лв. – общо усвоена главница и добавени 3 537.46 лв. – общо начислени
през гратисния период лихви, последните вече са изискуеми, т.е. изтекли по
смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Това прави клаузата на чл. 4.4 от договора
нищожна и на основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.10, ал.3
от ЗЗД.
5
Плевенски Окръжен съд намира, че действително хипотезите на чл.10,
ал.3 от ЗЗД и на чл.294, ал.2 от ТЗ са различни. Поради систематичната връзка
на чл.294, ал.2 от ТЗ със чл.294, ал.1 от ТЗ обаче, чл.294, ал.2 от ТЗ важи само
за отношенията между търговци, т.е. разпоредбата е неприложима в
отношенията между търговци и нетърговци и по аргумент за противното на
чл.294, ал.2 от ТЗ, не може да се направи извод, че е допустимо уговарянето
на лихва върху лихва между търговци и нетърговци, както е сторено с
процесната клауза на чл.4.4 от договора.
Правилен е извода в обжалваното решение, че с оглед основателността
на иска за нищожност, както и предвид безспорно установеното пълно
погасяване на кредита, в т.ч. и на начислената въз основа на чл. 4.4 от договора
сума, основателен се явява и осъдителния иск по чл. 55, ал.1, предл. първо от
ЗЗД за сумата от 1 083.43 лв.
Плевенски Окръжен съд намира, че въпреки потвърждаването на
решението по съществото на спора, следва да бъде преразгледан въпроса за
разноските – в частта му за определяне размера на юриск. възнаграждение и
на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, както следва:
Плевенски Районен съд е определил юриск. възнаграждение в
минимален размер от 100 лв., който обаче не съответства на правната и
фактическа сложност на делото, доколкото се касае за особен вид договор за
кредит с продължителен срок на действие; за представени множество писмени
доказателства; за правна аргументация по два иска – установителен и
осъдителен; за изготвяне на отговор, участие в о.с.з. с изслушване на експерт
по приемане на заключение и представяне на подробна писмена защита. За
така предоставената от юрисконсулта защита следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 200 лв. При това положение разноските на ищеца
за ДТ и за депозит за ВЛ възлизат на 350 лв., а според уважената част на
исковете, ответникът му дължи 346.93 лв. Разноските на ответника за депозит
за ВЛ и за юриск.възнаграждение възлизат на 450 лв., а според отхвърлената
част на исковете, ищецът му дължи 3.95 лв. По компенсация ответникът
следва да заплати на ищеца 342.98 лв. за разноски, направени в първата
инстанция.
Плевенски Районен съд е определил адв. възнаграждение по чл.38, ал.2
от ЗА в размер на 400 лв. за всеки иск – общо 800 лв. Въззивната инстанция
обаче намира, че доколкото двата иска са свързани с едно и също
правоотношение и доколкото уважаването на осъдителния иск за връщане на
даденото без основание се явява естествено следствие от уважаването на
установителния иск, т.е. за защита по осъдителния иск не са необходими
допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по
установителния иск, следва да са определи едно адв. възнаграждение в размер
на 400 лв. Този размер е и справедлив, предвид защитимия материален
интерес – 1080.43 лв.
Така вместо 1 079.39 лв. /279.39 лв. + 800 лв./, банаката като ответник в
6
първоинстанционното производство ще плати за разноски 742.98 лв. /342.98
лв. + 400 лв./.
С оглед отхвърлянето на въззивната жалба, следва да бъде определено
на основание чл.38, ал.2 от ЗА адв. възнаграждение за защита във въззивното
производство в размер на 400 лв., които да бъдат платени от „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД в полза на адв. Г. Г..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№1623 от 28.11.2024 г. по гр.д. №3233/2024 г. по описа на Плевенски Районен
съд в частта му за разноските – по чл.78, ал.1 от ГПК и по чл.38, ал.2 от ЗА и
вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД-гр. София, с ЕИК: ********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на М. Д. Ц., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Плевен, общ.
Плевен, ********** сумата от 342.98 лв. – разноски по компенсация,
направени в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД-гр. София, с ЕИК: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
адвокат Г. И. Г., от АК-Плевен сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение
за защита в първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №1623 от 28.11.2024 г. по гр.д. №3233/2024 г. по описа на Плевенски
Районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД-гр. София, с ЕИК: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
адвокат Г. И. Г., от АК-Плевен сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение
за защита във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7