РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300500280 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Община
****, представлявана от кмета З. Д. чрез адв. Д.И., против решение №262510
от 16.11.2021 г., постановено по гр. дело № 19557/2017 г. по описа на РС -
Пловдив, ХVІІ гр. състав, с което е осъдена Община **** да заплати в полза
на Р. Т. В. сумата от 25 000 лв., на ИВ. Т. Н. - сумата от 25 000 лв., на Т. Д.
АНГ. - сумата от 12 500 лв., на АНГ. Н. Т. -сумата от 12500 лв., на Т. Н. Т.
сумата - от 12 500 лв. и на М.Д. С. - сумата от 12500 лв., които представляват
обезщетение за лишаването на ищците за ползването на притежаваната от тях
общо ¼ ид. част от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 56784.518.847 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-
48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.
*****, с площ 1119 кв.м, който е разположен между бивше кино „*****“ и
десететажен жилищен блок, разположен на бул. ***** и ул. *****, за периода
30.11.2011 г. до 31.03.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка
сума, считано от датата на подаването на исковата молба – 13.11.2017 г. до
окончателното изплащане. Община **** е осъдена да заплати общо в полза на
Р. Т. В., И. Т. Н., Т. Д. А., А. Н. Т. и Т. Н. Т. сумата от 7550 лв. - разноски за
производството.
1
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се и неправилно тълкуване на
фактите по делото, като се излагат подробни съображения в тази насока. Иска
се отмяна на решението и отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани. В случай, че се приеме, че искът е основателен, молят съдебното
решение да се измени, като искът бъде уважен единствено за сумата от общо
16500 лв., а за разликата над този размер да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Иска се присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба, като се излагат подробни съображения, че същата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно съединени
искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ищците Р.В., И.Н., М. С., Т.А., А.Т. и Т.Т. твърдят, че са
собственици въз основа на приключила реституция и наследяване на общо ¼
идеална част от правото на собственост върху ПИ с идентификатор
56784.518.847 по КККР, одобрени със заповед №РД – 18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота град *****, с площ на
имота 1119 кв.м, разположен между бившето кино ***** и десететажен
жилищен блок, разположен на бул. ***** и ул. *****, както следва: Р.В. и
И.Н. – по 1/16 идеална част, а Т.А., А.Т., Т.Т. и М. С. – по 1/32 идеална част.
Посочено е, че имота представлява пространство, върху което са
разположени велоалеи и зелени площи с храсти и дървета, водно огледало с
модернистична скулптура, достъпно за гражданите като градинка. Имотът се
е използвал като обществено пространство от Община **** във връзка с
2
трайно задоволяване на обществените потребности на гражданите, свързани с
осигуряване на пешеходни зони, велоалеи и градинки. Твърди се, че от
момента на реституиране на имота ответникът възпрепятствал ползването на
имота от собствениците му, както и, че към момента няма приключила
процедура по изменение на действащия ПУП, тъй като Общината отказвала
по целесъобразност изменение на ПУП за процесния имот. Ответникът
ползвал имота за задоволяване на обществените нужди на гражданите, без да
възмездява за това ищците, и се обогатявал до размера на пазарния наем, ако
ползването би било договорено, съответно – ищците са обеднели с размера на
този среднопазарен наем за периода на ползването, който биха получили, ако
можеше да упражняват правото си на собственост в пълен обем и да отдават
под наем имота, чието предназначение и обичайно ползване е било за
търговска дейност чрез временни търговски обекти с оглед на
обстоятелството, че съгласно ОУП имота попада в зона за смесено
многофункционално застрояване. Иска се от съда да осъди ответника да
заплати сумата от общо 100000 лв. на ищците съобразно притежаваните от
тях дялове в съсобствеността на основание чл.59 ЗЗД, както следва: Р.В. и
И.Н. – по 25000 лв. за всеки от тях, за Т.А., А.Т., Т.Т. и М. С. – по 12500 лв. за
всеки, които суми представляват ползата, от която са били лишени ищците за
периода от 30.11.2011 г. до 31.03.2016 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 13.11.2017 г. до окончателното изплащане на
същата, както и разноските по делото.
Ответникът Община **** оспорва предявените искове. Не
оспорва, че ищците са придобили посочените от тях идеални части от
описания имот въз основа на проведена и приключила реституционна
процедура. Твърди, че е налице отказ по целесъобразност за изменение на
ПУП, тъй като в обхвата на имота попада зеленина, която е картотекирана и
паспортизирана с протокол №10/21.01.2011 г. на комисия по чл.2, ал.3 от
НРПУРОИ, която попада в терен – общинска собственост. Имотът не се
ползва само от Община ****, а е обременен със сервитутни права –
топлопровод, които възникват екс леге по чл.60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ, вр. §26 ПЗР на
ЗЕЕЕ. Цената на иска почива на предположение. Иска се отхвърляне на
исковете. Ангажират се доказателства, претендират се разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
Ищците са собственици общо на ¼ идеална част от правото на
собственост върху процесния имот с идентификатор 56784.518.847 по КККР,
одобрени със заповед №РД – 18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота град *****, с площ на имота 1119 кв.м,
разположен между бившето кино ***** и десететажен жилищен блок,
разположен на бул. ***** и ул. *****, както следва: Р.В. и И.Н. – по 1/16
идеална част, а Т.А., А.Т., Т.Т. и М. С. – по 1/32 идеална част, въз основа на
реституция и наследяване, който факт не се оспорва от Община **** и се
установява от решение, постановено по а.д. №1984/1998 г. на ОС Пловдив, за
3
отмяна на мълчаливия отказ на Кмета на Община **** за отмяна на
отчуждаването, което е било извършено с протокол №14/10.12.1965 г. по реда
на ЗПИНМ, на ½ идеална част от правото на собственост от незастроена част
от имот с пл. №1116, кв.212 – стар, по плана на град ****, като се отменя
отчуждаването на ½ идеална част от процесния имот и се възстановява
собствеността на А. П. – ¼ идеална част, Б. Т., П. Т., В. Т., В. Т. и Е. Т. – до
размера на общо ¼ идеална част.
Със заповед №ОА-1588/14.10.1999 г., издадена от Кмета на
Община ****, е отменено отчуждаването на ½ идеална част от процесния
имот, собственост на наследниците на Н. Т. М., а именно Т. Н. Т.,
наследодател на ищците, и Г. Н. Т., отчужден през 1965 г. за кино, магазин и
улица.
Със заповед №ОА-379/06.04.2000 г. на Кмета на Община ****
процесния имот е отписан като общински. Установено е по делото, че ищците
са наследници на Т. Н. Т., син на Н. Т. М., от когото имота е бил отчужден.
По делото не се оспорва и обстоятелството, че имота от
възстановяване на собствеността до настоящия момент се използва за
обществени нужди като пешеходна зона между бул. ***** и ул. *****,
градинска с алеи и зелени площи с храсти и дълготрайни високи дървета – 7
бр., и изградено водно огледало, шадраван с метална пластика в средата на
декоративно лежащо бетоново пано, което се потвърждава от заповед №18
ОА 2491/24.10.2018 г., съгласно която процесния имот попада в улична
регулация с изградена инфраструктура и има изградени елементи на парково
обзавеждане, като съгласно градоустройствения план, имота попада в зона,
предназначена за широко обществено ползване и зелени площи, която е била
картотекирана и паспортизирана.
Описаните факти са потвърдени и от заключението на вещото
лице Б. К., като същата е констатирала, че имота е бил отреден за обществено
обслужване още преди реституцията му през 1998 г. Именно в съответствие с
това отреждане са били изградени зелените площи, парковото обзавеждане и
инфраструктурата, като от приложените технически документи се установява
наличието на магистрален топлопровод DN800 и прилежащите към него
топлопроводи по бул. ***** в участъка от бул. ***** до бул. *****, за който
има одобрен инвестиционен проект на 18.07.2012 г. и издадено разрешение за
строеж №257/18.07.2012 г., като съгласно Наредба №16 за сервитутите на
енергийните обекти е налице сервитутна зона по цялото трасе, включително и
за частта от трасето, която попада в процесния имот. Общата площ на
сервитутната зона на съществуващия участък на топлопровода е около 630
кв.м, която е била пресметната от вещото лице по графични данни от
ситуационен план на подземната техническа инфраструктура, приложен на
л.123 от делото, като в приложение №5 (л.171 от делото) към заключението е
онагледен съществуващия участък на топлопровода, респективно –
сервитутната зона. Съоръжението е включено в ДМА на „ЕВН България
4
Топлофикация“. Според вещото лице около 233 кв.м от имота са отредени за
улица, а, за да бъде изпълнено изискването на чл.35 ал.2 ЗУТ, за сградата в
съседния от изток УПИ I- Кино, е необходима площ от около 70 кв.м, при
което остатъка от процесния имот, който се ползва от Община **** за
задоволяване на обществени нужди, възлиза на 419 кв.м.
В допълнително заключение от 08.06.2020 г. в.л. К. посочва, че
инженерно – техническите възможности за ползването на процесния имот са
ограничени, защото северната част на имота между букви АБВГДЕЖА,
приложение №5, л.171 от делото, попада в отреждане за улица по действащия
ПУП, като не е допустимо поставяне на стационарни преместваеми обекти в
сервитутната зона на централен топлопровод, включен в ДМА на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД. Според вещото лице, в приложение №6 са
отбелязани в червено зоните, в които биха могли да се поставят преместваеми
съоръжения, а ползването на площта от 233 кв.м, попадаща в отреждане на
улица (улично южно платно и южен тротоар), е осъществена съгласно
предвижданията на ПУП, които са за обществено ползване, респ. – за
обществено ползване са площадно пространство с пешеходна настилка, водно
огледало, шадраван с метална пластика, а около шадравана – декоративно
лежащо бетоново пано, зелени площи, дървета и пейки.
Според вещото лице Р., определянето на пазарната наемна
стойност за процесния имот се извършва по сравнителен метод, при който е
формирана стойност от 623011 лв. за процесния период, която стойност е
базирана на наемната цена на обекти, близки по качество и параметри с
оценявания имот, и обявени на свободния пазар за наемане на недвижими
имоти, при извършена корекция с коефициент за отчитане на основните
фактори, местонахождение, големина, състояние и други. Вещото лице е
предложило и втори метод – за определяне на пазарна наемна стойност по
приходен метод, съгласно който се отчита чистия приход от наем, който се
базира на пазарната стойност на предвидените за построяване търговски
площи, които са изчислени по метода на вещната стойност при обективно
отчитане на овехтяването, общото техническо обезценяване, повреди и
недостатъци на предвиденото застрояване. При този метод се приема за
полезна площ 757 кв.м и се определя пазарна наемна стойност от 243994 лв.
за процесния период. Предложен е и трети вариант за определяне на
пазарната наемна стойност – на дисконтирани парични потоци, който се
прилага при имоти, които носят променливи доходи във времето. Изчислена е
стойност в размер на 475463 лв. за процесния период. При анализа на трите
метода, вещото лице дава справедлива пазарна стойност, като притегателно
заключение на пазарно издържана позиция при налагане на разумен баланс
към максимално удовлетворяване регулациите на приетия стойностен
стандарт – 450300 лв., от която ¼ идеална част за ищците – 112575 лв.
Вещото лице определя наема като обезщетение, което заплаща ползвателя за
преминаване през чужд имот, при условие, че не се предвижда застрояване –
184282 лв. при площ на имота от 1010 кв.м. Предоставен е и вариант с
5
приспадната площ, която попада в улична регулация – 232.27 кв.м и
приспадната площ, която попада в сервитута на съществуващ топлопровод,
като е предложена формула от 182.45 лв./кв.м х (1010 кв.м – площта на целия
имот – 862.27 кв.м /сборът от изключените площи от улична регулация и
топлопровод/) = 182.45 лв. на кв.м х 147.73 кв.м = 26953 лв. Определен е и
пазарен наем на процесния имот, като вещото лице отчита както
градоустройствения статут на имота по действащия ПУП и
градоустройствения план, така и сервитутните права върху същия по ЗЕЕЕ в
размер на сумата от 66000 лв. за процесния период или 16500 лв. за ¼ идеална
част, притежавана от ищците.
Съдът, позовавайки се на съдебната практика на ВКС,
включително и на решение по гр.д. №2858/2014 г. (касаещо същия имот),
постановено по реда на чл.290 ГПК, е посочил, че когато собственик на имот
е лишен от неговото ползване, тъй като трето лице несобственик го държи и
ползва, е налице обедняване на собственика, което се изразява в
пропуснатите от него доходи, които би получавал при отдаването под наем на
имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода
пазарни наеми и цени за конкретния имот, като неоснователно обогатяване на
лицето, което държи имота, се изразява в облагодетелстването му със
спестения от него наем, който би плащал за ползването на имота през този
период.
Ищците поддържат, че през целия исков период ответната община
е ползвала имота, като го е предоставила за трайно задоволяване на
обществените потребности от общинско значение, което е било в
противоречие с предвижданията на ОУП зона за смесено многофункционално
застрояване. Така изложените твърдения се явяват доказани по делото от
писмените доказателства и експертизите на вещото лице К. за фактическото
състояние на имота, а от друга – от разпитаните по делото свидетели Б. К. –
ръководител на проект модернизация и развитие на устойчив градски
транспорт ****, един от компонентите на който проект е изграждането на
велоалеи, които преминават по границите на имота, св. Л. П., който посочва,
че имота е възстановен на ищците, но не е ползван от тях, В. Г. също
потвърждава, че имота не е ползван от ищците и им е било отказано да го
заградят, тъй като преминавали от там пешеходци. Налице е общата хипотеза
на чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване, тъй като ищците са лишени от
възможността да ползват собствеността си, която се използва от Община ****
за трайно задоволяване на обществени потребности, като обедняването на
ищците и обогатяването на ответника произтича от общ юридически факт –
ползването на имот – частна собственост, за сметка на неползване от
собствениците му, като за Община **** не съществува правно основание да
ползва имота за задоволяване на обществени потребности – факт, който
следва от предвижданията на ОУП за този имот, а именно за смесено
многофункционално застрояване, както и от обстоятелството, че имота е
отписан като общински, респективно – статута му е на частна собственост.
6
Поради това основанието на претенциите на ищците е доказано.
С определение №450/21.05.2019 г. по гр.д. №2641/2018 г. по описа
на ВКС е констатирано, че за същото материално право, но за предходен
исков период – 16.01.2008 г. – 20.09.2011 г., в отношенията между Община
**** и друг съсобственик – Д. К., собственик на ¼ идеална част от процесния
имот, е постановено окончателно решение №252/23.01.2015 г. по гр.д.
№2858/2014 г. по описа на ВКС, с което Община **** е била осъдена да
заплати обезщетение за невъзможността да ползва притежаваните от него
идеални части от процесния имот.
При определяне размера на дължимото на ищците обезщетение,
съдът е приел, че не следва да отчита наличието на магистрален топлопровод
и прилежащите към него топлопроводи, за което има одобрен инвестиционен
проект на 18.07.2012 г. и е издадено разрешение за строеж №257/18.07.2012 г.,
като съгласно наредба №16 за сервитутите на енергийните обекти е налице
сервитутна зона по цялото трасе, включително и за частта от трасето, която
попада в процесния имот, респективно – общата площ на сервитутната зона
на съществуващия участък на топлопровода е около 630 кв.м, която е била
пресметната от вещото лице К. по графични данни от ситуационен план на
подземната техническа инфраструктура. Позовавайки се на тези съдебни
актове, първоинстанционният съд е приел, че също не следва да отчита този
факт при определяне размера на обезщетението. Този извод е
незаконосъобразен.
Видно от цитираното определение №450/21.05.2019 г. по гр.д.
№2641/2018 г. по описа на ВКС (което е и приложено към
първоинстанционното дело), този факт не е бил обсъждан, тъй като е било
налице влязло в сила между същите страни съдебно решение –
№252/23.01.2015 г. по гр.д. №2858 от 2014 г. на ВКС. Ответникът е могъл още
тогава да направи своевременно възражения, но това е направено по делото,
касаещо искане за присъждане на обезщетение за следващ период. Чл.298,
ал.1 от ГПК е категоричен, че решението влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Макар и да се касае за
същото искане и на същото основание, в случая страните по делото са
различни.
Ето защо от състава на районния съд е следвало да се направи
самостоятелна преценка на възраженията на ответника (жалбоподател в
настоящето производство).
И законът (чл.59, ал.2 ЗЗД), и съдебната практика от ППВС
№1/28.05.1979 г. до настоящия момент са категорични, че искът по чл.59, ал.1
ЗЗД е допустим, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
В случая от заключението на експертизата се установява, че през
имота на въззиваемите страни преминава топлопровод, който е собственост
на трето неучастващо в делото лице – „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
което се твърди и в постъпилите по делото писма от това дружество. Именно
7
това дружество ползва топлопровода, в негов интерес е и определения от
закона сервитут. Имотът в тази част не се доказа да се ползва от
жалбоподателя, като възражението му е основателно, а искът в тази част е
неоснователен.
Според изложеното в решение №60148/22.11.2021 г. по гр.д.
№1186/2021 г. на ВКС, I г.о., установеният със закон сервитут е правна
възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за
изграждането на енергийния обект и нормите за безопасност. Ако те не са
спазени и изградения обект смущава правото на собственост, не възниква
сервитут. Когато предвижда създаването на сервитутна зона около заварените
енергийни обекти и учредява сервитутно право на енергийните предприятия,
необходимо за осъществяваната от тях дейност - производство и доставка на
електрическа енергия, законът предполага, че тези обекти са били изградени
и въведени в експлоатация по предвидения за това ред и отговарят на
съответните строителни правила и норми и техническите правила за
безопасност. Установено е, че топлопровода е въведен в експлоатация в
периода 1985 – 1990 г. (според писмо от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
– 1985 – 1987 г., а според изложеното от експерта в съдебно заседание – 1990
г.). Представени са доказателства, че обектът е рехабилитиран през периода –
предмет на исковата претенция, като са събрани и доказателства, че това е
станало по предвидения ред, с необходимите строителни книжа. Обектът е
включен и в ПУП, като в този случай според решение №309/06.01.2020 г. по
гр.д. №850/2019 г. на ВКС, IV г.о., е предвиден специален ред по ЗЕ за
обезщетяване на собственика. В този смисъл е и решение №170/17.06.2015 г.
по гр.д. №5897/2014 г. на ВКС, IV г.о.
Относно частта, попадаща в уличната регулация – и в този случай
не е доказано, че жалбоподателят ползва тази част. Установено е, че уличната
регулация е приложена, тази част е включена в ПУП на града. За тази част от
имота, ако не са уредени взаимоотношенията, също е предвиден специален
ред – по ЗУТ (в този смисъл решение №140/25.07.2019 г. по гр.д. №3538/2018
г. на ВКС, IV г.о.), като това отново не може да стане с иск по чл.59, ал.1 от
ЗЗД.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не ползва
имота. Безспорно е установено, че в имота на въззиваемите са разположени
велоалеи и зелени площи с храсти и дървета, водно огледало с модернистична
8
скулптура, достъпно за гражданите като градинка. Имотът се използва като
обществено пространство от Община **** във връзка с трайно задоволяване
на обществените потребности на гражданите, свързани с осигуряване на
пешеходни зони, велоалеи и градинки. Нещо повече – именно чрез органи на
жалбоподателя е отказано изменение на ПУП в частта, касаеща имота на
въззиваемите. Видно от разрешение за строеж №2/09.01.2015 г., издадено от
Община **** (л.28 и сл. делото на районния съд), е разрешено изграждането
на велоалеи, включително и в процесния имот. Такива са и изградени, като се
ползват за задоволяване обществените потребности на гражданите.
Освен това, според изложеното в решение №88/09.10.2020 г. по
гр.д. №1487/2019 г. на ВКС, III г.о., искът, чрез който се търси обезщетение,
когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го
ползва без основание, е по чл. 59, ал. 1 ЗЗД /извън иска за граждански
плодове, други добиви от вещта или обезщетение за причинени вреди/.
Претенцията не е за периодично задължение, различна е по характер от иска
за граждански плодове /не се твърди и ангажира доказване , че ответникът е
получавал наеми, или други добиви /плодове/от вещта вместо собственика/.
Вземането по чл.59, ал. 1 ЗЗД се реализира само в условията на
субсидиарност. Лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по
силата на чл. 59 ЗЗД дължи на собственика й обезщетение за ползите, от
които го е лишил, като правно ирелевантно за пораждане на
извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била
ползвана, получени ли са от това приходи, усвоени ли са добивите –
естествени или граждански плодове през исковия период. Без значение за
основанието и доказването му е конкретната печалба на ответника, от
конкретно реализирани добиви включително. Последният се е обогатил, като
си е спестил наем. Дължимото на основание чл.59 ЗЗД е предвид
установените за конкретния имот средни наемни пазарни цени. Ползването от
несобственика на имота препятства възможността собственика лично да
ползва или да отдава под наем /на правно основание/ имота и да реализира
имуществена облага и в този случай от едни и същи факти произтича
обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността
да ползва сам или да отдава под наем на другиго имота за процесния период
от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването
на разходи за наем за ползване за процесния период. Фактическият състав на
9
предявен иск по чл.59 ЗЗД обхваща елементите – 1. ищецът да е собственик
на имота /вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на
правно основание за това и 3. сумата, изчислена на база наемната цена на този
функционален тип имоти, с която собственикът е обеднял, тъй като не е
реализирал ползата от принадлежащото му право за съответния период.
Неоснователно е и възражението, че въззиваемата страна не е
лишена от възможността да ползва имота. Описаните действия – отказ за
изменение на градоустройствения план, предвидена процедура за
отчуждаване, построяване на велоалеи, могат да се определят именно като
пречка ищците да ползват собствения си имот.
С оглед на изложеното в последното цитирано решение, при
разглеждане на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД от настоящия състав се прие, че са
налице първите две предпоставки. За това, че ищците (в случая въззиваемите)
са собственици на имота, и че ответникът (жалбоподателят Община ****)
ползва имота, се изложиха съображения. Въз основа на заключението на
изготвената експертиза се установява както размера на наема за целия имот,
така и на частта, която се ползва от жалбоподателя.
Вече се изложиха съображения, че е налице друг ред за
обезщетяване на собственика за частта от имота, попадаща в уличната мрежа,
както и за тази, попадаща в сервитутната зона на топлопровода.
Въз основа на заключението на вещото лице В. Р. се установява,
че справедливата наемна пазарна стойност на имота за периода от 30.11.2011
г. до 31.03.2016 г., при съобразяване с действащите ПУП, градоустройствен
план и със сервитутните права по ЗЕ, е в размер на 66000 лв., като частта на
ищците (общо ¼ идеална част) е в размер на 16500 лв. Искът е основателен и
доказан в този размер, като именно за тази сума следва да се уважи.
Въззивната жалба в тази част е основателна.
Съобразно правата на всеки от първоначалните ищци, от тази
сума следва да се присъдят: на Р. Т. В. и на И. Т. Н. - сумата от по 4125 лв., а
на Т. Д. А., на А. Н. Т., на Т. Н. Т. и на М.Д. С. – по 2062.50 лв. за всеки от
тях, като исковете в частта до пълния предявен размер - от 25 000 лв. за В. и
Н., и от 12500 лв. за Т. Д. А., А. Н. Т., Т. Н. Т. и М.Д. С., следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Това налага отмяна на първоинстанционното решение в
10
посочената му част.
Разноски са поискани от страните, като следва да се присъдят по
съразмерност с оглед резултата от въззивното обжалване. И от двете страни е
направено възражение за прекомерност на разноските. Такова е направено от
страните и пред първоинстанционния съд. Адвокатското възнаграждение
според чл.7, ал.2, т.4 /или т.5 – резултатът е идентичен/ от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 3530 лв. На тази база следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на страните пред въззивната инстанция.
В този размер е определено възнаграждението на представителя
на Община ****, като върху нея е начислен ДДС в размер на 20% - общо 4236
лв. Представени са фактура и преводно нареждане за заплащане на сумата. На
жалбоподателя следва да се определи в размер на 2947.55 лв. съгласно
наредбата, а на въззиваемата страна – 582.45 лв. Върху определения размер от
2947.55 лв. за жалбоподателя се дължи и сумата за ДДС в размер на 589.51
лв. или общо 3537.06 лв. за въззивната инстанция, а за първата – сумата без
ДДС (2947.55 лв.).
Следва да се присъдят и направените във въззивното
производство разноски съразмерно с уважената част от жалбата за държавна
такса в размер на 1670 лв. От останалите разноски, направени пред първата
инстанция в общ размер от 1155.20 лв. за експертизи според списъка на
разноските, представен пред настоящата инстанция, следва да се присъдят
964.59 лв. Или общо за двете инстанции на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 9119.20 лв.
Присъдените разноски пред първата инстанция на ищците следва
да се намалят на 1245.75 лв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262510/16.11.2021 г., постановено по
гражданско дело №19557/2017 г. на Районен съд Пловдив, ХVII граждански
състав, в частта, в която е осъдена Община **** да заплати обезщетение за
лишаването на ищците за ползването на притежаваната от тях общо ¼ ид.
част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
56784.518.847 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. *****, с площ 1119
кв.м, който е разположен между бивше кино „*****“ и десететажен жилищен
блок, разположен на бул. ***** и ул. *****, за периода 30.11.2011 г. до
31.03.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка сума, считано
от датата на подаването на исковата молба – 13.11.2017 г. до окончателното
изплащане, както следва: в полза на Р. Т. В. – за разликата над 4125 (четири
11
хиляди сто двадесет и пет) лева до уважения размер от 25 000 лв., на ИВ. Т.
Н. – за разликата над 4125 (четири хиляди сто двадесет и пет) лв. до
сумата от 25 000 лв., на Т. Д. А. – за разликата над 2062.50 (две хиляди
шестдесет и два лв. и петдесет ст.) лв. до сумата от 12 500 лв., на А. Н. Т. –
за разликата над 2062.50 (две хиляди шестдесет и два лв. и петдесет ст.)
лв. до сумата от 12500 лв., на Т. Н. Т. - за разликата над 2062.50 (две
хиляди шестдесет и два лв. и петдесет ст.) лева до 12 500 лв. и на М.Д. С. –
за разликата над 2062.50 (две хиляди шестдесет и два лв. и петдесет ст.)
лева до размерът на 12500 лв., както и в частта, в която Община **** е
осъдена да заплати общо в полза на Р. Т. В., И. Т. Н., Т. Д. А.., А. Н. Т. и Т. Н.
Т. разноски за производството за разликата над 1245.75 (хиляда двеста
четиридесет и пет лв. седемдесет и пет ст.) лева до присъдения размер от
7550 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Р. Т. В., ЕГН **********, от
град ****, бул. ***** № ****, И. Т. Н., ЕГН **********, от град *****, Т. Д.
А., ЕГН **********, от град *****, А. Н. Т., ЕГН **********, от град *****,
Т. Н. Т., ЕГН **********, от град *****, и М.Д. С., ЕГН **********, от град
***** №****, срещу Община ****, за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за лишаването на ищците от ползването на притежаваната от тях
общо ¼ (една четвърт) идеална част от правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 56784.518.847 по КК и КР, одобрени със
заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота гр. *****, с площ 1119 кв.м, който е разположен между бивше кино
„*****“ и десететажен жилищен блок, разположен на бул. ***** и ул. *****,
за периода 30.11.2011 г. до 31.03.2016 г., ведно със законната лихва за забава
върху всяка сума, считано от датата на подаването на исковата молба –
13.11.2017 г. до окончателното изплащане, по предявените от ищците искове
както следва:
от Р. Т. В., ЕГН **********, от град ****, бул. ***** № **** – за
разликата над 4125 (четири хиляди сто двадесет и пет) лева до предявения
размер от 25 000 лв.
от И. Т. Н., ЕГН **********, от град ***** – за разликата над 4125
(четири хиляди сто двадесет и пет) лв. до предявения размер от 25 000 лв.
от Т. Д. А., ЕГН **********, от град ***** – за разликата над 2062.50
(две хиляди шестдесет и два лв. и петдесет ст.) лв. до предявения размер от
12 500 лв.
от А. Н. Т., ЕГН **********, от град ***** – за разликата над 2062.50
(две хиляди шестдесет и два лв. и петдесет ст.) лв. до предявения размер от
12500 лв.
от Т. Н. Т., ЕГН **********, от град ***** - за разликата над 2062.50
(две хиляди шестдесет и два лв. и петдесет ст.) лева до предявения размер
от 12 500 лв.
от М.Д. С., ЕГН **********, от град ***** №85 – за разликата над
12
2062.50 (две хиляди шестдесет и два лв. и петдесет ст.) лева до предявения
размер от 12500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №262510/16.11.2021 г., постановено
по гражданско дело №19557/2017 г. на Районен съд Пловдив, ХVII
граждански състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Община ****, ЕИК *****, с адрес град *****, да
заплати на Р. Т. В., ЕГН **********, от град ****, бул. ***** № ****, И. Т.
Н., ЕГН **********, от град *****, Т. Д. А., ЕГН **********, от град *****,
А. Н. Т., ЕГН **********, от град *****, Т. Н. Т., ЕГН **********, от град
*****, и М.Д. С., ЕГН **********, от град ***** № ***, част от направените
във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение по
съразмерност в общ размер на 582.45 (петстотин осемдесет и два лв.
четиридесет и пет ст.) лева.
ОСЪЖДА Р. Т. В., ЕГН **********, от град ****, бул. ***** №
***, И. Т. Н., ЕГН **********, от град *****, Т. Д. А., ЕГН **********, от
град *****, А. Н. Т., ЕГН **********, от град *****, Т. Н. Т., ЕГН
**********, от град *****, и М.Д. С., ЕГН **********, от град ***** № ***,
да заплатят на Община ****, ЕИК *****, с адрес град *****, част от
направените в двете инстанции разноски по съразмерност в общ размер на
9119.20 (девет хиляди сто и деветнадесет лв. и двадесет ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13