О К Р Ъ Ж Е Н   С Ъ Д  –  Х А С К О В О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 380/16.Х.2018 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

^{Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК}

 

^{Обжалваните актове}

 

        ^{С решение №176/18.V.2018 г. постановено по гр.дело №1867/2017 г. Районен съд-Димитровград осъжда земеделски производител Т.М.Т.,ЕГН**********,***, БУЛСТАТ**********, с местоизвършване на дейността: с.
С**, п.к. 6433, общ. Д**, обл. Х**, да заплати на
„ЕВРОФЕРМЕР" ЕООД, с ЕИК *********, гр. Пловдив, п.к. 4000,    район „Централен",бул. „България" № 166, ет. 2, ап. 11, с управител Е* Ф*** Г**, с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 29 110,77 лв. (двадесет и девет хиляди сто и десет лева и седемдесет и седем стотинки), от които сумата от 5 000.00 лв. (пет хиляди лева) , представляваща незаплатена стойност на закупени от ответника семена слънчоглед по данъчна фактура №**********/29.04.2015 г., мораторна лихва за забава плащането на паричното задължение по посочената фактура за периода от 31.08.2015 г. до 31.10.2017 г. в размер на 1 Ш3.59/хиляда сто и три лева и 59 ст./, сумата от 6 723.00/шест хиляди седемстотин двадесет и три/ лева с ДДС, представляваща незаплатена стойност на закупени от ответника препарати за растителна защита по данъчна фактура №**********/30.04.2015 г., мораторна лихва за забава плащането на паричното задължение по посочената фактура за периода от 31.08.2015 г. до 31.10.2017 г. в размер на 1,236.57/хиляда двеста тридесет и шест лева и 57 ст./, сумата от 1 764.00/хиляда седемстотин шестдесет и четири/ лева с ДДС, представляваща незаплатена стойност на закупени от ответника препарати за растителна защита по данъчна фактура № **********/15.05.2015 г. , мораторна лихва за забава плащането на паричното задължение по посочената фактура за периода от 16.08.2015 г. до 31.10.2017 г. в размер на 330.59/триста и тридесет лева и 59 ст./, сумата от 1(Ь400 /десет хиляди и четиристотин/ лева, представляваща незаплатена стойност на закупени от ответника семена слънчоглед по данъчна фактура с № **********/02.06.2015 г. , мораторна лихва за забава плащането на паричното задължение по посочената фактура за периода от 03.06.2015 г. до 31.10.2017 г. в размер на 2053.02/две хиляди петстотин петдесет и три лева и 2 ст./, ведно със законната лихва върху главницата от 23 887(двадесет и три хиляди осемстотин осемдесет и седем/ лева, считано от 1.11.2017 година до окончателното й изплащане.}

^{С решението се осъжда земеделски производител Т.М.Т.,ЕГН **********,***,БУЛСТАТ **********, с местоизвършване на дейността: с. С***, п.к. 6433, общ, Д***, обл. Х***, да заплати на „ЕВРОФЕРМЕР" ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4000, район „Централен", бул,„България" № 166, ет. 2, ап. 11, с управител Е** Ф* Г*, ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата 6360/шест хиляди триста и шестдесет/ лева-разноски по делото.}

 

^{Обстоятелства по обжалването}

 

        ^{Недоволен от съдебния акт е останал Т.М.Т.,ЕГН**********,***, БУЛСТАТ**********, с местоизвършване на дейността: с. С**, п.к. 6433, общ. Д*, обл. Х**,поради което представя въззивна жалба,с която обосновава неговата неправилност и незаконосъобразност и обективира искане за отмяната му с отхвърляне на предявените искове.}

        ^{Според въззивникът неправилни били изводите на съда,че осчетоводяването на процесните четири фактури от негова страна,включването им в дневника за покупки и ползването на данъчен кредит категорично установявали задължения и доказвали съществуването им,като в тази насока била и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК.С извършената законодателна промяна в ГПК задължителната сила на този вид решения отпаднала и те не били задължителни за съдилищата.}

^{Първата инстанция не обсъдила и не взела предвид подробните възражения на ответника,въпреки законовите си задължения за това.}

^{Безспорно от друга страна счетоводните записвания били доказателства,но подобно самопризнание не следвало да се тълкува самостоятелно,а да се съобрази с останалите доказателства по делото.Още повече,че страната оспорила въпросните фактури и тежестта за установянане на съдържанието им преминала в тежест на ищеца,а и ответникът не ги бил подписал.Същевременно признанието от страната на неизгоден за нея факт не освобождавало другата страна да докаже тезата си,а следвало да се цени и съобразно останалите доказателства по делото.В тази насока „Еврофермер“ ЕООД не доказал нито един факт.Още повече,че и самото вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза не установило ,че търговските и счетоводни книги на страните са водени редовно,преддид чл.182 от ГПК и чл.55 от ТЗ.}

        ^{От друга страна въззивникът представил писмен договор,съобразно който стопанисваните от него земеделски земи били предадени за ползване на трето лице-„Гели“ ООД,свързано с ищеца,което извеждало безпредметност на съответните доставки за семена и препарати за растителна защита по фактурите,което обстоятелство не се оспорило от въззиваемата страна.Ищецът не успял да докаже и твърдения от него устен договор за доставка на обектите на фактурите-от една страна за това обстоятелстно се допуснал свидетел,въпреки,че стойността на сделката била над 5 000 лв. и същият бил недопустим като доказателствено средство,от друга страна-самата свидетелка не успяла да установи наличие на такъв договор.}

        ^{По делото безспорно се установило и че няма налични приемо-предавателни протоколи относно стоките по четирите фактури,които да са предадени на ответника,нито в тази насока се установили пътни листове на транспортните средства за доставката им,складовите записки,сертификати за произход и т.н.Поради това не била доказана документалната обоснованост на твърдените сделки.}

        ^{В съдебно заседание пред въззивния съд дружеството извежда правилност на атакуваното решение и неоснователност на въззивната жалба.}

 

^{Правни съображения}

 

^{Предметът на въззивната проверка,очертан съобразно изложеното в във въззивната жалба като обстоятелства,доводи и искане, обхваща правилността на първоинстанционното решение относно прилагане на относимия закон. Въззивникът не поставя за разглеждане валидността и допустимостта на съдебните актове.При извършената служебна проверка в рамките на чл.269 от ГПК на последните две категории,въззивната инстанция не установи основания за ревизия на акта в подобна насока.Въззивникът е активно легитимиран да предяви процесната  въззивна жалба ,тъй-като е адресат на негативно за него решение в обжалваната част чрез уважаване на обективно съединените осъдителни искове.}

        ^{Представената въззивна жалба се явява основателна. Първоинстанционното решение е обосновано единствено с наличните четири броя фактури и приетата счетоводна експертиза.Първата инстанция е фаворизирала доказателственото им значение в случая,като е пренебрегнала фактите,съдържащи се в другите доказателства по делото.}

        ^{Въпросните четири броя фактури и счетоводните записвания биха определили изведения резултат от първата инстанция ако само те съставляваха доказателствения материал по делото и не бяха оспорени.В случая обаче е налице изрично оспорване от страна на ответника,като същевременно в насрещното си доказване същият представя и други доказателства,които отнемат категоричността на тези счетоводни документи.Или пълното и главно доказване не е осъществено в конкретния случай.При извършените оспорвания и представени доказателства,се налага извода,че очевидно фактите по фактурите следва да не се приемат формално за истина,а да се подкрепят с други доказателства.Такива обаче по делото няма.Ето защо не може да се направи извод за осъществени доставки на твърдените препарати и семена.В тази насока изрично сочат установените по делото факти.Между страните е налице спогодба от 30.IV.2015 г. по силата на който договор въззивникът предоставя на „Гели“ ЕООД от същата дата обработваните от него земи  в землището на с.С*** от 820.289 дка,като разходите по обработката на същите са за сметка на дружеството,като обработката на земите до тази дата се заплаща от същото на земеделския производител.Последният има правото да получи и субсидията по линия на плащанията от директното държавно подпомагане и по линия на ЕС,като дружеството поема задължението да заплати разликата от горните суми до 30 000 лв. ако същите са по-малка сума.Този договор е задължителен за страните и същите са длъжни да го изпълняват.В случая с него „Гели“ ЕООД поема изцяло обработката на всички стопанисвани земеделски земи от ЧЗП,финансирането на същата,както и репариране на последния за извършената такава до момента на подписване на договора,вкл. и да поеме разликата до 30 000 лв. от следващите се субсидии на ЧЗП.На практика ЧЗП за времето на действието на сделката е преустановил въобще дейността си по обработка на стопанисваните земеделски земи.Следователно на същия не са били необходими отразените по фактурите/издадени в рамките на действието на този договор/ доставки на препарати и семена.Такива са били необходими само на „Гели“ ЕООД.В тази насока няма оспорване от страна на въззиваемия. По делото същевременно няма нито доказателства, нито твърдения ЧЗП Т.Т. да е стопанисвал някакви други земи.}

        ^{От друга страна въпреки изричните искания и оспорвания на ответника,носещия тежестта за пълно и главно доказване ищец,не установява по никакъв начин,че въпросните доставки са осъществени въобще-няма доказателства относното тяхното придобиване,сертификати за произход, физическото им и реално доставяне на ЧЗП,приемането от същия ит.н..В тази насока действително няма представени приемо-предавателни протоколи относно стоките по четирите фактури,които да са предадени на ответника,нито в тази насока се установили пътни листове на транспортните средства за доставката им,складовите записки,сертификати за произход и т.н.}

        ^{Твърденията на ищецът не може да се установят и от разпитаната свидетелка,тъй-като същите сочат доказване на сделка над 5 000 лв.,което обстоятелство законът запретява да се установява чрез свидетелски показания-чл.164 ал.I т.3 от ГПК.Дори и да се прецени изложеното от нея,то същото не може изрично да установи налични устни договори,в насока обективирана във фактурите,тъй-като същата излага,че страните имали отношения,което е твърде общо,за да се изведе конкретния твърдян договор.}

        ^{Съобразно чл.182 от ГПК счетоводните вписвания се преценят от съда съобразно редовността им и съобразно другите доказателства по делото.В случая няма изведено че счетоводствата на страните са водени редовно,тъй-като самата експертиза не прави подобен извод.От друга страна обсъдените обстоятелства по делото очевидно не подкрепят счетоводните вписвания. Самите фактури не са подписани от ответника,оспорени са като съдържание.Този вид свидетелстващ документ е вторичен,поради което не отразява директно осъществените стопански операции.Тази му същност изисква съдържанието на същия винаги при оспорване да се подкрепя от стоящи извън него първични документи.}

^{Следва да се има предвид и че счетоводните книги не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните документи за съдържащата се в тях информация. Това налага доказателствената им сила да се преценява с оглед на всички релевантни за спора данни по делото, включително и за тяхната редовност. Тъй като те представляват вторични счетоводни документи съобразно класификацията по чл.6 от Закона за счетоводството , защото са носител на преобразувана информация за стопанска операция или за факт, получена от първичен счетоводен документ, който ги удостоверява, редовността им е обусловена от съставянето им въз основа на такъв документ. В това се изразява едно от основните изисквания, при съобразяване на които се осъществява счетоводството на предприятията - за документалната обоснованост на стопанските операции и факти. Тежестта за установяване както на редовността на счетоводните книги, така и на осъществяването на възпроизведени в счетоводните записи факти, е на страната, позоваваща се на тях,е изведено в решение № 88/11.VI.2015 г. на ВКС по гр.д.№4559/2014 г., IV г. о.,ГК. Редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила. Вписванията в тях следва да бъдат ценени с оглед всички доказателства по делото – чл.182 от ГПК и чл.55 от ТЗ  с представени по делото първични счетоводни документи, заключения на икономически експертизи, вкл. и по въпроса за редовността на воденето на счетоводните книги-}р^{ешение №57/29.IV.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г.о., ГК. Доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Ето защо доказателствената сила на счетоводните книги следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото-решение № 2/20.I.2011 г. на ВКС по гр.д.№478/2010 г.,III г.о.,ГК.}

^{Дори и да се възприеме отразяването на съдържанието на фактурите в счетоводството на ответника като извънсъдебно признание на релевантни факти в предмета на делото,то съобразно правилото на чл.175 от ГПК същото следва да се прецени съобразно останалите доказателства по делото.Същите обаче,сами по себе си,а и особено в съчетание с извършените възражения и оспорвания от страна на ответника,не установяват подобни факти. В част от  съдебната практика се приема, че осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит може да се приеме като признание за съществуване на съответното облигационно правоотношение, а от там – може да служи за доказателство за съществуване на задълженията на получателя по сделката. В тази насока има решения, постановени по чл. 290 ГПК, които до изменения в процесуалния закон ГПК са били с характер на задължителна съдебна практика. С оглед сега действащата законова уредба – чл. 290 ал. III от ГПК, постановените по реда на чл. 290 ал.II от  ГПК решения нямат задължителна сила. От тук съдът не е обвързан единствено с факта на завеждането на фактурите в счетоводствата на контрагентите и декларирането на сумите по тях за данъчни цели, а е длъжен да ги обсъди в съвкупност с останалия доказателствен материал и изявленията на страните. И ако другите доказателства опровергават въведената от страната теза за съществуване на облигационното правоотношение, то съдът ще бъде длъжен да се произнесе относно действителното на спорното право,дори това да довежда до незачитане на счетоводните записвания.}

^{Ето защо между страните по делото не се установява наличие на договор по чл.318 от ТЗ относно обективираните вещи в процесните фактури. Същевременно не се установи и хипотезата на чл.327 ал.I от ТЗ,тъй-като не се доказа реално предаване на процесните доставки,за да възникне правото на твърдения доставчик да получи и сочената им цена.}

^{Съобразно изложеното атакуваното съдебно решение е неправилно и следва да се отмени,като заявената претенция се отхвърли изцяло.Ще следва на изправната страна по делото да се заплатят и направените разноски-583.42 лв. държавна такса пред въззивния съд и 2 260 лв. хонорар за адвокат пред първата инстанция.}

^{Водим от изложеното и на основание чл.271,чл.280 ал.III т.1 и чл.78  от ГПК Окръжен съд-Хасково}

 

^{Р  Е  Ш  И}

 

 

^{ОТМЕНЯ решение №176/18.V.2018 г. постановено по гр.дело №1867/2017 г. на Районен съд-Димитровград,като}

^{ОТХВЪРЛЯ предявените от „Еврофермер" ЕООД,ЕИК *********,гр. Пловдив, п.к. 4000,район „Централен",бул. „България" № 166, ет. 2, ап. 11, осъдителни искове против Т.М.Т.,ЕГН**********,*** за осъждане да заплати 29 110,77 лв. (двадесет и девет хиляди сто и десет лева и седемдесет и седем стотинки), от които сумата от 5 000.00 лв. (пет хиляди лева) , представляваща незаплатена стойност на закупени от ответника семена слънчоглед по данъчна фактура №**********/29.04.2015 г., мораторна лихва за забава плащането на паричното задължение по посочената фактура за периода от 31.VIII.2015 г. до 31.Х.2017 г. в размер на 1 103.59/хиляда сто и три лева и 59 ст./, сумата от 6 723.00/шест хиляди седемстотин двадесет и три/ лева с ДДС, представляваща незаплатена стойност на закупени от ответника препарати за растителна защита по данъчна фактура №**********/30.IV.2015 г., мораторна лихва за забава плащането на паричното задължение по посочената фактура за периода от 31.VIII.2015 г. до 31.Х.2017 г. в размер на 1,236.57/хиляда двеста тридесет и шест лева и 57 ст./, сумата от 1 764.00/хиляда седемстотин шестдесет и четири/ лева с ДДС, представляваща незаплатена стойност на закупени от ответника препарати за растителна защита по данъчна фактура № **********/15.V.2015 г. , мораторна лихва за забава плащането на паричното задължение по посочената фактура за периода от 16.VIII.2015 г. до 31.Х.2017 г. в размер на 330.59/триста и тридесет лева и 59 ст./, сумата от 10 400 /десет хиляди и четиристотин/ лева, представляваща незаплатена стойност на закупени от ответника семена слънчоглед по данъчна фактура с № **********/02.VI.2015 г. , мораторна лихва за забава плащането на паричното задължение по посочената фактура за периода от 03.VI.2015 г. до 31.Х.2017 г. в размер на 2053.02/две хиляди петстотин петдесет и три лева и 2 ст./, ведно със законната лихва върху главницата от 23 887(двадесет и три хиляди осемстотин осемдесет и седем/ лева, считано от 1.ХI.2017 година до окончателното й изплащане.}

^{ОСЪЖДА „Еврофермер" ЕООД,ЕИК *********,гр.Пловдив, п.к. 4000, район „Централен",бул. „България" № 166, ет. 2, ап. 11да заплати на  Т.М.Т.,ЕГН**********,*** сумата от 2 843.42 лв. за двете съдебни инстанции.}

^{РЕШЕНИЕТО  е окончателно.}

 

 

 

 

 

 

^{Председател :}

 

 

 

^{Членове  :   1.                                  2.}